Аз не намерих това, което търсех

Аз не намерих това, което търсех
В отговор на "Запознанството по Интернет"

Прочетох "Запознанството по Интернет" и написаното провокира в мен бурна реакция.
Общувам си онлайн от десетина години.
За това време не успях да създам сериозна връзка след запознанство в Интернет, въпреки че доста време разчитах по този начин да срещна подходящата за мен жена.

Не се оплаквам.

Просто правя изводите си въз основа на личния си опит и преживявания.
Потребителите използват Интернет за всичко друго, но не и за създаване на връзки.
А тези, които се опитват да си намерят партньор онлайн стават за посмешище.
Запознавал съм се с много жени, но не съм се срещал с никоя на живо.
При положение, че не можеш да осъществиш жив контакт с някого за каква връзка говорим.

Интернет връзките са мит, като Йети.

Тук много хора ще започнат да спорят с мен как са се запознали през Интернет и сега имат щастлива връзка.
Да, но тези, които твърдят, че са се запознали през мрежата всъщност първо са се видели на живо и след това са започнали да си комуникират онлайн.
Предполагам, че в България сигурно има поне една двойка, която наистина са се запознали през Интернет и след това са пренесли отношенията си в реалния живот, но това е по-скоро изключение, отколкото правило.
Жените, които си общуват виртуално не желаят да се срещат на живо с мъже.
И причината е точно в споделянето на прекалено лична информация на един твърде ранен етап от познанството.
В реалния свят не бих казал на първата среща какъв е сексуалния ми опит или коя е любимата ми поза, но в Интернет освободен от живия контакт мога да отговоря на личните въпроси, а след като чуят отговорите на неудобните въпроси жените не искат жива среща.
Същото е и в обратния случай - ако някоя ти каже в чата колко сексуални партньора е имала ще искаш ли да се срещнеш с нея на живо?
А ако поискаш среща ще си си създал едно предварително мнение за нея въз основа на информация, която е споделена онлайн в комуникация лишена от емоции, жестове и мимики.
Защото при живото общуване можеш да погледнеш човека в очите и да прочетеш в тях мислите му, а това няма как да стане през Интернет.
Когато срещна някоя на живо веднага знам дали я харесвам или не.
При Интернет общуването липсва тази ясна преценка.
Снимките могат да бъдат режисирани и обработени допълнително, така че всички дефекти да изчезнат.
В реалното общуване виждаш човека такъв какъвто е.
Да, през Интернет можеш да се запознаеш с китайка или испанка, но също така можеш да се запознаеш и с баба Пена от Долно Уйново, стига тя да има връзка с мрежата и компютър, с който да може да работи.

И когато отидеш на среща на живо можеш да се разочароваш доста - ще очакваш младо, интелигентно, осемнайсет годишно момиче със запазен морал, а ще срещнеш възрастна дама загубила девствеността си преди майка ти да се е родила.

Онлайн общуването има повече недостатъци, отколкото предимства.
През Интернет е много по-лесно да станеш жертва на емоционална игра - месеци наред да те залъгват, че те харесват, а един ден да се окаже, че обекта на чувствата ти е омъжена жена с две деца.
В реалния живот подобна игричка е малко по-трудна за осъществяване.
Нещата, които хората си позволяват в мрежата не биха ги направили в реалния свят.
Създаването на сериозна връзка през Интернет е толкова трудно, колкото комуникацията с писма в бутилки.
За мен виртуалния свят не е мястото за свалки.
Онлайн можете да работите, да учите, да пазарувате, да си общувате с приятели, но не и да се влюбвате.
Това е моето мнение, защото аз не намерих това, което търсех.

Дано вие имате повече късмет!

Автор: biggeorge
21.01.2014 г.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Не намерих това, което търсех