biggeorge Lyrics

вторник, 8 ноември 2022 г.

Песен на месеца 95: Miro X ALMA - Повече

Песен на месеца 95: Miro X ALMA - Повече


От доста време слушам една песен по различни радиостанции и все не можех да разбера чия е.
Днес установих, че песента е на Миро и Алма и се казва "Повече".
Коя е Алма?
Алма Доудъл е дъщерята на Саня Армутлиева.
През 2019 г. във вестник "24 часа" са публикували рекламна статия за Алма, която я възхвалява до небесата.
Алма - дъщерята на Саня Армутлиева, живее от 2 години в Берлин с баща си
Очевидно е, че се е уредила да пее с Миро с връзките на майка си.
Това дори няма смисъл да го коментираме.
Шуробаджанащината я има и в музикалния бизнес.
Но песента е хубава и това не може да се отрече.
Миро знае как да прави хитове.
И музиката, и текста са страхотни.
Гласът на Миро звучи прекрасно и чудесно се комбинира с гласа на Алма.
Видеото много не ми хареса, но това си е мое мнение.
Изглежда така все едно е правено през 2000 г.
Въпреки това ви пожелавам приятно гледане и слушане.



събота, 22 октомври 2022 г.

Възможно ли е да има гражданска война в България?

Възможно ли е да има гражданска война в България?


Откакто започна специалната военна операция на Русия, ситуацията в България ескалира.
Обществото се раздели на русофили и русофоби, като между двете групи непрекъснато прехвърчат искри.
За русофоби са се самообявили евроатлантиците ГЕРБ/СДС, "Продължаваме промяната", "Демократична България" и ДПС.
За русофили са набедени президентът Румен Радев, БСП, "Български възход" на Стефан Янев и "Възраждане".
Президентът Румен Радев е натовски генерал и е много странно, когато го обвиняват, че е русофил и е привърженик на излизането на България от ЕС и НАТО.
Не е сигурно доколко БСП и "Български възход" на Стефан Янев са русофили.
Те по-скоро се нагаждат към ситуацията.
"Възраждане" пък играят ролята на родолюбци и евроскептици.
Дали са такива, времето ще покаже.
И докато в Народното събрание все пак се спазва някакво благоприличие, то по медиите се лее пропаганда против Русия и във възхвала на Украйна.
Най-зле са нещата в Интернет.
В мрежата, където много хора си мислят, че са 100 % анонимни, омразата живее свой собствен живот.
Когато Украйна губи на бойното поле стотици хора изливат омразата си срещу Русия и руския народ.
Когато Русия губи на бойното поле стотици хора се радват на смъртта на руските войници.
След смъртта на Даря Дугина имаше хора, които открито празнуваха, което е форма на психопатия.
Но злорадстването не е такъв проблем, както заплахите, които се сипят всеки ден.
В началото заплахите бяха завоалирани, само намеци към другите потребители.
Но с времето русофобите станаха по-смели.
През последните дни прочетох съобщения в Интернет, които вече са явни заплахи за саморазправа с несъгласните с господстващата проукраинска пропаганда.
По-притеснително е, че тези потребители могат да имат потенциала и средствата да изпълнят заплахите си.
Възможно е всичко, което хейтърите пишат в Интернет да е плод на психичноболните им съзнания, но какво би се случило, ако русофобите имат подходящите съмишленици и оръжия, за да превърнат думите си в дела?
Какво ще стане, ако български граждани бъдат убити само заради убеждения?
Кой ще носи отговорност тогава?

Като пример какво може да се случи в България искам да припомня какво се случи в Руанда през 1994 г. и в Украйна през 2014 г.
По-подробно можете да прочетете за геноцида в Руанда в Уикипедия.

Черепи на убити тутси в Руанда по време  на геноцида през 1994 г.

Геноцидът в Руанда е избиване на около 500 000 тутси и умерени хуту, извършено в по-голямата си част от 2 екстремистки бойни групи на хуту – Интерахамве и Импузамугамби, за период от 4 месеца от 6 април до средата на юли 1994 г.
Много хора умират и в последвалите епидемии.
Загиват и част от нападателите, а голям брой от тях емигрират, за да избегнат наказание.
Също така, в хода на преследванията емигрират и голям брой тутси.
Събитията около геноцида в Руанда са знакови и с начина по който реагира останалият свят на тях.
Въпреки сведенията, постъпили преди започването на убийствата, и отразяването от международните новинарски медии, показващо истинския мащаб на насилието, когато геноцидът се разгръща, практически всички страни от Стария свят отказват да се намесят.
Геноцидът спира едва когато контролираното от тутси въстаническо движение в изгнание Руандийски патриотичен фронт, воден от Пол Кагаме, сваля правителството на хуту и завзема властта.
Опитвайки се да избягат от отговорност, стотици хиляди хуту "геноцидери" и техни съучастници бягат в Източен Заир (сега Демократична република Конго).
Насилието и паметта за него продължават да вълнуват страната и региона.
Първопричините както на Първата, така и Втората конгоанска война могат да се намерят в геноцида и той продължава да бъде отправна точка за Бурундийската гражданска война.
Корените на конфликта между тутси и хуту могат да бъдат открити в доколониална история на Руанда.
За цялото съществуване на Кралство Руанда тутси винаги са били управляващата класа (господари), а хуту - подчинената класа в обществото (крепостни селяни).
Това прави хуту и тутси обществено-икономически, а не етнически групи.
Историята на държавата е тази, която накрая прави от хуту и тутси двуполюсни политически идентичности.
Колониалната история на страната обаче превръща тутси и хуту във враждуващи групи.
Отстъпване на властта на Германия през 1890 г. става доброволно, предполагайки оставане на власт на кралската фамилия, като васална на Германската империя.
От практическа гледна точка германците имат много малко влияние в Руанда и Бурунди, освен да държат управляващите тутси на власт.
Тяхното внимание се съсредоточава много повече върху Танганайка и Югозападна Африка, днешните Танзания и Намибия.
Влиятелната колониална политика започва след Първата световна война, когато, като територия, намираща се под опеката на Обществото на народите, Кралство Руанда става белгийски протекторат.
Германците, а още повече - белгийците - отдават особено предпочитание на тутси, полагайки усилия да внушат на населението, че те не само по положението си, но и по расата си се отличават от другите руандийци и да ги привържат към себе си, чрез убеждението че поне в известна степен са сродни на европеидната раса или дори направо принадлежат към нея.
Съответно хуту са обявени за нисша раса.
След получаването на независимост на Руанда и смяната на монархията с република (1962 г.) връх в управлението вземат по многобройните хуту, които отхвърлят теорията за расовите различия между хуту и тутси в тази й част, според която хуту са нисшите, но иначе я запазват, обявявайки че в действителност нисшата раса са тутси, а хуту са висшата.
С времето омразата между тутси и хуту нараства и ескалира.
Геноцидът в Руанда започва на 6 април 1994 г. – с ракета е свален самолетът, на който лети президентът на Руанда Жювенал Хабяримана (заедно с него загива и президентът на Бурунди).
Появява се слух, че поръчителите са тутси.
Това разрушава крехкото равновесие между общностите.
Военни хуту взимат властта.
Министър-председателката Агате Увилингийимана е убита на следващия ден, 7 април 1994 г..
Проправителственото радио (РТЛМ – Radio Television Libre des Mille Collines) нажежава обстановката с призиви за убийството на тутси.
В организирането на кампания за масови убийства са въвлечени и обикновени граждани.
Много тутси са убити от своите съседи.
За оръжие най-често е използвано хладно оръжие (мачете).
Най-жестоките сцени се разиграват в местата за временна концентрация на бежанци в училища и църкви.
Гражданската война приключва на 4 юли 1994 г., когато отряди на Руандийския патриотичен фронт влизат в столицата.
2 милиона хуту, опасявайки се от разплата за геноцида, напускат страната.
САЩ не се намесват в конфликта.

"Мирни" въоръжени протестиращи по време на Евромайдана, януари 2014 г.

Прочитайки историята на конфликта в Руанда можем да направим някои паралели с конфликта в Украйна.
В Украйна има рускоговорящо и украиноговорящо население.
Години наред на украиноговорящото население беше внушавано, че то е висшата раса и то трябва да управлява Украйна.
Според пропагандата рускоговорящото население беше обявено за нисша раса, долна прослойка, втора категория хора, които не заслужават да имат работа, доходи и нормален начин на живот.
Насаждането на омраза между рускоговорящото и украиноговорящото население в Украйна започна още след Оранжевата революция през 2004 г.
Тогава протестите бяха подтикнати от доклади на няколко вътрешни и чуждестранни изборни наблюдатели, както и от широко разпространената публична представа, че резултатите на балотажа от 21 ноември 2004 г. между основните кандидати Виктор Юшченко и Виктор Янукович са нагласени от властите в полза на Виктор Янукович.
Протестите из цялата страна са успешни, тъй като резултатите от втория тур са анулирани и Върховният съд в Украйна постановява прегласуване.
Под строгия контрол на местни и международни наблюдатели, вторият балотаж е обявен за "честен и свободен".
Резултатите показват ясна победа за Юшченко, който получава 52 % от гласовете, докато резултатът на Янукович е 44 %.
Юшченко е обявен за победител и с встъпването му в длъжност като президент на 23 януари 2005 г. Оранжевата революция приключва успешно.
През 2010 г. след честно проведени избори за президент, Янукович поема поста на Юшченко и става президент на Украйна.
Но тази смяна не удовлетвори лидерите на украиноговорящото население, така наречената опозиция.
През ноември 2013 г. украинският президент Виктор Янукович отказа да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз, тъй като то беше икономически неизгодно за Украйна.
После Янукович реши да засили отношенията между Украйна и Евразийския съюз, където Русия е основен играч.
Това провокира реакция в проукраинската опозиция, Европейския съюз и САЩ.
На 21 ноември 2013 г. в центъра на Киев започнаха протести на така наречения Евромайдан.
Протестите продължиха до края на февруари 2014 г.
По време на тези протести крайнодесни неонацистки организации като "Десен сектор" и "Азов" взеха нещата в свои ръце.
Насилието на Евромайдана ескалира.
Седмици наред имаше сблъсъци между протестиращите и полицията.
Ситуацията достигна до своя кървав край на 20 февруари 2014 г., когато бяха убити стотици протестиращи и служители на службите за сигурност от снайперисти на "Десен сектор".
Президентът Янукович беше насилствено свален от власт и избяга в Русия.
"Партията на регионите" беше ликвидирана.
На власт в Украйна дойдоха неонацистите, които незабавно решиха да се сближат с Европейския съюз и САЩ, което ги направи "добрите момчета" в очите на колективния Запад.
Впоследствие за убийствата на Евромайдана беше обвинена Русия.
Цялата хронология на събитията на Евромайдана може да бъде намерена в Интернет.
След насилственото сваляне на Янукович от президентския пост населението на Крим поиска да се отдели от Украйна.
На 23 февруари 2014 г. се провеждат проруски демонстрации в кримския град Севастопол.
На 27 февруари маскирани руски войски без отличителни знаци превземат Върховния съвет (парламента) на Крим и завладяват стратегически обекти в Крим, което довежда до избирането на проруското правителство на Аксьонов и обявяването на независимостта на Крим.
На 18 март 2014 г., два дни сред проведения референдум, Русия присъединява Крим.
После региони в Източна Украйна се обявиха против новите неонацистки управляващи в Киев.
С това започна гражданската война в Украйна.
На бойното поле от едната страна бяха въоръжените сили на Украйна и бойците на "Десен сектор", "Азов" и други неонацистки украински групировки.

Бойци на неонацистката украинска групировка "Азов".

От другата страна бяха самовъоръжилите се жители на Донбас.
Гражданската война продължи 8 години.
На 24 февруари 2022 г. със закъснение от 8 години започна специалната военна операция на Русия в Украйна.
През тези години от 2014 г. до 2022 г. страните от Европейския съюз, САЩ и НАТО имаха време да обучат и въоръжат армията на Украйна и бойците на "Десен сектор", "Азов" и други неонацистки украински групировки, за да могат да се бият срещу Русия.
Както се вижда от събитията случили се в Руанда и Украйна, омразата, която се насажда в едно общество към определени групи от хора, рано или късно ескалира във въоръжен конфликт или гражданска война, при която има десетки и стотици хиляди убити невинни хора.



Нека да се върнем към ситуацията в България.
От много години се насажда омраза срещу цели групи от обществото.
През 2009 г. Бойко Борисов нарече българите "лош човешки материал".
Нацистите на Хитлер също са смятали евреите за лош човешки материал, затова са ги убивали в концлагери.
През 2009 г. не сме осъзнавали, че Бойко Борисов е неонацист.
Росен Плевнелиев и Соломон Паси, Христо Иванов и Атанас Атанасов, Кирил Петков и Асен Василев и още много други знайни и незнайни медийни личности всекидневно насаждат омраза срещу русофилите в българското общество.
Те се самоидентифицират като русофоби и открито симпатизират на украинските неонацисти.
И тук искам да попитам:
А какво ще стане, ако русофобите в противоречие с Конституцията решат насилствено да свалят от власт президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова?
Какво ще стане, ако русофобите решат да убият президента и вицепрезидента и да ги заменят със свои политически марионетки, както се случи в Украйна през февруари 2014 г.?
Колко невинни хора трябва да загинат, за да се задоволи жаждата за власт на българските русофоби?
Ако русофобите започнат да убиват русофилите, възможно ли е да започне гражданска война в България?
При една гражданска война на чия страна ще бъдат МВР, ДАНС, Прокуратурата, армията?
Кого ще защитават държавните институции - насилниците русофоби или миролюбивите русофили?
На фона на ненормалната политическа среда, в която 240 народни представители не могат да изберат един председател на Народното събрание, не е ясно какво ще се случи с българския народ и какво е бъдещето на България!

неделя, 16 октомври 2022 г.

Внимание! Убита котка в кашон! Кои ще са следващите мишени на тази агресия?

Внимание! Убита котка в кашон! Кои ще са следващите мишени на тази агресия?





Преди няколко дни на улицата намерих убита котка в кашон.
Котката е убита от агресивно домашно куче.
Притеснителното е, че собственика на кучето е поставил трупа на котката в кашона.
Това показва, че убийството е обмислено предварително и е планирано, следователно е предумишлено.
Т.е. някакъв човек дресира домашното си куче да убива бездомни котки.
Само че както знаем смелостта на престъпниците нараства с времето.
Така че днес собственика ще насъска кучето да убие котка, а след време може да го накара да убие човек.
Убийството на бездомна котка е жестокост към животно и полицията надали ще обърне внимание на това, но превръщането на куче в оръжие срещу хора е престъпление.
Затова бъдете внимателни, когато видите куче на улицата.
Няма как да знаете дали кучето не е дресирано да убива.





сряда, 28 септември 2022 г.

Законни и действителни ли са референдумите в Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон?

Законни и действителни ли са референдумите в Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон?

Преди да отговорим на главния въпрос трябва да разберем нещо друго:
Каква е оценката на международната общност за референдумите в Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон?




Окупационните власти отчитат почти 100% подкрепа на референдумите за присъединяване към Русия
Проруските референдуми в областите Херсон, Запорожие, Луганск и Донецк приключиха във вторник на фона на продължаващата на изток украинска контраофанзива.
Руските държавни медии съобщиха, че почти всички гласували са поискали да се присъединят към Русия.
Според РИА Новости в Донецка област това са - 98,69% от гласувалите, в Луганск - 97,93%, в Запорожка област - 97,81%, а в Херсонска - 96,75%.
Продължилото през последните пет дни допитване за присъединяването на въпросните територии към Русия беше предварително отхвърлено от Киев и Запада, защото противоречи на международното право.
Киев и неговите съюзници заклеймиха гласуването като измама и казаха, че Западът никога няма да признае резултатите от гласуването, което противоречи на Хартата на ООН.
Украйна свика заседание на Съвета за сигурност на 27 септември заради проруските референдуми.
На този фон американският президент Джо Байдън определи проруските референдуми като нищо друго, освен “фалшив претекст за опит за анексиране на части от Украйна със сила”.
Сърбия няма да признае резултатите от референдумите в Украйна
Подкрепяните от Русия власти в четирите региона твърдят, че мнозинството е гласувало "за" присъединяването към Русия.
По-голямата част от международната общност се противопоставя на подобен ход, наричайки тези референдуми "незаконни" и "фиктивни".
"Бутафорни референдуми. Фалшиви резултати. Ние не признаваме нито едното, нито другото".
Това написа в "Туитър" председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Очаква се руският президент Владимир Путин да обяви анексирането на четирите области - Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка - в своя реч в петък.
Представител на Русия в ООН: Готвим още референдуми, Украйна да признае грешките си
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш наскоро определи евентуалното анексиране на териториите като нарушение на международното право.
На този фон Европейският съюз (ЕС) обяви, че вече планира нов пакет от санкции срещу организаторите на “незаконни, нелегитимни референдуми”.
Такива вече бяха приети от Великобритания.
“Ще има последствия за всички хора, които участват в незаконните, нелегитимни референдуми“, каза Петер Стано, говорител на върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел, пред журналисти във вторник.
Ден по-рано Обединеното кралство обяви нови санкции в отговор на т.нар. референдуми, като ги нарече “явно нарушение на международното право, включително устава на ООН”.
Те засягат много висши руски служители, участващи в организирането на гласуването, както и десетки лица от свързани с Русия организации, които според Лондон продължават “да финансират руската военна машина”.

Какво ще с случи от тук нататък с Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон?




Проруските референдуми в областите Херсон, Запорожие, Луганск и Донецк се проведоха по подобен начин, по който Русия анексира Кримския полуостров през 2014 г.
Една от първите стъпки е преброяването на бюлетините, след което избирателните комисии във всяка от четирите области, ще обявят предварителните резултати.
При обявяване на победа за искащите присъединяване към Русия, руската Държавна дума ще одобри договор, който официално включва четирите региона към руската територия.
През уикенда руските държавни информационни агенции ТАСС и РИА Новости цитираха източници от парламента, според които законопроектът за анексиране може да бъде предложен във вторник вечерта и одобрен от Думата в сряда.
След това законопроектът ще бъде одобрен от горната камара на парламента - Съветът на федерацията.
Тази формалност може да приключи в сряда или четвъртък, съобщават руските информационни агенции.
При такъв развой последният етап от анексирането на четирите територии включва то да бъде обявено официално от Путин под формата на обръщение в Кремъл към членовете на едната или двете камари на парламента.

Накрая нека да отговорим на главния въпрос:
Законни и действителни ли са референдумите в Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон?




Да, референдумите в Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон са законни и действителни.
Референдумите в четирите области са проведени според международното право и са легитимни.
Референдуми се провеждат от стотици години.
Конфедерация Швейцария се управлява с референдуми.
Това се нарича пряка демокрация.
Всъщност единствената страна в днешно време, която се управлява в решаваща степен чрез пряка демокрация, е Швейцария.
Това става не само чрез общински събрания на имащите право на глас, а най-вече чрез референдуми на общинско, кантонално и федерално ниво (с бюлетини, по пощата или вече и електронни), инициирани от самите граждани, като няма никакви ограничения за темите и въпросите, които те уреждат.
При това гражданският вот дефинитивно веднага се приема за закон, независимо от позицията на избираемите политици – тяхната роля е само да прилагат и изпълняват това, което гражданите са наложили чрез своя вот.
Дори в България са се провеждали референдуми.
Последните референдуми в България се проведоха през 2013, 2015 и 2016 г.
През 2013 г. се проведе референдум за изграждане на нова ядрена електроцентрала.
През 2015 г. се проведе референдум за дистанционното гласуване.
През 2016 г. се проведе референдум за промяна на избирателната система.
И сега Европейския съюз, САЩ, Швейцария и много други уж демократични държави не желаят да признаят референдумите в Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон?!?
Искам само да припомня, че Косово обяви независимост от Сърбия след войната през 1998-1999 г., етническо прочистване проведено от албанците срещу неалбанското население и нарушаване на международното право.
Ето фактите:
На 17 февруари 2008 г. Косово обявява едностранна независимост от Сърбия.
На 9 април 2008 г. Парламентът на Косово приема конституция на страната, която влиза в сила на 15 юни 2008.
Съгласно нея Косово е обявена за „независима и суверенна държава“ с форма на държавно устройство „парламентарна република“.
През октомври 2008 г. по инициатива на Сърбия ООН сезира Международния съд в Хага с искане, той да се произнесе, дали едностранно обявената независимост от страна на Прищина, не противоречи на международното право.
На 22 юли 2010 г. съдът излиза с решение, че този акт не е в нарушение на международното право.
На 27 юли 2010 г. Сръбският парламент приема резолюция, в която заявява, че въпреки това решение Сърбия няма да признае независимостта на Косово.
Властите в Косово така и не провеждат референдум за независимост от Сърбия.
Защо Косово може да обяви независимост и да се отдели от Сърбия, като според всички това действие не нарушава международното право, а Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон не могат да обявят независимост и да се отделят от Украйна, като според всички това действие нарушава международното право?
За мен двойният стандарт в тълкуването на едни и същи процеси и събития е очебиен.
Ако някоя руска република обяви независимост от Москва и поиска да се отдели от Руската федерация, САЩ и ЕС ще бъдат първите, които ще я признаят.
Чудя се какво би станало, ако се случи обратното - някой от щатите в САЩ, Шотландия, Северна Ирландия, Каталуния или Корсика обявят независимост от държавите, към които принадлежат?
Дали тогава САЩ и ЕС с лека ръка ще признаят тяхната независимост?

Лицемерието на колективния Запад се вижда в действията им и ме е срам, че България е част от него.
В заключение искам да поздравя гражданите на Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон за проведените демократични, законни и действителни референдуми и да им честитя предварително присъединяването към Руската федерация.
Пожелавам им за напред да са щастливи и доволни от живота си в една държава заедно с руските си братя и сестри, отколкото бяха осем години под диктата на украинските нацисти и фашисти.


неделя, 25 септември 2022 г.

Решихте ли за кого ще гласувате? + снимки

Решихте ли за кого ще гласувате?
Политическа пропаганда за парламентарните избори на 2 октомври 2022 г.

Предизборната кампания е меко казано вяла.
По медиите няма предизборни дебати, както беше преди години.
Журналистите не задават въпроси, а именно те определят мнението на обществото.
Всичко това показва, че на политиците не им пука за избирателите.
Те знаят, че ще бъдат избрани и не им пука за ниската избирателна активност, за бедността, за инфлацията, за демографския срив, за емиграцията на българите, за трафика на мигранти, за специалната военна операция в Украйна и т.н.
Единици са тези политици, на които им пука за българския народ и за проблемите, с които хората се сблъскват всеки ден.
Затова е толкова трудно да се направи избор за кого да се гласува.
За да улесня избора ви направих малко снимки на политическата пропаганда за парламентарните избори на 2 октомври 2022 г.
Изберете си за кого да гласувате и отидете до урните в изборния ден.
Ниската избирателна активност позволява на политиците да получат по-голям процент гласове, отколкото е реалната им подкрепа в обществото.
Ако избирателната активност е висока, изборните резултати ще имат по-голяма тежест и ще покажат реалната политическа картина.
Ако машинното гласуване ви плаши или затруднява на сайта на ЦИК има симулатор на машинно гласуване.
Можете да проверите в коя секция ще гласувате от сайта на ГД "ГРАО":
На сайта на ЦИК има видео и аудио материали, които са част от разяснителната кампания за изборите.
Материалите подробно обясняват как и къде може да се гласува с машина.



Снимка 1: Павилион на ПП "Има такъв народ" в Пловдив.


Снимка 2: Същият павилион от по-близо.


Снимка 3: Слави гледа много строго.


Снимка 4: Плакат на коалиция "Български възход".


Снимка 5: Колко ли струва наемането на този билборд?


Снимка 6: Коалиция "ГЕРБ – СДС" пак залагат на борбата с хаоса, който самите те създадоха. И на предишните избори пак се бореха с хаоса, но засега тази борба е ялова.


Снимка 7: Транспарант на коалиция "Продължаваме промяната".


Снимка 8: Плакат на ПП "Възраждане".


Снимка 9: Плакат на коалиция "Демократична България – Обединение (ДА България, ДСБ, Зелено движение)".


Снимка 10: Плакат-известие за 17 събор на приятелите на Русия, посветен на 145-тата годишнина от Шипченската епопея. Съборът ще се проведе в местността "Паниците" край град Калофер на 25 септември 2022 г.


Снимка 11: Плакат на ПП "Русофили за възраждане на отечеството".


Снимка 12: Плакат на коалиция "Продължаваме промяната".


Снимка 13: Още един плакат на коалиция "Продължаваме промяната". На плаката пише "Да си довършим работата". "Продължаваме промяната" вече бяха на власт и не си свършиха работата. От тук нататък надали ще свършат нещо повече. По-скоро искат да въртят още далавери.


Снимка 14: Плакат на ПП "Изправи се България".


Снимка 15: Плакат на ПП "Има такъв народ".


Снимка 16: Още един плакат на ПП "Има такъв народ". Слави пак гледа строго.


Снимка 17: Плакат на коалиция "БСП за България".

Снимка 18: Още един плакат на коалиция "БСП за България".

Снимка 19: Още един транспарант на коалиция "Продължаваме промяната".

Снимка 20: Същият транспарант на коалиция "Продължаваме промяната", но от другата му страна.

Снимка 21: Още един плакат на коалиция "ГЕРБ – СДС".


Снимка 22: Същият плакат на коалиция "ГЕРБ – СДС", но от другата му страна.


Снимка 23: Плакат на ПП "ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ".


Снимка 24: Рекламен плакат на коалиция "Български възход".


Снимка 25: Поредният плакат на коалиция "ГЕРБ – СДС".


Снимка 26: Колко ли струват тези плакати на партиите и откъде ли са взели парите?

Снимка 27: Плакати на ПП "Възраждане". Надраскани са най-вероятно от ученици от близкото училище.

Снимка 28: Плакат на ПП "Възраждане". И този е надраскан от ученици от близкото училище.
На плаката някой е залепил пропаганда.

Снимка 29: Плакати на ПП "Възраждане".

Снимка 30: Плакати на ПП "Възраждане".


Снимка 31: Смесица от плакати на различни политически партии.


Снимка 32: Смесица от плакати на различни политически партии.


Снимка 33: Смесица от плакати на различни политически партии.


Снимка 34: Смесица от плакати на различни политически партии.


Снимка 35: Смесица от плакати на различни политически партии.


Снимка 36: Плакат на коалиция "БСП за България".


Снимка 37: Смесица от плакати на различни политически партии.


Снимка 38: Смесица от плакати на различни политически партии.


Снимка 39: Смесица от плакати на различни политически партии.


Снимка 40: Смесица от плакати на различни политически партии.


Снимка 41: Смесица от плакати на различни политически партии.


Снимка 42: Брошура на "Коалиция Справедлива България".

Снимка 43: Програмата на "Коалиция Справедлива България", написана на гърба на брошурата.