biggeorge Party Zone

сряда, 31 януари 2018 г.

Как да достигнете до оргазъм чрез Г-точката?

Как да достигнете до оргазъм чрез Г-точката?




Г-точката е нервно окончание (ганглий) разположено във вътрешността на вагината.
Това е физическа част от половия орган, чието единствено предназначение е да доставя допълнително силно сексуално удоволствие у жената по време на полов акт, което й спомага за по-бързото достигане до оргазъм, който е необходим за по-сигурното зачеване на бебе.
При стимулиране (или просто докосване) Г-точката е свръхчувствителна и би могла да създаде у жената моментален или бърз оргазъм.
Оргазмите у жената, предизвикани от стимулиране на Г-точката, обикновено са силни, дълги и често описвани от жените като "разтърсващи".
Жените и момичетата стимулират с пръсти Г-точката си по време на мастурбация.

Стъпка 1: Намерете Г-точката
Вземете малко лубрикант и открийте къде се намира Г-точката.
При повечето жени Г-точката се намира на горната предна стена на женското влагалище, обикновено на дълбочина между 2,5 до 7,6 см.

Стъпка 2: Любовната игра
Не се концентрирайте само върху Г-точката, опитайте се да възбудите и други части на тялото.
Съблечете се и докосвайте ерогенните си зони.

Стъпка 3: Намерете правилната позиция
За да достигнете Г-точката трябва да намерите правилната позиция на тялото.
Независимо дали жената е отгоре или отдолу важното е Г-точката да бъде добре стимулирана с пръсти, с пенис или със секс играчка.

Стъпка 4: Използвайте секс играчки за стимулиране на Г-точката
Има специални вибратори, които могат да стимулират вашата Г-точка.
Но трябва да имате предвид, че при получаване на оргазъм чрез Г-точката е възможно вагината да еякулира течност, затова си подгответе подходяща кърпа.

Единайсет места за секс

Единайсет места за секс




1. Задния двор
Дворът е най-подходящото място за секс на открито, близо до дома, на свой терен и то без да се притеснявате, че ще ви хванат.
В задния си двор можете да поставите дори и палатка, в която да правите секс.

2. На дивана
Можете да подредите възглавниците, така че по-лесно да достигнете до оргазъм.
Освен това диванът позволява да правите секс в различни пози.

3. В хотел
Предимството е, че хотелската стая няма нужда от почистване.
Можете да играете ролите на напълно непознати, които правят секс в хотел.
Дори можете да правите секс на балкона, ако е достатъчно тъмно.

4. На стълбите
Стълбите позволяват партньори с различна височина да правят секс без проблем.
Можете да седнете на стълбите или да изпробвате различни пози.

5. В дома на приятел
Сексът на чуждо място може да бъде много приятен, особено ако не искате домакините да ви чуят какво правите.
Да пазите тишина и едновременно с това да изпитвате сексуално удоволствие може да бъде много възбуждащо.

6. Под душа
Секс в басейн или езеро звучи секси, но е възможно да се заразите с някоя бактериална инфекция, а хлора във водата може да намали ефективността на презервативите.
Безопасен секс с участието на вода е секса под душа или във ваната.
Ако използвате лубрикант и водоустойчив вибратор може да ви бъде много забавно.

7. На публично събитие
Може да пробвате да правите секс на сватба, спортно събитие или семейно събиране.
Намерете си баня или килер, далеч от тълпата, за да намалите шансовете си да бъдете заловени.
След 15 минути ще се върнете на партито с тайна, която никой друг не знае.

8. Пред огледалото
От всички места за секс това е най-лесно за изпълнение.
Можете да се гледате в огледалото, докато правите секс и това допълнително да ви действа възбуждащо.

9. В колата
Колата е много подходящо място за секс.
Можете да свалите облегалките на седалките или да се преместите на задната седалка.
Стига да сте на някое безлюдно място можете да свалите прозорците или да отворите вратите, което ще увеличи пространството и ще позволи да правите секс в повече пози.

10. На плажа
Сексът на плажа изглежда романтичен, но може да бъде опасен за здравето.
Пясъкът и морската вода са мръсни и при контакт с половите органи могат да предизвикат инфекции.
Секс на плаж е добра идея, само ако партньорите са легнали върху шезлонг.

11. На самолет
Ако се опитате да правите секс на борда на самолет можете да си докарате сериозни проблеми с властите.
Друг вариант е да наемете малък, частен самолет, но ще ви струва доста пари.

вторник, 30 януари 2018 г.

Най-красивите жени в света

Най-красивите жени в света




Pia Wurtzbach

Emilia Clarke

Adriana Lima

Priyanka Chopra

Amber Heard

Pixie Lott

Deepika Padukone

Nana Im Jin-Ah

Liza Soberano

Selena Gomez

Държавите в света с най-голям брой изнасилвания

Държавите в света с най-голям брой изнасилвания




Държавите са подредени по брой изнасилвания на 100 000 души.
Общият брой на изнасилванията е даден от полицейските служби на различните страни.
Реалният брой на изнасилванията не е известен, защото много жени отказват да сигнализират.

20. Япония
(с население 127 милиона души)
1,0 изнасилвания на 100 000 души
или 1 289 изнасилвания

19. Индия
(с население 1,324 милиарда души)
1,8 изнасилвания на 100 000 души
или 22 172 изнасилвания

18. Испания
(с население 46,56 милиона души)
3,4 изнасилвания на 100 000 души
или 1 578 изнасилвания

17. Русия
(с население 144,3 милиона души)
3,4 изнасилвания на 100 000 души
или 4 907 изнасилвания

16. Полша
(с население 37,95 милиона души)
4,1 изнасилвания на 100 000 души
или 1 567 изнасилвания

15. Тайланд
(с население 68,86 милиона души)
6,7 изнасилвания на 100 000 души
или 4 636 изнасилвания

14. Колумбия
(с население 48,65 милиона души)
6,8 изнасилвания на 100 000 души
или 3 149 изнасилвания

13. Холандия
(с население 17,02 милиона души)
9,2 изнасилвания на 100 000 души
или 1 530 изнасилвания

12. Германия
(с население 82,67 милиона души)
9,4 изнасилвания на 100 000 души
или 7 724 изнасилвания

11. Мексико
(с население 127,5 милиона души)
13,2 изнасилвания на 100 000 души
или 14 993 изнасилвания

10. Нова Зеландия
(с население 4,693 милиона души)
25,8 изнасилвания на 100 000 души
или 1 129 изнасилвания

9. Боливия
(с население 10,89 милиона души)
26,1 изнасилвания на 100 000 души
или 2 587 изнасилвания

8. САЩ
(с население 323,1 милиона души)
27,3 изнасилвания на 100 000 души
или 84 767 изнасилвания

7. Белгия
(с население 11,35 милиона души)
27,9 изнасилвания на 100 000 души
или 2 991 изнасилвания

6. Пакистан
(с население 174,7 милиона души)
28,0 изнасилвания на 100 000 души
или 3 478 изнасилвания

5. Австралия
(с население 24,13 милиона души)
28,6 изнасилвания на 100 000 души
или 6 378 изнасилвания

4. Никарагуа
(с население 6,15 милиона души)
31,6 изнасилвания на 100 000 души
или 1 829 изнасилвания

3. Швеция
(с население 9,903 милиона души)
63,5 изнасилвания на 100 000 души
или 5 960 изнасилвания

2. Ботсвана
(с население 2,25 милиона души)
92,9 изнасилвания на 100 000 души
или 1 865 изнасилвания

1. Южна Африка
(с население 55,91 милиона души)
132,4 изнасилвания на 100 000 души
или 66 196 изнасилвания

През 2003 г. в България са били извършени 7,8 изнасилвания на 100 000 души или 611 изнасилвания.
През 2010 г. в България са били извършени 2,8 изнасилвания на 100 000 души или 211 изнасилвания.
Не е спаднал броят на изнасилванията, а е намалял броя на жертвите, които са сигнализирали в полицията.
Няма статистика за броя изнасилвания за 2017 г.
Изследвания сочат, че за една година между 100 000 и 250 000 български жени са сексуално малтретирани, както от непознат, така и от някого вътре в семейната среда, което е 11 % от всички български жени.

понеделник, 29 януари 2018 г.

За или против връщането на наборната военна служба в България?

За или против връщането на наборната военна служба в България?




Трябва ли да се върне казармата?
Не.
В България има професионална армия.
Ако трябва - нека се запълнят редиците на професионалната армия, а не да се създават паралелни структури за национална отбрана.

Има ли желаещи да преминат през така наречената "доброволна казарма"?
Има.
Националисти, неонацисти, комунисти, ислямисти, терористи и други диктаторски мислещи хора.

С динковци, националисти и други радикали ли ще се напълни българската армия?
Армията ще се напълни с послушни на властта хора.
Хора, които са готови сляпо да изпълняват заповеди, а не да мислят с главите си.
Така както последователите на Хитлер и Сталин сляпо са следвали заповедите им.
Армията трябва да е деполитизирана, защото ако хората в нея принадлежат на политически партии, то това не е армия, която да пази държавата от чужда опасност, а армия, която да хвърли страната в гражданска война.
Ако ще имаме такава политизирана армия, по-добре въобще да нямаме армия.
Българският народ 7 века е оцелял без държава и армия, но пък гражданските междуособици са затрили не една държава и нация.

Кого ще защитава тази новосформирана армия - народа или управляващите националисти?
Наборната армия ще защитава този, който им плаща заплатите.
Ако парите идват САЩ - ще се бият за тях, ако идват от Русия - ще се бият за тях, ако идват от Ислямска държава - ще се бият за тях.
Наборните войници ще следват старата поговорка: "Интереса клати феса!".

В новата казарма ще има ли извращения, тормоз и убийства както имаше преди?
Разбира се, че ще има.
Те затова и искат да възстановят наборната военна служба.
За да могат да убият инакомислещите, несъгласните, тези, които не искат да бъдат верни последователи.

Колко ще струва връщането на казармата и кой ще обучава войниците?
Възстановяването на казармата ще струва толкова колкото струва поддръжката на професионалната армия и отгоре.
Има поделения, които ще трябва да бъдат възстановени, войниците ще трябва да бъдат облечени, нахранени, оборудвани, въоръжени, транспортирани и всичко това ще струва адски много пари на българския данъкоплатец.
А най-доброто е, че изпълнението на поръчките ще бъде дадено на фирми, които са приближени на управляващите.
Не съм казал, че това е добре за българския народ и България.

Трябва ли и учениците да преминават военно обучение?
Няма нужда деца да бъдат учени да убиват.
От Хитлеровата младеж нищо добро не се е получило и от Националистката младеж нищо добро няма да излезе.

Какво ще стане след това с преминалите през казармата?
Ще бъдат верните "кучета" на властта.
Те ще гарантират и подпомагат оставането във властта на националистите.
Както каза Министъра на войната: "Ако избухне гражданска война наборната армия е тази, която ще опази страната.".
А между кой две страни ще се води тази гражданска война в България само една каракачанка знае!

Платени войници ли ще станат или ще отидат в запаса?
Където и да се озоват наборните войници те ще бъдат добре обучена бойна сила, която може и ще бъде хвърлена когато и където потрябва.

Кой ще контролира войниците да не сформират паравоенни организации?
Както всички знаем контрол в България няма, затова и в момента е много възможно на територията на страната да има тренировъчни лагери на паравоенни организации и частни армии.
Няма как да знаем дали е така или не, просто защото няма кой да окаже контрол.
По време на войната в Украйна много българи заминаха за там да се бият за чужда кауза.
Сега те се завърнаха тук, добре обучени да убиват, и никой не знае къде са, колко са и какви са намеренията им.

Кой може да гарантира, че обучените войници няма да бъдат личната гвардия на националистите?
Никой не може нищо да гарантира, защото няма как да се разбере какви са мотивите на наборните войници да се включат в "доброволната" казарма.
Може един войник да е движен от родолюбиви чувства, а друг - от омраза.
Затова е много вероятно войниците да се окажат скрития коз в ръкава на управляващите.

И накрая трябва ли изкаралите казарма да получават държавна работа с предимство?
Не, не трябва.
Това е дискриминация.
Постове се заемат въз основа на знания, умения и професионални качества, а не на факта, че някой е бил войник в редиците на Българска националистическа армия.
Това се нарича кадруване и в демократичните държави е напълно отречено като практика.
-----------------------------------------------------------------
И още една статия на същата тема:

Опасната лъжа с връщането на казармата

Абсурдно, но факт: в България отново се говори за връщане на казармата. Защитниците на тази идея трябва да знаят, че въвеждането на всякаква форма на масово военно обучение рискува да излезе извън контрол. Ето защо:

Коментар от Иван Бедров:

Темата е сериозна, но да започнем с веселата част. Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов сподели следната своя идея: българите, преминали „доброволна казарма“, да бъдат назначавани на държавна работа с предимство - „Добър ден, идвам от казармата, може ли да ме вземете за митничар?“. Това е толкова абсурдно, че рискува да засенчи най-нелепото в случая - започва отначало разговорът за „връщането на казармата“. Добрата новина е, че това най-вероятно изобщо няма да се случи. Но притеснителната е, че при всеобщото безредие в институциите, въвеждането на някаква форма на масово военно обучение рискува да излезе извън контрол. И така да си произвеждаме с пари на данъкоплатците нови отряди от динковци и всякакви други, които се изживяват като паравоенни дружини. Като онези, които обявяват от време на време, че ще свалят правителството или ще извадят България от ЕС.

„Връщането на казармата“ е лъжа, насочена към най-носталгично настроените избиратели, които вероятно си превеждат израза като връщане към „едно време“. Невъзможно е. Но напредването по тази тема е опасно - не само заради риска държавата да изпусне от контрол преминалите военно обучение, а и заради демонстрираното неуважение към програмата, която същото това правителство е приело. В нея не пише „връщаме казармата, а после ще им даваме държавна работа“.

Какво ни обеща правителството

Песента „връщаме казармата“ никога не е изпадала от класацията на най-любимите клишета на българските популисти. Т.нар. патриоти отдавна говорят за това. Бареков също не остана по-назад. В края на предишното Народно събрание Патриотичният фронт дори внесе законопроект за връщане на задължителната казарма, който, разбира се, беше отхвърлен. И понеже „патриотите“ държат на казармата, в програмата на правителството беше записан „ПРИОРИТЕТ 27: Въвеждане на военно обучение в училище. Разширяване на възможностите за доброволна военна служба. Повишаване капацитета на резерва“. В програмата следват и конкретните мерки: „стартиране на широк обществен дебат по темата за въвеждане на наборна военна служба“, както и „извършване на анализ на процеса за набиране на доброволни резервисти и разширяване на възможностите за осъществяване на доброволна военна служба“.

Сега виждаме, че точно тези две мерки не се изпълняват. Нито имаме представен анализ, нито достатъчно информация, за да стартира обещаният широк обществен дебат. Министър Каракачанов спомена, че се мислело за въвеждане на доброволно военно обучение - или 6, или 9 месеца. Колко ще струва това? Какво ще правят тези хора? Кой ще ги обучава? Как това ще бъде съобразено със способностите на професионалната армия? А със съюзниците от НАТО? Какво ще става след това с преминалите обучение? Властта засега не дава отговор на нито един от тези въпроси. Веднъж се споменават 400 лева за издръжката на доброволен войник месечно, друг път - 1000. Все едно говорим за социално убежище, което предлага покрив и храна, а не за сложна система, каквато е националната отбрана.

А има ли желаещи?

Това е най-важният въпрос, за който също не е представено проучване. От 2008 година българската армия е изцяло професионална, а сред постоянните ѝ проблеми е именно т.нар. некомплект - тоест, няма достатъчно желаещи да станат войници при това заплащане. Кой тогава ще иска да ходи в казарма съвсем без пари? Но въвеждането на някаква форма на масова военна подготовка ще произведе друг тип желаещи - ремонтирането на стари поделения и осигуряването на храна за доброволците ще стават чрез обществени поръчки. Със сигурност вече има фирми, които се навъртат около управлението и окуражават политиците „да върнат казармата“. Този фактор не е за пренебрегване.

Но най-сериозният риск си остава контролът върху преминалите обучение. Да предположим, че има желаещи. Вероятно сред първите ще са тези здрави момчета, които свикнахме да наричаме динковци. Държавата призна, че не може да намери и вкара в затвора десетки осъдени за тежки престъпления. Демонстрира всекидневно как харчи пари за нещо, за което изобщо няма дългосрочен план - над десет години изгражда електронно управление и сега започва отначало. Как точно тази държава ще гарантира, че придобилите военни умения ще останат под контрола ѝ? В добрия случай просто ще плащаме подготовката на частни бойци, които да участват в различни конфликти по света. В лошия случай тези хора ще останат тук и могат да си намерят друг работодател. Не държавата.
-----------------------------------------------------------------
Източник: Опасната лъжа с връщането на казармата

събота, 27 януари 2018 г.

Диктаторски мислещи хора ли ни управляват?

Диктаторски мислещи хора ли ни управляват?
Мисля, че отговора е очевиден!

Днес регионалният министър Николай Нанков е казал, че би предложил промени, които забраняват промяната на пола в гражданските регистри.
Цитирам новината:
Регионалният министър Николай Нанков отговори утвърдително на въпрос дали би предложил промени, които забраняват промяна на пола в гражданските регистри.
"Да, с твърдо убеждение бих подкрепил това, с изключение на случаите с хермафродити, които са наистина много редки", заяви министърът в предаването "Седмицата" по Дарик.
Повереното му ведомство отговаря за Закона за гражданската регистрация, в който липсва ясен регламент в посока на пола.
Това позволява на редица организации да подпомагат хора, решили да сменят пола си, но без да са преминали през хирургически процедури и хормонални терапии.
Николай Нанков посочи, че ще инициира дебати в тази посока.
"Всяка стъпка по темата предизвиква дискусии и разделение в обществото, но аз лично смятам, че подобна поправка би била напълно резонна и отчитам като пропуск, че не е направена", коментира регионалният министър.

Браво, г-н Министър!
Само че това, което сте казал не е вярно.
Няма организация, която да може да помогне на някого да си смени пола без първо да е преминал през хирургически процедури, хормонални терапии и българската съдебна система.
Човек, който иска да си смени пола юридически трябва да заведе дело в съда и да представи различни доказателства, епикризи, да повика лекари и психолози.
Едва след като съда издаде решение, че одобрява смяната на пола лицето отива в Общината и там служителят по гражданското състояние му издава нов акт за раждане с новото име, новото ЕГН и новия пол.
С този нов акт за раждане лицето може да получи нова лична карта и т.н.
Регионалното министерство няма пряко отношение към смяната на пола.
ГЕРБ и Патриотичния фронт се опитват да експлоатират натрупаната омраза покрай Истанбулската конвенция, за да наложат забрани, които иначе не биха минали.
В края на 2017 г. управляващите наложиха мораториум над иновативните лекарства за онкоболни.
Така показаха истинското си лице на убийци.
Днес ГЕРБ и Патриотичния фронт искат да забранят юридическата смяна на пола.
Утре управляващите ще забранят хирургически процедури и хормонални терапии за смяна на пола.
Така показват истинското си лице на тирани.
В други ден диктаторски мислещите, псевдорелигиозни хора ще забранят абортите, обрязването, лечението на инсулт, инфаркт, рак, грип и каквото друго се сетите.
После могат да забранят на гражданите да протестират, да членуват в партии, да създават сдружения, да изповядват религии, да влизат в Интернет, да пътуват, да работят, да учат, да мислят ...
Следва диктатура, скъпи сънародници, и никой нищо не може да направи, за да я спре!
Хубавото е, че накрая и самите управляващи ще паднат в жертва на диктатурата, но когато стане това връщане назад няма да има.

Идеи за рецепти за Свети Валентин

петък, 26 януари 2018 г.

За или против смъртното наказание, ЕС, НАТО, Евразийския съюз, НПО-тата сте?

За или против смъртното наказание, ЕС, НАТО, Евразийския съюз, НПО-тата сте?

Анкета: Онлайн референдум!

1. За или против връщането на смъртното наказание в България сте?
1.1. За.
1.2. Против.

2. За или против членството на България в Европейския съюз и НАТО сте?
2.1. За.
2.2. Против.

3. За или против членството на България в Евразийския съюз сте?
3.1. За.
3.2. Против.

4. За или против забраната на соросоидните, еврогейски НПО-та сте?
4.1. За.
4.2. Против.


Темите във ФорумАБВ, както настроенията в българското реално и онлайн общество, все повече и повече се въртят около няколко въпроса:
За или против връщането на смъртното наказание в България?
За или против членството на България в Европейския съюз и НАТО?
За или против членството на България в Евразийския съюз?
За или против забраната на соросоидните, еврогейски НПО-та?

Аз предлагам да направим онлайн референдум по въпроса и дай Боже да се превърне и в реален референдум.
Щом БСП могат да предлагат абсурдни референдуми ... и аз мога!
Хайде да видим кой по-откачен референдум ще предложи!
Ползата от възстановяването на смъртното наказание в България е, че държавата ще убие престъпниците и ще опразни затворите.
Примерно първите осъдени на смърт може да са двете момчета, които убиха клошар във Варна и Анита Мейзер.
Ползата от напускането на Европейския съюз за България е, че ще се спре насаждането на еврогейски ценности в скъпата ни родина Майка България.
Никакви Истанбулски конвенции, никакви трети полове, никакви гейове и лесбийки, никакви еврогейски извращения, които да развращават чистите ни и непокварени българските деца.
Ползата от напускането на НАТО за България е, че най-накрая страната ни ще бъде суверенна и независима.
Слава Богу, няма да има бази на НАТО на българска територия.
Виж руски бази може!
Ползата от влизането в Евразийския съюз за България е, че най-накрая България ще бъде под закрилата на Майка Русия.
Ще има евтина водка на корем и лесни рускини на муй.
Е, тогава може и да успея да се оженя!
Ползата от забраната на соросоидните, еврогейски НПО-та е, че никой повече няма да може да се меси във вътрешните работи на България.
Никой ... с изключение на Русия, но това не е проблем, защото тя е братската страна, която винаги ние спасявала от гейовете - първо от османските гейове, после от нацистките гейове, а сега и от европейските гейове.
След като гласувате в анкетата напишете в коментар защо сте "За" или "Против".

П.п.: Аз съм против смъртното наказание, за членството на България в ЕС и НАТО, против членството в Евразийския съюз, против забраната на НПО-тата.
С такива като мен Бог да пази Майка България!

П.п.2.: Тази тема не е тест за интелигентност!
--------------------------------------------------------------------------------
Източник: За или против смъртното наказание, ЕС, НАТО ...

Игра Up in the sky

Игра Up in the sky



----------------------------------------------------------
Източник: Игра Up in the sky - Not Doppler

четвъртък, 25 януари 2018 г.

Не го правете! Самоубийството не е решението на проблемите!

Не го правете!
Самоубийството не е решението на проблемите!




Не го правете!
Не се самоубивайте!
Дори и да ви тормозят
или да сте съвсем сами,
или да сте много болни,
или да сте затънали в дългове,
или да сте загубили близък,
или да сте останали без нищо ...
Не се отчайвайте!
Докато сте живи има надежда за по-добро бъдеще!


Важно!
Ако имате мисли за самоубийство или изпитвате желание да се самонараните потърсете психологическа помощ!
Не се самоубивайте, защото след като веднъж умрете втори път няма да се родите!

----------------------------------------------------------------
Източници:
Само за 6 месеца пета порно звезда беше намерена мъртва (Снимки)
Откриха мъртва известна порно актриса (Снимки)
Канадска порноактриса се самоуби заради обвинения в хомофобия
August Ames From Wikipedia, the free encyclopedia
КАК ДА СЕ САМОУБИЕШ - НАЧИНИ ЗА ЗЛОУПОТРЕБА
КАК ДА СЕ САМОУБИЕШ - Google Search
Самоубийство от Уикипедия, свободната енциклопедия
Топ 10 известни ютубъри трагично починали
Честър Бенингтън от Уикипедия, свободната енциклопедия
Десетте най-популярни места за самоубийство по света

вторник, 23 януари 2018 г.

Интересни факти за Финландия

Интересни факти за Финландия




1. Във Финландия глобата за превишена скорост зависи от големината на заплатата.
Мъж с годишен доход от 7 милиона евро бил глобен да заплати сумата от 116 хиляди евро.

2. Във Финландия има повече от 180 000 езера, всяко с площ по-голяма от 500 кв.м.
Езерата се използват за плуване, риболов, като питейни източници и дори като пътища по време на зимния сезон, когато замръзват.
Във Финландия също така има около 180 000 острова.

3. Финландците са едни от най-изобретателните хора на планетата.
Дайте на финландец бутилка бира и вижте как всяко нещо, което той намери в джобовете си се превръща в отварачка за бутилки.
В това число запалки, ключодържатели, други бутилки, ножове, камъни и т.н.
Вероятно отварянето на бутилка бира е дисциплина, която изучават в училище.

4. През юни и юли слънцето във Финландия изобщо не залязва.

5. През зимата в северните части на Финландия има дни, в които слънцето изобщо не изгрява и всичко е обляно от зловеща синкава светлина през целия ден.

6. Във Финландия няма обществени телефони.
Но населението от 5,4 милиона може да се похвали с 5 милиона телефонни номера.
Все пак Нокиа е финландска компания, чието седалище е разположено в град Нокиа в Южна Финландия.
Вече може би ви е станало ясно защо във Финландия няма обществени телефони - тук всеки си има личен такъв.

7. Във Финландия не използват монети от 1 и 2 цента.
Всички цени в страната са закръглени до 0.05 цента, така че употребата на 1 и 2 цента е ненужна.
Въпреки че те са абсолютно легални, магазините не са задължени да ги приемат.

8. Финландия вероятно държи световния рекорд по брой на проведени шампионати, по-голямата част, от които са далеч от сериозните спортни събития.
Във Финландия се провеждат шампионати по носене на съпруги, хвърляне на мобилни телефони, лов на комари, блатен футбол, сауна, мятане на ботуши, невидима китара и т.н.

9. Във Финландия е задължително да шофирате с пуснати светлини целогодишно, законът е в сила от 1982 г.

10. Въпреки, че шведите оспорват този факт, сауната е изобретена от финландците.
В страната има повече от 2,2 милиона сауни - по една сауна за всеки двама човека и половина.
Използването на сауната за финландците е толкова обичайно, колкото ходенето на кръчма за британците.
Интересното е, че финландците обичат да ходят на сауна групово - с приятелите или семейството.
В сауната те влизат абсолютно голи, пият бира и дори пекат наденички.
След сауната е съвсем нормално да изтичат голи навън и да скочат в близкото езеро.
През зимата си правят специални дупки в леда, за да могат все пак да се топнат, а в краен случай се въргалят в снега.

понеделник, 22 януари 2018 г.

Десетте най-популярни места за самоубийство по света

Десетте най-популярни места за самоубийство по света




10. Мост "Сан Диего - Коронадо", Сан Диего Бей, Калифорния, САЩ

9. Мост "Хъмбър", Източен Йоркшър и Северен Линкълншир, Англия

8. Мост "Съншайн Скайуей", Тампа Бей, Флорида, САЩ

7. Мост "Уест Гейт", Мелбърн, Виктория, Австралия

6. "Бийчи Хед", Източен Съсекс, Англия

5. Водопад "Ниагара", Ню Йорк, САЩ / Онтарио, Канада

4. Скалата "Гап", Сидни, Нов Южен Уелс, Австралия

3. Мост "Нанкин Янгце Ривър", Нанкин, Дзянсу, Китай

2. Мост "Голдън Гейт", Сан Франциско, Калифорния, САЩ

1. Гората Аокигахара, планината Фуджи, Япония

Важно!
Ако имате мисли за самоубийство или изпитвате желание да се самонараните потърсете психологическа помощ!
Не се самоубивайте, защото след като веднъж умрете втори път няма да се родите!

Деца-убийци ли има в България?

Деца-убийци ли има в България?
Ако съдим по новините ...

Една новина от днес:
Две момчета убиха клошар във Варна
Цитирам:
Две момчета - на 13 и 14 години, са убили по особено жесток начин 53-годишен бездомник във Варна, съобщиха от Окръжната прокуратура в града. По-голямото момче е задържано и е обвинено за убийството на Красимир Куртев, извършено по хулигански подбуди и по особено мъчителен начин. То ще остане в ареста за срок до 72 часа. 13-годишният му съучастник не може да носи наказателна отговорност по закон. Момчето е настанено в дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни извършители на престъпления.
Имат и още двама съучастници, но трябва да прочетете цялата новина, а тук няма как да цитирам пълния текст.
Когато преди шест месеца писах за Малките терористи вие не бяхте съгласни с мен.
Сега малките терористи започнаха да убиват.
Нещо имате ли да кажете по темата или пак аз ще изляза виновен, че говоря лоши неща за "добрите" деца?
Колко още убийства трябва да станат, за да се разбере, че българското общество има проблем?
Какво трябва да се направи, за да се спре насаждането на омраза в умовете на децата (и възрастните)?

И после Бойко обещава, че "няма да допусне да има насилие над жени и деца".
Ебаси майката, то насилието си го има, бе, смешнико!
-------------------------------------------------------------------------
Източник: Деца-убийци ли има в България?

неделя, 21 януари 2018 г.

В какви времена живеем - в 2018 г. или в "1984" по Оруел?

В какви времена живеем - в 2018 г. или в "1984" по Оруел?
Оруел: Във времената на повсеместна лъжа, да казваш истината е екстремизъм

Днес прочетох една статия за борбата с диктатурата в творчеството на Оруел.
Предлагам ви да я прочетете и вие, а ако не сте чели романа "1984" моля ви хвърлете му едно око в Читанка.
След като Тръмп победи на изборите в САЩ, след като Ердоган получи своята президентска република, след като неонацистите поеха властта в Австрия, след като Пучдемон отново е на власт в Каталуния, след като националистите са в коалиционното управление на България се чудя в какви времена живеем?!?
Сега 2018 г. ли е или е "1984" по Оруел?

Събитията, които се случват показват колко некадърни са политиците, които управляват по света.
Те са предимно стари хора, родени преди 60-70 години, живяли са във времена на диктатура и днес отново искат да живеят в такива времена.
Но времената са различни заради съществуването на Интернет и масовия достъп до него.
Политиците могат да използват съвременните технологии, за да насаждат своите дърташки идеи за диктатура, но те не харесват масовата свързаност на Интернет.
Тази нова глобална обществена среда плаши всички диктаторски мислещи хора.
Проблемът се корени в това, че преди глобалната мрежа беше само за хора с компютърни умения, което предполага, че Интернет потребителите са грамотни и образовани, но днес всеки може да влезе е във виртуалния свят.
И сульо, и пульо е в Интернет.
В нета са и политиците, и диктаторски мислещите хора, и терористите, и консерваторите, и националистите, и неонацистите, и комунистите, и ислямистите.
Всички са вътре и с присъствието си създават една нова среда на нетърпимост.
Т.е. реалната диктатура се пренесе виртуално в Интернет.
Това се вижда по троловете, които пишат под статиите, по Интернет тормоза, които се излива върху потребителите, по пропагандата, с която са пълни социалните мрежи и новинарските сайтове.
А това отблъсква свободомислещите хора, които малко по малко напускат Мрежата.
Интернет улеснява диктаторски мислещите хора в координацията на действията им, в синхронизиране на опорните точки, в намирането на съмишленици и привличането на нови такива с помощта на активната пропаганда.
Но на кого е нужна тази уж нова, но всъщност добре забравена стара диктатура?
Както историята ни учи дитатурите винаги се обръщат срещу хората.
Диктатурите смачкват не само политическите врагове, но и собствените си привърженици.
След опита за преврат от 15 юли 2016 г. в Турция Ердоган нареди да бъдат арестувани и хора от собствените му редици.
През комунизма са търсили "врага с партиен билет".
По времето на нацизма Хитлер е избил собствените си хора в Нощта на дългите ножове.
Изводът е, че една нова диктатура ще се обърне срещу създателите си.
Това е неизбежно като данъците и Смъртта.
Но как е възможно хора сляпо да вярват на лъжци, измамници и престъпници?
Слепи и глухи ли са народите по света?
Или може би пропагандата е толкова силна, че никой не може да разсъждава трезво и разумно?

Най-страшното е, че диктаторски мислещите хора, които говорят лъжи от медиите после обвиняват политическите си противници и опонентите си, че разпространяват "фалшиви новини".
Може би е време в САЩ да се направи едно Министерство на истината, оглавявано лично от Доналд Тръмп.
Той вече направи първите стъпки по въпроса обявявайки нееднократно най-големите американски медии в разпространение на "фалшиви новини".
По аналогия със САЩ, който е "Големия брат" на България, и у нас трябва да се направи Министерство на истината, което да установява кое е лъжа и кое истина според управляващата класа.
Предлагам да го оглави Волен Сидеров, мисля, че е най-подходящ за този пост.
Той и без това в момента не е министър в управлението на страната, т.е. ще може да се посвети на 100 % в издирването на истината с всички позволени и непозволени средства.
Ако трябва Волен ще коли, ще беси, ще извършва геноцид, но ще се пребори с "фалшивите новини" в търсене на истината.
В работата му ще му помогне Красимир Каракачанов, който си мечтае да изпрати българската армия в някой размирен район на страната, за да омиротворява населението, което е недоволното от политическата некадърност, корупцията, безработицата, неграмотността, престъпността, бедността и нищетата.
Министерството на истината ще бъде поредната (но не последната!) стъпка по пътя към диктатурата.
И без това с новия закон за охранителната дейност ще се легализира дейността на организирана престъпност, а с "доброволната" казарма ще се обучава Националистическата гвардия, какъв е проблема да има и Министерство на истината.
Спете спокойно, уважаеми потребители, всичко ще бъде наред!
Така каза Големия брат, значи така ще бъде и това е истината!

Ето няколко цитата от романите на Оруел, които подкрепят моите размисли:
- Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.
- Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.
- Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.
- Нуждаете се от образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице – това е вечно.
- Властта не е средство. Тя е цел. Създават диктатурата не за да защитава революцията; извършват революция, за да установят диктатура. Целта на репресията е репресия. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт.
- Масите никога не въстават сами по себе си и никога не въстават, защото са угнетени. Още повече, че те не осъзнават, че са угнетени, докато не им се даде възможност за сравнение.
- Има ситуации, в които "неправилните" възгледи са по-искрени от "правилните".
- Прогресът не е илюзия – той се случва; но за това пък е бавен и неизменно разочароващ.
- Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.
- Съществуват идеи, които са толкова погрешни, че само наистина интелигентен човек би могъл да повярва в тях.
- Човекът е единственото същество, което консумира, без да произвежда. Човекът не дава мляко, не снася яйца, не е достатъчно силен, за да дърпа плуг, не може да тича достатъчно бързо, за да улови заек, и все пак той е господар на всички животни.
- Както и при християнската религия, така и при социализмът, най-лошата реклама за идеята са нейните последователи.
- Патриотизмът по своята природа не е агресивен нито във военен, нито в културен смисъл. Национализмът е неделима част от стремежа към власт.
- Хората могат да са щастливи само ако не поставят щастието като цел на живота си.
- Малко вероятно е човечеството да спаси своята цивилизация, ако не успее да развие система за добро и зло, която да е независима от рая и ада.
- Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото.
- Власт е да разкъсаш човешките умове на парчета и да ги сглобиш в нови форми по твой избор.
- Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.
- Заповедта на диктатурите от миналото е била: "Ти не ще!" Заповедта на тоталитарните режими е била: "Ти ще!" Нашата заповед е: "Ти си!"
- Във времената на повсеместна лъжа, да казваш истината е екстремизъм.
- Нямаш нищо свое освен няколко кубически сантиметра в черепа.

Бяла книга за свободата на медиите в България и обръщение от Делян Славчев Пеевски във връзка с нея

Бяла книга за свободата на медиите в България и обръщение от Делян Славчев Пеевски във връзка с нея




На 10 януари 2018 г. в София бе представена "Бяла книга за свободата на медиите в България", издадена от Съюза на издателите в България. На кръглата маса присъстваха журналисти, издатели, дипломати, представители на неправителствени организации.
Предлагаме ви пълния текст на "Бяла книга за свободата на медиите в България":


01 Ситуацията на медиите в България

През последните десет години ситуацията на медийния пазар в България системно се влошава. От една страна, бизнес моделът на медиите е изложен на натиск от вътрешни и външни за пазара фактори, които го правят все по-неатрактивен. От друга страна, но и вследствие на горното, качеството на медийния продукт непрекъснато се влошава. Това може да се измери през неспазването на общовалидните международни журналистически правила и стандарти, лесното възприемане и разпространение на фалшивите новини, все по- ограничената свобода на словото.

Медийна свобода България тенденциозно и с притеснително бързи темпове отстъпва място в обективните международни класации, които измерват медийната и журналистическата свобода по света.

Според Word Press Freedom Index на организацията „Репортери без граница“ през 2017 г. страната е на 109-о място от общо 180 държави и с това е на последно от всички останали държави в Европейския съюз. Като основна причина в доклада се посочва средата, доминирана от корупция и обвързаност между медии, политици и олигарси, а за пример е даден депутатът от ДПС Делян Пеевски, който през групата си „Нова българска медийна група“ притежава 6 вестника и контролира 80% от пазара на дистрибуция в България. Като следващ негативен фактор се посочва фактът, че насочването на европейски средства към определени медии поражда зависимост и липса на прозрачност.



Пропадането на България в класацията за свобода на медиите на "Репортери без граници"

С тази си позиция България оглавява групата на страните, за които се казва, че са в „лошо състояние“. В Европа такива са само още три държави - Македония (111), Русия (148) и Турция (155). Много по-напред от България са страни като Тринидад и Тобаго, Гана, Белиз, Буркина Фасо, Монголия, Киргизстан и много други.

За сравнение - през 2006 г. медийната среда нарежда България на 36-о място от общо 168 държави. Това болезнено губене на позиции в рамките на десетина години показва срив в доверието в медийния продукт (виж графиката).

По този повод през 2012 г. еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус по време на посещение в България казва: „Случаят с България изглежда тревожен.“ [2] И добавя: „Когато говорим за свободата на медиите, става дума за защита на основните ценности, не във всички страни от ЕС има такава свобода, трябва да се борим за нея.“

Друго международно наблюдение потвърждава негативната тенденция. В своя доклад за свободата на медиите през 2017 г. Freedom House дава на България 42 от общо 100 точки. (Според методиката при 0 точки има пълна свобода.) Отново за сравнение - през 2006 г. свободата на медиите е оценена с едва 34 точки, или за десет години ситуацията се е влошила два пъти.

Бизнес моделът на медиите

Вторият важен процес на медийния пазар в България е, че той става все по-неатрактивен от бизнес гледна точка. Доскорошната бизнес логика изпадна в криза заради навлизането на новите технологии. Промяната в средата унищожи традиционните бизнес модели първо на печатните медии, а сега това се случва и с ефирните телевизии. Ин- формацията вече стига до потребителите по съвършено нов начин – през телефони, таблети, благодарение на интернет. В ре- зултат компаниите се опитват да достигнат до клиентите си по нови канали, като изоставят традиционната реклама в печата и телевизията. Само за пример – половината от световния пазар на дигитална реклама се държи от Google и Facebook. Традиционните медии трябва да преосмислят бизнес модела си, за да върнат читателите и потребителите си.

Друг сериозен шок за медийния пазар дойде от икономическия цикъл и кризата след фалита на Lehman Brothers през 2008 г. Едва сега, десет години по-късно, Европа напълно се възстановява от нея. В резултат на кризата инвестициите намаляха, потреблението спадна, банките в целия свят бяха в тежка ситуация. Периферните държави като България пострадаха най-много.

Медиите са процикличен бизнес и логично са една от най-тежко ударените индустрии. Тези два обективни фактора направиха българските медии неатрактивен бизнес както за международните, така и за българските стратегически или финансови инвеститори. Последва масова смяна на собствеността на медийния пазар в България, като от него се отдръпнаха повечето чужди инвеститори:

> през 2010 г. германската Westdeutsche Allgemeine Zeitung продаде най-голямата издателска група в България на група инвеститори с преобладаващи български представители

> през 2011 г. шведската медийна група Bonnier продаде в. „Пари“ на най-голямата група за икономически медии „Икономедиа“

> през 2013 г. шведската група Sanoma Magazines International се изтегли от пазара след няколко трудни години за бизнеса си. Групата продаде онлайн медиите си, обединени в „Нет инфо“, на Радосвет Радев – собственик на първото частно радио в България - „Дарик“. Бизнесът със списанията, част от който са Cosmopolitan, ELLE, Harper’s Bazaar, Men’s Health, National Geographic, „Блясък“ и др., остана в ръцете на българските съдружници на Sanoma – Красимир и Димитър Друмеви.

Същата тенденция обхвана и пазара на електронни медии:

> в края на 2011 г. от пазара се изтегли ProSieben, която притежаваше радиостанциите от групата на SBS в България („Радио Веселина“, „Витоша“, Magic FM, радио и телевизия The Voice)

> в края на 2012 г. американската Еmmis Communications продаде радиостанциите FM+, Радио Fresh и Star FM на българската „Рефлекс медиа“, непозната дотогава на медийния пазар.

Процесът тече и до днес. По подобна стратегическа причина в момента на пазара има две големи частни телевизии. bTV („БТВ медиа груп“, част от Central European Media Enterprises) трябва да бъде продадена по решение на американския антимонополен регулатор заради сливането на AT&T и Time Warner. Собственикът на „Нова телевизия“, шведската Modern Times Group (MTG), обяви, че излиза от традиционните телевизии, за да се фокусира върху дигиталните си платформи за електронни спортове, онлайн игри и видеомрежи.

Паралелно с изтеглянето на чуждите инвеститори на пазара течеше и разместване сред издателите с български произход на капитала. На мястото на бизнес ориентираните инвеститори на него се появиха политически мотивираните субекти, които видяха в медиите инструмент за въздействие, контрол и обществено влияние. През последните десет години сме свидетели на опасна концентрация на медийна собственост и влияние от група хора, обединени около депутата от ДПС Делян Пеевски. Контролираните от него медии не работят на пазарен принцип, а разчитат на изкуствено поддържане, за да могат да защитават задкулисните интереси на своите собственици. Медиите се използват за контрол, саморазправа с обявените за противници, поддържане на политическото статукво, изкривяване на общественото мнение до степен на тотална подмяна на реалността. Този процес е една от основните причини за срива на доверието в медийната среда в България, отчетен и от обективните изследвания.

02 Кой е Делян Пеевски

В началото на 2016 г. германското издание Der Spiegel излиза с материал със заглавие „Българският политик Пеевски: айсбергът на корупцията“. В материала Делян Пеевски е посочен като една от най-противоречивите фигури на българския обществен живот, а според критиците му той се е изкачил до политическите висоти на 35 години благодарение на корупция и обвързаност с криминалните мрежи.

Роденият през 1980 г. Пеевски започва да гради кариерата си от съвсем ранна възраст. На 21 години той е най-младият член на политически кабинет като парламентарен секретар на транспортното министерство. Като такъв влиза в борда на директорите на държавното „Пристанище Варна“. Твърди се, че Пеевски е студент по право, но публичната информация е противоречива за това в кой точно университет следва.

Кариерата му продължава с важни позиции в държавните институции, като навсякъде разчита на връзките си на политическо ниво. Пеевски е следовател (макар да няма необходимия стаж), заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии, където отговаря за държавния резерв. Освободен е заради грандиозен политически и корупционен скандал, а по-късно възстановен с решение на ВАС като следовател и после като зам.-министър. След 2009 г. Делян Пеевски е депутат от ДПС. През 2013 г. е избран от Народното събрание за шеф на ДАНС – решение, което предизвиква обществено недоволство и масови протести, продължили повече от година.

В периода след 2007 г. семейството на Делян Пеевски започва да трупа активи – първоначално изкупува медии, а след това и ключови компании за българската икономика. Това се случва благодарение на своеобразния му тандем с банкера Цветан Василев, който тогава е мажоритарен собственик на четвъртата по големина банка - Корпоративна търговска банка (КТБ). Пеевски не фигурира като директен собственик в придобиваните фирми, такъв в повечето случаи е майка му Ирена Кръстева. Компаниите се придобиват с кредити от КТБ.

През 2014 г. тандемът Пеевски - Василев се разпада, а банката е фалирана след синхронизирана акция на медиите на депутата и прокуратурата, довела до масово теглене на пари и загуба на ликвидност. След фалита на КТБ голяма част от придобиваните с кредити активи остават под контрола на Пеевски, в това число и медиите. Неговата империя включва още най-големия търговец на техника „Техномаркет“ с оборот 300 млн. лв. (150 млн. евро) на година, производителя на цигари „Булгартабак“, компании в строителството, имоти и др.

През годините Делян Пеевски създава мрежа от зависимости в съдебната власт благодарение на редица фактори: политическата си мощ, медийното влияние и финансовия гръб на КТБ. Свързаностите на Пеевски стигат до настоящия главен прокурор Сотир Цацаров, който многократно е използвал управляваната от него институция в подкрепа на интересите на депутата от ДПС и разправа със сочените за противници.

Медийната група на депутата от ДПС Делян Пеевски

Делян Пеевски започва да гради медийната си империя още през 2007 г. с придобиването на вестниците „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“ от дотогавашния издател Петьо Блъсков. Медиите са изпаднали в сериозни финансови затруднения и за тях отдавна се търси купувач. Намират го в лицето на новоучреденото дружество „Нова българска медийна група холдинг“ (НБМГ), еднолична собственост на Ирена Кръстева. Сделката е финансирана от КТБ.

През първите години Пеевски не се афишира като собственик, въпреки че контролира както редакционната политика, така и бизнеса. Едва по-късно, през 2014 г., депутатът от ДПС нарича вестниците „моите медии“, а година по-късно майка му му прехвърля 50% от собствеността в тях. Така реално той излиза „на светло“.

Стъпка по стъпка Пеевски в партньорство и с финансовия гръб на банкера Цветан Василев гради своята медийна империя, която постепенно се попълва с национални и регионални вестници, телевизии, онлайн сатове, разпространителски агенции, печатни- ца, пийпълметрична агенция, инфраструкту- ра за дигитално телевизионно разпръскване и пр. Семейството изкупува фирмите за раз- пространение на печатните медии, като в момента контролира над 80% от разпространителския пазар. За период от 7-8 години групата инвестира (по консервативни оценки) над 500 млн. лв. в медии. Само в TV7 групата влага 300 млн. лв., вестниците поглъщат над 120 млн. лв., а с още 80 млн. лв. банката кредитира изграждането на печатница в София. С лихвите задължението надхвърля 100 млн. лв. Същата две години след фалита на банката Делян Пеевски придобива обратно през свое дружество на публична продан от съдия-изпълнител за 4.4 млн. лв. Ако се погледне по-широко и се сметнат и парите за придобиването на НУРТС (комплекс от антени за разпространение на радио-телевизионния сигнал с национално покритие), както и за покриване на лихвите по отпуснатите кредити, към днешна дата инвестициите в медиите най-вероятно биха достигнали около 800 млн. лв. (400 млн. евро).

Там, където няма пряка собственост, Пеевски придобива контрол под формата на натиск през разпространението, през отпускането на кредити от КТБ или като скрито участие и влияние върху редакционната политика. Това лесно може да се види през темите и опорните точки в уж независими медии, които в един глас следват зададения тон на „Монитор“ и „Телеграф“.

През периода 2007 - 2012 г. Делян Пеевски започва да изкупува и фирмите за разпространение на печатни медии. Той придобива както Национална агенция „Разпространение“, така и по-малки регионални разпространителски фирми. Бизнесът се консолидира основно в две дружества, получавали финансиране от КТБ - „Карне М“ и „ВИП пропъртийз“. По-късно следва още по-голяма консолидация под шапката на търговската компания на производителя на цигари „Булгартабак“ - „Табак маркет“ (и двете дружества под контрола на Делян Пеевски). „Табак маркет“ отправя искане до Комисията за защита на конкуренцията за разрешение на сделка по придобиване на осем фирми за разпространение на печатни медии. Тази сделка е ключова, тъй като съсредоточава в едно дружество, от една страна, бизнеса с продажбата на цигари, а от друга, разпространението на печатните издания. В този момент Пеевски получава сериозна подкрепа от страна на държавата в лицето на КЗК. Комисията не открива свързаността на Делян Пеевски с купувача и продавачите, въпреки че такава може да бъде доказана, и разрешава сделката. С това бездействие реално КЗК разрешава тоталното монополизиране на пазара на печатни медии.

През следващите години следва разрастване на мрежата на „Табак маркет“ (известна под търговското си наименование Lafka) из страната отново с подкрепата на институциите, но този път на местно ниво. Схе-мата може да се онагледи със случая в Благоевград, но се прилага на десетки други места из страната. „Табак маркет“ подава до общината инвестиционно предложение да постави павилиони за цигари и вестници в града. Кметът по това време (от ГЕРБ) лично го внася за разглеждане в общинския съвет, който гласува „за“. Обектите се дават без търг или конкурс. Те са на топ места в центъра на града, в жилищните квартали и на спирките на градския транспорт и се намират на метри от вече съществуващи търговски обекти. Случаят предизвиква протеста на другите търговци, явявали се за обектите на конкурси, но от него не произлиза нищо. По подобен начин в десетки други населени местните общински съвети гласуват и одобряват Lafka да получи апетитни терени без конкуренция и на преференциални цени. В момента веригата има над 1000 обекта в 130 населени места.

Вмешателството на Пеевски на медийния пазар в България води до неговото разцепване през 2012 г., когато е създаден втори, алтернативен съюз на издателите – Български медиен съюз. Година по-рано някои от медиите напускат единствената дотогава браншова организация - Съюз на издателите в България. Към новия съюз се присъединяват медиите, които са под контрола на Пеевски, а първоначално самият той става председател на новата организация. Така на пазара ясно се открояват изданията, които са в орбитата на депутата от ДПС, и тези, които отстояват независимост. В годините след това срещу издатели и журналисти от Съюза на издателите в България следва системен натиск.

Смисълът на инвестициите на Пеевски в медиите е далеч от желанието да се печели от класическа издателска дейност. Медиите са необходимият инструмент, с който може да се подменят темите в обществения дневен ред, да се премахват противници или подкрепят индивидуални интереси, да се контролира информацията, която достига до обществото. Нещо повече - те често биват използвани за политически рекет.

Два примера онагледяват казаното по-горе

През 2009 г. се провеждат парламентарни избори в България. Проучванията сочат за победител тогавашния кмет на София и настоящ премиер във вече трети мандат Бойко Борисов. По онова време той е противник на групата около КТБ и на Делян Пеевски. В продължение на месеци контролираните от Пеевски медии провеждат черна кампания срещу ГЕРБ и лидера на партията Борисов, а стилистиката изпада до нива, в които той е оприличаван на тиква. Непосредствено след изборите и след своеобразна сделка с новия премиер Борисов медиите рязко сменят тона към него и започват да възхваляват всяко негово действие.

Друг пример е поведението на пеевските медии през пролетта на 2014 г., след като става ясно, че между двамата партньори – Цветан Василев и Делян Пеевски, има тежък конфликт. Депутатът впряга целия си медиен инструментариум в атака срещу банката и лично срещу бившия си партньор Василев, когото обвинява в източване, кражба и опит за убийство. Медиите му създават обществено напрежение и паника, които събарят банката в рамките на дни. Мрежите на влияние на КТБ в държавата в този момент се прехвърлят към депутата от ДПС Делян Пеевски.

Моделът КТБ

Медиите в орбитата на Делян Пеевски са важна съставна част от един модел, познат като модела #Кой или модела КТБ. Около КТБ се оформя мощна схема за търговия с влияние, която обслужва изцяло интересите на този, който е на власт в момента.

Благодарение на медийната сила, с която разполагат, както и чрез финансирането на редица небанкови инициативи (включително политически) собственикът на банката Цветан Василев и неговият тогавашен партньор Делян Пеевски придобиват сериозно влияние едновременно и върху управляващата партия, и върху опозицията и независимите лидери на обществено мнение. Държавата, вместо да се противопостави на този модел, го подкрепя, като концентрира депозитите на държавните предприятия в КТБ. Това се случва в разгара на световната финансова криза, когато всички останали банки и инвеститори са с ограничени ресурси. Този модел води до непрекъснато възпроизводство на политическата власт и контрол върху ключови икономически активи, Висшия съдебен съвет, прокуратурата, независими институции и регулатори. В резултат банковият надзор в централната банка и Комисията за финансов надзор си затварят очите пред порочните практики в КТБ, като кредитирането на свързани лица например. По-късно, през 2014 г., небанковото поведение на банката КТБ я довежда до фалит. Пряката це- на на този фалит се оценява на над 5% от БВП на България.

Завладяната държава

След фалита на КТБ и последвалото падане на правителството на Пламен Орешарски опитите за тотално завладяване на държавата и вторично ограбване на активите на КТБ продължават. Пречка пред пълното подчинение на държавните институции е участието на Реформатoрския блок в правителството „Борисов 2“. В блока членуват партии и политически лидери, които отстояват независимост от интересите на задкулисната група около Делян Пеевски, който от своя страна е прехвърлил подкрепата на медийната си група върху управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов.

В следващите три години (2014 - 2017 г.) се провежда масирана координирана кампания между медиите, контролирани от Пеевски, прокуратурата и Бойко Борисов за раздробяване на демократичната общност и дискредитиране на нейните политически лидери. Като краен резултат от тази масирана многогодишна кампания в парламента няма нито един политически представител на демократичната десница и около 20% от населението в София и големите градове остават без политическо представителство в Народното събрание.

Победата на ГЕРБ и националистите на парламентарните избори през 2017 г. и сформирането на кабинета „Борисов 3“ с негласната подкрепа на ДПС отварят вратата към пълното „приватизиране“ на държавните институции. Затвърждава се своеобразният модел „Пеевски“, който обединява политическите и личните интереси на лидерите на няколко партии около кабинета „Борисов 3“, разполага вече с 2/3 от гласовете в парламента и има силно влияние върху единствената опозиционна партия в парламента - БСП.

Маскирани като борба срещу корупцията, се създават редица нови инструменти, които ограничават базови граждански права и правото на собственост.

Основните инструменти, приложени за пълно установяване на captured state в България, ca:

Увреждане на репутацията чрез фиктивни прокурорски обвинения

Преди президентските избори през 2016 г. и парламентарните избори през 2017 г. прокуратурата повдига десетки политически обвинения на прозападни и про-ЕС лидери, между които са бившият външен министър Даниел Митов, неговият заместник Христо Ангеличин, кандидатът за президент и бивш министър на икономиката Трайчо Трайков, бившият вицепремиер Симеон Дянков, бившият министър на отбраната Николай Ненчев, бившият министър на здравеопазването Петър Москов, народният представител Гроздан Караджов и много други. Последните трима са от Реформаторски блок - партията, която е създадена с цел да се противопостави на политическото статукво и корупция. Всички прокурорски акции са шумно огласявани в медиите на Делян Пеевски.

Не по-малко вреден инструмент от повдигането на обвинения от страна на прокуратурата срещу неудобни на модела „Пеевски“ обществени лидери са неповдигнатите обвинения. Много често предварителните про-верки и заплахата от обвинение са доста- тъчни, за да бъдат държани в зависимост ключови институции, депутати и десижън мейкъри в медиите. По този начин прокура- турата влияе върху оперативната дейност на редица независими от нея регулатори и ин- ституции, включително и върху законода- телната дейност на парламента.

Гражданска конфискация

През 2012 г. е прието ново законодателство, с което се въвежда т.нар. гражданска конфискация - инструмент за отнемане на имущество, придобито по незаконен път, без влязла в сила присъда срещу проверяваното лице.

Това е изключително мощен и краен механизъм, който върви по границата между обществения интерес и човешките права, за което свидетелства и дебатът по темата в други държави, където той е въведен.

За да е защитен общественият интерес, от изключителна важност е правоохранителните и правоприлагащите органи в съответната държава да отговарят на международните стандарти за независимост, безпристрастност и професионализъм. От години Европейската комисия констатира, че българските съдебни органи изпитват трудности с отстояването на върховенството на закона. Така мощни механизми като гражданската конфискация се превръщат в инструмент за саморазправа с неудобните на властта до степен на тяхното пълно премахване от икономическия свят.

Нещо повече - българското законодателство влиза в конфликт с приетата през 2014 Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. В нея е записано, че държавите членки предприемат необходимите мерки, за да може да се извърши конфискацията, изцяло или частично, на средства на престъпление и на облаги или на имущество, чиято стойност съответства на тези средства на престъпление или облаги, при условие че има влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление, включително в резултат на неприсъствено производство. Единствената хипотеза на конфискация на имущество без присъда, която директивата допуска, е в случаите, когато до нея не се е стигнало поради отсъствието на подсъдимия.

В България процедурата на проверка на имущественото състояние започва единствено след повдигане на обвинение от прокуратурата, което не подлежи на съдебен контрол. Проверката на съответствие на доходи и имущество протича по непубликувана методика, която никога не е била обект на външен одит. Това позволява на отговорния орган - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), да прави необосновани, политически мотивирани изводи, за които обаче по закон членовете й не носят никаква отговорност.

Производството е секретно (без участие на проверявания) до внасянето в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки. Налагането на обезпечения върху имуществото (запори и възбрани) на първа инстанция практически е без съдебен контрол, защото съдът разполага само с 24 часа да се запознае с материалите, които в повечето случаи са хиляди страници.

След като бъдат наложени обезпеченията, комисията има три месеца, за да внесе иск за отнемане на имуществото. Производствата често продължават с години на първа инстанция, през които наложените обезпечения остават.

Тези извънредни правомощия са дадени на комисията с мотив, че тя трябва да има силно оръжие, за да отнема активите, придобити от криминални престъпници. Въпреки това през последните четири години примерите се броят на пръсти. Първо, защото комисията е обвързана с дейността на прокуратурата и, второ, защото неясната методология й дава възможност да прилага двойни стандарти.

Законодателни промени за натиск над съда и ограничаващи ключови права

След идването на власт на третия кабинет на Борисов започва мащабна законодателна реформа, пакетирана като „борба с корупцията“. Тя включва промени в наказателния процес, антикорупционното законодателство и устройството на съдебната власт.

Създаването на единен антикорупционен орган, в който КОНПИ ще влезе, е използвано като повод за още по-сериозно разширяване на нейните правомощия. Така например за КОНПИ няма да важат нито резултатите от данъчните ревизии, нито съдебните решения, с които те са отменени, т.е. КОНПИ се поставя над съда.

По-късно, през лятото на 2017 г., с мащабни промени в наказателния процес и приети без обществено обсъждане са ограничени правата на обвиняемите и засилени правомощията на прокуратурата. Така например е въведено „автоматично“ задържане под стража на лице, срещу което е повдигнато обвинение без неговото присъствие. С друга промяна е дадена възможността делото да се гледа в отсъствието на адвоката (дори и да е по уважителни причини), но никога в отсъствието на прокурора. Премахната е и процедурата, която даваше възможност при изтичането на определен период от време след повдигането на обвинение срещу някого той да поиска делото му да бъде внесено в съда.

Част от тези промени са атакувани пред Конституционния съд от адвокатурата и Върховния касационен съд.

С друга промяна, направена в закона за съдебната власт, отново без обществен дебат, е дадена възможността на прокуратурата да отстранява съдии за неопределен период от време, без върху това правомощие да има какъвто и да е било съдебен контрол. В закона е записано, че съдия, прокурор или следовател се отстраняват автоматично от длъжност, ако срещу тях бъде повдигнато обвинение за престъпление от общ характер. Прокуратурата има пълен монопол върху това срещу кого да повдигне обвинение и това нейно решение не подлежи на контрол от съда. След сериозните промени на Глава 26 на практика освен абсолютната давност няма други гаранции, които да ограничат времето, през което някой може да бъде обвиняем, т.е. прокуратурата може да отстранява съдии за години. Тази промяна е критикувана от Венецианската комисия към Съвета на Европа, което води до частичната й отмяна. Механизмът за отстраняване на съдии остава, но само ако са били обвинени за престъпления, свързани с професията им.

Друга мащабна промяна, която управляващите приемат през лятото на 2017 г., е свързана с прехвърлянето на дела срещу широка категория високопоставени държавни служители в Специализирания наказателен съд, който до този момент е компетентен да гледа дела за организирана престъпност и тероризъм. Тази промяна не е подкрепена със солидни аргументи, доколкото анализ на специализираните съдилища, изготвен от Върховния касационен съд, е поставил под съмнение ефективността и качеството на специализирания съд.

Законодателната промяна, довела до преместването на делата в специализирания съд, е съпроводена с други изменения, свързани с възнаграждението на съдиите (без еквивалент в другите съдилища и по волята на административния ръководител) и механизмите на тяхното назначаване (командироване от други съдилища без конкурс, отново само по волята на началника на съда), които в своята съвкупност превръщат специализирания съд в извънреден. Това кара ВКС да атакува промяната в Конституционния съд.

Хегемония на главния прокурор над останалите власти

Общото между всички тези промени е, че съвпадат изцяло и единствено с визията на главния прокурор за реформа. В същото време нито една препоръка за въвеждането на механизми за контрол и отчетност на главния прокурор не е адресирана от законодателя. Проблемът с липсата на такива механизми е констатиран многократно:

> в Независимия технически анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България, изготвен от група прокурори от държави - членки на ЕС

> нееднократно в докладите на ЕК, изготвени в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка, включително и в последния от ноември 2017 г.

> от Венецианската комисия

> от Европейския съд по правата на човека в решението по делото „Колеви срещу България“.

Измененията от последната година в комбинация с нерешения системен проблем с държавното обвинение, свързан с недосегамостта на главния прокурор, дългия му мандат, липсата на отчетност и силно ограничения съдебен контрол над прокурорските актове по разследването, превръщат главния прокурор в изключително силна фигура, която има хегемония над останалите власти.

Премахването на контрола върху подслушването

В резултат на решението по делото в Европейския съд по правата на човека „Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България“ България е задължена да създаде независим орган, който да следи процеса по прилагане и използване на специални разузнавателни средства - т.нар. Бюро за контрол на СРС, което да може да проверява по жалби на граждани целия процес по заявяване, разрешение и прилагане на подслушване, следене и други способи, които нарушават правото на личен живот на гражданите. Бюрото е закрито през 2010 г. и възстановено през 2013 г.

След повторното му създаване то започва активна работа, като открива стотици нарушения в работата на службите за сигурност и съда, довели до нарушаване правата на гражданите. Сред незаконно подслушваните има политици, магистрати, а според председателя на бюрото Бойко Рашков и журналисти.

Разкритията на бюрото и позициите, които заема, създават напрежение между членовете му, от една страна, и службите за сигурност и прокуратурата, от друга.

То ескалира до степен, че след намесата на прокуратурата през юли 2017 г. е отнет допускът до класифицирана информация на зам.- председателя на бюрото Георги Гатев, което има за пряк ефект неговото фактическо отстраняване от длъжност. Висшият адвокатски съвет излезе с декларацията по този случай, като разкритикува действията на прокуратурата, определяйки ги като „непропорционална намеса върху правомощията на този орган“.

Атаката продължава, като в началото на декември председателят на Комисията за контрол над специалните разузнавателни средства Бойко Рашков представя пред парламента изключително тревожни данни за масово незаконно подслушване на депутати, магистрати и журналисти от страна на прокуратурата и тайните служби.

Този незаконен способ на събиране на чувствителна информация и координираното изтичане на тази информация към медиите, контролирани от Делян Пеевски, е съществена част от натиска над политическата опозиция и независимите медии.

03 Системен натиск над независимите медии

Всички тези инструменти за натиск и репресия в най-пълна степен са приложени срещу основните членове на Съюза на издателите в България, както и срещу други независими медии и водещи разследващи журналисти.

Натискът върху „Икономедиа“ и Иво Прокопиев

В периода 2009 - 2013 г. изданията на „Икономедиа“ - „Капитал“ и „Дневник“, публикуват серия журналистически разследвания за зараждането на модела КТБ, концентрацията на депозити на държавни предприятия в банката, финансирането и придобиване на медии с кредити от банката, отпускането на кредити към свързани лица, които застрашават парите на вложителите.

Разследванията на „Капитал“ и „Дневник“ се потвърдиха изцяло през 2014 г., когато банката фалира, а одиторите констатираха, че 84% от кредитния портфейл са към свързани лица. Очакваната събираемост след ликвидация е под 10% от активите. Разследванията за корупционни схеми около КТБ станаха повод за серия враждебни действия срещу „Икономедиа“, единия от нейните издатели, Иво Прокопиев, и водещите журналисти на медиите в групата.

Веднага след първите разследвания през 2009 г. в медиите на Пеевски започна масирана негативна кампания срещу Иво Прокопиев и изданията на „Икономедиа“. Публикувани са общо над 1000 статии, приложения и книги. Кампанията продължава и днес с едни и същи неверни твърдения, независимо от множеството съдебни дела (общо 12) за клевета и непозволено увреждане, които Прокопиев е спечелил срещу изданията на Пеевски.

По-късно, през 2013 г., в кампанията срещу „Икономедиа“ се включи пряко и държавата. Първият пик на тези атаки беше по време на мандата на правителството на Пламен Орешарски чрез тотален натиск на множество държавни институции - данъчни проверки, прокурорски и полицейски разследвания, глоби от финансовия регулатор, глоби от Комисията за защита на конкуренцията и много други. Беше организирана дори операция по враждебно превземане на „Икономедиа“ чрез обявяване на предсрочна изискуемост на кредит от банка, но бързата намеса на съда и предсрочното изплащане на кредита елиминираха опасността.

Вторият пик на атаките на властта срещу медийната група започна в началото на 2017 г., след повдигнато обвинение срещу Иво Прокопиев от страна на прокуратурата. Иво Прокопиев беше обвинен, че чрез публично свое изказване за необходими мерки срещу финансовата криза на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) през 2009 г. като представител на работодателите е подбудил тогавашния вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков да извърши престъпление две години по-късно, продавайки миноритарни държавни участия на борсата.

На две инстанции съдът постанови обвинителния акт като негоден за разглеждане поради сериозни процесуални нарушения и логически пропадания в него и го върна на прокуратурата. Прокуратурата обаче продължава да настоява на същия текст и сега той отново е внесен в специализирания съд.

Истинската цел на това фалшиво обвинение е да задейства проверка в Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество.

В грубо нарушение на закона, несъобразявайки се влязло в сила съдебно решение и излизайки далеч назад от мандата на своята дейност, под натиска на прокуратурата през ноември 2017 г. КОНПИ образува производство срещу Иво Прокопиев и семейството му. Бяха запорирани 100% от фирмата, която притежава мажоритарния дял в „Икономедиа“, както и други дялови участия. Обезпечителните мерки са обжалвани пред съда. Директорът на КОНПИ е лично назначение на премиера Бойко Борисов.

Непрекъснатите проверки, институционални атаки и запори правят практичес-ки невъзможно нормалното функциониране на „Икономедиа“.

Иво Прокопиев е известен български пред-приемач и публична фигура. Групата фирми, която ръководи, е водещ инвеститор в сферата на възобновяемите енергийни източници, дигиталните технологии и финансовите услуги. Прокопиев е активен участник в прехода към демокрация и пазарна икономика, заемал е различни обществени позиции, между които първи председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) между 2006 и 2010 г. при създаването на организацията, след сливането на сдруженията на българските работодатели и чуждестранните инвеститори през 2006 г.

Партньор на Иво Прокопиев в „Икономедиа“ е Теодор Захов, председател на Съюза на издателите в България. Захов също е известен български предприемач в областта на информационните технологии и недвижимите имоти, обществена фигура, заемал е различни публични позиции, между които председател на Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ).

Още двама от собствениците на независими от властта медии през последните години бяха подложени на натиск през съдебната власт чрез фиктивни прокурорски обвинения, разследвания и непрекъснати клеветнически кампании в жълтите медии на Делян Пеевски.

Натискът върху Огнян Донев и „Клуб Z“

През 2011 г. Огнян Донев кредитира фирмата на Любомир Павлов, Христо Грозев и други за купуването на „Медийна група България холдинг“. Групата издава по това време два от най-влиятелните и безспорно най-тиражни централни политически всекидневника в страната - вестниците „Труд“ и „24 часа“, седмичника „168 часа“, както и редица други издания. Продавач е немският концерн Westdeutsche Allgemeine Zeitung. По-късно става ясно, че претенции към придобиването на групата са имали тандемът Цветан Василев - Делян Пеевски. Тандемът се е опитал да купи групата и пряко, и чрез подставени лица. Медиите на Пеевски и телевизията на Цветан Василев започват всекидневна злостна атака срещу Донев и Павлов.

През 2012 г. Огнян Донев и Любомир Павлов получават обвинение за пране на пари чрез продажба на дружествени дялове и документна измама по сигнал на съдружника на Павлов Христо Грозев. По-късно става ясно, по признание на самия Цветан Василев, че той е финансирал Грозев за оспорване собствеността на вестниците.

По същото време срещу Донев е повдигнато и друго обвинение – за укриване на данъци при продажба на акции от фармацевтично предприятие. Става дума за сделки с публично търгувани акции от 2006 г., за които данъчните са заявили, че нямат никакви претенции и че всички дължими данъци са платени.

Активността на прокуратурата има една основна цел – да подтикне смяната на собствеността на вестниците, тоест да принуди собствениците да продадат медийната група. Хора от правителството са добре запознати с тази „сделка“.

Малко след образуването на делата започва и сделката по промяна на собствеността на медийния холдинг. Тя е финализирана след прекратяване на наказателното производство за пране на пари срещу Донев и Павлов. То е прекратено през март 2013 г., след като прокуратурата признава, че няма никакви данни за извършени престъпления.

Делото за укриване на данъци в момента все още е на първа инстанция в Софийския градски съд.

През целия този период медиите на Пеевски и Цветан Василев всеки ден атакуват Донев с измислени обвинения в престъпления, свързани с дейността му като изпълнителен директор и съсобственик на най-голямата българска фармацевтична компания - „Софарма“.

През март 2014 г. Огнян Донев става издател на списание „Kлуб Z“ и интернет сайт „Kлуб Z“. От самото начало те са обект на атака в редица публични изявления на прокуратурата и главния прокурор. Дотам, че преди месеци главният прокурор Сотир Цацаров на заседание на Висшия съдебен съвет постави въпроса редно ли е членовете на съвета да дават интервюта пред „медиите на подсъдим“. И си позволи да изисква от членовете на Висшия съдебен съвет да не разговарят с тези медии. Тази нестихваща атака отново е подкрепяна от изданията от кръга на Делян Пеевски, които поддържат без отклонение всички тези на прокуратурата. Огнян Донев е упрекван, че издава медии, за да бранят интересите му, но фактът е, че в списанието и сайта няма нито един материал, който да касае основния бизнес на издателя.

Една от причините за подобно отношение е критичната позиция на двете медии „Клуб Z“ към работата на прокуратурата, главния прокурор и Висшия съдебен съвет, правителството и управляващите. Тази позиция обаче винаги е подчинена на стандартите на журналистиката.

Другата причина е, че „обвинителите“ са дълбоко убедени в безперспективността на воденото от тях дело и се опитват да създават обществено мнение за натиск върху съда.

Атаките на прокуратурата, подкрепяни от кръга „Пеевски“, далеч не засягат само имиджа на Огнян Донев. Те се извършват без оглед какви щети биват нанасяни на публична компания с хиляди акционери и работещи в нея. Противно на всички принципи, прокуратурата „разследва“ години наред сделка, извършена преди десетилетие, и през цялото време в публичното пространство поставя равенство между „разследван“, „обвиняем“ и „престъпник“.

Огнян Донев е един от най-значимите български предприемачи и инвеститори. Изпълнителен директор и съсобственик е на най-голямата българска фармацевтична компания - „Софарма“. Инвеститор е в множество други компании. Заемал е различни публични позиции, между които председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците, една от най-влиятелните работодателски организации, вицепрезидент на Германо-българската индустриално-търговска камара. Носител е на наградата на фондация „Атанас Буров“ за индустриално управление, избран е за „Мистър Икономика 2016“. Ръководената от него компания неизменно е на челно място по показателите за добро корпоративно управление.

Натискът върху вестник „Сега“ и издателя му Сашо Дончев

От 20 години собственикът на най-голямата компания за дистрибуция на природен газ в България - „Овергаз“, Сашо Дончев е под непрекъснат натиск от изпълнителната власт и прокуратурата заради критичните статии в издавания от него вестник „Сега“ (многократно награждаван с международни награди за независима и качествена журналистика) и карикатурите на Христо Комарницки (носител на множество международни награди за карикатура). Обикновено в акциите се включва цялата репресивна мощ на държавата - данъчни, прокурори, барети, регулаторни органи. От тях не произлиза нищо - проверките приключват без констатации за нарушения, а разследванията се провалят поради липса на доказателства.

През 2004 г. например тогавашният главен прокурор Никола Филчев изпрати барети и прокурори в офиса на „Овергаз“ в зрелищна акция. Официалната причина бе разследване на украинската прокуратура срещу две украински фирми, които са имали взаимоотношения с „Овергаз“. Неофициалната причина - Филчев бе гневен от критичен коментар във вестника, илюстриран със забавен колаж. Три години по-късно разследването бе прекратено поради несъстоятелност. Десет години по-късно самият Филчев призна в интервю, че искането на украинската прокуратура не е било по установения ред и не е съответствало на българското законодателство, поради което изобщо не е изпълнено.

В края на 2008 г. Националната агенция за приходите започна пълна ревизия на „Овергаз инк.“ за периода 2003 - 2007 г. Това се случи след поредица от критични публикации за коалиционното правителство на БСП и ДПС. Ревизията не откри никакви нарушения в „Овергаз инк.“, но НАП отказа да признае разходите за рекламата, която фирмата е публикувала в „Сега“. Актът бе оспорен в съда и през 2013 г. „Овергаз инк.“ спечели делото на всички инстанции.

През 2009 г. тогавашният президент Георги Първанов директно се обърна към руския си колега Владимир Путин по време на работно посещение в Москва с молба да окаже натиск върху „Газпром“ да се откаже от своя партньор в България - „Овергаз“, тъй като финансира вестник, който е критичен към властта. Особено раздразнен по онова време бе мандатоносителят на правителството - ДПС, с който Първанов поддържа близки отношения и с чието съдействие бе избран два пъти за президент. Причината - настояването на вестник „Сега“ компетентните органи да проверят произхода на финансовото състояние на лидера Ахмед Доган и на бившия шеф на тотото Ирена Кръстева и нейния син Делян Пеевски, пазаруващи медии на килограм за целите на ДПС. Първанов бе толкова убеден в своя успех, че негов близък съветник публично се похвали: „Закрихме вестник „Сега“.

Особено бурно и през двата си мандата като премиер изразява своето недоволство от вестник „Сега“ Бойко Борисов. Почти няма интервю, в което той да не се е оплакал от карикатурите, на които е главен герой, и от критичните статии за неговото управление. Борисов обаче не се ограничи само с вербална атака.

През 2015 г., няколко дни след като премиерът изригна за пореден път срещу „Сега“ заради статии, коментиращи факта, че ГЕРБ и ДПС заедно блокират ключови за страната реформи, НАП започна пълна данъчна ревизия на фирмата - издател на вестника, за 5 години назад. Ревизията приключи, без да бъдат установени никакви нарушения. Особени усилия положи Борисов да отнеме бизнеса на издателя на „Сега“ Сашо Дончев. Също като предшествениците си той атакува партньорството му с „Газпром“, която в крайна сметка прекрати едностранно и незаконно договора си с „Овергаз“. Премиерът не пропусна да се похвали с това свое „постижение“: „В медиите бухалки на газовите посредници, които стотици милиони изгубиха на година вследствие на моите действия, се манипулира общественото мнение. Аз винаги съм давал пример с вестник „Сега“. След като ние махнахме посредниците... Три посредника имаше до доставката на газ и техният основен спонсор най-отгоре стои на вестника - „Овергаз“. И в момента, в който това го направихме, от първа до последна страница, включително и карикатурата, е само с нас.“

През януари 2017 г. издателят на в. „Сега“ Сашо Дончев и бизнесът му в „Овeргаз“ станаха обект на проверка от прокуратурата за държавна измяна по повод на сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров. Сигналът съдържа публично известна информация за изпратена от Сашо Дончев през 2011 г. жалба до Европейската комисия за злоупотреба с господстващо положение на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ на българския пазар, в резултат на което ЕК е образувала дело срещу България. През март Сашо Дончев е поканен от посредник на среща с главния прокурор Сотир Цацаров, който му намекнал, че може да има проблеми, ако вестник „Сега“ продължи критичната си позиция по съдебната реформа и към действията на прокуратурата. Цацаров поискал Дончев да упражни своето влияние върху телевизия BIT и да спре своята подкрепа за партия „Да, България!“, които също са критични спрямо прокуратурата. Към последните две Сашо Дончев няма никакво отношение.

Изявлението на Сашо Дончев за срещата и исканията на Цацаров предизвика силен публичен скандал и призиви за проверка и разследване на главния прокурор за нерегламентиран натиск върху бизнесмен и медии. Висшият съдебен съвет и инспекторатът към него обаче отхвърлиха предложението да се направи проверка.

През април 2017 г. въз основа на сигнала срещу Сашо Дончев прокуратурата започна разследване срещу длъжностни лица от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за престъпления по служба. То трябва да установи дали членовете на КЕВР са изпълнявали задълженията си за контрол върху изпълнението на основни елементи от бизнес програмите на газоразпределителните дружества и дали действително направените инвестиции от тези дружества отговарят на заявените от тях и утвърдени от КЕВР.

„Овергаз“ е сред най-големите данъкоплатци, инвеститори и спомоществователи в България, заради което е била награждавана многократно и у нас, и в ЕС. Сашо Дончев е председател на Българската стопанска камара (БСК), която представлява България в BusinessEurope.

Натиск върху журналисти от независимите медии

Честа практика е журналистите, които работят в „опозиционните“ медии и си позволяват да критикуват властта, статуквото и модела, създаден около Делян Пеевски, да стават жертва на тенденциозен натиск. Това се случва или чрез проверки и дела, заведени срещу тях, или чрез клеветнически кампании в жълтите медии на Пеевски.

Типичен пример в това отношение е независимият сайт „Биволъ“. Това е една от водещите медии за разследваща журналистика, известен със смелите си материали срещу корупцията и мафията. Сайтът например публикува серия материали, които разкриват схемите за продажба на цигари, произведени в „Булгартабак“ и предназначени за контрабанда в Близкия изток. Собствеността на „Булгартабак“ е скрита зад офшорни фирми, но се свързва с Делян Пеевски. Сайтът нееднократно е призовавал да се разкрие кои са реалните собственици на компанията.

„Биволъ“ се издържа само от реклама и дарения и е партньор на уважавани международни инициативи като Organized Crime and Corruption Reporting Project. Заради разкритията на „Биволъ“ през годините е имало многократни опити за натиск върху неговия издател Асен Йорданов и върху главния редактор Атанас Чобанов както от страна на държавни институции, така и заплахи от представители на престъпния свят. И Чобанов, и Йорданов са обект на постоянни клеветнически кампании от страна на медиите на Делян Пеевски.

През 2015 г. прокуратурата прави опит да конфискува сървърите на сайта, които са базирани в чужбина, като използва механизмите на международната правна помощ.

През март 2017 г. цялото имущество на Асен Йорданов е запорирано от Националната агенция за приходите, а според издателя причината е искане на община Бургас, чийто кмет често е обект на разследванията на „Биволъ“.

Агенцията за приходите например е орган, който често пъти прилага двоен стандарт в подхода си към медиите. Срещу издателите на независимите медии или тези, които критикуват властта, почти винаги се задействат проверки. В същото време има медии, които трупат от години задължения към НАП, без да последват санкции срещу тях. Агенцията се е превърнала в инструмент, от една страна, за натиск срещу неудобните, а от друга, за контрол и въздействие над съдържанието над медиите в затруднено финансово състояние.

Журналистите на „Икономедиа“ също са честа мишена на атаките от различни институции. През 2014 г. „Дневник“, който е от групата на „Икономедиа“, публикува кратка информация, че по делото за пране на пари от наркотрафик, образувано срещу Евелин Банев-Брендо, е бил призован като свидетел председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. Впоследствие „Капитал“ публикува по-обширна статия, базирана на документи от делото, от която става ясно, че като адвокат Мавродиев е заверявал документи, свързани с прането на пари.

След тези разкрития започва масирана кампания срещу „Икономедиа“ като група и срещу отделни журналисти от нейните издания.

> Ръководената от Мавродиев Комисия за финансов надзор издава близо 100 наказателни постановления срещу фирми и управители на съиздателя на „Капитал“ Иво Прокопиев и срещу него самия.

> Заради две публикации в „Капитал“ КФН налага на „Икономедиа“ две рекордни глоби в размер на 150 хил. лв. Последните действия предизвикват реакциите на различни международни институции, сред които OSCE, Държавния департамент на САЩ, Съвета на Европа, „Репортери без граници“ и др.

> След налагането на глобите журналистите от „Капитал“ Десислава Николова и Росен Босев, както и изпълнителният директор Галя Прокопиева дават публичност на случая пред различни медии. Стоян Мавродиев завежда дела за клевета срещу тях.

Паралелно с това журналистът Росен Босев, който отразява работата на прокуратурата, е персонално атакуван с изказвания от главния прокурор Сотир Цацаров. Подобни атаки от страна на Цацаров има и срещу други журналисти, които са критични към работата му, като Лора Филева от „Дневник“ и Силвия Великова от БНР. Изказванията на Цацаров често са последвани от клеветнически кампании срещу споменатите от него журналисти в медиите на Делян Пеевски.

По-различен инструментариум прокуратурата прилага срещу Йово Николов, друг разследващ журналист на „Икономедиа“. Заради негово разследване за незаконно застрояване на брега на Черно море освен проверки на доходите и клеветнически кампании в медиите на Пеевски прокуратурата атакува строителното разрешение на къщата му в тежка юридическа битка, която продължава вече 10 години.

Интересен е казусът с хумористичното издание „Прас-прес“, което се издава от карикатуристите Кристо Комарницки, Чавдар Николов и Чавдар Георгиев и от журналиста Иван Бакалов и в което главни герои често са премиерът Бойко Борисов, главният прокурор Сотир Цацаров и Делян Пеевски. Още от първия брой, който излиза през март 2017 г., вестникът буквално е цензуриран. Всички основни разпространители, които са и под контрола на Делян Пеевски, отказват да продават изданието и го скриват от пазара. Така се налага издателите да организират собствено разпространение през нетрадиционни обекти като кафенета, галерии и книжарници, както и онлайн.

Клеветнически кампании срещу журналисти

В годишния доклад на Freedom House за състоянието на медиите в България за 2016 г. е отчетена нова тенденция в натиска над журналисти, които критикуват правителството, а именно очернянето им чрез жълти и клеветнически материали, насочени срещу личния им живот.

Особено видими са компроматите срещу телевизионни водещи от най-гледаните предавания на националните телевизии. В интервю за „Дневник“ водещият на „Нова телевизия“ Виктор Николаев споделя, че когато задава критични въпроси на своите гости, срещу него веднага започват подобни кампании.

В тях често се включват и политици. Най-яркият пример е с евродепутата Николай Бареков. Той въпреки разкритията на прокуратурата, че е бил финансиран неправомерно със средства от КТБ, не е привлечен като обвиняем и по този начин очевидно е държан в зависимост. През лятото на 2017 г. Бареков подава сигнали до прокуратурата и данъчните власти срещу някои от най-популярните телевизионни водещи. Сигналите съдържат тенденциозно поднесени факти за имуществено състояние на журналистите. По тези сигнали властите започват проверки, което е форма на институционален тормоз. Подаването на сигналите е съпроводено отново с клеветническа кампания в медиите на Делян Пеевски.

В контекста на тези кампании една от водещите на „Нова телевизия“ - Ана Цолова, е свалена от ефир без ясен мотив, но с обяснението, че ще започне ново предаване. Това не се е случило и до днес.

През октомври 2017 г. двама политици от управляващата коалиция - депутатът Антон Тодоров и вицепремиерът Валери Симеонов, отправят заплахи в ефир срещу Виктор Николаев заради зададени от него критични въпроси. След острата реакция Антон Тодоров подава оставка, но Валери Симеонов продължава с атаките си.

Виктор Николаев, както и негови колеги от друг национален телевизионен канал, много често се следят от екипи, които, изглежда, са свързани с медиите на Делян Пеевски. В момента, в който в телевизионното студио бива поканен някой с критично към властта мнение, из жълтите сайтове се публикуват снимки и подробности за личния живот на телевизионните водещи.

Кампании срещу регионални медии

Натискът над медиите в България е най-видим на местно ниво, където те функционират със силно ограничени средства и във враждебна среда. Единствените издания, които се ползват с комфорт, са тези, които работят с местните власти или олигарси.

„Зов нюз“ - Враца, е регионален интернет сайт за новините в най-бедния регион в България и Европейския съюз - Северозападна България. Сайтът е известен с това, че запазва своята независимост и се бори за свободата на словото въпреки трудната среда, в която работи. След серия критични материали през 2015 г. на медиата беше наложена от Комисията за финансов надзор глоба, която надхвърляше десет пъти годишния бюджет на изданието. Глобите бяха отменени от съда.

Наскоро „Зов нюз“ отново стана обект на атака, след като свидетел даде показания, че е подготвяно убийството на издателя на сайта Георги Езекиев. Причината за това е съвместно разследване на „Зов нюз“ и „Биволъ“ на банда за трафик и разпространение на наркотици, в която участват полицаи. В разследването си двете медии твърдят, че престъпните схеми са покровителствани от местната власт, а пред камерата им един от замесените казва, че се готви елиминирането на Езекиев. По този повод организацията „Репортери без граници“, както и пет извънпарламентарни политически сили излязоха с декларации в подкрепа на издателя и призив властите да се намесят.

След намесата на президента на международната Асоциация на европейските журналисти ГДБОП пое ангажимент да разследва интензивно заплахите.

През ноември 2017 г. регионалният журналист Юлияна Велчева от сайта „Бележник“ разкрива конфликт на интереси при изпълнението на проект на община Добрич. Малко след това по анонимен сигнал срещу нея започва проверка от различни държавни институции.

04 Препоръки за бъдещи действия и политики

Независимите медии и журналисти в България са подложени на безпрецедентен натиск и множество обективни трудности да съществуват. Ако различните групи проблеми, показани в тази Бяла книга, не бъдат адресирани своевременно, свободните медии в България ще изчезнат напълно.

Основният проблем е използването на прокуратурата начело с главния прокурор Сотир Цацаров, а чрез нея и много други държавни институции като инструменти за натиск и цензура, като средство за репресия на политически и обществени опоненти. Това блокира функционирането на целия демократичен процес.

Независимите медии са възможни само ако медийните компании са икономически независими. В момента свободното медийно пространство в България съществува поради личните усилия и морал на няколко десетки журналисти и собственици на медии. Срещу тях обаче стои желанието на управляващата политическа класа да ги унищожи икономически, чрез прокуратурата и чрез натиск от другите държавни институции. Това състояние не е устойчиво.

Съюзът на издателите в България представя няколко идеи за възможни решения на засегнатите по-горе проблеми:

1. Свободата на словото, разнообразието на мнения в обществото е основна човешка и европейска ценност. Би следвало медийната свобода да бъде между основните критерии, според които ЕС и ЕК определят политиката си към държавите членки.

Държави и правителства, които насилствено ограничават свободата на словото и това се потвърждава ясно от международните индекси и класации за медийна свобода, не би трябвало да имат достъп до никакви европейски фондове.

2. Журналистите и издателите все по-трудно могат да разчитат на правосъдие и справедлив процес, особено в досъдебната фаза, където действията на прокуратурата не подлежат на съдебен контрол. СИБ настоява от ЕС да бъдат изпратени независими наблюдатели - международни прокурори, които да проследят в детайли всички обвинения и предварителни разследвания срещу журналисти и издатели в България.

3. Тенденциите в медийния бизнес и рекламата по света ясно показват, че особено на малки пазари като България медиите нямат обективна възможност за постигане на устойчив бизнес модел. В тази среда финансовата подкрепа от страна на правителството само за лоялни на властта медии играе все по-ключова роля. Както е отбелязано и в последния доклад на „Репортери без граници“, концентрирайки комуникационните бюджети по европейските програми само към контролирани от властта медии, правителството си купува спокойствие. „Разпределянето на суми от еврофондовете към определени медии е съпроводено с пълна липса на прозрачност. Така се гарантира благосклонното отразяване на дейността на правителството и прикриването на скандали“, отбелязват от организацията. Препоръката на СИБ към ЕК е да изиска повече прозрачност и да повиши контрола за начина, по който се харчат комуникационните бюджети по европрограми в България. Според оценки на СИБ на годишна база парите по тези програми значително надвишават рекламните приходи на всички издатели, взети заедно.

4. Друг много съществен елемент на подкрепа за зависимите медии е допускането на концентрация в собствеността на медиите и особено в разпространението на печатни издания. Въпреки многобройните сигнали и практики на нелоялна конкуренция засега правителството и антимонополният регулатор - Комисията за защита на конкуренцията, не са предприели никакви действия срещу медийния монопол. Препоръката на СИБ е ЕК да започне международно разследване за концентрация и нелоялна конкуренция на медийния пазар в България.

5. Създаване на програма „Дигитална трансформация на медии“ в ЕС, насочена към технологичното укрепване на традиционните медии. Малките медийни предприятия в България и други сходни пазари не са в състояние да направят необходимите инвестиции в технологично развитие, за да бъдат конкуренти на глобалните гиганти като Google и Facebook. Както и по-горе, за успеха на програмата е важно медийните фирми да кандидатстват директно в Брюксел, за да се избегне посредничеството на местното правителство.
--------------------------------------------------------------------------------
Източници:
Бяла книга за свободата на медиите в България (ПЪЛЕН ТЕКСТ)
[PDF]Бяла книга за свободата на медиите в България - Dnevnik.bg

============================================================================
Обръщение от Делян Славчев Пеевски по повод "Бялата книга за свободата на медиите в България"



Делян Пеевски

*Депутатът от ДПС разпрати изявление до средствата за масово осведомяване по повод "Бяла книга за медиите", представена днес от Иво Прокопиев, Сашо Дончев и Огнян Донев*

Днес задкулисието само излезе на светло, за да представи поредния си пасквил, наречен „Бяла книга за медийната свобода в България“. Тези, които години наред узурпираха истината и менторстваха над обществото, за да прикрият истинската си същност, тези – които надменно приемат себе си за „елита“ на нацията, се събраха днес в луксозен хотел, за да се „оплачат“ пред представителите на Европа, че в България вече има мнение, различно от тяхното, че има медии, които ги разобличават. Да има. Удовлетворен съм от факта, че притежаваните от мен „Телеграф“ и „Монитор“ разказаха на хората за олигарсите Иво Прокопиев, Огнян Донев и Сашо Дончев, но най- вече, че нашият труд дава своя резултат – тези хора, ограбили страната ни, вече са под светлината на прожектори и това ги е изнервило до краен предел. Няма да ме уплашат жалките им мероприятия, фалшивата пропаганда и несъстоятелни тези.

Защото аз не съм олигарх, не съм приватизирал без пари „Каолин“ или „Софарма“, не притежавам соларни паркове за скъпа електроенергия, не притежавам газопреносни мрежи и не богатея от таксите, плащани от хората, не използвам пенсионните спестявания във фондовете за лично финансиране, не продавам прескъпи лекарства, не укривам данъци, не водя съдебни искове срещу своята Родина и не я клеветя в Брюксел или зад океана, аз, господа олигарси Прокопиев, Донев и Дончев, притежавам само медии, с които да разобличавам такива като вас. И ще продължа да го правя, защото вярвам в истината, в правото на всеки да изразява мнението си свободно, вярвам в бъдещето на България и не съм част от т.н. „Преход“, ограбил страната ни, към който вие всички принадлежите.

Гледам ви събрани заедно – Прокопиев, Донев и Дончев, българските олигарси, приватизирали икономиката на страната, узурпирали националните телевизии и съдебната система, създатели на политически проекти (като ДСБ и „Да, България“) и на мрежи от зависими НПО-та за уличен натиск, слезнали от луксозните си лимузини в петзвездния хотел „Балкан“, да обяснявате на придворните си журналисти и зависими грантаджии как трябва да „изглежда“ медийната среда, след като до скоро нямаше друга медия или друго мнение, различно от вашите, неминуемо ви асоциирам с мафиотите от филма „Кръстникът“, събрани на фамилна среща. Липсва само Вашия създател – „Капо ди тути капи“ Иван Костов. Но колкото и романтичен да изглежда днес „Кръстникът“, времената вече са различни, а вашето време исторически изтича.
--------------------------------------------------------------------------------
Източник:
Обръщение от Делян Славчев Пеевски