biggeorge Party Zone

понеделник, 24 ноември 2014 г.

Писмо до Председателя на Народното събрание

Писмото е изпратено до:
infocenter@parliament.bg
priemna@parliament.bg

                                                                        До Председателя
                                                                        на Народното събрание
                                                                        гр. София



    Уважаема г-жо Цачева,

    Казвам се biggeorge и живея в Моя град.
    Пиша Ви това писмо заради един проблем, за чието решаване се надявам,
че можете да помогнете.
    Преди година потърсих отговора на въпроса: „Защо в България еднополови двойки не могат да сключват граждански брак?“.
    Както стана ясно от проучването ми бракът е регламентиран от Конституцията на Република България и от Семейния кодекс.
    В Чл. 46, ал. 1 от Конституцията пише, цитирам: „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена.“.
    В Чл. 5 от Семейния кодекс пише, цитирам: „Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.“.
    За да се уреди законово брака между лица от един и същи пол трябва да се промени Конституцията, което е трудно осъществимо.
    Но този проблем има и друго решение – като в Семейния кодекс се въведе фактическото съпружеско съжителство, както на разнополови, така и на еднополови двойки.
    Информация за това има в Препоръка № 2/01.07.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, която ви изпращам приложена към това писмо.
    В нея КЗД препоръчва на Министерски съвет да изготви законопроект за изменение на Семейния кодекс, цитирам: „Комисията за защита от дискриминация счита, че текстът на Чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс следва да гласи следното: "Фактическото съпружеско съжителство между двама партньори има правно значение в предвидените от закона случаи".
    Обърнах се към Министерски съвет и получих отговор, част, от който цитирам: „В отговора на дирекция „Правна“ се пояснява, че препоръките на КЗД нямат задължителен характер за органите, до които са отправени. В конкретния случай препоръката е вече дори с отпаднало значение, защото в Семейния кодекс няма уредба и на фактическото съжителство между мъж и жена, и следователно няма дискриминация спрямо липсата на такава уредба за еднополовите двойки.“.
    Препоръките на Комисията за защита от дискриминация нямат давност, а липсата на една законова уредба не е предпоставка за липсата на дискриминация.
    От отговорът, който получих е ясно, че Министерски съвет няма да се съобрази с Препоръка № 2/01.07.2008 г. на КЗД.
    Г-жо Цачева, като Председател на 43-тото Народно събрание Вие носите пряка отговорност за налагането на законов ред във всяка една сфера на българското общество.
    Моля Ви да подемете инициатива сред народните представители от всички  парламентарни групи за изготвянето и приемането на законопроект за изменение на Семейния кодекс, така че да се спази Препоръка № 2/01.07.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация.
    Надявам се, че с Ваше съдействие ще поставим България редом до другите държави-членки на Европейския съюз, в които разнополовите и еднополовите двойки са с равни права.



    24.11.2014 г.                                             С уважение:
    Моя град                                                   biggeorge

вторник, 18 ноември 2014 г.

28 ноември 2014 г. - Премиерата на Българ!

28 ноември 2014 г. - Премиерата на Българ!

Аз ще гледам този филм на кино, а не изтеглен от торент.
Така ще подкрепя Неделчо Богданов и българското изкуство като цяло.
Българ Филмът - Официален трейлър - 28.11 по кината на 3D



А вие ще го гледате ли?
Ето кои са другите зрители:
Бойко Борисов говори за филма БЪЛГАР



БГ звезди говорят за БЪЛГАР



Бъдете един от нас и подкрепете българската култура, като гледате първия български анимационен 3D филм - "Българ".

събота, 15 ноември 2014 г.

Писмо до любимата 14: Краят на една епоха!

Писмо до любимата 14: Краят на една епоха!

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)


Здравей,любима! Изображение
Ето какво се случи по-нататък ...

Май

На 29.05.2014 г., четвъртък, си легнах късно през нощта, защото трябваше да довърша писмото си до теб.
На 30.05.2014 г., петък, се събудих доста трудно.
Спеше ми се зверски, а навън валеше дъжд.
През деня си направих отчетите за месец май и графика за месец юни.
По обяд колегите Цербер и Осмак излязоха в почивка и аз реших да звънна на Фотографката.
Мислех да не й звъня повече, но понеже съм нахален се натресох на телефона й.
Тя ми вдигна, аз се представих кой съм и защо й звъня.
А тя ми каза, че е на морето и че няма как точно сега да излизаме заедно.
Тогава й казах тя да ми звънне, когато е свободна и тя се съгласи.
Най-вероятно няма да се обади, но надеждата умира последна.
В този иначе толкова хубав ден на Цербер й казаха, че може би ще я оставят да работи в Администрацията и след 11 юли, когато й изтича договора.
Ужас!
Тия хора луди ли са?
Нямам думи просто!
След тази новина да бяха казали, че ще дойде края на света и изобщо нямаше да се изненадам.
Важното е, че моят договор свършва на 31 октомври 2014 г. и аз съм доволен от този факт.
Не трябва да се застояваш твърде дълго на едно място, иначе мозъка се скапва и накрая ставаш наспособен да си вършиш работата.
Целият петък си слушах радио Енерджи.
Много хубава музика, която отдавна не бях слушал.
Пак не си говорих с Цербер.
Тя, разбира се, се опитваше да си приказва с мен, но аз си мълчах.
В събота, 31.05.2014 г., бях на работа.
Голяма гадост!
Толкова се уморих, че нямах сили за нищо целия ден.
Обслужих само един клиент и толкова.
Пак си слушах радио и си играх на компютърни игри.
През деня изпратих писмо до Министерски съвет за Семейния кодекс.
Като се прибрах в нас си легнах да спя, защото мозъка ми беше на фрикасе.

Юни


В неделя беше 1 юни - Денят на детето.
Аз се избръснах и изкъпах.
Избръснах и изкъпахме баща ми.
След това пазарувах на воля.
Накрая се прибрах в нас и след една обилна вечеря си легнах късно след полунощ.
В понеделник беше 2 юни.
Събудих се трудно и ми се спеше.
Искаше ми се да си бях легнал по-рано предишната вечер.
Целият ден как работих и аз не знам, а обслужих трийсет човека.
На обяд в 12:00 часа сирените виха за Денят на Ботев.
След обяд на работата ми дойде едно малко дете с майка си.
И започна да заплашва да убие всички, защото ... го дразнели!
Направо се изумих.
Какво е това възпитание, какво е това отношение, как точно се грижат за тия деца, та стават такива.
Вечерта като се прибирах купих на баща ми един млечен шоколад за стимул да прави упражнения.
Включих се в играта на радио Енджой "Йез, йез, йез" за смартфон.
Естествено няма да спечеля, но ми е интересно да си пробвам късмета.
Легнах си късно и това беше грешка.
Във вторник, 03.06.2014 г., едва успях да стана.
Зарекох се, че вечерта ще си легна рано-рано.
През деня свършим много работа, а колегите ми или не вършеха нищо, или ми пречеха аз да си върша работата.
Много труден ден.
Дойде да се подпише една клиентка, която наричам Софиянка.
Тя ми предложи да станем приятели и да си общуваме.
Зачудих се какво да й отговоря.
Казах й, че нямам нищо против, но колегите ми са клюкари и като разберат, че се сприятелявам с клиентка ще стане голям проблем.
На нея май не й пукаше особено за мнението на колегите ми. Изображение
Получих смс от НОИ, че са ми изплатили обезщетение - 16,71 лв.
За да съм сигурен отидох до НОИ и ги питах дали наистина съм имал обезщетение за болнични.
Оказа се, че съм имал и са ми го превели на банковата сметка..
И понеже в понеделник вечерта изгоря крушката в коридора се наложи да купя нова, енергоспестяваща крушка от Кауфланд.
Там видях една моя бивша клиентка.
Голяма сладурка е и я наричам Миньонче.
Има много красиви очи и въпреки че е миньонче е страшна мадама.
Като ме видя и ми се усмихна, а аз се ухилих до ушите.
Казах й:"Няма страшно, ще се справиш, всяко начало е трудно!".
Вечерта пак си легнах късно и на сутринта в сряда ми се спеше зверски.
В сряда, 04.06.2014 г., получих отговор от Министерски съвет.
Прочели ми писмото и много се зарадвали, че им пиша. Изображение
Майка ми изпадна в паника, че пак съм писал на институциите и ги тормоза с писмата си.
Голяма трагедия!
Просто имах няколко въпроса и исках да си ги задам, какво толкова. Изображение
На обяд при мен дойде сестрата на Осмак и една друга клиентка помисли, че това е съпругата ми.
Каза ми: "Това съпругата ви ли е?".
Спуках се да се смея.
Тя, сестрата на Осмак, е омъжена, но и да беше свободна не бих искал да съм женен точно за нея.
На края на работния ден една от моите клиентки Софиянка ме покани да й отида на гости.
Не за нещо друго, а за да си поговорим, да се опознаем като хора, да бъде приятели.
Аз й отказах, защото имах работа за вършене, но реших, че на следващия ден ще отида със сигурност(ако ме покани!).
Анонимницата ми се похвали, че ще ходи до морето на командировка и аз я попитах дали ще мине през Ямбол.
Тя каза, че ако има възможност ще мине и ще се видим - ако не, здраве да е.
Вечерта си легнах пак късно и сутринта в четвъртък като се събудих се чувствах изцеден.
На 05.06.2014 г. още в първите минути на работния ден Цербер и Осмак се скараха.
Крещяха си толкова силно, че целият етаж ги чу, но Шефката на отдела не реагира по никакъв начин.
Аз си мълчах, защото нямаше какво друго да направя.
През деня свърших доста работа.
По едно време Шефката ми донесе писмо от един клиент - с него той искаше да си прекрати регистрацията.
Започнах да му търся досието и не можах да го намеря.
Претърсих цялата стая.
Отидох и се оплаках на Шефката, че не мога да го намеря.
Тя дойде и накара Осмак и Цербер да ми помогнат с търсенето, но те провериха само в техните си досиета.
Отидох при Командорка и тя след 10 минути установи, че досието е в съседната на нашата стая.
А аз се потроших да го търся.
Осмак и Цербер изобщо не ми помогнаха.
Като се прибрах в нас за обедна почивка установих, че съм получил писмото от Министерски съвет и по пощата.
Как ли са реагирали в пощата като са видели писмото? Изображение
Сигурно са били леко изненадани.
Вечерта си легнах рано, за да мога да стана също рано на другия ден за ТЕЛК-а на баща ми.
В петък, 06.06.2014 г., сутринта станахме рано.
Заведохме го с такси, там чакахме 2 часа, приеха ни, нищо не го попитаха, макар че той беше готов да им отговаря на въпросите.
Тръгнахме си след 10 минути и пак се прибрахме с такси.
След това отидох на работата си и едва изкарах докрай работния ден.
Беше ми много уморено, но все ме караха да върша разни неща.
Пренасях хартия, ходих нагоре-надолу по стълбите, изобщо голямо движение.
На обяд в 14:00 часа отидох до ТЕЛК-а за решението - дадоха му 95 % с придружител за 3 години.
Баща ми не остана доволен, искаше да видят колко е оздравял, но те не забелязаха.
Прибрах се в нас и късно през нощта си легнах да спя.
В събота се събудих и цял ден се мотах из нас.
В неделя се избръснах и изкъпах, и си легнах късно
В понеделник, 09.06.2014 г., бях доста уморен като се събудих.
Цял ден гледах да си свърша бързо работата, за да мога вечерта да си тръгна рано-рано от работното място.
След работа се прибрах в нас, вечерях набързо и отидох на йога семинар.
Беше много интересно да слушам за Арша йогата.
Йогата беше там и ни разказа доста неща за йогата и изобщо за живота.
Разказа ни какво е душата, какво е йога, какво е медитация, какво е съзнание, как да бъдем в единение със съзнанието.
Разказа ни и какви видове йога има.
Там видях и едно много хубаво момиче с руса коса, сплетена на плитка.
Беше много красива, приличаше на много симпатична и мила мишка. Изображение
Много ми се искаше да се запозная с нея, но не посмях.
Като си тръгнах бях доволен.
Семинарът ми струваше последните ми 10 лева за този месец, но тази цена ми се стори малка за информацията, с която се сдобих.
На другият ден във вторник, 10.06.2014 г., се събудих не толкова уморен.
Целият ден се опитвах да медитирам и да изтласквам мислите от ума си.
Горе-долу ми се получиха нещата.
Получих си и заплатата и платих тока, водата и здравните вноски на майка ми.
Купих и картофи, краставици и извара - много вкусно се получи.
Получих и писмо от КЗД, че са прекратили производството срещу Чл. 5 от Семейния кодекс по моята жалба.
Освен това ни казаха, че на другият ден в сряда на посещение в нашата администрация ще дойде Заместник-министърката.
Също във вторник започнаха да преасфалтират улицата над нас.
Първо ремонтираха тротоарите, а сега полагаха и асфалта.
Колежката Секси тяло напусна Администрацията и замина за Германия.
А Цербер реши да пусне климатика.
Да не повярва човек.
В сряда, 11.06.2014 г., Заместник-министърката дойде и си отиде.
Само дето станах по-рано и отидох по-рано на работа.
Вместо да си поспя като хората аз стоях на бюрото си като пълен идиот.
Цял ден ми се спеше зверски.
Цербер щеше да излиза в отпуск и бързаше да си довърши работата докрай.
Затова, когато Осмак не й обърна достатъчно внимание се скара с него.
Аз пък й откраднах няколко клиента.
На обяд заваля дъжд и не можах да се прибера в нас за обяд.
Добре, че колежката Секси тяло почерпи с баница и добре, че си запазих парчето за обяд иначе цел ден щях да си седя гладен.
Приключих си работата рано-рано и гледах да се изнеса колкото може по-бързо от работа, защото се уморих доста за целия ден.
Обаче точно преди да свърши работния ден заваля проливен дъжд.
И това ако не е късмет, здраве му кажи!
Като се прибрах се изкъпах целия.
В този ден така и така нямах никаква работа за вършене, затова си легнах рано-рано - в 23:30 ч.
В четвъртък, 12.06.2014 г., се събудих горе-долу наспан.
Отидох на работа със закъснение от 2 минути, но понеже бях спал малко повече тази нощ не ми пукаше особено, че не съм навреме.
Целият ден леко ми се спеше, но съвсем леко - за сравнение с други дни, когато дремя на бюрото си.
Цял ден ми беше много топло и скучно.
Като се прибрах в нас си говорих по Скайпа с Анонимницата.
Оказа се, че микрофона на слушалките ми е леко скапан и не произвежда добър звук, затова се наложи да викам, за да ме чуе Анонимницата.
Разказах й какво ми се е случило последните няколко седмици.
Вечерта реших да си сменя антивирусната на компютъра и в резултат на това си легнах много късно.
В петък, 13.06.2014 г., едва се събудих.
Бях спал няколко часа и ми се спеше зверски.
Взех рецептурната книжка на баща ми, за да му изпишат лекарствата и да ги вземем на по-ниски цени.
Цял ден върших работата в моята стая, а Цербер и Осмак се мотаеха безцелно насам-натам.
В обедната почивка отидох при личната си лекарка и тя вместо да ми изпише лекарствата ми даде направление за кардиолог, при когото да заведем баща ми за консултация.
Хубаво, ама аз през седмицата съм на работа и докато Цербер и Осмак са в отпуска няма как да го заведем в работно време.
Затова единственият начин беше да отидем събота или неделя на кардиолог.
Хрумна ми, че в града ни има кардиологична болница и могат там да го прегледат в почивните дни.
Освен това се оказа, че на рецептурната книжка няма печати от НЗОК.
Джипито ме прати да сложа печати, даде ми направлението за кардиолога, препоръча ми един лекар и ми каза да отида при нея с готовите документи.
Отидох до НЗОК за печати и се върнах на работата, без да съм обядвал и да съм почивал.
Довърших си всичката работа.
На края на деня ме накараха да пренасям кашони с хартия.
Това се случва за втори пореден петък.
Предишният петък ме накараха да пренасям хартия, която е доста тежка, особено когато я качваме на 4 етажа височина.
Осмак се ската и не дойде да пренася хартия.
Нагаждачка(бившата Бонбонка) като видя да нося хартия се зарадва, че работя така усилено за Администрацията.
Тя е държавен служител, но не носеше хартия.
Осмак също е държавен служител, но и той не носеше хартия.
Аз съм служител по европейска програма и след 4-5 месеца ще напусна Администрацията, а те ще си останат в нея.
Не е нормално, не е честно, не е редно аз да пренасям хартията, която те ще използват след като аз си тръгна.
Експлоататори!
След края на работния ден отидох до Кардиологичната болница.
Там ми казаха, че не правят прегледи и че никой кардиолог няма да иска да ни прегледа в почивните дни.
Прибирайки се към нас минах покрай кабинета на един кардиолог и видях, че работи само от понеделник до петък.
При положение, че Шефката ми каза, че другата седмица ще работя съвсем сам няма кога да отида с баща ми на кардиолог.
Пък и няма смисъл.
Изписването на лекарствата ми струва твърде много време и усилия.
Не мога да се занимавам с това, затова ще ги купуваме директно.
Прибрах се в нас уморен, без да съм обядвал.
Направо нямах сили за нищо.
Вечерях и се подготвих да си легна рано-рано - още в 22:30 ч.
В събота, 14.06.2014 г., се събудих рано - в 09:00 ч.
Станах, закусих, отидох до Търговията и купих перилни препарати.
Върнах се в нас, обядвах и избръснах баща ми.
След това отидох до аптеката и купих лекарства на баща ми.
От там отидох до "Билата" и купих храна.
След това се прибрах в нас, взех малко пари и отидох до "Пени маркет" - цели три пъти.
Накрая като прибрах в нас нямах сили за нищо.
Вечерях и си хапнахме вафли с лимонов крем.
Легнах си рано-рано - в 23:00 ч.
В неделя, 15.06.2014 г., се събудих в 09:00 ч.
Станах, избръснах се, закусих и изпържих цацата, която купих предишния ден.
След това си направих упражненията, изядохме цацата и си направихме кекс.
Поговорих си малко с Олинеза.
Подстригах се и се изкъпах.
Изядохме и кекса.
Гледах един филм по bTV и си легнах да спя рано-рано - още в 23:30 ч.
В понеделник, 16.06.2014 г., се събудих много рано - още в 07:00 часа.
Закусих, облякох се и отидох да платя телефона.
След това отидох на работа, монтирах батериите на дистанционното на климатика и го пуснах да работи цял ден, така че да ми е хладно и да не ме уморява горещината.
Нагласих си работата, така че да ми е удобно да я върша цял ден сам.
И наистина първите два часа работих съвсем сам.
Не ми пратиха никого на помощ - Цербер и Осмак бяха в отпуска, а Командорка беше в друга стая.
Към 10:00 часа при мен дойде колегата Поп.
В обедната почивка отидох до библиотеката и си презаписах книгите.
След това се наобядвах в градинката пред библиотеката и видях, че на една маса има струпани книги и който мине си взема колкото си иска.
Отидох и аз там и си взех "Процесът" на Кафка.
Много смислена книга. Изображение
Може и да ми е полезна, ако някой тръгне да ме съди.
След обяд при мен дойде една сладурка да си прекрати регистрацията.
Тя ми пожела бъдещи успехи в търсенето на работа след 31 октомври.
А аз си припомних колко е хубаво да си общувам с красиви, млади момичета.
Ясно е, че скоро няма да се оженя и да имам семейство и деца, но поне можеше да си общувам с млади хора, а не с възрастни и проблемни клиенти.
Стана ми мъчно. Изображение
Както и да е.
И те са хора, и те трябва да бъдат обслужени.
Но по-забавно е, когато обслужвах младежи.
За целият понеделник обслужих 40 човека.
Направо нямах сили за нищо на края на деня.
Поне през този ден нямаше кой да ме следи непрекъснато.
Колегата Поп си гледаше неговия си монитор и не се интересуваше от моя, за разлика от Цербер.
В 16:00 часа имахме съвещание, на която ни прочетоха заповед, че на работа трябва да ходим облечени с панталон, риза в един цвят и официални обувки.
Никакви дънки, къси гащи, фанелки и маратонки.
Дрескод за държавната администрация един вид.
Тази заповед явно беше насочена срещу мен - аз ходя с панталон, но и с фанелки, които са удобно за лятото и досега не бяха проблем.
Сега ще трябва да се обличам с ризи, което е неудобно облекло за целодневна работа.
Едно е с такива дрехи да минеш по центъра, друго е цял ден да се потиш в официалното си облекло.
Освен това аз нямам официални обувки.
Имам само маратонки.
При положение, че на 31 октомври напускам Администрацията не е оправдано да давам 50 лева за нови обувки, които след това няма да ползвам никъде.
Защо си мисля, че заповедта важи само за мен, любима?
Докато работих през деня с колегата Поп забелязах, че той регистрира лице под 29 години.
На мен ми е забранено да регистрирам младежи.
Защо на Поп му е разрешено?
Защо всички други с изключение на мен могат да регистрират младежи под 29 години?
Няма да намеря отговрите на тези въпроси, затова е безсмислено да ги задавам.
Накрая на деня само чаках да стане 17:00 часа, за да си отида в нас. Изображение
Прибрах се в нас, наядох се и реших да потърся един официални обувки, които си бях купил за абитуриентската си.
От 2003 г. не ги бях обувал.
Бяха мухлясали, а конците им бяха изгнили.
Разпаднаха се на парчета и ги изхвърлихме.
Няма да си купувам нови официални обувки.
Нямам нито пари, нито желание.
По едно време заваля проливен дъжд.
Едва не се наводнихме.
Мълниите падаха една след друга.
Тока спря.
След 20 минути ни го пуснаха.
"Реките" по нашата улица се оттекоха.
Въздухът навън стана студен и мокър.
Бях уморен и си легнах рано - в 23:30 ч.
Във вторник, 17.06.2013 г., се събудих недоспал.
Отидох на работа, а там пак бяха сам.
По-късно през деня ми пратиха колегата Поп.
За целият ден успях да свърша всичката работа, която ми възложиха.
Обядвах, а навън валеше дъжд.
След това се разходих до сергията с книги, но там имаше прекален много народ, затова се прибрах обратно на работното си място.
Гледах да си свърша всичко, за да не остава недовършена работа след мен.
След обяд поиграх малко на една игричка с коли.
Накрая на деня се обадих на клиентката от предния ден, която прекратих, за да й напомня, че трябва да се регистрира.
Тя си знаеше и нямаше нужда от моето напомняне, но нали я харесвам и исках да й напомня, че съществувам!
Колко низко съм паднал, а, любима?
Като се прибирах купих 6 кг. картофи.
Върнах се в нас и 3 кг. от тях ги сложихме да ги варим, за да си направим картофено пюре.
След това го приготвих.
Накрая си легнах да спя в 23:30 ч.
В сряда, 18.06.2014 г. се събудих много уморен.
Сутринта отивайки към работа с колата си ме настигна колегата Набожен и ме качи.
Така уж стигнах по-рано на работното си място - макар че аз си бях навреме и нямаше да закъснея.
На работата нямах много клиенти.
Всички колеги бяха или в отпуск, или на обучение как да станат по-добри администратори.
На мен това обучение не ми е нужно, защото аз съм най-добрият администратор на света. Изображение
Пък и не съм държавен служител, слава Богу.
Свърших си всичката работа за този ден рано-рано и след обяд с колегата Поп слушаме музика и си играхме на компютърни игри.
След обяд Компютърджията на работата доведе някаква нова колежка от горния отдел.
Уж щеше да я слага да работи на компютъра на колегата Осмак, но след това се отказаха и си тръгнаха.
Вечерта гледах един филм - "На ръба на утрешния ден".
Свалих си го от Пиратския залив.
Много тъп филм - комбинация от Втората световна война и Матрицата.
Легнах си още с кокошките - в 23:00 часа.
В четвъртък, 19.06.2014 г., се събудих леко недоспал.
Като отидох на работата свърших доста неща и ровичкайки в Системата установих, че Фотографката е регистрирана в Администрацията.
Ето защо не ми се е обадила! Изображение
Интересното е, че в профила й в Системата пише, че няма дете, макар че във Фейсбук-а й имаше снимки на детето й.
Която някоя жена мине през колежките в другите стаи ме намразва завинаги, което изобщо не ме изненадва.
След края на работния ден отидох до зеленчуковия пазар и купих краставици и домати.
Прибрах се в нас, вечерях и седнах пред компютъра.
Вечерта заваля проливен дъжд.
Аз си легнах много късно - в 00:30 ч.
В петък, 20.06.2014 г., се събудих уморен.
Отидох на работа в проливен дъжд.
Целият станах мокър, докато отида на работа.
През деня нямах много работа.
За сметка на това колегата Дъртак, който се изживява като мой началник ме командореше цял ден.
След обяд най-накрая поканих една моя клиентка на среща.
Тя обаче каза, че има приятел.
Но ми поиска телефона.
Защо и аз не знам?!?
Изгорих си пръстите на дясната ръка, докато пържих тиквички.
Пуснах една тиквичка в съдинката и олиото ме обля.
Направо изпищях от болка. Изображение
Средния и безименния ми пръст са целите червени и подути.
Изгаряне първа и втора степен.
Да се ева и в простата глава, да се ева!
Причиних си излишна болка и дискомфорт.
Едва пиша с дясната ръка, любима.
Легнах си да спя.
В събота, 21.06.2014 г., се събудих уморен.
Закусих и отидох да купя котлон - вързонагряващ.
След това купих брава за вратата на кухнята.
За 2 часа успях да я монтирам.
Голям зор, голяма мъка.
Поне бравата на вратата стана идеална.
След това гледах филми и си легнах да спя в 03:00 часа през нощта.
В неделя, 22.06.2014 г., се събудих уморен и леко недоспал
Избръснах се, избръснах и баща ми и се изкъпах.
Отидох до "Кауфланд"-а.
Там исках да поканя една бивша клиентка на среща - Миньончето.
Отидох при нея.
Тя ме попита още ли работя в Администрацията.
Аз казах, че още работя, но след края на октомври ще ми приключи договора.
Тя ме попита какво ще правя след това.
Казах й, че ще си търся нова работа.
Попита ме дали ми харесва работата ми, а аз казах, че не ми харесва особено.
Тогава тя ми каза, че се чуди защо не си харесвам работата - по цял ден стоя на бюрото си, щракам си на компютъра и нищо не правя.
Аз й казах, че нещата не стоят точно така, но ... и се засмях тъжно и с горчивина в гласа.
Отказах се да я каня на среща. Изображение
Няма смисъл да каня човек, който смята, че съм некадърен и нищо не върша на работата си.
Взех си продуктите и отидох на зеленчуковия пазар.
След това се прибрах в нас.
Вечерях, гледах телевизия и си легнах да спя в 23:00 часа.
В понеделник, 23.06.2014 г., се събудих по-уморен и от почивните дни.
Отидох на работа където цял ден върших всичката работа и дъх не можех да си поема.
В обедната почивка отидох до банката, където се оказа, че дебитната ми карта е изтекла и ми я прибраха.
Банковата сметка си стоеше, но беше празна.
След това отидох до НОИ, където занесох решението на ТЕЛК-а на баща ми.
Прибрах се в нас да обядвам и се върнах на работата, където довърших каквото имах да върша.
Вечерта бях уморен.
Оказа се, че радиокасетофона, което имаме от 1987 г. се е повредил окончателно и безвъзвратно.
Легнах си късно - в 00:30 ч.
Сутринта във вторник, 24.06..2014 г., ми се спеше зверски.
Като отидох на работата се оказа, че колегата Осмак се е върнал за един ден.
Целият ден се бъхтих като добиче да върша всичко, а той моташе крачоли.
Вечерта си тръгнах с удоволствие от работа.
Мислех да отида до "Кауфланд", за да потърся радиокасетофон, но реших първо да се прибера в нас и да вечерям.
След това по телефона ми звънна Анонимницата и говорихме 1 час.
Щом свършихме разговора навън заваля страшен дъжд с мълнии.
Не спря да вали цяла нощ.
Аз си легнах в 23:30 часа.
В сряда, 25.06.2014 г., отидох на работа доволен, че Осмак няма да го има.
Той заминаваше на обучение.
Колегата Поп дойде да помага с клиентите.
Анонимницата ми каза да му дам Фейсбука й, за да могат да си говорят за траките и други археологически неща, но аз си мисля, че иска да се запознае с колегата заради мен.
Не знам какво е намислила Анонимницата, но надали е случаен интереса й към колегата Поп.
Помолих я ако ще си говори с Поп да не ме обсъждат.
Т.е. да си говорят на техни си теми и аз да не се превръщам в обект на разговор.
Тя обеща, че това няма да се случва, но в мен останаха някои съмнения. Изображение
Като цяло този ден имаше доста работа, но се справихме.
Вечерта бях доста уморен, но не толкова от свършеното, а от горещината.
Реших да отида до "Технополис" и "Кауфланд" за радиокасетофон, но първо се прибрах в нас и се навечерях.
В крайна сметка отидох само до "Кауфланд" и там намерих само един радиокасетофон със CD - струваше 67 лева и не го купих.
Прибрах се в нас и се изкъпах.
Легнах си в 02:00 часа.
В четвъртък, 26.06.2014 г., се събудих много уморен и недоспал.
Отидох на работа, а там беше Цербер.
Целият ден не млъкна.
В 10:36 ч. се обади майка ми - тръбата на мивката в кухнята се пукнала и станало наводнение.
А в това време Цербер не искаше да върши нищо и ми се налагаше да върша цялата работа сам самичък.
На обяд Цербер се скара с мен защо не искам да оправя климатика, който й духал прекалено силно.
Прибрах си батериите за дистанционното, което се превърна в ябълката на раздора.
Тя се разкрещя и аз й казах да се успокои, защото искам тишина и спокойствие в стаята.
Тя се ядоса още повече и отиде да се оплаква на колегите Дъртак, Клюкарка и Командорка.
Аз пък излязох в обедна почивка, защото имах спешен случай в къщи.
Прибрах се в нас, за да видя какво е станало с мивката.
Разглобих тръбите за около два часа и целият се изцапах.
След това отидох до магазина за ВИК части и купих един гумен уплътнител, който да напъхам между двете тръби.
Разбира се, обядвах и след това се върнах на работа.
Докато аз съм ремонтирал тръбите в нас Цербер отишла при Секретарката на Директорката на Администрацията и се оплакала, че нерегламентирано съм напуснал работното си място и не съм се върнал повече от два часа.
Там в моята стая ме чакаше Психолога.
В съседната стая беше Клюкарка, която интензивно ме плюеше пред колежките.
Оплаках се на колежките в съседната стая, че тръбите в нас са се спукали и колегата Поп чу.
Помислих си, че и Анонимницата ще научи през него.
Аз си довърших работата и в 17:05 си тръгнах за нас, за да оправя тръбите.
За около два часа ги сглобих ... и то правилно, любима! Изображение
По едно време ми се обади Анонимницата да ме пита какво правя.
Като й казах, че поправям тръбите тя реагира така все едно знаеше предварително.
След това се изкъпах и в 23:30 си легнах да спя.
В петък, 27.06.2014 г., се събудих леко уморен - болеше ме кръста от работата по тръбите предния ден.
Като отидох на работното си място Цербер се държаше доста нормално.
Към 11:00 часа една колежка от Айтос ми писа, че ще й удължат договора до края на октомври.
Това означаваше, че и на Цербер ще й удължат договора.
Ужас!
Аз си мислех, че ще отърва от нея след 2 седмици, а тя щяла да остане още 4 месеца.
Трагичен ден!
Нямам думи просто!
До края на деня си траех, нищо не казах на Цербер и не смятах да й казвам.
Кой знае дали наистина ще й удължат договора за работа?!?
Вечерта отидох на библиотека.
Взех си две книги за йогата.
На връщане към нас срещнах Йогистката и й се похвалих за книгите.
Вечерта си легнах късно.
В събота, 28.06.2014 г., целият ден се мотах насам-натам.
Вечерта си легнах много късно.
В неделя, 29.06.2014 г., отидох до "Кауфланд" да купя малко храна.
Върнах се в нас, сготвихме част от продуктите и аз се натъпках.
След това си качих клиповете във Вбокс-а, избръснах се и се изкъпах и си легнах да спя след полунощ.
В понеделник, 30.06.2014 г., едвам се събудих - така ми се спеше.
Работих цял ден здраво.
Направо дъх не можех да си поема, а там бяха и Цербер, и Осмак, които нищо не правеха.
Направих си отчетите, предадох ги, довърших всичката си работа.
За сметка на това нямах обедна почивка.
Накрая на деня дойде един креслив клиент, който ми наду главата с виковете си.
Тръгнах си в 17:00 и се прибрах до 17:05.
Вечерях, поработих малко на компютъра и в 01:00 си легнах да спя.

Юли


Във вторник, 01.07.2014 г., се събудих смазан от преумора.
Нямах сили да стана, но все пак отидох на работа.
Натоварването беше огромно.
Нямах време дъх да си поема.
Осмак и Цербер не искаха да вършат нищо, затова аз обслужих повечето клиенти.
Обедната ми почивка беше 10 минути.
Излязох в обедна почивка в 13:40 ч.
Свърших си всичката работа и в 16:00 часа направихме съвещание, на което Директорката се скара защо отсъстваме неоправдано от работа.
Каза ни ако отсъстваме да се обаждаме на преките си началници.
И така да си вършим работата, че накрая да изглежда свършена, а не ако дойдат проверяващи да установят, че не сме си свършили работата.
Слушах и не вярвах на ушите си. Изображение
Като приключи работният ден тръгнах по магазините за дрехи втора употреба за панталони и ризи.
Купих си една риза за 3 лева и два панталона за 6 лева.
Купих и един пакет вафли за 1 лев.
Прибрах се в нас, пробвах си дрехите и останах доволен от тях.
Легнах си късно - в полунощ.
В сряда, 02.07.2014 г., се събудих уморен от горещината и недоспиването.
Свърших много работа.
За сметка на това Осмак и Цербер нищо не свършиха.
Цербер даже успя да ми каже, че всичко съм обърквал и създавам хаос и безредици.
След обедната почивка, която аз нямах излязох да обикалям по работодатели.
За един ден обиколих 18 работодатели.
Като се върнах и казах на колегите си те се ядосаха.
Особено, когато им казах, че съм ходил в Билла, Техномаркет, Технодом, Кауфланд и всички магазини по централната улица.
Колегата Дъртак беше бесен.
Каза, че ако продължа с това темпо да обикалям работодателите той и колежката Вдовица ще останат без работа.
Накрая на денят се прибрах в нас уморен.
Хапнах манджа, ядох и кекс.
Вечерта си легнах късно - след полунощ.
В четвъртък, 03.07.2014 г., много трудно се събудих за работа.
Отидох и цял ден си върших работата.
Колегите не искаха да ми говорят.
Цял ден всички ми мълчаха.
Ако аз не ги заговарях те не ми говореха.
Не ходих по никакви работодатели.
Имах обедна почивка от цели 20 минути.
След обяд Шефката откри, че тайно съм поправил работата на колежките от долния етаж.
Това много я ядоса.
Развика ми се гневно. Изображение
След това се поуспокои и събра целия отдел на съвещание.
На него забрани на всички да вършат работата другите си колеги без изрично разрешение от нея.
След края на съвещанието си довърших работата и отидох да търся изчезналото досие.
След час и половина търсене не го намерих.
Взех си раницата, казах "чао" на Цербер и си тръгнах.
Прибрах се в нас уморен и ядосан, че ме забъркват в чужди проблеми и ме карат да върша работата на други хора.
През деня написах есето "Моята река" за конкурса "Екомания" и вечерта им го пратих.
Легнах си в полунощ.
В петък, 04.07.2014 г. се събудих уморен.
Едва не закъснях за работа, защото се събудих в 07:45 ч.
Изкарах деня в работа.
Нямах обедна почивка, но поне успях да обядвам.
По едно време Шефката дойде и ми съобщи, че са успели да намерят изчезналото досие от предния ден.
А това, че предният ден ми крещя за същото това досие си остана за моя сметка.
Вечерта се прибрах уморен.
Довърших си картинките за конкурса ABV DESIGN CHALLENGE.
Легнах си да спя късно.
В събота. 05.07.2014 г., се събудих късно.
През деня се мотах насам-натам.
Вечерта се облякох и отидох за сливи.
Набрах половин раница със сливи и се прибрах в нас.
След това отидох до "Кауфланд" и купих храна за няколко дни.
Прибрах се в нас, вечерях и си легнах да спя в 02:30 ч.
В неделя, 06.07.2014 г., се събудих в 11:20 ч., станах и отидох да купя капачки за буркани.
Обиколих целият град и накрая се озовах пак в Кауфланд.
Купих и сирене.
Върнах се в нас и запечатах компотите.
Обядвах, избръснах се, избръснах и баща ми.
Помотах се, сглобих няколко клипа.
Приготвих се за понеделника.
Изкъпах се и си легнах да спя в 01:00 ч.
В понеделник, 07.07.2014 г., се събудих уморен.
Сутринта закъснях с 3 минути за работа.
Първият ми клиент за деня беше една симпатична жена, която трябваше да регистрирам.
След това пак се заредиха скучен клиент след скучен клиент.
Общо взето натоварен ден.
Цербер изпрати писмо до Директора на Администрацията в София с молба да я оставят да работи за постоянно ... без конкурс.
През деня каза, че ако не я оставят да работи ще припадне и ще умре.
Предупреди и мен, и Осмак да я спасяваме, ако й стане лошо.
Нямах обедна почивка, ядох на бюрото си.
Едвам изтраях до края на работния ден, защото ми беше много горещо.
Цял ден нямахме климатик, защото на Цербер й беше студено.
Осмак ни предупреди, че цяла седмица няма да го има.
Тогава разбрах, че ще съм съвсем сам с Цербер.
Колегата Дъртак реши да ми поиска анкетите, които ми даде миналата седмица.
Подигра ми се, че съм се похвалил, че съм обиколил 18 работодатели, а му нося само една анкета.
Аз му казах, че не съм се хвалил за нищо и колкото толкова са анкетите.
Като се прибрах в нас се наядох и легнах да поспя - 3 часа сън и главоболието ми мина.
В 21:30 станах, правих упражнения, поработих на компютъра и легнах да спя в полунощ.
Във вторник, 08.07.2014 г., се събудих уморен.
На работа бяхме само аз и Цербер - Осмак беше на операция.
Свърших цялата работа през деня.
В обедната почивка отидох до Социални грижи, за да подам документи за баща ми.
Дадоха ми един куп формуляри за попълване.
Цял ден Цербер се вълнуваше, че ще й продължат договора.
Вечерта имахме съвещание, а след това се събрахме всички в Администрацията на "купон".
Един от колегите беше оженил сина си и беше решил да почерпи.
Прибрах се в нас, направих си упражненията, подстригах се и се изкъпах.
Легнах си да спя в полунощ.
В сряда, 09.07.2014 г., пак се събудих уморен.
Цял ден върших всичко.
Цербер се моташе.
Една клиентка я налъга, че бисквитена торта се прави с яйца и брашно.
Аз й казах, че не се прави така, но тя не ме послуша.
Вечерта се прибрах уморен.
Легнах си в полунощ.
В четвъртък, 10.07.2014 г., се събудих още по-уморен.
Цял ден пак върших всичко.
Цербер пак се моташе.
На края на работния ден й дадох истинската рецепта за бисквитена торта и й казах да не я раздава насам-натам.
Прибрах се много уморен.
Легнах си в полунощ.
В петък, 11.07.2014 г., се събудих направо съсипан от цялата седмица и от горещината.
Свърших всичката работа.
На Цербер не й се работеше.
За сметка на това цялата седмица Цербер се държа много нормално. Изображение
Нито крещеше, нито лудееше.
А, бе, беше си нормална както преди 2 години, когато постъпих на работа в Администрацията.
В петък довърших всичко, което имах за вършене.
Накрая на деня бях много уморен.
Прибрах се в нас и по някое време през нощта си легнах да спя.
В събота,12.07.2014 г., като се наспах отидох до аптеката, за да си купя паста и четка за зъби.
След това отидох до пазара и купих краставици и картофи.
След това отидох до "Кауфланд" и купих продукти за бисквитена торта.
Като се прибрах в нас приготвихме краставиците за кисели в буркани.
След това приготвихме и бисквитената торта.
Накрая си легнах да спя без да съм си направил упражненията.
В неделя, 13.07.2014 г., се събудих уморен.
След като се наобядвах и си направих упражненията отидох да набера сливи.
Върнах се в нас и приготвихме буркани с компот от сливи.
След това се избръснах и изкъпах.
Накрая си легнах да спя в 01:00 след полунощ.
В понеделник, 14.07.2014 г., едва станах за работа - толкова ми се спеше и бях уморен.
Сутринта Цербер беше на работа.
Аз свърших доста работа, тя също, но цял ден системата ни не работеше.
През този ден не й дадоха нов договор за работа.
Аз пък не си получих заплатата.
Вечерта като се прибрах в нас сварих компотите в казанчето и си легнах да спя след полунощ.
Във вторник, 15.07.2014 г., се събудих уморен.
Отидох на работа с 2 минути закъснение.
Цял ден се бъхтих.
Поне Цербер не ми крещя много, само мрънкаше, но аз я игнорирах.
Май наистина ще й продължат договора - с временен, срочен до 31 октомври като моя.
През деня си говорих с една колежка от Айтос с писма през пощата.
Понеже между нас има 80 км, си помислих, че тя е поредната, която ме зарибява и се опитва да си играе с мен. Изображение
Заплата не получих и този ден.
Вечерта като се прибвах в нас хапнах и отидох до магазина да купя тоалетна хартия.
След като я оставих в нас излязох пак, за да купя валериан и да набера сливи.
Върнах се в нас целият изпохапан и уморен до краен предел.
Пак ядох и се изкъпах.
Легнах си след полунощ.
В сряда, 16.07.2014 г., се събудих уморен и изпохапан от комарите предната вечер.
За цял ден свърших толкова много работа, че накрая нямах сили за нищо.
Цял ден Цербер бойкотираше работата и стачкуваше.
Към 11:00 часа си получих заплатата.
В обедната почивка валеше и отидох да си изтегля парите и да платя сметките.
След обяд в стаята ми дойде Клюкарка от старата ми стая и започна да агитира мен и Цербер да заминаваме да работим в Германия.
Цербер естествено никъде няма да отиде, явно агитацията беше насочена към мен. Изображение
Аз обаче нямам никакво намерение да ходя, където и да е.
А тук кой ще се занимава с инсултно болния ми баща?
Майка ми да не е многоръкия Шива.
Аз предлагам ... така и така ме пращат в чужбина ... по-добре да отида в Сирия или Афганистан, или в краен случай в Източна Украйна.
Там ще работя като ... пушечно месо. Изображение
Така завръщането ми ще е 100 % невъзможно.
Както и да е!
Вечерта купих доста храна и едвам я занесох до вкъщи.
Легнах си да спя късно след полунощ.
В четвъртък, 17.07.2004 г., се събудих крайно уморен.
Целият ден се бъхтих като магаре.
Цербер обяви безсрочна стачка и отказа да работи, докато не й дадат нов трудов договор.
При нас дойде да работи колегата Дъртак.
Уж на неговият компютър беше седнала една колежка от горните етажи и затова той седна на компютъра на Осмак.
Още щом дойде започна да ме стресира да върша и неговата работа.
На един косъм бях да му кажа да си навре работата там дето слънце не огрява, ама се сдържах, защото съм културен и възпитан човек.
Дъртака ме кара да върша неговата работа!
От къде накъде?!? Изображение
Да си я върши той.
В обедната почивка платих здравните вноски на майка ми и купих лекарствата на баща ми.
Вечерта пак напазарувах храна.
Легнах си късно.
В петък, 18.07.2014 г., се събудих направо съсипан от преумора.
Целият ден върших всичко.
Цербер си подписа заповедта за напускане - още веднъж.
Цял ден беше в очакване да си получи и договора, но не го получи.
Накрая на деня имахме съвещание, на което ни казаха, че от понеделник ще се подписваме на една тетрадка щом напускаме Администрацията.
Подписите ще са три пъти дневно - сутрин, вечер и през деня, ако излизаме извънредно, извън 30-минутната си обедна почивка, която е от 12:30 до 13:30 ч.
Освен това трябва да даваме обяснение, ако напуснем своеволно сградата.
Пропускателният режим ще е на ниво затвор.
Бахти ненормалниците!
Вечерта се прибрах в нас и се отдадох на активна почивка.
В събота, 19.07.2014 г., след обяд валя дъжд.
След като дъждът поспря отидох да пазарувам.
Прибрах се в нас и си легнах рано сутринта в неделя, 20.07.2014 г.
Събудих се от звука на рязане на дърво.
Съседите бяха решили да си окастрят дървото.
Закуско-обядвах.
След това избръснах баща ми, остригах го и го изкъпахме.
Майка ми също се изкъпа.
И аз се избръснах и изкъпах.
Ден за хигиена. Изображение
Легнах си прекален късно.
В понеделник, 21.07.20014 г.,станах в 07:00 часа, за да отида навреме за работа.
В крайна сметка отидох навреме на работа.
През деня свърших около 2/3 от работата, а Цербер едва 1/3.
Имах 10 минути обедна почивка, която записах в тетрадката на входа.
През този ден определиха кои са победителите в конкурса "Екомания".
Е, не победих, въпреки че много ми се искаше да бях аз.
Вечерта ходих да пазарувам до Кауфланд-а.
Легнах си да спя чак след полунощ.
Във вторник, 22.07.2014 г., се събудих съсипан.
Едвам станах и отидох на работа.
Имах нужда от една хубава почивка.
За пореден ден върших всичко в стаята.
Обслужих всички клиенти.
За втори ден Нагаждачка(бившата Бонбонка) дойде в моята стая и се опитваше да си говори с мен и Цербер.
Май приятелят й я е зарязал и сега й се иска да ми се сваля.
За втори ден имах само кратка обедна почивка - 15 минути.
Охраната Религиозен ме попита как е баща ми.
Казах му, че е много добре.
Дъртак ме притискаше зверски да свърша неговата работа.
Цербер ме командореше.
Вечерта си записах обедната почивка в тетрадката.
Охраната Религиозен се опита да ми обясни защо не бива да си пиша обедната почивка в тетрадката, но на мен този път не ми се слушаше, защото имах леко разтройство.
Като се прибрах в нас си починах колкото можах.
Легнах си в полунощ.
В сряда, 23.07.2014 г., се събудих уморен.
За трети ден ставах в 07:00 часа, за да отида навреме на работа.
Целият ден опъвах работата като вол.
Нямах обедна почивка.
Поне успях да се наобядвам на бюрото си.
Цербер почти нищо не свърши цял ден.
Сигнализирах на Шефката, че бюрото на Цербер е претрупано с досиета - помолих я да ми помогне да въздейства на Цербер да си оправи досиетата.
Шефката се е консултирала с Директорката, която от своя страна се обадила на Клюкарка, която пък е докладвала на Цербер, че съм я "наколадил". Изображение
Минути преди Шефката да дойде и да направи забележка на Цербер за разхвърляното й бюро и стотината й досиета пръснати навсякъде тя започна да си ги подрежда - неуспешно, разбира се.
След това Цербер ме попита аз ли съм я "наколадил" на Шефката - отрекох, естествено.
След това тя озлобя, че си позволявам да я доноснича на Шефката.
А това, че когато в нас се пукна тръбата за мръсната вода и се наложи спешно да се прибера и тя ме докладва на Секретарката на Директорката не е доносничене и "коладене".
Това е шегичка.
Ха-ха-ха, колко смешно!
В резултат на нейната шегичка сега всеки ден се подписвам в тетрадка и си пиша точния час на влизане и излизане, както и обедната си почивка.
Единственото хубаво на това, че вече се реши проблема с така наречените ми закъснения е, че най-накрая започна активната фаза на тормоза към мен.
След като вече не закъснявам Шефката, Директорката, Клюкарка, Дъртак и Цербер се концентрираха върху доказването на некадърността ми.
В четвъртък, 24.07.2014 г. се събудих уморен.
Във вторник се разбрах с един клиент да дойде в четвъртък в 08:30 ч. сутринта за подпис, но той не дойде.
Отидох навреме на работа и към 09:00 часа ме извикаха, защото Администрацията щеше да има мероприятие и аз бях нужен като общ работник.
Интересното беше, че Цербер знаеше за моето извикване още предния ден след обяд.
Аз научих чак на сутринта в 08:50 ч.
Отидох естествено.
Разнасях маси и столове.
А през това време в Администрацията дошла местната кабелна телевизия и снимали Цербер как работи усилено.
Освен това моят клиент дошъл и Цербер отказала да го подпише, защото нямал валидна лична карта или някакъв друг документ за самоличност.
На всичкото отгоре го накарала да отиде в полицията и да си плати спешна поръчка за нова лична карта.
А в досието му нищо не написала.
Като се върнах бях поставен пред свършен факт. Изображение
Прекратих му регистрацията, защото в Администрацията бяха дошли проверяващи от София.
Вечерта той дойде с документ доказващ, че си е платил за нова лична карта.
Обясних му как да си възстанови регистрацията.
Човекът каза, че Цербер е виновна за създалата се ситуация и тя се разбесня - започна да крещи, а проверяващата беше в съседната стая.
Шефката дойде и й направи забележка да МЛЪКНЕ.
Изпратихме клиента по живо, по здраво.
Шефката си тръгна.
Цербер започна да мърмори.
Аз си взех партакешите и си тръгнах в 17:00.
Купих си пълнители и се прибрах в нас.
Мотах се до 21:00 часа и в 21:30 излязох до Кауфланд.
Видях Клюкарка, но не й се обадих.
Купих олио и вафли.
Прибрах се в нас, изядохме вафлите и си легнах в полунощ.
В петък, 25.07.2014 г., се събудих уморен.
Прекарах един дълъг и уморителен ден.
Цял ден върших всичко.
Цербер не искаше да работи - за отмъщение за предишния ден.
Цял ден мълчеше, защото беше сърдита.
На обяд отидох до НОИ, за да прибера разпореждането на баща ми.
Записах се в тетрадката.
Като се върнах Секретарката ме попита какво ТОЛКОВА нося в раницата си.
Казах й, че е само една тетрадка.
Тя беше възмутена, че за една тетрадка нося цяла раница.
След обяд си довърших работата и в 17:00 часа си тръгнах.
Вечерта като се прибрах в нас приготвих картофена салата.
След това си говори с Анонимницата по телефона.
Тя ми предложи да сключим пакт - като станем на 60 години, ако сме все още сме сами да се оженим.
Голям пакт, голямо нещо! Изображение
Това, което ми предложи Анонимницата е взето назаем от американския филм "Сватбата на най-добрия ми приятел".
Съгласих се, къде ще ида!
Легнах си късно.
В събота, 26.07.2014 г., се събудих рано.
Закусих и отидох до Търговията, откъдето купих една тенджери с вместимост 8 литра, още една тенджера с вместимост 4,5 литра и едно канче с диаметър 10 см.
Излязоха ми общо 50 лева.
След обяд ми се доспа и легнах да поспя.
Като се събудих към 20:30 ч. отидох до Кауфланда да пазарувам.
Прибрах се в нас и си легнах късно - около 02:00 ч. след полунощ.
В неделя, 27.07.2014 г., се събудих в 09:30 ч.
Станах избръснах се, избръснах и баща ми, закусих и си направих упражненията.
Като стана привечер се облякох и излязох да набера сливи.
Върнах се с две раници пълни догоре.
.остригах се, направих си упражненията и се изкъпах.
Легнах си да спя половин час след полунощ.
В понеделник, 28.07.2014 г., се събудих трудно.
Бях доста уморен, но работата ме чакаше.
През този ден свърших абсолютно всичко в стаята.
Цербер напълно отказа да работи.
Лудостта й ескалира и цял ден крещя. Изображение
Накрая на деня заваля проливен дъжд с мълнии и градушка.
Опитах се да се прибера в нас, но навсякъде имаше реки от вода.
След половин час обикаляне най-накрая успях да се върна в нас.
След вечеря сварихме компотите и приготвих салата.
Поработих малко на компютъра и си легнах да спя в 22:30 часа.
Във вторник, 29.07.2014 г., се събудих уморен.
Отидох на работа, очаквайки неприятности и точно това и получих.
Напрежението, което Цербер трупаше седмици и месеци наред най-накрая ескалира.
Целият ден ми натякваше колко не си върша работата.
Накрая на едно досие видях, че и тя не си е свършила работата.
Показах й го.
В резултат на това тя се вбеси и започна да ми крещи.
Крещя за всичко, което й дойде на ум.
Накрая дойде Шефката и разбира се, аз излязох виновен.
Цербер рева.
Направи се на невинна.
Унижението ми беше пълно! Изображение
Шефката каза, че само в нашата стая имало проблеми и това било заради мен.
В този ден реших, че повече не мога да остана.
През последните 25 години много хора много пъти са ме унижавали по много начини.
Но както го направиха в тази Администрация никога преди не го бяха правили.
Това беше последната капка да реша да се махам от тук. Изображение
Реших да си напиша молба за напускане на работа до Директора на Администрацията в София, но се сетих, че имам неизползвана отпуска.
Качих се до Секретарката и си попълних една молба от 5 до 11 август да бъда в платен отпуск.
След това реших на другият ден сутринта да отида при личната си лекарка и да поискам болничен до края на седмицата.
Ще лъжа, ще мажа, ще струвам, но ще получа болничен за оставащите дни от седмицата.
Така ще си почина за три дни от тормоза на Цербер.
След това ще имам два почивни дни, един ден работа на 4 август и и после пак 7 дни почивка.
На 12 август ще се върна на работа по живо, по здраво и ако мога до тогава ще съм си намерил друга работа на друго работно място.
Голям късмет имам!
Където и да отида навсякъде ме събират с най-лудите хора.
Вярно е, че съм търпелив човек, но дори и аз си имам граници на търпимост.
А тук отношението и средата вече не се търпи.
Никой друг на мое място не би изтърпял и една милионна от моя тормоз.
Стига ми толкова!
И аз съм човек и заслужавам човешко отношение.
Не е ли така, любима?
Не може всички останали да си гледат кефа, а аз да страдам като бясно куче!
Не!
Стига!
Аз не съм некадърник!
Аз съм умен, млад човек, който си разбира от работата и не заслужавам да бъда обиждан и унижаван.
Това е!
Свобода! Изображение
В момента размахвам революционно знаме, любима! Изображение
На Шипка съм и целият свят мене гледа! Изображение
Яко, а!?! Изображение
Да живее свободната мисъл! Изображение
Към 16:00 ч. след обяд направихме съвещание.
Целият колектив беше много щастлив, че между мен и Цербер е имало "скандал".
Т.е. стана ясно, че Цербер ме е оплюла пред всички.
Разчистих си бюрото.
Пет минути преди края на работния ден Цербер пак започна да ме плюе, но аз станах и си тръгнах в 17:05 ч.
Прибрах се в нас.
Починах си и си легнах в полунощ.
В сряда, 30.07.2014 г., се събудих уморен.
Станах и отидох на лекар.
Казах на личната си лекарка, че съм имал разтройство цяла нощ ... което не беше далеко от истината.
Тя ми даде 3 дни болничен.
Занесох ги на работата си и се прибрах в нас.
Почивах си цял ден без да върша нищо.
Вечерта си легнах късно.
В четвъртък, 31.07.2014 г., се събудих по обяд.
Станах, закуско-обядвах, отидох да купя две кранчета.
Върнах се в нас, монтирах ги.
Отново отидох до магазина и купих въртоци за кранчетата.
Замъкнах се до библиотеката в следобедната горещина и си презаписах книгите.
От там се замъкнах до книжарницата и купих лепило за дърво.
След това слязох до Техномаркета.
Проверих какви радиоприемници имат.
Нямаха това, което търсех, затова реших да проверя и в Технополис преди да купя каквото и да е.
Прибрах се в нас и монтирах въртоците.
След това си довърших работата на компютъра.
Вечерта си легнах в 04:00 часа след полунощ.

Август


В петък, 01.08.2014 г., се събудих късно по обяд.
Обядвах и точно в този момент ми се обади колегата Шефче да ми иска отчетите.
Аз не му вдигнах.
Реших, че ще му предам отчетите на 4 август.
Проверих печелившите в ABV DESIGN CHALLENGE.
Аз не спечелих нищо. Изображение
Направих си отчетите.
Проверих кога ще пуснат гръцката цифрова телевизия за област Еврос, която е най-близко до моя град.
Оказа се, че ще стартира на 5 септември в 02:00 часа след полунощ.
А дали ще се хваща е съвсем друг въпрос.
След като си направих отчетите бях толкова уморен, че нямах сили за нищо.
Легнах си късно.
В събота, 02.08.2014 г., се събудих по обяд.
Хапнах, пийнах, приготвихме две баници и отидох до Технополис да проверя за радио.
Там намерих едно радио, което много ми хареса - ROADSTAR RDB-600BL.
Реших, че като си получа заплатата за август ще си купим това радио.
Прибрах се обратно в нас покрай реката.
Вечерях и си легнах да спя.
В неделя, 03.08.2014 г., се събудих по обяд.
Закусих и се избръснах.
Направих си упражненията.
След това избръснах баща ми.
Накрая се изкъпах.
Легнах си рано - в полунощ, за да съм в състояние да работя в понеделник.
В понеделник, 04.08.2014 г., се събудих уморен.
Отидох на работата и си разпечатах отчетите и графика за подписите.
Предадох ги на колегата Шефче.
Той каза, че не са ми верни, ама на мен не ми пукаше.
И без това ми остават само 2 месеца работа - какво могат да ми направят за това време.
Отчетите ми бяха верни и толкова.
В този първи работен ден Цербер се държеше прекален нормално.
Не крещеше, не се ебаваше с хората, изобщо напълно нормално държание.
Нямах думи просто, затова и си мълчах. Изображение
Гледах да изкарам един спокоен работен ден и да си ходя в нас да си гледам кефа.
А останалите колеги се държаха още по-странно.
Все едно ми бяха сърдити за нещо - за какво и аз не знам.
Може би се сърдеха, че излизам в отпуска.
Но и колегата Поп беше в отпуска, а на него никой не се сърдеше.
Или все едно бях виновен - обаче не знаех за какво.
На други от колегите държанието беше едно такова гузно - все едно са сбъркали нещо, но не знаят как да оправят кашата, която са забъркали.
Шефката на отдела целият ден мълчеше и не искаше да си говори с мен.
А, бе, голям кеф! Изображение
Аз си свърших максимално добре работата и в 17:20 часа си събрах партакешите и се изнесох скорострелно от Администрацията.
За моя изненада Цербер си тръгна в 17:05 часа.
Когато аз си тръгвах Администрацията беше почти празна.
Бях в болнични три дни, но все едно бяха минали еони.
Прибрах се в нас, вечерях и си легнах да спя.
Спах два часа, станах, пак хапнах, помотах се и в два часа след полунощ си легнах да спя.
Спах до обяд на другия ден, 05.08.2014 г., вторник.
Никой от колегите ми не се обади да ме търси - значи знаеха, че съм в отпуска.
Щом се събудих обядвах и си направих упражненията.
Установих, че имам лек грип.
Целият ден се мотах насам-натам.
Вечерта си легнах в един часа след полунощ.
Прекарах следващите няколко дни в блажено спокойствие.
Сряда, четвъртък, петък, събота и неделя се мотах насам-натам.
Лягах си късно и ставах късно.
Гледах доста филми и си джитках из Интернет.
В неделя, 10.08.2014 г., избръснах баща ми.
И аз се избръснах и изкъпах.
Легнах си рано.
В понеделник, 11.08.2014 г., си направих упражненията и пазарувах.
И в този ден се постарах да си легна рано, за да съм свеж за първия си работен ден след отпуската.
Легнах си в 01:00 часа.
Във вторник, 12.08.2014 г., се събудих в 07:00 часа и бях недоспал и уморен.
През деня свърших доста работа - обслужих 37 човека.
Цербер се държа както винаги.
Едвам изтраях да мине деня и се прибрах в нас.
По-късно вечерта пазарувах.
Опитах се да видя метеорния дъжд Персеиди, но нищо не видях.
Легнах си късно след полунощ - след 01:00 часа.
В сряда, 13.08.2014 г., се събудих съсипан.
Отидох на работа и цял ден се бъхтих в жегата.
Цербер вършеше работа, колкото да не е без нищо.
Дебнеше ме как си върша работата. Изображение
С Нагаждачка(бившата Бонбонка) си гукаха сладко-сладко.
Ходиха да обядват заедно като първи приятелки.
По едно време колежката Вдовица от съседната стая се ядоса, че все й предлагам "мръсни, мазни цигани" като клиенти и ми каза, че ако продължавам така ще отиде при Шефката да ме докладва.
Аз си замълчах.
Вечерта щом стана 17:00 часа се изнесох от работа скорострелно.
Като се прибрах в нас вечерях, приготвих макарони с извара и лютеница и в полунощ си легнах да спя.
В четвъртък, 14.08.2014 г., се събудих много уморен.
Сутринта ни съобщиха, че Директора на Администрацията от София е тръгнал на обиколка из Администрациите по райони.
Не се впечатлих особено.
Целият ден работих тихо в ъгъла си.
Цербер кудкудякаше в нейния си ъгъл.
През деня дойдоха няколко клиенти, които искаха да се скарат с нея и почти успяха.
Накрая във въздуха остана да тлее съмнението, че аз съм ги подкокоросал да го направят.
Аз си мълчах.
Имах 10 минути обедна почивка.
Вечерта си тръгнах в 17:00 ч.
Като се прибрах в нас се навечерях, направих си упражненията, изкъпах се и си легнах още в 22:00 ч.
В петък, 15.08.2014 г., се събудих леко недоспал.
В този ден Цербер имаше имен ден.
"Купонът" беше пълен. Изображение
Най-гадното беше, че я мързеше да работи.
Всички клиенти се стовариха върху мен.
Поне си получих заплатата.
Вечерта ги изтеглих и си платих тока и водата.
След като се прибрах се навечерях и отидох до Технополис да купя радиоприемник.
В събота, 16.08.2014 г., се събудих късно и си почивах.
След обяд отидох до Кауфланд и платих телефона.
Отидох до пазара и купих една камара продукти.
Вечерта си легнах късно.
Съвсем логично в неделя, 17.08.2014 г., се събудих късно.
Избръснах баща ми.
Избръснах се, подстригах се и се изкъпах.
Легнах си в 23:30 ч.
В понеделник, 18.08.2014 г., се събудих малко уморен.
Отидох на работа и пак цял ден се бъхтих.
На Цербер й беше лошо - уж имаше ниско кръвно.
Аз свърших всичко.
В обедната почивка се прибрах в нас.
Вечерта след работа платих здравните вноски на майка ми.
Прибрах се в нас и си подгънах крачолите на панталона.
Легнах си в полунощ.
Във вторник, 19.08.2014 г., се събудих леко уморен и недоспал.
Цял ден обслужвах клиентите.
Цербер имаше алергия.
Поне не ми крещеше, но мрънкаше.
Вечерта купих малко домати.
Обичам доматите, но са прекалено скъпи това лято.
След това с майка ми ходихме да пазаруваме храна.
Легнах си в 01:00 след полунощ.
В сряда, 20.08.2014 г., се събудих уморен.
Спеше ми се.
Целият ден пак се бъхтих.
На Цербер този ден й нямаше нищо, но я мързеше да работи.
Нямах обедна почивка, но поне се наобядвах.
Една клиентка ми пожела да си намеря жена.
Къде точно да я намеря обаче не ми каза!?! Изображение
Странното беше, че като си тръгвах в 17:05 ч. сградата беше празна, бяхме останали само аз и Цербер.
Побързах да се изнеса от Администрацията, за да не оставам насаме с Цербер.
Като се прибрах в нас бях много уморен.
Най-накрая след две години време майка ми повярва, че Цербер ме преследва.
Аз като й казвах тя не ми вярваше, но най-накрая се убеди.
Поне така каза, кой знае дали е вярно или ми го е казала, за да я оставя на мира.
Сега разбрах защо никой не ми вярва като кажа, че Цербер ме преследва - бяха ми нужни две години, за да убедя родната си майка.
За да убедя всички останали няма да ми стигне един цял живот, така че това е кауза пердута(загубена кауза!).
Виж, любима, и аз знам умни думички. Изображение
Легнах си да спя в 00:30 ч. след полунощ.
В четвъртък, 21.08.2014 г., се събудих недоспал.
През денят свърших всичко.
Освен това подредих недовършената работа на Цербер, Командорка и Осмак.
Накрая се оказа, че трябва да подредя и архива на нашата стая, но за него нямах време в този ден.
Шефката видя, че върша съвсем сам всичко, но не реагира по никакъв начин.
След работа ходих до хълма Боровец, за да огледам пак кратера.
Изглеждаше още по-пълен с боклуци.
На връщане купих зеленчуци от пазара.
Прибрах се в нас, направих си една салата и се навечерях.
После направих салата и на нашите.
Легнах си късно - в 01:00 след полунощ.
В петък, 22.08.2014 г., се събудих уморен.
Това беше последният работен ден на Цербер преди да излезе в отпуска за една седмица и тя беше много тъжна.
Аз свърших всичката работа за деня.
Освен това подредих всички неподредени досиета, бележки, листчета и т.н., които Осмак, Цербер и Командорка не бяха подредили.
А, бе, свърших всичката работа.
Този ден регистрирах и една йога учителка, която беше ходила в Индия. Изображение
Понеже беше симпатична Цербер изревнува.
Не, че на мен ми пукаше, де!
Поговорихме си хубаво с Индийката и след това я изпратих да си ходи.
Нямах обедна почивка.
Всъщност цяла седимца пропусках обедните си почивки.
Не, че имаше значение за някого.
Цербер изключително много съжаляваше, че следваща седмица няма да я има и цитирам: "Ще си починеш от мене!".
Права е, наистина една седмица щях да си почина от нея и безкрайният й тормоз.
Вечерта си тръгнах още в 17:00 ч.
Прибрах се уморн в нас.
Хапнах, пийнах и в 03:00 ч. след полунощ си легнах да спя.
В събота, 23.08.2014 г., се събудих по обяд.
Ходих до Пени маркета и напазарувах набързо.
След това отидох до зеленчуковия пазар.
От там купих също доста продукти.
И накрая се затичах до Кауфланда, но ме застигна буря.
Силен вятър и проливен дъжд ме шибаха навръщане от Кауфланда.
Едва се прибрах в нас.
Станах целият мокър.
След това хапнах и в 02:00 ч. след полунощ си легнах да спя.
В неделя, 24.08.2014 г., се субудих по обяд.
След като закусих избърснах, подстригах и изкъпахме баща ми.
След това се избръснах и изкъпах и аз.
Хубавото на този ден беше, че не ме беше страх от понеделника.
Като знаех, че Цербер няма да я има на работата ми се чувствах някак си ... щастлив.
Е, знаех си, че по някакъв начин ще ми разрушат щастието, но не ми се мислеше за това.
Вечерта си легнах рано-рано, за да съм свеж за понеделника.
В понеделник, 25.08.2014 г., се събудих в 07:00 ч.
Бях уморен, но не бях ужасен от предстоящия ден, както обикновено.
Целият ден си работих съвсем сам.
Свърших всичката работа, която Цербер беше оставила.
Вечерта като се прибрах в нас не бях много уморен.
Във вторник, 26.08.2014 г., ми пратиха колегата Поп.
Той работи с мен до петък и все ми се налагаше да му поправям грешките в работата.
Справихме се с всичко, но едиствено благодарение на това, че нямахме много клиенти - само по 20-30 човека дневно.
Към края на седмицата колегата Поп започна да проявява странен интерес към взаимоотношенията ми с Цербер и другите колеги.
Разпитваше ме, туй-онуй, а, бе, лаф да става.
Не ми каза какво е провокирало този интерес, но предполагам, че е плод на разговор по мой адрес с някого.
В петък, 29.08.2014 г., си направих отчетите.
Цялата седмица вършихме всичко ден за ден и не оставяхме недовършена работа.
Като цял не се чувствах много унорен от работата и затова в почивните дни имах сили за други неща.
В събота, 30.08.2014 г., отидох до Търговията, но тя беше затворена - просто аз бях там в 14:00 ч., а те затварят в 13:00 ч.
От там тръгнах нагоре по хълма.
По пътя установих, че едно място, от което си берях през последните две години плодове е разградено и тотално съсипано.
Направо бях потресен. Изображение
След това отидох на язовира.
От там реших да отида до хребета над село Дражево.
От там видях магистрала Тракия.
Освен това на самия връх видях как една строителна фирма(името й беше "Макс строй") незаконно си зариват отпадъците на билото на хълма. Изображение
От там слязох до Кабиленския манастир.
Напълних си вода и си тръгнах към нас.
Обаче на 100 м. от манаситра видях една нива с царевица и си набрах една раница с мамули.
Прибрах се в нас уморен до краен предел.
Бях целият изгорял - краката, ръцете и лицето ми горяха страшно.
Легнах си в 02:30 ч.
Като се събудих в неделя, 31.08.2014 г., в 10:00 ч. най-напред се избръснах.
Поправих леглото си, което леко се беше повредило.
Ремонтирах и вратата на северната стая.
След това изчистих канала на мивката.
И всичко това още преди да съм закусил.
Закусих и се облякох.
Взех теслата на баща ми и тенекията за боклука и слязох пред нас да постя тревата.
Около 2 часа се мъчих да чистя и постигнах някакъв частичен успех.
Ръцете ми се израниха до кръв. Изображение
Прибрах се в нас и се изкъпах.
След това отидох до Кауфланда да пазарувам.
Прибрах се и след вечеря си легнах да спя в 00:00 ч.

Септември


В понеделник, 01.09.2014 г., се събудих уморен като бито куче.
Ръцете ме боляха зверски.
А Цербер се завърна победоносно на работа.
Любима, сигурно се сещаш какво беше поведението на Цербер през този първи след отпуската работен ден!?!
Ирационално както винаги. Изображение
Трябваше да дам подробен отчет какви съм ги вършил цяла седмица без нея.
Сутринта ми се обадиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите - Стара Загора.
Казаха ми, че ще дойдат в моя град да направят проверка на сигнала ми.
Аз им казах, че съм на работа и не мога да дойда.
През целият ден върших всичко.
На края на деня бях много уморен - и физически, и психически.
Запознах се и с дъщерята на колежката.
Тя се оказа много мило момиче - аз си я представях по-различна.
След работа отидох в парк "Боровец".
Там фирмата, която беше наета да засипе кратера усилено вършеше своята работа.
Прибрах се в нас разочарован.
Очаквах да очистят дупката и да я върнат в оригиналния й вид, а не да я засипят цялата.
Легнах си в полунощ.
Във вторник, 02.09.2014 г., се събудих уморен.
На работата беше добре организиран хаос.
Добре организиран от Цербер и колежката Вдовица от съседната стая.
Вдовица стресираше Цербер, а тя от своя страна си го изкарваше на мен и клиентите.
Крясъци и викове ечаха в стаята целия ден. Изображение
Работата не беше много, но беше хаотична и на бюрото на Цербер се образуваха огромни купчини несвършена работа.
Аз регистрирах 8 човека, което не се беше случвало от месеци.
Свърших много работа, но до края на работния ден успях да си довърша всичко.
Цербер не свърши нищо, само крещя.
Аз си тръгнах с удоволствие от работата в 17:00 ч.
След това ходих по магазините за работно облекло, за да си търся подходящи ръкавици за работа.
Намерих си, но не ги купих.
Реших една нощ да премисля покупката си и тогава да си дам парите.
Ходих и до парк "Боровец".
Строителната фирма продължаваше да засипва дупката.
От там се занесох до "Кауфланд" и си купих храна.
Прибрах се в нас уморен до краен предел.
Легнах си в 00:00 ч.
В сряда, 03.09.2014 г., се събудих леко съсипан.
Исках да продължа да си спя, докато се наспя, но нямах този шанс.
На работата всичко беше както предишния ден - хаос и твърде много работа.
Викове, заяжданици, а, бе, пълна програма от страна на Цербер. Изображение
Една от клиентикте се самопрецака - прекрати си регистрацията по желание и си изгуби обезщетението от НОИ.
През деня заваля проливен дъжд.
Вечерта си тръгнах с облекчение.
Прибрах се в нас, вечерях и седнах на компютъра.
Легнах си в полунощ.
В четвъртък, 04.09.2014 г., се събудих уморен.
Целият ден върших всичко.
Колегите ме претрупаха с работа.
По едно време компютърната система спря и не дойде до края на работния ден.
Като се прибрах в нас нямах сили за нищо.
Легнах си рано-рано - в 23:30 ч.
В петък, 05.09.2014 г., се събудих леко недоспал.
Довърших си работата от предишния ден.
Свърших си и работата за последния ден от седмицата.
Приключих с всичко още в 15:00 ч.
Казаха ни, че можем да си ходим след 15:30 ч., заради националния празник 6 септември - Съединението.
Аз и Цербер останахме до 17:00 ч. защото всички други си тръгнаха и все някой трябваше да остане.
Тръгнах си в 17:20 ч.
Прибрах се в нас преуморен.
Легнах си да спя в 03:00 ч.
Странното на тази седмица беше, че Цербер се правеше на добра и мила.
Интересно ми е каква игра играе?!? Изображение
В събота, 06.09.2014 г., се събудих в 10:00 ч.
Получих от Пощата известие, че имам препоръчано писмо - най-вероятно от Министерството на околната среда и водите.
Отидох да си взема писмото, но Пощата не работеше на 06 септември.
От там се замъкнах към Търговията, но пътем минах през един магазин за осветителна техника.
Исках да купя осветително тяло за двора, но ми предложиха само скъпи такива и нищо не купих.
В зала "Диана" имаше събор на йеховисти.
Отидох до Търговията и си купих костилковадачка.
Взех си и работни ръкавици.
Върнах се в нас и избръснах баща ми.
След това излязох до близкия магазин за домашни потреби - исках да проверя колко струват саксиите.
След това ходих до пазара и купих домати и пиперки.
Пазарджиите не искаха да ми продават развалените си зеленчуци.
След като ги оставих в нас се замъкнах до Кауфланда и купих мляко, бисквити и нишесте за бисквитена торта.
Хипермеркетът беше фрашкан с йеховисти.
Прибрах се и приготвихме бисквитената торта.
Вечерях и си легнах да спя в 02:00 ч. през нощта.
В неделя, 07.08.2014 г., се събудих леко уморен.
Закусих и вместо да свърша нещо аз си легнах да спя.
Събудих се чак вечерта.
Избръснах се, изкъпах се и си легнах да спя в полунощ.
За съжаление заспах чак в 03:00 ч.
В понеделник, 08.09.2014 г., се събудих много уморен.
Целият ден бях натоварен на максимум.
Обслужих 40 човека.
Нямах време за обедна почивка.
Колегата Осмак беше на работа, но не вършеше много.
Цербер работеше в съседната стая и цяла седмица нямаше да е с мен - ура-а-а! Изображение
След работа ходих до пощата да си взема писмото от МОСВ.
След това пазарувах и се прибрах в нас.
Легнах си да спя рано-рано.
Във вторник, 09.09.2014 г., се събудих недоспал.
Целият ден се бъхтих,а вечерта бях съсипан.
В сряда, 10.09.2014 г., на работата му се случи нещо неочаквано.
От едно предприятие обявиха 50 работни места.
Колегата Дъртак ни накара двамата с Осмак да насочим хора, но ние се направихме на глухи.
В къщи пък съседите решиха да си направят ремонт на покрива и ни пробиха улука от нашата страна на къщата.
В четвъртък, 11.09.2014 г., още с отиването на работа Държак ни принуди да му насочваме хора.
За един ден двамата насочихме общо 50 човека - предимно циганки с ниско образование.
Накрая нямах сили да се прибера в къщи.
През този ден обслужих 40 човека.
Накрая на деня, в 16:35 ч., си тръгнах по-рано от работа и отидох до застрахователната си агенция, за да сигнализирам за повредения улук.
В петък, 12.09.2014 г., от предприятието отказаха на всички да ги взмеат на работа.
Наведнъж се изсипаха всички насочени и бяха ядосани.
Накрая като разбраха, че аз и Осмак нямаме вина се успокоиха.
Но се оказа, че от предприятието са ги накарали да си изкарат медицински за по 10 лева.
Хем са ги набутали с пари, хем не са ги взели на работа.
А всъщност цялата тази схема била, за да принудят хората работещи нелегално в предприятието да сключат трудови договори.
Използваха ме, любима, и това изобщо не ми беше приятно.
Дъртак беше наясно, но използва мен и Осмак като маши да му свършим черната работа.
Накрая на деня в петък ни съобщи, че му трябват още работници за същото предприятие, но с 8 клас и опит.
Т.е. да не са циганки.
Като толкова му трябват - да си ги намери сам. Изображение
Аз нямам никако намерение да обслужвам по 40-50 човека дневно и само да отбивам номер, а да не върша никаква реална работа.
Вечерта застрахователната ни агнтка дойде да огледа щетата и да опише всичко.
Чудя се какво ли ще стане в крайна сметка?!?
В събота, 13.09.2014 г., отидох до Търговията да купя перилни препарати.
След това купих храна и от цялото обикаляне насам-натам толкова се уморих, че си легнах да спя в 23:00 ч.
В неделя, 14.09.2014 г., щом се събудих отидох до пазара да купя малко зеленчуци.
Като се прибрах се наобядвах и след това слязох долу пред къщата да почистя тревата.
Имах си работни ръкавици, но въпреки това лявата ми ръка се притри и се получи рана, която започна да кърви.
Затова след като почистих около 3 метра от тревата се прибрах в нас.
Избръснах се, изкъпах се и се навечерях.
След това се помотах, гледах филми и в 01:00 ч. си легнах да спя.
В понеделник, 15.09.2014 г., се събудих уморен от физически натоварените почивни дни.
Осмак беше в отпуска и щеше да се върне чак след две седмици.
Това беше и първият учебен ден за стотици хиляди деца в цялата страна.
В петък прекратих един човек, който не беше уведомил навреме, че е започнал работа.
Само, че аз не го прекратих с наказание, ами го пуснах със задна дата.
Целта ми беше да прикрия това, че съм забравил да го прекратя преди месец. Изображение
В цялата суматоха през август съм го пропуснал някак си.
Да, ама в понеделник сутринта Цербер забелязала решението с дата от август и отишла при Шефката.
След това двете отишли при Директорката и целият ден ми се налагаше да давам обяснения защо съм такъв некадърник.
Целият ден Цербер се държа мило с мен, за да прикрие сутрешното си доносничене.
Това й ненормално добро държание я издаде.
След обяд в стаята дойдоха Клюкарка и Нагаждачка(бившата Бонбонка) и си говориха мило и любезно с Цербер.
Аз си мълчах.
Нямах какво да им кажа.
Вечерта като се прибрах в нас с майка му ходихме да измерим размерите на пътната врата, за да знаем с какви размери трябва да е табелката ни.
Старата ни табелка с номера на къщата ни някой я беше откраднал. Изображение
Докато мерехме вратата една птица ни напика.
Мен ме доядя, че ще трябва да се къпя и за да не хабя водата напразно реших да сляза долу пред къщата и да изчистя тревата.
За час и половина в тъмното изчистих всичката трева.
Прибрах се, изкъпах се и в 01:00 ч. си легнах да спя.
Във вторник, 16.09.2014 г., се събудих уморен.
Целият ден върших всичко.
В обедната почивка отидох да пусна поръчка за нова табела на пътната врата.
Вечерта се прибрах в нас много уморен.
В сряда, 17.09.2014 г., пак върших всичко съвсем сам.
Цербер работеше, но с такава скорост, че в сравнение с нея охлювите биха изглеждали бързи.
Въхтих се до вечерта.
Тръгнах си точно в 17:00 ч.
Прибрах се скорострелно в нас, за да могат геодезистите да измерят къщата и да ни изготвят скиците.
Вечерта ходих до Кауфланда да пазаря и си легнах късно - в полунощ.
В четвъртък, 18.09.2014 г., отново се събудих уморен.
Целият ден се бъхтих.
Цербер се моташе.
Изхващах я, че е допуснала грешка и сигнализирах на Шефката.
Тя й поправи грешката и нищо не й каза.
Забелязах обаче, че на Шефката не й стана приятно, че съм хванал грешката на Цербер.
Интересно, че мен за без нищо ме карат да давам обяснения, а Цербер и всички останали могат да си правят каквото си искат.
Да живее държавната Администрация и нейните некадърни държавни служители! Изображение
В петък, 19.09.2014 г., бях доволен, че е дошъл краят на седмицата.
Пак имах много работа.
Накрая на деня нямах сили за нищо.
Прибрах се в нас уморен, но доволен, че седмицата е приключила.
Следваха три дни почивка, а другата седмица Цербер беше в отпуска и щях да работя сам.
В събота,20.09.2014 г., си почивах.
В неделя,21.09.2014 г., се избръснах.
В понеделник, 22.09.2014 г., беше Денят на независимостта и се изкъпах.
През трите почивни дни съседите правеха ремонт на оградата си и вдигаха адски шум, така че не можах да си почина особено.
В този ден ходих до магазина за осветителни тела, от където купих две водо- и прахоустойчиви тела за двора.
Купих и четири винта за монтиране на телата.
Опитах се да монтирам едното, но не ми се получи.
Във вторник, 23.09.2014 г., на работя първоначално бях сам.
Към 10:00 ч. ми пратиха колегата Поп.
Цербер беше в отпуска и ми беше много спокойно. Изображение
Свърших си работата и се прибрах в нас без да се чувствам уморен.
Нямах обедна почивка.
Вечерта като се прибрах се опитах да монтирам другото осветително тяло на двора на мястото на старото, но пак нищо не ми се получи.
Не стига това, ами докато се опитвах да напъхам кабелите във фасонката тя взе, че се счупи.
Наложи се да я разглобя, за да купя нова.
В сряда, 24.09.2014 г., се успах и се събудих в 07:30 ч.
Целият ден бях съвсем сам и ми беше още по-спокойно от предния ден.
Не усетих как мина деня.
След обяд регистрирах една готина мацка.
Бях я регистрирал вече веднъж - на 4 април 2014 г.
Наричам я Адашката.
Готина е, умна е, ама ... явно няма интерес към моята скромна особа.
Което е жалко за мен, защото е много сладка.
Сладките й устни са създадени само за целуване. Изображение
Може да е обвързана, кой знае.
Пак нямах обедна почивка.
Вечерта отидох до Кауфланд да пазарувам.
В четвъртък, 25.09.2014 г., целият ден бях спокоен.
Работих съвсем сам.
Обслужих 40 човека.
В този ден ми се обади геодезиста да ми каже, че е готов със скиците и че на другия ден ще трябва да отидем в кадастъра.
Много се зарадвах.
В петък, 26.09.2014 г., имах работа за четирима, а бях пак сам.
По едно време на помощ дохде колегата Поп, но той обслужи само 9 човека и си отиде в другата стая.
За един ден обслужих 50 човека.
А Цербер беше в болнични до 1 октоомври.
В 14:30 ч. отидох при геодезиста и с него отидохме в кадастъра.
Внесохме документите.
Цялата работа общо ни струваше 200 лева.
От там отидох да попитам какво става с табелката ни за пътната врата.
Казаха ми, че още не е готова.
Явно не искаха да ни направят табелка, но не ми отказаха директно, а само ме разкараха.
След това купих малко ластик и целият мокър се прибрах на работното си място.
Валеше проливен дъжд.
След края на работния ден отидох до магазин за осветителни тела и купих нова фасонка за осветителното тяло за двора.
Прибрах се в нас мокър до кости.
Продължаваше да вали зверски.
В събота, 27.09.2014 г., се събудих към обяд.
Избръснах баща ми.
Събрах всички части на осветителните тела, взех си необходимите инструменти, спрях тока и слязох долу на двора, за да сглобя и монтирам осветлението.
Започнах в 16:30 и в 19:15 приключих успешно.
Цяло чудо беше, че успях.
Накрая лампите даже проработиха. Изображение
Сега дворът ни е светъл като ден.
Даже съседите забелязаха, което не е добре, защото може да ни счупят осветлението.
Те просто са ненормални.
След като се прибрах се облякох и отидох до Кауфланда да напазарувам.
Прибрах се към 22:00 ч., вечерях и заседнах пред компютъра.
Легнах си да спя в 05:00 сутринта.
В неделя, 28.09.2014 г., се избръснах и изкъпах.
Целият ден си почивах от натоварената събота.
Легнах си да спя в 01:00 ч.
В понеделник, 29.09.2014 г., се събудих уморен и леко недоспал.
В този ден на работа се върна колегата Осмак.
Цербер още беше болна.
Само дето за разлика от предишната седмица тази не беше натоварена изобщо.
Или поне понеделника не беше натоварен.
Цял ден колегата моташе крачоли, а аз работех усилено и обслужвах клиентите.
В обедната ми почивка, докато си хапвах колежката Нагаждачка(бившата Бонбонка) ме следеше по най-глупашкия възможен начин.
Криеше се зад едно дърво и докладваше по телефона на някого какво правя по време на обедната си почивка.
Направо да си потънеш в земята от срам. Изображение
След обяд реших, че е крайно време да подредя архива на стаята и Осмак реши да ми помогне.
Взе ми половината досиета от първото тримесечие и започна да им прави списък.
Така ме блокира да не мога да завърша подредбата на досиетата за януари, февруари и март.
Слава Богу, щом си замина аз откраднах списъка му от компютъра и го преместих на моя компютър.
Реших, че на другият ден ще довърша подреждането на архива, за да не ми се меси Цербер като си дойде в сряда.
Това беше и причината Осмак да се опитва да ме забави - искаше между мен и Цербер да стане скандал, а той да се забавлява.
Във вторник, 30.09.2014 г., пак редих архив.
Осмак уж помогна. Изображение
Ама по-скоро ме бавеше, отколкото да ми помагаше.
Накрая успя да обърка списъците на досиетата.
А, бе, справихме се, но не можахме да ги предадем на архиварите.
И естествено Цербер щеше да иска да участва в реденето на архива.
А на мен не ми се искаше тя да се меси, защото това е пряк път към скандал.
В последният ден на месец септември успях да си направя отчетите и да ги предам на колегата Шефче.
И в този ден свърши свободата ми, защото на другия ден Цербер се върна обратно от болничен.
На края на месеца при мен дойде една от любимите ми клиентки - Индийка.
Тя е голяма сладурка.
Поговорихме си малко, а след като си тръгна колегата Поп, който незнайно защо беше при нас каза: "Тая познаваш ли я?".
Моля! Изображение
Него какво го интересува?!?
Казах му, че аз съм я регистрирал.
А той: "Да, де, но преди това познавахте ли се?".
Бахти въпроса!
Бахти разпита!
Бах туй ровене в личния ми живот.
Ще рече човек, че върша някакво престъпление и съм на разпит в полицията.
Аз нямам право да си говоря с клиентите на колегите, нямам право да ги докладвам, когато грешат, нямам право да се оплача, когато ме тормозят ...
Общо взето в тази Администрация аз нямам никакви права.
Казах на колегата Поп, че не я познвам от преди.
Не бях длъжен да му отговарям.
Наглец!
Това, че си говоря приятелски с хората се превръща в проблем.
Всъщност всичко, което правя се превръща в проблем.
Смахната работа, смахнати хора! Изображение

Октомври


В сряда, 01.10.2014 г., Цербер се върна.
Веднага поиска отчет за всичко вършено в стаята по време на нейното отсъствие.
Зае се да бърка в архива. Изображение
След това поиска да й преместя компютъра на бюрото на Командорка, за да може да се гледаме в очите до края на месеца.
23 работни дни ще трябва да гледам горзната й мутра срещу себе си.
Повръщаше ми се от тази мисъл, но нищо не можех да направя.
Отказх да й помагам и й казах да отиде при Компютърджията.
Той също й отказал, а Шефката й казала: "Имаш си Бигджодж в стаята, за какво ти е Компютърджията".
Та се наложи да й местя компютъра.
Преместих го, преместих и кабелите.
Свързах всичко и о, чудо, компютърът й проработи.
Но не ми беше приятно, защото не съм длъжен да правя каквото и да за нея.
Идеше ми да повърна, ама не исках да си хабя обяда.
В този ден дойде още една от любимите ми клиентки и ми подари книгата "Диви разкази" на Николай Хайтов.
На корицата имаше следното послание: "На Бигджорджето, бъдещ майстор на късия разказ!". Изображение
Голяма скица е тя!
Много работа свърших този ден.
Уж бяхме трима в стаята, а сякаш само аз работех.
Най-вероятно точно така е било цял ден, а Цербер и Осмак са си правели напук един на друг като са отказвали да работят.
Вечерта се прибрах в нас уморен.
Легнах си късно, защото гледах мача Реал Мадрид-Лудогорец.
За съжаление загубихме с 1:2.
В сряда, 02.10.2014 г., се събудих уморен.
Едва не закъснях за работа.
Още с отиването Цербер започна с безкрайните си претенции.
Аз си затраях, а Осмак се издразни и цял ден се дразнеше с Цербер.
От друга страна аз не успях няколко пъти да затворя вратата на стаята.
Това допълнително подразни Цербер.
След това при мен дойде един особено агресивен клиент, които трябваше да санкционирам с 6 месеца без право на регистрация.
Аз успях да го успокоя, доколкото беше възможно това.
Убедих го да си попълни заявлението за прекратяване.
И тъкмо да му прекратя регистрацията и да му дам да се подпиша на решението, и Цербер се намеси.
Успя да го ядоса, като му каза, че ще има наказание 6 месеца без право на регистрация.
Той скочи и си тръгна.
Аз се ядосах и изпсувах. Изображение
Цербер каза, че съм напсувал умрялата й от рак майка, ревна и отиде при Шефката.
Извика и клиента, който седеше при нея за свидетел, че съм изпсувал.
След това Шефката ме извика да давам обяснения.
Казах й, че съм напсувал клиента, а не Цербер или майка й, не дай си Боже.
Отказах да давам повече обяснения, защото Цербер ревеше с глас като бебе.
След това държавната машина се задейства срещу мен.
Шефката отиде при Директорката и двете измислиха пъклен план.
След обяд Шефката донесе на мен, Цербер и Осмак по един Наръчник с описание на утвърдените в Администрацията общи и специалзиирани/процесни/ стандарти на поведение на служителите при обслужване на клиенти и Кодекс за поведение на служителите в Администрацията.
Каза да ги прочетем и да се подпишем на един лист, че сме ги получили и сме запознати с тях.
След това каза, че ако още веднъж някой от нас отиде при нея с проблем като днешния директно ще си замине от Администрацията с дисциплинарно уволнение.
С тези си действия Шефката и Директорката разрешиха на Цербер да се гаври колкото си иска с мен и аз няма да мога да се оплача от нея.
Ако си позволя да й кажа каквото и да е тя ще се оплаче, но ще уволнят мен.
На практика й дадоха разрешение да си прави каквото си иска.
Както и ако тя започне да се държи неадекватно пак ще уволнят мен, затова че съм я докарал до това състояние.
И това 29 дни преди да ми изтече договора.
Явно някой много иска да ме уволни дисциплинарно от Администрацията.
Подписах белия лист, нямах друг избор. Изображение
И Цербер, и Осмак го подписаха.
Тръгнах си от работа в 17:00 ч.
Прибрах се в нас уморен психически и физически.
Легнах си в 00:00 ч., но не можах да заспя доста дълго време.
Не спах спокойно тази нощ.
Събудих се в 05:30 ч. и не можах да заспя повече.
В петък, 03.10.2014 г., отидох на работа със "свито сърце".
Цял ден на работата идваха познати на Цербер, които да я подкрепят срещу злия колега Демон, дошъл от Ада, за да я тормози.
За себе си говоря, любима, ако се чудиш!?! Изображение
Цял ден си говорих с клиентите, а с колегите разменях само служебни приказки.
Нямах какво повече да казвам.
Оставаха ми 28 дни до края на договора ми.
Осмак ме информира, че от понеделник ще си пусне отпуска или болничен до края на октомври и ме оставя сам да работя с Цербер до края на месеца.
Голям хитрец. Изображение
И аз исках да направя същото, но нямах такива връзки.
Изкарах до края деня и точно в 17:00 ч. си тръгнах.
Осмак си тръгна заедно с мен.
Цербер си остана да си стои сама в стаята.
Прибрах се в нас уморен.
Легнах си рано-рано, още в 23:30 ч.
Сутринта на събота, 04.10.2014 г., се събудих в 05:30 ч.
През деня отдох и си направих снимка за Зелена карта.
Купих и малко чорапи за зимата.
След това се прибрах в нас, за да ги оставя.
От там отидох на пазара да купя малко зеленчуци.
След това купих и малко продукти от Кауфланд.
Накрая се прибрах в нас уморен.
Легнах си късно - в 02:00 ч. след полунощ.
В неделя, 05.10.2014 г., се събудих късно - чак по обяд.
Избръснах баща ми.
Избръснах се и аз.
Изкъпах се.
Но не отидох да гласувам на парламентарните избори. Изображение
Легнах си късно - след полунощ.
В понеделник, 06.10.2014 г., се събудих уморен.
На работата целият ден си мълчах.
Цербер си беше извикала един куп познати, пред които на спокойствие да ме оплюва какъв долен боклук съм.
На обяд за регистрация дойде една сладка клиентка - Чипоноска.
Имато й идва от чипото й носленце и сладката й муцунка.
Направо е ходещ бонбон.
Ето за такава жена си мечтая. Изображение
Като се върнах от обедна почивка Цербер ми се скара, че не съм й предал работата си и заради мен една клиентка ме е чакала половин час.
Между другото, любима, нямаше ме само 25 минути и клиентката надали е чакала повече от 5 минути.
След това Цербер ме оплю пред клиента седнал на нейното бюро колко съм некадърен.
Оказа се, че този човек е нейн познат - говореха си на ти и на малки имена.
След обяд колегите Поп и Цербер се събраха заедно и си разказваха истории за бивши колеги и познати, които са си позволявали да се гаврят с тях или с техни близки.
Накрая и двамата стигнаха до извода, че който се гаври с тях или техни роднини и познати рано или късно им пада в ръчичките и те си връщат двойно и тройно гаврата.
На мен това ми прозвуча малко като "Казвам ти дъще, сещай се снахо!".
Явно този разговор беше постановка, с която искаха да ми намекнат, че днес работя в Администрацията и си позволявам да се гавря с клиентите и колегите си(и най-вече с горката Цербер!), а утре като не работя в Администрацията ще си получа заслуженото наказание.
Вечерта в 16:00 ч. имахме съвещание, на което ни казаха, че на мен, Цербер, Поп и Некадърник ще ни удължат договорите до 30.09.2015 г.
На мен ми оставаха 25 дни до края на договора ми.
След работа се прибрах в нас уморен.
Легнах си да спя късно след полунощ.
Във вторник, 07.10.2014 г., се събудих уморен.
На работата целият ден си мълчах. Изображение
На връщане от обедната почивка охраната Адаш ме спря да ме пита аз ли съм разболял Цербер.
Казах му, че не знам такова нещо и че се чудя от къде ги чува тези неща.
Той се позасмя ехидно на думите ми невярвайки, че казвам истината.
След обяд Директорката на Администрацията ме извика в кабинета си.
С нея беше и Шефката на отдела, в който работех.
Директорката ме попита директно дали ще искам да ми продължават договора за работа след 31 октомври 2014 г.
Казах й, че няма да подпиша споразумение за удължаване на договора.
Попита ме дали ще подавам молба за удължаване на договора.
Аз казах, че няма да подавам такава молба.
Тя каза, че ще предаде в Бургас моето решение, за да знаят какво да правят, т.е. да ми издадат заповед за прекратяване на договора.
Аз станах и си тръгнах от кабинета на Директорката, а Шефката остана, за да се съвещават какво да правят с мен.
Между другото, любима, аз очаквах подобно привикване при Директорката.
След съвещанието от предният ден, на което ни казаха, че ще ни удължават договорите ми стана ясно, че това ранно известяване е следствие от това, че казах на Шефката си, че се радвам, че ще напусна Администрацията.
Беше ми ясно, че ще искат точен и категоричен отговор дали ще оставам или не.
Държавната администрация с недомлъвки не работи! Изображение
И така на 31 октомври 2014 г. договора ми приключваше и повече нямаше да работя в Администрацията.
И това е повод за празник, нали, любима? Изображение
Сигурен съм, че новината за моето напускане бързо ще се разпространи из цялата Администрация и в целия Мой град.
Щастливи тълпи ще празнуват по улиците, а Правителството ще обяви 31 октомври за празничен, неработен и неучебен ден.
Ха-ха-ха!
Единственото лошо на този вторничен ден беше, че системата не работеше и нямаше как да си свърша работата докрай. Изображение
Другото интересно беше, че след като казах на Директорката, че няма да оставам в Администрацията Цербер започна да ми се прави на приятел и да иска да си говори с мен.
След един час Шефката ме извика при себе си и ми даде едно заявление за напускане до Директора в София.
Попълних го за пет минути и го предадох на Секретарката на Директорката.
След това Цербер поиска да редим архива на стаята.
Прехвърлих й списъците, които Осмак направи.
Тя не остана доволна от кратките ми и едносрични отговори.
Аз пък не бях доволен, че искаше да си говори с мен.
Предният ден ме плюеше, а днес ми се правеше на приятел.
След това Цербер излезе извън Администрацията за половин час.
До края на деня останалите колеги изглеждаха щастливи.
Не знам от какво. Изображение
Особено Шефката - на лицето й беше изписано такова облекчение, че направо да я ожали човек как ме е търпяла цели две години и два месеца.
Вероятно я е било страх да не си загуби работата заради мен.
Е, вече няма от какво да я е страх!
Ура-а-а, да живее свободната от мен Администрация! Изображение
Вечерта като се прибрах в нас гърлото ми беше като изгорено.
Едва спах цяла нощ.
В сряда сутринта, 08.10.2014 г., се събудих много зле.
Течеше ми носа, кихах и гърлото ме болеше зверски.
Отидох при личната си лекарка и тя ми даде 3 дни болничен.
Занесох го на работата си, където всички бяха много доволни, че няма да ме има цели три дни.
Прибрах се нас уморен и недоспал.
Лекувах се интензивно, но грипа ми минаваше твърде бавно.
В този ден си получих и заплатата, но ми беше до нея.
За съжаление в четвъртък, 09.10.2014 г., излязох от нас и купих развалена извара.
Едва не се натровихме с нея. Изображение
В петък, 10.10.2014 г., срещу събота прекарах цялата нощ в тоалетната с разтройство от изварата.
В събота, 11.10.2014 г., рано сутринта съседите започнаха ремонт и вдигнаха такъв шум, че проесто не можах да спя.
Не стига, че не спах цяла вечер заради разтройството, но и тези не ме оставиха да поспя на спокойствие.
Целият ден работниците вдигаха шум.
Едва вечерта си тръгнаха.
В 19:30 ч. си легнах да спя.
Бях безкрайно уморен и ми се спеше зверски.
Спах цели 13 часа.
В неделя, 12.10.2014 г., се събудих в 08:30 ч.
За пръв път от 5 дни изпитвах глад.
Закусих, помотах се, обядвах, избърснах баща ми, избръснах се и аз.
Облякох се и излязох до Кауфланд да пазарувам.
След това си изтеглих заплатата.
Прибрах се в нас.
Сготвих супа от патладжани с кренвиши.
Изкъпах се.
Легнах си да спя в 22:30 ч.
В понеделник, 13.10.2014 г., се събудих готово за нов тормоз на работата ми.
Първият работен ден мина както очаквах.
Столът, на който седях беше леко счупен и аз бях сигнализирал на Шефката за това.
Тя ми каза: "Оправяй се както можеш!". Изображение
Аз си стоях на счупения стол, като внимавах да не падна и да не го досчупя.
Но щом излязох в болничен на моето работно място изпратили колегата Поп.
И той, геният му с гений, взел че седнал на стола ми и го счупил. Изображение
Не само това, ами и паднал на земята, прискрипал си крака и едва не си го счупил. Изображение
Не е за смях работата! Изображение
Сега колегата Поп ме мрази, защото обвинява мен за счупения стол и за пострадването си. Изображение
Аз като сигнализирах на Шефката имах предвид точно това и вероятно точно заради това тя не поиска да ми помогне.
За да падна от стола и да се потроша целия.
Обаче паднал Поп. Изображение
И в понеделник като отидох на работа се озовах без стол.
Имаше един стол със счупена седлка, който хлътваше надолу и един стол със счупените крака.
Други свободни столове нямаше.
И аз седнах на стола със счупената седалка.
Стоях така 15 минути и осъзнах, че не мога 8 часа да стоя така, затова отидох в съседната стая при Дъртак и взех неговия клиентски стол.
Колежката Вдовица, която работи заедно с колегата Дъртак отказа да ми даде нейният клиентски стол.
Представи си, любима, в цялата Администрация няма нито един стол за мен.
Да живее държавната Администрация! Изображение
В последствие дойде Домакина на сградата и поправи един от счупените столове - този със счупената облегалка.
Ама аз вече си седях на клиентският стол на Дъртак.
На това се вика топло посрещане. Изображение
През деня Цербер се опитваше да си говори приятелски с мен.
Тя има прекалено къса памет.
Аз - не. Изображение
Осмак, който се беше върнал на работа ме попита дали съм доволен, че ще ни удължат договорите с една година.
Нищо не му отговорих, защото този въпрос не ме засяга лично.
Колежката Секси тяло се върна от Германия и ми донесе за подарък една декоративна щипка-жълъдче.
В обедната почивка си отидох до нас, а след това платих водата, тока и здравните вноски.
След работа купих кранче за чешмата, зеленчуци от долния пазар и други продукти от магазина до нас.
Така или иначе еболата идваше към нас, нямаше смисъл да си пазим парите за черни дни, защото черните дни вече бяха дошли.
Вечерта сготвих една супа и си легнах да спя в 01:00 ч. след полунощ.
Във вторник, 14.10.2014 г., се събудих уморен.
Целият ден си мълчах. Изображение
Върших си работата тихо и безшумно.
Цербер се държеше нормално и добронамерено за пръв път от 2 години.
Осмак също се държеше добре и с мен, и с Цербер.
Нямах обедна почивка.
Вечерта се прибрах уморен.
В сряда, 15.10.2014 г., се събудих уморен.
През деня си върших само моята си работа.
Цербр и Осмак уж щяха да се карат преди обед, но след обяд заедно редиха архива като първи приятели.
Компютърджията дойде, за да поправи компютъра на Цербер и не спя да дрънка глупости за нея.
Тя изобщо не му се разсърди, а дори беше доволна, че някой говори за нея.
Всички са толкова спокойни и щастливи от факта, че напускам, че направо е шокиращо на фона на отношението преди това.
Аз пък целият ден си мълчах.
В обедната почивка си отидох до нас.
След обяд колежката Секси тяло пак дойде да ни види.
Вечерта купих лекарствата на баща ми.
Прибирайки се откъснах един есенен минзухар, който дадох на баща ми, за да го подари на майка ми.
Понеже съседите ни решиха незаконно да си построят пристройка към къщата ни ние решихме да ги издадем на Общината.
Легнах си в 00:00 ч.
В четвъртък, 16.10.2014 г., се събудих уморен.
Към 09:00 ч. майка ми се обади да ми каже, че съседите са разковали нашата ограда, за да продължат със строежа си.
Напуснах работното си място за половин час, за да отида до Общината, където подадох жалба срещу съседите, че извършват незаконно строителство.
Да видим, любима, какво ще направят общинарите!
Вероятно нищо. Изображение
На работата не свърших много.
Колегите ми Осмак и особено Цербер не ми даваха да върша нищо.
Нали скоро ще си тръгвам от работата, явно вече бяха готови да ме изпратят да си ходя.
В обедната почивка се прибрах в нас.
Съседите продължаваха да строят усилено.
Върнах се на работа и след обяд майка ми се обади да ми каже, че в нас са дошли полицаи и искат да направят оглед.
След като полицаите си тръгнали майка ми пак ми се обади да каже, че полицаите са си тръганали.
Вечерта на работата имахме съвещание.
Седях си кротко на стола си, но Нагаждачка(бившата Бонбонка) ми направи остра забележка, че трябва да освободя мястото на други по-заслужили да седят по време на съвещанието.
Аз не станах от мястото си и изобщо не отговорих на провокацията.
В 17:05 ч. си тръгнах от работа с облекчение.
Прибрах се в нас.
Реших да поправя звънците на входната врата.
Оказа се, че трябва да ги подменя с нови, а за пътната врата също да купя чисто нов.
Отидох до магазина до нас и купих три звънеца.
Върнах се и от 17:30 ч. до 19:30 ч. успях да ги монтирам и трите.
Станаха много добре.
След това вечерях и слязох на двора да го почистя.
Накрая се изкъпах, защото една птица от дървото пред нас ме напика.
След това гледах телевизия по принуда, защото БТК ми бяха спрели Интернета.
Обадих им се, но ми казаха, че ще ми го пуснат чак в 00:00 ч.
Легнах си да спя и на сутринта в петък, 17.10.2014 г., наистина имах Интернет.
Целият ден си мълчах естествено. Изображение
Нямах какво повече да казвам.
Изкарах работния ден и с удоволствие излязох в почивка за два дни.
Вечерта се прибрах в нас уморен.
В събота, 18.10.2014 г., отидох до Търговията и купих ръждопреобразувател, грунд и боя за пътната врата, както и една метла с дръжка за двора.
След това отидох до магазина до нас и купих две фасонки, два контакта и един ключ, както и мушама за масата.
Изхабих бая пари.
Като се прибрах веднага монтирах двата контакта.
Вечерта отидох до Кауфланд и напазарувах.
И така за един ден изхабих 50 лева.
Ебаси харчилъка!
Прибрах се уморен.
В неделя, 19.10.2014 г., избръснах и изкъпахме баща ми.
И аз се избърснах и изкъпах.
Майка ми също.
Изобщо голямо чистене падна.
Така ще сме чистички, ако дойдат полицаите да ни арестуват. Изображение
Монтирах ключа, който купих предния ден.
След това отидох до хипермаркетите да пазарувам още.
Гърбът ме заболя да нося толкова много неща.
Прибрах се в нас и си легнах в 02:00 ч. след полунощ.
В понеделник, 20.10.2014 г., се събудих адски недоспал.
Целият ден ми се спеше.
По обед секретарката на Директорката ми даде заповедта за прекратяване, на която пишеше, че от 01.11.2014 г. вече не работя в Администрацията.
Този ден всички бяха толкова щастливи, че чак беше странно.
Аз си мълчах.
Нямах какво повече да казвам.
Работех си както винаги.
При мен дойде една от любимите ми клиентки - Индийка.
Поговорихме си и я изпратих по живо, по здраво.
След това регистрирах едно сладко момиченце.
Нямах обедна почивка.
Оставаха ми още 9 работни дни.
Цербер беше толкова весела и доволна, че си заминавам, че пърхаше от радост.
Осмак за сметка на това се ебаваше с нея.
Колежките от съседната стая изглеждаха леко шокирани.
Но никой директно не ме питаше какво точно става.
Всички знаеха, че напускам работата си, но си мълчаха все едно е някаква страшна тайна.
Аз пък не исках да коментирам, защото напускането ми е нещо лично, което засяга само мен.
И така изкарах целият ден.
Вечерта си тръгнах в 17:00 ч.
Прибрах се уморен в нас.
Легнах си в 00:00 ч.
Във вторник, 21.10.2014 г., се събудих уморен, но не колкото в понеделник.
На работата имахме проверяващи от Администрацията в Бургас.
Аз помогнах с каквото можах - търсих досиета до премаляване.
Нямах обедна почивка.
Ядох на бюрото си.
Освен това останах без стол.
Отново! Изображение
На Шефката й трябваше стол за проверяващите и взе клиентиския стол на Осмак.
За да има стол той взе моя клиентски стол.
Аз сложих стола, на който седях за клиентите и седнах на един поправен стол ... и го счупих.
Отново! Изображение
Накрая седнах на моя си стол и сега клиентите ми ще трявба да стоят прави като наказани.
Поне докато Шефката не върне клиентския стол на Осмак, а той да ми върне моя клиентски стол.
Накараха ме да си довърша всичката работа, която "уж" не съм свършил.
Колегите знаят, че ще напускам и искат да свърша всичко, което е за вършене, така че след мен да не остане недовършена работа.
Цербер ми взе химикала за клиенти.
Каза, че е нейният и най-безцеремонно си го прибра на нейното бюро.
Не го даде на нейн клиент, просто го взе, за да не мога да го ползвам и за да няма с какво да пишат моите клиенти.
Слава Богу, аз имах още химикалки.
Но това отношение изобщо не ми харесва.
Ясно е, че нямат търпение да се махна, но могат да изчакат до 31 октомври 2014 г.
Като се прибрах в нас приготвих таратор.
След това слязох да почистя двора и да направя покритие на звънеца на пътната врата.
Легнах си в 23:30 ч.
В сряда, 22.10.2014 г., се събудих уморен.
На работата Цербер пак се държеше пренебрежително, но аз се стараех да не й обръщам внимание.
Нямах обедна почивка.
След обяд ни съобщиха, че вечерта ще има купон по случай пенсионирането на колежка от другия отдел.
Но в 15:05 ч. от Общината ми се обадиха да ми кажат, че жалбата, която съм пуснал срещу незаконния строеж на съседите си е невалидна, понеже аз не съм собственик на имота.
Казаха ми да отида и да си оттегля жалбата и майка ми да я подаде като собственик на нашето жилище.
Това и направихме.
Когато отидохме до Общината и се оказа, че постройката в двора не е само на съседите, но и наша.
Как за 27 години не сме разбрали това, не е ясно?!? Изображение
Ясно беше само, че на другият ден трябваше да отида до кадастъра, за да се установи чия е постройката в двора.
За съжаление с отиването си до Общината изтървах купона на работата.
Вечерта по случай рождения ден на баща ми ядохме вафли.
Легнах си късно - в 01:00 ч. след полунощ.
В четвъртък, 23.10.2014 г., се събудих уморен и недоспал.
Сутринта си беше доста топло.
Колегата Осмак съжаляваше, че съм изтървал купона предния ден.
Явно на този купон са коментирали моето напускане, защото всички ЗНАЕХА!
Едва по обяд заваля дъжд и стана студено.
Нямах обедна почивка.
След обяд отидох до Кадастъра да проверя дали майка ми има някаква собственост върху постройката на съседите ни.
Оказа се, че е само тяхна.
Онези от Общината са пълни идиоти. Изображение
Върнах се на работата.
Системата спря да работи още в 15:00 ч. и до 17:00 ч. нямаше как да обработя досиетата на хората, които съм обслужил за деня.
Изчаках края на работния ден и си тръгнах с удоволствие.
Легнах си в полунощ.
В петък, 24.10.2014 г., се чувствах уморен още със събуждането.
През деня си върших работата.
Цербер и Осмак се гавреха с клиентите.
В този ден ми стана ясно какво ще стане след като напусна работа.
Колегите ми ще се гаврят на воля с клиентите.
По едно време ми се обади една от любимите ми клиентки и ми каза, че в понеделник ще дойде.
След обяд ни казаха, че ще имаме съвещание.
Поредното, а може би и последното.
Колегите покрещяха на воля.
Прибрах се нас уморен от този безкраен ден.
Легнах си късно.
В събота. 25.10.2014 г., си почивах.
На всички часовници върнах времето с един час назад. Изображение
Целият ден навън валеше проливен, студен дъжд.
В неделя, 26.10.2014 г., се събудих недоспал, кой знае защо.
И в този ден валеше дъжд.
Избръснах баща ми.
Избръснах се и аз.
Изкъпах се.
Направих си и упражненията.
Подготвих се психически за последната си работна седмица.
Легнах си да спя в полунощ.
В понеделник, 27.10.2014 г., се събудих уморен и леко недоспал.
През деня свърших доста работа.
Цял ден агитирах клиентите да учат.
По едно време колежката Вдовица от съседната стая, която работи с колегата Дъртак дойде при мен и ми каза:
"Георги, наистина ли си отива? Какво ще правим без теб? Толкова неща научаваме от теб всеки ден!".
Мен ме досмеша, но нищо не й отговорих. Изображение
То бива бива лицемерие, но това вече е прекалено.
Като ме заплашваше с началниците не й липсвах, а сега изведнъж й домиля за мен.
Му-ха-ха! Изображение
След това колегата Осмак каза:
"Ама къде ще ходи? Виж навън колко е студено! Тука си остава!".
Да, ама не, колега! Изображение
Цербер нищо не каза, само доволно си мълчеше.
Изкарах до края работния ден и с удоволствие си тръгнах за нас.
След като се прибрах и се наядох отидох до Кауфланд и напазарувах.
Навън валеше противен, студен дъжд.
Вечерта си легнах в 01:00 ч.
Във вторник, 28.10.2014 г., се събудих уморен и недоспал.
Цял ден слушах мрънкането на Цербер за щяло и нещяло.
Колегите не ми даваха да върша много работа.
Да не взема да объркам нещо точно преди да си тръгна завинаги от Администрацията.
Приключих работния ден и си тръгнах с удоволствие.
Интересното беше, че Цербер си тръгна преди мен.
Щяла да ходи на рожден ден в пиано-бар.
Хич не ме интересуваше нейния личен живот, но тя държеше да го сподели с мен и с Осмак.
Оставаха ми още три работни дни до края на трудовия ми договор. Изображение
В сряда, 29.10.2014 г., се събудих уморен.
Цербер беше в съседната стая цял ден и на мен ми беше много спокойно.
Занесох трудовата си книжка при Секретарката на Директорката.
За сметка на това към мен имаше необичаен интерес от страна на колегите.
Клюкарка дойде да проконтролира положението в стаята, докато Цербер я нямаше.
Осмак искаше да разбере дали напускам и изрази душевно страдание от бъдещата ми липса.
Колежката Юристка ме попита наистина ли съм роден в Шумен, т.е. искаше да разбере дали съм турчин.
След като разбра истината за моето "срамно" месторождение ме попита дали вече съм свикнал да живея в Моя град.
При положение, че живея тук от 27 години сигурно съм свикнал.
Казах й го. Изображение
Тя изобщо не схвана намека.
Попита ме дали имам роднини в Шумен - т.е. роднини-турци.
Казах й, че имам - леля, свако, чичо.
Роднини и от страна на майка ми, и на баща ми.
Тя явно искаше да оправдае лошото си отношение към мен, както и това на колегите ми с това, че съм мръсен, долен турчин, т.е. гаден и отвратителен етнос.
Е, дано е намерила оправдание за себе си и тях.
Съгражданите ми много мразят турците и за последните 27 години много пъти са ми намеквали, че съм турчиин, защото съм роден в Шумен.
През всичките години аз се държах като културен и възпитан човек, а те се отнасяха с мен като с боклук.
След това колежката Вдовица ме попита как е баща ми и от какво е болен.
Като разбра какви са семейните ми заболявания ме попита какво работи майка ми и как се издържаме.
На такъв подробен разпит ме подложиха, че полицията бледнее в сравнение с тях. Изображение
Накрая на деня си тръгнах с удоволствие.
Валеше дъжд.
Прибрах се в нас уморен.
Легнах си да спя чак след полунощ.
В четвъртък, 30.10.2014 г., се събудих много уморен.
Закъснях с 5 минути за работа.
За целият ден регистрирах само двама човека и подписах един човек.
Общо трима души за цял ден.
Осмак ми предложи да кандидатствам за работно място като държавен служител в Администрацията в Нова загора.
Отказах му, естествено!
Днес си размишлявах защо си тръгвам от тази работа.
Ето защо напускам работата си, любима! Изображение
Програмата, по която съм назначен свършва на 31 октомври 2014 г.
Казаха, че могат да ни продължат договорите с още 11 месеца, но трябва да подадем заявления, в които да помолим да ни ги удължат.
Така удължиха договора на колежката Цербер с 3 месеца.
Обаче в държавната администрация не можеш да останеш повече от 3 години на една и съща позиция.
Иначе се нарушава Закона за държавния служител.
Ако по някакъв невероятен начин ми удължат договора с 11 месеца ще съм в нарушение на трите години.
Освен това програмата наистина свършва на 31 октомври - пише го в договора ми.
Как така ще ми го удължат без явяване на конкурс, без одобрение от ЕС, само с едно хвърчащо заявление, в което моля началниците си да ме оставят на работа още малко, защото съм добър администратор.
Не звучи сериозно за държавната администрация.
А и къде пише, че съм добър в работата си?
Как го разбраха това? Изображение
По броя на хората уредени на работа ли?
Ако е по този показател аз(и колегите ми) изобщо не заслужаваме да работим в Администрацията.
И накрая ако удължаването на договора ми се окаже незаконно може да ме накарат да връщам заплатите, които съм получил, защото аз съм назначен по ОП РЧР.
Ако наруша правилата по тая програма ще ме накарат да връщам парите, които съм получил и една година няма да имам право да се регистрирам в Администрацията и повече няма да мога участвам по други европейски програми.
И като сложим това не съвсем законно удължаване на договора ми на кантара плюс негативното отношение, което имат хората към Администрацията везните натежават към това да не оставам тук.
Още като постъпих на работа през август 2012 г. се зачудих къде точно се намирам.
Мислех си, че като дойда тук ще намирам работа на хората и че ще помагам по всякакъв начин да се оправи живота им.
Вместо това само местя едни досиета от една папка в друга и ги редя по цял ден.
Както е доказала практиката това може да се прави дори и от човек със средно образование.
За какво учих 6 години висше?
Аз искам да променя живота на хората към по-добро.
С какво съм променил живота на клиентите си?
С нищо.
Миньонче ми каза: "Ти какво правиш по цял ден в тая Администрация? Само седиш на бюрото си, гледаш компютъра и нищо не вършиш!".
Моля?!? Изображение
На мен гърбът ми по цял ден е мокър от пот и притеснение дали всичко ще бъде наред, а тя ми казва, че нищо не върша.
За да смята така явно наистина нищо не върша.
Да не споменаваме, че хората имат много негативно отношение към Администрацията - това е мястото, където разни бюрократи ги тормозят, държат се гадно с тях и им искат подкупи под формата на храна, напитки и пари.
Е, аз не съм бюрократ, а обикновен човек.
И не искам нищо от клиентите си, освен едната добра дума.
Да не споменавам, че правилата в Администрацията са направени, така че да прецакват обикновените хора.
И като дойдат при мен те не разбират, че закона е така написан, а си мислят, че аз съм ги прецакал.
Да, бе, точно това е целта ми - да тормоза и прецаквам хората!
На последно място, но не по важност е отношението на колегите ми.
Опитах се да им обясня всички тези неща, които написах до тук, а те ми казаха: "К'во ти пука!". Изображение
Говорих с Шефката за нещата, които си мисля, а тя ми каза: "Стига си мислил!". Изображение
Да, бе, да, ей, ся ще спра да мисля! Изображение
Днес регистрирах един човек и веднага го насочих към едно работно място.
Има големи шансове да го наемат.
За 2 години и три месеца само на двама души съм намерил работа още с регистрирането им - един мъж и една жена.
Ето това искам да върша по цял ден - да намирам работа на хората, а не да ги лъжа, че един ден ще си намерят работа.
Кога ще дойде този един ден?
На куково лято в петък!
А сметките идват всеки месец.
Не, че не помагам на хората да си намират работа, но 10 човека на месец е нищо в сравнение със 7000 безработни в Моя град.
Хората вече ме познават по лице като ме срещнат по улиците и не искам да ме помнят като: "Човекът, който не ми намери работа!".
Искам да съм: "Човекът, който ми помогна да си намеря работа и промени живота ми към по-добро!".
Искам хората да си тръгват щастливи от Администрацията и да се чувства удовлетворени от живота си.
Искам да имат надежда за бъдещето, а не да се чувстват нещастни и угнетени.
С тези си намерения започнах да работя преди две години и три месеца.
Нищо от това, което си мислех не стана реалност.
Не мога повече да остана тук.
Осъзнавам го и това е най-важно.
Освен това не ми харесва, че за 2 години си промених начина на живот.
Живея застоял начин на живот.
Не излизам от нас.
Не спортувам.
Храня се нездравословно.
Надебелях.
Пуснах си шкембе. Изображение
Не съм доволен от средата, в която работа - хора с по 20-30 години по-големи от мен, които мислят непрекъснато за болести, смърт и нещастия.
Искам позитивна среда. Изображение
Искам да се чувствам щастлив и удовлетворен от работата си. Изображение
Искам да се върна към предишния режим на живот, който имах. Изображение
Искам да бъда себе си. Изображение
Дори и в най-тежките си и бедни години аз винаги съм бил свободна душа.
А през последните 2 години бях в една административна клетка.
Ура-а-а, утре ще разперя криле и ще полетя отново.
Така де!
Ще разперя криле и с подскоци ще се опитам да вдигна птичото си шкембе от земята. Изображение
Не съм ли прав, любима?
В обедната си почивка отидох да си потърся табелата за пътната врата, но офиса беше затворен.
Повече няма да ги търся, омръзнаха ми да ме мотат.
Вечерта си тръгнах в 17:00 ч.
Прибрах се в нас леко уморен.
Легнах си в полунощ.
В петък, 31.10.2014 г., беше последният ми работен ден в Адмнистрацията.
Сутринта закъснях с 4 минути, но никой не забеляза.
Щом седнах на работното си място си приготвих отчетите.
Предадох ги.
Нямах обедна почивка.
Почистих си бюрото.
Почистих си компютъра.
Приключих с всичко.
Секретарката на Администрацията ми даде трудовата ми книжка.
Осмак разбра, че напускам и изрази искреното си съжаление, че го оставям съвсем сам с Цербер.
Чаках да дойде края на работния ден.
В 17:00 ч. си тръгнах от Администрацията. Изображение
На изпроводях Осмак ме попита в понеделник, 04 ноември 2014 г. къде ще започна работа.
Аз му казах, че никъде няма да работя и че ще съм си в къщи.
Прибрах се в нас с облекчение.
Вечерта отпразнувах напускането си с току изпечен кекс. Изображение
Легнах си късно.

Ноември


В събота, 01.11.2014 г., се събудих недоспал, но удовлетворен, че най-накрая съм свободен, макар и безработен. Изображение
Ходих до Кауфланда да пазарувам.
Там срещнах клинети от работата си, които се направиха, че не ме познават.
Не бях на работа от по-малко от 24 часа, а вече не ме познаваха.
Много яко! Изображение
А аз си мислех, че бившите ми клиенти ще ми досаждат.
Колко съм заблуден!
Легнах си късно.
В неделя, 02.11.2014 г., майка ми имаше рожден ден.
Избръснах баща ми.
Реших този ден да бъде последният в настоящото ми писмо.
Скоро пак ще ти пиша.
До скоро, любима! Изображение

29.05.2014 г. - 02.11.2014 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на творбата!