biggeorge Blog: 2026

сряда, 14 октомври 2026 г.

Ще избегне ли България войната на НАТО с Русия?

Ще избегне ли България войната на НАТО с Русия?
Има ли политици, които могат да извадят България от този "мечи капан"?

През последните 10 дни в Черно море бяха бомбардирани с въздушни и морски дронове поне 4 кораба.
Два от тях бяха потопени.

Как реагира светът на атаките срещу кораби в Черно море
Два търговски кораба бяха атакувани с дронове в Черно море край българското крайбрежие на 13 октомври, като единият, товарният AZOV CONCORD, плаващ под флага на Сейнт Китс и Невис, потъна източно от село Крапец, община Шабла, а към момента на първоначалната информация един моряк от екипажа му беше спасен и спасителната операция продължаваше. Другият кораб, CHELSEA 3 под малтийски флаг, беше поразен източно от Бяла, а екипажът му беше евакуиран, като петима души получиха медицинска помощ за леки наранявания. Българският премиер осъди атаките като „абсолютно недопустими“, обяви, че ще потърси разговор с руския посланик и подкрепа от НАТО и ЕС, докато международните агенции Reuters и Associated Press съобщиха за инцидентите.
Атаките с дронове срещу два търговски кораба в Черно море на 13 октомври предизвикаха реакция от българското правителство. София определи случилото се като недопустимо и обяви, че ще търси съдействие от НАТО и Европейския съюз. В същото време българските власти признаха, че засега няма категорични доказателства кой е извършителят.
Новата атака идва само седмица след ударите срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона в Черно море.

Хайде сега да разсъждаваме логично.
Кой всъщност има интерес от подобна ситуация?
Ако България обяви Русия за виновна за атаките срещу кораби в Черно море и се задейства Член 5 от Договора за НАТО, коя държава ще има най-голяма полза от една война между НАТО и Русия?
Как България ще избегне преките военни действия с Русия, ако самата тя е засегнатата страна?
Готов ли е Румен Радев да обяви война на Русия?
Колко български войници ще бъдат изпратени на фронта в Украйна?
Има ли политици, които могат да извадят България от този "мечи капан"?
Има ли кандидати за президент на България, които са против войната с Русия?
Или всички 27 кандидат-президентски двойки са войнолюбци?
Има ли изобщо дори и един политик в България, на който да му пука за бъдещето на българския народ?
Или всички български политици са назначени от западните посолства, единствено за да изпълняват заповедите на ЕС и НАТО?
С такива политици на власт в София дали България ще оцелее?

Съдейки по лекотата, с която България подари на Гърция църковното си наследство, съхранено от предците ни за бъдещите поколения, то политическата ни класа ще подари миналото и бъдещето на България с лека ръка.
Гърция има още претенции към България! Български учени протестират срещу предаването на Гърция на национални културни ценности!
Който не е поискал нещо от България - той не го е получил!
Ако Гърция поиска Родопите - ще й бъдат дадени.
Ако Северна Македония поиска Благоевградска област - ще й бъде дадена.
Ако Сърбия поиска Северозапада - ще й бъде даден.
Ако Румъния поиска Южна Добруджа и Мизия - ще й бъдат дадени.
Ако Турция поиска Тракия - ще й бъде дадена.
Според плановете на управляващите, от цяла България само София и Софийска област трябва да останат българска територия.
На България всичко друго й е излишно и трябва да бъде подарено на който поиска.
Пак според плановете на софиянци българския народ трябва да бъде унищожен чрез война.
Война с кого?
С Русия, разбира се.
ЕС и НАТО ще спечелят от тази ситуация, защото с лекота ще ликвидират България.
Дори и опразнената от население територия на България да не бъде раздадена на съседните държави, тя може да се използва по много начини - като огромен мигрантски лагер, като резервна държава на украинците, като плацдарм за военни действия срещу Русия и т.н.
Вече с лекота можем да отговорим на въпроса:
Ще оцелее ли България след Третата световна война, която се води в момента?
Отговорът е "Не, няма да оцелее!", защото нито на управляващите политици, нито на самия български народ им пука за България.
На хората днес им пука само за едно - парите.
Но темата за парите ще я разгледаме в някоя друга статия!
Засега само ще ви кажа: "Сбогом и благодаря за рибата".
Хубаво беше да си имаме своя собствена българска държава, но и това свърши!
Адио, България!

вторник, 13 октомври 2026 г.

Гърция има още претенции към България! Български учени протестират срещу предаването на Гърция на национални културни ценности!

Гърция има още претенции към България! Български учени протестират срещу предаването на Гърция на национални културни ценности!
Аз нали ви казах, че така ще стане!

На 3 октомври 2026 г. България предаде на Гърция 53 предмета (48 инвентарни номера) от фонда на Националния исторически музей (НИМ) — икони, църковна утвар, реликварии и епископски трон.
Публикувам снимки на тези ценни български църковни реликви, които от тук нататък ще гледаме само в Гърция през 3 см бронирално стъкло от 2 метра разстояние.
В замяна на тези църковни артефакти Гърция предаде на България "предполагаемите кости" на цар Самуил.
Още преди това да се случи аз написах статия озаглавена:
Бойте се от данайците (гърците), дори когато носят дарове!
В деня на размяната проф. Палангурски се изказа компетентно по темата:

Проф. Милко Палангурски: С тази размяна на артефакти се отваря "кутията на Пандора"
"Отвори се "кутията на Пандора". Тук проблемът не е в това, което ние връщаме, а че няма списък и никой не знае колко и какво е то", заяви историкът от Института за исторически изследвания към БАН проф. Милко Палангурски в ефира на Нова телевизия.
Той подчерта, че все още никой не знае какво точно предаваме на гръцката страна за сметка на тленните останки на цар Самуил.
По думите му българската държава е направила сериозна грешка, след като не е направила каталог с артефактите, които ще предадем на Гърция.
Той допълни, че тези артефакти, които България ще върне на Гърция "са крити близо 112 години" и подчерта, че у нас няма информация за самите тях.
Според него за това време те е трябвало да бъдат подробно описани и проучени, така че знанието за тях да остане достъпно за българските учени и общество.
"Прави се така, както се прави по света. Прави се каталог, списък, показва се този списък и да знаем всички ние какво в крайна сметка се прехвърля", каза той.
Българските власти продължават да мълчат какво точно връщаме на гръцката страна. От официална публикация на гръцкото министерство на културата преди дни се разбра, че става дума за 48 ценни църковни артефакта.
Основните неофициални предположения са, че те са част от засекретения фонд на Богдан Филов, който е бил пазен в тайна близо 70 години, а понастоящем би следвало да се намира в Националния исторически музей. Оттам обаче заявиха пред Mediapool, че въпросният фонд не е при тях, а и нямат информация да се предават предмети от него.
Става дума за артефакти, събрани от Беломорието в края на Първата световна война. По това време тази територия е част от българската държава и формално няма проблем предметите да бъдат преместени. Един от учените, които работят тогава на терен, е археологът проф. Богдан Филов, който десетилетия по-късно става министър-председател. За това се появява объркването, че Гърция има претенции към "колекцията на Филов".
Гръцките власти потвърждават, че артефактите, които ще получат, са от този период, затова и неофициалната информация е, че реликвите, които ще предадем ще бъдат оттам.
Артефактите ще бъдат предадени на манастирите "Панагия Икосифиниса" на планината Пангеон, манастира "Свети Йоан Кръстител" в Серес и на Светата митрополия Серес и Нигрита.
БНТ обаче публикува кадри на артефактите, които ще предадем на Гърция и те се оказват не 48, а 53. Това е съобщила пред БНТ директорката на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова. Преди дни от музея обаче заявиха пред Mediapool, че тя е в отпуск и не може да коментира темата.
Според проф. Палангурски има голям риск това да не е краят на размяната и Гърция да продължи да иска и други ценни артефакти. Критики към мълчанието на властите вече изрази и богословът и преподавател по "Църковна археология" доц. Венцислав Каравълчев.
В събота проф. Палангурски отчете като грешка и, че все още не не направен ДНК анализ на останките от българска страна.
"Не беше направен ДНК анализ на тленните останки, които ще бъдат върнати в България, за да се потвърди или не дали те са на цар Самуил. Това, което знаем, е че на остров Свети Ахил е погребан цар Самуил и неговото семейство", каза той.
Гръцки медии обаче писаха, че са направени редица изследвания, потвърдили, че останките принадлежат на Самуил.
По думите му операцията по връщането на останките на владетеля не е подготвена добре, а управляващите бързат с организирането на въпросното връщане и размяна заради президентските избори.
Според него събитията могат да се окажат символично повторение на Солунската криза от 1918 г. след подписването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г.
Историкът посочи, че възстановяването на българския пантеон е изключително важно и затова трябва да се извършва много стриктно.
Проф. Палангурски заяви, че и на капака на саркофага не е изписана пълната титла на царя. Подобни сигнали имаше и от игумена на Гигинския манастир архимнадрит Никанор.
Друго опасение на историка е, че и костите на царя няма да бъдат оставени за постоянно на България.
"Бързината води до ситуации, при които се правят пропуски", допълни историкът.

На 5 октомври 2026 г. десетки изявени български учени и общественици излязоха с протестно писмо по повод извършената между Гърция и България размяна на останките, намерени в базиликата "Св. Ахил" на Преспанското езеро, за които се смята, че принадлежат на цар Самуил, цар Гаврил-Радомир и членове на царското семейство, срещу 53 предмета (48 инвентарни номера) от фонда на Националния исторически музей (НИМ) — икони, църковна утвар, реликварии и епископски трон.
Според учените се налага "спешен и задълбочен преглед на правните и фактологическите основания за тази "сделка".
В писмото си те заявяват, че размяната е неоснователна от международноправна и вътрешноправна гледна точка. Тя представлява сериозно нарушение на българското законодателство.
Освен това учените посочват фактологически непоследователности и доказани грешки при идентификацията на предоставените на гърците артефакти.
Писмото е адресирано до президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, до министри, Светия синод на Българската православна църква и до българската академична общност.
Незаконно и погрешно: Учени протестират срещу предаването на Гърция на национални културни ценности

Аз лично чух за това писмо на 12 октомври 2026 г. в предаването "Нещо повече" по програма Хоризонт на БНР.

Проф. Вася Велинова: Размяната с Гърция не спазва Закона за културните ценности
Не е спазен Законът за културните ценности, в него износът на културни ценности е подробно разписан - свиква се комисия, правят се протоколи, оценки, застраховки, сключва се договор за колко време и при какви условия, прави се оценка на всеки един предмет в какво състояние се предава - с такива паспорти всеки един артефакт пътува, а ние не знаем как е станал подборът, при какви условия и кой го е направил.
Това каза пред БНР проф. Вася Велинова от СУ "Св. Климент Охридски", директор на Центъра за Славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев", която е една от близо 300 български учени и общественици, които излязоха с протестно писмо по повод извършената между Гърция и България размяна на тленните останки на цар Самуил, Гаврил-Радомир и членове на царското семейство, открити в базиликата "Св. Ахил" на остров в Преспанското езеро, срещу 53 културни ценности, икони, църковна утвар и реликварии от фонда на Националния исторически музей. В писмото се посочва, че размяната е неоснователна от международноправна и вътрешноправна гледна точка. Тя представлява сериозно нарушение на българското законодателство.
Учените адресират писмото до президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя, до министри, до Светия синод на Българската православна църква и до българската академична общност.
"Дори на пишеше на саркофага и да бяхме 100% сигурни, че това са костите на цар Самуил, подобна размяна неминуемо щеше да събуди духовете и в България, и в Гърция - това е факт сега. Нашите въпроси са насочени към размяната. Никой от подписалите се не оспорва нито мястото на Самуил в българската история, това е друг разговор. Разговорът в това протестно писмо е главно за начина, по който е извършена размяната, защото са допуснати груби грешки", коментира проф. Велинова.
Тя даде пример с мощехранителницата на света Матрона, че не е от гръцките манастири, а е от Охрид и това е подробно описано:
"От вчера се разбра, че е дадена и още една мощехранителница от манастира "Св. Наум" край Охридското езеро. Това са неща, които се знаят добре. Защо са предадени тези предмети? Тези неща будят тревога".
Тревога буди изявлението на гръцката страна, че това е само първи етап и предстоят още размени, подчерта проф. Велинова.
"Ние не знаем какво е подписано, какво включва меморандумът между България и Гърция. Искаме да знаем какво съдържа този подписан вече документ. Кой определи списъка с предмети, които са изпратени? Тревожим се, защото това ще бъде едно неконтролирано разменяне, но ние нямаме вече какво да искаме, а гръцката страна ще си иска ръкописи и предмети. ... Опасяваме се, че предмети от Център "Дуйчев" могат да бъдат поискани. Да се надяваме, че няма да се стигне дотам", посочи тя.
Нито един изкуствовед не е потърсен за мнение, а има цял Институт по изкуствознание към БАН, подчерта още проф. Велинова.
Интервюто на Людмила Железова с проф. Вася Велинова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.

Това обаче не е краят на тази история.

Гърция изложи върнатите от България "откраднати" църковни реликви. Иска още
Изложба с църковните реликви, които България предаде на Гърция покрай споразумението за връщането на тленните останки на цар Самуил, беше открита в Музея на византийската култура в Солун преди дни.
По време на церемонията обаче гръцкият министър на културата определи придобитите предмети като "откраднати от Гърция преди 109 години".
"Кой друг през всичките тези години е успял да постигне репатрирането дори на една от тези откраднати реликви? Всички ценности, върнати през предходните години, бяха придобити от пазара на изкуството", заяви министърът на културата на Гърция Лина Мендони.
Изявлението ѝ е публикувано на официалния сайт на министерството на културата. Изложбата с предоставените от България ценни реликви ще остане в музея в Солун до 5 ноември.
За да получи тленните останки на цар Самуил, които бяха положени в саркофаг в столичния храм "Св. София" след специална тържествена церемония, България предаде на Гърция 53 ценни църковни артефакти чрез споразумение между двете страни.
Става дума за артефакти, събрани от Беломорието в края на Първата световна война. По това време тази територия е част от българската държава и формално няма проблем предметите да бъдат преместени. Сред учените на терен е и бъдещият премиер археологът Богдан Филов.
Сред експонатите са икони, богослужебни съдове, кръстове, реликварии за съхраняване на свети мощи, свещенически одежди, архиерейски трон, дървена врата и аналой – поставка за богослужебни книги и икони. Стана ясно, че предметите датират от XVI до XIX век и произхождат основно от манастирите "Свети Йоан Предтеча" край Серес и "Богородица Икосифиниса" в Северна Гърция.
Малко преди официалната размяна, Св. Синод на Гръцката православна църква определи предметите като откраднати от страна на България. Двета страни са светски държави, като досега гръцките власти не си позволяваха използването на изрази като "откраднати"
При откриването на изложбата обаче Мендони заяви, че те са били откраднати от гръцките земи. Тези думи използват и различни гръцки медии, които показват артефактите.
"Връщането им представлява косвено признаване, че те са собственост на Гърция. Нека запомним следното: след 109 години, освен връщането на тези реликви, споразумението предвижда, че това е само първият етап", твърди гръцкият министър на културата.
Гърция иска още реликви
По думите ѝ споразумението между България и Гърция приближава "повече от всякога" страната "до възможността да предяви претенции и за останалите ценности".
Според нея става възможно гръцки учени да посещават музеите и институциите в България и да "проучват и документират допълнително произведения на изкуството, предмети и ръкописи.
Преди седмица в интервю, цитирано от БНР, Лина Мендони определи споразумението, което подписа на 29 септември в Атина с българския министър на културата Евтим Милошев, като историческо. По думите ѝ "споразумението е важно, защото двете страни, които са приятелски помежду си и трябва да живеят заедно, успяват лека-полека да лекуват раните от миналото".
Още тогава обаче Мендони заговори за възможността Гърция да получи още ценни реликви от България.
"Меморандумът говори точно за първия етап, без Гърция да се отказва от всякакво друго свое право, а освен това меморандумът предвижда продължаване на тази дискусия. Текат преговори. И ние имаме своите карти, както и българите имат своите", заяви гръцкият министър на културата, цитиран от БНР.
Още в навечерието на размяната различни експерти предупреждаваха за опасността след подобно споразумение Гърция да иска да придобие още артефакти от България.
Българските власти така и не обявиха какво точно предаде България на Гърция. Разбра се единствено, че ценните предмети са били съхранявани в Националния исторически музей. Оттам коментираха, че те са предадени временно на гръцката страна.
Сделката предизвика остра реакция от страна на редица общественици и учени, които преди ден излязоха с протестно писмо заради размяната. Според тях тя е била неоснователна и погрешна. Апел за прозрачност имаше и преди връщането на тленните останки на цар Самуил.
Преди дни министърът на културата Евтим Милошев заяви, че скрити клаузи около споразумението няма и всичко, което е могло да бъде публична информация, е съобщено.
И докато в България има недоволство и неяснота около предаването на ценните реликви, завръщането им в Солун е било посрещнато с вълнение и удовлетворение от представители на институциите, висши духовници, представители на духовенството и монашеските общности.
"Те определиха събитието като акт на историческо възстановяване и възтържествуване на справедливостта, както и като възможност ценните църковни реликви отново да бъдат свързани с историческите манастири, на които принадлежат", съобщават от гръцкото министерство на културата.

Министърът на културата на Гърция Лина Мендони

Гърците са изключително нагли хора и претенциите им към България никога няма да свършат.
Докато има българи, които да дават съкровищата на България, гърците ще вземат с две ръце.
Най-вероятно българските църковни реликви ще останат завинаги в Гърция, докато на България ще й се наложи да върне на Гърция "предполагаемите кости" на цар Самуил, за да може Гърция да ги даде за постоянно на Северна Македония.
Скоро и Вселенския патриарх Вартоломей ще дойде в България да граби наследството на българския народ, за да го носи после в Гърция.
Общо взето който каквито претенции има към България ще дойде да си ги предяви и да получи каквото си поиска.
Всичко това е възможно да се случи, защото българските политици са малоумни и ще раздадат историческото и църковното наследство на България на крадливите ни евроатлантически съседи.
Кой знае - възможно е българските политици да подарят и територията на България на други държави и народи.
Какво им пука на българските политици за България, при положение, че хората в Народното събрание не са с българско самосъзнание.

За финал заради сериозната и задълбочена научна аргументация на подписалите го учени и общественици, публикувам целия текст на писмото.

Протестно писмо от български учени и общественици относно опазването на националните културни ценности

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ДО СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
ДО БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЧНА ОБЩНОСТ

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
На 3 октомври 2026 г. в Музея на византийската култура в Солун се състоя официална церемония с домакинството на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и в присъствието на българския премиер Румен Радев. На нея министрите на културата Евтим Милошев и Лина Мендони подписаха приемо-предавателни протоколи за предаване на България на останките, намерени в базиликата „Св. Ахил“ на Преспанското езеро, за които се смята, че принадлежат на цар Самуил, цар Гаврил-Радомир и членове на царското семейство. Същия ден костите бяха пренесени в София и положени в мраморен саркофаг в базиликата Св. София.
Българското общество се прекланя пред историческия спомен за цар Самуил и неговия принос за съхранението на българската идентичност. В първоначалните съобщения обаче актът бе представен като безвъзмезден знак на добра воля. Впоследствие бе разкрито, че се извършва размяна срещу 53 предмета (48 инвентарни номера) от фонда на Националния исторически музей (НИМ) — икони, църковна утвар, реликварии и епископски трон.
В публичното пространство се появиха противоречиви твърдения от официални лица, че това „не са наши неща“ или че предаването е „временно“. Същевременно, гръцката страна официално обяви, че след изложба от 5 октомври до 5 ноември реликвите ще бъдат върнати за постоянно в манастирите „Панагия Ейкосифиниса“ (Косиница) и „Св. Йоан Предтеча“. Това налага спешен и задълбочен преглед на правните и фактологическите основания за тази „сделка“.

МЕЖДУНАРОДНОПРАВНА И ВЪТРЕШНОПРАВНА НЕОСНОВАТЕЛНОСТ НА РАЗМЯНАТА
1. Нарушаване на Спогодбата „Моллов-Кафандарис“ от 1927 г.
Предадените от НИМ артефакти са предмет на финансово-имуществени уреждания между България и Гърция след Първата световна война по силата на двустранния договор „Моллов-Кафандарис“ от 1927 г. С едностранното разпореждане с тези предмети, извършено на 3 октомври 2026 г., се нарушават клаузите на ратифицирания международен договор, по който България е страна.
2. Изтекли преклузивни срокове по Парижкия мирен договор от 1947 г.
Всички претенции за реституция на имущества, изнесени по време на световните войни, са детайлно уредени в Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г. (влязъл в сила на 15 септември 1947 г.).
Съгласно чл. 22, параграф 7 от Договора, исканията за реституция на предмети с художествена, историческа или археологическа стойност се представят пред българското правителство в строг 6-месечен срок от влизането на договора в сила.
Всички непредявени или уредени в този срок претенции са правно погасени по силата на класическото международно право.
Чрез тази размяна, нарушаваща международен договор, се създава прецедент за ревизия и на други такива.
3. Невъзвратност на Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. (Lex retro non agit)
3.1. Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, няма обратно действие (Lex retro non agit) за събития, настъпили преди нейното приемане. Т. е. България не е задължена да „връща“ предмети, които са нейно национално културно наследство.
3.2. Известно ли е на Министъра на културата, подписал спогодбата с Министъра на културата на Северна Гърция, че член 4 от Конвенцията признава, че културни ценности, придобити в резултат на доброволна размяна или съхранявани със съгласието на компетентните власти, представляват легитимна част от националното културно наследство на държавата, на чиято територия се намират. По силата на този член предоставените предмети стават част от националното културно наследство на Гърция.
4. Статут на публична държавна собственост и нарушения на ЗОКЦ
Артефактите в НИМ и съответно ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към които гръцката страна и Вселенската патриаршия имат претенции, притежават статут на публична държавна собственост и принадлежат на българския народ. Тяхното изнасяне зад граница без спазване на процедурите по Закона за опазване на културните ценности (ЗОКЦ) – детайлно уреждащ временна експозиция, както се твърди в Меморандума – представлява сериозно нарушение на българското законодателство.

ФАКТОЛОГИЧЕСКИ НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТИ И ДОКАЗАНИ ГРЕШКИ ПРИ ИДЕНТИФИКАЦИЯТА НА ПРЕДОСТАВЕНИТЕ НА ГЪРЦИТЕ АРТЕФАКТИ
При избора на предметите за размяна са допуснати фрапантни грешки, показващи липса на предварителна консултация с изкуствоведска и архивна експертиза от наши специалисти, работили върху тези обекти. Например:

Казусът с мощехранителницата на св. Матрона Константинополска

Сред предадените на Гърция артефакти фигурира мощехранителница на св. Матрона Константинополска (Инв. № НИМ 29116a и 29116b), състояща се от сребърен позлатен обков на глава от 1798 г. и осмоъгълна кутия от 1811 г.
1. Фатална грешка в произхода: Тази реликва изобщо не произхожда от манастирите „Косиница“ или „Св. Йоан Предтеча“ в Егейска Македония. Доц. Ралица Русева има няколко научни публикации за този предмет, които явно не са взети предвид.
2. Архивни доказателства: Фотография на мощехранителницата е публикувана в дневниците на проф. Богдан Филов от неговите експедиции, където изрично е отбелязано, че тя произхожда от църквата „Св. Климент“ в гр. Охрид.
3. Протоколи от разпечатването: Запазени са чернови от официалния протокол, съставен при разпечатването на осемте сандъка, изпратени в Народния музей от 9-та и 10-та дивизия на българската армия. Протоколът е подписан от директора д-р Иван Велков, уредника на Нумизматичния отдел Теодор Герасимов и уредника на Средновековния отдел Вера Иванова-Мавродинова. Под № 8 в протокола е вписана именно тази мощехранителница, намирала се в сандък № 5, надписан с произход Охрид.
Предаването на предмет от Охрид на Гърция е не само правен абсурд, но и прецедент с тежки последствия.

ИСТОРИЧЕСКИ КОНТЕКСТ, СПАСИТЕЛНИТЕ МИСИИ И ЗАГРАБЕНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЦЕННОСТИ
1. Спасителният характер на мисиите (1912–1918 г.)
Донесените по време на Първата световна война в София реликви и ръкописи са спасени от унищожение в зоните на бойните действия от водещи български учени натоварени от българското правителство с тази мисия като проф. Богдан Филов, проф. Йордан Иванов, проф. Иван Снегаров и др.
2. Заграбените от Гърция български съкровища
Българската държава и дипломация премълчават въпроса за огромния брой ценности, заграбени и изнесени от гръцките войски, административни власти и гръцките духовници, както от военно окупирания Мелник, така и от Бачковския манастир, Родопите, Поморие, Несебър, Созопол и редица други селища в Южна България. Тези безценни произведения се намират в гръцки музеи и църкви и никога не са били поставяни като тема за реципрочно връщане.
3. Ролята на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет
От 14 май 1986 г. с решение на Академичен съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е създаден Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“. В него се съхраняват над 460 гръцки, 120 славянски и 200 ориенталски ръкописа, като в резултат на установени в продължение на десетилетия контакти със специалисти от цял свят и български учени те са достояние от 1986 г. на научната общност. Микрофилмово копие се съхранява повече от две десетилетия в Солунския университет. Към тях многократно са изявявани искания от страна на Гръцкото правителство с Вселенската патриаршия. Те ще бъдат ли обект на следваща сделка?

ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ РИСКОВЕ, „КУТИЯТА НА ПАНДОРА“ И ВЪПРОСЪТ ЗА ПРЕСПА
1. Отваряне на неконтролируеми претенции
В гръцките медии официално се говори за връщане на над 1000 допълнителни артефакта и ръкописи, като размяната от 3 октомври се определя само като първи етап. Такива претенции вече са заявени от Министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис и от Вселенския патриарх Вартоломей. Очаква сe това да направят и институции в Република Северна Македония и Република Сърбия.
2. Засягане на символния корен на Самуиловата държава
Преспа и остров Свети Ахил са били царската резиденция, столица и духовно сърце на Самуиловата държава. Изваждането на останките от техния гроб и пренасянето им в София зачертава този исторически стожер.

НАШИТЕ КОНКРЕТНИ ИСКАНИЯ
Въз основа на гореизложените аргументи, настояваме държавните институции незабавно да предприемат следните действия:
1. Публикуване на състава на комисията: Да се обяви поименно съставът на комисията, определила кои предмети са разменени до тук и на какво основание, как са оценени и от кого е издадена заповедта за предаването им.
2. Предоставяне на пълния списък и протоколи: Да се публикува пълният списък на предадените 53 предмета, заедно с копията от износните протоколи от НИМ.
3. Огласяване на конфиденциалните клаузи: Да се публикуват всички клаузи от споразумението с Гърция и да се изясни правният статут на собственост върху предадените кости, представени като тленни останки на цар Самуил. Временно или постоянно ще пребивават в България?
4. Ясна позиция спрямо Вселенската патриаршия: Да се оповести официалната позиция на БПЦ и Българската държава при евентуални претенции за артефакти от страна на патриарх Вартоломей. Такива вече са заявени от страна на Вселенската патриаршия нееднократно.
5. Публикуване на лабораторните доклади: Да се публикуват в пълен текст заключенията от изследванията на костите, извършени в лабораториите в Гърция и в Бон, както и в пълен текст как е формулирано заданието към тези лаборатории, на сайтовете на НАИМ-БАН и Министерството на културата.
6. Задължително радиовъглеродно датиране (C-14): Да се извърши радиовъглероден анализ (C-14) на костния материал и химико-технологичен анализ на златовезаната тъкан от гроба на о-в Свети Ахил за категорично научно потвърждение на датировката.
Когато българското общество получи ясни и недвусмислени отговори на тези въпроси, когато се публикуват независими експертизи (защото Гърция е страна в размяната и мнението на нейната лаборатория насочва към конфликт на интереси), ще можем да проведем истинския разговор за автентичните стойности в българската история. Дотогава – „Dubium sapientiae initium“ – съмнението ще продължава да бъде в основата на мъдростта.

ДАТА: 05.10.2026 г.
СОФИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Списък на подкрепилите писмото
Акад. Иван Илчев – Софийски университет

Чл.-кор. проф. д-р Аксиния Джурова – БАН, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д.н. Емануел Мутафов – БАН (зам.-председател)

Чл.-кор. проф. д-р Иванка Гергова – БАН

Проф. д.ф.н. Вася Велинова – СУ „Св. Климент Охридски“

Проф. д.ф.н. Румяна Златанова – Университет Хайделберг, СУ „Св. Климент Охридски“

Проф. д.ф.н. Анисава Милтенова - БАН

Проф. д.н. Ана Стойкова – Институт за литература - БАН

Проф. д-р Лора Тасева - БАН

Проф. д-р Мариета Георгиева - БАН

Проф. д-р Бисерка Пенкова - НХА

Проф. д-р Румен Бояджиев – СУ „Св. Климент Охридски“

Проф. д.ф.н. Мирена Славова – Софийски университет

Проф. д.н. Николай Аретов – Институт за литература - БАН

Проф. д-р Андрей Пантев – СУ „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Андриана Нейкова – Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Мария Атанасова Йовчева – Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Кръстьо Гергинов – бивш председател на Главно управление на архивите към Министерския съвет

проф. дин Лиляна Симеонова - БАН

Проф. д-р Надя Манолова-Николова – СУ

проф. д.ф.н. Георги Минчев, Университет в Лодз, Полша

Проф. д-р Славия Бърлиева - КМНЦ, БАН

Проф. д-р Иван Христов - Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Проф. д-р Елисавета Мусакова - НБКМ "Св. св. Кирил и Методий"

Проф. д-р Доротей Гетов - БАН

Проф. д.изк.н. Спартак Паскалевски - БАН

Проф. д.н. Цветелин Степанов - СУ „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Омортаг Будевски - БАН

проф. д.н. Юлия Вълева - Институт за изследване на изкуствата - БАН

проф. д-р Владимир Игнатовски - кинокритик

Проф. дин Сергей Игнатов - Нов български университет

проф. д-р Красимир Станчев - Трети Римски университет; Академия Амброзиана (Милано)

проф. д-р Велислав Минеков - НХА, бивш министър на културата

Проф. д-р. Росица Стоянова - ИИстИ, БАН

Проф. дин Рая Заимова -БАН

проф. д.н. Юра Константинова - ИБЦТ-БАН

Проф. д-р Йоана Спасова-Дикова - БАН

проф. д-р Руска Станчева - Институт за български език - БАН

Евелина Келбечева - Почетен професор -- АУБ

проф. д-р Малвина Русева - арх.

проф. д-р Сергей Торбатов - НАИМ-БАН

професор д.ф.н. Анна-Мария Тотоманова - СУ "Св. Климент Охридски"

Доц. д-р Венцислав Каравълчев - Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Доц. д-р Светозар Ангелов – Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Мая Петрова-Танева – Институт за литература, БАН

Доц. Константин Веселинов Танев – Юридически факултет, УНСС

Доц. д-р Анета Димитрова – СУ „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Добриела Тодорова Котова – КМНЦ-БАН

Доц. д-р Симона Самуилова - ИИстИ-БАН

Доц. д-р Елена Узунова - НБКМ "Св. св. Кирил и Методий"

Доц. Крум Бъчваров – Национален археологически институт с музей при БАН

доц. д- р Албена Миланова - Институт ЦСВП "Проф. Иван Дуйчев", Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Доц. д-р Ралица Русева – Институт за изследване на изкуствата при БАН

Доц. д-р Снежанка Ракова-Маринкьова - БАН

Доц. д-р Алека Стрезова - НБУ

Доц. д-р Даниела Ангелова – Институт за изследване на населението и човека

Доц. д-р Николай Хрисимов – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

Доц. д-р Евгени Зашев – КМНЦ, БАН

Доц. д-р Катя Михайлова - БАН

Доц. д-р Златомира Герджикова - БАН

Доц. д-р Ива Досева - Институт за изследване на изкуствата, БАН

Доц. Иво Топалилов – ИБЦТ-БАН

Доц.д-р Ива Досева - ИИИзк, БАН

доц. д-р Цветанка Аврамова , Софийски университет "Св. Климент Охридски"

доц. Елена Костова – Институт за исторически изследвания - БАН

Доц. д-р Маргарита Куюмджиева - Институт за изследване на изкуствата – БАН

доц. д-р Евелина Христова - Нов български университет

Доц. д-р Нина Вутова - НИМ до 2019 год.

Доц. Д-р Жюстин Томс - НБУ

Доц. д-р Людмила Миндова - Институт по балканистика с център по тракология, БАН

гл. ас. д-р Майя Захариева Институт за изследване на изкуствата - БАН

Доц. д-р Екатерина Дамянова - Софиски университет "Св. Климент Охридски"

Гл. ас. д-р Марио Филипов - БАН

Гл. ас. д-р Йорданка Будевска – Медицински университет

Гл. ас. д-р Ирина Кузидова-Караджинова – Институт за литература към БАН

Гл. ас. д-р Диляна Радославова Петрова Банкова – Институт за литература - БАН

гл. ас. д-р Калина Минчева – СУ „Св. Климент Охридски“

Гл. ас. д-р Стоян Панайотов Иванов – Юридически факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Гл. ас. д-р Димитър Александров Димитров – СУ „Св. Климент Охридски“

гл. ас. д-р Дарина Бойкина - Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките

Гл. ас. д-р Симеон Хинковски – Музей на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ИЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“

гл. ас. д-р Мария Тотоманова-Панева - Софийски университет

Гл. ас. д-р Нели Василева Гешева

гл. ас. д-р Веселина Йончева - ИИИзк, БАН

Гл.ас. д-р Тереза Бачева - Гл.ас. д-р, Институт за изследване на изкуствата, БАН

Гл. ас. д-р Никифор Харалампиев – НХА

гл. ас. д-р Симеон Тончев - Институт за изследване на изкуствата - БАН

гл. ас- д-р Цвета Кунева - Институт за изследване на изкуствата - БАН

гл. ас. д-р Мария Колушева - Институт за изследване на изкуствата

гл. ас. д-р Валентина Кирилова - Медицински университет, Плевен

гл. асистент д-р Станислав Станев - Институт за изследване на изкуствата - БАН

гл. ас. д-р Димитър Пеев - СУ "Св. Климент Охридски"

Ас. д-р Ивета Косева - СУ "Св. Климент Охридски"

д-р Горан Т. Благоев - Доктор, Научен институт "Западни покрайнини"

Михаил Тачев – Изпълнителен директор на Фондация „Св. св. Кирил и Методий“

Д-р Мартин Миланов – Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Д-р Явор Иванов - СУ "Св. Климент Охридски"

Михаил Раев - доктор по икономика, независим изследовател

д-р Анна Влаевска-Станчева - Рим, Италия

Д-р арх. Любенка Стоилова

Д-р Надежда Миладинова

Д-р Аделина Ангушева

Д-р Росен Милев и Светлана Лазарова – Асоциация Балканмедиа и Дом Вулфила

Д-р Петър Стоянов

Д-р Иван Петров – Институт по славистика, Виенски университет

Д-р Божин Дончев – ЦИАИ

д-р Неда Живкова

д-р Камелия Лилова

д-р Илиян Свиленов Коцев - Геологически институт "Страшимир Димитров" - БАН

д-р Любава Конова - траколог

Zoya Katarova/Зоя Катърова - PhD, генна технология , Унгарска Академия на Науките

Прот. Козма Поповски – Директор на ЦИАИ

Инж. Снежана Панайотова

Д-р Антоанета Кънчева

Арх. Тодор Обрешков

Мария Полимирова – Софийски университет, изследовател R2

Емилия Волева – Централна библиотека, Българска академия на науките

Катерина Енева Раличкова – Учител по история и цивилизации в СУ за ХНИ „Константин Преславски“ - Варна

Белослава Въчковска – Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Екатерина Тодорова – Институт за литература

Александър Кордов – Галерия „Кин-ко Арт“

Маргарита Андреевска-Пешева - изкуствовед

Багра Петкова – Библиотекар в ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ (1992–2021 г.)

Калояна Райчева – студент, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Катерина Ивайлова Михова – студент, ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“

Славея Котова – докторант, Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Александър Ангелов Иванов – докторант в Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Ирен Ямами (Iren Yamami) - Textile speciqlist; restaurator

Цвятко Остоич - художник

Тоня Горанова - художник

Силвия Кавданска - редактор

Емил Янев - журналист

Гено Генев - печатар

Георги Маринов - скулптор

Красимира Асенова Маринова

Виктор Папазов - депутат

Борис Китанов - изкуствовед

Игор Марковски - журналист

Зелма Алмалех - журналист

Велизар Енчев - журналист

Катина Бончева

Светлана Костова - инженер

Цветелина Тошева

Цветанка Ковачева

Рослана Джонова

Камелия Трендафилова

Благой Стоянов

Йордан Корчев

Весилена

Ивелина Николова

Ирина Ботева

Анна Чанкова

Христо Атанасов Ламбов

Мариана Джонгарова

Михаил Недялков

Анна Сариева - студент, МУ - София

Валентин Първанов - СУ „Св. Климент Охридски“

Румен Кутев

Митко Киров

Димитър Иванов

Недялко Недялков

Лилиан Петков

Веселин Стаматов

Румяна Методиева Ченалова

Василианна Мерхеб - богослов

Бартош Руменов Борисов

Евгения Иванова

Георги Исаев - преводач

Василка Попова

Арман Айвазян

Крум Радонов - Инженер

Мария Ангелова Гергинчева - психолог

Самуил Бояджиев - СУ студент

Весела Палабуюкова - гражданин

Лилия Благоева

Теодора Иванова

Иванка Георгиева Дичева

Екатерина Николова

Светлана Дойчева Георгиева

Иван Люцканов

Антония Иванова

Румяна Дечева - Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Димитър Арабаджиев - Зооинженер

Юлиан Тричков

Антония Жекова

Десислава Златева

Мария Райчева

Мими Илиева

Весела Вутева

Христина Кожухарова

Благовеста Костова

Райна Райкова

Любомира Аргирова

Добринка Петрова

Светла Тодорова

Кирил Бисеров

Павлина Сандева

Анна Христова

Емил Костадинов - Суверен

Александра Костова - студент, Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Веселина Йонкова - магистър Национална сигурност

Силвия Павлова MBA (OUBS) CMC DiplMngr (OUBS) Assoc CIPD Управляващ партньор

Бойка Станчева

Александра Пировска Мастер

Ангелина Василева д-р, СУ "Св. Климент Охридски"

Галина Митева

Мария Цанева - Инженер

Ваня Платонова

Иво Димитров - журналист и издател

Ганета Петрова

Миро Попов - Архитект

Деница Ганчева - Изкуствовед, иконописец

Галин Ганчев, Магистър, иконописец на свободна практика

Милка Георгиева Балабанска

Деница Ганчева - изкуствовед, иконописец

Любомир Бояджиев

Анжелина Михайлова - Студент, СУ "Св. Климент Охридски"

Теодор Василев

Борис Борисов - студент

Емилия Сидерова

Теодора Узунова

Ismail sakaliev

Линда Николова, Биолог-научен изследовател

Анна Вергиева - Институт за изследване на изкуствата-библиотекар

Димитър Симеонов Стефанов - студент, СУ "Св. Климент Охридски"

Ивайло Валериев Пеоелджийски

Илонка Джалева

Христо Колев - магистър по финанси

Петя Донева

Инж. д-р Стефан Захариев - Обществено активен

Светла Пенчева - Психолог в ОУ"Отец Паисий" Русе

Галина Пиндикова - Дългогодишен служител в Държавна агенция "Архиви"

Мариела Стойкова - Изкуствовед - Национална галерия

Мария Сарафова - Учителка - средно образование.

Светла Добрикова

Васил Сивенов - IT специалист

Васил Сивенов

Галина Пиндикова - Дългогодишен директор в Държавна агенция "Архиви"

Светлана Българанова

Светла Цанкова

Гален Гавраилов

Габриела Кирезиева

Мария Сарафова

Мария Попова

Росица Недева - M.D.

прот. д-р Петър П. Симеонов - Доктор по богословие на Атинския Универитет

Тянко Тодоров Тодоров

Митко Димитров

Мая Анъова

Милица Ганева - Реставратор , Национална Галерия

Любомир Николай Николов - Исторически музей Самоков

Татяна Русева

Радостина Бакалова - личен асистент,висше образование

Георги Георгиев - Галерист

Цветозар Йотов - Регионален исторически музей - София

Александрина Йотова - бакалавър по археология и учител по история

Цанка Джумбешлиева

Ивайло Митев - Студент от СУ ,,Св. Климент Охридски"

Константин Господинов - Археолог (пенсионер)

Инж. д-р Стефан Захариев

Мариела Стойкова - изкуствовед

Иван Гугоманов

Светлодар Димитров

Евгени Лещански

Камен Рикев - Университет Мария Кюри-Склодовска в Люблин

Симона Стоянова - Архитект

Владимир Михайлов Милков - архитект

Росица Златанова-Милкова - архитект

арх. Владимир Михайлов Милков

Пенчо Михнев

Десислава Караджова

Ваня Караколева - Иванова - архитект

Владимир Стоев - Телевизионен и филмов оператор

Мариана Стоянова - Инженер

Волен Крумов

Цветелина Александрова

Недялко Костов Костов

Светломира Костова

Кристиан Спасов - СУ

Витан Влахов - магистър

Кремена Игнатова

Калин Нешев

Венелин Георгиев Бацов

Владимир Попов

Александър Каменов - инженер

Дочо Иванов - инженер-физик, н.с.2 степен "Квантова електроника и лазерна техника"

Красимира Йончева - Учител по история в средното училище

Елка Пенкова - траколог и музеен специалист

Даниела Атанасова

Валентин Атанасов

Иван Бояджиев - Инженер

Иван Трендафилов - инженер

Татяна Цветанова

Светла Тихова

Кети Фудулска - Национална галерия

Асен Петлов - Строителен инженер, хидро инженер

Николай Димитрачков

Проф. д-р Йоана Спасова-Дикова - БАН

Писмо до Кмета на Община Пловдив Костадин Димитров за вандализма на паметниците на Бунарджика

До Кмета
на Община Пловдив

Уважаеми г-н Димитров,

Казвам се biggeorge и живея в Моя град.
Пиша ви това писмо, за да привлека вниманието ви към един проблем, който пряко ви засяга, като кмет на Община Пловдив.
На 21 септември 2026 г. аз и майка ми пристигнахме в град Пловдив на туристическа разходка.
След като обиколихме центъра на Пловдив решихме да се изкачим на Бунарджика, за да погледнем града от високо.
Когато се качихме на върха направихме едно изключително неприятно откритие – установихме, че дръвчетата засадени от съветски космонавти са отсечени.
Освен това, някой се е опитал да разруши стълбите водещи към Паметника на съветската армия (Альоша).
Въпросът, който не ми дава мира е кой и защо е вандализирал паметниците на Бунарджика?
И защо Община Пловдив не е инсталирала охранителни камери в района, които да възпрепятстват по-нататъшното унищожаване на паметниците?
Колко от жителите на град Пловдив са летели в космоса, че си позволяват да режат дръвчета засадени от истински космонавти?
Какви хора са пловдивчани, за да рушат собствените си паметници – неонацисти, либерални фашисти или терористи?
И не е само това.
Докато се разхождах сред паметните плочи на космонавтите забелязах, че една от тях е повдигната.
Явно някой се е опитал да премести плочата, може би за да я хвърли от скалите.
Слава богу, плочата е толкова тежка, че е трудно да се премести, какво остава да се повдигне и изхвърли.
Опитах се сам да върна плочата на мястото й и след 10 минути неистови усилия от моя страна успях да я поставя, там където си е била.
Това, което искам да знам е как за напред ще възпрепятствате радикалите да вандализират паметниците на Бунарджика?
Моля ви да поставете охранителни камери и силно осветление, които да попречат на неонацистите и либералните фашисти да рушат паметта за миналото.
Ако откажете да предприемете каквито и да е мерки, това означава, че вие сте един от тях, което е много жалко за жителите на Община Пловдив.
Благодаря ви за отделеното внимание.

27.09.2026 г. С уважение:
Моя град biggeorge

Ето кой е Кмета на Община Пловдив:

Ето снимките, които направих на Бунарджика:

вторник, 6 октомври 2026 г.

Какво е "справедлив мир" и има ли такова нещо в световната история?

Какво е "справедлив мир" и има ли такова нещо в световната история?
Какво ще стане с България след като дойде "справедливия мир"?

Тази статия е частично генерирана с помощта на изкуствения интелект на Гугъл.
Ето какво ни каза Google AI на поставените по-горе въпроси:

Какво е "справедлив мир"?

Справедливият мир е концепция за прекратяване на военен конфликт, при която се възстановява международното право, защитена е пострадалата от агресия страна и се гарантира дълготрайна сигурност, вместо просто временно спиране на огъня за сметка на отстъпки от територии или права.

Основни характеристики

• Защита на суверенитета: Възстановяване на териториалната цялост и независимостта на нападнатата държава.
• Отговорност и правосъдие: Търсене на отговорност за военни престъпления и възстановяване на щетите от агресора.
• Международно право: Спазване на устава на Организацията на обединените нации (ООН) и общоприетите международни договори.
• Трайност: Изграждане на механизми, които предотвратяват повторна агресия, за разлика от нетрайните примирия.

Съвременно значение

В контекста на съвременните геополитически конфликти (като войната в Украйна), терминът се противопоставя на идеята за мир на всяка цена. Според държавите от Европейския съюз и международни партньори, мирът не може да означава узаконяване на завършени с насилие териториални придобивки, а изисква зачитане на справедливостта и правата на жертвата. Както отбелязва украинското ръководство, светът трябва заедно да дефинира практическите измерения за постигането на трайни резултати.

Съществува ли такова нещо като "справедлив мир" в световната история?

В световната история абсолютно справедлив мир никога не е съществувал, тъй като концепцията за справедливост е субективна и зависи от гледната точка на победителите, победените и страничните наблюдатели. В политическата философия обаче терминът се използва, за да разграничи т.нар. „негативен мир“ (просто отсъствие на война/въоръжен конфликт) от „позитивен мир“ (устойчиво състояние на справедливост, равенство и възстановени права).

Макар перфектен пример да липсва, историята познава дипломатически споразумения, които са се доближили до идеята за по-справедливо и трайно устройство, както и такива, които са се провалили катастрофално, защото са били продиктувани от реваншизъм.

1. Исторически договори с елементи на справедливост и трайност

• Вестфалският мир (1648 г.): Този договор слага край на опустошителната Тридесетгодишна война в Европа. Той се смята за основополагащ, защото въвежда принципа на националния суверенитет и равенството между държавите, независимо от тяхната религия или размер. Тъй като нито една страна не е напълно смазана, договорът изгражда баланс, който предотвратява тотални религиозни войни на континента за векове напред.
• Виенският конгрес (1815 г.): След разгрома на Наполеон, победителите (Великобритания, Австрия, Русия, Прусия) вземат стратегическото решение да не унищожат или унижат победената Франция, а да я интегрират обратно в европейската система. Това решение осигурява на Европа почти век без мащабен общоконтинентален конфликт (до Първата световна война). От гледна точка на стабилността това е „успешен мир“, въпреки че от гледна точка на потиснатите тогава малки народи не е бил напълно справедлив.

2. Пример за „несправедлив мир“ и неговите последици

• Версайската система от договори (1919 г.): Тоталната противоположност на справедливия мир. След Първата световна война победителите налагат на Германия изключително сурови, унизителни и икономически заробващи условия (Версайски договор). Френският маршал Фердинанд Фош прозорливо отбелязва: „Това не е мир. Това е примирие за 20 години.“ Този „диктуван мир“ срива легитимността на демократичното германско правителство, ражда масов реваншизъм и директно проправя пътя на Адолф Хитлер към властта и Втората световна война.
• Забележка: Подобен горчив опит има и България с Ньойския договор (1919 г.), който откъсва територии с преобладаващо българско население и налага непосилни репарации, възприемани от обществото като национална катастрофа и крещяща несправедливост.

Философският парадокс

В международната политика постигането на „справедлив мир“ винаги се сблъсква с фундаментален парадокс:
1. Правото срещу силата: Исторически мирът най-често е отразявал баланса на силите в момента на подписването му, а не абстрактни морални принципи.
2. Конфликт на справедливости: Това, което е справедливо за една нация (например възстановяването на исторически граници), често се вижда като дълбока несправедливост от друга (която губи същите тези територии).

В заключение: Макар съвършен „справедлив мир“ да е по-скоро идеалистичен стремеж, историята ясно показва, че колкото по-близо е едно споразумение до зачитането на суверенитета, човешките права и достойнството на страните, толкова по-дълготрайно и стабилно е то. Обратно – мирът, изграден върху унижение и груба сила, неизменно залага мини за следващата война.

Пример за нетраен мир от 21 век:

Мирният договор от Претория от 2022 г. (официално: Споразумение за траен мир чрез постоянно прекратяване на враждебните действия) е историческо споразумение, с което се слага край на разрушителната двугодишна Гражданска война в Етиопия (региона Тигре). Документът е подписан на 2 ноември 2022 г. в столицата на Южна Африка, Претория.

Основни страни и посредници

• Страни по договора: Федералното правителство на Етиопия (водено от премиера Абий Ахмед) и Народният фронт за освобождение на Тигре (TPLF).
• Посредници: Преговорите се водят под егидата на Африканския съюз (АС). Основни медиатори са бившият президент на Нигерия Олусегун Обасанджо, бившият президент на Кения Ухуру Кенята и дипломати от САЩ.
• Изключени страни: Еритрея (която участва във войната на страната на етиопското правителство) и регионалните сили на Амхара не са официални страни по споразумението.

Основни клаузи на споразумението

1. Постоянно прекратяване на огъня и спиране на всякакви форми на враждебни действия.
2. Разоръжаване на TPLF: Поетапно предаване на тежкото и лекото оръжие на федералната армия.
3. Възстановяване на федералната власт: Връщане на контрола на централното правителство над инфраструктурата, летищата и границите в региона Тигре.
4. Хуманитарен достъп и възстановяване: Премахване на блокадата над Тигре, осигуряване на безпрепятствена хуманитарна помощ и възстановяване на основните услуги (ток, банково дело, телекомуникации).
5. Преходно правосъдие: Ангажимент за изготвяне на национална политика за търсене на отговорност и помирение.

Настоящ статус (Към 2026 г.)

Въпреки че споразумението спира мащабните кръвопролития за близо четири години, ключови политически въпроси остават нерешени. Към септември–октомври 2026 г. мирният договор от Претория практически колаборира, след като напрежението в Северна Етиопия ескалира отново. TPLF сформира нов антиправителствен съюз с други въоръжени групировки и поднови сблъсъците с федералната армия, поставяйки региона пред риск от нова пълномащабна война.

Назрява напрежение и от другата страна на протока Баб ел-Мандеб
Враждата между Еритрея и Етиопия датира от десетилетия. Двете съседни държави водиха гранична война от 1998 до 2000 г., в която загинаха десетки хиляди души, и останаха непримирими съперници до 2018 г., когато Абий стана премиер и постигна мирно споразумение с президента на Еритрея Исаяс Афверки - договореност, която донесе на Абий Нобеловата награда за мир през 2019 г.
След това лидерите обединиха усилията си срещу Тиграйския народен освободителен фронт, когато през 2020 г. избухна войната в Северна Етиопия. Двегодишният конфликт отне живота на най-малко 600 000 души според оценки на САЩ и Европейския съюз.
Оттогава този съюз се разпадна. Еритрея не беше включена в мирното споразумение от 2022 г., което сложи край на войната, а напрежението се задълбочи заради обвиненията на Етиопия, че Асмара подкрепя милициите „Фано“, които в момента се сражават с федералните сили в региона Амхара. Променящите се съюзи сближиха Еритрея и бившия ѝ противник Тиграйския народен освободителен фронт, докато и двете страни са в конфликт с правителството на Абий.

Какво означава "справедлив мир" по отношение на войната в Украйна?

Отговор на този въпрос можете да намерите в тази статия:
КАКВО ОЗНАЧАВАТ СПРАВЕДЛИВА ВОЙНА И СПРАВЕДЛИВ МИР?
Изводът от всички конформистки брътвежи на Google AI е, че най-голямото желание на Колективния Запад е войната между Русия и НАТО на територията на Украйна да приключи с победа за НАТО.
"Справедлив мир в Украйна" в представата на Колективния Запад е победа над Русия, нейното разоръжаване, разделяне на части и постепенната й асимилация, както се е случило с Азия, Африка и Америка по време на Великите географски открития.
Украйна и украинския народ са без значение за Колективния Запад.
Ако Русия бъде победена и разделена за по-лесното й асимилиране, то и Украйна също ще бъде асимилирана от Колективния Запад, както се случи със страните от Източна Европа.
Под благовидните наименования "присъединяване към ЕС и НАТО" и "установяване на демокрация" Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България и част от страните от бивша Югославия бяха асимилирани в структурите на ЕС и НАТО.
СССР, СИВ и Варшавския договор бяха заменени от САЩ, ЕС и НАТО.
Както се оказа след края на Студената война в Европа настъпи "справедлив мир", при който Колективния Запад употреби и изконсумира Изтока.
Изводът е, че няма такова нещо като "справедлив мир".
"Справедливият мир" е неологизъм, чрез който Западът прикрива истинските си намерения за колонизация и контрол над "победените държави".
"Справедлив мир" ще има тогава, когато всички заедно седнем на една маса като равни с равни, което никога няма да се случи.
Винаги ще има "началници" и "подчинени", винаги ще има "господари" и "роби".
Колективният Запад контролира парите и технологиите, затова те контролират света.
А Украйна е просто инструмент в ръцете на Запада насочен срещу Русия, с цел нейното окончателно унищожение.
Ако е нужно във войната срещу Русия ще бъде хвърлена цяла Източна Европа, с цел взаимното им унищожение.
Защо Колективния Запад да убива враговете си, като може да ги накара да се избиват едни други, а те просто да им продават оръжията, с които да го направят?
Така с един куршум се постигат две цели - икономически просперитет и ликвидация на опонентите.
За съжаление България стои редом до Украйна във войната с Русия, независимо кой е на власт в София.
Дори и България да откаже да воюва с Русия, ще й бъде намерен друг враг.
Българският народ е враг на Колективния Запад и или ще бъде унищожен, или ще бъде окончателно асимилиран.
И двата варианта ще се посрещнат с радост от българите, които се срамуват да се нарекат българи.
Тези, които вътрешно се чувстват българи ги чака смърт на фронта.
После след като враговете на Колективния Запад изчезнат от лицето на Земята ще има "справедлив мир".
Да живее "справедливия мир" на Колективния Запад!

сряда, 30 септември 2026 г.

Бойте се от данайците (гърците), дори когато носят дарове!

Бойте се от данайците (гърците), дори когато носят дарове!
За пореден път хитрите гърци успяха да измамят малоумните българи!

Троянския кон, заради който Троя беше победена!

На 29 септември 2026 г. премиерът Румен Радев съобщи, че на 3 октомври 2026 г. тленните останки на цар Самуил ще бъдат донесени в България.
Посрещаме тленните останки на цар Самуил с шествие в София
Естествено това не е безплатно.
Гърците не биха дали нищо даром на България.
Какво ще даде България на Гърция за мощите на цар Самуил
В замяна на тленните останки на цар Самуил България ще върне на Гърция църковни предмети, свързани с манастири край Серес.
Става дума за предмети от манастира „Св. Богородица Икосифиниса“ в планината Пангей и от манастира „Св. Йоан Предтеча“ край Серес.
Според гръцката страна ценностите са били изнесени в България по време на Първата световна война.
Гръцкият вестник „Катимерини“, който съобщава за договореността, не посочва точния брой или конкретния списък на предметите.
Не е ясно и дали България ще предаде всички ценности, за които Гърция претендира от десетилетия, или само част от тях, включена в настоящото споразумение.
Според гръцката държава предмети от двата манастира са били изнасяни през 1913, 1917 и 1942 г.
Част от тях са върнати след края на Първата световна война, но други са останали в български музеи, библиотеки и църковни колекции.
От българска страна през годините са посочвани историческите и правните особености на спора, както и обстоятелството, че някои от предметите отдавна са част от защитени обществени и научни колекции.
Тленните останки на българския цар Самуил ще бъдат посрещнати с официална церемония в София на 3 октомври.
Те ще бъдат транспортирани от Гърция до България със самолет „Спартан“, след което ще бъдат положени в специален саркофаг в църквата „Света София“.
Това заяви премиерът Румен Радев преди началото на заседанието на Министерския съвет.

Министър-председателят на България Румен Радев - един много глупав българин!

За да си поиска тези църковни предмети, свързани с манастири край Серес през ноември 2015 г. в България дойде вселенския патриарх Вартоломей I Константинополски.
Патриарх Вартоломей постави въпроса за връщането на гръцки църковни ценности
Тогава управляващите от ГЕРБ не му върнаха църковната утвар и вселенския патриарх Вартоломей обвини Българската православна църква - Българска патриаршия във филетизъм.
Тогава това беше правилно решение от страна на светската и църковната власт в България.
После на политическата сцена се появиха неонацистите и либералните фашисти от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП–ДБ).
Те бяха назначени от посолствата, за да разрешат всички залежали проблеми с близките ни и далечни съседи, без значение от цената, която България ще трябва да плати и от щетите, които ще нанесат на българската държава.
Въпрос на време е българските политици да похабят всичко, което предишните поколения са успели да съхранят като исторически и църковни артефакти.
Пример за това са църковните ценности на българската Охридска архиепископия, които са спасени и донесени в България по време на Първата световна война и за които претенции имат едновременно и Вселенската патриаршия, и Македонската православна църква - Охридска архиепископия.
И двете църкви - гръцката и македонската - претендират, че са истинските наследници на българската Охридска архиепископия.
Единствената канонична, законна и духовна наследница на българската Охридска архиепископия е Българската православна църква - Българска патриаршия.
Което няма да спре българските политици в някой бъдещ ден да подарят църковните ценности на българската Охридска архиепископия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.
Както в момента няма сила, която може да спре управляващите в България да подарят на гърците църковните ценности, свързани с манастири край Серес.
И то в замяна на тленни останки, чиято идентичност е спорна.
Още през 2012 г. гърците се опитаха да въртят хитри гръцки номера и да пробутат "костите на цар Самуил" в замяна на църковната утвар, обаче тогава политиците от ГЕРБ не посмяха да направят такава "заменка".
А и Българската православна църква - Българска патриаршия беше против подобна размяна, тъй като църковните ценности, свързани с манастири край Серес се намират в Музея за християнско изкуство, разположен в криптата на Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София.
Това да замениш нещо доказано ценно като църковната утвар срещу кости с неизвестен произход е малоумие.
Ако в замяна на църковните ценности, свързани с манастири край Серес Гърция беше подарила на България остров Свети Ахил, на който се намира базиликата "Свети Ахил", където са намерени "костите на цар Самуил", тогава размяната щеше да е равностойна.
Или каза проф. Божидар Димитров през 2015 г. Гърция може да ни върне излаза на Бяло море между реките Места и Марица.
Тогава размяната щеше да е в типично гръцки стил - "кон за кокошка" и България щеше да има полза от тази "заменка".

Излазът на Бяло море между реките Марица и Места е жизненоважен за България!

Ето какво каза проф. Божидар Димитров през 2015 г.:

Проф. Димитров: Връщаме светините на Гърция, като ни върнат Солун, Серес и Драма
Претенциите на Вселенския патриарх за връщане на светините в Гърция не са основателни. Светините са били спасени от манастири, които са принадлежали на Вселенската патриаршия, но са били на места, където са живеели етнически българи, за да не станат жертви на военните действия. Това каза директорът на НИМ проф. Божидар Димитров в ефира на bTV.
В Националния исторически музей се съхранява значителна част от светините, към които изрази претенции Вселенският патриарх Вартоломей. Това са около 800 икони, църковна утвар, книги и богослужебни предмети. Някои от тях са изложени в експозицията "Българската автокефална архиепископия в Охрид". „Той няма право да иска тези неща по една проста причина: евентуално претенции би могла да има Република Гърция, но тя няма, тъй като с два договора всички имуществени въпроси, свързани с взаимни претенции са уредени окончателно през 1964 година”, посочи проф. Божидар Димитров.

Тези въпроси са уредени и с Ньойския договор, а гърците не са предявили повече претенции към България, свързани с тези светини. Светините са българска държавна собственост и някои от тях продължават да бъдат реставрирани и консервирани. „Много се учудих на това искане, тъй като тези неща Вселенският патриарх не би могъл да не ги знае. Освен това той е вселенски патриарх на всички християни по света, а в случая работи за една държава, която не е искала това от него”, изтъкна още директорът на НИМ.

Светините остават в нашата страна и всеки може да се докосне до огромната им историческа, духовна и художествена стойност в залите на Националния исторически музей. Ако се върнем към миналото ние бихме могли да поискаме, Гърция да ни върне Егейска Македония и Тракия. Не е ли по-добре да гледаме напред, попита Божидар Димитров. Той определи думите му и ефекта, който са имали като на слон в стъкларски магазин. Вселенският патриарх трябва да е наясно, че това искане е уредено в Козиница. Договорката беше той да ни даде икона, изнесена от Созопол", припомни Димитров.

Премиерът Борисов запази честа и достойнството на България, които бяха накърнени. "Какво би станало с мен, ако по време на посещение в Гърция поискам да ни върнат Солун, Серес и Драма?", попита Димитров. Договорката ни с Гърция беше, че те няма да предявяват претенции, припомни още Димитров и допълни, че това се е случило докато е бил разузнавач. На въпрос няма ли по този начин да се сложи край на простъпките за връщане у нас на мощите на цар Самуил, Димитров каза, че гърците са длъжни да го направят. Той допълни, че като християни са длъжни да го погребат по християнски, а не да го държат в сандък, който да показват от време на време на президента ни.

Предполагаемите тленни останки на цар Самуил са троянския кон, заради който България е прецакана за пореден път!

В момента хитрите гърци успяха да измамят малоумните българи.
И коня е за гърците, а кокошката още не се знае за кого е.
Гърците обещават да дадат на България предполагаемите тленни останки на цар Самуил.
Българската делегация, която ще отиде да прибере предполагаемите тленни останки на цар Самуил дори не е сигурна, че ще се върне с костите в България.
Може да стане така, че България да даде на Гърция църковните ценности, свързани с манастири край Серес, а в замяна на това Гърция да даде на Северна Македония предполагаемите тленни останки на цар Самуил и после да кажат на българската делегация да отиде в Скопие да си търсят костите.
Накрая България няма да има нито църковните ценности, свързани с манастири край Серес, нито предполагаемите тленни останки на цар Самуил и работата ще стане: "Тръгнахме като аслани, върнахме се като насрани!".
Изводът е, че за България ще има прът през гъза!
Ето това е да си глупав българин.

За финал ще цитирам на латински (език, който не знам!) една малка част от поемата "Енеида" (която очевидно не съм чел!) на римския поет Вергилий (за когото не знам абсолютно нищо!).
Слава богу, знам наизуст едно световно известно изречение от тази поема: "Timeo Danaos et dona ferentes"/"Бойте се от данайците (гърците), дори когато носят дарове".
За съжаление българските политици не са чували тази крилата латинска фраза и не знаят какво значи всъщност.
Думите са изречени от троянския жрец Лаокоон.
Той се опитва да предупреди съгражданите си да не вкарват в град Троя огромния дървен кон (Троянския кон), оставен от гърците (данайците) като уж мирен дар.
Троянците не го послушват, вкарват коня и това води до падането на Троя.
Днес изразът се използва като предупреждение да не се доверяваме на скритите намерения на врагове или недоброжелатели, особено когато изненадващо ни правят жестове, комплименти или подаръци.
Зад привидно щедрите жестове може да се крие коварство или скрито зло.
Оттук произлиза и терминът "данайски дар" - подарък, който носи нещастие или коварство.

Министър-председателят на Гърция Кириакос Мицотакис е щастлив, че е прецакал българите!

П.п.: Сега и ако Дара стане една гъркиня, Евровизия през 2027 г. може да се проведе в Атина вместо в Бургас.

Бъдещата гъркиня Дара!

Забележка: Автор на тази статия е един грък, чието име е Йоргос.
Йоргос е добро момче и моли всички гърци да не се обиждат от териториалните претенции в тази статия.
Все пак всички гърци знаят, че Егейска Македония и Западна Тракия са изконни български територии.

неделя, 27 септември 2026 г.

Писмо до Главния мюфтия на Република България Д-р Ахмед Хасанов за Ески джамия „Ебу бекир“ в Ямбол

До Главния мюфтия

на Република България

Уважаеми Д-р Хасанов,

Казвам се biggeorge и живея в Моя град.

Обръщам се към вас заради един проблем, за чието решаване се надявам, че можете да помогнете.

В град Ямбол има паметник на културата от национално значение - Ески джамия „Ебу бекир“, който постепенно се руши.

На 25 март 2023 г. изпратих писмо до министъра на културата (в онзи момент министър беше Найден Тодоров).

В писмото си до министъра написах, че в една от стените на Ески джамия „Ебу бекир“ има пукнатини, които застрашават нейната структурна цялост.

Най-голямата пукнатина се намира на прозореца на югозападния ъгъл, от страната на Община Тунджа, като пукнатината започва от земята, достига до покрива и е толкова широка, че в нея можеш да си вкараш пръста.

На 2 май 2023 г. получих отговор от Министерство на културата, който за мен беше незадоволителен.

Очаквах министерството на културата веднага да предприеме мерки, да отпуснат средства и да реставрират Ески джамия „Ебу бекир“.

Нищо подобно не се случи.

Изчаках да минат няколко години, в очакване държавата в лицето на Министерство на културата или Община Ямбол да предприемат някакви мерки по спасяването на Ески джамия „Ебу бекир“.

Вместо това след като направих проверка установих, че през 2024 г. държавните институции хитроумно са се отървали от проблемите с Ески джамия „Ебу бекир“ като са прехвърлили имота на Главното мюфтийство.

И сега реставрирането и стопанисването на този паметник на културата е ваша отговорност.

Не зная колко ще струва реставрирането на джамията и за съжаление не разполагам с толкова пари, че еднолично да платя за ремонта на Ески джамия „Ебу бекир“.

Моето предложение към вас е Главното мюфтийство да стартира дарителска кампания за спасяването на Ески джамия „Ебу бекир“.

Ако всеки човек в България и Турция, който иска да запази османското наследство дари по 10 евро, ще съберете нужните средства за нула време.

Надявам се, че предложението ми към вас ще помогне за решаването на този проблем.

Не знам с какво друго мога да ви помогна за спасяването на Ески джамия „Ебу бекир“.

Благодаря ви за отделеното внимание.

19.07.2026 г. С уважение:

Моят град biggeorge

Снимки на пукнатините по стените на Ески джамия „Ебу бекир“:

biggeorge Lyrics

сряда, 14 октомври 2026 г.