Възможно ли е домашни животни да се разболеят от COVID-19?

Възможно ли е домашни животни да се разболеят от COVID-19?
След като тигър в САЩ беше заразен с коронавирус какво ще стане с домашните котки и кучета?



На 6 април 2020 г. излезе новина, че в зоопарк в САЩ тигър се е заразил с коронавирус.
Тигрица в нюйоркски зоопарк се зарази с коронавирус (ВИДЕО+СНИМКИ)
Тигрица, която живее в зоологическата градина в нюйоркския регион Бронкс, се е заразила с коронавирус, съобщи обществото за опазване на дивата природа (WCS) в САЩ.
Експертите смятат, че тигрицата е била заразена от служителя, който се е грижел за нея, съобщи BBC.
"Надя, четиригодишна малайска тигрица, има положителен тест COVID-19. Тя, нейната сестра Азул, два амурски тигъра и три африкански лъва също имат суха кашлица, но се очаква да се възстановят бързо”, се казва в съобщението.
В същото време друг амурски тигър, който обитава клетка в съсесдство със заразената тигрица, няма симптоми на заболяването.
В допълнение, експерти тествали малайския мъжки тигър, както и леопарди, гепарди, пуми и сервали в зоопарка и стигнали до извода, че всички са здрави.
Организацията е предприела превантивни мерки за целия персонал, който се грижи за животните.
Агенция Асошиейтед прес отбелязва, че това е първият известен случай на зараза на животни в САЩ и първият случай на заразен с COVID-19 тигър в света.



След като тигър в САЩ беше заразен с коронавирус какво ще стане с домашните котки и кучета?
Възможно ли е домашни животни да се разболеят от COVID-19?
Възможно ли е и селскостопанските животни да боледуват от COVID-19?
Възможно ли е в някакъв момент живоните, с които хората контактуват ежедневно да се превърнат в инкубатор на зараза с COVID-19?
Всеки ден виждам кучкари да разхождат кучетата си из града.
Обикалят по улиците и паркингите, около блоковете и къщите.
Също така виждам и коткари да хранят котките покрай контейнерите за боклук, около блоковете и къщите, в зелените градинки.
Ако тези животни са заразени с COVID-19, те могат да разнесат вируса и на други хора.
Освен че могат да заразят стопаните си кучетата и котките могат да пренесат COVID-19 на други животни, на случайни хора, които срещат по улиците и т.н.
Също така никой не знае колко време животните могат да боледуват от COVID-19.
Възможно ли е домашните любимци да се превърнзат в един постоянен източник на COVID-19?
И кога властите ще предприемат мерки срещу една подобна заплаха?

Каква е истинската причина управляващите да не искат да правят бързи тестове на големи групи от населението?

Каква е истинската причина управляващите да не искат да правят бързи тестове на големи групи от населението?
Защо прокуратурата погна "бързите тестове"?



"Бързите тестове" са тема, която присъства на почти всеки брифинг на началника на оперативния щаб за борба с коронавируса генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски.
От щаба нееднократно са изразявали мнение, че тези тестове не са ефективни, когато трябва да се установи дали дадено лице в момента е инфектирано.
Но може да се използват за последващ мониторинг на населението, тъй като "улавят" дали някой е прекарал болестта.
Генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски все така посочва, че не е против "бързите тестове", нито против частната търговска инициатива, но предупреждава, че в масовия случай те дават фалшиво спокойствие - показват негативен резултат за COVID-19, а практиката е показала, че при PCR-тестуване резултатът е положителен.
Слава богу, освен мнението на генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски, което ни се пропагандира при всеки брифинг в 08:00 ч. сутринта, в статии в Интернет компетентни лекари са обяснили, че бързите тестове са също толкова точни, добри и качествени като PCR тестове за корона вирус.
Погрешно обявиха бързите тестове с антитела за неточни за коронавируса. Те са нужни, спешно

Защо са необходими бързите тестове с антитела?Защото са бързи, всеки лаборант може да ги изпълнява и защото са евтини. САЩ и Германия, дори Република Корея могат да си позволят да правят скрининг на населението с PCR тестове, защото това са богати държави и защото имат апарати за тези тестове.
Скрининг на българското население с PCR метод и дори с тест за антигени не можем да си позволим, защото няма да останат средства за подпомагане на хората. Но можем да си позволим с бързите тестове за антитела да направим много неща, когато ги използваме правилно – т. е. когато знаем, че те дават надеждни резултати след 7–8-ия ден от началото на заболяването и че с тях се откриват около 80% от позитивните проби (заболелите от коронавирус).
1. Можем да проверяваме всички хора, на които изтича 14-дневната карантина. В момента тези хора започват да се движат свободно в обществото без да имаме доказателства, че те не са болни, а биха могли да боледуват безсимптомно. Възможно е да прекарват много леко заболяването, но да не искат повече да стоят в къщи да не съобщават за леки неразположения като кашлица и хрема.
2. Може да се направят така наречените „филтри“ в поликлиники и особено болници и да се проверяват всички, които отиват да се прегледат. Със сигурност ще се открият болни, които да не се допуснат в здравното заведение. Така лекарите и всички други служители ще са значително по-защитени.
3. Можем да проверяваме всички прибиращи се от чужбина. Така тези, които покажат наличие на антитела, ще бъдат изследвани със златния стандарт PСR и ще се знае, дали са болни в момента или са прекарали вече заболяването и няма да има нужда да се поставят под карантина. Все пак в момента всяка работна ръка, която няма опасност да се зарази може да бъде наета в социални служби и болници.
4. Хората, които покажат наличие на антитела ще знаят, че са преболедува и ще могат спокойно да посещават възрастните си родители и да им дават морална подкрепа, а не да ги държат изолирани и уплашени в самота.
5. Ще бъдат открити и не малко болни. Хората, които карат леко заболяването на практика изобщо не се изследват, защото лабораториите с PCR техника нямат капацитет да изследват всички хора с кашлица и хрема.
6. Да прогнозираш кога ще бъде пикът и дали е преминал, без да знаеш моментното състояние е невъзможно. Всички математически модели, които ни се представят в момента са много по-неточни от бързите тестове, защото никой не знае колко хора в момента са болни или преболедували. Ако има нужда от модели, нека първо да се направи скрининга с бързите евтини тестове.

От началото на кризата с COVID-19 България е една от европейските страни с най-малко тестове за коронавирус.
България е една от европейските страни с най-малко тестове за коронавирус

Днес за пръв път бяха оповестени точни данни за броя извършени тестове през последните седмици.
Според статистиката държавата е извършила в държавни лаборатории около 10 хил. теста, а отделно от това частните лаборатории са направили над 6000 изследвания само през последните 2-3 седмици.
Капацитетът за извършване на тестове е един от ключовите компоненти за да има някаква оценка за степента на разпространение на коронавируса, както и за следващия етап от борбата с него, когато нивото на заразата спадне и трябва да се облекчат ограничителните мерки.
Сравнен с други европейски (а и не само) държави, броят на проведените тестове в България (около 2300 на един милион население) е изключително нисък.
Пред нас са страни като Норвегия с близо 20 хил. теста на един милион човека, Естония (15 хил. на милион), Словения (13 хил. на милион), Австрия (12 хил. на милион), Германия (близо 11 хил. на милион) и много други.
Преди България са около 29 други европейски държави.
Повече тестове на глава от населението са направени и например в държави като Беларус и Палестина.
Нивото на заболеваемост в България засега е много по-ниско, отколкото във всяка от тези държави, но това се дължи изцяло на рано наложените строги ограничения.
Тази мярка засега помага, но нейната задача не е да реши проблема с епидемията, а само да го отложи - да спечели време, за да се свършат други неща, едно от които е да се разшири капацитетът за тестване, така че това да се случва масово, лесно и бързо.
Упреквани, че не тестват достатъчно пациенти, от кризисния щаб съобщиха, че не разполагат с достатъчно ресурс от бавни тестове (rtPCR), които смятат за надеждни, но ще открият нови лаборатории в регионалните здравни инспекции и в софийските болници "Пирогов" и "Лозенец" и плевенската "Г. Странски".
Отделно от това повечето частни болници започнаха да предлагат бавни и бързи тестове на своите пациенти и отделиха специални помещения за вземане на проби.
Сред тях са "Софиямед", "Токуда" и др. в София.
Проблемите с изследванията и проследяването на пациентите обаче нарастват с броя на заразените или прекаралите инфекцията.

От 30 март 2020 г. обаче българската прокуратура проверява бързите тестове за COVID-19.
Прокуратурата погна "бързите тестове"
Това се разбира от съобщение, публикувано на сайта на държавното обвинение.
ВАП изиска информация от министъра на здравеопазването за контрола на предлагането на т.нар. „бързи тестове“ за диагностициране на коронавирус

По повод зачестилото предлагане на т.нар. „бързи тестове“ за диагностициране за възможно заразяване с коронавирус, Върховната административна прокуратура (ВАП) изиска информация от министъра на здравеопазването - как Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) осъществява контрол при използването на въпросните медицински изделия.
Действията на прокуратурата са във връзка с ангажиментите й по спазване на законността и защита на обществения интерес и са свързани с недопускането на възможни злоупотреби, включително продажбата на фалшиви тестове за COVID-19.
Според законодателството право да предлагат тези изделия имат регистрирани юридически лица.
ИАЛ следва да извърши проверка - регистрирани ли са съответните медицински лаборатории и/или здравни заведения, които предлагат т.нар. „бързи тестове“, както и дали работят със сертифицирани реактиви, съдържащи инструкции за употреба и етикет, дали спазват вътрешния контрол и дали отговарят на съответния стандарт.

Защо прокуратурата погна "бързите тестове"?
Каква е истинската причина управляващите да не искат да правят бързи тестове на големи групи от населението?
Една статия публикувана във вестник "Капитал" дава отговор на този въпрос.

Прокуратурата натиска срещу бързите тестове за коронавирус

Не е минала и една седмица, откакто частни лаборатории и множество болници успяха да внесат бързи тестове за коронавирус и започнаха да ги прилагат, но прокуратурата вече се включи в битката за ограничаването им.
По същия начин тя започна да прави масови проверки по аптеките за спекула и на практика да затваря с проверяващи групи от по 10 представители на институции обектите.
В понеделник Върховната административна прокуратура се разпореди здравното министерство да извършва строг контрол върху вноса и работата с бързи тестове за коронавирус, които са медицински изделия.
Обвинителите твърдят, че искат това, за да не допуснат възможни злоупотреби с тестовете, включително продажбата на фалшиви тестове за COVID-19.
Според повечето представители на частните лаборатории единствената "злоупотреба", която могат да направят с качествени тестове, е да ги прилагат и не виждат причина за предстоящите проверки.
Някои от тях смятат, че скритата цел на това действие може да е желанието да се осуети по-масово тестване.
Ако някой има положителен резултат, той подлежи веднага на проверка с "бавен" тест и не е ясно дали държавата има капацитета да поеме допълнително натоварване.
Прокуратурата припомня, че според лекарствения закон право да предлагат тези изделия имат регистрирани юридически лица, а лекарствената агенция трябва да провери дали лабораториите и болниците са регистрирани да предлагат бързи тестове, дали работят със сертифицирани реактиви, имат инструкции за употреба, етикет и дали всичко отговаря на стандарта за качество.
Според лекарствения закон тестовете за вируси и бактерии се водят инвитро диагностични продукти и вносителите им трябва да се регистрират по реда на специална наредба в Изпълнителната агенция по лекарствата.
Тестовете трябва да отговарят на европейски изисквания за качество, да имат СЕ марки и да могат да се ползват в ЕС.
Те могат да се доставят на външни и болнични лаборатории, които да работят с тях, да вземат проби и да ги отчитат.
ИАЛ контролира търговците на медицински изделия, а лабораториите само са длъжни да ползват качествени тестове.
Според различни собственици на лаборатории, които не пожелаха имената им да се споменават, проверката на прокуратурата цели да осуети масовото тестване с бързи тестове.
"Причината е, че ако на тези тестове се докаже имуноглобулин М, това означава, че пациентът в момента кара коронавирус и трябва да бъде изследван и с бавен тест, а доколкото виждаме няма достатъчно лаборатории, в които да се правят и не е ясен и броят бавни тестове", коментира лабораторен лекар.
Лекарите в лабораториите смятат, че в тестването могат да се включат и БАН, университетите, частните лаборатории, частните болници и др. и да се масовизира тестването.
"Проблемът е в заплащането на труда на специалистите, които стоят зад резултата от теста с експертизата си. Това е и пречката пред национална програма за масов скрининг", коментира д-р Георги Тодоров, собственик на лаборатория в Русе.
Според източник на "Капитал" през миналата седмица собственикът на една от най-големите вериги лаборатории в София - "Цибалаб" - д-р Недялко Калъчев, чиито екипи започнаха масови бързи тестове, е предоставил програма за райониране на страната и схема за "отваряне" на системата за множество лаборатории, както и система за резултатите.
"Идеята е да се проследят контактните лица на първите заразени. След това пробите за бавни тестове да се пращат в повече областни градове и да се обработват там, а след това да бъдат въвеждани в специална система. Бързите тестове трябва да се масовизират и демократизират и да могат да се извършват от Спешна помощ, диагностично-консултативни центрове, спешните портали на болниците, общопрактикуващите лекари и специалисти", смята д-р Калъчев.
Според неговите изчисления 1 млн. бързи теста биха стрували 25 млн. лв.
До момента лабораторията е направила за по-малко от седмица 820 бързи теста, като е открила 12 пациенти с прясна инфекция.

Ако трябва да обобщим накратко - управляващите не искат да правят бързи тестове за COVID-19, защото така ще се разкрие истинския мащаб на епидемията в България.
Ако всички заразени с коронавирус бъдат поставени под карантина, заразата ще бъде поставена под контрол и след няколко седмици извънредното "военно" положение ще трябва да бъде отменено.
Ако обаче не се правят тестове на населението, COVID-19 ще може свободно да се разпространява и епидемията ще бъде удължена максимално.
Така за много дълъг период от време ще има инфектирани с COVID-19 и извънредното "военно" положение ще бъде удължавано до безкрай.
Също така докато има извънредно "военно" положение българите ще останат без доходи, ще се наложи да вземат кредити и да задлъжнеят към банките и държавата.
Когато епидемията с коронавируса премине цялото население на България ще е зависимо от управляващите.
По този начин сегашните политици ще останат на власт завинаги.
Никой не би посмял да гласува срещу тях, ако им дължи пари и е поставен в зависимост.

Най-лошият вариант за развитие в тази извънредна ситуация с COVID-19 е, че е възможно в резултат от бедността и задлъжнялостта на населението да настъпи масова емиграция.
Българите, които са задлъжнели към българската държава и които са изгубили всичко, повече няма да имат причина да останат в България.
Когато в Западна Европа в резултат на епидемията от коронавирус са умрели стотици хиляди хора, тяхното място ще бъде заето от българите, прогонени от родните си места.
За България това ще бъде трета национална катастрофа.
А може би точно това е целта на управляващите - да прогонят местното население на България, за да могат американските им покровители да заселят тук милиони мигранти, прогонени от роднитеим места в резултат на войни и болести.
Каква е истинската причина управляващите да не искат да правят бързи тестове на големи групи от населението ще разберем след време, когато видим резултатите от бездействието им.
Дотогава можем само да чакаме да се заразим с COVID-19 и да се надяваме, че ще оцелеем.