biggeorge Lyrics

събота, 30 ноември 2019 г.

Мамят ли клиентите си големите вериги хипермаркети Kaufland, Billa и Lidl?

Мамят ли клиентите си големите вериги хипермаркети Kaufland, Billa и Lidl?




Днес със съжаление установих, че големите вериги хипермаркети Kaufland, Billa и Lidl въвеждат в заблуждение клиентите си.
Няма да кажа в кои хипермаркети съм установил тези нередности, за да не става антиреклама.
Вие сами се сещайте точно за кои магазини говоря.
И така преди няколко дни реших да си купя лютеница от един хипермаркет.
Купих си две лютеници, като на етикета на стелажа пишеше 1,27 лева за брой.
След като платих на касата установих, че лютениците струват 1,89 лева всяка.
Тогава си помислих, че проблема е в мен и аз не съм видял добре цената на етикета.
Днес отново реших да си купя лютеница.
Видях, че на стелажа пише 1,99 лева.
Зарадвах се, че ще си купя хубава, евтина лютеница.
После реших да си взема и шоколадче на цена 0,35 лева.
Като отидох на касата, след като платих установих, че лютеницата струва 2,99 лева, а шоколадчето е 0,65 лева.
Така разбрах, че са ме преметнали два пъти и ми стана много неприятно.
После си спомних, че преди 3 седмици реших да купя шоколад, но на стелажа не бяха означили, че има промоция 2 броя на цената на един.
Аз си взех само 1 брой шоколад.
После като се прибрах в нас установих, че са ме прецакали с 1 брой шоколад.
Тогава не ми направи много голямо впечатление, че в хипермаркета са ме преметнали.
Помислих си, че проблема е в мен и е резултат от недоглеждане.
За да не кажете, че избирателно плюя само един магазин ще коментирам и друг хипермаркет, на който намалиха работното време с 1 час.
Преди работеха до 22:00 ч., а сега вече работят до 21:00 ч.
Вчера се опитах да вляза в магазина в края на работното време, но охраната не ме пусна, защото съм отишъл в последните 10 минути.
Няма лошо!
Но днес като отидох значително по-рано установих, че стоките, които искам да си купя ги няма - обявени са, че ги има, етикетите си стоят, но реално стоките на стелажите ги няма.
Не казвам, че големите вериги хипермаркети Kaufland, Billa и Lidl са измамници, но най-малкото това, което правят са нелоялни, търговски практики и трябва да бъдат санкционирани за това.
Поставянето на фалшиви етикети с грешни цени на неправилни стоки води до измами с дребни суми, но умножени по броя магазини и броя купувачи накрая води до огромни загуби за потребителите и големи печалби за хипермаркетите.
Това, което правят не е редно и аз не съм доволен!
Сигурен съм, че и други потребители не са доволни, но всички си мълчат.
Ако Комисията за защита на потребителите накажат големите вериги хипермаркети с глоби за няколко десетки милиона лева много бързо ще променят поведението си.
Но и тази Комисия е ялова институция, която не върши никаква работа.
За съжаление тези български номера, които се прилагат в родината ни започват да се разпространяват и в други части на Европа и света.
Накрая искам да припомня, че измамите по магазините в България не са случайно явление, а утвърдена търговска практика - преди година и половина си купих туристически обувки от един хипермаркет, които в последствие се оказаха пълен боклук.
Повече обувки от хранителен магазин не съм си купувал.
Сега започвам да се замислям какво и от къде да купувам, така че да не бъда мамен.

четвъртък, 28 ноември 2019 г.

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие („Истанбулска конвенция“) - Въпроси и отговори

КОНВЕНЦИЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И БОРБА С НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИТЕ И ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
Конвенция от Истанбул


ЗАЩИТА ОТ СТРАХА
ЗАЩИТА ОТ НАСИЛИЕТО

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ТАЗИ КОНВЕНЦИЯ?

■ Новата Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие, е най-значителният международен договор, посветен на това сериозно нарушение на правата на човека. Тя е насочена към проявата на пълна нетърпимост на подобно насилие и представлява важна стъпка към превръщането на Европа и на света в по-безопасно място за живот.
■ Основополагащите аспекти на Конвенцията са превенцията на насилието, защитата на жертвите на насилие и съдебното преследване на извършителите. Тя също така цели постигането на промени в сърцата и умовете на хората, като призовава всички членове на обществото и по-специално, мъжете и момчетата, да променят отношението си. По същество тя е подновен призив за повече равнопоставеност между жените и мъжете, тъй като насилието над жените е дълбоко вкоренено в неравенството между жените и мъжете в обществото и се поддържа чрез насаждането на култура на толерантност и отричане.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КОНВЕНЦИЯТА

■ Тя определя насилието над жените като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация. Това означава, че държавите ще носят отговорност, ако не дават подходящ отпор на подобно насилие.
■ Конвенцията е първият международен договор, съдържащ дефиниция на пола. Така днес се признава, че жените и мъжете са не само биологично разграничени като жени и мъже, но че съществува и социално изградена категория „пол“, която отрежда на жените и на мъжете съответни специфични роли и поведения. Изследванията показаха, че определени роли и поведения могат да допринесат за това, насилието над жените да бъде възприемано като приемливо.
■ Конвенцията въвежда съвкупност от революционни дефиниции на престъпления, като осакатяване на женските гениталии, насилствен брак, преследване, насилствен аборт и насилствена стерилизация. Това означава, че държавите ще трябва да въведат в правните си системи определения на сериозни престъпления, които преди това не са фигурирали в тях.
■ Конвенцията призовава за ангажираност на всички съответни държавни агенции и служби за координиран подход към насилието над жените и домашното насилие. Това означава, че агенциите и НПО не бива да действат самостоятелно, а трябва да създават процедури за сътрудничество.

КАКВО ТРЯБВА ДА ПРЕДПРИЕМАТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ СЪГЛАСНО КОНВЕНЦИЯТА?

ПРЕВЕНЦИЯ
- промяна на отношението, на ролите и стереотипите на пола, които представят като приемливо насилието над жените;
- обучаване на специалисти за работа с жертви на насилие;
- повишаване на информираността за различните форми на насилие и за травматизиращата им същност;
- включване на педагогически материали по въпросите на равнопоставеността в учебните програми на всички образователни нива;
- сътрудничество с НПО, медиите и частния сектор за по‑добра комуникация с обществеността.

ЗАЩИТА
- поставяне на нуждите и безопасността на жертвите като основно изискване при всички мерки;
- създаване на специализирани служби за подкрепа, осигуряващи медицинска помощ, психологически и правни съвети за жертвите и техните деца;
- създаване на достатъчен брой кризисни центрове и откриване на безплатни 24‑часови горещи телефонни линии.

СЪДЕБНО ПРЕСЛЕДВАНЕ
- насилието над жените да бъде обявено за престъпление и наказвано по подходящ начин;
- оправдания, основаващи се на култура, обичаи, религия или обявени за „въпрос на чест“, да бъдат неприемливи за какъвто и да било акт на насилие;
- жертвите на насилие да имат достъп до специални мерки за защита по време на разследването и съдебното производство;
- правозащитните органи да отговарят незабавно на призиви за помощ и да решават по подходящ начин опасни ситуации.
МОНИТОРИНГ
- създаване на специален механизъм за мониторинг, който да осигури прилагането на Конвенцията. Експертна група ще следи за съблюдаването на Конвенцията от държавите‑членки, като по този начин ще се гарантира нейната дългосрочна ефективност.

КОЙ Е ВКЛЮЧЕН В КОНВЕНЦИЯТА?

■ Конвенцията включва жени и момичета от всякакъв произход, независимо от техните възраст, раса, религия, социален произход, статут на мигрант или сексуална ориентация, измежду много други. Конвенцията признава съществуването на групи жени и момичета, които често са изложени на по-голям риск от насилие, поради което държавите трябва да отчитат техните конкретни нужди. Държавите, също така, са насърчавани да прилагат Конвенцията и за други жертви на домашно насилие като мъже, деца и възрастни хора.

КОИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СА ВКЛЮЧЕНИ?

■ Конвенцията определя редица сериозни престъпления. Тя изисква наказателна или друга правна санкция за следните поведения:
- физическо насилие;
- психологическо насилие;
- преследване;
- сексуално насилие, включително изнасилване;
- сексуален тормоз;
- насилствен брак;
- осакатяване на женските гениталии;
- насилствен аборт и насилствена стерилизация.
■ Това отправя ясно послание: насилието над жените и домашното насилие не са частни въпроси. Точно обратно, за да се подчертае особено травматизиращото въздействие на престъпленията в семейна среда, извършителят може да получи по-тежко наказание, когато жертвата е съпруга, партньор или член на семейството.

КАК СЕ СЛЕДИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА?

■ Конвенцията въвежда механизъм за мониторинг, чрез който да се оценява практическото изпълнение на нейните разпоредби. Този механизъм за мониторинг се състои от два стълба: независим експертен орган Експертна група за действие срещу насилието срещу жени и домашното насилие(GREVIO) и политически орган Комитет на страните, съставен от официални представители на държавите-членки на Конвенцията. Техните констатации и препоръки ще допринесат за осигуряване на съответствие на държавните политики с Конвенцията и ще гарантират нейната дългосрочна ефективност.

Cъветът на Европа е водещата организация за защита на правата на човека на континента. Той има 47 държави‑членки, сред които са 28‑те членки на Европейския съюз. Всички държави‑ членки на Съвета на Европа са подписали Европейската конвенция за правата на човека, договор, предназначен да защитава правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Европейският съд по правата на човека следи за изпълнението на Конвенцията в държавите‑членки.
----------------------------------------------------------------------------------------------
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие
(„Истанбулска конвенция“)
Въпроси и отговори


Насилието над жени е структурно и глобално явление, което не познава социални, икономически или национални рамки. То представлява сериозно нарушение на правата на човека и в много случаи остава ненаказано. Ежедневно в Европа жени са подлагани на психологически и физически злоупотреби в „безопасността“ на собствените си домове; те са преследвани, тормозени, изнасилвани, осакатявани, принуждавани от семействата си да сключат брак или стерилизирани против волята си. Примерите за насилие над жени са безкрайни, а жертвите – неизброими. Националните и европейски проучвания и кампании за повишаване на информираността разкриха колко широко разпространено е домашното и сексуалното насилие. Разкритията в рамките на движението „#MeToo“ в Европа показаха колко разпространена е сексуалната злоупотреба с жени и колко трудно е за жените да говорят публично срещу нея. Много жени се страхуват или се срамуват твърде много, за да потърсят помощ, като понякога заплащат за това свое мълчание с живота си. Онези, които все пак говорят за това, което се случва, невинаги са чувани. Домашното насилие е друга твърде разпространена форма на насилие, която засяга най-вече жени, но също и мъже, деца и възрастни хора. Малко от извършителите му са изправяни пред съд, още по-малко са осъжданите.

■ Предвид своята водеща роля в защитата на правата на човека, Съветът на Европа прие Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие („Истанбулска конвенция“, наречена така заради името на мястото, където е отворена за подписване). Истанбулската конвенция се счита за най-обширният международен правен инструмент за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие в качеството им на нарушения на правата на човека. От отварянето си за подписване през 2011 г. тя е събрала съществена подкрепа на всички равнища: от национални, регионални и местни правителства, общественост, парламенти, национални, регионални и международни организации за правата на човека, организации на гражданското общество, медии и академични среди. Тя е удостоена с национални и международни награди за своята мисия за предпазване на жените и момичетата от насилие.
■ Конвенцията влиза в сила през 2014 г., само три години след приемането си, което свидетелства както за нуждата на държавите членки на Съвета на Европа от правно обвързващ договор, който да ръководи техните усилия за прекратяване на насилието, основано на социалния пол, така и за тяхната политическа ангажираност с принципите и ценностите, закрепени в Конвенцията.
■ Въпреки ясно формулираните цели на Конвенцията, сериозността на явлението и неговите последици за жертвите и обществото, през последните години редица религиозни и ултраконсервативни групи разпространяват неверни твърдения относно Конвенцията, по-специално около включеното в текста понятие за „социален пол“ (gender). Тези изкривени представяния трябва да бъдат изложени и разгледани чрез изтъкване на целите на Истанбулската конвенция: премахване на насилието над жени и защита на правата на жените.

КОИ СА ЦЕЛИТЕ НА ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ?

■ Прекратяването на насилието над жени и домашното насилие следва да бъде важна цел на политиката на всяко правителство, ангажирано със защитата на правата на човека за всички граждани. През последните 30 години в редица европейски държави бяха предприети множество важни стъпки; същевременно, съществуващото законодателство често се прилага в недостатъчна степен, услугите за жертвите остават малобройни или получават неподходящо финансиране, а сексистките нагласи продължават да преобладават. Нещо повече, съществуващите закони и мерки за подкрепа се различават съществено в различните държави, като с това се създават огромни неравновесия в степента на защита.
■ Истанбулската конвенция изисква от държавите, които са я ратифицирали, да приемат всеобхватен набор от мерки за противодействие на всички форми на насилие над жени и домашното насилие. Всяка разпоредба в Конвенцията е предназначена да възпрепятства възникването на насилие, да окаже помощ на жертвите и да осигури изправянето на извършителите пред правосъдието. Конвенцията изисква криминализиране и правни санкции за различни форми на насилие над жени, например домашно насилие, преследване, сексуален тормоз и психологическо насилие. Определянето на насилието над жени и информираността за неговото престъпно естество ще допринесат за неговото прекратяване.
■ Изработването на Конвенция, съдържаща набор от правно обвързващи стандарти за по-голяма защита и подкрепа, е важна стъпка към всеобхватен и хармонизиран отговор за осигуряване на живот без насилие за всички жени.

КАКВА Е ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ НА ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ?

■ Конвенцията ясно заявява, че насилието над жени и домашното насилие повече не могат да бъдат разглеждани като частни въпроси и че държавите са длъжни да предотвратяват насилието, да защитават жертвите и да наказват извършителите посредством приемането и прилагането на всеобхватни и интегрирани политики. Приемайки Конвенцията, правителствата се задължават да променят своите закони, да въведат практически мерки и да предоставят средства с цел да бъде приет подход на нулева толерантност към насилието над жени и домашното насилие. Предотвратяването и борбата с такова насилие вече не е въпрос на добра воля, а правно обвързващо задължение. Това ще помогне на жертвите из цяла Европа и отвъд нея.
■ Освен правни задължения, Конвенцията също така изпраща важно политическо послание към обществото като цяло, че насилието над жени и домашното насилие са неприемливи. Нейната мисия е да хвърли светлина върху реалното положение на множество жени и момичета, които за жертви на насилие, да повиши информираността и да доведе до промяна в начините на мислене в дългосрочен план.

САМО КЪМ ЖЕНИТЕ ЛИ СЕ ПРИЛАГА ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ?

■ Не. Конвенцията се прилага предимно към жените, тъй като обхваща форми на насилие, на които са подлагани единствено жени (насилствен аборт, генитално осакатяване на жени) или на които жените са излагани много по-често от мъжете (сексуално насилие и изнасилване, преследване, сексуален тормоз, домашно насилие, насилствен брак, насилствена стерилизация). Тези форми на насилие произтичат от неравностойните отношения между мъжете и жените и са последица от дискриминацията срещу жените.
■ Същевременно, мъжете също да жертви на някои от формите на насилие, обхванати от Конвенцията, като домашно насилие и насилствен брак, макар и по-рядко в цифрово изражение и често в не толкова тежки форми. Конвенцията признава това и насърчава страните по нея да прилагат нейните разпоредби спрямо всички жертви на домашно насилие, включително мъже, деца и възрастни хора. Държавите могат да избират дали да прилагат Конвенцията спрямо тези жертви на домашно насилие.

ЗАЩО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ ГОВОРИ ЗА ОБУСЛОВЕНОСТ НА НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИ И ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ ОТ „СОЦИАЛНИЯ ПОЛ“?

■ В Конвенцията се говори за обусловеност на насилието над жени от „социалния пол“ или за „насилие, основано на социалния пол“, тъй като тя разглежда форми на насилие, които са насочени срещу жени, поради това, че са жени, и/или които засягат жените непропорционално (вж. по-горе). Също и поради тази причина насилието над жени и домашното насилие не могат да бъдат разглеждани, без да се засегнат и въпросите за равенството на социалните полове.
■ Като следствие от това Конвенцията очертава премахването на насилието над жените и домашното насилие в контекста на постигане на равнопоставеност между „социалните полове“ de jure и de facto. Нейният Преамбюл признава структурната природа на такова насилие, което е едновременно причина и следствие от неравностойните отношения между жените и мъжете и ограничава пълното развитие на жените.
■ Истанбулската конвенция не си поставя за цел да „премахне различията“ между мъжете и жените, нито твърди, че жените и мъжете са или трябва да бъдат „еднакви“. Същевременно, Конвенцията изисква действия за противодействие на схващането, че жените са по-малоценни от мъжете. Действително, някои предразсъдъци, стереотипи, обичаи и традиции все още фаворизират мъжете в редица обстоятелства, например в частната и публичната сфера, в политическия живот, на работното място, в образователните системи, при съобщаване на престъпления на полицията или пред съда. Това затруднява още повече жените да разкриват преживяното от тях насилие и да постигат зачитане на техните права.

ЗАЩО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ СЪДЪРЖА ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА „СОЦИАЛНИЯ ПОЛ“ (GENDER)?

■ Конвенцията вписва задължението за предотвратяване и борба с насилието над жени в по-широката рамка на постигане на равнопоставеност между жените и мъжете. По този начин нейните автори препращат към отношенията между жените и мъжете, техните роли и присъщи функции в обществото, поради което намират за важно да предложат определение на термина „социален пол“ (gender). Този термин не е предназначен да замени биологичната дефиниция на „пол“ или термините „жени“ и „мъже“, а да изтъкне до каква степен неравенствата, стереотипите и като следствие от това, насилието произтичат не от биологични различия, а по-скоро от социални конструкции, с други думи, от нагласи и възприятия за това какви са и какви трябва да бъдат жените и мъжете в обществото.
■ Член 3, буква в) обяснява, че „социален пол“ „означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. Резултатите от изследвания показват, че някои роли или стереотипи възпроизвеждат нежелани и вредни практики и допринасят за представянето на насилието над жени като приемливо. Следователно, член 12, параграф 1 е насочен към изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете, като общо задължение за предотвратяване на насилие. Съответно, разбирането на въздействието на такива предразсъдъци, обичаи и традиции дава възможност на правителствата да възприемат „основано на социалния пол разбиране на насилието“, както се изисква от конвенцията.
■ Определянето на термина „социален пол“ също така допринася за разбирането на определението на „насилие над жените, основано на социалния пола“, което означава „насилие, насочено срещу жена, защото е жена, или което засяга предимно жените“, както е определено в член 3, буква г).
■ Не за първи път терминът „социален пол“ (gender) се появява в международни правни инструменти. Същевременно, трудностите, свързани с превода на термина „социален пол“ (gender) и разграничаването му от термина „пол“ в езиците, в които липсва точен еквивалент за него, понякога са използвани за подклаждане на спорове около конвенцията и нейните последици. Такива трудности не бива да се превръщат в претекст за отхвърляне на конвенцията или в пречка пред нейното изпълнение: конвенцията не изисква адаптиране на националните правни системи, така че те да включат използването на термина „социален пол“ (gender), а употребява този термин, за да поясни целта на мерките, които изисква от държавите да приемат и изпълняват. Конвенцията вече е ратифицирана и приложена в страни, използващи езици, в които липсва точен еквивалент на термина „социален пол“ (gender) и които принадлежат към различни езикови групи, например, германски, романски, славянски езици и пр., без това да е довело до противоречия.

ДАЛИ ОСИГУРЯВАНЕТО НА ПОВЕЧЕ ПРАВА НА ЖЕНИТЕ НЯМА ДА ЗАСТРАШИ СЕМЕЙСТВАТА?

■ Конвенцията няма за цел да урежда семейния живот или семейните структури; поради това тя нито съдържа определение за „семейство“, нито подкрепя определен вид семейна уредба. Конвенцията изисква от правителствата да осигурят безопасност на жертвите, които са изложени на риск в дома си или са заплашвани от членове на семейството, брачни или интимни партньори, което за съжаление е най-често срещаната форма на насилие.
■ Тъй като целта на Конвенцията е да се бори с насилието над жените и домашното насилие, независимо от това къде се случват те, нейното прилагане не се ограничава само до сключили законен брак партньори, а включва всички партньори, женени или не, независимо дали са от един и същ или от различен пол. Никоя група жертви не е изключена от защита на основание на семейното си положение или на всяко друго основание за дискриминация, обхванато от Конвенцията.
■ Стремежът на Конвенцията е да предложи безопасност, закрила и подкрепа на всички хора, които са подложени на насилие от страна на своите партньори, както и перспектива за изграждане на нов живот без насилие. Това е особено важно в случаите, когато са въвлечени и деца, тъй като да си свидетел на насилие вкъщи е изключително вредно. Последиците от това остават за цял живот и именно по тази причина Конвенцията отдава приоритет на безопасността пред упражняването на родителските права в семейства, в които е имало инциденти на насилие. Истанбулската конвенция не поставя под въпрос ползите от споделеното упражняване на родителски права, но цели да осигури такива контакти с детето, които да не застрашават правата и безопасността на жертвите и на децата. Истинската заплаха за семействата идва от самото насилие, а не от мерките, предназначени за защита и подкрепа на неговите жертви.

КАКВО СЕ КАЗВА В ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА СТЕРЕОТИПИТЕ, СВЪРЗАНИ СЪС „СОЦИАЛНИЯ ПОЛ“, И ОБРАЗОВАНИЕТО?

■ Възпроизвеждането в образованието на стереотипи, свързани със „социалния пол“, означава ограничаване на развитието на естествените дарби и способности на момичетата и момчетата, на образователните и професионалните им избори, както и на възможностите им в живота. Образованието, което получават децата, оказва силно въздействие върху начина, по който те схващат себе си и своите връстници, и по който взаимодействат с другия пол. Нищо от преподаваното в образователни институции не бива да кара младото поколение да мисли, че дискриминацията и насилието над жените, основани на „социалния пол“, са приемливи.
■ Именно затова Истанбулската конвенция се стреми да насърчава посредством образователния сектор ценности като равнопоставеност между „социалните полове“, взаимно уважение и ненасилие в междуличностните отношения, нестереотипни роли на „социалния пол“, право на лична неприкосновеност, информираност за насилието, основано на „социалния пол“, и за необходимостта да му се противодейства (член 14). Представянето на такива ценности помага на децата да станат достойни и демократични граждани. То не засяга тяхната сексуална ориентация или социалнополова идентичност.
■ Създателите на Конвенцията гледат на това като на важен аспект от превенцията на насилието над жените, тъй като нагласите, убежденията и поведенческите модели се оформят много отрано в живота на човека. Обучението за горните ценности във формални и в неформални условия може да допринесе много за това насилието над жените да се счита за неприемливо. Член 14 предлага максимална гъвкавост на държавите-страни по Конвенцията, като оставя на тях преценката кога и как да предлагат такова обучение.
■ Премахването на стереотипите, свързани със „социалния пол“, не означава преобръщане на всички традиции и обичаи. Предаването на обичаи или вярвания от поколение на поколение е важно за оформянето на нашата идентичност. Някои обичаи и традиционни практики обаче са вредни за жените и момичетата и могат да ги изложат на риск от насилие. Ето защо трябва да се цели преодоляване на онези стереотипи, засягащи жените и мъжете, които се изтъкват като основания за такива вредни традиции. Целта е да се осигури безопасност на жените и момичетата в собствените им семейства и навсякъде, а не „да се иска от момчетата да се обличат или да играят като момичета“ и обратното.

КАКВО Е ОТНОШЕНИЕТО НА ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ КЪМ ВЪПРОСИТЕ НА СЕКСУАЛНАТА ОРИЕНТАЦИЯ И СОЦИАЛНОПОЛОВАТА ИДЕНТИЧНОСТ?

■ Истанбулската конвенция не въвежда нови стандарти по отношение на социалнополовата идентичност и сексуалната ориентация, включително по отношение на правното признаване на еднополови двойки.
■ Принципът на недопускане на дискриминация, основана на социалнополова идентичност или сексуална ориентация, се основава на правни задължения, произтичащи от други правни инструменти, преди всичко от Европейската конвенция за правата на човека (член 14: забрана на дискриминация; Протокол № 12) и от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (вж. например Oliari с/у Италия, 2015 г., Ratzenböck и Seydl с/у Австрия, 2017 г.), както и от Препоръка (2010)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно мерките за борба срещу дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация или социалнополовата идентичност.
■ Истанбулската конвенция забранява дискриминацията на множество основания, включително социалнополова идентичност и сексуална ориентация (член 4, параграф 3). Целта е да се осигури защита и подкрепа за всички жертви на насилие, независимо какви са техните характеристики. Прилагането на разпоредбите на Конвенцията без каквато и да било дискриминация на основата на социалнополова идентичност би означавало например да се гарантира, че социалнополовата идентичност на транссексуални лица няма да ги лиши от осигурените закрила и подкрепа в случай на домашно насилие, сексуални посегателства, изнасилване или насилствен брак. Същото е валидно за жени в еднополови връзки, така че всички жени, включително лесбийки, бисексуални и транссексуални жени, да имат достъп например до центрове за жертви на домашно насилие и право на живот без насилие. Това може също така да обхваща и хомосексуални мъже, които се сблъскват с домашно насилие.

ВРЕМЕ Е ДА СЕ СЛОЖИ КРАЙ НА СПЕКУЛАЦИИТЕ И ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА ОТНОСНО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ

■ Истанбулската конвенция не съдържа неизказани послания, нито някаква „тайна програма“. Истанбулската конвенция е резултат от продължителни преговори, довели до нейното приемане с консенсус от всички държави членки на Съвета на Европа. Тя се основава на изпитани и проверени политики и правни уредби, които са довели до положителни резултати на равнището на държавите членки.
■ Нейните цели са ясно посочени в член 1: да предотвратява насилието над жени и домашното насилие, да защитава срещу него и да преследва извършителите. Това означава да се противодейства на основната причина за такова насилие, а именно неравенствата между жените и мъжете в нашите общества. Ето защо Конвенцията съдържа редица разпоредби, които оспорват схващанията за малоценност на жените спрямо мъжете и за ролите и поведенията, които жените и мъжете трябва да имат в частната и в обществената сфера.
■ От тази гледна точка Истанбулската конвенция не прокарва дневен ред, който би „застрашил“ социалните устои и ценностите на обществото. Тя също така не налага никакви жизнени избори на жените или на мъжете. Независимо дали те желаят да полагат грижи за други лица, да бъдат родители или да развиват блестяща кариера, Конвенцията не задължава никого да възприема определен начин на живот. Тя обаче се противопоставя на опити, които целят:
- да затварят жените и мъжете в традиционни роли, като по този начин ограничават тяхното лично, образователно и професионално развитие и житейските им възможности като цяло;
- да обосновават и да поддържат патриархат, историческите отношения на власт на мъжете над жените, както и сексистки нагласи, които възпират напредъка на социалнополовото равенство;
- да се противопоставят на правото на жените да живеят живот без насилие.

ДА СИ СТРАНА ПО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ: ЗАЕДНО ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИ

■ Истанбулската конвенция вече има положително въздействие върху живота на жените в цяла Европа. Да се иска от правителствата да предотвратяват насилието над жени, да закрилят и подкрепят жертвите и да санкционират извършителите посредством комплексни мерки за прекратяване на насилието означава да се възвърне достойнството на жените жертви. Това е от първостепенно значение съгласно Европейската конвенция за правата на човека (Y.Y. с/у Турция, 2015 г.), чието прилагане изисква действията за гарантиране на основните права на жените да надхвърлят областта на благотворителността и да бъдат поставени в сърцевината на държавната политика.
■ Истанбулската конвенция доведе до съществени промени в националните законодателствата, създаване на нови и по-добри услуги за жертвите, разпределяне на средства и засилване на усилията за обучение. Сред конкретните примери от държави, които прилагат Конвенцията, са: приемане на законодателство, което въвежда нови определения на преследване и сексуален тормоз; промяна на определението на изнасилването, така че то да бъде основано на липса на съгласие, а не на доказана употреба на сила; въвеждане на координирани отговори на общността, при които професионалисти, към които се обръщат жертвите на насилие, насочват случая към мултидисциплинарен екип за осигуряване на подкрепа; създаване на 24-часови национални горещи телефони, чрез които жените се насочват към най-близките до тях консултативни услуги; създаване на центрове за настаняване с публично финансиране в области, където дотогава не е имало такива; включване на насилието над жените в учебните програми на различни университетски обучения (право, медицина, медицински сестри, психология, социални науки и др.); осигуряване на специални обучения за съдии, прокурори и адвокати с цел подобряване на достъпа на жените до закрила и средства за правна защита.
■ В по-общ план Истанбулската конвенция даде тласък към по-добри политики, услуги и дискурси срещу насилието, което преживяват жените и момичетата, и по въпросите как те да бъдат по-ефективно подкрепяни и овластявани. Специалисти от всички равнища (правоприлагане, социални услуги, услуги за консултиране и подкрепа и пр.) се възползваха от този нов импулс и свидетелстват за повишена информираност по този проблем. Необходимостта от действие е реална. Премахването на насилието над жени трябва да бъде цел, която да обединява всички хора.

Истанбулска конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие: превенция на насилието, защита на жертвите и съдебно преследване на извършителите за противодействие на това сериозно нарушение на правата на човека.

Cъветът на Европа е водещата организация за защита на правата на човека на континента. Той има 47 държави-членки, сред които са 28-те членки на Европейския съюз. Всички държави- членки на Съвета на Европа са подписали Европейската конвенция за правата на човека, договор, предназначен да защитава правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Европейският съд по правата на човека следи за изпълнението на Конвенцията в държавите-членки.
----------------------------------------------------------------------------------------------
Източници:
Конвенция от Истанбул
Конвенция от Истанбул - Въпроси и отговори

сряда, 27 ноември 2019 г.

В памет на Стефан Данаилов

В памет на Стефан Данаилов




Липсваш ни много!
Поклон!

Моето мъжко момиче - Стефан Данаилов и Маргарита Хранова







След продължително и тежко боледуване и въпреки всички усилия, положени от екипите на Военномедицинска академия, в 00:15 часа тази нощ почина Стефан Данаилов, съобщиха от ВМА.

През лятото Данаилов се подложи на операция на тазобедрената става след падане, а в началото на месеца беше приет във ВМА заради белодробен проблем. През 2018 г. той разкри, че страда от Паркинсон, а 4 години по-рано пребори тежко онкологично заболяване.

Със своите над 150 роли, Ламбо е любим актьор на няколко поколения българи. Стефан Данаилов е изиграл огромна палитра от персонажи – от майор Деянов в „На всеки километър“ до Дон Надзарено „Нуцо“ Марчиано в италианския сериал „Октопод 7“. Огромна следа в нашето кино оставя с ролите си в „Следите остават“, „Инспекторът и нощта“, „Черните ангели“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Дами канят“ и „Топло“.

Стефан Данаилов се снима в много чуждестранни продукции, а най-младите зрители са го виждали и в сериалите „Стъклен дом“ и „Столичани в повече“.

Огромно е наследството му на театралната сцена – с десетките силни роли (като Хамлет, Дон Жуан, Дон Кихот и много други) и стотиците талантливи артисти, на които като техен преподавател в НАТФИЗ е помогнал да намерят своя професионален път.

След 15-годишно отсъствие от сцената и след сериозни здравословни проблеми, той се завърна в миналия сезон на Народния театър със спектакъла „Актрисата“.

Стефан Данаилов не беше безразличен и към случващото се у нас. Показа го от трибуната като депутат в 7 парламента. През 2005-2009 г. беше министър на културата, като и след това остана в ръководството на Българската социалистическа партия. През 2011 г. беше кандидат за вицепрезидент на България.

Носител е на най-високото отличие в държавата – орден „Стара планина“.
------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Почина Стефан Данаилов

неделя, 24 ноември 2019 г.

Могат ли транссексуалните жени да забременяват и да раждат?

Могат ли транссексуалните жени да забременяват и да раждат?

Анджелина

Сигурно се чудите защо пиша на тази тема.
Този въпрос беше породен от филма на Мартин Карбовски за транссексуалната Анджелина.
Проект: Подмяната (1 част)




Проект: Подмяната (2 част)




Накрая на филма Анджелина каза, че се надява медицинските технологии да напреднат дотолкова, че да може да роди дете.
В тази статия накратко ще изложа няколко причини защо транссексуална жена не може да забременее и да роди дете нито сега, нито в близко бъдеще.

Като за начало искам да обясня какво е транссексуална жена - това е жена, която се е родила като мъж, имала е мъжки полови органи и в някакъв момент си е сменила пола претърпявайки редица операции (през каквито е минала и Анджелина), след които се е сдобила с имитация на женски полови органи.
Външно транссексуалните жени изглеждат като истински жени и околните ги възприемат като такива.

А сега да минем на въпроса:
Могат ли транссексуалните жени да забременяват и да раждат?



1. Транссексуалните жени нямат детеродни органи.
Първо, транссексуалните жени нямат матки.
Матката представлява нечифтен орган, част от вътрешните женски полови органи, който е поместен в малкия таз, между пикочния мехур и правото черво.
Тя приема оплодената в маточната тръба яйцеклетка, като осигурява оптимални условия за нейното развитие до зрял, жизнеспособен плод и има основно значение за реализиране на неговото раждане.
В зависимост от възрастта, броя на ражданията и физиологичното състояние на женския организъм се наблюдават различна форма, големина и строеж на матката.
Благодарение на матките си жените раждат бебета.
Но транссексуалните жени нямат матки.
Транссексуалните жени имат само вагини, които са направени от бившите им пениси.
Вагините на транссексуалните жени са дълбоки толкова, колкото е бил дълъг пениса им.
На дъното на вагината на транссексуалната жена няма матка.
Транссексуалните жени нямат и яйчници, затова приемат естроген и прогестерон.
След като една транссексуална жена си махне тестисите при операцията за смяна на пола, повече не може да има биологично нейни деца, освен ако не си е замразила сперма.
Не е възможно да се създадат яйцеклетки за транссексуални жени, защото този процес се случва в яйчници, каквито те нямат.
Няма създадена медицинска технология, която да изработва яйчници или яйцеклетки за транссексуални жени.
Никой и не разработва подобна технология, защото много по-належащо е откриването на ваксина за ХИВ и лекарство за СПИН, ваксина за ебола и лекарства за всички видове рак.
Също така транссексуалните жени нямат месечен цикъл, какъвто имат другите жени.
Поради липсата на яйчници и матки транссексуалните жени нямат мензис и не могат да забременеят по естествен път.



2. На транссексуалните жени не могат да се трансплантират матки.
Една от големите лъжи е, че трансплантацията на матка на транссексуална жена е възможна.
Вярно е, че в света се извършват трансплантации на матки, но до днес са направени едва дузина подобни операции, от които само половината са успешни.
Има редица рискове, свързани с трансплантация на матка.
Самата операция е сложна процедура, която изисква органът да бъде правилно свързан с вените и артериите на тялото, така че да има адекватно кръвоснабдяване.
Ако има проблем с кръвоснабдяването, органът ще започне да умира.
В допълнение, хората, които се подлагат на всяка трансплантация на органи, трябва да приемат лекарства за подтискане на имунната си система, така че тялото да не отхвърля органа.
Но тези медикаменти също могат да увеличат риска човека да развие инфекции.
Трансплантация на матка засега не се извършва на транссексуални жени (или на мъже).
Причината е, че трансплантацията на орган е много рисков за организма процес, а в допълнение износването на бебе за 9 месеца в трансплантирана матка би било опасно за живота на транссексуалната жена.
Дори и за истинските жени периода на бременността е рисков и опасен за здравето.
Засега няма лекар, които би се съгласил да трансплантира матка на транссексуална жена.
Вероятността за успех на една подобна медицинска процедура е много малка, а рисковете са прекалено много.
Ако пациентът умре, вината за това ще бъде на лекаря.
При мъжете трансплантацията на матка може да има няколко допълнителни рискове.
Операцията би била по-сложна, тъй като анатомията на тялото не е естествено проектирана така, че да има пространство и кръвоснабдяване за утробата.
Освен това мъжете не произвеждат хормоните, необходими за поддържане на бременността, така че ще им е необходима много хормонална терапия, за да позволят настъпването на бременността, което може да доведе до допълнителни рискове.



3. Транссексуалните жени не могат да раждат по естествен път, защото тазовите им кости са прекалено тесни.
И накрая, ако трябва да се извърши трансплантация на матка на лице с мъжка анатомия (транссексуална жена или мъж), този човек ще трябва да роди чрез цезарово сечение, тъй като мъжкият таз е твърде тесен, за да може да премине бебе.
Съвсем друг въпрос е, че изкуствената вагина на една транссексуална жена не може да се разпъне дотолкова, че бебето да премине през нея.
За разлика от вагините на истинските жени, вагината на транссексуалната жена е с фиксирани размери равни на размера на пениса, който е имала преди операцията за смяна на пола.
От друга страна цезаровото сечение също е основна операция, която има своите рискове.
Жените, на които са им трансплантирали матка, също трябва да раждат чрез цезарово сечение, защото раждането може да е твърде стресиращо за трансплантирания орган и защото реципиентите не усещат контракции по същия начин, както правят жените, които имат традиционна бременност.
В момента рисковете от трансплантация на матка за някой с мъжка анатомия са толкова големи, че би било много трудно да се мисли, че е нещо, което би било възможно в краткосрочно бъдеще.
Но теоретично е възможно с допълнителни изследвания лекарите да достигнат до момент, в който рисковете да са много по-ниски.
Кога ще дойде този момент обаче никой не знае.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Източници:
Матка (uterus)
Transgender pregnancy
Could Men Really Get Pregnant? Why Experts Say It Won't Be Anytime Soon

вторник, 19 ноември 2019 г.

Писмо до СЕМ и отговор от тях за ефирното излъчване на 7/8 TV

Писмо до СЕМ и отговор от тях за ефирното излъчване на 7/8 TV



След стартът на телевизия 7/8 TV много хора искаха да я гледат ефирно.
Затова написах писмо на СЕМ, за да попитам при какви условия телевизия 7/8 TV може да се излъчва ефирно, цифрово, наземно.
Публикувам и моето писмо до СЕМ, и отговора от тях.
Намерих и членовете от Закона за радиото и телевизията посочени в отговора на СЕМ.

Писмо до СЕМ за ефирното излъчване на 7/8 TV


До Председателя
на Съвета за електронни медии
гр. София


Уважаема г-жо Владимирова,

Казвам се biggeorge.
Пиша ви това писмо, защото имам няколко въпроса, на които се надявам да получа отговори.
На 4 ноември 2019 г. стартира телевизия 78 TV.
Тя се излъчва на територията на България чрез кабелни и сателитни оператори.
Въпросите ми към вас са следните:
Възможно ли е 78 TV да се излъчва ефирно, наземно, цифрово?
Какви са изискванията, които 78 TV трябва да изпълнява, за да може да се излъчва ефирно през националния мултиплекс?
Каква е процедурата, през която трябва да премине 78 TV, за да започне да се излъчва ефирно?
Колко време ще е нужно на СЕМ и КРС за издаване на разрешение за наземно цифрово излъчване на 78 TV от момента на подаване на заявление за това?
Каква би била цената за ефирното излъчване на 78 TV за период от една година и тази цена няма ли да е прекалена висока при липсата на реална конкуренция в наземното цифрово телевизионно разпространение?

Благодаря ви предварително за отговорите!
Моля информацията, която ще ми предоставите да бъде изпратена и на ръководството на 78 TV, за да бъдат информирани при какви условия биха могли да разпространяват програмата си в национален ефир.


С уважение:
biggeorge


Отговор от СЕМ за ефирното излъчване на 7/8 TV








ЗАКОН ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА
Раздел II "а".
Радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)


Чл. 116д. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, се осъществява въз основа на лицензия, издадена от Съвета за електронни медии по реда на този закон.
(2) Лицензията по ал. 1 дава право програмите да се разпространяват от предприятие, на което е издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване на териториалния обхват, посочен в разрешението.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Предприятието по ал. 2 има право да разпространява лицензирани радио- и/или телевизионни програми, които са с вид и профил:
1. определени от Съвета за електронни медии по реда на чл. 116ж;
2. съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.

Чл. 116е. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Процедурата за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност за национални/регионални програми, които могат да бъдат разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, се открива по искане на заинтересовано лице или по инициатива на Съвета за електронни медии, или на Комисията за регулиране на съобщенията.
(2) Съветът за електронни медии с решение обявява процедура за издаване на лицензия по ал. 1 на страницата си в интернет и в "Държавен вестник". В решението се посочват срокът и мястото за подаване на заявление.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Кандидатите за издаване на лицензия прилагат към заявлението по ал. 2 и доказателства за възможностите за създаване на качествена собствена продукция, както и проект на бизнесплан за осъществяване на дейността, а тези, които не са вписани в регистъра по чл. 125к, прилагат и документите по чл. 111, с изключение на информацията по ал. 4, която се изисква по служебен път.
(4) В 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 2 председателят на Съвета за електронни медии определя експертна комисия, в която задължително се включват трима членове на Съвета за електронни медии и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията.
(5) Членовете на експертната комисия по ал. 4 разглеждат постъпилите искания за издаване на лицензия въз основа на следните критерии:
1. оригиналност и разнообразие на програмата;
2. възможности за създаване и предоставяне на собствена продукция;
3. степен на готовност и етапи за цялостно (24-часово) разпространение на програмата;
4. доказан опит като радио- или телевизионен оператор.
(6) Експертната комисия предлага на Съвета за електронни медии да издаде или откаже издаването на лицензия за всеки от кандидатите.
(7) При приемане на решението за издаване или отказ за издаване на лицензия Съветът за електронни медии се ръководи от следните принципи:
1. гарантиране на правото на информация на гражданите в Република България;
2. създаване на благоприятни условия за многообразие на медийната среда и за плурализъм;
3. съхранение на националната идентичност.
(8) Броят на лицензиите не е ограничен.
(9) Съветът за електронни медии се произнася в 30-дневен срок от определянето на експертната комисия по ал. 4 с решението по ал. 7, като в 10-дневен срок от приемането му Съветът за електронни медии издава лицензии за телевизионна дейност.

Чл. 116ж. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Съветът за електронни медии мотивирано с решение определя вид и профил на лицензираните български телевизионни програми или радиопрограми, които задължително се разпространяват чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване.
(2) Броят на програмите по ал. 1 не може да бъде по-голям от две програми за всяка електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване.

Чл. 116з. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В едномесечен срок от издаването на разрешение по реда на Закона за електронните съобщения предприятието по чл. 116д, ал. 2 предлага на Съвета за електронни медии вида и профила на лицензираните радио- и/или телевизионни програми, които ще разпространява чрез електронните съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.
(2) В едномесечен срок от внасянето на предложението по ал. 1 Съветът за електронни медии провежда консултации с предприятието, като взема предвид предложените вид и профил на програмите и се ръководи от принципите по чл. 116е, ал. 7.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Съветът за електронни медии мотивирано с решение съгласува вида и профила на лицензираните радио- и/или телевизионни програми, които ще се разпространяват чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Непроизнасянето в срока по ал. 3 се приема за съгласуване на предложените от предприятието вид и профил на програмите, които ще разпространява чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване.

Свята ли е Коледа?

Свята ли е Коледа?
Кой се е родил на 25 декември - Дядо Коледа или Иисус Христос?

Всяка година през ноември и декември слушам колко свята е Коледа.
Само че истинският празник е Рождество Христово и се отбелязва на 25 декември.
На тази дата се е родил Иисус Христос, а не ... Дядо Коледа.
Също така 24 декември е Бъдни вечер, в която християните се подготвят да посрещнат Рождество Христово.
А Коледата е езически празник.
Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи.
Дядо Коледа (също Дядо Мраз), известен по света още като Санта Клаус, свети Николай и Крис Крингъл, е едновременно историческа и митологична личност, чието име се свързва с носенето на подаръци на Коледа.
Според мен трябва да се прави ясна разлика и да се разграничат двата празника в съзнанието на хората.
Християнските празници Бъдни вечер и Рождество Христово от една страна и Коледа от друга страна.
Рождество Христово и Коледа не са едно и също и между тях няма знак за равенство.
В последно време чувам как хората си честитят Коледата, вместо да си честитят Рождество Христово.
Така погледнато излиза, че празнуваме раждането на Дядо Коледа.
Прав ли съм в разсъжденията си?
Свята ли е Коледа?
Кой се е родил на 25 декември - Дядо Коледа или Иисус Христос?

Спомням си като бях дете имаше една песен, в която се пееше за святата Коледа.
Отново е Коледа
Като бях малък тази песен много ми харесваше, но сега леко ме дразни.
Дразнят ме и глупостите, които се дрънкат по медиите за святата Коледа.
Ако в някакъв момент на 25 декември започнем да празнуваме раждането на Дядо Коледа, аз ще стана атеист.



П.п.: Също така много е досадно на всяка Коледа по милион пъти да пускат песента на Mariah Carey - All I Want For Christmas Is You.
Марая Кери други песни няма ли?
И като цяло няма ли други коледни песни?

И накрая ... много е тъпо на връх Нова година по телевизиите да пускат песента на ABBA - Happy New Year.
Тази песен е с толкова тъжен текст и е напълно неподходяща за началото на новата година.
По-добре по телевизиите да пуснат едно дунавско хоро.
То поне е българско и носи позитивна емоция.
Макар че някои хора ще ги е срам да играят хоро, понеже са се поевропейчили.
Дико Илиев - Дунавско хоро
Пожелавам ви приятно изкарване на празниците, каквито и да са те.
--------------------------------------------------------------------------
Източник: Свята ли е Коледа?

събота, 9 ноември 2019 г.

30 години от падането на Берлинската стена и края на комунизма!

30 години от падането на Берлинската стена и края на комунизма!



На 9 ноември 2019 г. се навършват 30 години от падането на Берлинската стена.
Аз бях малък фърфалак, но си спомням този момент.
Помня колко развълнувани бяха близките ми, колко се радваха, че комунизма си отива.
Поне така си мислехме тогава.
Днес правейки равносметка за изминалото време установявам, че на мястото на Берлинската стена бяха изградени други стени.
И този път вместо да сме в руската сфера на влияние, сме в американската.
А уж трябваше изобщо да няма сфери на влияние.
Казват, че на 10 ноември 1989 г. е паднал комунизма в България.
Спомням си протестите, надеждите за промяна, мечтите за истинска демокрация.
Но също така помня, че дни след като "дойде демокрацията" осветлението на нашата улица спря да работи.
Лампите не светеха с години.
Преди местните избори ги оправиха (за пореден път!) , но имам смътното подозрение, че скоро пак ще спрат да работят.
За мен тези лампи са своеобразен символ на прехода.
Преход, който според някои хора вече е приключил с влизането на България в ЕС, а според други дори не е започвал, защото на власт са наследниците на комунистите, които управляваха държавата преди 1989 г.
Вие какво си спомняте от падането на Берлинската стена?
Какво помните от падането на комунизма в България?
Къде бяхте на 9-10 ноември 1989 г.?

В последно време е много популярно да се говори за това какво ни е дала демокрацията и какво ни е отнела.
А на вас какво ви даде и какво ви отне демокрацията?
Чувствате ли се по-свободни от преди?
Дали днес ни управляват демократично мислещи хора или на власт са комунисти и бивши агенти на ДС?

Изминаха 30 години от нашия живот, а на мен ми се струва, че е било един миг.
На повърхността всичко изглежда различно, но сякаш нищо не се е променило в мисленето на хората.
Същата шуробаджанащина, връзкарщина и зависимости.
Същата помия поднесена от сервитьор, който говори английски, вместо руски.
Въртим се в омагьосан кръг и сякаш няма измъкване.
Ще има ли край този безкраен преход или той изобщо не е започвал?
Още колко години трябва да вървим в пустинята на забравата, за да стигнем до Обетованата земя на свободата и демокрацията?
Или това са пълни глупости и всичко зависи от всеки от нас?
След 30 години преход и псевдодемокрация съжалявате ли за комунизма?
А какво ще кажете за хората?!?
По различни ли са човешките отношения днес, сравнени с преди 1989 г.?
Станахме ли по-алчни и меркантилни или винаги сме си били такива?
Дали "промяната" беше за добро или за лошо?

--------------------------------------------------------------------------------------
Източник: 30 години ...

сряда, 6 ноември 2019 г.

Обобщени резултати от първи и втори тур на Местни избори 2019 за всички общини

Обобщени резултати от първи и втори тур на Местни избори 2019 за всички общини

Поради факта, че големите медии в България не отразяват обективно резултатите от първи и втори тур на местните избори реших да публикувам данните от ЦИК за всички общини в България.
След провеждането на първи и втори тур на Местни избори 2019 в различните общини на България бяха избрани кандидати от много различни партии и коалиции.
На картата по-долу съм показал с цветове коя партия къде е спечелила:



Легенда на картата:
Черно - Възраждане, ВМРО, МИР
Тъмносиньо - ДПС, Движение "Напред България", СДС, "Новото време", "Воля", Движение "Нашият град", "Пряка демокрация", "Нова Алтернатива", БНД, ДОСТ, ДБГ
Синьо - ГЕРБ
Светлосиньо - Глас народен, Движение "Гергьовден"
Червено - БСП
Оранжево - АБВ
Жълто - "Социалдемократи", "Обединена социалдемокрация", Движение "Заедно за промяна"
Зелено - "Обединени земеделци", БЗНС, Земеделски съюз "Ал. Стамболийски"
Светлозелено - "Зелените"
Сиво - независими кандидати

Пълните данни подредени по азбучен ред:

Област Благоевград

Община Банско - Иван Михайлов Кадев (независим кандидат)
Община Белица - Радослав Сабинов Ревански (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Благоевград - Румен Георгиев Томов (независим кандидат)
Община Гоце Делчев - Владимир Кръстев Москов (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Гърмен - Феим Ахмед Иса (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Кресна - Николай Кирилов Георгиев (Местна коалиция БСП ЗА БЪЛГАРИЯ (АБВ))
Община Петрич - Димитър Петров Бръчков (ПП ГЕРБ)
Община Разлог - Красимир Иванов Герчев (ПП ГЕРБ)
Община Сандански - Атанас Славчев Стоянов (ПП ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ)
Община Сатовча - Арбен Мустафов Мименов (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Симитли - Апостол Стефанов Апостолов (партия на ЗЕЛЕНИТЕ)
Община Струмяни - Емил Димитров Илиев (ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)
Община Хаджидимово - Людмил Аспарухов Терзиев (Местна коалиция ДПС (НДСВ))
Община Якоруда - Нуредин Мусов Кафелов (Движение за права и свободи – ДПС)

Област Бургас

Община Айтос - Васил Иванов Едрев (ПП ГЕРБ)
Община Бургас - Димитър Николов Николов (ПП ГЕРБ)
Община Камено - Жельо Василев Вардунски (ПП ГЕРБ)
Община Карнобат - Георги Иванов Димитров (независим кандидат)
Община Малко Търново - Илиян Костов Янчев (ПП ГЕРБ)
Община Несебър - Николай Кирилов Димитров (независим кандидат)
Община Поморие - Иван Атанасов Алексиев (ПП ГЕРБ)
Община Приморско - Димитър Германов Германов (ПП ГЕРБ)
Община Руен - Исмаил Юсмен Осман (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Созопол - Тихомир Йорданов Янакиев (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Средец - Иван Петков Жабов (ПП ГЕРБ)
Община Сунгурларе - Георги Стефанов Кенов (ПП ГЕРБ)
Община Царево - Георги Иванов Лапчев (ПП ГЕРБ)

Област Варна

Община Аврен - Емануил Младенов Манолов (ПП ГЕРБ)
Община Аксаково - Атанас Костадинов Стоилов (ПП ГЕРБ)
Община Белослав - Деян Иванов Иванов (ПП ГЕРБ)
Община Бяла - Пеньо Красимиров Ненов (ПП ГЕРБ)
Община Варна - Иван Николаев Портних (ПП ГЕРБ)
Община Ветрино - Димитър Колев Димитров (ПП ГЕРБ)
Община Вълчи дол - Георги Минчев Тронков (ПП ГЕРБ)
Община Девня - Свилен Янчев Шитов (ПП ГЕРБ)
Община Долни чифлик - Красимира Пенева Анастасова (ПП ГЕРБ)
Община Дългопол - Георги Киров Георгиев (ПП ГЕРБ)
Община Провадия - Жоро Иванов Илчев (ПП ГЕРБ)
Община Суворово - Данаил Славчев Йорданов (ПП ГЕРБ)

Област Велико Търново

Община Велико Търново - Даниел Димитров Панов (ПП ГЕРБ)
Община Горна Оряховица - Добромир Стойков Добрев (ПП ГЕРБ)
Община Елена - Дилян Стефанов Млъзев (ПП ГЕРБ)
Община Златарица - Михаил Петров Ганев (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Лясковец - Ивелина Хараламбиева Гецова (ПП ГЕРБ)
Община Павликени - Емануил Александров Манолов (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Полски Тръмбеш - Георги Александров Чакъров (независим кандидат)
Община Свищов - Генчо Божинов Генчев (независим кандидат)
Община Стражица - Румен Стефанов Павлов (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Сухиндол - Пламен Димитров Чернев (независим кандидат)

Област Видин

Община Белоградчик - Борис Стефанов Николов (Местна коалиция БСП за България (ДПС))
Община Бойница - Анета Стойкова Генчева (ПП ГЕРБ)
Община Брегово - Илиян Илиев Бърсанов (ПП ГЕРБ)
Община Видин - Цветан Петров Ценков (Местна коалиция СДС (НДСВ, Нова алтернатива, ЗНС, БЗНС, БДСР))
Община Грамада - Милчо Петров Башев (Местна коалиция НОВА АЛТЕРНАТИВА (НОВА АЛТЕРНАТИВА и ВОЛЯ))
Община Димово - Светослав Венциславов Славчев (Местна коалиция НОВОТО ВРЕМЕ (ВОЛЯ, ДПС))
Община Кула - Владимир Неделков Владимиров (ПП ГЕРБ)
Община Макреш - Митко Левчев Антов (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Ново село - Георги Герасимов Стоенелов (независим кандидат)
Община Ружинци - Александър Иванов Александров (ПП ГЕРБ)
Община Чупрене - Анжело Цветанов Добричов (ПП ГЕРБ)

Област Враца

Община Борован - Десислава Димитрова Тодорова (МЕСТНА КОАЛИЦИЯ „СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ“ (ПП“ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ“, ПП „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ(ДПС), ПП“ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ „АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ“, ПП „НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ ЗА СТАБИЛНОСТ И ВЪЗХОД (НДСВ), ПП“СДС“, ПП“НОВОТО ВРЕМЕ“ И ПП „ВОЛЯ“))
Община Бяла Слатина - Иво Ценов Цветков (ПП ГЕРБ)
Община Враца - Калин Ангелов Каменов (ПП ГЕРБ)
Община Козлодуй - Маринела Георгиева Николова (ПП ГЕРБ)
Община Криводол - Христо Йорданов Доков (ПП ГЕРБ)
Община Мездра - Иван Аспарухов Цанов (Местна коалиция АБВ (ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ,ВОЛЯ))
Община Мизия - Валя Теодосиева Берчева (ПП ГЕРБ)
Община Оряхово - Росен Жеков Добрев (ПП ГЕРБ)
Община Роман - Валери Георгиев Ролански (Местна коалиция АБВ (СДС, АТАКА, АБВ))
Община Хайредин - Тодор Алексиев Тодоров (Местна коалиция „Български Демократичен Съюз “РАДИКАЛИ“ (ПП СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ПП АБВ (Алтернатива за Българско Възраждане),ПП Движение за Права и Свободи-ДПС, ПП ВОЛЯ))

Област Габрово

Община Габрово - Таня Венкова Христова (ПП ГЕРБ)
Община Дряново - Трифон Руенов Панчев (Местна коалиция БСП за България (АБВ, Български социалдемократи, Движение ЗАЕДНО за промяна))
Община Севлиево - Иван Тодоров Иванов (ПП ГЕРБ)
Община Трявна - Силвия Кръстева Кръстева (ПП ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ)

Област Добрич

Община Балчик - Николай Добрев Ангелов (независим кандидат)
Община Генерал Тошево - Валентин Вълчев Димитров (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Добрич - Йордан Тошков Йорданов (Местна коалиция ДБГ (ДБГ, НДСВ, ССД, ГН))
Община Добричка - Соня Иванова Георгиева (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Каварна - Елена Матеева Балтаджиева (ПП ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ)
Община Крушари - Илхан Юсеин Мюстеджеб (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Тервел - Симеон Георгиев Симеонов (ПП ГЕРБ)
Община Шабла - Мариян Александров Жечев (ПП ГЕРБ)

Област Кърджали

Община Ардино - Изет Изет Шабан (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Джебел - Неджми Ниязи Али (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Кирково - Шинаси Мехмед Сюлейман (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Крумовград - Себихан Керим Мехмед (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Кърджали - Хасан Азис Исмаил (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Момчилград - Илкнур Кязим Мюмюн (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Черноочене - Айдън Ариф Осман (Движение за права и свободи – ДПС)

Област Кюстендил

Община Бобов дол - Елза Стоянова Величкова (партия на ЗЕЛЕНИТЕ)
Община Бобошево - Крум Георгиев Маринов (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Дупница - Методи Христов Чимев (ПП ГЕРБ)
Община Кочериново - Иван Симеонов Минков (ПП ГЕРБ)
Община Кюстендил - Петър Георгиев Паунов (Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, ПП СДС, ПП ВМРО-БНД, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ))
Община Невестино - Димитър Иванов Стаменков (независим кандидат)
Община Рила - Георги Давидков Кабзималски (ПП ГЕРБ)
Община Сапарева баня - Калин Георгиев Гелев (ПП ГЕРБ)
Община Трекляно - Радко Кирилов Петрунов (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)

Област Ловеч

Община Априлци - Тихомир Михайлов Кукенски (ПП ГЕРБ)
Община Летница - Красимир Веселинов Джонев (независим кандидат)
Община Ловеч - Корнелия Добрева Маринова (ПП ГЕРБ)
Община Луковит - Иван Димитров Грънчаров (ПП ГЕРБ)
Община Тетевен - Мадлена Цветанова Бояджиева-Ничева (ПП ГЕРБ)
Община Троян - Донка Иванова Михайлова (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Угърчин - Станимир Йотов Петков (ПП ГЕРБ)
Община Ябланица - Найден Пеев Найденов (Местна коалиция „ОБЕДИНЕНА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ“)

Област Монтана

Община Берковица - Димитранка Замфирова Каменова (ПП ГЕРБ)
Община Бойчиновци - Светлин Алексиев Сретениев (ПП БЪЛГАРСКА НОВА ДЕМОКРАЦИЯ)
Община Брусарци - Наташа Михайлова Младенова (ПП ГЕРБ)
Община Вълчедръм - Иван Христов Барзин (Земеделски съюз „Ал. Стамболийски“)
Община Вършец - Иван Михайлов Лазаров (ПП ГЕРБ)
Община Георги Дамяново - Нина Пламенова Петкова (ПП ГЕРБ)
Община Лом - Георги Гаврилов Георгиев (ПП ГЕРБ)
Община Медковец - Венцислав Евгениев Куткудейски (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Монтана - Златко Софрониев Живков (Местна коалиция „СДС (ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД и ЗНС)”)
Община Чипровци - Пламен Макавеев Петков (ПП ГЕРБ)
Община Якимово - Георги Миланов Георгиев (ПП ГЕРБ)

Област Пазарджик

Община Батак - Петър Крумов Паунов (Политическа партия АБВ (Алтернатива за българско възраждане))
Община Белово - Костадин Георгиев Варев (Местна коалиция Движение Гергьовден (ПП Движение Гергьовден, ПП Съюз на демократичните сили))
Община Брацигово - Надежда Борисова Казакова (ПП ГЕРБ)
Община Велинград - Костадин Тодоров Коев (ПП ГЕРБ)
Община Лесичово - Серьожа Николов Лазаров (ПП ГЕРБ)
Община Пазарджик - Тодор Димитров Попов (Местна коалиция НОВОТО ВРЕМЕ)
Община Панагюрище - Никола Иванов Белишки (ПП ГЕРБ)
Община Пещера - Йордан Стоянов Младенов (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Ракитово - Костадин Щерев Холянов (ПП БЗНС)
Община Септември - Марин Василев Рачев (Местна коалиция „ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ” /ПП ”ГЕРБ”, Партия „ВМРО – БНД”, ПП „НФСБ”/)
Община Стрелча - Стойно Проданов Чачов (Политическа партия АБВ (Алтернатива за българско възраждане))
Община Сърница - Неби Реджеп Бозов (Движение за права и свободи – ДПС)

Област Перник

Община Брезник - Васил Михайлов Узунов (независим кандидат)
Община Земен - Димитър Симеонов Сотиров (ПП ГЕРБ)
Община Ковачевци - Васил Кирилов Станимиров (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Перник - Станислав Иванов Владимиров (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Радомир - Пламен Станков Алексиев (Местна коалиция ГЕРБ)
Община Трън - Цветислава Димитрова Цветкова (ПП ГЕРБ)

Област Плевен

Община Белене - Милен Павлов Дулев (Местна коалиция ГЕРБ (БЗНС, ВМРО, НФСБ))
Община Гулянци - Лъчезар Петков Яков (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Долна Митрополия - Поля Василева Цоновска (Местна коалиция ГЕРБ (БЗНС, ВМРО-БНД, СДС))
Община Долни Дъбник - Иван Димитров Ветов (МЕСТНА КОАЛИЦИЯ „БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ“( ПП“ НИКОЛА ПЕТКОВ“ И ПП“БЗНС“))
Община Искър - Валентин Василев Йорданов (Местна коалиция БСП за БЪЛГАРИЯ (ПП АБВ, ПП АТАКА))
Община Кнежа - Илийчо Пламенов Лачовски (ПП ГЕРБ)
Община Левски - Любка Веселинова Александрова (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Никопол - Ивелин Маринов Савов (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Плевен - Георг Леонидов Спартански (независим кандидат)
Община Пордим - Детелин Радославов Василев (Местна коалиция ГЕРБ /АБВ,ВМРО-БНД, БЗНС/)
Община Червен бряг - Цветан Костадинов Димитров (ПП ГЕРБ)

Община Пловдив

Община Асеновград - Христо Грудев Грудев (ПП ГЕРБ)
Община Брезово - Христо Николов Енков (ПП ГЕРБ)
Община Калояново - Георги Любенов Георгиев (Местна коалиция СДС (ПП "БДЦ"))
Община Карлово - Емил Станев Кабаиванов (Местна коалиция ПП СДС (ПП ГЕРБ))
Община Кричим - Атанас Стефанов Калчев (ПП ДВИЖЕНИЕ НАШИЯТ ГРАД)
Община Куклен - Мария Георгиева Белчева (ПП ГЕРБ)
Община Лъки - Валентин Чавдаров Симеонов (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Марица - Димитър Иванов Иванов (Местна коалиция ГЕРБ (Обединени земеделци))
Община Перущица - Мария Асенова Витанова-Вълканова (ПП ГЕРБ)
Община Пловдив - Здравко Димитров Димитров (ПП ГЕРБ)
Община Първомай - Николай Георгиев Митков (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Раковски - Павел Андреев Гуджеров (ПП ГЕРБ)
Община Родопи - Павел Михайлов Михайлов (Местна коалиция „БСП за България“ (ПП АБВ, БСП за България))
Община Садово - Димитър Бориславов Здравков (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Сопот - Деян Филчев Дойнов (Местна коалиция ВОЛЯ (ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ))
Община Стамболийски - Георги Рангелов Мараджиев (ПП ГЕРБ)
Община Съединение - Атанас Генов Балкански (ПП ГЕРБ)
Община Хисаря - Пенка Йотова Ганева (ПП ГЕРБ)

Област Разград

Община Завет - Ахтер Сюлейманов Велиев (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Исперих - Белгин Фикри Шукри (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Кубрат - Алкин Осман Неби (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Лозница - Севгин Назъм Шукри (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Разград - Денчо Стоянов Бояджиев (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Самуил - Джевдет Ахмед Азис (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Цар Калоян - Дауд Назиф Аляовлу (Движение за права и свободи – ДПС)

Област Русе

Община Борово - Валентин Панайотов Великов (ПП ГЕРБ)
Община Бяла - Димитър Крумов Славов (ПП ГЕРБ)
Община Ветово - Мехмед Хасан Мехмед (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Две могили - Божидар Димитров Борисов (ПП ГЕРБ)
Община Иваново - Георги Ангелов Миланов (ПП ГЕРБ)
Община Русе - Пенчо Пламенов Милков (Местна коалиция БСП за България (АБВ, Движение за радикална промяна Българската пролет, ПД Социалдемократи))
Община Сливо поле - Валентин Христов Атанасов (ПП ГЕРБ)
Община Ценово - Петър Георгиев Петров (ПП ГЕРБ)

Област Силистра

Община Алфатар - Янка Стоянова Господинова (ПП ГЕРБ)
Община Главиница - Неждет Джевдет Ниази (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Дулово - Юксел Осман Ахмед (ПП ГЕРБ)
Община Кайнарджа - Любен Жеков Сивев (ПП ГЕРБ)
Община Силистра - Юлиян Найденов Найденов (ПП ГЕРБ)
Община Ситово - Сезгин Басри Алиибрям (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Тутракан - Димитър Венков Стефанов (независим кандидат)

Област Сливен

Община Котел - Коста Димитров Каранашев (ПП ГЕРБ)
Община Нова Загора - Николай Георгиев Грозев (ПП ГЕРБ)
Община Сливен - Стефан Николов Радев (ПП ГЕРБ)
Община Твърдица - Атанас Христов Атанасов (ПП ГЕРБ)

Област Смолян

Община Баните - Милен Дафинов Белчев (ПП ГЕРБ)
Община Борино - Мустафа Шабан Караахмед (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Девин - Здравко Владимиров Иванов (Местна коалиция БСП за БЪЛГАРИЯ(ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ, БСП за БЪЛГАРИЯ))
Община Доспат - Елин Асенов Радев (ПП ГЕРБ)
Община Златоград - Мирослав Митков Янчев (ПП ГЕРБ)
Община Мадан - Фахри Адемов Молайсенов (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Неделино - Боян Радоев Кехайов (независим кандидат)
Община Рудозем - Румен Венциславов Пехливанов (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Смолян - Николай Тодоров Мелемов (ПП ГЕРБ)
Община Чепеларе - Боран Смилков Хаджиев (ПП ГЕРБ)

София (столица)

Столична община - Йорданка Асенова Фандъкова (Местна коалиция ГЕРБ (СДС))

Област София

Община Антон - Андрей Симов Симов (Местна коалиция БСП ЗА БЪЛГАРИЯ (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ, ВМРО-БНД))
Община Божурище - Георги Николаев Димов (ПП ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН)
Община Ботевград - Иван Александров Гавалюгов (Политическа партия МИР)
Община Годеч - Радослав Василев Асенов (ПП ГЕРБ)
Община Горна Малина - Ангел Димитров Жиланов (независим кандидат)
Община Долна баня - Владимир Николов Джамбазов (ПП ГЕРБ)
Община Драгоман - Андрей Алексиев Иванов (ПП ГЕРБ)
Община Елин Пелин - Ивайло Петров Симеонов (ПП ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ)
Община Етрополе - Димитър Радославов Димитров (независим кандидат)
Община Златица - Стоян Николов Генов (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Ихтиман - Калоян Ангелов Илиев (ПП ГЕРБ)
Община Копривщица - Бойка Рашкова Дюлгярова (ПП ГЕРБ)
Община Костенец - Йордан Кирилов Ангелов (ПП ГЕРБ)
Община Костинброд - Трайко Андреев Младенов (ПП ГЕРБ)
Община Мирково - Цветанка Петкова Йотина (ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ)
Община Пирдоп - Ангел Пенчов Геров (МК БСП ЗА БЪЛГАРИЯ (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ, ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ))
Община Правец - Румен Илиев Гунински (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Самоков - Владимир Владимиров Георгиев (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Своге - Емил Кирилов Иванов (Местна коалиция ДВИЖЕНИЕ НАПРЕД БЪЛГАРИЯ (БДЦ, ДПС, БДСР, СДП))
Община Сливница - Васко Димитров Стоилков (ПП ГЕРБ)
Община Чавдар - Григор Ненов Даулов (Местна коалиция БСП ЗА БЪЛГАРИЯ (НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ ЗА СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ))
Община Челопеч - Алекси Иванов Кесяков (независим кандидат)

Област Стара Загора

Община Братя Даскалови - Иван Стоянов Танев (Политическо Движение Социалдемократи)
Община Гурково - Мариан Георгиев Цонев (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Гълъбово - Николай Тонев Колев (Местна коалиция ДПС (БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ, БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР - БДЦ))
Община Казанлък - Галина Георгиева Стоянова (ПП ГЕРБ)
Община Мъглиж - Господин Антонов Господинов (ПП ГЕРБ)
Община Николаево - Николай Дончев Кънев (ПП ГЕРБ)
Община Опан - Генчо Донев Колев (ПП ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ)
Община Павел баня - Иса Емин Бесоолу (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Раднево - Теньо Желязков Тенев (ПП ГЕРБ)
Община Стара Загора - Живко Веселинов Тодоров (ПП ГЕРБ)
Община Чирпан - Ивайло Иванов Крачолов (Местна коалиция ГЕРБ (ПП НФСБ, ПП СДС, ПП БЗНС, ПП АБВ, ПД Социалдемократи, ПП АТАКА))

Област Търговище

Община Антоново - Хайредин Мустафов Мехмедов (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Омуртаг - Ешреф Хасанов Ешрефов (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Опака - Мехидин Мехмедов Кадиров (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Попово - Людмил Димитров Веселинов (Движение ЗАЕДНО за промяна)
Община Търговище - Дарин Иванов Димитров (ПП ГЕРБ)

Област Хасково

Община Димитровград - Иво Тенев Димов (ПП ГЕРБ)
Община Ивайловград - Диана Димитрова Овчарова (ПП ГЕРБ)
Община Любимец - Анастас Бончев Анастасов (ПП ГЕРБ)
Община Маджарово - Ерджан Сабахтин Юсуф (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Минерални бани - Мюмюн Али Искендер (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Свиленград - Анастас Валентинов Карчев (ПП ГЕРБ)
Община Симеоновград - Милена Георгиева Рангелова (ПП ГЕРБ)
Община Стамболово - Аднан Кязим Йълдъз (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Тополовград - Божин Петров Божинов (ВЪЗРАЖДАНЕ)
Община Харманли - Мария Иванова Киркова (ПП ГЕРБ)
Община Хасково - Станислав Насков Дечев (ПП ГЕРБ)

Област Шумен

Община Велики Преслав - Янко Стоянов Йорданов (ПП ГЕРБ)
Община Венец - Нехрибан Османова Ахмедова (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Върбица - Мердин Мустафа Байрям (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Каолиново - Нида Намъков Ахмедов (Движение за права и свободи – ДПС)
Община Каспичан - Милена Николова Недева (независим кандидат)
Община Никола Козлево - Ешреф Вели Реджеб (ПП ГЕРБ)
Община Нови пазар - Георги Сашев Георгиев (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Смядово - Иванка Петрова Николова (ПП ГЕРБ)
Община Хитрино - Нуридин Басри Исмаил (Местна коалиция ДОСТ (ПП ДОСТ, ПП БЗНС))
Община Шумен - Любомир Димитров Христов (ПП ГЕРБ)

Област Ямбол

Община Болярово - Христо Димитров Христов (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Елхово - Петър Андреев Киров (ПП ГЕРБ)
Община Стралджа - Атанас Киров Киров (Местна коалиция АТАКА (АБВ (Алтернатива за българско възраждане)))
Община Тунджа - Георги Стоянов Георгиев (БСП ЗА БЪЛГАРИЯ)
Община Ямбол - Валентин Цветанов Ревански (ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ)

300 000 гледания на блога ми! Благодаря ви за доверието!

300 000 гледания на блога ми! Благодаря ви за доверието!




Днес блога ми събра 300 000 гледания.
Искам да благодаря на всички мои читатели.


понеделник, 4 ноември 2019 г.

Повторно преброяване на бюлетините и касиране на изборите!

Повторно преброяване на бюлетините и касиране на изборите!
Трябва ли да има повторно преброяване на бюлетините в София, Шумен, Ловеч и други градове и касиране на изборите?



 
На 3 ноември 3019 г. се проведе втори тур на местните избори.
Резултатите обаче са доста противоречиви.
Победата изглежда е на ГЕРБ, но те всъщност са на ръба на загубата.
Те може и да се смятат за победители в изборите, но партията бележи значително отстъпление в местната власт, показват официалните данни на Централната избирателна комисия при въведени 100% от изборните протоколи.
БСП победи в четири областни града - Русе, Перник, Разград и Благоевград.
Антисистемни кандидати спечелиха срещу управляващите в Ямбол и Видин.
Кметовете на разпадналия се “Реформаторски блок“ Георг Спартански (независим, подкрепен сега от "Демократична Бълария") в Плевен и Йордан Йорданов (Движение "България на гражданите") в Добрич получават от съгражданите по още един мандат.
Изборите в Кърджали бяха решени още на първи тур от кмета на ДПС Хасан Азис.
Но дори и в градовете, в които ГЕРБ уж победиха гласовете за двамата кандидати са с много малка разлика.
В Шумен кандидатът на ГЕРБ Любомир Христов печели с 48.57% (12 538 гласа) срещу 48.27% (12 461 гласа) пред Венцислав Венков от БСП.
Разликата между двамата е едва 77 гласа.
3.15% (814 гласа) от гражданите на Шумен са гласували с “Не подкрепям никого“.
В Ловеч положението е сходно.
Досегашната кметица Корнелия Маринова (ГЕРБ) има 48.45% (8 395 гласа), а Радина Банкова (БСП) – 46.45% (8 048 гласа).
Разликата между двете е 347 гласа.
5.10% (883 гласа) от гражданите на Ловеч са гласували с “Не подкрепям никого“.
Столицата се печели от Йорданка Фандъкова (ГЕРБ), която обаче не успя да вземе повече от половината гласове дори и на балотажа - 49.98% (209 542 гласа).
Претендентът Мая Манолова (независима, подкрепена от БСП) остана 45.13% (189 176 гласа).
Разликата между двете е 20 366 гласа.
4.89% (20 493 гласа) от гражданите на София са гласували с “Не подкрепям никого“.
Сега възниква логичния въпрос:
Трябва ли да има повторно преброяване на бюлетините в София, Шумен, Ловеч и други градове и касиране на изборите?
77 гласа разлика в Шумен е много малка и е в рамките на техническата грешка на СИК и РИК.
Същото важи и за разликата от 347 гласа в Ловеч.
В София заради по-големите мащаби разликата от 20 366 гласа между Фандъкова и Манолова също е лесно преодолима с изборни измами и машинации.
Какво гарантира, че купения вот и изборните измами не са подменили вота на избирателите?
Трябва ли инициативния комитет на Мая Манолова и БСП да поискат повторно преброяване на бюлетините в София, Шумен, Ловеч и други градове и касиране на изборите?
Законно и легално ли спечелиха изборите кандидатите за кметове от ГЕРБ или успеха им беше постигнат с измами?
Кой може да ни гарантира, че местните избори са проведени според правилата и законите на Република България, след като самите управляващи отказват да спазват същите тези правила и закони?
Ако изборните измами се докажат трябва ли управляващите от ГЕРБ да бъдат арестувани и вкарани в затвора?

-------------------------------------------------------------------------------------
Източници:
Резултати на втори тур на Местни избори 2019
ГЕРБ печели в 17 областни града, но губи шест

Резултати на втори тур на Местни избори 2019

Резултати на втори тур на Местни избори - 3 ноември 2019 г.

Общини с центрове областни градове, в които се проведе втори тур на Местни избори 2019

Поради факта, че големите медии в България не отразяват обективно резултатите от втори тур на местните избори на 3 ноември 2019 г. реших да публикувам данните от ЦИК за всички областни градове, които са и центрове на общини.

Кратко обобщение на изборните резултати от първи и втори тур:

На първи тур са избрани кандидатите на ГЕРБ в общини Бургас (Димитър Николов), Велико Търново‎ (Даниел Панов), Враца (Калин Каменов), Габрово (Таня Христова), Кюстендил (Петър Паунов), Стара Загора‎ (Живко Тодоров) и Хасково‎ (Станислав Дечев).
На първи тур е избран кандидатът Хасан Азис на ДПС в община Кърджали.
На първи тур е избран кандидатът Златко Живков на Местна коалиция „СДС (ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД и ЗНС)” в община Монтана.

На 3 ноември 2019 г. се проведе балотаж в общини Благоевград, Варна, Видин‎, Добрич, Ловеч, Пазарджик‎, Перник‎, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Община Столична, Търговище‎. Шумен и Ямбол.

На втори тур са избрани кандидатите на партия ГЕРБ в общини Варна (Иван Портних)‎, Ловеч‎ (Корнелия Маринова), Пловдив (Здравко Димитров)‎, Силистра (Юлиян Найденов)‎, Сливен‎ (Стефан Радев), Смолян‎ (Николай Мелемов), Столична община (Йорданка Фандъкова), Търговище‎ (Дарин Димитров) и Шумен (Любомир Христов).
На втори тур е избран независимия кандидат Румен Томов в община Благоевград.
На втори тур е избран кандидата Цветан Ценков на Местна коалиция СДС (НДСВ, Нова алтернатива, ЗНС, БЗНС, БДСР) в Община Видин‎.
На втори тур е избран кандидата Йордан Йорданов на Местна коалиция ДБГ (ДБГ, НДСВ, ССД, ГН) в Община Добрич‎.
На втори тур е избран кандидата Тодор Попов на Местна коалиция НОВОТО ВРЕМЕ в Община Пазарджик‎.
На втори тур са избрани кандидатите на партия БСП в общини Перник‎ (Станислав Владимиров), Разград‎ (Денчо Бояджиев) и Русе‎ (Пенчо Милков).
На втори тур е избран независимия кандидат Георг Спартански в Община Плевен‎.
На втори тур е избран кандидата Валентин Ревански на партия ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ в Община Ямбол‎.

Сумарните резултати от първи и втори тук показват, че ГЕРБ имат кметове в София и петнайсет областни града, БСП имат кметове в три областни града, а ДПС имат кмет в един областен град.
В останалите седем областни града кметове са двама независими кандидати, четирима кандидати на местни десни коалиции и един кандидат на никому неизвестната партия Пряка демокрация.

За съжаление на втори тур на местни избори 2019 г. избирателната активност беше много ниска, така че кметовете са избрани с гласовете на малцинството от избирателите.
Т.е. тези кандидати са непредставителни.
Причината за ниската избирателна активност е отвращението на избирателите от политиците и от начина на избирането им.
Ключова роля в тези избори имаха купения вот и репресиите на управляващите над кандидати за кметове и общински съветници, над техни застъпници и привърженици.
Големият победител на Местни избори 2019 е страха.
Страхът на хората да не ги уволнят и да загубят работните си места.
Страхът на хората да не останат на улицата.
Страхът от последствията, ако не бъде избран правилния кандидат.
Страхът, че Социалните могат да ти вземат детето, ако не гласуваш за кандидата на управляващите.
Страхът, че детето ти ще бъде изхвърлено от детската градина или от училището.
Страхът да не загубиш и малкото, което имаш.
Страхът от съдебно преследване от новоизбрания главен прокурор Иван Гешев.
Страхът да не фалират бизнеса ти.
Страхът да не се озовеш в затвора по фалшиви обвинения.
Честито на всички новоизбрани кметове, да са живи и здрави, за да управляват със страх още 4 години!

Пълните данни подредени по азбучен ред:

Община Благоевград
На втори тур е избран:
Румен Георгиев Томов
независим кандидат
18 639 гласа или 56.61%
срещу
Атанас Станкев Камбитов
ПП ГЕРБ
13 494 гласа или 40.98%

Община Варна‎
На втори тур е избран:
Иван Николаев Портних
ПП ГЕРБ
49 207 гласа или 60.79%
срещу
Костадин Тодоров Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ
29 138 гласа или 35.99%

Община Видин‎
На втори тур е избран:
Цветан Петров Ценков
Местна коалиция СДС (НДСВ, Нова алтернатива, ЗНС, БЗНС, БДСР)
11 610 гласа или 58.27%
срещу
Огнян Кирилов Ценков
ПП ГЕРБ
7 869 гласа или 39.49%

Община Добрич‎
На втори тур е избран:
Йордан Тошков Йорданов
Местна коалиция ДБГ (ДБГ, НДСВ, ССД, ГН)
18 898 гласа или 66.54%
срещу
Надежда Димитрова Петкова
Местна коалиция ГЕРБ (СДС)
9 079 гласа или 31.97%

Община Ловеч‎
На втори тур е избран:
Корнелия Добрева Маринова
ПП ГЕРБ
8 395 гласа или 48.45%
срещу
Радина Минкова Банкова
БСП ЗА БЪЛГАРИЯ
8 048 гласа или 46.45%

Община Пазарджик‎
На втори тур е избран:
Тодор Димитров Попов
Местна коалиция НОВОТО ВРЕМЕ
17 169 гласа или 56.11%
срещу
Благо Атанасов Солов
Местна коалиция БСП за БЪЛГАРИЯ (ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ, СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, НФСБ, ДВИЖЕНИЕ ЗА РАДИКАЛНА ПРОМЯНА БЪЛГАРСКАТА ПРОЛЕТ)
12 561 гласа или 41.05%

Община Перник‎
На втори тур е избран:
Станислав Иванов Владимиров
БСП ЗА БЪЛГАРИЯ
18 652 гласа или 50.27%
срещу
Вяра Михайлова Церовска
ПП ГЕРБ
17 694 гласа или 47.68%

Община Плевен‎
На втори тур е избран:
Георг Леонидов Спартански
Инициативен комитет - ОБЩИНА ПЛЕВЕН
22 240 гласа или 50.60%
срещу
Мирослав Николов Петров
ПП ГЕРБ
20 762 гласа или 47.24%

Община Пловдив‎
На втори тур е избран:
Здравко Димитров Димитров
ПП ГЕРБ
46 887 гласа или 57.32%
срещу
Славчо Стоев Атанасов
Местна коалиция „НФСБ (ВМРО-БНД)“
31 161 гласа или 38.10%

Община Разград‎
На втори тур е избран:
Денчо Стоянов Бояджиев
БСП ЗА БЪЛГАРИЯ
8 881 гласа или 54.32%
срещу
Валентин Стефанов Василев
ПП ГЕРБ
6 945 гласа или 42.48%

Община Русе‎
На втори тур е избран:
Пенчо Пламенов Милков
Местна коалиция БСП за България (АБВ, Движение за радикална промяна Българската пролет, ПД Социалдемократи)
30 975 гласа или 60.53%
срещу
Диана Ангелова Иванова
ПП ГЕРБ
18 746 гласа или 36.63%

Община Силистра‎
На втори тур е избран:
Юлиян Найденов Найденов
ПП ГЕРБ
8 540 гласа или 52.12%
срещу
Момчил Стефанов Неков
Местна коалиция БСП за България (БСП за България, НДСВ, ДРП Българската пролет, МИР)
7 477 гласа или 45.63%

Община Сливен‎
На втори тур е избран:
Стефан Николов Радев
ПП ГЕРБ
21 109 гласа или 64.75%
срещу
Кольо Йорданов Милев
БСП ЗА БЪЛГАРИЯ
10 663 гласа или 32.71%

Община Смолян‎
На втори тур е избран:
Николай Тодоров Мелемов
ПП ГЕРБ
9 113 гласа или 56.73%
срещу
Стефан Атанасов Сабрутев
БСП ЗА БЪЛГАРИЯ
6 509 гласа или 40.52%

Община Столична, област София (столица)
На втори тур е избран:
Йорданка Асенова Фандъкова
Местна коалиция ГЕРБ (СДС)
209 542 гласа или 49.98%
срещу
Мая Божидарова Манолова-Найденова
независим кандидат
189 176 гласа или 45.13%

Община Търговище‎
На втори тур е избран:
Дарин Иванов Димитров
ПП ГЕРБ
16 673 гласа или 69.41%
срещу
Хамди Мехмедов Илиязов
Движение за права и свободи – ДПС
7 032 гласа или 29.27%

Община Шумен‎
На втори тур е избран:
Любомир Димитров Христов
ПП ГЕРБ
12 538 гласа или 48.57%
срещу
Венцислав Дянков Венков
БСП ЗА БЪЛГАРИЯ
12 461 гласа или 48.27%

Община Ямбол‎
На втори тур е избран:
Валентин Цветанов Ревански
ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ
12 722 гласа или 61.92%
срещу
Катя Атанасова Георгиева
БСП ЗА БЪЛГАРИЯ
7 247 гласа или 35.27%