Сбогом, Антония! Почивай в мир!

Сбогом, Антония! Почивай в мир!
В памет на Антония Парушева Игнатова!

Антония Парушева Игнатова, некролог за 6 месеца от смъртта й

Антония Парушева Игнатова, некролог за 3 месеца от смъртта й

Антония Парушева Игнатова, некролог за 40 дни от смъртта й

Антония Парушева Игнатова, некролог за смъртта й

На 17 септември 2020 г. на крехката възраст от 36 години почина една моя съученичка - Антония Парушева Игнатова.




С нея бяхме съученици от първи до четвърти клас.
Понякога ходехме заедно на училище
Тя беше много добро дете.
После когато порасна стана добър човек.




Днес нея вече я няма, както го няма и баща ми.
Най-циничното в нейния случай е, че тя беше единствено дете на майка си и на баща си.
Родителите й и баба й все още са живи и здрави.

Затова е толкова странно, че тя е починала толкова млада.
Никой родител не заслужава да погребе собственото си дете.

Разбрах за смъртта й случайно.
Минавах покрай дома й, когато прочетох некролога й.
Толкова много се шокирах, че първоначално не повярвах на очите си.

Много странно съвпадение е, че по случайност присъствах на погребението й.

С майка ми отидохме на гроба на баща ми, а в същото време близките й я изпращаха.
Тогава не осъзнах какво и кого съм видял, но по-късно, когато видях некролога й разбрах, че тя е била там, само на няколко метра от мен.

Без да искам и да знам за това имах възможността да бъда близо до нея в последния й път.

Сега не спирам да се питам кои са тези терористи, които си позволяват да ни отнемат близките ни, хората, които толкова много обичаме?
Как и защо се случи това с Антония?
Кой я мразеше толкова много, че да причини смъртта й?

Не е честно добрите хора да умират, а убийците им да живеят до дълбоки старини.
С целият гняв и мъка, които изпитвам пожелавам бавна и мъчителна смърт на всички, които умишлено са прекратили нечий човешки живот.
Смърт за терористите и за хората, които прикриват престъпленията им!