biggeorge Party Zone

понеделник, 29 февруари 2016 г.

Готви ли се България за война?

Готви ли се България за война?
И с кого ще воюва?

През тази седмица Министерство на отбраната обяви, че с промяна в Закона за резерва всички български граждани, на възраст между 18 и 32 години, ще бъдат заведени на военен отчет.
На сайта на ведомството се уточнява, че с отпадането на наборната военна служба, възможностите за попълване на въоръжените сили във военно време са силно ограничени.
Това води до необходимост от определяне на по-широк кръг от български граждани, които трябва да се водят на отчет и да се извикват във военно време за военна подготовка за защита на отечеството.
С вкарването в регистрите на военните на всички младежи ще има и яснота, колко са годните за служба българи и къде могат да бъдат намерени.
Наравно с мъжете ще бъдат мобилизирани и жените на възраст между 18 и 32 години.
В този възрастов диапазон попадат стотици хиляди българи.
За какво й е на България да води на отчет толкова много хора?
Къде точно ще ни потрябва толкова голяма армия?

Очевидно е, че България се готви за война.
Но с кого?
На картата ясно се вижда, че страната ни е заобградена от НАТО-вски държави.

Карта на НАТО в Европа:
Тъмно синьо - Членовете на НАТО
Светло синьо - План за действие за членство
Зелено - Интензивен диалог
Жълто - План за действие за индивидуално партньорство
Оранжево - Партньорство за мир (ПзМ)
Червено - Членове стремящи се към ПзМ
Румъния, Турция и Гърция са членове на НАТО.
Македония се стреми към членство в НАТО.
Сърбия има план за действие за индивидуално партньорство с НАТО.
А Русия ... НАТО се стреми да не влиза в конфликт с нея.
При липсата на явни врагове с кого се готви да воюва българската армия?
Нямаме самолети, нямаме подводници, нямаме ракети, нямаме кораби, нямаме танкове ...
Нямаме нищо друго освен жива сила.
Войници готови да умрат.
Така нареченото пушечно месо.
Но на кого е нужно то?
В момента в света има няколко горещи точки, които имат нужда от военна намеса.
Най-горещата е Сирия.
От месеци коалиционни сили бомбардират територията на страната.
Там е нужна сухопътна операция, която да се противопостави на ислямистите и армията на Башар Асад.
Воюващите сили имат нужда от пушечно месо, докато САЩ, Русия и съюзниците им бомбардират сирийско-иракските територии.
А коя държава има жива сила в излишък и нищо друго?
България естествено!
Ето защо е тази спешна мобилизация на българската армия.
Явно България смята да осъществи сухопътна операция в Сирия под контрола на НАТО или след резолюция на ООН.
Какви обаче са българските интереси в Сирия?
Каква е ползата за нашата държава от едно подобно действие?
Какво ще получим в замяна на българска сухопътна операция в Сирия?
Пари?

Пари си имаме, в ръцете на комунистите са.
Влияние?
Влияние не ни трябва, ние сме малка държава.
Ресурси?
Ресурси си купуваме от Майка Русия.
Територия?
По време на Първата и Втората световни войни, за да се включим към един или друг военен блок са ни обещавали територии.
Територия обаче не могат да ни дадат, защото днес Балканите са поделени и след като всички балкански държави са съюзници няма шанс за териториално преразпределяне.
Кое е най-важното за България?
Какъв е българският интерес?
Не може ли да запазим неутралитет, нещо, което не направихме в предишните световни войни?
Няма ли как да запазим това, което имаме и да не ламтим за чуждото?
А може би войната е шанс за България да се отърве от лошия човешки материал!?!

Не знам какво ще получим в замяна на едно военно участие, но знам какво ще загубим.
В и без това обезлюдената държава ще останат само хората с пари и власт.
Останалите ще бъдат или мъртви, или психически увредени, или физически осакатени.
Единственото хубавото е, че за пореден път българите ще могат да докажат храбростта си като напоят сирийската земя с кръвта си.
Да живее българският войник!

Велик е нашият войник - оригинална песен и текст



Велик е нашия войник


сряда, 24 февруари 2016 г.

Песен на месеца 18: Dia - Veno Neveno

Поредната прекрасна песен на Диа!
Харесах я още от първо слушане!

Dia - Veno Neveno



DIA - Veno Neveno



Тя обеща, че ще ни накара да танцуваме и го направи!
Сега DIA - талантливата 17-годишна певица, която за първи път от десетилетие вкара изцяло българска фолклорна песен в съвременната музика.
Парчето е изградено на основата на дъбстеп, с трап и дръм енд бейс елементи и съвсем скоро към него ще има и видео.
За фолклорната основа на новия сингъл Veno Neveno се знае малко, защото оригиналната народна песен никога не е записвана.
DIA я открива в един стар сборник с македонски народни песни и веднага се влюбва в лириката.
Тя прави изцяло сама фолклорната обработка на музиката и адаптацията на текста.
Работата по парчето й отнема половин година и четири различни версии докато достигне до окончателния вариант - отново аранжиран и продуциран от ANP Music Production.
В песента участва един необичаен за съвременната музика инструмент – гъдулката.
За да се вплете специфичният й звук в парчето DIA и ANP се доверяват на талантливата гъдуларка Христина Белева от група "Булгара".
Момичето, което разви виртуозното си народно пеене с най-актуалното електронно звучене предизвика истински фурор през лятото с дебютната си песен "ЕГЕЯ".
Комбинацията от фолклор и трап привлече вниманието на всички музикални медии в България, а не след дълго парчето се завъртя по радиостанциите в над 20 страни, а видеото към сингъла бе гледано близо 400 000 пъти в YouTube.
Само за няколко месеца DIA осъществи първите си участия в България и чужбина, през август поп певицата и композитор Grimes направи shout-out за Egeya в YouTube и в личния си блог, а списание Vice-Италия написа материал за нея, определяйки я като "богиня от другата страна на Европа".
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Veno Neveno на DIA: любов, фолклор и дъбстеп

Шестнайсет признака, че живеете в диктатура

Шестнайсет признака, че живеете в диктатура





 Тиранията е феномен, който функционира на принципи, които могат да бъдат разпознати в своите ранни нововъзникващи етапи и ако хората са бдителни, подготвени и решени да се борят за свободата си, могат да се противопоставят преди тя да укрепне и да стане силна.
Методите, които се използват за сваляне на конституционния ред и за установяване на диктатура са добре известни.
Все пак въпреки това знание е учудващо как тези, които нямат намерение да извършват тирания започват да използват тези методи и това води до диктатура, въпреки добрите намерения.
Тиранията не е задължително да бъде умишлена.
Диктаторите могат да се самозаблуждават толкова добре, както заблуждават и всички останали.
Ето най-важните шестнайсет признака, че живеете в тирания или най-малко сте тръгнали по пътя на диктатурата:

1. Контрол над публичната информация и общественото мнение

Контролът започва с укриването на информация и води до публикуването на невярна или подвеждаща информация.
Едно правителство може да развие министерства на пропагандата под много форми.
Те обикновено го наричат "обществена информация" или "маркетинг".

2. Изборни манипулации и измами

Правят се изборни манипулации и измами, за да се предотврати избирането на реформатори.
Няма значение кой партиен кандидат ще бъде избран, ако няма номиниран реален реформатор.
Медиите започват да оповестяват резултатите от изборите, преди да е възможно да се разберат, тъй като гласовете не са дори частично преброени.

3. Влияние на държавната власт върху социологическите проучвания и съдебната власт

Влиянието на властта се изразява в:
- неслучаен избор на съдии;
- изолиране на противниците на законите;
- изолиране на съдебната власт при искането на становища за законите;
- изолиране на частните обвинители от достъп до съдебната власт;
- блокиране на партиите и техните консултанти от даване на ефективни аргументи или оспорване на правителството.

4. Присвояване на чужди правомощия

Това обикновено се прави от изпълнителната власт с подкрепата на обществото за решаване на някакъв проблем.
Понякога целта е преразпределяне на богатства в полза на привържениците на доминиращата фракция.
Присвояването на чужди правомощия скоро води до лишаване от граждански права на малцинствата и частни лица.

5. Стремеж към правителствен монопол върху способността и използването на въоръжена сила

Първите признаци са усилия да се регистрират или да се ограничи притежаването и използването на огнестрелни оръжия.
Първоначално това се прави под предлог, че се защитава обществото, но всъщност води до увеличаване на престъпността.
Това осигурява основа за по-нататъшни усилия за разоръжаване, засягащи повече хора и повече оръжия.

6. Милитаризация на правоохранителните органи

Обявява се "война срещу престъпността", която става война срещу гражданските свободи.
Армията се подготвя да изпълнява задълженията на полицията в страната.

7. Инфилтрация и подривна дейност срещу граждански групи, които биха могли да бъдат сили за реформа

В началото се провежда вътрешен шпионаж и наблюдение.
Следващата стъпка е фалшиво съдебно преследване на лидерите на гражданските групи.
Целта е всички сили за реформа да бъдат спрени още в зародиш.

8. Потискане на следователите и лицата, подаващи сигнали

Когато хората, които се опитват да разкрият закононарушения на високо ниво са заплашени това е знак, че системата не само е прогнила от корупция, но и че корупцията е преминала прага на търпимост, а пасивната диктатура се е превърнала в активна тирания.

9. Използване на законите за потискане на конкуренцията

Започва с това, че доминиращата фракция печели подкрепа като се отплаща на поддръжниците си и потиска привържениците на конкурентите си.
Това кара държавните служители да извършват незаконни действия и с помощта на закона да потискат независимите конкуренти.
Един добър пример за това е трафика на наркотици, в който винаги участват държавни служители.

10. Саботиране на вътрешните проверки и баланси

Това включва назначаване на зависими хора на ключови позиции, които да бъдат контролирани от покровителите си и след това да извършат незаконни дейности.
Най-лошия начин, по който това се случва е при назначаването на съдиите, като това се извършва с противоконституционни актове от другите органи и власти.

11. Създаване на отделна категория длъжностни лица, които са над закона

Определени лица се освобождават от отговорност за неправомерните действия извършвани, докато са "следвали заповеди".
Дори и след премахването на диктатурата никой не ги съди за престъпленията, които са извършили "по служба".
Пример за това са агентите на Държавна сигурност.

12. Увеличаване на зависимостта на обикновените хора от правителството

Класическият подход към господство над народа е първо да се отнеме всичко, което хората имат, а след това да ги принудят да приемат изискванията на управниците, за да получат нещата си обратно.
Това могат да бъдат вещи, имоти или земи.
Управляващата върхушка нарича този процес национализация, но това всъщност е узаконена от диктатурата кражба.

13. Внушаване на пасивност в гражданите

Това става чрез повишаване на общественото невежество към задълженията на гражданите и внушаване на нежелание да ги изпълняват.
Тиранията не е далеч, когато хората отказват да гласуват и да участват в обществено полезни инициативи.
Крайната цел е управляващите да контролират гражданската активност и да манипулират общественото мнение.

14. Използване на тероризъм за създаване на широка обществена подкрепа

Организират се терористични актове, за които се обвиняват политическите опоненти.
Последвани непосредствено след това с добре подготвени предложения за извънредни властови пълномощия и увеличени бюджети за органите на реда и разузнавателните агенции.
Пример за това е пожара в Райхстага през 1933 г., който подпомага укрепването на властта на нацистите в Германия.

15. Превръщане на правата в привилегии

Държавните институции започват да изискват лицензии и разрешителни за извършване на дейности, които правителството не може да ограничава.
Оспорването става само чрез съдебен процес, в който тежестта на доказване е на ищеца.
В крайна сметка административните пречки водят до корупция и зависимости.

16. Налагане на политическа коректност

Много хора са податливи на вербуване да се включат в репресивни действия срещу неодобрявани мнения или поведения.
Всички инакомислещи биват отхвърлени от обществото.
Това води до налагане на определена политическа коректност и проправя пътя на диктатурата.

вторник, 23 февруари 2016 г.

Екологична катастрофа в Черно море!

Екологична катастрофа в Черно море!
Възможно ли е или не?

-----------------------------Цитат-----------------------------
Борисов: „Шел” влиза на Силистар
Днес енергийното министерство подписа договор за петролно проучване на територията на Силистар.
Договорът между двете страни е със срок от 5 години, като има опция да се удължи два пъти за по още две години.
Блокът, в който ще се търси нефт, се намира в Българския черноморски шелф срещу Бургаския залив.
Стартирането на конкурсите за търсене и проучване в дълбоко Черно море беше едно от първите решения на настоящото правителство в енергийната сфера.
От „За Земята” обаче не са съгласни. Според тях южното ни Черноморие ще бъде застрашено от сеизмичните проучвания.
Екологичната организация настоява за широко обществено обсъждане, пълна оценка за въздействие върху околната среда и активно въвличане на местната общност в решението.
„Смятаме, че енергийната независимост и сигурност на страната не трябва да се постигат чрез обвързване с дългосрочни мега проекти с негативни последици за околната среда. Истинските решения са в децентрализацията на енергийната система и подобряване на енергийна ефективност. Обвързването с компания като „Шел” ни прави още по-зависими от изкопаемите горива”, предупреждават от „За Земята”.
-----------------------------------------------------------------
Спомняте си, че на 20 април 2010 г. сонда на Бритиш Петролиум се проби и замърси бреговете на Мексиканския залив.
Какво ще стане ако същото се случи и в Черно море?
Защо никой не мисли за опасността да се повтори инцидента от Мексиканския залив?

Макар че в нашия случай има една основна разлика - Черно море е една огромна купа.
Каквото и да изтече в него си остава там завинаги.
Затова и е толкова опасно да търсим нефт и газ в шелфа на морето.
А ако текне нефт ще изгубим единственото си крайбрежие.
Морският туризъм и източника на прясна риба ще изчезнат завинаги.
Ние не сме като Гърция с хиляди километри брегова ивица.
Нямаме излаз на три морета, а само на едно - Черно.
И ако замърсим морето си никой няма да ни даде излаз на друго.
Замисляте ли се за това или не ви пука?
Какво искате да имате - чисто море или евтини нефт и газ?
И защо Европейската комисия мълчи по въпроса?
Нима не осъзнават опасността?
Какви подкупи трябва да си взел, за да пренебрегнеш заплахата от замърсяване на Черно море?

Според мен всички черноморски държави незабавно трябва да сключат мораториум над проучването и добива на нефт и газ от шелфа на Черно море.
Само така може да се гарантира неговата чистота и опазването му за бъдещите поколения.


----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Екологична катастрофа в Черно море!

Простотийки от нета 17: Какво не трябва да казваме по време на секс

Какво не трябва да казваме по време на секс

Много от нас са изпускали по някоя простотия, докато са правели любов с гаджето, съседката, или с някоя фльорца в тоалетните на Escape, или която и да е селска дискотека ... Apocalypshit изрови английските поне 125 забранени фрази, които не трябва да споменавате на партньора си докато сте "вътре" или той е "във вас".
Дерзайте ...

1. вътре ли е вече?
2. и това ли беше всичко?
3. ти кво ? ебаваш ли се с мен?.
4. (звъни телефона). ало? Ааа, нищо, а ти?
5. а стига бе, трябва ли да плащам сега?
6. да ти се обаждам ли утре?
7. ооох, мамо, мамо, мамоооо!
8. ооох, тате, тате, татееее!
9. обаче на тъмно изглеждаш по-добре.
10. aaaa, това определено беше по-готино, отколкото с бившето ми гадже
11. спри. Помислих си, че влиза в другата дупка
12. моля те, не казвай на мъжа/жена ми
13. имаш същия сутиен като майка ми
14. пфууу, тва е гадно... много мърда
15. ще свършваш ли вече? Трябва да ходя на родителска среща
16. надявам се не очакваш повишение за свършената работа
17. смятам, че заслужаваш повишение
18. боооооже, ама само това ли можеш? аре, че ме заболя гърбът от мисионерска.
19. не ти ли казах, че имам херпес?
20. след това, мисля, че трябва да се оженим
21. побързай де, след малко почва мачът
22. гладен(на). съм
23. жаден(на) съм
24. бзззззззз.
25. ти кво? Опитваш се да бъдеш забавен(на) ли ?
26. ше ме закараш ли до нас после?
27. ихааа, тия истински ли са?
28. между другото, искам да ти кажа, че се разделяме
29. тази миризма от теб ли е?
30. никога преди ли не си правил(а) това?
31. охааа, никога не съм виждал такива (след което разтваряш широко ръце)
32. знаеш ли кво правят богомолките след секс?
33. толкова много приличаш на сестра (брат) си
34. ама майка ти е много сладка
35. как се казваше?
36. на сутринта тук ли искаш да ме видиш пак?
37. още веднъж ли? Аз едва не заспах първия път...
38. ама ти тъкмо започна?!?
39. ебати, ти си добра почти колкото 9-годишно момиченце бе. трябваше да ми кажеш по-рано
40. не пипай там!!!
41. искаш ли да си поръчаме пица?
42. мисля, че татко подслушва зад вратата
43. усмихни се за скритата камера, бейби
44. свали тоя шибан шлифер от делфинчето
45. махни си ръцете от там
46. а бе, мисля, че презервативът се скъса преди около 10-на минутки
47. така си и знаех, сутиенът ти е с подплънки
48. прикривайте ме момчета, влизам
49. влизай! влизай! влизай!
50. по вражеския окоп, огъъъъън!
51. божкееее, ама тва много късо бе?!?
52. задръж за малко, само да сменя ТВ програмата...
53. а бе кво мирише на риба?
54. става ли ако мама (и/или) тате се включат и те?
55. най-добрият ти приятел се справя по-добре, пич
56. надявам се нямаш нищо против, че не си събух чорапите (шушоните, наполеонките, клина, кюлотките)
57. побързай де, двигателят на колата е запален и само харчим бензин
58. замъгляваш ми огледалото за обратно виждане
59. ше ми дадеш ли назаем 5 кинта?
60. чу ли това? Къв беше тоя звук?
61. спри да мучиш, много е тъпо
62. млъквай, кучко ! (по-лошо е ако жената го каже)
63. знаеш ли, че не си чак толкова привлекателен(на)
64. извинявай, не те чух
65. кво? И аз те обичам, ама нека се концентрирам малко повече сега
66. спри да ме прекъсваш, мамка му
67. трябва да се изсера
68. дали изключих ютията?
69. дъхът на устата ти ме плаши
70. (започне да си тананика нещо на Slipknot).
71. може ли да се обадя по телефона? Както и да е, продължавай де
72. няма нищо, миличък, ще си представям, че ти е по-голям
73. боже, как ми се иска да си истинска жена
74. кога ше си обръснеш краката най-накрая?
75. между другото, като идвах насам, мисля, че прегазих кучето ти
76. оооох, спаскеее, спаскееее, т.е. донкеее, мамка му
77. кърмата ти е същата като на мама
78. уф, че си косматаааа
79. постоянното ти омекване ме довърши...
80. става ли ако повече никога не се виждаме?
81. май забравих да ти кажа, че си хванал(а) тения от котката ми
82. не ми прави такива физиономии, дракула не е сред живите
83. изведнъж ме заболя главата
84. офффф, много си отегчителен(на).
85. харесват ми цицоранките ти.
86. лапай бахура, кучко.
87. колко пари имах да ти връщам?
88. как може и двамата да имаме хуйове?!?
89. как ше си отгоре? Толкова си дебел, че ше ме изшкембиш
90. гъзъ ти много космат ма (тва го казва мъжът).
91. използвай си средния пръст, по-голям е
92. е трябва ли всичките ти роднини да ни гледат ?
93. ще опитаме пак малко по-късно, когато и ти ще ме задоволиш
94. разкарай се, сам(а) ще си го направя
95. ще подържиш ли този хамбургер за малко
96. мека си като офцъ. Отвън и отвътре
97. ама да знаеш, че го правя, само щото съм пиян(а)
98. мама ме научи на това
99. колко сладко... да имаш толкова много косъмченца по цицките...
100. тъпа *********!!! че моите цици са по-големи от твоите, ма
101. трябва ли да питам защо пичката ти кърви?
102. тва ми домашното плъхче, викам му Ваньо
103. ако ти не можеш да довършиш започнатото, ше си намеря друг(а) за това
104. такова ********* не съм имала, откакто спрях с курвалъка
105. преди бях жена
106. искаш ли да си сваля стъкленото око?
107. НЕ, не обичам интелекта ти. Просто няма как да го изчукам
108. мога ли да кажа, на гаджето си за това, което правим?
109. почвам да изтрезнявам, а ти да ме стряскаш все повече...
110. ама ти сериозно ли искаше да си сложа презерватив?
111. не си по-добър от моя брат
112. ощеееееее!!
113. запари ми на дупкатаааа!!!
114. не бе, просто искам да видя колко пръста ще се поберат вътре
115. побързай де, закъснявам за лекции
116. ОК, започвай... оооох, толкова е... СВЪРШИ ЛИ ВЕЧЕ ?!?
117. ти изобщо виждаш ли някога първичен инстинкт
118. свършиха ми презервативите, аре да си сложа един чорап?
119. стига си се въртяла, ше ми разлееш бирата
120. аз не ти ли казах от какво са тия ранички и сърбежите?
121. кво танцуваш в момента? Стига с тия кючеци
122. (рецитиране на 10-те божи заповеди) .
123. май се посрах на леглото ти
124. разбира се, че не те обичам
125. ше ти го кажа ясно: д-ъ-х н-а м-е-н-т-а
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Какво не трябва да казваме по време на секс

понеделник, 22 февруари 2016 г.

Писмо до Министъра на образованието и науката Меглена Кунева

Изпратено до:
priemna@mon.bg

                                                                До Министъра
                                                                на образованието и науката
                                                                гр. София




    Уважаема г-жо Кунева,

    Казвам се biggeorge и живея в Моя град .

    Пиша Ви това писмо с надежда за промени, които ще подобрят настоящото положение в българската образователна система.
    Първата и най-важна мярка, която трябва незабавно да се предприеме е всички функционално неграмотни български граждани да бъдат ограмотени. Стотици хиляди хора не могат да пишат, четат или дори да говорят правилен български език. Някои хора по документи имат завършен четвърти или осми клас, но не могат да напишат дори и една дума. Курсът за ограмотяване е с продължителност шест месеца. Ако днес и сега всички неспособни да четат и пишат започнат да учат през есента на 2016 година в България няма да има неграмотни хора. А това е много важно, защото образованието и работоспособността са пряко свързани. Няма как един необразован човек да си намери работа, а на пазара на труда няма търсене на неграмотни. Всички работодатели искат квалифицирани хора с опит. Затова първата логична и най-важна стъпка е всички да бъдат ограмотени. След като завършат начално образование същите хора могат да продължат в следващата образователна степен. Единственият начин, по който може всичко това да се случи е чрез разумно убеждаване на населението в ползите от ученето. Когато българските граждани осъзнаят, че образованието е единствения път за просперитет те сами ще поискат да учат.
    Г-жо Кунева, Вие сте разумен човек, затова смятам, че ще можете да убедите хората кое е най-важното за тях. А точно образованието може наистина качествено да промени живота на българите.
    Втората мярка, която наистина може да подобри образователната среда е промяната на учебните програми и учебниците, по които се учи. Не разбирам защо след като учителите работят с децата учебните програми и учебниците се пишат от външни хора? Не е ли логично те да се пишат от самите учители? Учителите имат опита и знанията, знаят какво могат и не могат да научат учениците, наясно са с лексиката и могат най-разбираемо да обяснят и най-трудните уроци. В крайна сметка обаче учебните програми и учебниците се определят от МОН, а съдържанието в тях е трудно разбираемо за българските ученици. Много по-добре би било учителите да пишат своите учебници. Когато те напишат учебното съдържание по начин разбираем за учениците, тогава и образователния процес ще се улесни. Учебниците няма да бъдат ненужен разход за родителите, а ще са ценно помагало за всички учащи.
    Третата мярка, която качествено може да промени образователната среда е въвеждането на електронно образование. Под електронно образование имам предвид родители, ученици и учители да имат непрекъснат онлайн достъп до цялото образователно съдържание от първи до дванайсти клас, в това число и до информацията попълвана в училищните дневници. При технологиите, които имаме днес е немислимо да се разчита на бележници, чрез които родителите да разбират за поведението и оценяването на децата. Днес всеки разполага със смартфон, таблет или компютър. Много по-лесно е с едно кликване на мишката да се намерят оценките, забележките и всякаква друга информация за учениците. Да, хартиените дневници и бележници трябва да останат, но трябва да има и тяхна електронна алтернатива, за да могат родителите да оказват дистанционен контрол над децата. Така и самите ученици ще загубят интерес да крият бележниците си при оценяване или забележки. Ще се подобри комуникацията между родителите и учителите, а по този начин ще се повиши контролът над поведението на учениците. А както знаем крайният положителен резултат зависи именно от контрола. Сега е възможно дете да отсъства от училище без родителите да разберат за това. При наличието на електронно образование това ще се предотврати, а поведението на ученика ще се коригира незабавно. Освен това ако има електронно образование МОН много лесно ще проверява дали учениците присъстват в учебните стаи или само се водят по списъци в училищата. Чрез електронното образование ще се засили контрола и над образователния процес. Не е нормално в 21 век образователната система да произвежда функционално неграмотни хора, неспособни да работят и учат.
    Четвъртата мярка, която незабавно може да промени българското образование е упражняването на контрол над финансите на училищата и над образоваността на учениците. Чрез електронното образование може лесно да се следи финансирането и разходите на училищата, както и потребностите на учениците. Друга много важна форма на контрол са матурите. В момента национално външно оценяване има след четвърти, седми клас и дванайсти клас. Този контрол е крайно недостатъчен. Между матурите МОН няма как да знае какво е нивото на образованост на учениците. Национално външно оценяване трябва да има в края на всеки клас. Ежегодните матури трябва да започнат още сега, за да може след години да се види крайния резултат.
    Петата мярка, която ще внесе промяна е изучаването на религия в училищата. Учениците трябва да имат възможността да опознаят световните религии, традиции и обичаи. По този начин ще се избегне опасността от насаждане на религиозна омраза и ще се повиши общата култура на учениците. Повечето деца не познават традиционното за България православие, какво остава да знаят нещо за католицизма, протестантството, исляма, юдаизма или будизма. Нужни са спешни мерки за повишаване на религиозната култура на българските ученици.
    Шестата мярка за промяна трябва да се насочи към запълването на празните училищни сгради с ученици. В момента десетки професионални училища стоят празни, въпреки че са ремонтирани и напълно обновени. Една голяма част от учениците завършват средното си образование без каквито и да е умения, а след това срещат трудности при намирането на работа. От друга страна бизнесът изпитва остра нужда от квалифицирани кадри по редица професии. Най-лесният начин да се реши този проблем е по време на средното образование всички ученици да придобият квалификации по избрани от тях(или по най-търсените на пазара на труда) професии. Никой не може да предвиди кога и как тези знания и умения ще им бъдат нужни, но най-малкото при търсенето на работа ще имат по-голям избор.

    Надявам се, че предложенията ми ще Ви бъдат полезни при формирането на плановете за развитие на образованието.

    Благодаря Ви за отделеното внимание.




    22.02.2016 г.                                 С уважение:
    Моя град                                       biggeorge

събота, 20 февруари 2016 г.

Обичате ли Левски?

Обичате ли Левски?
А мразите ли убийците му?



На 19 февруари 2016 г. се навършиха 143 години от обесването на Васил Левски.
И в този ден за пореден път вместо да почетем живота и делото му някои медии се фокусираха върху неговата саможертва - кой го е предал, как е умрял и кой го е убил.
Защо става така?
Основната цел в живота на Левски е била борбата за освобождението на българския народ.
Всички знаем думите му: "Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си".
Но не смъртта е била негова цел, защото той не е бил камикадзе.
Смъртта му е вследствие от живота му.
Свободата ни е вследствие на живота му.
Държавата ни е вследствие на живота му.
Всичко, което имаме е вследствие на живота му, а не на смъртта му.
Тогава не трябва ли на този ден да почитаме живота и делото на Васил Левски, а не смъртта му?
Защо се подменят идеалите му за свята и чиста република, където всички ще бъдат равни?
Защо на този ден се насажда омраза към турците?
Защо се пропагандира национализъм и шовинизъм, вместо родолюбие и патриотизъм?
Защо не се каже истината, че Левски се е борил не срещу турците, а срещу тиранията на султана в Османската империя?
Кой има правото да тълкува историята?

Като бях дете ме учеха да обичам Васил Левски.
Днес децата се учат да мразят убийците му.
Само че омразата е като огъня и лесно може да излезе извън контрол, да подпали и да раздели България на части.
Обичате ли Левски?
А мразите ли убийците му?

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Обичате ли Левски?

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Българка начело на ООН?

Българка начело на ООН?
Реалност или фантазия?

От месеци по медиите се говори, че българка може да стане Генерален секретар на ООН.
Но дали наистина е така?
Първо нека да си изясним от какво наистина зависи изборът на Генерален секретар на ООН.
Изборът се прави от Общото събрание на ООН по предложение на Съвета за сигурност.
Съветът за сигурност се състои от 15 члена, 5 от които са постоянни – Китай, Русия, Съединените щати, Великобритания и Франция.
Успешният кандидат трябва да получи минимум от девет гласа в Съвета за сигурност и да не му бъде наложено вето от нито един от постоянните членове.
Затова вниманието е насочено главно към това как може да се постигне съгласие между тези пет държави.
Кандидатът трябва да бъде еднакво приемлив за всички и да се възприема като "справедлив брокер", а не като нечий човек.
Кандидат, който се възприема като силно клонящ към интересите на една или част от страните няма особен шанс.
А в България както винаги всичко е по две.
И този случай не е по-различен.
Имаме си две кандидатки за Генерален секретар на ООН.
Едната е Кристалина Георгиева.

Изображение

Има ли тя обаче някакъв шанс?
Не, няма.
Кандидатурата на Кристалина Георгиева е неприемлива за Русия, защото е свързана със санкциите на ЕС.
Това прави изборът й невъзможен.
Но това не пречи името й да циркулира в публичното и медийно пространство и у нас, и в чужбина.
Другата е Ирина Бокова.

Изображение

Има ли тя някакъв шанс?
Да, има, но е трудно да се каже доколко е реален.
Тя получава оценка 4,5 от възможни 5.
Тя е втори мандат генерален директор на Юнеско и има добра репутация в някои страни, по-конкретно в Русия.
Биографията й е неразривно свързана с Москва - през 1976 г. тя завършва "Международни отношения" в Московски държавен институт по международни отношения.
Според някои дипломатически източници обаче кандидатурата й ще бъде отхвърлена от Великобритания и САЩ.
А както вече знаем избор на Генерален секретар на ООН без съгласието на петте постоянни членки на Съвета за сигурност не може да има.
Всички международни наблюдатели обаче казват, че постът на Генерален секретар на ООН трябва да бъде зает от жена, а също толкова осезаемо изглежда, че вече е ред на Източна Европа след Африка и Азия.
България напълно отговаря на тези критерии.
Имаме две кандидатки и нито една от двете не събира нужното одобрение.

Изображение

Но има и други кандидатки за Генерален секретар на ООН.
Според различни източници за поста ще се състезават:
- от Хърватия - външния министър Весна Пусич,

Изображение

- от Литва - президента Далия Грибаускайте,

Изображение

- от Чили - бившият президент Мишел Бачелет,

Изображение

- от Канада - ръководителя на програмата за развитие на ООН Хелън Кларк,

Изображение

- от Дания - премиера Хеле Торнинг-Шмит.

Изображение

Едно е ясно - битката ще бъде тежка и с неясен край!
И тук възникват няколко логични въпроса:
Какъв е българският интерес?
Има ли реален шанс българка да стане Генерален секретар на ООН?
Коя от двете(Ирина Бокова и Кристалина Георгиева) ще подкрепят българските управляващи?
И дали в крайна сметка българската кандидатка ще бъде избрана за ръководител на ООН?
Това избор между две кандидатки ли е или между две суперсили(САЩ и Русия)?

сряда, 3 февруари 2016 г.

Кой кандидат е най-подходящ за президент на САЩ?

Кой кандидат е най-подходящ за президент на САЩ?

Битката за президентския стол на САЩ по традиция се води между двете най-големи партии - Републиканската и Демократическата.
Преди общите избори обаче има първични(вътрешнопартийни) избори, на които се определя кандидатът на всяка от двете партии.
В следващите редове ще разберете кои са кандидатите за президент на САЩ и сами ще си направите извода дали са подходящи за поста.

Кандидати на Републиканската партия:

1. Тед Круз - ултраконсерваторът, който победи Тръмп

Изображение

Тексаският сенатор Тед Круз никога не се запъва, гледа хората в очите, дикцията му е ритмична, изразява се прецизно и има ораторски талант.
Това му позволи да стане шампион на религиозната десница и да спечели вътрешнопартийните избори на републиканците в Айова.
Преди няколко месеца той беше само един републикански претендент между много други и дори бе похвален от основния си съперник Доналд Тръмп за твърдите си позиции срещу федералното правителство на Барак Обама, срещу данъците, срещу абортите и за правото да се притежава оръжие.
След това той стана основен съперник на милиардера Тръмп в борбата за спечелване на републиканската номинация.
Оттогава е основна мишена за нюйоркския бизнесмен, който го обвинява, че е ужасен човек, или че е бил роден в Канада преди 45 години, намеквайки, че няма право да се кандидатира за президент на САЩ.
Няма съмнение, че след победата на Круз в Айова милиардерът ще удвои усилията да си върне челната позиция.
Двамата се борят за едни и същи гласоподаватели - американците, които са гневни на политическите елити.
Те се състезават да надминат предизборните си обещания, например в предизборните клипове, в които вдигат тревога за нелегалната имиграция.
Или в порицаването на "теорията" за климатичните промени.
Тед Круз се зарече да унищожи джихадистите от "Ислямска държава" с "бомбен килим".
Стратегията на Круз в Айова се опираше изцяло на евангелистките протестантски избиратели, които са мнозинство сред републиканците.
Той им обеща да разтури изцяло "Обамакеър" - реформата на здравната система на Барак Обама, и да защити американските християни срещу заплахата за тяхната религия, надвиснала от демократите.
За да подсили посланието си, Тед Круз не се поколеба да използва във видеозаписи децата си, и дори да пече бекон на цевта на пушката си на стрелбище - начин да напомни за привързаността на тексасците към оръжията им.
Преди две седмици обаче той се оказа подложен на остри критики за охулването на "нюйоркските ценности", които според него защитават абортите, гей браковете, парите и медиите.
Но Рафаел Едуард Круз, който беше първият официален претендент за републиканската кандидатура, отдавна е избрал политическата си позиция - в консервативното "Чаено парти".
Той вбесява по-възрастните републиканци.
Тед Круз е член на Сената едва от януари 2013 г., един от двамата сенатори, представляващи Тексас, и дължи победата си на ултраконсервативното движение, което тогава изненада републиканския елит.
От самото начало той вбесява републиканците с повече опит с проявите си на непочтителност и готовността си да бъде под светлината на прожекторите в престижната институция, където младостта му би трябвало да го подтикне към скромност.
Голямата му битка беше през есента на 2013 година.
Докато между републиканските лидери и демократите, съюзници на Барак Обама, вече се очертаваше компромис, той поддържаше твърда линия: никакъв бюджет без пълно премахване на "Обамакеър".
Той агитираше зад кулисите, спечели за каузата си десетки конгресмени от "Чаеното парти" и се противопостави на републиканските лидери.
Унизени, те имат зъб на този политик на четиридесет и няколко години, който претендира да ги учи как се управлява.
Макар че не успя да спре бюджета, Тед Круз се отличи.
Круз е роден в канадския град Калгари на 22 декември 1970 година.
Майка му е американка, а баща му, кубинецът Рафаел Круз е изтезаван от режима на Батиста и изпратен в изгнание в САЩ на 18 години, без да знае дума английски.
Бъдещият политик израства в Тексас, където още като гимназист е запленен от Конституцията на САЩ.
Учи в университета в Принстън, после следва право в Харвард, където се дипломира четири години след Барак Обама.
Започва блестяща юридическа кариера и се връща в Тексас, където става щатски апелативен адвокат през 2003 година.
Постът се превърна за него в национален трамплин за защита на консервативни каузи и възможност да пледира пред Върховния съд.
Круз е пледирал пред Върховния съд девет пъти, при пет от тях е спечелил.
Неотдавнашното сближаване с Куба е според него "ужасна грешка".
Той защитава безусловно Израел и е твърдо против ядреното споразумение, което беше сключено с Иран.


2. Народът срещу Доналд Тръмп

Изображение

Доналд Тръмп е богат и известен.
Така се е родил, точка.
Милиардерите от неговия калибър правят каквото поискат, говорят без да се съобразяват, а решат ли да се кандидатират за висок пост, още повече за президент на САЩ, тогава става страшно.
Страшно, защото се държат сякаш не могат да бъдат спрени, напук на разума и напук на всичко.
Когато 70-годишният Тръмп, с годишна заплата от 250 милиона долара, с нелепа фризура и антураж от компаньонки, обяви, че ще се бори за креслото на Обама, журналистите и полиците не го приеха сериозно.
„Разликата между мен и останалите кандидати е, че аз съм по-честен от тях и моите жени са по-хубави", изтъква се ексцентричният Тръмп и това бе достатъчно, за да бъде отписан от сметките.
Дали?
Нарекоха го бомбастичен претендент (CNN), анти-политик (Times), грешка на системата, но въпреки това търсенията в Google счупиха рекордите.
Все пак, той е нещо като Елвис Пресли за бизнеса през 80-те и 90-те, лицето на американската мечта и милиардерът на народа, който плаши собствените си деца с уволнение, ако не се раздават в семейния бизнес.
Собственикът на строителна империя с интереси в цял свят, на правата за конкурса Мис Вселена, на залите за най-големите кеч турнири - и самият той участник във ВИП такъв, на десетки голф игрища, авторът на книги, посветени на самия него, риалити звездата, лудият от малкия екран... този човек не може да е истински кандидат за президент.
Докато анализаторите обсъждаха словесните гръмотевици на магната и предвиждаха да получи нулев резултат на първичните избори на Републиканската партия, Тръмп поведе в рейтингите - и все още изпреварва претенденти, като злорадо нарича някои от тях „идиоти" и „просяци".
Критиците забравиха, че същото се случи и на предишните президентски избори - Тръмп водеше в предварителните проучвания сред републиканците, но тогава отказа да се кандидатира.
Поне от 30 години името му се свързва с потенциална инвазия в политиката, тъй като досега е бил щедър дарител и активен участник в предизборни кампании за други политици.
И ето че Тръмп донякъде очаквано пое по единствения път, който му остава - към Белия дом.
Политическият елит в Америка бе взривен от шоу прийомите на милиардера, които нямат нищо общо с коректността и доброто възпитание, а в редиците на Републиканската партия се опасяват, че Тръмп ще отблъсне избиратели, ако продължава да се държи неадекватно.
„Хайде стига! Искаме ли да спечелим изборите наистина? Или искаме да обидим 53 на сто от избирателите", коментира бившият губернатор на Флорида и опонент на Тръмп Джеб Буш, син и брат на президентите Джордж Буш - старши и Джордж Буш - младши.
Според вътрешни анализатори поведението на Тръмп само помага на кандидата на Демократическата партия Хилари Клинтън.
А Тръмп казва: "Хилари? Аз съм най-големият й страх".
Той не си държи езика зад зъбите.
Всяка негова публична проява върви с дежурен скандал - сенаторът Джон Маккейн не заслужавал медал за храброст от войната във Виетнам, защото е бил в плен, мексиканските имигранти са основно „убийци" и „изнасилвачи", а жените, които не му харесват - „дебели свине" и „мърлячи".
Заради подобни изказвания негови съпартийци публичното се отрекоха от амбициите на Тръмп, виждайки в него лицето на политическия абсурд и палачът на Републиканската партия.
Той им отвърна, че ако не бъде избран, ще се яви като независим кандидат.
Не се трогна и от факта, че негови бизнес партньори започнаха да отказват и да развалят договори.
Официалната страница на Тръмп в Twitter дори пусна снимка на нацистки военни на фона на американското знаме - постът бързо беше свален, но мотото „Да си върнем силна Америка" остава.
Нещо средно между професор Вучков и Волен Сидеров, но с голямата подробност, наречена богатство и популярност, Доналд Тръмп има странна предизборна платформа, включваща повече разходи за отбрана, „сприятеляване" с Русия и Китай, свободно притежание на оръжие, както и построяване на стена по границата с Мексико.
„Аз ще построя велика стена - никой няма да я построи по-добре от мен, вярвайте ми. Ще я вдигна на южната граница. Няма да излезе скъпо и ще накарам Мексико да я плати. Помнете ми думата", настоява Тръмп.
Той обещава също, че може да създаде „повече работни места, отколкото Господ", както и да съживи „американската мечта".
Той може да извърти всяка ситуация - и никога не съжалява за думите си
Например - въпреки обидната реторика срещу мексиканците, Тръмп твърди, че ще спечели гласовете на „латиносите", защото им дава работа - в строителството на неговите хотели, разбира се.
Той категорично отказа да се извини на водещата на Fox News Мегин Кели, която нападна по време на предизборен дебат.
По-късно обяви по неин адрес: „От очите й капеше кръв. Отвсякъде имаше кръв", което принуди близкият му съветник и бивш политически мениджър на президента Никсън Роджър Стоун да попадне оставка.
„Имам чудесни взаимоотношения с жените в бизнеса. Те са чудесни изпълнителни директори. Те са убийствени. Те са феноменални", защити се Тръмп и поиска извинение от Кели, защото му задавала неудобни въпроси.
Все пак, говорим за човек, чиято съпруга и бивш модел - 45-годишната словенка Меланиа, го нарича „The Donald".
Жените са му слабото място.
Доналд Тръмп винаги е бил обвиняван в сексизъм.
Освен че щеше да сваля собствената си дъщеря - Иванка, ако не й беше баща, Тръмп се изказа неуместно и за единствената жена в кандидат-президентската надпревара на републиканците - Карли Фиорина, бивш изпълнителен директор на HP: „Осъзнах, че ако я слушате повече от 10 минути, получавате главоболия. Тя няма никакъв шанс".
Никой не се наема да каже какви са неговите шансове.
The Donald променя гравитацията и не подлежи на прогнози.
Рейтингът му е като кула на сламени крака.
Днес той е на върха, но много бързо може да се срине, ако не спре навреме.
Към момента той разочарова жените, но се харесва на немалко американци, станали жертва на различни престъпления от имигрантите.
Каквото и да се случи, сигурното е едно - Доналд Тръмп нанесе удар на политическата класа, към която доскоро гравитираше.
Той просто й се изсмя в лицето - ето, аз не ставам, но не ме е страх.
Появата му в такова важно състезание вече дава резултат и други претенденти си позволяват да минават добрия тон.
Кампанията жестока - и в двата смисъла на думата.


3. Марко Рубио се очертава като шампион на отслабената републиканска върхушка

Изображение

Сенаторът от Тексас Тед Круз спечели първата битка за републиканската номинация за надпреварата за Белия дом през 2016 г., но в Айова снощи имаше още един голям победител: сенаторът от Флорида Марко Рубио и върхушката на републиканците.
От месеци Круз и гневната, унищожителна, бунтарска политика на Доналд Тръмп определят надпреварата за президентската номинация на републиканците, а по-умерените кандидати се бореха помежду си, опитвайки се да им отправят предизвикателство.
Лидерите на Републиканската партия отдавна се надяват да се появи шампион.
И в понеделник това беше Рубио, който завърши на косъм зад Тръмп и само на няколко пункта след Круз.
Той изнесе своеобразна реч на победител, когато излезе на подиума в хотелска бална зала след обявяването на окончателните резултати.
"Това е мигът, който казваха, че никога няма да дойде", заяви сенаторът първи мандат.
"От месеци ни казваха, че нямаме шанс."
Битката за номинацията несъмнено навлиза в нов етап.
"Ние имаме тристранна надпревара", каза бившият политически директор на Републиканската партия в Айова Крейг Робинсън.
Нощта на Рубио потресе в Айова политически наблюдатели като Робинсън, който предсказваше, че Рубио ще се нареди далеч зад Тръмп и Круз, като спечели вероятно около 15-18 процента от гласовете.
Той завърши с 23 процента.
Представянето на Рубио ще подсили довода му, че поддръжниците на други умерени кандидати от върхушката като бившия губернатор на Флорида Джеб Буш, губернатора на Ню Джърси Крис Кристи и губернатора на Охайо Джон Кейсик би трябвало да дадат подкрепата си - и парите си - за него.
Рубио може да използва допълнителните пари.
Неговият предизборен комитет събра малко над 14 милиона долара от дарители през четвъртото тримесечие на 2015 г. и това го постави доста зад Круз, който събра повече от 20 милиона долара.
Досега неговата кампания е събрала почти 40 милиона долара, а Круз е събрал 47 милиона долара.
Суперкомитетът за политическо действие на Рубио, който може да набира неограничени финансови средства, стига да не съгласува действията си пряко с него, също изостава зад комитетите за политическо действие, подкрепящи Круз.
Той събра 30,5 милиона долара миналата година, а комитетите на Круз - 42 милиона долара.
Милиардерът Тръмп до голяма степен сам финансира кампанията си.
Третото място на Рубио в класирането в Айова означава, че той "е консенсусният кандидат на върхушката", каза републиканският стратег в Де Мойн Дъглас Грос.
Рубио отлетя за Ню Хемпшър в понеделник вечерта и вероятно ще започне да отстоява този довод пред избирателите там преди първичните избори - или началното състезание за номинацията - в щата на 9 февруари.
При кампанията в Айова Рубио отправи критики по много от темите, към които се насочиха също Круз и Тръмп: "Ислямска държава", имиграцията и здравната реформа на президента Барак Обама, известна по-разговорно като "Обамакеър".
Но той вложи критиките си в по-оптимистично и широкообхватно послание.
Рубио, който е роден в Америка син на кубински имигранти, може да стане първият президент от испанскоезичната общност.
"Не е достатъчно просто да си гневен", каза през уикенда Рубио пред избиратели на предизборна проява в последния момент преди вътрешнопартийното гласуване.
"Гневът не е план. Гневът не е решение."
Жители на Айова, подкрепили Рубио на партийните събрания, казаха за Ройтерс, че им допада неговото положително послание и го смятат за най-подходящия кандидат, който да победи Хилари Клинтън на изборите през ноември, при условие че тя спечели демократическата номинация.
"Търся някой, който наистина ще донесе промяна, и мисля, че Марко Рубио ще бъде този човек", каза 56-годишният Кевин Хуъркамп от Клайв, Айова.
Според изборни данни Рубио е спечелил по-голяма подкрепа от Круз и Тръмп в градските райони на Айова - Де Мойн, Айова Сити, Дейвънпорт, което предполага, че той може да пожъне успех, когато републиканската надпревара стигне до по-гъстонаселени щати като Флорида и Охайо.


Кандидати на Демократическата партия:

4. Хилари Клинтън - жаждата за победа

Изображение

Тя наистина е жената, която буди най-голямо възхищение у американците.
В същото време тя е и най-унижаваната и най-критикувана жена в историята на САЩ.
На 67 години Хилари Клинтън, бивша първа дама и бивш държавен секретар, за втори път се кандидатира за президентската номинация на американските демократи и този път има намерение да "съблазни" американците, отбелязва AFP, цитирана от БТА.
Хората знаят всичко за Хилари.
Доходите ѝ от 1977 г. до 2012 г. са обществено достояние.
Неверността на съпруга ѝ беше анализирана подробно в медиите, а самата Хилари дори разказа какво е изпитвала спрямо съпруга си след скандала с Моника Люински, как се изкушавала да се разведе, как двамата с Бил ходили на терапия за спасяване на брака си.
Още през януари 1993 г. сп. People представи на читателите си истинското лице на Хилари Клинтън.
А доверената ѝ приятелка Даян Блеър пък публикува откровения за дружбата ѝ с Хилари и тези разкази могат да се прочетат в библиотеката на Арканзаския университет.
Хилари Даян Родам е родена на 26 октомври 1947 г.
Израснала е в предградието на Чикаго Парк Ридж в семейство от средната класа.
Хилари признава, че обожава майка си Дороти, но баща ѝ Хю Родам, от уелски произход, е твърда глава.
Той обаче предава на дъщеря си желанието за работа и страха, че може да се издъни в нещо.
От баща си Хилари наследява, но за кратко, републикански убеждения, както и гръмогласния си смях.
Семейството на Хилари е методистко, самата Хилари остава много привързана към църквата си.
Още на 13 години Хилари започва да работи, за да финансира учението си.
Умна и интелигентна, тя е приета през 1965 г. в колежа Уесли не далеч от Харвард.
През 1969 г. постъпва в юридическия факултет на Йейл и там се среща с Бил Клинтън.
След престой във Вашингтон през 1974 г., където Хилари Клинтън работи в комисията, разследваща скандала Уотъргейт, тя отива при Бил в щата Арканзас, където той скоро е избран за губернатор.
Там Хилари става част от голяма адвокатска кантора.
През 1992 г. след като е била първа дама на Арканзас, Хилари стана първа дама на САЩ, когато Бил е избран за президент.
Стилът ѝ се различава от този на нейните предшественички.
Тя играе политическа роля и има кабинет в западното крило на Белия дом.
Връзките ѝ с депутати и с пресата са образно казано ужасни и републиканците я наричат радикална феминистка.
Хилари се сблъсква с унижението по времето на аферата със стажантката Моника Люински през 1998 г.
Но тогава рейтингът ѝ скача до невиждани висини - 67 процента.
Подтиквана от приятелите си, първата дама се впуска в политиката и през ноември 2000 г. е избрана за сенатор от щата Ню Йорк.
През 2008 г. се изправя срещу Барак Обама в битката за президентската номинация на демократите и я губи.
Тогава Обама непрестанно я упреква за гласуването ѝ в подкрепа на войната в Ирак.
За изненада на всички Хилари Клинтън стана държавен секретар на Обама през първия му президентски мандат.
Нейните критици твърдят, че като такава тя не е постигнала действителни успехи.
Но четирите ѝ години на този пост затвърждават имиджа ѝ на жена-държавник.
През 2007 г. журналистът Карл Бърнстейн, автор на биография за Хилари Клинтън, заключава, че отличаващата се черта на характера ѝ е страстта.
Той добавя, че Хилари има чувство за хумор, ентусиаст е, има вътрешна сила, но и буреносен характер.
Враговете на Хилари я описват като лицемерна и коварна.
Според допитване на CNN само избирателите, родени след 1980 г. я намират за честна и достойна за доверие.
Републиканците пък продължават да твърдят, че Хилари живее сякаш изолирана от света.


5. Три причини Бърни Сандърс да има потенциал да стане президент на САЩ

Изображение

Първо, биографията.
Бърни Сандърс има всички характеристики на кандидат, който може да печели.
Той и това е правил в последните 30 години – побеждава, когато малцина му дават шансове.
Сандърс е сред „старата школа“ левичари и леви политици, които вече се завръщат ударно в голямата политика.
Бърни е последователен и независим.
Той е бил борец за човешки права от времената, когато това е било опасно занимание.
Независим от големите партии, той печели кметското място в най-големия град във Върмонт – Бърлингтън.
Впоследствие става независим конгресмен, а към днешна дата е един от общо двамата независими сенатори в горната камара на американския парламент, състояща се от 100 души.
Нещата, които Сандърс говори днес – срещу олигархията, срещу безкрайната алчност на Уол Стрийт, срещу класата на милиардерите, която си купува политици и политическо влияние, срещу нарушаването на човешките права, срещу войните и много други, са все неща, които той говори от... 30 години насам.
Тази последователност е впечатляваща за човек с толкова дълга публична биография.
Особено на фона на Хилъри Клинтън, която за разлика от Сандърс, е гласувала „ЗА“ унищожителната война в Ирак, да речем.
Второ, тълпите.
Множествата, които Сандърс събира, са впечатляващи!
В последните седмици той говори (по цял един час!) пред тълпи от 10 000 до 30 000 души.
В свой анализ авторитетното американско издание POLITICO подлага на дисекция този феномен – вторият в рейтингите на демократите само в едно свое събитие да събере повече хора, отколкото всички останали кандидати на двете партии... взети заедно.
Според изданието това се дължи на огромна мрежа от доброволци и независими grassroot активисти.
За разлика от големите събирания, да речем при Обама през 2007-2008 г., при Сандърс не работи огромна машинария от наемници, които обикалят всяко село и паланка, за да агитират хората да дойдат на митинг.
При Бърни сработва нещо съвсем различно – хората се самоорганизират, за да идат на негово събрание.
Щабът му не прави нищо по-различно от това да пусне имейл на привържениците си в дадения град и да направи събитие във Фейсбук.
Но хората са толкова впечатлени от посланията на Сандърс, които не влизат в речите на нито един друг кандидат, че започват сами (и безвъзмездно) да събират участници в събитията му.
Такова чудо не е виждано от доста години в Щатите.
Освен това трябва да се анализира и друго – кога се появяват тези тълпи.
Ако толкова хора се събираха в края на кампанията, това нямаше да е особено впечатляващо.
Сен. Маккейн също събираше десетки хиляди привърженици през 2008 г., но това не му помогна да спечели срещу Обама.
Защото той събираше тълпите си в края на кампанията, когато обществото вече диша с ритъма на кампанията, когато е нормално да има силно поляризирани групи от хора, някои от които макар и в малцинство, биха могли да съберат огромна маса от хора на митинг в една държава с над 300 млн. души население.
Но да събираш такива огромни тълпи още в предварителната битка за номинация на партия... това е огромен ресурс.
В момента Сандърс привлича повече хора отколкото привличаше Обама към същия етап на своята първа кампания.
Освен това екипът на Сандърс действа според най-модерните методи за правене на кампания макар без много пари (буквално с лист и химикал) - събират данни за посетителите на митингите на Бърни и полагат всички възможни усилия да преобразят обикновените слушатели в разпалени активисти.
А когато имаш цяла тълпа от хора, които агитират и работят за теб, и постигнеш това в редица градове и цели щати, то тогава няма как да не станеш водеща фигура.
Трето, парите.
Сандърс е единственият кандидат, който не приема пари от милионерите и милиардерите.
Той разчита само на малки дарения, но от хиляди хора.
Обама се опита да направи същото през 2008 г., но в крайна сметка неговото се оказа политически инженеринг.
Припомням, че през 2012 г. само Обама е изхарчил над 1,2 млрд. долара (срещу 1,5 млрд. долара изхарчени от Мит Ромни).
Това не идва само от малки донори, а от т.нар. “Super PACs” – инициативни комитети, които събират неограничени ресурси и ги разходват в полза на конкретни кандидати. Е, Бърни Сандърс няма „Super PAC”, но и не иска да има, което го превръща в изключително важен в очите на обикновените американци.
Те, за пръв път от десетилетия, виждат кандидат, който наистина има нужда от тях, за да стане президент, а не както до сега – кандидатите си събират милиарди от донори и после ги пръскат за пропаганда, която им печели изборите.
Сандърс има нещо много по-ценно – той печели сърцати последователи, които отделят от ограничените си ресурси, за да му помогнат.
Те агитират безвъзмездно за каузата всеки до когото достигнат.
Бърни Сандърс успява да създаде масово гражданско движение, което като независима мрежа започва да живее собствен живот и да преобръща правилата на играта.
Нито един друг кандидат-президент няма това обединение от фактори.
Затова името на Сандърс ще се чува все по-често.
Всичко това го прави възможен кандидат, дава му реален шанс да победи огромната финансова машинария, която стяга редици зад всеки друг кандидат.
Но докато те имат милиарди подкрепа от големите риби, то Бърни Сандърс има своята последователност, принципност и огромната мрежа от хора, които го подкрепят с цялото си сърце.
Подкрепят го, защото досега никой друг не е поставял толкова ясно въпросът на въпросите – не може 0,1% от хората да имат повече отколкото останалите 90%.
Неравенството е големият морален бич на 21 век и към него се обръща само един-единствен кандидат.
Този кандидат има всички шансове да бъде 45-ият президент на САЩ.


И накрая е задължително да се прочете речта на кандидата за президент Бърни Сандърс, която възпламени Америка:

Изображение

Публикувам пълната реч на кандидата за президент на САЩ Бърни Сандърс, направена пред 29 000 души в Портланд, Орегон.
Сандърс е сред малцината политици на най-високо ниво в Америка, които не са обвързани с нито една от големите партии - Демократическата и Републиканската.
Бил е независим кмет на най-големия град в родния си щат Върмонт - Бърлингтън, след това става независим конгресмен, а в момента е независим сенатор.
Сандърс, без да е член на Демократическата партия, е кандидат на същата за президент на САЩ.
В момента, според преобладаващата част от социологическите сондажи отвъд океана, той е втори след Хилъри Клинтън, а подкрепата за него расте с всеки изминал ден.
Той се превърна в атракция с това, че с речите си привлича десетки хиляди души, които го слушат и гледат на живо.
Речта, която е преведена по-долу, е направена в препълнена 20 000-на зала, пред която е имало още 9 000 души, които са гледали и слушали Сандърс на голям екран.
Само на това събрание той е говорил пред повече хора, отколкото всички други кандидат-президенти на двете партии... взети заедно.


Това е невероятно!
Тази кампания е за това - да събира хората заедно!
Започнахме тази кампания преди три месеца и половина и енергията зад нас е нищо по-малко от необикновена.
Благодарим ви, че сте тук!
Имахме огромни събрания в родния ми Бърлингтън, в Минеаполис, в Далас, в Хюстън, в Ню Орлийнс, вчера имахме 15 000 души в Сиатъл. Но Портланд, вие събрахте повече, отколкото всички останали!
Това е до момента най-голямата тълпа - 29 000 души!
Благодаря ви!
Нека започна с това.
Няма президент, който ще се бори по-упорито от мен да спре институционалния расизъм в тази страна и да реформира нашата счупена система на криминално правосъдие.
Днес в Америка имаме този ужасяващ факт - имаме повече хора в затворите, отколкото всяка друга държава по света.
Искам да видя тази държава да има повече работа и образование, отколкото хора в затворите.
Братя и сестри, нашата страна днес е изправена пред повече кризи, отколкото през 30-те г. на миналия век.
Това, което ние ще направим и това, което е нашето разбиране, е, че проблемите са създадени от лоша публична политика.
Добрата публична политика ще премахне тези кризи.
Затова ние се събираме днес - за да създадем добра публична политика!
Днес ние казваме ясно и високо, че тази велика нация принадлежи на всички нас, а не само на шепа милиардери.
Живеем в най-богатата държава в историята на човечеството, но малцина разбират това или го усещат, защото почти цялото богатство се контролира от шепа хора.
Заедно ще променим това!
Нашата страна днес има по-големи неравенства на доходите и богатствата, отколкото която и да е развита държава на планетата.
Пропастта между най-богатите и всички останали е много по-лоша, отколкото когато и да е било след 1928 г.
Според мен, проблемът с неравенството на доходи и богатства е най-големият морален проблем на нашето съвремие.
Ще инжектираме този морален проблем в политиката.
Днес!
Има нещо ужасяващо грешно, когато 0,1% от хората имат толкова богатство, колкото имат останалите 90% от населението.
Има нещо ужасяващо грешно, когато повече от 50% от прихода, генериран от всички ни днес, отива в най-богатия 1%.
Има нещо ужасяващо грешно, когато в последно време виждаме огромен ръст на милионерите и милиардерите, когато обикновените американци работят повече часове срещу по-малки надници.
Ние имаме, за наш срам, най-големия процент на детска бедност, от която и да е развита страна в света.
Това трябва и ще се промени!
Тази кампания изпраща послание към класата на милиардерите - да, ние имаме куража да си премерим силите с вас!
Нашето послание към милиардерската класа е:
- Вие няма да продължавате да получават милиарди данъчни облекчения, докато има деца в Америка, които си лягат гладни!
- Вие няма да продължите да спирате фабрики в Америка и да изпращате работите ни в чужбина, докато милиони американци имат нужда от работа.
- Няма да продължавате да криете милиарди долари на Кайманите и Бермуда, докато ние имаме огромни нужди, които не можем да посрещнем тук.
Алчността на милиардерската класа и корпоративна Америка трябва да бъдат спрени.
Достатъчно!
Трябва да се прекрати!


Изображение

Когато говорим за икономика обаче има и друг проблем, не е само гротескното неравенство на доходите.
Трагичната реалност е, че средната класа на Америка, някогашният повод за завист на целия свят изчезва през последните 40 години.
Въпреки технологичния бум и растежа на продуктивността, средния доход на семействата днес е с приблизително 5 000 долара по-нисък, отколкото е бил през 1999 г.
В моя щат Върмонт и тук в Орегон не е необичайно да видиш не просто хора, които работят не на една работа, а на две, че и на три работи, за да сглобят някакъв доход и минимални осигуровки.
Америка не трябва да бъде такава!
Имаме нужда от икономика, която работи за работещите хора, а не само за милиардерите!
Нека ви кажа нещо, което често се пропуска.
Всеки месец правителството прави статистика на безработицата.
Последните данни са, че безработицата е 5,3%.
Това, което не ви казват е, че този официален процент на безработица не отчита тези, които са се отказали да си търсят работа, както и тези, които работят почасово.
Ако ги добавим, истинската безработица е над 10%.
Нека ви кажа и друго, за което почти никой не говори, а именно за младежката безработица в САЩ.
Преди месец излезе изследване на истинската безработица сред младежите.
При завършили гимназия младежи между 17 и 25 г., които са бели, безработицата е 33%.
Ако си латинос - 36%.
Ако си чернокож - 51%!
Не можем да позволим да обърнем гръб на цяло поколение от млади хора!
И ако някой мисли, че тези скандално високи нива на безработица не са свързани с факта, че имаме повече хора в затвора, отколкото всяка друга страна, то той ще е в жестока грешка.
Моята визия е вместо да инвестираме в затвори и зандани, да инвестираме в работни места и образование за младите хора!
Аз не искам САЩ да продължи да има повече хора в затворите, отколкото всяка друга страна.
Искам нашата страна да има най-добре образованото население на света!
И когато говорим за икономиката, нека бъдем пределно ясни - милиони от нашите съграждани работят на надници, които са прекалено ниски.
Хората в тази страна не трябва да са принудени да работят по 60-70 ч. на седмица, за да оцелеят.
Федералната минимална работна заплата от 7,25 долара на час е надница, която гарантира умиране от глад.
Тя трябва да се увеличи и да гарантира живот!
Аплодирам тези градове, които увеличиха минималната заплата на 15 долара на час и това е точно това, което трябва да направим на федерално ниво - 15 долара на час!
Братя и сестри, не е радикална идея да кажем, че ако някой работи по 40 часа на седмица в тази държава, то този човек не трябва да живее в бедност.
И когато говорим за нормални и прилични заплати, има и още нещо, което трябва да решим.
Говоря на мъжете сега - борете се за равно заплащане между мъже и жени!
Няма защитим аргумент, който да предопределя жените да получават по-малко от мъжете.
Това трябва да се промени!
Знам, че много от вас са чули, че моите републикански колеги говорят за "семейни ценности".
Те обожават семействата.
Но и вие, и аз знаем какво имат предвид под "семейно ценности".
Под това те разбират жените в тази страна да нямат право да контролират собствените си тела, с което не съм съгласен!
Под това те разбират, че жените не са достатъчно умни, за да си купят сами контрацептиви, с което не съм съгласен.
Още под това разбират, че нашите гей братя и сестри не трябва да могат да се женят и да имат равни права с останалите граждани, с което не съм съгласен!


Изображение

Имам 4 деца и 7 прекрасни внуци и с жена ми Джейн сме женени от 27 г.
Ние вярваме в семейството, но нашето разбиране за семейство е доста по-различно от виждането на републиканците.
Според мен, когато говорим за семейни ценности, трябва да споменем международния срам, че Америка е единствената основна световна сила, която все още не признава платената семейна отпуска и платени болнични.
Нека ви кажа какво значат семейните ценности.
Днес една жена тук в Орегон ражда.
Това е голям ден за майката, за бащата, за цялото семейство.
Много голям ден е и за самото дете.
Но ето какво се случва, и тук искам да обърнете особено внимание на семейните ценности - ако тази майка и това семейство има достатъчен доход, тя ще може да остане вкъщи седмици и месеци, за да се грижи и да обича детето си.
А това по-всяка вероятност е най-важното и ценно нещо, което едно човешко същество може да направи в живота си.
Но идва и "Но"-то - ако тази жена няма достатъчен доход, тя ще е принудена да се раздели от новороденото си бебе след 5, 10 или 14 дни след раждането и да се върне на работата.
Това не е семейна ценност!
Затова аз ще се боря за 12 седмици платен семеен отпуск и платен болничен.
Да позволиш на една майка и един баща да опознаят новороденото си бебе е семейна ценности, ако това въобще значи нещо.
В резултат на колапса на средната класа, днес нашите граждани работят повече, отколкото работят гражданите на всички други водещи държави в света.
85 % от мъжете и 65% от жените работят повече от 40 часа на седмица.
И въпреки това се появяват всеки ден нови работни места, които предлагат нула платени почивни дни годишно.
Ето затова имаме нужда от това всеки работник в Америка да има 2 седмици платен отпуск!
И имаме нужда от платени болнични за всеки американски работник!
Когато социолозите питат американците какво ги тревожи най-много, отговорът винаги е един и същ - работата!
Хората се притесняват за икономиката, ако са на 55, се притесняват, че ще ги замести някой на половината на тяхната възраст, но и на половината на тяхната заплата.
Ако си току-що завършил колеж, е много трудно пък да си намериш работа, която да осигурява заплата, която ти трябва.
Според мен имаме нужда от основна федерална програма за осигуряване на работни места!
Програма, която възстановява нашите рушащи се пътища, водохранилища и отпадъчни хранилища.
В Америка инфраструктурата не трябва да се разпада, вече представихме законопроект - 1 трилион долара за 5 г., който създава 30 млн. добре платени работи.
Когато говорим за работа, трябва да говорим не само за откриване на работни места, но и за запазване на работни места.
Пред вас стои сенатор, който е бивш конгресмен и като такъв е гласувал срещу НАФТА и всички други такива споразумения.
И аз ще помогна да се продължи битката срещу унищожителното TPP споразумение.
Корпоративна Америка трябва да разбере, че сега е времето да се инвестира в Съединените американски щати!
Братя и сестри, когато говорим за алчност, за арогантност, за кражба, това са само някои от думите, които описват случващото се на Уолстрийт.
Алчността, незаконното и неморално поведение на Уолстрийт вкара тази страна в най-лошия икономически срив след Голямата депресия.
Днес намирам за интересно как деца получават присъди за цигара марихуана, докато изпълнителните директори на тези големи компании минават между капките. Как става така, че когато директорите на Уолстрийт разрушават икономиката и милиони американци си губят работните места и домовете, а за тези директори няма никакви последици, освен че сега изкарват повече пари, отколкото преди кризата.
Това ще се промени!
Истината е, че повечето големи финансови институции са по-големи днес, отколкото когато ги спасихме, защото бяха твърде големи, за да фалират.
Според мен, първо, трябва да възстановим Глас-Стийгъл (законодателна уредба, въведена след Голямата депресия, която ограничава и силно регулира дейността на банките - бел. прев.) и второ, и най-важно - трябва да разделим тези финансови институции.
Ако банката е твърде голяма, за да фалира, то тази банка е твърде голяма, за да съществува!
Имаме нужда от финансова система, в която банките инвестират в малките и средни предприятия и помагат на хората да си купят домове, а не такава, в която банките съществуват сами за себе си.


Изображение

Приятели, нека бъда максимално откровен - в резултат на унищожителното решение на Върховния съд, което позволи неограничено финансиране на предизборните кампании, американската политическа система силно се корумпира, а основите на американската демокрация са подкопани.
Това, което съдът каза на най-богатите хора в Америка, беше следното: "Хора, вие вече притежавате по-голямата част от американската икономика, вече сте невероятно богати, но сега ние ще ви дадем възможност да си купите самото правителство на САЩ."
Точно и това ще се случи, ако не ги спрем.
Ако можете да повярвате - едно семейство, семейството на екстремно десните братя Кох, които искат да сложат край на всяка социална придобивка в Америка, те смятат, че минималната заплата е твърде висока и искат да я изтрият.
Тези хора, само за този изборен цикъл това семейство ще похарчи повече пари, отколкото двете големи американски партии взети заедно.
Когато само едно семейство може да си позволи нещо такова, това не е демокрация, това е олигархия и тя трябва да си замине!
Борим се за запазването на нашата демокрация и да спрем възможността правителството ни да бъде купено от шепа милиардери и политиците им!
Направих много малко обещания по време на тази кампания, но едно от тях е, че моите номинации за Върховния съд ще са придружени с тест.
И този тест е всяка от моите номинации да каже на американския народ, че те ще се борят за премахването на това решение за финансирането на кампаниите!
Братя и сестри, не само че трябва да се преборим с това решение, но и ако вярваме, че американската демокрация трябва да е жива и да има една от най-високите избирателни активности в света, а не една от най-ниските, демокрация, в която всеки един гражданин, без значение от политическите си убеждения, искам да можете да се кандидатирате за публични постове, без да се налага да молите милиардери за подаяния.
Затова трябва да преминем към обществено финансиране на предизборните кампании!
Когато говорим за демокрацията, нека кажа нещо.
Преди няколко дни имах среща с Мартин Лутър Кинг III и една от най-големите групи за граждански права у нас.
Говорихме за две неща - почетохме победата от преди 50 г., във връзка с въвеждането на закона, който разреши на всеки американец, без значение цвета на кожата му, да има право да гласува.
Мнозина знаят, че преди две години Върховният съд въведе поправка на този закон и щатите навсякъде в страната направиха така, че да става много по-трудно на хората да гласуват, уж за да се борим с изборните измами.
Нека кажа ясно - изборните измами са сериозно нарушение и трябва да се преследват с цялата строгост на закона.
Но, за щастие, трябва да кажем и друго - в Америка почти няма изборни измами.
Това, което републиканците направиха, беше да сложат редица бариери пред цветнокожите, бедните и възрастните да гласуват.
С това целта им е ясна - да направят по-труден изборният процес за хора, които не гласуват за тях.
Аз съм политик, участвам отдавна в избори.
Спечелил съм много, малко съм загубил.
Но никога не ми е хрумвало да спечеля избори като лиша тези, които не биха гласували за мен, от правото им на глас.
Нека бъда максимално ясен - тези хора, които нямат смелостта да се борят за идеите си, които смятат, че единствения начин да спечелят избори е да откажат правото на глас на тези, които не ги подкрепят, тези хора са страхливци!
Ако се бориш за пост, имай смелостта да се изправиш пред хората, а не да се страхуваш от тези, които не биха гласували за теб.
Като президент една от най-големите ми битки ще е да премахна всички тези ограничения, за да могат всички пълнолетни граждани да гласуват.
Братя и сестри, всички сте наясно, че живеем в силно конкурентна световна икономика и че ако тази страна иска да оцелее, това може да стане, само ако имаме високо образовано население.
Това, което се случва в тази страна във връзка с висшето образование, е национален позор.
Имаме стотици хиляди умни млади хора, които искат да идат в колеж, но не могат да учат, защото семействата им нямат пари.
Това е не само нечестно към младите хора, но е и глупаво, ако въобще се интересуваме от бъдещето на икономиката ни.
Затова създадох законодателство, което казва, че всеки публичен университет в Америка ще е безплатен!
Има деца, които в 3-ти и 4-ти клас знаят, че никога няма да отидат в колеж.
Те си казват, че няма нужда да учат, защото няма да отидат в колеж.
Но когато кажем на всяко дете, че ако учи усърдно, то ще отиде в колеж, то това ще революционализира образованието в Америка.
Има огромна маса от американци, които страдат под бремето на огромни студентски заеми.
Преди няколко години проведох среща с млади хора.
Една от жените, която е извършила жестокото престъпление, иска да стане лекар и да се грижи за хората с ниски доходи, впрочем - точно от тези доктори, от които имаме нужда.
Тя е приключила висшето си образование с 300 000 долара дълг.
Друга жена, завършила за зъболекар, е с 400 000 долара дълг.
Стотици хиляди американци приключват образованието си с 500-600-700 000 долара заеми. И плащат лихви в порядъка на 6-7-10 процента.
Не мога да разбера как някой може да си рефинансира ипотеката на 2-3 процента лихва, докато друг плаща 7-8 процента лихва на студентски кредит.
Това законодателство, което предложих, решава този проблем по два начина - първо, даваме възможност на хората да рефинансират тези си задължения при по-ниска лихва и второ - ще накараме правителството да спре да печели от студентските заеми!
Не мога да проумея как имаме хора, които плащат по 20-25% от доходите си по студентските си кредити.
Това трябва да се промени!
Когато говорим за нашите отговорности като човешки същества, трябва да разберем, че имаме морална отговорност да оставим тази планета на децата и внуците си обитаема.
Научната общност са напълно единни, казвайки ни, че промените в климата са реални и са вследствие на човешката дейност.
Те вече предизвикват сериозни щети.
В момента имаме малък времеви прозорец, в който имаме възможност да преобразим енергийната си система, преди ситуацията значително да се влоши.
Това, което учените ни казват, е че ако не действаме в следващите няколко години смело и бързо, то до края на века планетата ни ще е с няколко градуса по-топла.
А това означава - повече суша, повече наводнения, по-големи нива на океаните, повече световни конфликти, тъй като хората ще се бият за намаляващите водни и териториални ресурси.
Нашата морална отговорност е да работим с Китай, с Русия, с Индия, за да променим енергийните си източници от фосилни горива към устойчиви и ефективни такива.


Изображение

Когато говорим за проблемите пред нашата страна, моля, разберете, че ние оставаме последната водеща държава в света, която не гарантира на всичките си граждани достъп до здравеопазване.
Последните законодателни промени направиха известни стъпки напред, но 35 млн. нямат здравна осигуровка, а още повече хора са недоосигурени.
Според мен, достъпът до здравеопазване е човешко право на всички хора!
И затова вярвам, че трябва да вървим към здравеопазване за всички!
Нека сте наясно какви са приоритетите на републиканците - по време на бюджетирането те приеха да се изхвърлят 27 млн. души от системата на здравеопазване.
Като ги питате какво ще се случи с тези хора, те казват: "Не ни интересува".
Във време, в което семействата се борят да сложат храна на масата, половината от децата са лишени от храна в училище, заради милиарди орязване на бюджетите за храна в системата на публичното образование.
Трябва да кажем на републиканците и на донорите им, че това не може да продължава!
Няма да спрем социалните гаранции, а ще ги увеличим.
Няма да спрем парите на ветераните, а ще ги увеличим!
Тази кампания има за цел да събира хората за политическа революция.
Докато може и да имаме разлики в мненията, е задължително да застанем заедно за децата ни и родителите ни, за да създадем нация, в която всеки, всеки, всеки живее с достойнство!
Когато говорим за всичко това, включва и онези 11 млн. души без документи в тази страна.
Тези хора не може да продължават да живеят в сенките, да продължават да са експлоатирани и да продължават да са разделени от семействата си.
Имаме нужда от цялостна реформа в емигрантската система в посока на по-лесно придобиване на гражданство.
Всички знаете, че светът е лудо и страшно място.
Виждаме терора и ужаса, виждаме какво прави Ислямска държава, виждаме варварщината и всичко това.
Никой няма магическо решения на тези проблеми.
Онзи ден говорих с президента във връзка с неговото решение да недопускаме Иран да създаде ядрено оръжие, но да го направим без да се стига до война.
Знам много за цената на войната.
Научих, че наскоро в Афганистан и Ирак сме загубили още смели наши сънародници.
Научих, че имаме стотици хора, върнали се без крайници.
Говорих с представители на онези стотици хиляди с посттравматичен стрес.
Цената на войната е реална и е ужасна.
Вярвам, че войната е последният възможен изход, а не първият възможен изход!
Като човек, гласувал срещу войната в Ирак, не мога да ви обещая, че споразумението с Иран ще сработи.
То е сложно и включва Китай, Русия, Германия, Франция, Великобритания и Иран.
Но това, което мога да ви кажа е, че трябва да дадем шанс на това споразумение, вместо да вървим към война!
Нека завърша с една молба.
Умолявам ви да мислите за големите неща, а не за дребните.
Искам да мислите за това, което тази страна може да бъде и това не е утопична мечта, а реалност.
- Можем да бъдем нация, която гарантира здравеопазването на всички хора като човешко право.
- Можем да бъдем нация, в която работещите родители могат да ходят на работа, но децата им са в достъпна и качествена забавачка и градина.
- Можем да сме нация, в която всеки американец, без значение от дохода си, може да получи висше образование.
- Можем да бъдем нация, в която всеки възрастен може да изживее живота си с достойнство и сигурност.
- Можем да бъдем нация, в която всеки, без значение от расата си, вярата си, увреждането си или сексуалната си ориентация, може да бъде равноправен на всички останали, защото това е негово/нейно рожденно право.
Братя и сестри, това е нацията, която можем да създадем, когато се съюзим и не позволим да ни разделят!
Не можем да бъдем разделяни на черни и бели, на родени тук и родени в чужбина, на гейове и хетеро, на мъже или жени!
Те имат неограничени количества пари.
Притежават по-голямата част от тази страна, контролират по-голямата част от медиите, много са силни.
Но ние имаме нещо, което те нямат - имаме обединен народ!
Когато сме единни и не позволяваме на дребните неща да ни разделят, когато казваме "ДОСТАТЪЧНО! ТАЗИ СТРАНА НИ ПРИНАДЛЕЖИ!".
Когато направим това - никой и нищо не може да ни спре!
Благодаря ви!


Изводът, до който достигнах от всичко прочетено е, че Бърни Сандърс е най-подходящия кандидат.
Той е най-умерен и иска да върне управлението на страната в ръцете на народа.
Ако не последва съдбата на Джон Кенеди и ако успее да пребори корпоративните и олигархични лобита би могъл да стане 45-ият президент на САЩ.