biggeorge Party Zone

петък, 27 февруари 2015 г.

Простотийки от нета 16 ... :D

Какъв цвят е тази рокля?



Синя рокля с черни ленти.
Точка по въпроса!
А защо е така - просто открийте разликите!



Жокер: Снимките отляво и отдясно са променени!

Анализ на новините 4

Мазен курбан ...
Политико-икономически!

Нашата мила, родна, политическа класа си сготви един мазен курбан, който чак нагарча.
На 25 февруари 2015 г. депутатите гласуваха заема от 16 милиарда лева.
Ратификацията подкрепиха 82-ма от ГЕРБ, 32-ма от ДПС, 22-ма от РБ, 12 от БДЦ и 10 от АБВ.
Против бяха 36-има от БСП, по един от ПФ и РБ и 11 от "Атака".
Други 12 от ПФ се въздържаха.
Сигурен съм, че аз и останалите 7 милиона мишлета няма да видим и лев от тези пари, но ще ги върнем всичките заедно с лихвите, че и отгоре.
С този си ход управляващите(вече е ясно кои!) си осигуриха стабилно финансово бъдеще - и на семействата си, и на приятелите си, и на роднините си, и на колегите си, и на всички свързани с тях лица и фирми, кръгове и паралелепипеди.
Хубавото на цялата история с милиардите е, че този път поне знаем защо ще фалира България.
През далечната 1997 г. не разбрахме как обедняхме.
Е, днес всичко е ясно.
Едни хора вземат едни пари, а ние ще плащаме сметката.
Затова просто не трябваше да вземаме никакъв заем!
Ние не сме Гърция.
Ще си платим всичко като попове до последната стотинка.
Някой даде ли ни пари през 1997 г.?
Опростиха ли ни дълговете, за да продължим да благоденстваме на чужд гръб?
Милиардите валяха ли като дъжд над нас?

Не!
Защото това е България, а не Гърция.
Дори и светът да фалира нашите заеми никой няма да ги опрости.
Затова не трябва да вземаме пари на заем.
Защо бюджетът на държавата е с дефицит?
Защо да не е с излишък?

Да уволнят ненормално голямата държавна администрация и да направят едно електронно правителство.
И не само правителството, да направят електронно всичко - здравеопазването, образованието, МВР и каквото още се сетиш.
Сайтовете не искат заплати всеки месец.
Така разходите могат да се намалят драстично.
И резултатът ще е излишък.
С него можем да си върнем дълга и да сме на чисто, когато света рухне финансово.
А не като дойде новата криза ние пак да сме най-бедните.
Както се казва: "Кой к'во прави - ние все в краката на атовете!".
А никой няма да ни опрости дълговете поради същите причини заради, които Западните покрайнини, Поморавието, Вардарска и Егейска Македония, Беломорска и Одринска Тракия, и Северна Добруджа не са част от България.
Защото става дума за нашата държава.
Не за някоя друга, а точно за България.
Не казвам, че към нас има специално лошо отношение от страна на другите държави.
Нищо не казвам!
Оставям историята да говори за нас.
И ако сме толкова тъпи, че да не си даваме сметка за това и си позволим да допуснем грешките, които другите правят трябва да знаем, че за нас прошка не е имало, в момента няма и за напред също няма да има.
А за да направят курбана още по-вкусен политиците ни откраднаха пенсиите на младежите.
Напук на обещанията за преразглеждане и успокоенията, че промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), касаещи пренасочване на цялата пенсионноосигурителна вноска към НОИ, част от тях не само са влезли в сила, но и вече ефективно се прилагат.
Скандално приетите преди Коледа, без никакво обществено обсъждане и оценка на въздействието, промени предвиждат два механизма за осигуряване изцяло в държавния фонд, за сметка на допълнителния универсален пенсионен фонд (УПФ), където би трябвало да отидат 5% от осигурителния доход.
Първият се отнася до вече включените в осигурителната система до 31.12.2014 г. и предвижда възможност те да прехвърлят спестяванията си от личната партида в УПФ към НОИ, където преминават от частна в собственост на държавата и автоматично биват използвани за плащане на текущи пенсии.
За този механизъм все още няма изработена наредба и прилагането му, поне на този етап е невъзможно.
Вторият механизъм се отнася до лицата, които започват своята първа работа (каквото и да е основание за осигуряване) след 31.12.2014 г.
Според приетите изменения, цялата им осигурителна вноска автоматично отива в НОИ, ако не подадат изрично заявление за избор на универсален пенсионен фонд.
Тези хора имат 12 месеца, за да направят този избор, но не го ли сторят, според действащите текстове, това означава, че до края на живота си губят правото на частна партида и осигуряване в универсален пенсионен фонд.
Междувременно, до направата на такъв избор 5% от осигурителния им доход вече отива в НОИ. Освен това изборът е максимално затруднен, тъй като се изисква нотариална заверка на заявлението.
Оказва се, че промените в КСО са обнародвани в Държавен вестник на 24 декември 2014 г., като част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2015 г.
Те влизат в сила от 1 януари 2015 г.
Това означава, че от 25 февруари, когато започват преводите на осигурителни плащания за януари, цялата пенсионна вноска на лицата, започнали тази година първата си работа, ще отива в НОИ и те няма да имат лична партида в пенсионен фонд.
Това на практика означава, че ако едно лице започне работа на средния осигурителен доход за страната (според НОИ - 735,46 лв. за декември) и не е избрало универсален пенсионен фонд, то реално губи 36,77 лв. лични спестявания всеки месец и евентуалната доходност, която универсалният фонд би реализирал в следващите десетилетия до пенсионирането му.
Това засяга около 30 000 българи годишно.
Почти всички от тях са младежи, които все още нямат за приоритет пенсионирането си и навлизайки на пазара на труда не са наясно със законите и последствията от тях.
Практиката показва, че много малка част от тях избират сами универсален пенсионен фонд, а до края на 2014 г. останалите се разпределяха на случаен принцип между фондовете на пазара.
Тези промени постепенно ще подкопаят тристълбния осигурителен модел в страната, тъй като в дългосрочен план практически ще спрат притока на осигуряващи се във втория стълб.
И така в ръцете на държавата, т.е. на управляващите падат едни пари каквито не са и сънували.
Политик да си в днешно време.
Хапваш си мазен курбан и шапка на тояга.
А парите народа ще ги връща.
Че какво друго да правят хората?
Нали трябва да са заети с нещо?

Иначе ще стоят безработни и ще плюят по правителството.
А така хем ще работят, хем ще е ангария, хем държавата ще е спокойна.
Кой ще ходи през Народното събрание да протестира, ако цял ден е чукал камъни в мината или е копал на полето?
Няма да има кой!
Засега обаче има желаещи да протестират.
БСП и Атака се опитаха насилствено да спрат вземането на заема.
Е, колкото протестиращите пред Народното събрание успяха да изгонят Орешарски и компания, толкова и тези ще постигнат целта си.
А през това време някои хора с основание се радват, че в България няма война.
Много е хубаво, че сме мирна държава, но ние и без военни действия сме зле.
Украинците си съсипаха страната за една година, а ние за 25 години преход.
Ако ние направим същата глупост като тях и започнем гражданска война ще трябва да затворим кепенците и да обявим държавата за продан в Ибей на цена 1 стотинка.
По-добре е оръжията да си останат само и единствено в песните.
Клуб Нло - Калашников



А така!
Ха така!
Убря!
Да живей ... заема!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източници:
Гласуваха новия заем, Горанов обеща да спести 2 млрд. лева (ОБЗОР)
Младежите вече без втора пенсия

понеделник, 23 февруари 2015 г.

Масата ...

Масата ...
Или къде отива личността?

Имайте търпение да прочетете цялата история.
Днес купих нов стол за баща ми.
И понеже той може да го изцапа реших да го увия с прозрачно фолио и тиксо.
Обаче тиксото ми свърши.
И тук започва интересната част от историята ми.
Отидох до книжарницата и там видях едно сладко като бонбон момиче.
Мога с часове да описвам сладурското й лице, нацупените й устни, розовите й бузи и рошавата коса.
Нямаше грим, което много ме изненада.
Не бях виждал момиче без грим от години.
А такава сладурка не съм срещал от седем години.
Имаше най-естествената красота на света.
Аз влязох да си купя тиксо, но ми се прииска да си я взема в нас, за да я зяпам денонощно.
Харесвам такива сладки момичета.
Много е миличка.
Та ... влязох в книжарницата и забравих за какво съм отишъл.
Седях пред щанда и я зяпах като влюбен идиот.
Сега ми е смешно, защо ли и аз не знам.
И тя седеше и ме гледаше, очаквайки да си купя нещо.
Аз:"- Ъ-ъ-ъ, имате ли тиксо?".
Пълен дебил!
Естествено, че имат тиксо, това е книжарница, за Бога!
Защо като видя някоя прекрасно момиче и започвам да се държа като идиот?
Тя, компетентно:"- Разбира се, какво ще искате?".
Аз бръкнах в джоба си и извадих старата ролка от тиксо, която носех, за да покажа какво точно ми трябва.
Тя, още по-компетентно:"- Имаме, по 0,95 ст.".
Аз, доволно:"- Добре, дайте ми две ролки!".
Тя, съмнявайки се в здравия ми разум:"- Сигурен ли сте?".
Аз, спокоен и сдържан, като всеки нормален човек:"- Да, разбира се!" и се усмихнах самодоволно, че съм успял да проведа цял разговор с тази богиня слязла от небесата и приела образа на това сладко като розов захарен памук момиче.
Тя ми даде две ролки тиксо, каза ми цената от 1,90 лв. и секунди преди да успя да кажа скороговорката:"Много сте красива, аз се казвам Георги, приятно ми е да се запознаем, ще ми дадете ли телефона си и искате ли да пием кафе заедно?" и майка й се зададе от склада и я поправи, че цената на една ролка тиксо не е 0,95 лв., а 1,20 лв.
След това трябваше да доплатя още 50 стотинки.
Тя малко се сконфузи, защото е объркала сметката, но като се нацупи със малките си сладки устнички и на мен ми стана много забавно и се ухилих до ушите като пълен идиот.
С усмивката си исках да покажа, че няма проблем и грешката й не е фатална.
Тя обаче не беше доволна от незнанието си и започна да разпитва майка си за цените и стоките.
Този максимализъм ме изненада.
Явно искаше да научи всичко, на момента.
Аз започнах бавно, със скоростта на болна от рахит мравка, да си прибирам нещата в раницата с надеждата, че майката(бъдещата ми тъща си мислех аз!) ще се разкара, обаче от склада се появи и бащата.
Тогава реших да си събера партакешите и да се изнасям преди хората да разберат, че искам да се свалям на дъщеря им.
Взех си всичко и учтиво напуснах книжарницата.
Те още по-учтиво ме изпратиха да си ходя.
Прибрах се в нас и опакетовах стола до край.
След това се замислих.
Защо докато са малки момичетата са толкова приятни и разумни същества?
Милички и сладички, умни и забавни.
И след това незнайно как стават маса.
Стават еднакви.
Губят индивидуалност.
Къде отива личността им?
Забравят ли кои са?

През последните 15 години много пъти съм наблюдавал този процес.
Често наблюдението е било от прекалено близко и след това ми е било гадно.
Това мило, сладко, бонбон-момиче само след няколко години ще стане куха лейка, без капка мозък в нея, без собствено мнение, без желания и мечти.
Кукла.
Защо, по дяволите, става така?

П.п.: Не мога да й се свалям, защото тя е два пъти по-малка от мен.
Поне на мен ми изглежда като 15-годишна.
Ясно е колко години наближавам аз.
А и не мисля, че родителите й биха одобрили дъщеря им да се мота с някакъв прошляк.
Но утре ще ходя пак да си купувам тиксо.
Не, че имам нужда, просто искам пак да я видя.
Между другото темата е а за момичетата, така че коментирайте тях, а не мен.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Масата ...

неделя, 22 февруари 2015 г.

Простете ...

Простете ...
Ако съм ви обидил или наранил с нещо!

=====================Цитат=====================
Днес Православната църква отбелязва Прощалната неделя, наречена още Прошка. Денят е отреден, за да простим един на друг грешките си от изминалата година. На празника по-младите посещават по-стари роднини и близки, за да им да поискат прошка и целунат ръка. Според традицията по-възрастен не може да иска опрощение от по-млад член от семейството.
Празникът се отбелязва всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя и преди началото на Великденския пост. Днес пряко в ефира на БНТ2 от столичния храм “Преображение Господне” в квартал “Лозенец” се излъчи Неделната божествена света литургия. Предаването на неделната литургия става традиция и ще може да се гледа веднъж месечно в ефира на обществената медия.
==============================================
Днес е ден за прошка!
Простете ми ако съм ви обидил или наранил с нещо, не е било нарочно.
Понякога дори и без да искам ръся глупости и хората ми се обиждат все едно съм го направил умишлено.
Е, днес е дянат, в който мога да поискам прошка за злодеянията си.
Вие поискахте ли прошка и от кого?
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Простете ...

Лудостта!

Лудостта!
Как да я открием?

Чудя се нещо от известно време ...
Има ли начин да се разбере дали един човек е луд?
Някакъв психологически тест може би?

На бившата си работа съм обслужвал клиенти с шизофрения и психични разтройства, но не разбирам как точно са им ги открили тия заболявания.
Чудите се защо питам?
В последно време някои от познатите ми(нито един от тях не е медицински специалист) се опитват да ме убедят, че нещо с мен не е наред.
Не знам дали са прави, но започнах да се замислям.
Ако съм луд защо не върша лудории?
Ако съм нормален защо ми казват, че съм луд?
Да звънна ли на най-близката психиатрична клиника и да ги повикам да ме приберат, или да си сменя познатите?
Или просто да изчакам лудостта ми да се прояви и тогава да предприема мерки?
Или след като не съм очебийно луд да си трая и да си налягам парцалите?
Но нали първата стъпка към излекуването е признаването на проблема и предприемането на мерки за решаването му?
Какво да правя?
Или нищо да не правя?

Не знам, вече и аз се обърках.
Между другото не си говоря сам, не ми се привиждат или причуват неща, не съм виждал извънземни.
Не се чувствам по-различно от преди или по-различен от останалите хора.
Единствено обичам да досаждам, но това си го правя откакто съм се родил, следователно е производствен дефект.
Хубавото е, че в последно време ограничавам потока от глупости и гледам да не преча на никого с присъствието си.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Лудостта!

петък, 20 февруари 2015 г.

Един ден от живота на Путкин

Един ден от живота на Путкин
(разказ)

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

Владимир Владимирович се събуди леко уморен.
Хич не му се ставаше.
Като се сети какви проблеми има на главата си и му се отщя да се събужда изобщо.
Затова реши тази сутрин да се поизлежава малко.
Звънна на охраната да доставят на него и любовницата му закуска в леглото и си пусна телевизора.
- Уважаеми зрители на CNN, предаваме директно от фронтовата линия в Украйна ...
"Пак ли тия!" - мисли си Владимир Владимирович и смени канала.
- Сега по Евронюс ще ви покажем кадри на кореспондентите ни в Украйна, където боевете продължават въпреки обявеното примирие ...
"Е, не!" - подразни се Владимир Владимирович и пак смени канала.
- На пряката ни линия е нашата журналистка, която се намира в Дебалцево, където украинските и руските сили се бият ожесточено ...
"Къде ги видяха тези руски сили, Боже Господи!" - помисли си паникьосан Путкин и звънна на началника на Генералния щаб:
- Нашите момчета в Украйна махнаха ли си обозначителните знаци? Да не ги разпознае някой!?! Няма да правим путкински работи, я!
- Спокойно, товариш Путкин, всички бойни части са напълно анонимни, никой няма да разбере, че са там!
"Ето, че в Украйна няма наши части, какви ги дрънкат тия по телевизора!" - раздразнено тресна слушалката Путкин.
След това изяде една кифличка, доставена директно от Париж и отпи от прясно свареното италианско кафе.
"Колко е хубав животът, а всички се оплакват, че живеем във времена на криза! Я да си пусна малко за животните ..."
И тъкмо превключи на Анимал Планет и програмата внезапно спря, а на екрана се появи говорител в официално облекло:
- Уважаеми зрители, прекъсваме обичайната програма, за да ви покажем, че конфликта в Украйна достигна пределната си точка ...
"Търпението ми достигна пределната си точка" - ядосано си измърмори Владимир Владимирович, угаси телевизора и се надигна да се облече.
След като си сложи новия костюм , купен предния ден от Ню Йорк се отправи към Кремъл, за да вземе тежки и неизбежни решения за страната и света.
Време беше да прекрати тази нелепа пропаганда срещу него и Майка Русия.
Когато пристигна в кабинета си там вече го чакаха един куп четкаджии и гъзолизци, които всеки ден се опитваха да изкопчат от него някой и друг милиард.
Понякога успяваха, понякога - не.
Първо прочете всички вестници, излезли сутринта по московските будки.
Навсякъде пишеше, че в родината всичко е наред, а света мрази руския народ и него, Владимир Владимирович.
Колко истини имаше в руските медии, а нито един световен телевизионен канал не ги излъчваше!?!
"Светът наистина е полудял!" - помисли си Путкин и се зае с обичайните си задача - предобедна кафе-пауза.
След като пийна едно турско кафе се сети, че трябва да звънне на приятеля си Ердоган, за да се уговорят как да прецакат Европейския съюз.
Най-лесно беше да обвинят България, че е сгафила нещо и готово.
И вълка сит, и агнето цяло.
А и партньорите от ЕС нямаше да се разсърдят много.
Успя да спре газта и АЕЦ-а на българите, сега ако имаше как и водата, и въздуха да им регулира всичко щеше да е на шест.
Ама как да стане?
Въздухът е общ, а водата не е под контрол - вали си, когато си иска.
Увлечен в размисли не усети кога станало обяд.
А така беше изгладнял.
Поръча си немски вурст и бира, а за десерт си взе едно парче виенска торта.
"Кой казва, че нямало хляб! Като няма хляб аз ям торти!" - доволно заключи Владимир Владимирович и се отпусна щастливо храносмилайки.
Щом сервитьорите почистиха масата той усети, че е време да се заеме с Украйна.
Обаче как да реши този иначе толкова прост проблем?
Надигна се с мъка, защото корема му тежеше и отиде до стената, където асистентите му бяха увесили една карта на Съветския съюз и подчинените й държави от преди 1989 г.
"Как да върна нещата назад и да ги привлека обратно? За какво им е да ходят към Запада?" - недоумяваше Путкин. "И най-лошото е, че сега аз излизам виновен. Тия в Украйна се бият, а аз нямам нищо общо, но въпреки това ме изкарват по-черен и от дявола!".
Тези мисли вбесяваха Владимир Владимирович.
"Светът трябва да е на моя страна! А за да стане това трябва и аз, и Майка Русия да сме жертвите, а не агресора!" - заключи мъдро Путкин. "САЩ хитро изиграха номера с 11 септември, ама след това "убиха" Осама и сега няма кой да стане лош. Дали да не ги помоля за съдействие? Примерно пичовете от ИДИЛ да направят едно-две терористични актчета из Русия? А след като свършат мръсната работа ще обвиня украинците, че стоят зад всичко! Така аз ще съм добрия, а те ще са лошите! Гениално!".
Владимир Владимирович грабна червената телефонна слушалка и набра.
Отсреща му вдигнаха почти веднага:
- Барак, братленце, имам нужда от помощта ти. Искам да запаля война в Европа, а Меркел и Оланд само ми развалят кефа с техните преговори. Ще ми съдействаш ли?
- Няма проблем, Владка! Оръжие на украинците ли да дадем или просто да пуснем една-две бомби над някой ваш град. Кажи какво искаш и веднага го правим?!?
Путкин му обясни плана си и двамата се заеха за действие.
И тъкмо дойде време за следобедна кафе-пауза и Владимир Владимирович си пусна телевизора в кабинета, за да види какъв ще ефекта от действията му.
- Уважаеми зрители, предаваме на живо от Санкт Петербург, където въоръжени мъже взеха заложници в една от метростанциите. Те твърдят, че са украинци, които искат да спрат войната в родината си, но току що убиха двама от заложниците ...
"Браво, бе, много добре се е получи! Кой сега е злодей номер едно? Не и аз!" - весело потри ръце Путкин.
- Ще продължим прякото ни предаване от още един руски град, където въоръжени украинци са взели заложници ...
"Сега е време за действие!" - и Владимир Владимирович се обади на началника на Генералния щаб:
- За всеки заложник пускайте пое една бомба над Киев и другите големи украински градове. Разрушенията не ги мислете! Тях ще ги оправим, когато си върнем цяла Украйна. Действайте, няма кой да ни спре!
И докато бомбите валяха над украинския народ Владимир Владимирович отиде да вечеря.
"Третото хранене е най-важното за деня", казваше едно време майка му.
Докато сърбаше борша, който леко му беше омръзнал се замисли дали през този ден не беше объркал нещо.
"Днес допуснах голяма грешка. На обяд не трябваше да пия бира, не е полезна за бъбреците ми!" - помисли си Путкин.
След вечеря се прибра в резиденцията си, изкъпа се след тежкия и изморителен ден и легна в копринените си чаршафи.
"Колко е хубаво да се прибереш у дома на спокойствие!" - мислеше си Владимир Владимирович, докато с трийсет години по-младата му любовница го масажираше по гърба.
След като задоволи нормалните човешки потребности Владимир Владимирович Путкин заспа спокоен и с усмивка на уста, защото беше прекарал и този ден в служба на световния мир.
Той знаеше, че утрото ще е по-добро от вечерта.
Ако не за всички, то поне за него.
...
По същото време обикновените хора и в Русия, и в Украйна умираха без никой да разбере, а зимата сякаш нямаше край.

Umek ft. Rtv Slovenia Symphony Orchestra - The Four Seasons ( Winter )



20.02.2015 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на творбата!

понеделник, 16 февруари 2015 г.

Простотийки от нета 15 ... :D

Търсят се лидери!
Обява за работа!



Месторабота: България

Работодател: Българският народ

Длъжности: Президент, Министър-председател, Председател на Народното събрание, министри, заместник-министри, депутати, съдии, прокурори, областни управители, кметове, държавни и общински служители и други знайни и незнайни позиции.

Описание и изисквания:

Задължения:
- Да спазва законите на Република България и да стимулира другите да ги спазват.
- Да предприема бързи реформи във всички сфери на българското общество.
- Да управлява страната толерантно, демократично и компетентно.
- Да бъде неподкупен и безкомпромисен към всички форми на корупция.
- Да е независим от политическо влияние и олигархични зависимости.
- Да защитава интересите на България и българския народ.
- Да е далновиден и да предвижда проблемите преди да са възникнали.
- Да измисля бързи и адекватни решения.
- Да може да общува с хората и да разбира проблемите им.
- Да бъде обикновен човек.
- Да разчита на новите технологии и Интернет.
- Да е готов да уволнява некадърните служители.
- Да назначава точните специалисти на точните позиции.
- Да намали разходите на държавата, така че в бюджета вместо дефицит да има излишък.
- Да се бори с престъпността на всички нива.

Изисквания:
- Мъж или жена над 18 г. с Висше образование.
- 1-2 год. професионална практика на подобна длъжност.
- Оперативност и отговорност.
- Комуникативност и умения за работа в екип.
- Готовност за динамична работа и стремеж към високи професионални стандарти.

Ние предлагаме:
Много добро възнаграждение и възможности за развитие във всякакви професии и длъжности.

Очакваме вашите документи:
Автобиография, мотивационно писмо и актуална снимка.
Документите ви ще бъдат разглеждани при строга конфиденциалност.
Само одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю.

Забележка:
Документите на кандидати доказали своята некадърност през последните 25 години няма да се приемат.

Ако желаете да сте част от управленският екип на държава, покриваща европейските стандарти, ако сте организирани и динамични личности, с мотивация за реализация и израстване в йерархията, моля, кандидатствайте по тази обява.

Благодарим Ви!

Одобрявате ли гейовете и лесбийките да си осиновяват или да имат свои деца?

Одобрявате ли гейовете и лесбийките да си осиновяват или да имат свои деца?
Въпрос с повишена трудност!

Одобрявам хомосексуалните двойки да имат свои деца или да си осиновяват деца.
Да имаш дете е изконно право на всяко човешко същество.
А това, че еднополовите двойки щели да се възползват сексуално от детето си ми се струва ненормално като съждение.
Първо всеки гей или лесбийка среща трудности, докато намери партньор с подходящата сексуална ориентация.
Обаче това, че е с подходящата ориентация не значи, че човека е най-подходящ като характер, интелект и т.н.
Но дори и да намери правилния човек в България е много трудно еднополова двойка да съществува наравно с останалите разнополови двойки.
Това се дължи на липсата на толерантност в българите.
Иначе се правим на много толерантни, но не сме!
И тъй като еднополовата двойка не може да узакони връзката си юридически, те не могат да имат всичко онова, което имат разнополовите двойки с гражданския брак.
Ако са две жени могат да имат деца, но в актовете за раждане ще пише: "баща - неизвестен".
Ако са двама мъже дори да имат дете със сурогатна майка винаги има опасност някой загрижен съсед да алармира Агенцията за закрила на детето(която нищо не върши и само цоца пари от държавата) и добросъвестните служителки да им го вземат.
И след всички тези трудности да си хомосексуалист в България, да имаш еднополова връзка в България, да имаш еднополово семейство в България, да имаш дете в България ... мислите ли, че някой хомосексуалист би тръгнал да се гаври сексуално с детето си?
Сигурно има и такива случаи, въпреки че аз не съм чувал.
Сексуалните посегателства над деца се случват именно в хетеросексуалните, т.е. в "нормалните" семейства.
То за ненормалните е ясно, че си изнасилват децата и от малки ги превръщат в гейчета и лесбийчици.
Ето заради това отношение има гей паради.
Защото според голяма част от българите гейовете и лесбийките не трябва изобщо да се смесват с "нормалните" хора.
Слава Богу, това на нас не може да ни се случи!
Аман от предразсъдъци!
Това:

или това:

не е като това:

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Одобрявате ли гейовете и лесбийките да си осиновяват или да имат свои деца?

четвъртък, 12 февруари 2015 г.

Терорист ли сте?

Терорист ли сте?
Кратък тест!

Въпрос 1. Променили ли сте начина си на хранене?
А) Да, защото смятам да се присъединя към Ислямска държава.
В) Не, защото не съм терорист.
С) Аз се храня с идеалите на Ислямска държава.

Въпрос 2. Отхвърляте ли членове на семейството си?
А) Да, защото смятам да се присъединя към Ислямска държава.
В) Не, защото не съм терорист.
С) Семейството ми ме отхвърли, след като се присъединих към Ислямска държава.

Въпрос 3. Отхвърляте ли старите си приятели?
А) Да, защото смятам да се присъединя към Ислямска държава.
В) Не, защото не съм терорист.
С) Старите ми приятели се присъединиха към Ислямска държава и аз отивам при тях.

Въпрос 4. Гледате ли телевизия?
А) Не, защото смятам да се присъединя към Ислямска държава.
В) Да, защото не съм терорист.
С) Гледам само официалния телевизионен канал на Ислямска държава.

Въпрос 5. Слушате ли съвременна музика?
А) Не, защото смятам да се присъединя към Ислямска държава.
В) Да, защото не съм терорист.
С) Слушам само официалния музикален канал на Ислямска държава.

Въпрос 6. Напуснали ли сте скоро училище или работа?
А) Да, защото смятам да се присъединя към Ислямска държава.
В) Не, защото не съм терорист.
С) От години не работя, а се подготвям да се влея в редиците на Ислямска държава.

Въпрос 7. Застъпвате ли крайни позиции в социалните мрежи?
А) Да, защото смятам да се присъединя към Ислямска държава.
В) Не, защото не съм терорист.
С) Аз съм авторът на крайните позиции на Ислямска държава.

Въпрос 8. Обличате ли се различно?
А) Да, защото смятам да се присъединя към Ислямска държава.
В) Не, защото не съм терорист.
С) От години спазвам официалната мода на Ислямска държава.

Въпрос 9. Спортувате ли?
А) Не, защото смятам да се присъединя към Ислямска държава.
В) Да, защото не съм терорист.
С) Прекарал съм години в тренировъчен лагер в Ислямска държава.

Резултати:
Преобладаващи отговори А):
Вие сте готов да станете терорист. Мисълта за това ви изпълва с щастие и надежда за утрешния ден. Тероризмът е вашето бъдеще, за което цял живот сте си мечтали.
Преобладаващи отговори В):
Вие сте част от дълбоко законспирирана терористична клетка, но много добре успявате да се прикриете. Внимавайте да не се разкриете с нещо, защото специалните служби ви наблюдават.
Преобладаващи отговори С):
Вие вече сте терорист. Пожелаваме ви успешни терористични атаки и късмет в самоубийствените мисии. Аллах Акбар!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Как да разпознаем терорист?

неделя, 8 февруари 2015 г.

Рецепта "Виолетова мусака ала Бигджордж"

Рецепта "Виолетова мусака ала Бигджордж"
(за 6 порции)

1 кг. картофи
1 кг. червено цвекло
3-4 глави кромид лук
250 гр. кайма
2 бр. кисело мляко
4 бр. яйца
3-4 супени лъжици слънчогледово олио
черен пипер
чубрица
готварска сол

Начин на приготвяне:
Сварете картофите.
Обелете ги и ги смелете с месомелачка.
Изсипете картофите в голяма тенджера.
Почистете цвеклото и също го смелете.
Добавете и цвеклото в тенджерата.
Ако нямате месомелачка трябва да нарежете картофите и цвеклото на ситно.
Нарежете лука на ситно и го изсипете в тенджерата.
Друг вариант е да смелите лука с машинката - така ще си спестите излишно рязане.
Към сместа добавете черен пипер, чубрица, сол и олио.
Изпържете на ситно каймата и също я добавете в тенджерата.
Разбъркайте добре, така че съставките да се разпределят равномерно в общото количество.
Добавете вода, за да има течност, която да се изпари по време на печенето на мусаката.
Накрая разделете сместа на две, като я изсипете в подходящи тави.
Пуснете мусаките да се запекат за 1 час при 150 градуса.
След това ги покрийте със заливката.
Тя се приготвя от кисело мляко и яйца - за всяка мусака по едно кисело мляко и по две яйца.
Изсипвате киселото мляко в подходяща съдинка.
В отделна чиния счупете едно по едно яйцата и ги добавете към млякото.
Така ако някое от тях е развалено няма да попадне в общата смес и няма да се наложи да я изхвърлите.
Разбърквате добре до хомогенизиране на сместа и заливате мусаките.
Изчаквате ги да се запекат.
Това се познава по цвета на заливката - става кафеникава.
Ако стане черна, значи е прегоряла.
Щом мусаките са готови ги изваждате и оставяте да изстинат.
Не ви препоръчвам да ги ядете горещи - няма да им усетите вкуса.
Разделете мусаката във всяка тава на три, за да се получат шест порции.
Консумирайте умерено.

петък, 6 февруари 2015 г.

Секс с непознат/а!

Секс с непознат/а!
Правили ли сте?

Прочетох този пост на Перси и преди да успя да му отговоря темата беше заключена.
Много животинско ми се струва да срещнеш някого в автобуса, да му се натиснеш по най-бруталния начин и като тръгнеш да слизаш да му дадеш знак, че искаш да слезе с теб, за да правите секс.
Поведението на жената от историята на Перси ми изглежда доста първично.
Кой прави секс по този начин - с първия срещнат?
Изключвам проститутките - на тях това им е работата.
На мен подобно нещо като описаното от Перси не ми се е случвало, но в подобна ситуация мисля, че няма да проявя активност.
Не ми се струва нормално да си вкарвам пениса в някоя без дори да знам името й или единственото, което знам да е името й.
Дори ако получа подобно предложение ще ми се стори нагласено, като сценка от скрита камера.
Според мен сексът е украсата върху тортата, а самата торта е връзката между двамата души.
В гореописаната история главната героиня е изяла продуктите за тортата още в магазина.
Правили ли сте секс с напълно непознат/а?
Къде, как и защо го направихте?
Съжалявахте ли след това, доволни ли бяхте или не се замислихте изобщо?

Ето Перси съжалява, че не е слязъл от автобуса ...
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Секс с непознат/а!

вторник, 3 февруари 2015 г.

Писмо до Европейският комисар по въпросите на околната среда, морското дело и рибарството

                                                                До Кармену Вела,
                                                                Европейски комисар
                                                                по въпросите на околната среда,
                                                                морското дело и рибарството

Уважаеми г-н Вела,
Казвам се biggeorge и живея в Моя град.
Пиша ви това писмо, защото имам няколко въпроса, на които търся отговор и се надявам, че вие можете да ми помогнете.
Преди няколко дни гледах документалния филм Газланд Част 2.
В него авторът Джош Фокс подробно разказва за екологичните проблеми при добива на шистов газ.
Изводът от филма е, че при добива на газ винаги се замърсява околната среда.
Слава Богу, в България имаме мораториум над проучванията и добива на шистов газ.
Но добивът на конвенционален газ е разрешен и в България, и в Румъния, затова в момента няколко компании проучват шелфа в Черно море.
Въпросите ми към вас са следните:
При добивът на конвенционален газ от находищата под Черно  море има ли опасност от замърсяване на морската вода с токсични материали и отрови?
Възможно ли е в Черно море да се предизвика екологична катастрофа подобна на тази в Мексиканския залив от 2010 г.?
Какво ще предприеме Европейската комисия, ако се окаже, че има вероятност от замърсяване на водите на Черно море?
Моля ви да проучите въпроса преди да сме унищожили уникалната черноморска екосистема.
В крайна сметка не бива не забравяме, че Черно море е вътрешно и всяко замърсяване остава в него за винаги.
Питам се и още нещо:
Защо след като има технологии за производство на екологично чиста, възобновяема енергия все още сме така неразривно свързани с нефта, газа и въглищата?
Аз не намирам отговор.
Ако вие го знаете, споделете го с мен.

03.02.2015 г.                                             С уважение:
Моя град                                                   biggeorge


Gasland 2 / Газланд 2 ( 2013 ) Част 1 - Филм разкриващ истината за фракинга и шистовия газ



Gasland 2 / Газланд 2 ( 2013 ) Част 2 - Филм разкриващ истината за фракинга и шистовия газ

понеделник, 2 февруари 2015 г.

Война с Русия!

Война с Русия!
Обективна реалност или пълна фантазия?

От една страна Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че НАТО ще разположи малки сили в България, Естония, Литва, Латвия, Полша и Румъния.
От друга Йенс Столтенберг уверява, че НАТО не е „в състояние на война“ с Русия.
Но Команден център на НАТО ще бъде разположен в София.
Още от миналата година обаче САЩ се готвят за война с Русия.
И така:
Ще има ли война с Русия?
Ние ще участваме ли в нея?
И с какво, за Бога, ще воюваме?
С пушечно месо ли?
Идва ли нова Световна война?
За сравнение с ПСВ и ВСВ този път на правилната страна ли е България?
Каква ни е сметката от едно участие във война срещу Русия?
Територии ли ще спечелим или населението ще си увеличим?
Според вас кое ще се случи първо - войната или фактическия фалит на Русия?
Възможно ли е да са толкова глупави политиците ни, че на цялата ни бедност и нищета да ни вкарат и във война?

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Война с Русия!

неделя, 1 февруари 2015 г.

В памет на Желю Желев: Да живее демокрацията!

В памет на Желю Желев: Да живее демокрацията!

Днес е ден на траур заради смъртта на Желю Желев.
От два дни обаче имам чувството, че с неговата смърт дойде краят на една епоха в българската история и започна друга.
Той се бореше срещу комунистите, но предпочиташе пасивната съпротива.
След смъртта му обаче дойде времето за активна съпротива срещу комунистите и всичко комунистическо.
Защо сега е моментът за това?
Защото той умря, а комунистите все още са живи.
Той беше живият символ на промяната и сега когато го няма илюзията, че живеем в демокрация също започва да изчезва.
Комунистите владеят икономиката, политиката, изпълнителната, съдебната и законодателната власт, медиите, дори и мафията.
Само преди 25 години шепа мечтатели се опитаха да променят пътя на България и да ни отърват от комунистите.
Днес сме на правилният път, но в грешната кола, а шофьора е агент на ДС.
Иронията е, че Желю Желев не искаше да предприемаме крути мерки срещу комунистите, защото се страхуваше, че резките действия ще предизвикат връщане на комунизма на власт.
Обаче по време на цялото преустройство комунизма така и не си отиде.
Комунистите завзеха всяка една сфера на нашето общество.
Агентите на ДС заеха ключови позиции в държавата.
Лустрация не беше извършена, а досиетата на ДС събираха прах, далеч от очите на жертвите на комунизма.
Мечтаехме за свобода и демокрация, а получихме ... нещо, което не се подава на описание.
Иска ми се Желю Желев да беше по-смел и да беше предприел онези стъпки, с които да постави комунистите там където им е мястото - в затворите и в учебниците по история.
Ако това беше станало преди 25 години днес щяхме да живеем в една различна държава.
През всички тези години никой политик не посмя да направи това - дали от страх, или от зависимост.
А животът си тече, хората остаряват и умират.
Първи умират добрите хора, последни комунистите.
Така те имат възможно най-много време да объркат живота ни и да забавят реалните промени.
Ще трябва да минат още десетки и стотици години, докато умрат внуците на внуците на внуците на комунистите.
Тогава в някакво далечно бъдеще някой ще осъзнае, че докато живеем в псевдодемокрация богатите и щастливите ще са малцинство, а всички останали ще мизеруват и ще ги мразят.
А ако има реална демокрация богати и щастливи ще бъдат всички, които имат амбицията да учат и да се развиват.
Но приказките за свобода и демокрация са нелепи фантазии!
В днешният ден трябва да си спомним за мечтите, които имахме и да не забравяме, че със смъртта на Желю Желев борбата срещу комунистите не свършва.
Тя започва от тук нататък.
Не бива да забравяме кои са хората, които безчинстваха над българския народ.
В противен случай под булото на забравата те ще победят.
Защото вълкът козината си мени, но нрава - не.
Наричат се с различни имена - демократи, социалисти, националисти, дори патриоти, но си остават обикновени комунисти.
Искат да мразят и ние да се мразим.
Искат да властват, а ние да се подчиняваме.
Искат да харчат, а ние да плащаме.
Искат да живеят, а ние да мрем.
На всичко това трябва да се противопоставим с доброта, човечност, непокорство, морал, неподкупност, разумност.
Всичко това в умерени дози, доживотно.
Само така можем да преборим комунизма.
Не става с оръжия като в Украйна, защото ще разрушим и без това съсипаната и неподдържаната ни държава.
Ясно е, че няма да стане и с крути мерки, защото както и преди 25 години всичко е в ръцете на комунистите и зависи от тях.
Единственият път е мирната, постоянна съпротива на всичко комунистическо.
Демокрацията трябва да се превърне в начин на живот, в начин на мислене.
Тя не е слободия, а спазване на правилата.
А ако правилата не ни харесват ще ги променим, така че да отговарят на нашите желания.
За да променим нашето общество трябва да вземем пример от Желю Желев.
Алтернативата е ясна.
Не можем да променим миналото, но бъдещето ни очаква и зависи изцяло от нас и от изборите, които правим.
Време е за реална промяна!
Днес, тук и сега!

Мостовете на Медисън / The Bridges of Madison County

Мостовете на Медисън / The Bridges of Madison County



Всичко по-малко от тази любов е просто загуба на време!
Господи, моля те, дай ми я!
И в момента, докато пиша това плача, защото знам, че живота ми няма да бъде изживян истински и пълноценно без да обичам с цялата си душа и сърце.
А ако тази обич бъде взаимна няма да съм живял напразно.
Искам като умирам един ден и се обърна назад да не съжалявам за нищо.
Пропилявам времето си, а то е толкова малко и свършва толкова бързо.
Най-жалкото е, че сърцето ми е пълно, а няма на кого да дам обичта си и никой не я иска.
Днес пиша списъкът на желанията си и започвам да го изпълнявам преди живота ми да е свършил:
1. Да обичам и да бъда обичан.
2. Да бъда щастлив.
3. Да обиколя света.
4. Да не съжалявам за нищо.
5. Да бъда човек въпреки всичко и всички.
6. Да не загубя себе си.
7. Да променя света.