biggeorge Party Zone

петък, 25 ноември 2011 г.

Отвлечен от НЛО?

Служители на МВР задържаха Георги известен още като biggeorge във Vbox7.com в София
Отвлечен от НЛО?

Завръщайки се след 24 часово отсъствие Георги известен още като biggeorge във Vbox7.com твърди, че бил отвлечен от нечовешки същества. Георги известен още като biggeorge във Vbox7.com казва, че бял обект с червени светлини се доближил до него и извънземните са започнали ментално да комуникират. Според показанията му, извънземно му е попречило да се защити и е бил похитен. Случката е станала през нощта и Георги известен още като biggeorge във Vbox7.com е бил подложен на редица изследвания. Изпитал различно състояние на изменение на съзнанието Георги известен още като biggeorge във Vbox7.com се завърнал се невредим на земята. Редица уфолози подкрепят думите ...
 ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Отвлечен от НЛО?

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Цифровизация,преход и още нещо ...

 Цифровизация,преход и още нещо ...
 автор:biggeorge

Имам усещане за дежавю,защото отново чета и пиша за цифровизацията - процес,който трябваше да е приключил отдавна.
Доколкото си спомням от 1 януари 2012 г. всички ефирни аналогови телевизии трябва да започнат да се излъчват цифрово,а старите предаватели да бъдат изключени.
Какво ще стане след месец и половина? Изображение
Няма да започне цифровото излъчване,няма и да се спре аналоговото.
Ако държавните органи не поискат от Брюксел да се удължи срока на цифровизацията до 2015 година(което го има като възможност) ще плащаме глоби за нeспазване на директивите на ЕС.
Като цяло конкурсите за мултиплексите бяха опорочени,без прозрачност и ясни правила.
Самата цифровизация става мудно,леко насила,с напъни каквито и в родилното не са виждали.
Управляващите се чудят от кого по - напред да поискат пари,а на обвиненията в корупция отговарят с репликата:"В България такова нещо няма!".
Населението не знае нищо за цифровизацията(освен специалистите и любителите-телеманиаци) и ако попитате някой случаен човек на улицата:"Имате ли сет топ бокс?",той ще ви отговори:"Имам куче боксер,сет'топ'бокс още не съм си взел!". Изображение
Сега един цифров приемник струва между петдесет и двеста и петдесет лева.
Чудя се колко ли ще струва същото устройство,когато спрат аналоговия сигнал и милиони зрители се втурнат към магазините.
Сигурен съм,че от това никой няма да направи далавера и честните търговци ще продават на най - ниски цени с минимална надценка и нулева печалба.
Да бе,да! Изображение
Самата цифровизация е държавна тайна и никоя от телевизиите не говори за нея.
Нещо повече - тях даже ги е страх от тази тема,защото Бойко може да го възприеме като лична обида и никога повече да не влезе в ефира им,от което естествено ще пострада и рейтинга им.
СЕМ и КРС си траят,защото иначе може да ги уволнят,а в тази криза не е хубаво да си безработен.
Най - забавно ще стане,когато от Брюксел започнат да идват глобите или когато спре телевизионния сигнал на баба Гицка от село Долно Нанагорнище,точно докато гледа любимия си сериал "Листопад".
Разбира се,тогава Бойко ще излезе по националните медии и тези зрители,които са се сетили да се оборудват с цифрови приемници ще могат да чуят неговата мантра:"ЕС са виновни,те ни накараха да спрем сигнала и да лишим хората от турски сериали!".
И седем милиона хейтъри ще погледнат с омраза на запад и ще кажат:"Да ви пикаем на демокрацията!Къде е сега Бай Тошо да ни оправи!".
Добре,че е Бойко,гордия наследник на Тато,който ще ни "оправя" всеки път,когато от ЕС ни карат да спазваме правилата.
Днес е 10 ноември и си давам ясна сметка,че след толкова много "оправяне" демокрацията в България е заприличала на магистрална проститутка.
И на фона на изгубените двайсет и две години в безсмислен преход,който всъщност беше едно огромно въртене в кръг,да се ядосваме за някаква си цифровизация ... това е просто още една капка в чашата с помия,която се изля върху всички нас от 1989 година насам.
Дали нещата ще се оправят?
Естествено - когато дойде поредния спасител да "оправя".
Е,дано ни "оправи" по - добре от предишните - всички сме в очакване на така мечтания оргазъм,който все не идва.
Лошото е,че сме вече бременни - обременени с плодовете на демокрацията - страх(национализъм),омраза(неонацизъм),алчност(комерсиализъм) ...
И всичко е резултат на това,че усещането за бъдеще липсва.
Надеждата е умряла още преди да се роди.
За младите път напред тук няма,освен терминалите на летищата и ГККП-тата.
За старите пътя е един - към отвъдното.
Всички останали между младостта и старостта имат два избора - да умрат сега или да умрат след време,като дотогава се гърчат в собствената нищета.
Накрая смъртта ще бъде избавление.
Не за това мечтаехме всички след 10 ноември 1989 година.
Искахме свобода,работа и нормален живот - получихме неокомунизъм,безработица и мизерия.
Същото ще стане и с цифровизацията! Изображение
Искаме безплатна високо качествена разнообразна телевизия - ще получим платена ниско качествена еднообразна телевизионна помия.
Който е имал други очаквания е наивник.
И след като прочетохте всичко това,махнете с ръка и си кажете:"Това са пълни глупости!".
Седнете пред телевизора и гледайте поредното зомбиращо предаване или любимия си турски сериал.
А какво друго да гледате?!?Изображение
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Цифровизация,преход и още нещо ...

вторник, 8 ноември 2011 г.

Какво е щастието?

Какво е щастието?
Една тема за хората,живота и още нещо!

Гледах един филм - Хари Потър и Философският камък.
В него Хари открива огледалото Еиналеж,което му показва собствения му образ,обграден от отново живите му родители.
След това Дъмбълдор съветва Хари да не търси отново огледалото,защото то не показва нищо реално,а само това,което човек желае.
Според професора най - щастливият човек на Земята ще види в огледалото само собствения си образ.
От тогава насам си задавам един въпрос:"Какво е щастието?".
Щастието е термин,който хората са измислили,за да опишат процеса,при който в човешкия мозък се отделят невротрансмитери(ендорфин,серотонин и други естествени за организма вещества) под някакво външно въздействие.
Човек се чувства щастлив поради много причини,но времето,през което сме в това състояние е една миниатюрна част от живота,чиято продължителност е вече почти един век.
Това означава,че през останалата част от нашия живот сме нещастни или сме близко до нещастието.
Истинският въпрос,на който трябва да си отговорим е:"Защо сме нещастни и как можем да станем по - щастливи?".
Да си представим следното:
Ситуация 1:
Един човек е гладен,но няма пари да си купи храна.
Чувства се нещастен.
Някой благодетел му дава храна.
Човека започва да се чувства щастлив.
Извод 1:
Щастието е в храната.
Ситуация 2:
Един човек е жаден и няма от къде да намери вода.
Чувства се нещастен.
Успява да намери вода.
Човека започва да се чувства щастлив.
Извод 2:
Щастието е в водата.
Ситуация 3:
Един човек е бездомен и няма къде да живее.
Чувства се нещастен.
Един ден си намира изоставен фургон и се подслонява в него.
Човека започва да се чувства щастлив.
Извод 3:
Щастието е в сигурния подслон.
Ситуация 4:
Един човек е съвсем сам и няма с кого да размени една дума.
Чувства се нещастен.
Един ден среща друг човек,с когото може да си общува.
Човека започва да се чувства щастлив.
Извод 4:
Щастието е в социалното общуване.
До тук имахме четири различни извода и всеки беше верен за конкретната ситуация.
Общия извод за четирите ситуации е,че човек е щастлив,когато получава това,което иска.
Ако искаш работа и я получиш си щастлив.
Ако искаш пари и ги получиш си щастлив.
Ако искаш секс и го получиш си щастлив.
Да си представим следното:
Ситуация 5:
Един човек има всичко,което душата му някога е поискала - без никакви финансови,морални,етични,законови или каквито и да е било други ограничения.
Той е получил всичко,което е поискал и все пак се чувства нещастен,защото вече няма какво повече да иска и е отегчен от живота си.
Извод 5:
Общия извод "Човек е щастлив,когато получава това,което иска" е погрешен - може да имаш всичко и пак да си нещастен.
Ситуация 6:
След известно време същият този човек загубва всичко,което е имал.
Сега отново има възможността да иска и е логично да се чувства щастлив спрямо предишната ситуация.
Но човека отново е нещастен,защото е загубил всичко,което е имал и което едва сега оценява истински.
Извод 6:
Щастието не е в стремежа за осъществяване на целите - понякога те са неосъществими.
Така погледнато се оказва,че щастие няма.
Но има милиони хора по целия свят,които ще оборят този извод и дори ще приложат доказателства.
Тогава къде е щастието и как да го открием?
Има хора,които нямат нищо и са щастливи.
Има хора,които имат всичко и са щастливи.
Има хора,които не живеят,а преживяват ден за ден и са щастливи.
Има хора,които умират щастливи.
Общото между всички е,че те са доволни от това,което имат - независимо малко или много е то.
Точно стремежа към това,което нямаме ни прави нещастни.
След като получим това,което сме искали не ставаме щастливи,а осъзнаваме още колко много неща нямаме и започваме неистово да ги искаме,което ни прави нещастни.
В тълковния речник има една дума за хората,в които сме се превърнали:"консуматор: 1. Лице, което използва, изразходва – хранителни продукти, услуги и др.".
Невъзможността да консумираме ни прави нещастни.
А ако сме доволни от това,което имаме(дори и да е малко) ще бъдем щастливи(в нещастието си).
Това е причината телевизията да ме отблъсква все повече и повече.
Всичко,което се излъчва в ефир ни показва само едно - колко сме нещастни и колко щастливи можем да бъдем,ако следваме светлия пример,който ни дават.
Е,да,така погледнато са прави,но дядо ми е нямал Айпод,Айпад и Айфон - имал е Айкаруца,Айженица и Айдечица и е бил щастлив от това,което има.
Сега всеки има супер телефон,с който може да качва снимки директно във Фейсбук,да споделя с "приятели" какво му се случва в този момент,докато кара ски на Алпите или се гмурка край Малдивите,или докато бърка по кофите в кв."Надежда" в град Сливен.
Но на кой му пука истински за това,което се споделя в социалните мрежи?
Кой е истинският приятел,който би ви помогнал във всеки един случай,във всяка една ситуация?!?

Ето една кратка,но поучителна история за истинските приятели(извадка от "Шоуто на Слави"):
"Заженил се един грузински момък.
Имал много приятели и решил да ги покани на сватбата си.
Баща му казал:
- Сине,аз ще извикам приятелите ти,а ти и булката пригответе всичко.
Отишъл бащата при приятелите на сина си и им казал:
- Сина ми има нужда от вас,тежка работа го чака и трябва да му помогнете!
Всички обещали,че ще дойдат.
Прибрал се бащата и заедно със сина и снахата зачакали гостите.
Минали часове,но никой не дошъл.
Сина попитал баща си:
- Тате,ти покани ли ги?
- Да,синко,поканих ги всичките - отвърнал възрастния човек.
- И какво им каза?!?
- Ами ... казах им,че ти предстои тежка работа и имаш нужда от помощта им ... и ето кой дойде! - и старецът посочил празната маса."

Както става ясно от тази история щастието не е и в многото приятели,защото те могат да се окажат фалшиви другари.
Извод:
Щастието е плод на личен избор - да си доволен от това,което имаш,независимо какво е то!
Ако си решил да бъдеш нещастен,дори и да имаш всичко на света,пак няма да усетиш радост и щастие.
А ако нямаш нищо,поне трябва да си щастлив,че си жив.
Ако искате да сте щастливи пробвайте следното - откъснете си едно цветенце или клонка с листенца и започнете да броите:"Щастие,нещастие,път,писмо,любов,целувка ...".
Ако не успеете да уцелите щастието от първия път,опитайте пак - все някога ще успеете и тогава не искайте нищо повече,а бъдете доволни от това,което имате.
Това ли е щастието или бъркам в разсъжденията си?
Какво е щастието според вас?
Кога,къде и как сте се чувствали щастливи?
Щастливи ли са хората около вас?
От картинката по - долу вие кой път ще изберете?


"Остатъка от живота ви ... средна работа или незабравим?!?"
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Какво е щастието?

петък, 4 ноември 2011 г.

Моите стихотворения 8: Очите детски

Очите детски

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Очите детски - всичко те ни казват,
очите детски - сълзите размазват,
очите детски - чакат там на двора,
очите детски - търсят истинските хора.

2
Очите детски - пърхат като птички,
очите детски - молят тихо всички,
очите детски - не спират те да плачат,
очите детски - през живота те се влачат.

3
Очите детски - малък знак ни пращат,
очите детски - ловко пак ни хващат,
очите детски - нямат думи или глас,
очите детски - викат точно нас.

4
Очите детски - обич те ни дават,
очите детски - те не се продават,
очите детски - те не искат нищо,
очите детски - те за нас са всичко.

04.11.2011 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!

Valdi Sabev - In Support Of "Show Hope" / В Подкрепа На "Покажи Надежда"