biggeorge Party Zone

понеделник, 23 февруари 2015 г.

Масата ...

Масата ...
Или къде отива личността?

Имайте търпение да прочетете цялата история.
Днес купих нов стол за баща ми.
И понеже той може да го изцапа реших да го увия с прозрачно фолио и тиксо.
Обаче тиксото ми свърши.
И тук започва интересната част от историята ми.
Отидох до книжарницата и там видях едно сладко като бонбон момиче.
Мога с часове да описвам сладурското й лице, нацупените й устни, розовите й бузи и рошавата коса.
Нямаше грим, което много ме изненада.
Не бях виждал момиче без грим от години.
А такава сладурка не съм срещал от седем години.
Имаше най-естествената красота на света.
Аз влязох да си купя тиксо, но ми се прииска да си я взема в нас, за да я зяпам денонощно.
Харесвам такива сладки момичета.
Много е миличка.
Та ... влязох в книжарницата и забравих за какво съм отишъл.
Седях пред щанда и я зяпах като влюбен идиот.
Сега ми е смешно, защо ли и аз не знам.
И тя седеше и ме гледаше, очаквайки да си купя нещо.
Аз:"- Ъ-ъ-ъ, имате ли тиксо?".
Пълен дебил!
Естествено, че имат тиксо, това е книжарница, за Бога!
Защо като видя някоя прекрасно момиче и започвам да се държа като идиот?
Тя, компетентно:"- Разбира се, какво ще искате?".
Аз бръкнах в джоба си и извадих старата ролка от тиксо, която носех, за да покажа какво точно ми трябва.
Тя, още по-компетентно:"- Имаме, по 0,95 ст.".
Аз, доволно:"- Добре, дайте ми две ролки!".
Тя, съмнявайки се в здравия ми разум:"- Сигурен ли сте?".
Аз, спокоен и сдържан, като всеки нормален човек:"- Да, разбира се!" и се усмихнах самодоволно, че съм успял да проведа цял разговор с тази богиня слязла от небесата и приела образа на това сладко като розов захарен памук момиче.
Тя ми даде две ролки тиксо, каза ми цената от 1,90 лв. и секунди преди да успя да кажа скороговорката:"Много сте красива, аз се казвам Георги, приятно ми е да се запознаем, ще ми дадете ли телефона си и искате ли да пием кафе заедно?" и майка й се зададе от склада и я поправи, че цената на една ролка тиксо не е 0,95 лв., а 1,20 лв.
След това трябваше да доплатя още 50 стотинки.
Тя малко се сконфузи, защото е объркала сметката, но като се нацупи със малките си сладки устнички и на мен ми стана много забавно и се ухилих до ушите като пълен идиот.
С усмивката си исках да покажа, че няма проблем и грешката й не е фатална.
Тя обаче не беше доволна от незнанието си и започна да разпитва майка си за цените и стоките.
Този максимализъм ме изненада.
Явно искаше да научи всичко, на момента.
Аз започнах бавно, със скоростта на болна от рахит мравка, да си прибирам нещата в раницата с надеждата, че майката(бъдещата ми тъща си мислех аз!) ще се разкара, обаче от склада се появи и бащата.
Тогава реших да си събера партакешите и да се изнасям преди хората да разберат, че искам да се свалям на дъщеря им.
Взех си всичко и учтиво напуснах книжарницата.
Те още по-учтиво ме изпратиха да си ходя.
Прибрах се в нас и опакетовах стола до край.
След това се замислих.
Защо докато са малки момичетата са толкова приятни и разумни същества?
Милички и сладички, умни и забавни.
И след това незнайно как стават маса.
Стават еднакви.
Губят индивидуалност.
Къде отива личността им?
Забравят ли кои са?

През последните 15 години много пъти съм наблюдавал този процес.
Често наблюдението е било от прекалено близко и след това ми е било гадно.
Това мило, сладко, бонбон-момиче само след няколко години ще стане куха лейка, без капка мозък в нея, без собствено мнение, без желания и мечти.
Кукла.
Защо, по дяволите, става така?

П.п.: Не мога да й се свалям, защото тя е два пъти по-малка от мен.
Поне на мен ми изглежда като 15-годишна.
Ясно е колко години наближавам аз.
А и не мисля, че родителите й биха одобрили дъщеря им да се мота с някакъв прошляк.
Но утре ще ходя пак да си купувам тиксо.
Не, че имам нужда, просто искам пак да я видя.
Между другото темата е а за момичетата, така че коментирайте тях, а не мен.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Масата ...