Моноцентричен или полицентричен?
Бъдещето на света през третото хилядолетие
Полицентричен е свят с много центрове - политически, икономически, идеологически, религиозни.
Моноцентричен е свят с един център - политически и икономически.
Какво е бъдещето на човечеството?
Какво ни очаква през третото хилядолетие?
Тези въпроси си задават всички.
За да открием отговорите трябва да се обърнем към миналото.
Така ще разберем настоящето, в което живеем и ще добием някаква представа за бъдещето, което ни очаква.
През последните две-три хиляди години е имало доста империи - Вавилонската, Древноегипетската, Древногръцката, Римската, Османската, Испанската, Британската, Френската, Германската, Руската, Съветската, Американската ...
И, разбира се, винаги е имало противопоставяне на държави и народи едни срещу други.
Войните най-често са се водели за територии, понякога и за идеологии.
Най-пресният спомен за този антагонизъм е Студената война.
Тогава светът беше разделен на два противоположни полюса и бяхме на крачка от самоунищожение..
През това време обаче едно ново изобретение промени света - Интернет.
Той успя да разруши националните граници.
И в един пост-поляризиран свят се роди нов световен ред - държава без граници, без управляващи, без полиция, без цензура.
Тази нова световна държава е виртуална и съществува паралелно с реалните полицейски държави.
Тя е над тях, руши установения ред по начин, по който само революциите го правят.
И затова Интернет е толкова опасен за всички.
След смъртта на комунистическата система се получи срив в целия свят.
Без ясен враг суперсилата САЩ остана инертна маса.
Когато има срещу кого да се бориш и с кого да се съревноваваш имаш цел и я преследваш.
Без тази цел просто живееш ден за ден.
Благодарение на Студената война достигнахме до Луната и ако СССР още съществуваше американците вече щяха да са стъпили на Марс, независимо колко скъпо щеше да е това.
Когато трябва да победиш врага цената няма значение.
Да, но СССР отдавна го няма.
И тук се явява големият проблем.
Какво ще се случи от тук нататък?
Първите симптоми какво ще е бъдещето се появиха още в началото на 90-те, когато ЕИО предприе действия за разширяване в източна посока.
Сега в общността има 28 държави членки с тенденция в ЕС да се влеят всички държави от Европа, както и няколко от Азия и Африка.
Но подобен паралелен процес тече и в Русия и подчиненото й пространство.
Турция също се опитва да обедини около себе си другите мюсюлмански държави.
Защо се случва това?
Защото и Русия, и Турция нямат никакъв шанс да влязат в Европейския съюз.
Причината за това не е в голямата им територия и силните им конкурентни икономики, а в броя на населението.
Населението на Турция е 75 милиона, а на Русия - 143 милиона.
В момента с най-голямо население в ЕС са Германия(82 милиона), Франция(63 милиона) и Великобритания(60 милиона).
Ето списък на страните в ЕС по население.
Те не искат да загубят водещата си роля и това е причината вече 30 години да мотат Турция пред вратата на "елитния клуб".
Не, че Турция не е подходящ партньор, но е по-добре тя да няма глас в Европейския парламент.
А разпределението на депутатите в него става на броя на населението по държави.
Това означава, че водещ глас в решенията на ЕС имат Германия, Франция и Великобритания.
За кого ще гласуват преобладаващата част от турците при избори за Европарламент?
Най-вероятно за турските ислямисти.
Така в управлението на Европа основен глас ще имат мюсюлманите.
А Русия е подходяща за партньор за ЕС, но не и за член, защото ако тя стане част от съюза ще диктува политиката на цяла Европа.
Или трябва избирането на броя на евродепутатите да става на друг принцип, а не на броя население или ЕС ще трябва да забрави за разширение в Близкия изток и Азия и да се ограничи само до Балканите, Кавказ и Средиземноморието.
Може би ако Русия и Турция се разпаднат както се случи с Югославия(която имаше 23 милиона население) ще получат покана за членство в ЕС.
По същият начин се случват нещата в Азия, Близкият изток, Африка, Северна и Латинска Америка.
Там се създават регионални съюзи на икономически, политически или идеологически принцип.
Ето каква е политическата карта на света в момента:
Това на практика означава, че в момента в света се създават едни нови империи или се възстановяват стари такива.
Само че този път не са основани на идеологии или национални идеи, а на икономики.
Силните икономики се опитват да привлекат към себе си по-малките и по-слаби икономики и да ги направят зависими от себе си, така че да не могат да избягат от влиянието на "големия си брат".
Така малките държави стават зависими не само икономически, но и политически, и суровинно, и т.н.
По този начин можем да групираме няколко световни съюза:
1. Северноамерикански(САЩ, Канада, Мексико и страните от Карибския басейн)
2. Латиноамерикански(Централна и Южна Америка)
3. Тихоокеански(Япония, Филипините, Австралия, Нова Зеландия и Океания)
Тези три съюза могат да се слеят в един Американо-Тихоокеански.
4. Европейски(Европа и компания)
5. Руски(Русия и компания)
Може би с повече компромиси е възможно тези два съюза да се слеят в един Евроазиатски.
Ако се слеят двата супер съюза ще се получи най-големия - Евро-азиатско-американо-тихоокеански.
6. Африкански(страните от Черна Африка на юг от Сахара)
7. Мюсюлмански(Северна Африка, Близкия, Среден изток и Индонезия)
8. Китайски(Китай и компания)
9. Индийски(Индия, Пакистан, Бангладеш и др.)
И когато светът е разделен на части неизбежно ще възникнат конфликти по границите на империите.
В 21 век войните най-често ще бъдат за ресурси.
Вече виждаме това в конфликта за шелфа под Северния ледовит океан.
За него претендират дузина различни държави.
Битката за ресурси едва сега започва, а когато държавите се съюзят борбата ще стане още по-ожесточена.
И точно тук е голямата грешка - няма нужда от антагонизъм.
Най-важното е хората да живеят добре - да имат работа, образование, здравеопазване, храна и покрив над главите си.
Тези пет стълба са основните за всяко общество.
Всичко друго е вятър и мъгла.
Но политиците отказват да го проумеят.
Ако всички държави имат една и съща валута много бързо ще стане ясно, че на едни места хората са по-бедни отколкото на други.
Всъщност бедността е резултат от неравномерното разпределение на ресурсите.
Едни държави са забогатели за сметка на други, като са експлоатирали ресурсите им - материални, човешки, духовни.
Интернет е първата крачка към обединението на света в една единна държава без граници.
Една световна държава с едни закони, една валута, една столица, единни стандарти и много различни езици.
Но ако това се случи ще стане след много години, защото големите и силни държави все още имат какво да вземат от малките и слаби държави - те имат ресурси, които могат и ще бъдат изнесени в развитите и развиващите се държави.
Така функционира светът от векове и няма да се промени днес или утре.
Но обединението на ниво население ще стане много по-бързо отколкото на национално и политическо равнище.
Защото хората навсякъде искат едно и също - демокрация, нормален живот, мир.
Вместо това през първото десетилетие на 21 век държавите от бъдещия "мюсюлмански съюз" бяха съсипани от войни.
Тероризмът унищожи всяка надежда за тези територии.
А терористите нанесоха много повече вреда на целия мюсюлмански свят, отколкото на Запада.
И войната им не е срещу злите колонизатори, а срещу собствените им братя и сестри мюсюлмани.
Целта на тероризма беше да маргинализира Арабския свят.
И успяха.
А за да стане Турция лидер в този свят съсипаха всички силни мюсюлмански държави от бившата Османска империя.
Сега единственият лидер, който може да ги обедини е Ердоган от нашата съседка Турция.
Тя може да ги поведе към едно мирно и светло бъдеще, а цената е загубата на икономическа независимост и суверенитет.
На практика държавите от Близкия изток и Северна Африка няма да имат друг избор освен да се присъединят към новата турска империя.
Същото се случва и в постсъветското пространство - Русия се опитва да привлече или изнуди държавите от бившия СССР да останат под нейно влияние.
Китай прави абсолютно същото, като използва Северна Корея като пръчката, а себе си представя за моркова.
Индия се мъчи да излезе от сянката на Великобритания и почти е успяла.
Единствено в Черна Африка процесите на обединение се бавят, защото там има твърде много интереси - политически, икономически, ресурсни, демографски, религиозни.
Обединението на Африка ще приключи последно на фона на целия останал свят.
Дори и когато светът отдавна е станал единна държава Африка ще продължава да се вълнува от самата себе си.
Защо се получава така?
Защото силна Африка, силна Арабия, силна Азия, силен Китай, силна Русия означава слаб Запад, а Запада не може да бъде слаб.
Поне така смятат западните стратези.
Къде е мястото на България в цялата тази конфигурация?
Ние сме на границата между ЕС, Руската империя и Ислямския свят.
Това е и причината да сме застрашени от разпадане и конфликти.
Когато преди няколко века Руската и Британската империя се доближили опасно в Азия създали Афганистан като буферна зона между двете супер сили.
Но в Афганистан никога не е имало мир и надали някога ще има.
В буферните държави има концентрирани твърде много интереси и това е причината в тях постоянно да има война.
България е гранична зона и ние като държава трябва да бъдем много силни и единни ако искаме да оцелеем в този полицентричен свят.
Иначе един ден, когато света стане моноцентричен нас няма да ни има.
Не можем да си позволим вътрешни конфликти, омраза, разделение.
В никакъв случай не можем да си позволим да бъдем слаби, защото ще бъдем разкъсани за закуска от големите хищни риби.
Ние нямаме приятели.
В световната политика има само интереси.
И ще ни използват, докато могат, а когато станем безполезни ще ни захвърлят като непотребен боклук.
В момента сме член на ЕС и трябва да се възползваме от това - да развием икономиката си, да увеличим населението си, да подсилим армията си, да бъдем лидери в региона, макар и малки по площ и население.
И да се сприятелим с всички, които можем.
По-добре да имаме силни приятели, отколкото слаби врагове.
Ако Турция и Русия се присъединят към ЕС ще станем вътрешна граница и опасността за нас ще намалее.
Но за да стане това трябва да с промени начина на мислене на политиците в ЕС, Русия и Турция, а това е невъзможна за изпълнение задача.
Ако попитаме младите хора във всички държави какво искат за себе си те ще кажат, че искат свобода и демокрация.
А точно това никой няма да им даде.
Защото свободата е опасна за всички.
Тя ражда опасни идеи и още по-опасни стремежи за реализирането на тази идеи.
А това е заплаха за всяко управление.
Най-важно е, докато тече процеса на обединение в съюзите да има свобода и демокрация.
Когато човечеството премине в епохата на моноцентризма или ще има свобода, или ще има световна диктатура и това зависи от политическите режими в отделните съюзи.
По какъв път ще тръгне света не може да се каже от сега, но ще разберем какво може да бъде бъдещето съдейки по Интернет.
Виртуалната държава се подчинява на същите правила както и реалния свят.
По нея ще съдим за това какво ни очаква в третото хилядолетие.
Ако Интернет се запази свободен, независим и демократичен, то има надежда и света един ден да бъде свободен, независим и демократичен.
Бъдещето на света през третото хилядолетие
Полицентричен е свят с много центрове - политически, икономически, идеологически, религиозни.
Моноцентричен е свят с един център - политически и икономически.
Какво е бъдещето на човечеството?
Какво ни очаква през третото хилядолетие?
Тези въпроси си задават всички.
За да открием отговорите трябва да се обърнем към миналото.
Така ще разберем настоящето, в което живеем и ще добием някаква представа за бъдещето, което ни очаква.
През последните две-три хиляди години е имало доста империи - Вавилонската, Древноегипетската, Древногръцката, Римската, Османската, Испанската, Британската, Френската, Германската, Руската, Съветската, Американската ...
И, разбира се, винаги е имало противопоставяне на държави и народи едни срещу други.
Войните най-често са се водели за територии, понякога и за идеологии.
Най-пресният спомен за този антагонизъм е Студената война.
Тогава светът беше разделен на два противоположни полюса и бяхме на крачка от самоунищожение..
През това време обаче едно ново изобретение промени света - Интернет.
Той успя да разруши националните граници.
И в един пост-поляризиран свят се роди нов световен ред - държава без граници, без управляващи, без полиция, без цензура.
Тази нова световна държава е виртуална и съществува паралелно с реалните полицейски държави.
Тя е над тях, руши установения ред по начин, по който само революциите го правят.
И затова Интернет е толкова опасен за всички.
След смъртта на комунистическата система се получи срив в целия свят.
Без ясен враг суперсилата САЩ остана инертна маса.
Когато има срещу кого да се бориш и с кого да се съревноваваш имаш цел и я преследваш.
Без тази цел просто живееш ден за ден.
Благодарение на Студената война достигнахме до Луната и ако СССР още съществуваше американците вече щяха да са стъпили на Марс, независимо колко скъпо щеше да е това.
Когато трябва да победиш врага цената няма значение.
Да, но СССР отдавна го няма.
И тук се явява големият проблем.
Какво ще се случи от тук нататък?
Първите симптоми какво ще е бъдещето се появиха още в началото на 90-те, когато ЕИО предприе действия за разширяване в източна посока.
Сега в общността има 28 държави членки с тенденция в ЕС да се влеят всички държави от Европа, както и няколко от Азия и Африка.
Но подобен паралелен процес тече и в Русия и подчиненото й пространство.
Турция също се опитва да обедини около себе си другите мюсюлмански държави.
Защо се случва това?
Защото и Русия, и Турция нямат никакъв шанс да влязат в Европейския съюз.
Причината за това не е в голямата им територия и силните им конкурентни икономики, а в броя на населението.
Населението на Турция е 75 милиона, а на Русия - 143 милиона.
В момента с най-голямо население в ЕС са Германия(82 милиона), Франция(63 милиона) и Великобритания(60 милиона).
Ето списък на страните в ЕС по население.
Те не искат да загубят водещата си роля и това е причината вече 30 години да мотат Турция пред вратата на "елитния клуб".
Не, че Турция не е подходящ партньор, но е по-добре тя да няма глас в Европейския парламент.
А разпределението на депутатите в него става на броя на населението по държави.
Това означава, че водещ глас в решенията на ЕС имат Германия, Франция и Великобритания.
За кого ще гласуват преобладаващата част от турците при избори за Европарламент?
Най-вероятно за турските ислямисти.
Така в управлението на Европа основен глас ще имат мюсюлманите.
А Русия е подходяща за партньор за ЕС, но не и за член, защото ако тя стане част от съюза ще диктува политиката на цяла Европа.
Или трябва избирането на броя на евродепутатите да става на друг принцип, а не на броя население или ЕС ще трябва да забрави за разширение в Близкия изток и Азия и да се ограничи само до Балканите, Кавказ и Средиземноморието.
Може би ако Русия и Турция се разпаднат както се случи с Югославия(която имаше 23 милиона население) ще получат покана за членство в ЕС.
По същият начин се случват нещата в Азия, Близкият изток, Африка, Северна и Латинска Америка.
Там се създават регионални съюзи на икономически, политически или идеологически принцип.
Ето каква е политическата карта на света в момента:
Това на практика означава, че в момента в света се създават едни нови империи или се възстановяват стари такива.
Само че този път не са основани на идеологии или национални идеи, а на икономики.
Силните икономики се опитват да привлекат към себе си по-малките и по-слаби икономики и да ги направят зависими от себе си, така че да не могат да избягат от влиянието на "големия си брат".
Така малките държави стават зависими не само икономически, но и политически, и суровинно, и т.н.
По този начин можем да групираме няколко световни съюза:
1. Северноамерикански(САЩ, Канада, Мексико и страните от Карибския басейн)
2. Латиноамерикански(Централна и Южна Америка)
3. Тихоокеански(Япония, Филипините, Австралия, Нова Зеландия и Океания)
Тези три съюза могат да се слеят в един Американо-Тихоокеански.
4. Европейски(Европа и компания)
5. Руски(Русия и компания)
Може би с повече компромиси е възможно тези два съюза да се слеят в един Евроазиатски.
Ако се слеят двата супер съюза ще се получи най-големия - Евро-азиатско-американо-тихоокеански.
6. Африкански(страните от Черна Африка на юг от Сахара)
7. Мюсюлмански(Северна Африка, Близкия, Среден изток и Индонезия)
8. Китайски(Китай и компания)
9. Индийски(Индия, Пакистан, Бангладеш и др.)
И когато светът е разделен на части неизбежно ще възникнат конфликти по границите на империите.
В 21 век войните най-често ще бъдат за ресурси.
Вече виждаме това в конфликта за шелфа под Северния ледовит океан.
За него претендират дузина различни държави.
Битката за ресурси едва сега започва, а когато държавите се съюзят борбата ще стане още по-ожесточена.
И точно тук е голямата грешка - няма нужда от антагонизъм.
Най-важното е хората да живеят добре - да имат работа, образование, здравеопазване, храна и покрив над главите си.
Тези пет стълба са основните за всяко общество.
Всичко друго е вятър и мъгла.
Но политиците отказват да го проумеят.
Ако всички държави имат една и съща валута много бързо ще стане ясно, че на едни места хората са по-бедни отколкото на други.
Всъщност бедността е резултат от неравномерното разпределение на ресурсите.
Едни държави са забогатели за сметка на други, като са експлоатирали ресурсите им - материални, човешки, духовни.
Интернет е първата крачка към обединението на света в една единна държава без граници.
Една световна държава с едни закони, една валута, една столица, единни стандарти и много различни езици.
Но ако това се случи ще стане след много години, защото големите и силни държави все още имат какво да вземат от малките и слаби държави - те имат ресурси, които могат и ще бъдат изнесени в развитите и развиващите се държави.
Така функционира светът от векове и няма да се промени днес или утре.
Но обединението на ниво население ще стане много по-бързо отколкото на национално и политическо равнище.
Защото хората навсякъде искат едно и също - демокрация, нормален живот, мир.
Вместо това през първото десетилетие на 21 век държавите от бъдещия "мюсюлмански съюз" бяха съсипани от войни.
Тероризмът унищожи всяка надежда за тези територии.
А терористите нанесоха много повече вреда на целия мюсюлмански свят, отколкото на Запада.
И войната им не е срещу злите колонизатори, а срещу собствените им братя и сестри мюсюлмани.
Целта на тероризма беше да маргинализира Арабския свят.
И успяха.
А за да стане Турция лидер в този свят съсипаха всички силни мюсюлмански държави от бившата Османска империя.
Сега единственият лидер, който може да ги обедини е Ердоган от нашата съседка Турция.
Тя може да ги поведе към едно мирно и светло бъдеще, а цената е загубата на икономическа независимост и суверенитет.
На практика държавите от Близкия изток и Северна Африка няма да имат друг избор освен да се присъединят към новата турска империя.
Същото се случва и в постсъветското пространство - Русия се опитва да привлече или изнуди държавите от бившия СССР да останат под нейно влияние.
Китай прави абсолютно същото, като използва Северна Корея като пръчката, а себе си представя за моркова.
Индия се мъчи да излезе от сянката на Великобритания и почти е успяла.
Единствено в Черна Африка процесите на обединение се бавят, защото там има твърде много интереси - политически, икономически, ресурсни, демографски, религиозни.
Обединението на Африка ще приключи последно на фона на целия останал свят.
Дори и когато светът отдавна е станал единна държава Африка ще продължава да се вълнува от самата себе си.
Защо се получава така?
Защото силна Африка, силна Арабия, силна Азия, силен Китай, силна Русия означава слаб Запад, а Запада не може да бъде слаб.
Поне така смятат западните стратези.
Къде е мястото на България в цялата тази конфигурация?
Ние сме на границата между ЕС, Руската империя и Ислямския свят.
Това е и причината да сме застрашени от разпадане и конфликти.
Когато преди няколко века Руската и Британската империя се доближили опасно в Азия създали Афганистан като буферна зона между двете супер сили.
Но в Афганистан никога не е имало мир и надали някога ще има.
В буферните държави има концентрирани твърде много интереси и това е причината в тях постоянно да има война.
България е гранична зона и ние като държава трябва да бъдем много силни и единни ако искаме да оцелеем в този полицентричен свят.
Иначе един ден, когато света стане моноцентричен нас няма да ни има.
Не можем да си позволим вътрешни конфликти, омраза, разделение.
В никакъв случай не можем да си позволим да бъдем слаби, защото ще бъдем разкъсани за закуска от големите хищни риби.
Ние нямаме приятели.
В световната политика има само интереси.
И ще ни използват, докато могат, а когато станем безполезни ще ни захвърлят като непотребен боклук.
В момента сме член на ЕС и трябва да се възползваме от това - да развием икономиката си, да увеличим населението си, да подсилим армията си, да бъдем лидери в региона, макар и малки по площ и население.
И да се сприятелим с всички, които можем.
По-добре да имаме силни приятели, отколкото слаби врагове.
Ако Турция и Русия се присъединят към ЕС ще станем вътрешна граница и опасността за нас ще намалее.
Но за да стане това трябва да с промени начина на мислене на политиците в ЕС, Русия и Турция, а това е невъзможна за изпълнение задача.
Ако попитаме младите хора във всички държави какво искат за себе си те ще кажат, че искат свобода и демокрация.
А точно това никой няма да им даде.
Защото свободата е опасна за всички.
Тя ражда опасни идеи и още по-опасни стремежи за реализирането на тази идеи.
А това е заплаха за всяко управление.
Най-важно е, докато тече процеса на обединение в съюзите да има свобода и демокрация.
Когато човечеството премине в епохата на моноцентризма или ще има свобода, или ще има световна диктатура и това зависи от политическите режими в отделните съюзи.
По какъв път ще тръгне света не може да се каже от сега, но ще разберем какво може да бъде бъдещето съдейки по Интернет.
Виртуалната държава се подчинява на същите правила както и реалния свят.
По нея ще съдим за това какво ни очаква в третото хилядолетие.
Ако Интернет се запази свободен, независим и демократичен, то има надежда и света един ден да бъде свободен, независим и демократичен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!