biggeorge Party Zone

вторник, 30 август 2016 г.

Хиперсексуалност

Хиперсексуалност





1. Какво е хиперсексуалност?

Хиперсексуалност (хиперлибидомия, еротомания, промискуитет - сатириазис, нимфомания) представлява патологично повишаване на сексуалните нужди, водещи до увеличение на половата активност.
При еротоманията се отбелязва не само количествено нарастване на броя на половите контакти, но също така и качествена промяна на сексуалното поведение, където сексуалността е основната жизнена цел на отделния човек.
За хората, страдащи от хиперсексуалност, е присъща честата смяна на партньори и липса на дългосрочни сексуални отношения.
Дадена патология може да се развие както при определени психогенни фактори (компенсация за чувство на непълноценност), така и при някои органични промени (патология на централната нервна система, хормонални нарушения).
Съществуват два вида промискуитет: сатириазис (мъжка еротомания) и нимфомания (женска хиперсексуалност).

2. Какво е нимфомания?

Нимфомания е патологично полово влечение при жените, което се проявява с неудържим стремеж към сексуални отношения с различни партньори.
Терминът "нимфомания" произлиза от древногръцките митове и легенди.
В тях са отразени божествени създания (нимфи), които примамвали мъжете, за да удовлетворят сексуалните си похоти.
За нимфоманията е характерно безконтролното сексуално поведение и желание за полово сношение със случайни партньори, независимо от възраст, пол, външен вид.
Нимфоманията може да бъде обусловена от различни причини:
- органично поразяване на централната нервна система;
- хормонален дисбаланс;
- прием на медикаменти;
- маниакално разстройство на личността;
- свръхсилно сексуално влечение или вродена нимфомания;
- физиологични процеси (бременност);
- тесни дрехи (например корсетите, които стимулират притока на кръв към тазовата област).
Статистически е доказано, че в съвременното общество нимфоманията се среща все по-често.
Това може да се дължи на определени социални и лични проблеми (неразбирателство в семейната среда), довеждащи до ранното започване на сексуалните контакти.

3. Какво е сатириазис?

Сатириазис представлява безразборно осъществяване на полови сношения и патологична сексуална неудовлетвореност при мъжете.
Причините за сатириазис могат да бъдат:
- травми и/или новообразувания на мозъка;
- прекаран енцефалит;
- хормонални нарушения - прием на медикаменти, влияещи на еректилната функция, полово съзряване при момчета.
Сатириазисът представлява много сериозен проблем както в личния аспект, така и социалната сфера на всеки мъж, страдащ от подобна патология.

4. Симптоми на хиперсексуалното разстройство

Хиперсексуалното разстройство има много имена - сексуално пристрастяване, нимфомания, хиперсексуалност, натрапливо сексуално поведение.
Всеки естествен подтик може да се превърне в натраплив импулс или мания, като стигне до крайност.
За страдащите от състоянието последиците могат да бъдат катастрофални за взаимоотношенията и връзките им, което струва на някои хора бракове, работни места и семейства.

Въпреки че лекарите не са сигурни за основните причини за повечето случаи на хиперсексуално разстройство, те са отбелязали случаи, при които състоянието има физиологична основа, като мозъчна травма, болест на Алцхаймер или медикаменти.
При всеки случай на хиперсексуалност е важно да се елиминира възможността за физиологична причина, преди да се лекуват някакви психологични причини.

Хиперсексуалността се различава от повишеното сексуално влечение.
Хиперсексуалността се характеризира с прекомерни, натрапчиви мисли и поемане на рисково поведение, като тези признаци не са характерни за някой, който е с голям сексуален апетит.
Хората със сексуална зависимост дори не могат да изпитат много удоволствие в секса, отдавайки се на сексуални мисли и действия, за да успокоят негативните усещания, а не да изпитат удоволствие от тях.

Симптомите на хиперсексуалното разстройство са клинично значими, когато те се появяват в продължение на повече от шест месеца и причиняват индивидуален дистрес.

ВАЖНО!
Ако човек проявява четири или повече от следните пет критерия за половин година или по-дълго и преживява дистрес за натрапчиви мисли и действия, тогава хиперсексуалното разстройство е възможна диагноза:

1. Сексуалните фантазии, пориви и планове заемат прекомерно количество време.
Хората с хиперсексуално разстройство могат да се оплакват, че е трудно да се концентрират върху нещо извън фантазиите и сексуалните мисли.

2. Многократните сексуални мисли и полови актове се извършват в директен отговор на негативни стимули и дисфорични настроения.
Хората с хиперсексуалност се обръщат към секса, за да облекчат тревожност, депресия, отегчение, раздразнителност, а не за да постигнат близост с партньор или да се насладят на самия акт.
Фантазиите и сексуалната активност изместват другите начини за справяне със стреса.
Сексът и сексуалните мисли се превръщат в убежище от други събития в живота, които произвеждат тревожност.

3. Многократни, но неуспешни опити и усилия за контрол или значително намаляване на тези сексуални фантазии, пориви и поведение.
Тези мисли и действия могат да станат натрапчиви.

4. Сексуалното поведение възниква по неподходящи начини или с неподходящи партньори.
В екстремни случаи това поведение може да доведе до превръщане на физическото лице в опасност за другите.

5. Хората с хиперсексуалност се въвличат многократно в сексуално поведение, пренебрегвайки риска от физическа или емоционална вреда на себе си или другите.

Симптомите могат да включват: множество физически настоящи партньори, киберсекс, телефонен секс, компулсивна мастурбация или комбинация от тези поведения.

Отличителната характеристика на заболяването е натрапчивост на сексуални мисли и действия, потърпевшият може да не иска да се ангажира в поведението, но се чувства принуден да го направи.

Имаш ли симптоми на хиперсексуалност?
Сподели в коментар под клипа!

Не приемайте тази статия като медицинска консултация.
При нужда се обърнете към лекар, които да ви прегледа и да ви консултира.

четвъртък, 25 август 2016 г.

Рецепта "Августовска грахова супа ала Бигджордж"

Рецепта "Августовска грахова супа ала Бигджордж":
(за 10 порции)

500 гр. грах
500 гр. тиквички
500 гр. картофи
250 гр. лук
250 гр. кайма (1 пакетче)
олио
чубрица
червен пипер
сол
магданоз

Начин на приготвяне:
Измийте граха добре с вода.
После го изсипете в дълбока тенджера (с вместимост най-малко 10 литра) и добавете 2 литра вода.
Поставете тенджерата за 30 минути на котлона, докато граха се свари.
Обелете картофите, тиквичките и лука.
Нарежете ги на ситно.
Добавете ги към граха.
Подправете сместа с половин супена лъжица сол, една щипка чубрика и една супена лъжица червен пипер.
Добавете още 1 литър вода и разбъркайте добре сместа.
Докато супата продължава да се вари в тавичка изсипете каймата.
Към нея добавете 5 супени лъжици олио и с помощта на вилица смесете каймата с олиото.
Така приготвената кайма добавете към общата смес в тенджерата.
Не добавяйте повече олио към супата, защото ще стане твърде мазна.
Добавете още два литра вода и още половин супена лъжица сол.
Оставете да се вари до пълна обработка на продуктите.
Разбърквайте периодично, за да не загорят продуктите на дъното на тенджерата.
Сервирайте супата топла, поръсена със ситно нарязан пресен магданоз.
Приятен апетит!

понеделник, 22 август 2016 г.

Българските медалисти на Летните олимпийски игри 2016 в Рио де Жанейро, Бразилия

Браво на българските спортисти участващи на Олимпиадата в Рио!
Българският национален ансамбъл по художествена гимнастика грабна бронзовите медали в многобоя на Олимпиадата в Рио де Жанейро.



Момичетата ни в състав Михаела Маевска, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова достойно се състезаваха на финала и успяха да стигнат до почетната стълбичка.



Сребро спечели Мирела Демирева в скока на височина на Олимпийските игри в Рио след 1.97 m от първи опит!



А Елица Янкова успя да спечели битката за бронза в женската борба в категория до 48 килограма.
Те са нашата гордост!
Да живеят българските спортисти!

понеделник, 15 август 2016 г.

Олимпийски символи

Олимпийски символи



1. Емблемата

Олимпийската емблема е от пет преплетени кръга - син, черен, червен на горния ред и жълт и зелен на долния.
Всеки един от тези цветове символизира петте континента, обединени в олимпийското движение.
Тя може да се използва само от МОК и НОК.
Емблемата е по предложение на Пиер дьо Кубертен от 1913 г., но символът за първи път се появява на игрите "Антверпен 1920".
За всяка олимпиада освен петте кръга в емблемата са вплетени годината и мястото на провеждането на игрите, както и основен символ на града домакин.

2. Девизът

"По-бързо, по-високо, по-силно" ("Цитиус, алтиус, фортиус"), изречен от отец Дидон през 1895 г.
По-късно Пиер дьо Кубертен възприема думите за девиз на олимпийското движение.

3. Знамето

Знамето представлява бяло поле, на което е изобразена емблемата с петте олимпийски кръга.
То се развява за първи път през 1914 г. в Париж по случай 20-годишнината от възраждането на игрите.
След 1920 г. то присъства на всички олимпиади.
Символът тържествено се издига в деня на откриването на форума.
По време на закриването кметът на града домакин връща знамето на президента на МОК.
Олимпиец № 1 пък го връчва на "градоначалника" на следващите игри, а символът на олимпизма се съхранява в кметството.

4. Клетва

За първи път олимпийската клетва се произнася в Антверпен през 1920 г.
Изрича я състезателят по водна топка и фехтовка от страната домакин Виктор Буен по време на официалното откриване.
Той е придружаван и от знаменосец с националното знаме: "От името на всички спортисти обещавам, че ще се представим като лоялни състезатели, които уважават правилниците и ще участват с рицарски дух за славата на спорта и за честта на нашите отбори."
В "Мексико '1968" аналогична клетва произнасят и съдиите.

5. Огънят

Огънят се запалва от слънчевите лъчи в Древна Олимпия (Гърция).
След това започва факелното шествие, което преминава през планини, реки, морета и океани.
Пламъкът се пренася с автомобили, мотоциклети, самолети, параходи, дори бе изстрелян в Космоса - "Атланта 1996".
А транспортирането му става в специални лампи, изработени от желязо, стомана и стъкло.
Факелът се носи не само от именити спортисти, но и от изявени личности на страната, през която преминава шествието.
В деня на откриването огънят тържествено се запалва на Олимпийския стадион и той гори до края на игрите.
Ритуалът се изпълнява от 1936 г.

петък, 12 август 2016 г.

Заложническа криза по оста Москва-Анкара-София

Заложническа криза по оста Москва-Анкара-София

За пореден път България прави колосална грешка.
След Първата и Втората национала катастрофа се задава и Трета.
И това ще се случи отново благодарение на некадърните ни управляващи.
На 5 август 2016 г. Бойко Борисов разговаря по телефона с Владимир Путин с надежда да разреши проблемите с енергийните проекти АЕЦ "Белене" и "Южен поток".
Инициативата за този разговор е била на българската страна.
Това беше ясен сигнал, че България иска сближаване с Русия, особено след като открито се заговори за падане на санкциите на ЕС към Руската федерация.
С тези си действия Борисов се опита да се хареса на Путин с надеждата, че ще реши проблема с неустойките по АЕЦ "Белене" и "Южен поток".
После на 9 август 2016 г. Ердоган се срещна с Путин в Санкт Петербург.
След тази среща двамата президенти обявиха края на политическия ледников период между двете страни и намеренията си да възстановят двустранните икономически отношения.



И след този изблик на обич между Путин и Ердоган България отново сама се набута между шамарите.

Борисов: Притеснен съм за бъдещето на България



На 10 август 2016 г. служителите на българското МВР предадоха Абдуллах Бююк на турските власти.
Всичко стана без предупреждение, набързо, без никой да бъде уведомен за случващото се.
Експулсирането на Бююк не просто беше на ръба на закона, а беше напълно незаконно.
След като има съдебно решение за отказ от екстрадиция на две инстанции изпълнителната власт в лицето на Министъра на вътрешните работи с мълчаливото съгласие на Министър-председателя предадоха един дисидент на държавата, от която бяга и в която ще бъде разпитван, измъчван, затворен и може би убит, след приемането на смъртното наказание.
Интересно е, че организатора на терористичния акт на атентата на летище "Ататюрк" на 28 юни Ахмед Чатаев е бил предпазен от екстрадиране в Русия.
През 2003 г. Чатаев бяга от Русия към Австрия, където получава статут на политически бежанец.
През май 2011 г. Ахмед Чатаев се оказва в България и отново е арестуван - този път при преминаването на граничния контрол при българо-турската граница при "Капитан Андреево".
Мъжът е арестуван, тъй като от 2008 г. името му присъства в червената бюлетина на Интерпол по подозрение за финансиране и подготовка на терористични актове.
На 1 юли 2011 г. Окръжният съд в Хасково разрешава екстрадицията му в Руската федерация, но на втора инстанция прокуратурата сама се отказва да поддържа искането.
И тук си задавам логичния въпрос: Защо през 2011 г. не сме екстрадирали доказания терорист Чатаев обратно в Русия, но набързо екстрадирахме бизнесмена Бююк?
Има една стара поговорка: "Интереса клати феса!".
Тя важи с пълна сила за незаменимия Борисов и компанията около него.
Питам се какво ли ще стане ако един ден Борисов падне от власт?
Може би неговия приятел Ердоган ще ни залее с бежанци за наказание, че не сме избрали Борисов за нов мандат?
Може би турската армия ще нахлуе в България, за да издигне обратно падналия Борисов?
А може би ще настане нестабилност и хаос в иначе толкова подредената ни държава?

Затова е жизнено важно да се открие лек за безсмъртие, за да може Бойко Борисов да ни управлява завинаги.
Алтернативата е немислима!
След екстрадицията на Бююк по оста Москва-Анкара-София вече никой не е в безопасност.
Ако някой гражданин, намиращ се на територията на Република България, си позволи да плюе по "демократичното" управление на Ердоган има голяма вероятност да бъде предаден на турските власти като терорист и метежник.
Затова за управляващите в Турция трябва да се говорят само хубави неща, защото политиците в България са се превърнали послушни слуги на Ердоган.
В момента Борисов се е навел с гръб към Ердоган и му позволява да си прави каквото поиска с надеждата, че той ще отклони бежанския поток в друга посока, а няма да го насочи към България.
Това не е държавническо поведение, а реакцията на страхлив човек с ограничено мислене.
За съжаление дори и Президентството е обсебено от същия тип мислене с отказа на Маргарита Попова да даде убежище на Бююк.
Единствено българския съд е признал, че Бююк трябва да остане в България и да не бъде връщан в Турция, където има опасност за живота му, но това беше глас в пустиня.
Случаят с турския бизнесмен доказва, че човешките права нямат място в България и няма кой да защити обикновените хора.
Вече е очевидно, че в България има диктатура, която ще се затвърди с приемането на новия закон за борба с тероризма.
С помощта на този законов инструмент Вътрешният министър, ръководителя на ДАНС и Главния прокурор ще получат власт, която никой досега в България не е имал.
Всеки гражданин може да бъде обвинен за терорист само по "обосновано предположение" и да бъде смазан от изпълнителната власт.
И също като в Северна Корея няма да има кой да спаси обикновените хора от саморазправата на властимащите.
Днес крайният резултат е, че България е заложник на Турция и Русия.
Всички знаем, че по време на заложническа криза умира по някой невинен човек, в престрелката между похитителите и силите за сигурност.
Лошото е, че в нашия случай няма кой да спаси заложника България от похитителите Русия и Турция.
Остава само да си сварим жито и да чакаме да хлопне мандалото.

П.п.: Добре, че не съм ничий привърженик, особено на Фетхуллах Гюлен.
Иначе горко ми и тежко!

сряда, 10 август 2016 г.

Експериментът с Дейвид Раймър - 1965 - 2004

Експериментът с Дейвид Раймър - 1965 - 2004



Този експеримент звучи повече като психотрилър, отколкото като научен опит, но за съжаление наистина е бил проведен.
През 1965 г. в Канада се родило момченце на име Дейвид Раймър.
Когато бил на 8 месеца, той трябвало да бъде обрязан, но поради нелепо стечение на обстоятелствата всичко се объркало и целият му пенис бил изгорен, защото лекарят, който извършвал манипулацията, използвал електромагнитна игла, вместо обикновен скалпел.

Родителите на момченцето се обърнали с молба за помощ към психолог на име Джон Мъни.
След като разбрал за случая на младата двойка и тяхното момченце, в главата му се прокраднала "гениална" идея - смяна на пола.
Първоначално родителите били против, но все пак се съгласили да опитат.
Те обаче не знаели, че Мъни не бил толкова заинтересован да им помогне, колкото да докаже, че влиянието на средата, а не генетичните особености, е решаващо за определянето на половата идентичност.

И така, Дейвид се превърнал в Бренда - опитната мишка на един "гениален" психолог.
Бренда преминала през редица операции, включително вагинопластика, както и лечение с високохормонални препарати.
Мъни обявил своя експеримент за успешен, но Бренда проявявала типично момчешко поведение.
Докато растяла, душата й бушували смесени чувства, свързани с най-различни теми – от това защо предпочита да си играе с войници, а не с кукли, до това защо се чувства особено покрай другите момичета.
Най-лошото е, че семейството й скрило от нея малката подробност, че всъщност е родена като Дейвид.

Родителите осъзнали своята грешка, но било твърде късно - майка й проявявала суицидно поведение, баща й бил алкохолик, а брат й - в много тежка депресия.
Когато Бренда разбрала истината, била решена да възвърне своята мъжка идентичност и да стане Дейвид ... отново.
След тежки битки и вътрешни конфликти, на 38 години Дейвид слага край на живота си.

събота, 6 август 2016 г.

Съществува ли истинската любов?

Съществува ли истинската любов?



Може би сте попаднали на един изключително трогателен разказ, обиколил социалните мрежи.
Накратко, той описва историята на бившия австралийски модел Турия Пит, която през 2011 година получава 65% изгаряния по тялото си, вследствие на пожар.
Турия прекарва пет месеца в болница.
Приятелят й Майкъл Хоскин решава да напусне работа, за да поеме грижите за нейното възстановяване.
В едно интервю му задали следният въпрос: "В някой момент помисляли ли сте си да я оставите и да наемете някой, който да се грижи за нея. Да продължите с живота си?".
На въпроса той отговаря: "Ожених се за нейната душа, за нейния характер и тя е единствената жена, която ще продължи да изпълва мечтите ми".
Романтично, нали?
Като сценарий за холивудски филм?

С тази разлика, че на сладникавите филми с щастлив край вече никой не вярва.
А това е истинска история.
Извадена от реалността.
История за любовта, за онази любов, която заслужава да бъде наречена "истинска".
За любовта, която устоява, независимо от тежките житейски ситуации.
Любовта, която наистина ще продължи "и докато смъртта ви раздели".
В историята на Турия Пит има толкова сила, че тя връща вярата в неугасващата любов.
Любовта, която кара хората да бъдат заедно, въпреки всичко.
Защото не всичко може да бъде толкова лошо, колкото ни изглежда.
Не всеки втори брак завършва с развод и не всяка двойка се разделя, заради първата по-голяма трудност.
Може би просто любовта е ценност, привилегия, която не се полага на всички хора.
А може би сме забравили да обичаме истински?
Или не се стараем достатъчно, разглезени от "модерния живот" и бързите, консуматорски отношения?
А може би не искаме да обичаме?
Или пък сами не си позволяваме и слагаме безсмислени прегради?

Може би някъде тук, между хилядите предположения, ще намерим отговора.
Важното е, че истинската любов съществува.

Изпитвал/а ли си истинска любов?
Сподели в коментар под клипа!

----------------------------------------------------------------------
Източник: Съществува ли истинската любов?

четвъртък, 4 август 2016 г.

Как да разпознаем изневярата?

Как да разпознаем изневярата?



Къде започва изневярата - от емоционалното обвързване или от физическия контакт?
Изневярата изглежда толкова осъдителна за тези, които не изневеряват, колкото оправдана за тези, които изневеряват.
Макар повече да страдат от последствията от мъжката изневяра, жените далеч не са по-"верният" пол.

1. Белези на изневярата

Факт е, че изневярата оказва опустошителен ефект върху индивида, семейството и децата на двойката, преживяла изневяра.
Разбира се, процесът на възстановяване след изневяра е напълно осъществим, но той съвсем не е толкова лесен и бърз.
Един често задаван въпрос е "Как да разбера дали партньорът ми кръшка?".
Съществуват белези, които могат да говорят за наличието на извънбрачна връзка.
Разбира се, не ставайте подозрителни, не подскачайте, ако забележите наличието на някой от тези белези и не насочвайте пръст към партньора си, докато не сте се убедили във фактите.

Белег 1: Игнориране и избягване на партньора

Твоят партньор може да изглежда вглъбен, странен и много фокусиран, само че не върху теб.
Може да започне да пренебрегва своите домашни отговорности, децата и дори - кариерата си.

Белег 2: Често сравняване на партньора с някой друг от противоположния пол.

Ако в семейството твоите действия са сравнявани често с действията на някой друг, напълно е възможно този някой да е идеалът на партньора ти за мъж/жена и да е налице връзка.
Доброто ниво на взаимоотношенията между вас също не са гаранция, че изневярата няма да се случи точно на теб.
Изневярата се случва най-често с някой, който е част от общността, от която е част партньорът ти - общ приятел, съсед, колега и е предимно по инициативата на "другата страна".

Белег 3: Защитна реакция от страна на партньора

Колкото повече време отделяш, за да убедиш партньора си, че съществува проблем, толкова по-защитен става самият той и се привързва към другата личност.

Белег 4: Липса на комуникация и сексуално общуване

Мълчанието, несподелянето, вглъбяването в себе си, нежеланието за секс и сексуалното избягване са също възможни белези за изневяра.

- Изневярата е сложен процес и информираността е първата стъпка към възстановяването.

2. Може ли да бъде преодоляна изневярата?

В едно интервю с известен журналист Хилъри Клинтън беше запитана за своите възгледи за брака след преживяната изневяра от страна на своя съпруг.
След преживяната мъка от тази тъжна история тя заяви следното: "Ние сме били женени 22 години и това, което научих преди много време е, че единствените хора, които имат значение, в който и да е било брак, са само двамата и никой друг".

Всеки път, когато медиите надуят гайдата и разтръбят кой на кого бил изневерил, брачните двойки започват да се безпокоят дали това ще постигне и тях, а също и какво биха направили в подобна ситуация.
Е, това не е съвсем толкова невинно, колкото се опитва да ни го представи съвременната медия.
При почти всяка двойка, изпитала вкуса на изневярата, може да се забележи следното:
- Срив на доверието;
- Вина и от двете страни;
- Гняв и дори омраза;
- Желание за отмъщение;
- Разочарование;
... и в крайна сметка - депресия.

Възстановяването след подобна случка не е лесно.
Това изисква смелост, прошка, време, сълзи, посвещение и решение да продължиш да обичаш.
И повярвайте - боли много.
Всяка двойка може да се възстанови след изневяра, но това е бавен процес, който изисква решението и на двете страни да работят целенасочено по въпроса.
При все това не всеки брак ще бъде спасен след изневяра.
Ако твоят партньор продължава да те мами и не показва каквото и да е било желание за промяна, време е да вземеш радикални стъпки към раздяла.
Грешката, която много съпрузи или съпруги на изневерили партньори правят е буквално да се вкопчат в тях и да ги молят да не ги напускат.
И реакцията е изненадваща - мъжът или жената започват да изпитват отвращение към мъжа/жена си, привързвайки се още повече към своя нов партньор.
Ако се намираш в ситуация на изневяра и се чувстваш предаден, обясни на своя съпруг/съпруга, че ще му простиш, но ако флиртовете не престанат, ще подадеш веднага молба за развод.
Това е като извършване на спешна хирургическа операция - ако се направи, имаш шанс да оцелееш, ако ли пък не - знаеш какво те очаква.
Пусни партньора си и му постави ясни граници - ако остане, ще се възстановите след изневярата, ако ли пък си тръгне - значи никога не си го имал/а!

Изневерявали ли са ти?
Изневерявал/а ли си?
Сподели в коментар под клипа!