В памет на Желю Желев: Да живее демокрацията!

В памет на Желю Желев: Да живее демокрацията!

Днес е ден на траур заради смъртта на Желю Желев.
От два дни обаче имам чувството, че с неговата смърт дойде краят на една епоха в българската история и започна друга.
Той се бореше срещу комунистите, но предпочиташе пасивната съпротива.
След смъртта му обаче дойде времето за активна съпротива срещу комунистите и всичко комунистическо.
Защо сега е моментът за това?
Защото той умря, а комунистите все още са живи.
Той беше живият символ на промяната и сега когато го няма илюзията, че живеем в демокрация също започва да изчезва.
Комунистите владеят икономиката, политиката, изпълнителната, съдебната и законодателната власт, медиите, дори и мафията.
Само преди 25 години шепа мечтатели се опитаха да променят пътя на България и да ни отърват от комунистите.
Днес сме на правилният път, но в грешната кола, а шофьора е агент на ДС.
Иронията е, че Желю Желев не искаше да предприемаме крути мерки срещу комунистите, защото се страхуваше, че резките действия ще предизвикат връщане на комунизма на власт.
Обаче по време на цялото преустройство комунизма така и не си отиде.
Комунистите завзеха всяка една сфера на нашето общество.
Агентите на ДС заеха ключови позиции в държавата.
Лустрация не беше извършена, а досиетата на ДС събираха прах, далеч от очите на жертвите на комунизма.
Мечтаехме за свобода и демокрация, а получихме ... нещо, което не се подава на описание.
Иска ми се Желю Желев да беше по-смел и да беше предприел онези стъпки, с които да постави комунистите там където им е мястото - в затворите и в учебниците по история.
Ако това беше станало преди 25 години днес щяхме да живеем в една различна държава.
През всички тези години никой политик не посмя да направи това - дали от страх, или от зависимост.
А животът си тече, хората остаряват и умират.
Първи умират добрите хора, последни комунистите.
Така те имат възможно най-много време да объркат живота ни и да забавят реалните промени.
Ще трябва да минат още десетки и стотици години, докато умрат внуците на внуците на внуците на комунистите.
Тогава в някакво далечно бъдеще някой ще осъзнае, че докато живеем в псевдодемокрация богатите и щастливите ще са малцинство, а всички останали ще мизеруват и ще ги мразят.
А ако има реална демокрация богати и щастливи ще бъдат всички, които имат амбицията да учат и да се развиват.
Но приказките за свобода и демокрация са нелепи фантазии!
В днешният ден трябва да си спомним за мечтите, които имахме и да не забравяме, че със смъртта на Желю Желев борбата срещу комунистите не свършва.
Тя започва от тук нататък.
Не бива да забравяме кои са хората, които безчинстваха над българския народ.
В противен случай под булото на забравата те ще победят.
Защото вълкът козината си мени, но нрава - не.
Наричат се с различни имена - демократи, социалисти, националисти, дори патриоти, но си остават обикновени комунисти.
Искат да мразят и ние да се мразим.
Искат да властват, а ние да се подчиняваме.
Искат да харчат, а ние да плащаме.
Искат да живеят, а ние да мрем.
На всичко това трябва да се противопоставим с доброта, човечност, непокорство, морал, неподкупност, разумност.
Всичко това в умерени дози, доживотно.
Само така можем да преборим комунизма.
Не става с оръжия като в Украйна, защото ще разрушим и без това съсипаната и неподдържаната ни държава.
Ясно е, че няма да стане и с крути мерки, защото както и преди 25 години всичко е в ръцете на комунистите и зависи от тях.
Единственият път е мирната, постоянна съпротива на всичко комунистическо.
Демокрацията трябва да се превърне в начин на живот, в начин на мислене.
Тя не е слободия, а спазване на правилата.
А ако правилата не ни харесват ще ги променим, така че да отговарят на нашите желания.
За да променим нашето общество трябва да вземем пример от Желю Желев.
Алтернативата е ясна.
Не можем да променим миналото, но бъдещето ни очаква и зависи изцяло от нас и от изборите, които правим.
Време е за реална промяна!
Днес, тук и сега!