biggeorge Party Zone

петък, 23 февруари 2018 г.

четвъртък, 22 февруари 2018 г.

Сънят на "актьора" biggeorge

Сънят на "актьора" biggeorge

Вчера гледах един клип на студентите от НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".

АТЕЛИЕ НАТФИЗ - Сънят на актьора



В него проф. Атанас Атанасов питаше студентите какъв сън са сънували, след като е минал кандидат-студентския им изпит.
Всеки студент разказа по нещо, но не ми стана ясно дали бяха истински сънища или измислици.
Аз не съм се явявал на кандидат-студентски изпит в НАТФИЗ, затова няма как да кажа какво съм сънувал след това.
Но имам въображение и се опитах да си представя какво съм сънувал, след като като съм се явил на изпита.
...
Лягам си да спя и сънувам, че се явявам на кандидат-студентския изпит в НАТФИЗ.
Започвам монолог тип "Хамлет".
Питам: "Да бъда или да не бъда актьор? Това е въпросът!".
Един от професорите казва: "Ние ще ти кажем отговора!", а останалите от комисията започват да се смеят.
Става ми тъпо и решавам да започна да танцувам и да пея в стил Майкъл Джексън.
Но подът на залата е хлъзгав, затова падам по задник.
Всички в комисията се смеят.
На тях им е забавно, а на мен ми става още по-тъпо.
Не губя самообладание и решавам да изиграя баснята "Гарван и лисица" на Езоп.
Вадя парче сирене от джоба си, за да изиграя гарвана и го изтървам на земята.
Един от преподавателите в комисията се задавя с кафето си, толкова му е смешно.
Разбира се, правя се, че нарочно съм изпуснал сиренето.
Опитвам се да превърна дефекта в ефект.
Умряла работа!
Естествено късат ме на изпита и ми препоръчват другата година пак да се явя.
Сънят ми продължава с времеви скок от една година и поредния кандидат-студентския изпит в НАТФИЗ.
След няколко изцепки пак ме късат.
И така година след година се явявам на изпит и все не успявам да вляза в НАТФИЗ.
Накрая в съня си се виждам на преклонна възраст.
Толкова съм стар, че едвам ходя.
Подпирам се с бастунка прегърбен на две.
Хората по улиците ме мислят за оживяла мумия.
Влизам на кандидат-студентския изпит в НАТФИЗ.
Комисията си е пак същата, защото за тях времето е спряло.
Казвам на единия професор: "Чедо, ще ме пуснете ли в НАТФИЗ? Стар съм вече за изпит! Може скоро да умра! Смъртта вече чука на вратата ми!".
Отговарят ми, че трябва да се явя на изпит като всички останали.
С триста зора се качвам на сцената и аха да започна, и бастунката ми се чупи, аз падам и умирам.
Може да не съм станал актьор, но поне съм умрял като такъв.
...
Събуждам се ужасен, че това е истина, но не е - още съм млад и живота е пред мен.
Слава Богу, приели са ме в НАТФИЗ и на всичкото отгоре съм се запознал с една супер красива и секси мадама.
Животът е хубав!
Добрият край оправя всичко.