biggeorge Lyrics

събота, 21 май 2022 г.

В памет на: Вангелис

В памет на: Вангелис
Почина един от най-влиятелните модерни гръцки музиканти


Евангелос Одисеас Папатанасиу - музикантът, световно известен просто като Вангелис, почина на 17 май 2022 г. на 79 години в болница в Париж, Франция, където наскоро беше лекуван от Covid-19.

Един от най-влиятелните музикални творци на Гърция, той бе композитор на електронна, прогресивна, ембиънт, джаз и оркестрова музика. Творчеството му започва още през 60-те години, като допълнителна слава му носи филмовата музика към Blade Runner (1982), Missing (1982), Antarctica (1983), The Bounty (1984), 1492: Conquest of Paradise (19992 ) и Александър (2004). Неговата музика е използвана и в документалната поредица на PBS от 1980 г. Cosmos: A Personal Voyage на Карл Сейгън.

Vangelis - Conquest of paradise



Вангелис започва кариерата си през 60-те години на миналия век с няколко поп групи като The Forminx и Aphrodite's Child, чийто албум 666 (1972г.) е признат за прогресивна психеделична рок класика.

През 70-те години на миналия век Вангелис композира за няколко документални филма за животни, включително L'Apocalypse des Animaux, La Fête sauvage и Opéra sauvage. Този успех го включи сред търсените автори на филмова музика. В началото на 80-те години Вангелис създава музикално партньорство с Йон Андерсън, фронтмен на прогресив рок групата Yes, и двамата издават множество албуми заедно под името Jon & Vangelis.

През 1980 г. той композира музиката за "Огнени колесници", за който печели Оскар за най-добра оригинална музика. Сингълът от тематичния саундтрак на филма също оглави класацията Billboard Hot 100 в САЩ и беше използван като фонова музика за церемонията по награждаването на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г.

Vangelis - Chariots Of Fire





С музикална кариера, обхващаща над 50 години, записване и изпълнение на над 50 албума, Вангелис се смята за една от най-важните фигури в историята на електронната музика.
------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Почина Вангелис

събота, 14 май 2022 г.

Къде е България в класацията на "Репортери без граници"?

Къде е България в класацията на "Репортери без граници"?
Има ли медийна свобода по света в 2022 г.?



Всяка година "Репортери без граници" правят класация за медийната свобода по света.
За 2022 година България е поставена на 91 позиция.
През миналата година България беше поставена на 112 позиция.
Според класацията на "Репортери без граници" излиза, че за една година медийната свобода в България е нараснала толкова много, че сме се изкачили с 21 места нагоре.
Нека да видим какво пише на сайта на "Репортери без граници" за България:

Свободата на медиите в една от най-бедните и корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна. Малкото независими гласове в България работят под постоянен натиск.

Медиен пейзаж
Телевизиите (БНТ, bTV, Нова и др.) и интернет медиите са основните източници на информация, като печатните медии прогресивно губят влияние. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии се отразява негативно на редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в регулираните от държавата сектори. Радио Свободна Европа (RFE) отвори отново своето бюро в София през 2019 г.

Политически контекст
Сплашването от политици, както и административният и съдебен натиск срещу издатели и журналисти са обичайна практика. След близо 12 години непрекъснато управление на премиера Бойко Борисов, през което свободата на медиите беше в упадък и определени медии бяха използвани за упражняване на политическо влияние, България премина през серия от предсрочни избори през 2021 г.

Правна рамка
Като отговаря на изискванията на Европейския съд по правата на човека и неговата съдебна практика, общата законодателна рамка определя минимални стандарти за защита на журналистите. В същото време корупцията, недостатъчната независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често беззъба спрямо нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти редовно са жертви на процедури за злоупотреба или съдебни дела за сплашване.

Икономически контекст
Медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, в които държавата играе важна роля. Разпределението на национални и европейски средства към медиите от правителството е напълно непрозрачно, което позволява търгуването на публичното финансиране за благоприятно отразяване (на политиците).

Социокултурен контекст
Разследващите репортери, отразяващи организираната престъпност и корупцията, са редовно заплашвани. Освен това медиите, специализирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от Западна Европа и Съединените щати, често се сблъскват с кампании за враждебност и омраза.

Безопасност
Заплахите и физическите посегателства срещу журналисти в България са постоянен проблем, но още по-голям проблем е нежеланието на властите да ги разследват или осъдят. Журналистите, работещи извън столицата, са още по-изложени на подобни заплахи.


Нещата, които "Репортери без граници" са написали за България са верни, но не отразяват и 1 % от случващото се в действителност.
Никъде в доклада на "Репортери без граници" няма информация за пропагандата, промиването на мозъци, лъжите и манипулациите по медиите.
Никъде не е отразено, че през последните 15 години журналистите активно служат на управляващите, без значение кой е на власт.
Никъде не са написали, че пандемията от коронавирус, гражданската война в Украйна и специалната, военна операция на Русия поляризираха медийната среда.
"Репортери без граници" са пропуснали да кажат, че в българските медии е представена само една гледна точка - тази на САЩ и Европейския съюз.
А всяко мнение, което оспори тази гледна точка бива определено за русофилско и путинистко.
Ситуацията е: "Ако не си с нас, си против нас!", а това е начина, по който работи една диктатура.
Никога в човешката история не е имало само една гледна точка към исторически събития.
В 2022 г. обаче западният свят е ослепял и не вижда истината за това, което се случваше в Украйна през последните осем години.
Никоя българска медия не смее да излъчи поне един от десетките филми направени между 2014 и 2022 г. за гражданската война в Украйна.
Никой журналист не говори за геноцида извършен от украинските националисти, нацисти и фашисти спрямо собствените им сънародници в Източна Украйна.
Вместо това се говори за зверства в Буча и Бородянка.
Нещо повече - българските медии изпратиха свои журналисти, за да потвърдят украинските лъжи и манипулации.
Най-яркият пример за тази пропаганда е филма, който Стоян Георгиев е направил за bTV:
bTV Репортерите: Свидетелства от Буча
Зрителите сигурно са забелязали, че "свидетелите от Буча" знаят неща, които не би трябвало да са виждали и чували.
Те са оцелели в ситуация, в която всички други са умрели и няма логично обяснение защо са живи.
Защо руснаците не са убили и "свиделите от Буча", както са убили всички останали?
Защо руснаците са оставили живи "свидетелите от Буча", които могат да свидетелстват срещу тях и да ги обвинят в престъпления срещу човечеството и геноцид?

Стоян Георгиев не зададе тези въпроси на "свидетелите от Буча".
За три месеца откакто се провежда специалната, военна операция на Русия в Украйна нито един журналист не попита дали руснаците наистина убиват "мирни жители, които си вървят кротко по улицата, отивайки към магазина".
Това го правеха американците в Ирак и Афганистан, вероятно и руснаците го правят в Украйна.
Но в Украйна руснаците не се бият срещу "мирни жители, които си вървят кротко по улицата, отивайки към магазина", а срещу въоръжените отряди на така наречената Териториална отбрана.
Тези отряди бяха организирани от неонацистките и фашистки групировки "Десен сектор" и "Азов", но после ги преименуваха, за да звучат по-героично на западната публика.
Има доказателства, че "Десен сектор" и "Азов" в продължение на осем години избиваха мирните жители на Украйна.
По българските медии обаче за "Десен сектор" и "Азов" се говори само с добро, все едно са героите на Украйна.
Пропагандата по медиите е толкова мощна, че украинските неонацисти и фашисти се наричат герои, а жертвите им биват обявявани за насилници и престъпници.
Никога не съм си представял, че уж демократичните западни страни (особено САЩ) ще бъдат източници на тази пропаганда.
Явно демокрацията и медийната свобода там е силно надценена.
Изводът е, че между 1945 г. и 1989 г. в Източният блок е имало комунизъм, а в Западния блок е имало дясна диктатура, представена като демокрация.
За кратко през 90-те години на 20-ти век и на Изток, и на Запад имаше относителна свобода и порив към демокрация, но след атентатите от 11 септември 2001 г. и световната финансова криза от 2007-2008 г. информационната цензура и контрол постепенно бяха наложени като международен стандарт.
Много е трудно да се каже колко медийна свобода има по света в 2022 г.
И в Европейският съюз, и в Русия бяха забранени руски медии.
Журналисти умират всеки ден и то в държави-членки на на ЕС.
Какво всъщност се случва в Украйна никой не иска да знае.
По медиите се излъчва основно официалната украинска пропаганда на Володимир Зеленски.
Всички политици искат да се снима с него, за да се харесат на сънародниците си.
А това, че милиони украинци са бежанци в чужди държави, че родината на Зеленски е в руини, че осем години в Украйна се води гражданска война е дребна, незначителна работа, от която никой не се интересува.
За съжаление и в Русия няма нито един журналист, който да попита Владимир Путин защо чак сега през 2022 г. реши да проведе специална, военна операция в Украйна, след като рускоговорящите украинци в Източна Украйна ги бомбардират от осем години.
Ако аз живеех в Русия, дори и с цената да ме пратят в Сибир, бих му задал този въпрос!
За съжаление журналистите вече не задават въпроси, а само повтарят като папагали опорните точки на управляващите политици.
Нека да оставим настрана липсата на обективна журналистика към гражданската война в Украйна.
Това е толкова очебийно, че няма смисъл да се коментира.
Нека да си спомним за пандемията от коронавирус, която беше сякаш преди милион години.
Какво се случва с ваксинацията срещу коронавирус?
Колко опасен е коронавируса сега, след като вече не е първа новина в медиите?
И какво стана с всички онези пари, които бяха изсипани в битката с пандемията?
Продължава ли разработката на ваксини и лекарства срещу коронавиоруса?

САЩ, ЕС и целият свят дадоха на фармацевтичните компании трилиони долари за ваксини, които сега изглежда, че са напълно излишни.
Къде са тези пари?
И какво ще стане с милиардите неупотребени ваксини срещу коронавирус?

Добре, нека да оставим настрана и коронавируса.
Тази тема е твърде конфликтна.
Ако говориш на някой ваксър против ваксините (или на антиваксър за ползите от ваксините) може да се стигне и до бой.
Нека да погледнем към най-актуалната новина.
Населението на Швеция и Финландия е уплашено от специалната, военна операция на Русия в Украйна и сега е про-НАТО-вски настроено.
Виждайки това политиците на Швеция и Финландия вместо да успокоят съгражданите си, решиха да поискат членство в НАТО.
Само преди няколко месеца Русия каза на НАТО, че не иска алианса до границите си.
Причината за това е, че след като една съседна на Русия държава влезе в НАТО, на САЩ веднага им хрумва гениалната идея да разположат нападателни оръжия в близост до руските граници.
През 1962 г. САЩ разполагат балистични ракети в Турция.
В отговор на това СССР разполагат балистични ракети в Куба.
Когато ЦРУ откриват площадките на ракетите в Куба, САЩ организират морска блокада и заплашват СССР с нападение.
Действията на САЩ и СССР предизвикват Карибската криза.
Съветските ракети със среден радиус на действие на кубинска почва, със своя радиус на действие от 2000 km, могат да заплашат Вашингтон и половината от американските бази с базирани атомни бомбардировачи.
Времето на полета на тези ракети е около 20 минути.
Освен това, американските радарни системи, ориентирани към СССР, не биха могли да засекат изстрелване от Куба.
Но всичко това е история.
Нека да видим какво се случва днес.
В момента Русия граничи на запад с четири НАТО-вски държави - Литва, Латвия, Естония и Полша.
Всяка една от тези държави по права линия се намира на по-малко от 500 км. от Санкт Петербург и на по-малко от 1000 км от Москва.
Според тази статия най-бързите балистични ракети летят със скорост 6-8 км./сек.
Времето на полета на ядрена ракета изстреляна от Литва, Латвия, Естония и Полша до Санкт Петербург и Москва е съответно 60 секунди и 90 секунди.
Същото е и времето за полет на ядрена ракета изстреляна от Швеция или Финландия.
Разстоянието от град Харков в Украйна до Москва по права линия е 650 км.
Времето на полета на ядрена ракета изстреляна от Харков срещу Москва е 80 секунди.
Нека да направим една аналогия между събитията през 1962 г. и 2022 г.:
Недопустимо е СССР да разполага ядрени ракети в съседство със САЩ, но е допустимо САЩ да разполагат ядрени ракети в съседство с Русия.
Защо някой журналист не попита за този двоен стандарт в международните отношения?
Може би това е причината Русия да не иска НАТО в близост до границите си.
Слава богу, Ердоган прояви капка здрав разум по отношение на членството на Швеция и Финландия в НАТО, основно гледайки интересите на Турция.
Ердоган: Турция "не гледа положително" на включването на Финландия и Швеция в НАТО
Защо обаче никой от европейските политици не реагира на провокациите на Швеция и Финландия?
Защо Франция или Германия не наложат вето над присъединяването на тези две държави в НАТО?
Защо когато Русия каже, че не иска нападателни оръжия до границите си, в отговор САЩ разполагат нападателни оръжия до границите на Русия?
Защо уж демократичните, западни общества не се противопоставят на агресивната политика на САЩ, ЕС и НАТО към Русия?
Защо "пожарът на войната" в Украйна се захранва с нови и нови западни оръжия?
Защо политиците, които управляват в момента света ни водят към масово унищожение?
И кой може да ги спре?

Отговори няма, просто защото няма журналисти, които да задават въпроси!
А класацията на "Репортери без граници" е безсмислена, тъй като няма такова нещо като медийна свобода - не само в България, но и по света.
Свободата е като салама - накрая свършва и за хората остава само диктатурата.

Свободата или салама


понеделник, 2 май 2022 г.

Пожар в автоморга в Ямбол, 29.04.2022 г. - със снимки и видеоклипове!

Пожар в автоморга в Ямбол, 29.04.2022 г. - със снимки и видеоклипове!

На 29 април 2022 г. около 17:30 часа забелязах дим да се носи над града.
След като се придвижих в източна посока видях какъв е източника на дима - пожар в автоморгата на Динко Вълев.
Започнах да снимам с телефона си.
На някои клипове звукът е лош и съм го премахнал.
На другите клипове коментирам случващото се.
БНР са отразили новината:
Запали се автоморга край Ямбол
Запали се автоморга край Ямбол (ОБНОВЕНА)
Пожарът в автоморга край Ямбол е локализиран, но не е погасен
Потушен е пожарът в автоморга край Ямбол
Пожарът в автоморга край Ямбол е потушен
Аз снимах, само докато беше светло и се виждаше как гори автоморгата.
Направих и снимки, които можете да разгледате по-надолу.

Пожар в автоморга в Ямбол, 29.04.2022 г., Част 1








Ето ги и снимките:
 
Снимка 1: Рекламна табела на автоморгата на Динко Вълев.


Снимка 2: Пожарна кола отива да гаси огъня.


Снимка 3: Същата пожарна кола се движи с висока скорост по шосето.


Снимка 4: Димът.


Снимка 5: Димът от друга гледна точка.


Снимка 6: Вижда се пожара.


Снимка 7: Димът се движи завихрян от силния вятър.


Снимка 8: Димът се вижда от километри.


Снимка 9: Пожарът от друга гледна точка.


Снимка 10: Направих поредица от снимки, които показват накъде отива дима.


Снимка 11: Направих поредица от снимки, които показват накъде отива дима.


Снимка 12: Направих поредица от снимки, които показват накъде отива дима.


Снимка 13: Направих поредица от снимки, които показват накъде отива дима.


Снимка 14: Направих поредица от снимки, които показват накъде отива дима.


Снимка 15: Димът е черен, заради изгорелите гуми и боклуци.


Снимка 16: Огънят не може да бъде угасен бързо и лесно, заради силния вятър.


Снимка 17: Огнеборците не разполагат с най-новата и модерна техника, за да се борят с огнената стихия.


Снимка 18: Пожарът сниман от върха на парк "Боровец".


Снимка 19: Вижда се как дима се носи на километри.


Снимка 20: Късмет е, че града не беше обгазен от дима.


Снимка 21: Огнеборците разполагат с морално остаряла техника, но въпреки това се справят с огъня.


Снимка 22: Пожарът от друга гледна точка.


Снимка 23: Поредицата от снимки показва как дима се носи на запад.


Снимка 24: Миризмата на изгоряло се усещаше в целия град.


Снимка 25: Слава богу, няма пострадали при този пожар.


Снимка 26: Огънят е бил изгасен от пожарникарите през нощта на 29 срещу 30 април 2022 г., но миризмата на изгоряло се усещаше дни наред.