Писмо до любимата 12: Завинаги сам!

Писмо до любимата 12: Завинаги сам!

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

Здравей,любима!
Сега ще ти разкажа какво се случи по-нататък ...

Декември

На 22 декември дойде ... студеното лято.
Аз си гледах кефа като се излежавах и си спях сладко-сладко.
Ядохме мусака и бисквитена торта.
Не ядохме, освинихме се.
След като мина Коледата си направихме тиквеник и печен ориз с риба.
Пак се освинихме.
Добре, че не пием алкохол.
На 23 декември беше купона на колегите от работата.
Аз не отидох.
Казах им, че ще ходя на гости на Анонимницата, но всъщност си останах в нас.
Цяла година ми пържат мозъка на бавен огън, не ми се искаше да купонясвам с тях, особено знаейки какви пияндета са и как като се накъркат ще започнат да се излагат и да ме карат и мен да се излагам.
Не обичам да се излагам, не обичам да гледам как други хора се излагат.
Освен това в ресторанта, който е на 5 минути от нас купон щяха да имат и други администрации - т.е. излагацията щеше да е пълна.
Без мен, пичове и пички!
На Коледа и след нея си отядох и си отспах.
Естествено все още ми се спеше, но толкова колкото преди.
На 26 декември реших да звънна на колежката Британка и да я питам иска ли да излезем на среща.
Обаче взех това решение в 11 вечерта, затова реших да й звънна на другия ден, след работа, т.е. около 17:10 ч.
Много съм нахален, нали, любима?
И така ... на 27 декември, петък, в 17:30 ч. звъннах на Британката, но момичето от автоматичната телефонна централа ми каза, че абоната в момента говори и не може да ме свърже, а трябва да изчакам.
На мен не ми се чакаше и затворих.
Приех го като знак, че между нас нищо няма да се получи и не й звъннах повече.
В събота ходих до аптеката да си купя крем и си взех и едни слушалки-тапички за 3 лева от магазин за един лев.
Изпробвах ги с новия си телефон Нокиа 106, но не ми харесаха.
Китайците правят се по-големи боклуци.
Е, ще ги ползвам, но няма да ми е приятно.
В неделя избръснах баща ми и се занимавах с глупости - основно гледане на телевизия и ровене в Интернет.
Аман от тоя Интернет!
В понеделник, 30.12.2013 г., направих малко коремни преси - 30 бр. по 5 повторения.
Домързя ме да правя повече упражнения.
В предпоследния ден на годината ходих до "Кауфланд" да пазарувам.
Това беше голяма грешка!
Там имаше 10 000 души, които едновременно се опитваха да си напазруват за Нова година.
След това отидох до "Пени Маркет", върнах се, писах на Анонимницата, която най-накрая си получи картичката.
Писах и на "Шоуто на Слави" за моята нова идея, която казва "Булка за Слави" и после пак отидох до "Кауфланд".
Хората вече ги нямаше и можех да си напазарувам на спокойствие - само че бързах, защото щяха да затварят.
Прибрах се с покупките, навечерях се и си легнах да спя.
На 31.12.2013 г. се събудих недоспал.
Хапнах малко, пийнах чай, погледах телевизия, початках на компютъра.
Установих, че имам доста Троянски коне и се заех да ги премахна.
Докато се усетя стана полунощ.

Януари

Най-накрая дойде Новата година.
Голям праз!
Но се възползвах от празника и пратих поздравителен смс на Британката.
Тя също ми върна поздравителен смс.
Имаше адски много фойерверки, музика, смях, но бях сам и ми беше тъпо.
Накрая се уморих и си легнах да спя.
Като се събудих се помотах, хапнах малко, пийнах чай, погледах телевизия, початках на компютъра.
Махнах и останалите вируси.
Легнах си да спя рано сутринта на 02.01.2014 г.
Като се събудих закусих в три след обяд и излязох на разходка из града.
И докато се разхождах и си слушах музика от новия телефон го изтървах на земята.
От удара се разпадна на части - корпус, батерия и заден капак.
Сглобих го и о, чудо - той проработи.
Нищо му нямаше на джиесема.
Слава Богу, не го бях счупил както първоначално си помислих.
Прибрах се в нас и като казах на нашите, че съм си изтървал телефона на земята казаха, че няма да оцелее дълго в ръцете ми.
Съгласен съм с тях!
Майната му на телефона, това е само вещ!
Колкото оцелее, толкова!
Пак си легнах рано сутринта на 03.01.2014 г.!
Като се събудих взех генерално решение.
Реших, че от 03.01.2014 г. повече няма да се самозадоволявам!
Омръзна ми да гледам на монитора как други хора правят секс, а аз да НЕ правя секс.
Не е честно, мамка му!
Да видим колко ще издържа без самозадоволяване!
В събота, 04.01.2014 г., си приготвихме четири баници със сирене и кренвирши.
Оказаха се много вкусни.
Така се освиних, че чак ме досрамя.
Но поне спрях да се тъпча с чесън, лук и черен пипер, защото корема ме боли от твърде лютата храна.
В неделя, 05.01.2014 г., се избръснах, подстригах и изкъпах.
Успях да се оправя с всичко още в 19:00 часа и бях готов за лягане по всяко време.
От този ден отново започнах да правя упражнения :
30 коремни преси по 5 повторения
10 лицеви опори по 5 повторения
20 клякания по 5 повторения
Но след като приключих с тренировката седнах да гледам филми и пак окъснях.
Легнах си да спя в 02:30 през нощта.
В понеделник, 06.01.2014 г., станах рано, още в 07:00 ч.
Трябваше да се връщам на работа след 16 дни почивка.
А какво ме чакаше на работата си нямах и най-малка идея.
Целият ден се опитвах да обслужвам хората максимално добре, въпреки че ми се спеше и бях уморен.
Освен това компютърната система не работеше цялата сутрин и с мъка си вършех работата.
Вечерта половин час преди да си тръгна ми поставиха задача, която щеше да ми отнеме поне един час.
Справих се точно за 31 минути.
В 17:01 ч.изхвърчах надолу по стълбите да догоня Британката.
Подозирах, че си е тръгнала преди мен и исках да я настигна, за да си тръгнем заедно от работа и да си поговорим.
Хукнах надолу по стълбите и на втората площадка я настигнах.
Тя си говореше тихичко с един от нейните колеги.
Стреснаха се като ме видяха.
За да прикрие смущението ми каза: "Тичаш надолу по стълбите, иска ми се да видя как ще го направиш в обратната посока!", а аз й отговорих: "Правил съм го, но е опасно, защото можеш да се спънеш и да паднеш!".
Тя се подсмихна иронично на думите ми и ми направи жест да продължа да си тичам надолу по стълбите.
Аз това и направих.
Слязох на партера, а тя и колегата й останаха на площадката да си шушукат.
Заприказвахме се с охраната на висок глас и това ги издразни, защото аз не си тръгвах, а я чаках да слезе, за да се лепна за нея.
Двамата бавно слязоха по стълбите и се запътиха към изхода.
Аз и казах: "Тръгваш ли си?" и се лепнах зад гърба й, а тя ми отговори със заядлив глас: "Да, тръгвам си! Отивам на фитнес! Хайде, чао-о-о!" и ми махна с ръка с жест, който искаше да каже "Остави ме на мира, преследвачо долен, не виждаш ли, че вече си имам мъж, ти ме отвращаваш!".
Реших, че повече няма да й се обаждам и да си говоря с нея, както спрях да си говоря с Нагаждачка (бившата Бонбонка).
Няма смисъл да се свалям на обвързана жена.
За пореден път една жена ме подведе да си помисля, че ме харесва.
А за последните петнайсет години много жени ми направиха този номер - на практика всяка, която срещнах.
Добре, че не съм злопаметен.
Само помня всичко, което си заслужава да се помни.
Вечерта на края на първия работен ден си легнах в 01:30 часа.
Във вторник станах в 07:30 и ми се спеше.
Довърших си работата от предния ден и свърших доста за този ден.
Почерпиха ме с бонбони за Ивановден.
На обяд си ходих до вкъщи, защото имах стомашни проблеми, а те бяха породени от грипа, който карах вече трети ден.
След обяд се върнах на работа и си довърших всичко.
В 16:00 часа направихме съвещание, на което се наслушах на женски крясъци.
След това изчаках да стане 17:10 часа и слязох на първия етаж, където за един час обясних на охраната как да си настрои браузъра да не помни историята, как да си изтрие историята и как да си промени началната страница.
Той остана доволен.
След това си тръгнах и се разходих из града в мъглата.
Прибрах се и във Вбокс-а се сблъсках с поредния случай на тормоз.
Противопоставих се на насилника и след това всички постепенно спряха да ми пишат:
"biggeorge каза:
Мирослав Кюранов (stane), ще ти кажа нещо, но искам да ме разбереш правилно, а се съмнявам, че това ще се случи.
Още в началото уточнявам, че не защитавам никого освен себе си.
Ти влизаш в тази група, за да се дразниш с хората в нея и да търсиш конфликти, само че го правиш толкова умело, че на пръв поглед не си личи тормоза, който упражняваш.
Това ти поведение е плод на някакви твои си лични проблеми, които не ме интересуват.
Но няма да търпя човек като теб около себе си.
Години наред съм си общувал с много такива като теб.
Смятам обаче, че в този сайт намерих една спокойна зона, където няма тормоз и психическо насилие, където мога да си почина от изпълнения с подобен на твоя тормоз ден.
И не ми е приятно вечерта като се прибера в нас да вляза в тази група и да ти чета "шегите".
На мен не си ми смешен, не си ми забавен.
Не ми беше забавен и преди време, когато се дразнеше с други хора от тази група.
Не ми беше забавно и когато твоята "приятелка" Полицейски контрол също избиваше комплекси в тази група.
А най-лошото е, че другите участници в групата те толерират, което е меко казано ненормално.
Вероятно го правят, за да се скрият от твоя тормоз.
Докато ти се занимаваш с Димитър няма да се занимаваш с тях.
Вероятно си мислят, че като имаш разни значки и си позволяваш всичко си недосегаем.
Не, не си.
Ти си обикновен човек като всички останали, обикновен потребител като всички останали.
И не си с привилегии.
Ако не можеш да се държиш възпитано и толерантно с останалите членове на тази група по-добре не влизай тук.
Това важи за всички, които смятат да се дразнят с някого тук.
Никого те гоня, нямам това право, Мирослав Кюранов (stane) имаш правото да си в тази група, но не мога да приема, че ти ще бъдеш тук и ще се "шегуваш" с хората(включително и с мен) и аз ще търпя "шегите" ти.
Аз също съм обикновен потребител и това е моето мнение.
Заставам срещу теб и срещу тормоза ти, срещу агресията ти.
Открито, директно.
Мирослав Кюранов (stane) , не ме е страх от теб.
И ако обичаш не ми пиши нито тук в чата, нито на лични, нито където и да е.
Ти не ме интересуваш.
За останалите, които не разбират за какво говоря, моля ви прочетете това:
Мобинг"
Легнах си да спя чак в 02:00 часа.
В сряда се събудих в 07:30 часа и пак ми се спеше.
Като си влязох във Вбокс-а установих, че в групата за значките модератор ми е написал съобщение, аз реших да му отговоря:
"moderator каза:
biggeorge Когато човек общува с хора, които намира за по-глупави от себе си (не които са, а които той счита за такива) много е трудно да се спре да ги иронизира. Това е жестоко забавление, което винаги наранява отсрещната страна, дори и иронизиращият да си мисли, че не разбират (затова и не вижда вреда).
Иронизираният разбира, че го подиграват, не по какъв начин точно и с какво, но усеща и единствената защита, която притежава (към момента) е да обиди или да почне да се самосъжалява и да търси съчувствие. Което само доказва тезата на иронизиращия, че е слаб и глупав и го изпълва с доволство.
Да не си жесток към по-слабия иска въздържание. А понякога по-слабия с държанието си те провокира до такава безкрайност, че и най-търпеливият не успява да се въздържи.
Ти самият, в твоето съобщение, не ползва ли пълното име на потребителя с цел да предадеш повече тежест на изказването си. Не е редно Но такива са игрите, които хората играят.
---------------------
biggeorge каза:
Мисля, че последното ти изречение е причината да не искам да се сближавам с никого и да съм съвсем сам.
Не обичам игрите, които хората си играя едни с други.
Обичам честните, директни отношения.
В нашето семейство са ни такива отношенията от поколения и ние(в частност аз) не можем да приемем поведението на мнозинството хора.
Това е социален конфликт, от който аз няма как да избягам.
Затова и се дърпам от всеки, който усетя, че си играе с мен.
Не обичам да си играят с мен, защото знам, че накрая ще страдам, а това душевно страдание не е добре за психическото и физическото ми здраве.
Между другото ако смятам, че някой е по-глупав от мен или ще му го кажа директно("Ти си необразован"), или ще се смъкна на неговото интелектуално ниво, докато си общуваме и няма да му търся кусури, или и двете.
Примерно на Скенара директно щях да му кажа:
"Скенарчо, имаш правописна грешка. Написал си 'във даскало', а трябва да е 'в даскало'. Пише се 'във водата', 'във фонтана' и 'в стаята', 'в колата'. Правилото е следното: дългото 'във' се пише пред думи, които започват с буквите 'в' или 'ф', краткото 'в' се пише пред всички други думи, които започват с други букви различни от 'в' и 'ф'. Например: 'Във ваната' е правилно, 'във горещата вана' е грешно, трябва да е 'в горещата вана'. Същото важи и за 'с/със' - 'със' се пиша пред думи започващи с буквите 'с' и 'з', 'с' се пише пред всички останали думи. Примерно 'със зеле' е правилно, 'със кисело зеле' е грешно, трябва да е 'с кисело зеле'. Разбра ли ме, Скенарчо? Ако си ме разбрал кажи ми грешно ли е изречението и го поправи: 'Влязох в вилата и след това се топнах във горещата вана с зелени краставички и солети'. Ако те интересува виж подробното обяснение:
Двойни предлози в книжовния български език "
И това щях да му го напиша на лични, а не тук в чата.
Подобно поведение одобрявам.
След като прочете какво съм му написал повече няма да допусне грешка в изписването на предлозите.
Така той ще научи нещо ново или ще си припомни нещо забравено.
Да, ти ще кажеш, че не могат всички да действа по моя начин.
Но все пак, когато някой бърка в отношенията си с околните би трябвало да му се направи възпитана забележка.
Да, прав си, че нарочно му написах пълното име на stane, за да разбере, че говоря сериозно, а не се шегувам или лигавя.
Но не искам да го стресирам, гоня или тормозя.
Искам да променя поведението му.
Но той по-скоро е готов да се махне, отколкото да еволюира в по-добра посока.
Трябва да разбере, че тук в групата не сме му врагове или противници.
Нямаме какво да делим.
Събрали сме се да си говорим като хора.
Само че периодично се появява някой, който започва да се дразни с конкретен човек и го прогонва от тук и пишещите и влизащите в тази група ставаме все по-малко.
Помня какво беше преди 1,2,3 години.
Ама познавали сме се от години и вече сме си били омръзнали.
Глупости на търкалета.
Цял живот да прекараш с един човек можеш изобщо да не го опознаеш, какво остава при Интернет общуването.
Дори и аз, който съм открит и си пиша, и казвам директно каквото си мисля в реалния живот не съм това, което показвам тук.
В Интернет казвам това, което в реалния живот само си мисля.
Ако снощната ситуация беше станала в реалния живот просто щях да дръпна в страни Скенара и да му кажа да не обръща внимание на никого, каквото и да му казват, а на противника му нищо нямаше да кажа, само щях да си помисля разни неща за него.
А ако Скенара реши да не ме послуша щях да го оставя да си прави каквото си иска - да си троши главата, живота ще го научи какво се прави в подобни ситуации.
Тръгвам да променям stane, защото смятам, че ако иска той може да покаже и по-добра страна от себе си.
Между другото понякога слабостта може да е просто поза, за да може агресивния да покаже истинското си поведение.
Затова не бива нито да си в ролята на агресора, нито в ролята на жертвата.
Трябва да бъдеш просто Човек.
Ако се държиш нормално с всички и ако те се отнасят нормално с всички ще живеем в една малко по-нормална държава.
Така мисля аз, това е моето мнение и го излагам спокойно и разумно.
Така правят големите, зрели хора, а аз се опитвам да се държа като възрастен, какъвто съм от 10 години.
Не винаги ми се получава, де! ".
След този разговор останалите потребители спряха да ми пишат.
През деня свърших малко работа и през повечето време дремах като пукал.
Цербер ми открадна всички клиенти, но на мен вече ми е все едно.
Вечерта се прибрах в нас и най-накрая написах отговор на писмото на Анонимницата, което получих няколко дни по-рано:
"Анонимницата каза:
Много тъжно ми стана, че нямаш никакви приятели
Не е редно.
Все пак всеки човек се нуждае от общуване със себеподобни.
Живият контакт е много важен.
Може би част от проблема, че не можеш да си намериш гадже е свързан и с това, че единствените хора, с които общуваш са родителите ти.
Може би заради това имаш някакъв изграден стереотип на поведение, което не се харесва на жените.
Не съм психолог, но смятам, че трябва да си потърсиш приятели на твоята възраст.
Да станеш по-социален.
Откога ти разправям да започнеш да използваш Скайп, Фейсбук и други неща.
Мисля, че ще ти помогнат.
А и трябва да имаш хора около себе си, на които да разчиташ.
Все пак си нормален, интелигентен човек, с чувство за хумор.
Не си някой сухар олигофрен, с който никой не иска да общува.
Така, че се взимай в ръце и започвай да си търсиш приятели, с които да се виждаш.
Знам, че не става толкова лесно, но все пак трябва да опиташ.
Свържи с някои стари твои приятели, с които не си се виждал от години.
Аз така съм си подновявала приятелството с много хора.
Просто бъди по-социално активен и ще видиш, че чрез други хора, ще срещнеш и подходящия за теб човек.
Бъди оптимист!
---------------------
biggeorge каза:
Това, което ще ти напиша звучи като оправдание за липсата ми на компания и приятели.
Имам чувството, че вече сме го водили този разговор на тема "защо нямам приятели?!?".
Не си спомням до какъв извод достигнахме предния път.
Аз за себе си съм разбрал едно - всичко става с хора.
И за раждане, и за сватба, и за смърт все трябват хора.
Никога не съм имал чужди хора, на които мога да разчитам.
Така че 22 години единствените хора, от които намирам подкрепа са майка ми и баща ми.
А групите, в които съм се включвал винаги са били разделени на две основни части - аз(самичък) и всички останали (заедно).
Така е от ... май от детската градинка.
Години наред търсех вината в себе си.
Но колкото и лош да е един зрял човек надали можем да кажем, че едно 5-6 годишно дете е демон и затова останалите деца го мразят и го бият.
А наскоро прочетох за мобинга и ми се изясниха много неща.
Имаше няколко пъти, в които попадах в подходящи за мен групи, но те бързо се разпадаха въпреки доброто сцепление между членовете.
Няма на кого да се обадя, за да кажа: "Отдавна не сме се чували, хайде да се видим!".
А да се прикача към някоя вече формирала се група е трудно осъществимо - в повечето компании са по двойки, а който е свободен е предварително зает с някой човек, който временно не е наблизо.
Така че аз винаги съм излишен и прикачайки се към компания, в която не ме искат ставам шута на групата (аутсайдера), което не е приятно.
Хората, които срещнах през живота си до тук винаги гледаха да ме използват на максимум.
А аз, глупака, за да изпрося приятелството им правех всичко за тях.
Мога да ти разказвам с часове какви неща съм правил, за да се харесам, но няма смисъл.
А това не искам да го пиша в Писмата си до любимата, защото това завръщане в миналото е унизително за мен, тъй като виждам събитията, които тогава са се случили с очите на 28 годишен човек и ми става мъчно за мен самия.
В различните групи имаше различни хора, които не ме харесваха - не защото съм лош или неприятен, а защото им пречех да се реализират като лидери, каквито те смятаха, че са.
Защото може да не ламтя за власт или пари, но имам авторитет на добър човек и съм неформален лидер(без да го искам и търся), а това не се харесва на назначените отгоре лидери.
Агресията и тормоза през всичките години трябваше да ме направят друг човек - нещо подобно на Октай Енимехмедов.
Но се случи така, че благодарение на родителите ми аз станах нормален човек - доколкото това е възможно в една ненормална среда.
Резултатът беше, че аз не успях да създам дълготрайни връзки.
Никой не иска да е приятел с аутсайдера, който е нагрочен от официалния лидер.
Разбира се, задкулисно всички ми симпатизираха, което обаче не ме правеше по-малко самотен.
Очаквах, че нещо ще се промени след като избягах от детската градина в 1 клас, от 4 в 5 клас, от 6 в 6 клас, от 7 в 8 клас, от 8 в 9 клас, от 12 във висшето, от висшето на работата, от едната работа на сегашната.
Вече знам, че промяна не може да има, докато хората около мен не променят начина си на мислене.
А това няма да стане.
Следователно аз ще продължа да бъда сам, докато не намеря себеподобни.
Например някоя жена, която да има сходни с моите интереси и подобно на моето разбиране за живота и света.
А това, че противоположностите се привличали е глупост - привличат се хората, което си приличат.
Това, че има паузи между отделните прескачания от клас в клас и от курс на курс не трябва да те заблуждава, че в промеждутъците съм имал спокоен и безметежен живот.
От 1 до 4, от 5 до 6, от 6 до 7, в 8, от 9 до 12, от 1 до 6 курс, от завършването на висшето до намирането на първата ми работа, от едната работа до другата - в тези времена с различна интензивност пак имах неприятности.
Може би в някаква степен аз имам поведение на жертва(на глупак и наивник), но пък не мога да бъда и насилник, защото знам къде ще бъда поставен, ако си позволя да се гавря с някого, така както се гавриха с мен - ще се озова при Октай Енимехмедов, а там не ми се ходи.
Затова вече не си търся нито среда, нито приятели, просто чакам да мине живота ми малко по малко и това е.
Няма какво да ти става мъчно.
Изобщо не трябва да ти пука.
Такъв е живота ми.
И вече не се стремя към промяна, защото през 2010 година поисках живота ми да се промени(да се оженя и да имам дете) и какво стана - баща ми получи инсулт.
Голяма промяна, ама не е в положителна посока.
А това да стана по-социален и по-активен в Интернет е лош съвет.
Защо ли?
Да си представим за 5 минути, че си направя чисто нов профил във Фейсбук и си сложа на корицата и на аватара истинската снимка.
След това си напиша истинската информация за себе си, така че да бъда лесно намерен с търсачката.
Ще си скрия Интернет самоличността си(biggeorge), за да не се направи връзка с досегашната ми дейност в Интернет.
Това, което ще се случи е, че досегашните ми познати ще ме намерят, ще ме добавят в приятелите си и ще започнат да ми се правят на приятели, каквито всъщност не са.
Целта им ще бъде да ме използват за нещо, ако могат.
Примерно, ако някоя бивша съученичка иска да се разведе по-лесно с мъжа си ще му каже, че "ето този" е любовникът й.
Той ще дойде на работата ми и ще ме застреля - аз отивам в гробищата, той в затвора, а тя ще е разведена и свободна да бъде мъжа, с когото наистина иска да бъде.
Или ако имам доходи ще ми искат пари на заем, които след това няма да ми връщат.
Или ако работя някаква работа, която може да бъде от полза на някого, то той ще ми се направи на приятел, за да получи по-лесно услуга от мен.
И така нататък.
Ако пък не мога да бъда използван за нищо и съм напълно безполезен ще ме налазят хейтъри, които ще започнат да се гаврят с мен, така както винаги е ставало досега.
Само че публикувайки си истинската снимка и данни ще бъда лесно разпознаваем.
Живея в малък град и ако се превърна в онлайн посмешище това лесно ще бъде адресирано към мен.
А сега ако някой се опита да се гаври с мен в Интернет не може след това в реалния живот да каже:"Приятели, с този се гаврих онзи ден във Фейсбук, хайде сега да го потормозим малко и на живо!".
Т.е. онлайн тормоза и агресията бързо може да напусне Интернет пространството и да се пренесе в личния ми живот - след като съм си публикувал истинската снимка и данни това лесно ще се случи.
При положение, че през 2008 година аз не бях дал никъде никаква лична информация за себе си и попаднах на момиче, които се забавляваше в Интернет като обсебваше мъже, лъжейки ги, че е влюбена в тях(и в мен включително) и аз й се вързах на номера и изгубих три години от живота си да преследвам една химера.
Не казвам, че обсебващата е лош човек, а че беше инфантилно дете, което си играеше с чувствата на хората(и с моите) и когато израстна този период и стана млада жена аз вече не й бях интересен, но аз вече се бях влюбил в нея и отхвърлянето й ме съсипа тотално.
Какво ще стане ако някоя цъфне във Фейсбук профила ми и започне да ми се сваля и да ме кани на среща, а отивайки на живо се окаже, че е омъжена, че е мъж или не дойде(това май ще е най-малко опасното).
Или ако вместо нея дойдат няколко яки момчета и ми счупят кокалите от бой.
Те ако ме оставят жив пак ще е добре.
Не, такива неща не се случват, права си, аз си измислям фантазии.
Не желая да съм по-социален във Фейсбук.
Дори и никой да не иска да се гаври с мен това, че имам 1000 приятели няма да ме направи по-малко самотен, защото виртуалните приятели няма да ми станат реални приятели.
За 5 години непрекъснато присъствие в Интернет съм се запознал с десетки хиляди хора и всичко на всичко съм осъществил две живи срещи.
Първата беше с приятелката на обсебващата, което искаше да отмъсти на обсебващата(по нейни си причини) и искаше аз да стана виновен унижението, на което щеше да е подложена обсебващата.
Втората беше с едно момче, което живее на 30 км. от мен и което повече не поиска да се видим на живо, защото когато се срещнахме той беше нещастен и депресиран и всяка среща с мен, всеки разговор с мен му напомня как се чувстваше тогава.
Ще кажеш "ама няма ли да ти се случи нещо хубаво?".
Не, няма.
То за 24 години не се е случило нищо хубаво, само гадории, надали нещо хубаво ще ми се случи от тук нататък.
А ако се случи нещо хубаво, то ще е плод на титанични усилия от моя страна.
Като завършването на висшето ми - имах толкова много спънки по пътя си, че ако беше някой друг отдавна щеше да се е отказал.
А ако някой друг положи моите усилия, които аз хвърлих за моето висше сигурно ще завърши три висши.
Но завършването на висшето ми зависеше само от мен.
Докато една връзка се състои от двама души - аз мога да направя много неща(да пера, да готвя, да се грижа за дома, да издържам семейството си), но не мога да родя и отгледам деца сам.
Затова ми трябва жена.
Такава няма.
Коя ще дойде в ледената ми къща?
Коя ще дойде при болния си от инсулт свекър?
Коя ще се омъжи за човек, който е обременен с толкова много наследствени заболявания?
Коя ще иска да живее в пълна изолация?
Никоя.
Ще попиташ откъде жените около мен ще знаят толкова лични неща за мен, които аз по принцип не споделям с никого!?!
Ами не знам, Анонимнице.
Ама е факт, че съучениците ми знаеха лични неща за мен, които аз никога не бих споделил с тях.
Колегите ми от висшето знаеха още повече лични неща за мен.
Сегашните ми колеги също знаят много неща за мен, които не би трябвало да са им известни и които не би трябвало да ги интересуват.
А на първата ми работа един колега ми каза, цитирам:"Аз пропуших, когато баща ми се разболя! И ти ще пропушиш, когато баща ти се разболее!".
Аз отговорих:"Той няма да се разболее, а аз няма да пропуша!".
Шест месеца по-късно баща ми получи инсулт.
Аз обаче удържам фронта и все още не съм пропушил.
Знам, че никога няма да го направя, защото имам непоносимост към цигарен дим.
Личната информация в малкия град не е никак лична.
А ако започна да се подвизавам в Интернет с истинската си самоличност поради естеството на функциониране на мрежата личната ми информация ще стане общо достъпна и популярна.
И един ден ще се събудя, ще си пусна телевизора и ще се видя осмян в някое предаване по някой канал .
Това е и причината, поради която не искам да ходя на реалити и други телевизионни предавания.
Там ще ме използват, за да си направят рейтинга на мой гръб като ме осмеят и унизят.
И това е толкова сигурно, колкото е сигурно, че утре сутринта ще изгрее слънце.
Ще попиташ има ли изход от този омагьосан кръг!?!
Ако го намеря ти ще си първата, която ще научи.
Но ме съмнява да намеря изход.
Вчера осъзнах, че съм се озовал в роялата на аутсайдера още на 2 годинки, когато дойдохме в моя град.
Никое от съседските деца не искаше да си играе с мен и бях съвсем сам.
Причината е, че тукашните българи(които се наричат тронки) мразят адски много турците.
А аз съм роден и израснал в Шумен - там българи и турци живеехме заедно като съседи и приятели, сега нещата са малко по различни.
Ерго(следователно) и аз съм турчин.
Когато с годините стана ясно, че не съм такъв за какъвто ме мислеха винаги се появяваше някаква друга причина, заради която да не ме харесват.
А заради много от причините аз реших да направя много промени в себе си, само и само да се харесам, само и само да стана добър пред хората.
Е, добър не можеш да станеш.
Примерно, на сегашната ми работа правя всичко за хората и колегите си и никой не е доволен от мен.
Но на мен вече не ми пука.
Минаха 24 години.
Четвърт век.
Когато някой не е доволен от мен да се оправя сам.
И това е.
В средното, в 11 клас осъзнах, че хем ме използват да им подсказвам, хем се държат лошо с мен и спрях да им подсказвам.
Това доведе до конфликт, в който аз не взех участие, но те ме обидиха по начин, който им пречи да се сближат с мен днес.
В 12 клас съучениците ми казаха директно в очите, че ме смятат за гей.
Ако бях наистина гей, досега щях да съм си намерил мъж и нямаше да съм сам.
"Приятелите" ми мълчаха и не казах и дума.
Всички знаеха, че това не е вярно, но никой не каза нищо.
Тогава аз им казах, че не ги искам - нито за приятели, нито за нищо, че след като завършим повече не искам да ги виждам и да се събирам с тях.
През пролетта на 2013 г. съучениците ми се събрали на другарска среща и не ме поканиха, но и аз нямаше да отида.
Аз не съм забравил какво направиха(накараха едни бивши съученици да тормозят мен и момичето, което харесвах), какво ми причиниха(спряха развитието на отношенията ни) и как прецакаха живота ми(сега можеше да имам семейство и 10 годишно дете).
Аз не съм забравил, защото аз не забравям нищо.
Така че който не ме иска и аз не го искам.
А който се гаври с мен и след това се опита да ми се направи на приятел или да ме използва ще срещне само хладно отношение.
Единствената, за която бих направил изключение от правилото е обсебващата, защото все още тая надежда, че в нея има нещо добро и някой ден каменното й сърце ще се смили над бедната ми обичлива душа.
Това няма да стане, а самият факт, че продължавам да се надявам показва какъв глупак и наивник съм.
За нея бих направил каквото мога, но не бих искал да я допускам пак близо до себе си.
Не мисля, че ще мога да понеса второ отритване от нейна страна, а и не мисля, че тя някога ще се сети за мен и ще ме потърси.
Другите хора имат среда, защото има кой да ги харесва такива каквито са.
Аз имам "познати", които се чудят какъв е най-ефективния начин да ме използват.
А ако аз се опитам да използвам някого, като опита ми да поканя момиче да дойде с мен, докато си купувам телефон или опита ми да се свалям на колежката си, получавам един хубав як ритник по гъза и се озовавам там където ми е мястото.
Не мога да се върна в Шумен - там нямам среда, напуснал съм града на 2 години, всички, които са ми били роднини сега са мъртви или дълбоко остарели.
Не мога да отида в друг град, защото майка ми няма да може да се справи сама с лекуването на баща ми и защото отивайки другаде ще се осова отново в ролята на чуждия, външния, който е дошъл от някъде като парашутист и който е излишен, ненужен.
За ходене в друга държава няма и да коментирам.
Най-дразнещото за родителите ми винаги е било, че аз така и не намразих никой от хората, които се изгавриха с мен.
Според тях съм добряк и наивник като дядовците си и се оставям да ме използват и прецакват.
А всъщност аз никога не съм имал избор дали да ме или не ме използват и прецакат.
В заключение всичко си остава така както е, живота продължава както досега, мир и любов е обхванала Земята.
Надявам се, че отговорих достатъчно подробно на писмото ти и повече няма да говорим за всичко това.
Можем, но няма смисъл.
Нямам нужда от съчувствие, съжаление или помощ.
Живей си живота и да не ти пука за мен.
Аз съм просто онлайн приятел, с когото си пишеш от време на време."
След това си легнах да спя в 02:00 часа.
В четвъртък бях уморен като се събудих в 07:30 часа.
Едва избутах деня.
Вечерта отидох до "Кауфланд" за 1 кг. извара и се прибрах в нас.
Легнах си в 01:00 часа.
Сутринта в петък, 10.01.2014 г., се събудих трудно в 07:30 часа.
През деня свърших адски много работа - колегите цял ден ми прехвърляха клиентите си.
След обяд дойде една колежка, която ме попита защо още не съм женен!?!
Този въпрос подмина колежката Цербер, чудно защо ли?
Отговорих й, че никоя насила не мога да накарам да се омъжи за мен.
След това тя и колегата Осмак продължиха да си говорят на тази тема още 15 минути и косвено да ме обсъждат пред самия мен.
Този разговор беше удар под кръста и по моето самочувствие, защото директно ми казаха, че съм закъснял с женитбата и така да се каже "съм изтървал и последния влак" в лицето на колежката Цербер.
Вечерта се прибрах в нас доволен, че най-накрая седмицата е свършила.
По някое време ми хрумна да надникна във Фейсбука на Британката и установих с изненада, че е омъжена и с дете.
След това проверих и Фейсбука на приятелката й и с още по-голяма изненада установих, че тя също е омъжена и с дете.
Съдейки по това предположих, че и клиентката, която поканих да дойде с мен да си купя телефон е омъжена и най-вероятно с дете.
Почувствах се така шокиран, че не можах няколко минути дъх да си поема.
Помислих си:
"Какво става, по дяволите?!?
Ако следвам същата логика както при тези две жени, то и останалите жени, които са идвали при мен и са казвали, че не са омъжени всъщност са си омъжени, макар и без брак.
О, Боже мой!
А аз си раздавах номера на телефона на всяка срещната.
Какъв заблуден глупак съм бил."
В 03:34 часа на 11.01.2014 г. реших повече да не си давам номера на телефона на никоя.
Няма смисъл да го правя.
И още нещо - моето предположение, че всички жени, които съм срещал, срещам и ще срещам през живота си са обвързани е много вярно.
Трябва по-често да се доверявам на шестото си чувство.
100 % от жените около мен са обвързани.
И това на практика означава, че няма за коя да се оженя ... така де, то и да има някоя свободна тя трябва да поиска да се омъжи за мен.
Но от моите наблюдения свободните се броят на пръстите на едната ми ръка.
Любима, и ти нямаш думи като мен, нали?
Голям съм умник - по-скоро пълен глупак.
А искаш ли да знаеш нещо още по-шокиращо?
В момента и Хубавицата е бременна - някъде около 4-5 месец.
Дано да е жива и здрава - и тя, и детето й, и бащата на детето й.
След тази новина повече не искам да знам нищо за никого.
Но не това е важното - тя е с 8 години по-малка от мен, а вече е създала семейство.
Що за чудовище трябва да съм, за да не ме иска никоя?
Да, сигурно има по-просто обяснение - поради демографския срив броят на жените рязко се е свил.
Една част от подходящите жени са заминали за чужбина, а другата част са омъжени.
А докато е имало жени аз съм се занимавал с други неща - учене, тормоз, бедност.
И когато е дошло моето време да се женя - жени няма!
И Георги да мре сам.
Ако не беше тъжно щеше да е смешно!
Смея се, докато плача.
Не, вече само плача.
И най-лошото е, че няма измъкване от този капан.
Бидейки и без приятели, дори и някъде да има свободни жени няма как да се запозная с някоя от тях.
Му-ха-ха!
И докато аз се занимавам с писане на писма до институции и се "мъча" да променям държавата през това време хората се размножават на воля и изобщо не им пука за шибаната държава.
Един ден ще си пукна сам като куче и никой даже няма и да си спомни кой съм бил.
А и дори някой да спомни какво ми пука при положение, че не съм оставил дори и един наследник след себе си.
Успях да реша всички задачи в училище и университета, но не успях да реша най-важната задача - да създам семейство и да имам дете.
Значи съучениците ми са били прави като казваха, че "отличникът в училище не е отличник и в живота".
Каквото такова!
Мога да направя много неща, но не мога да създам семейство сам.
Такъв ми бил късмета.
Аз явно съм изтеглил късата клечка.
И моля те, любима, недей да ми ревеш, защото нищо няма да се промени.
Надявам се си чувала поговорката :"Животът е гаден, мъките вечни".
Запомни я добре, защото това е Истината.
А на всички онези, които ми попречиха да живея така както ми беше отредено и които вместо да ми помогнат ми даваха лоши съвети им пожелавам да живеят много дълго, за да могат максимално добре да се "насладят" на живота.
Не искам повече да ползвам Интернет.
Не искам повече да си говоря с никого.
Не искам повече да работя тази работа.
Не искам повече да живея в тази държава.
Не искам повече да съм на тази самотна планета.
Но понеже няма къде другаде да ида ще си остана тук.
Завинаги сам!

22.12.2013 г. - 11.01.2014 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на творбата!