biggeorge Blog: март 2021

Huawei Y6's Photos 05: Снимки от почивните дни

Първата снимка е на паметника на Костаки Попович.
Кой е Костаки Попович?
Костаки Попович е български народен будител, създател и настоятел на Българското книжовно дружество (днес БАН).
Роден е през 1821 г. в Ямбол.
Учи в Браила, а след това – в Одеския университет. Владее няколко езика – гръцки, влашки, руски, английски, френски и италиански.
Добрата подготовка му дава възможност да постъпи на работа в английското генерално консулство в Браила, а по-късно става секретар на английската легация в Букурещ.
Развива активна обществена дейност.
Поддържа връзки с изявени български възрожденски дейци като Георги Раковски, братята Евлоги и Христо Георгиеви, Найден Геров, д-р Иван Селимински, Добри Войников, Христо Ботев, Марин Дринов, Васил Друмев и други.
Разпространява българска възрожденска книжнина и спонсорира някои от изданията на Г. С. Раковски.
Участва активно в живота на българската емиграция във Влашко.
По време на Кримската война работи енергично за набиране на средства и българи доброволци за участие във войната.
Самият той участва в отбраната на Севастопол, за което е награден от руския император с орден "Св.Станислав" II степен.
През септември 1869 г. Костаки Попович участва в създаването на Българското книжовно дружество.
Избран е за член на Настоятелството (дарителите) на БКД.
По-късно през 1911 г. дружеството прераства в Българска академия на науките.
Той е главният спомоществовател на Дружеството и на неговия печатен орган “Периодическо списание”.
Настоятел е и на в. "Българска пчела" и в. "Право".
Дава парични средства за българското училище в Ямбол.
По негова инициатива и тази на брат му Васил и с тяхна поддръжка през 1868/69 г. в Браила е издигнат българският храм "Св. Възнесение".
Умира на 12 ноември 1876 г. в Браила без да види освободена България.
В родния му град Ямбол е издигнат единственият паметник в чест на неговата щедра родолюбива дейност.
Следващите снимки са от парк "Боровец".
От всички най-много ме кефи снимката на телевизионната кула, която съм снимал на фона на залязващото слънце и нощното небе.
Последните две съботни снимки са от нощните улици на града.
В неделя направих още снимки.
Първите единадесет снимки са на едно малко, бездомно коте.
Котето беше много фотогенично и като разбра, че искам да го снимам започна да позира.
Направих няколко снимки на река Тунджа от различни мостове, както и на параклиса на търговския център.
Снимах и доста политическа пропаганда.
Кандидатите за слава и пари стават все повече и повече.
Всички искат да са депутати и да взимат хиляди левове заплата, докато други се бъхтим за 500 лева на месец.
Направих снимка на смешно пиле, сложено за реклама на магазин за месо.
За съжаление направих и няколко тъжни снимки.

Снимах некролозите на моята съученичка Антония Парушева Игнатова.

Тя почина на 17 септември 2020 г.

Сбогом, Антония! Почивай в мир!
Изминаха 6 месеца от смъртта й, но аз продължавам да задавам един въпрос:
Кой и защо уби Антония и дали убиеца й ще бъде наказан за нейната смърт?

Г-н Гешев, след като толкова добре си вършите работата, отговорете на този въпрос или признайте в национален ефир, че сте политическа подлога и пълен некадърник!
България е превзета от политически терористи и убийци.

----------------------------------------------------------------------------------------------

Снимка 1: Част от буквите на паметника на Костаки Попович са изтръгнати от местата си и някои ги е възстановил с маркер. На паметникът пише: "Костаки Попович, 1821-1876, Съмишленик на Г. С. Раковски и един от основателите на Българското книжовно дружество"

Снимка 2: Парк "Боровец". На преден план е разградения двор на поделението. В далечината се вижда телевизионната кула (Радиорелейна станция "Боровец").

Снимка 3: Поделението е неохраняем обект и оградата е изчезнала. Вижда се Луната над цъфналото дърво.

Снимка 4: Пътят към парк "Боровец"

Снимка 5: Пътят нагоре към хотел-ресторанта и към телевизионната кула (Радиорелейна станция "Боровец").

Снимка 6: На хоризонта се вижда Стара планина. Пред нея е Зайчи връх - най-източната част на Средна гора. В края на ІІ хил. пр. Хр. в подножието на Зайчи връх се оформя античният град Кабиле. Тук се намира най-древното светилище на богинята Кибела (по-късно Артемида) и тракийска слънчева обсерватория.

Снимка 7: Нависоко въздуха е чист и гледката е прекрасна.

Снимка 8: Камъните, дърветата и телевизионната кула (Радиорелейна станция "Боровец")

Снимка 9: Горски цветя

Снимка 10: Пътят се вие като змия

Снимка 11: Градът погледнат отвисоко в южна посока

Снимка 12: В близък план се виждат новозасадени дървета

Снимка 13: Телевизионната кула (Радиорелейна станция "Боровец"). Между другото кулата се вижда от Сливен, но трябва да се качиш на "Хамам баир" или на Карандила. :)

Снимка 14: Градът погледнат отвисоко в южна посока

Снимка 15: Телевизионната кула (Радиорелейна станция "Боровец") на фона на залязващото слънце и нощното небе.

Снимка 16: Високата, бяла сграда е новата болница на града. В далечината се вижда Бакаджик.

Снимка 17: Залязващото слънце.

Снимка 18: Градът в северна посока, на заден фон са Зайчи връх и Стара планина.

Снимка 19: Градът в североизточна посока. В далечината се виждат светлините на автомобилите пътуващи по магистрала "Тракия". На хоризонта е силуета на Източна Стара планина.