biggeorge Party Zone

понеделник, 31 декември 2018 г.

Историята на празника "Нова година" и празнуването му по света

Историята на празника "Нова година" и празнуването му по света




За римляните новата година е започвала от 1 април - денят, в който встъпвали в длъжност новоизбраните консули.
Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия, което налага консулите, които са били и главнокомандващи на армията, да заемат постовете си предсрочно на 1 януари.
Този прецедент се превръща в традиция.
С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна.
На 1 април започва да се празнува "лъжливата" нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.

В Древен Египет през 4241 г. пр.н.е. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни.
В древноегипетският календар новата година започва през месеца на разливането на Нил - Юли.
Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр.н.е.

През 2700 г. пр.н.е. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани "Празник на пролетта", траят 3 дни и се честват през февруари.
Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни.
От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния.

Според древния японски календар, всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа: плъх, бивол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе.
Новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва със 108 камбанни удара.

Според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март.

Виетнамската Нова година, наричана "празник Тет", се празнува според лунния календар.

Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия.
Ето защо традициите ни са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година ще бъде по-щастлива от старата.
- Руснаците, за да приветстват новата година, след дванадесетия удар отварят вратата на дома си.
По време на бившия Съветски съюз е прието да се разменят подаръци, най-често шоколадови бонбони.
- Италианците носят червено бельо, а на трапезата слагат свински бут и леща, като признак на късмет и богатство през новата година.
- Англичаните по традиция не посрещат новата година с шумни празненства, нито пък е прието да се канят гости.
- Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават.
Обичай е шотландците да излизат на улицата облечени като коминочистачи.
- Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, когато часът удари 12.
- Словаците на трапезата непременно трябва да имат шаран.
- Унгарците задължително трябва да имат на масата чесън с мед.
- Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца.
- Холандците поднасят на трапезата топли понички със стафиди.
- Японците посрещат новата година рано сутринта на 1 януари, поздравяват се с чаша студена вода и след края на обичайните 108 камбанни удара всеки бърза да се изкачи на високо, за да приветства слънцето.
- Етиопците запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци.
- Гвинейците в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство.
- Китайците слагат на новогодишната трапеза нарциси.

събота, 29 декември 2018 г.

Продавано ли е българско гражданство на престъпници и терористи?

Продавано ли е българско гражданство на престъпници и терористи?





„Монд“: България е разтърсена от скандал за трафик на паспорти
Лице, биещо тревога, изобличава продаването на многобройни паспорти от служител, близък до властта и разследван от правосъдието

Този ден Катя Матева беше шофирала по пътя от София до Брюксел. Напрегната, уморена, тя държеше да дойде да свидетелства в столицата на европейските институции за това, което смяташе, че е скандал, твърде широко неизвестен извън нейната страна: незаконно предоставяне на българска натурализация, която позволява да се получи паспорт и следователно правото на свободно придвижване в Европейският съюз. София се присъедини към ЕС през 2007 г., припомня в. "Монд".

Г-жа Матева, юрист, е ръководила Дирекцията за гражданство в Министерството на правосъдието. Тя е блокирала хиляди заявления и е отменила натурализациите, когато е открила, че около 60 чуждестранни престъпници са се възползвали от проста декларация, доста неясна, за "принадлежност" към страната. Тези сертификати, които се търсят от македонци, молдовци, украинци или албанци, могат да бъдат получени срещу няколкостотин или няколко хиляди евро от някои адвокатски офиси.

Около 115 000 души са се възползвали от натурализация в течение на десетина години

Поради тoва, че е изобличила този трафик, г-жа Матева казва, че е загубила работата си през 2016 г, докато съпругът й, също държавен служител, е бил подложен на интензивен натиск. От какво преживява? "От помощта, която ми предоставят моите близки и приятели", обяснява тя пред в."Монд". Отначало българската Главна прокуратура се заема със случая. Обаче директорът на българското разузнаване заявява миналата година, че е разтревожен от заплахата, която този трафик представлява за националната сигурност. Около 115 000 души са се възползвали от натурализация в рамките на едно десетилетие. Г-жа Матева отбелязва, че от 150 до 200 заявления са подавани ежедневно от чужденци, които са заплащали от 500 до 1500 евро за разглеждане на техните документи.

Един министър въвлечен в трафика

Бившата държавна служителка информирала също така правителството на Бойко Борисов - министър-председател от десния център, в коалиция с националистите на Обединените патриоти (ОП), които обединяват ксенофобската и екстремистка Атака (Национален съюз Атака) и популистите - националисти от ВМРО (Българско национално движение). Но въпреки това е било необходимо да се изчака до октомври 2018 г., докато правосъдието най-накрая се задейства и извършва около двайсет ареста, включително този на Петър Харалампиев, директор на Държавната агенция за българите в чужбина, за получаването на подкупи в множество случаи на натурализация. Той се разследва за принадлежност към организирана престъпна група. Главният секретар на агенцията също е задържан след откриването в сейфа му на 265 000 евро в брой. На 26 ноември г-н Борисов обяви, че обмисля да закрие агенцията.

Случаят несъмнено щеше да приключи дотук, ако г-жа Матева не беше добавила и други елементи. В края на ноември т.г. специализираният брюкселски сайт Еuractiv съобщи въз основа на документи, предоставени от нея, че министър от правителството на г-н Борисов е замесен в трафика, а именно министърът на отбраната и вицепремиер Красимир Каракачанов - лидер на ВМРО. Според г-жа Матева, системата "паспорт срещу пари" е била един от основните източници на доходи за тази партия. Петър Харалампиев, арестуваният директор на държавната агенция, е бил близък на ВМРО, което лидерите на партията отричат. Те от своя страна изискват "най-голямата строгост" за виновните. Министър Каракачанов отрича да е замесен и е обявил съдебен иск срещу г-жа Матева.

Предпазливост на Комисията

Г-жа Матева обръща внимание също така на намесата в случая на министъра на външните работи и бивш министър на правосъдието Екатерина Захариева. Тя е била тази, която е наредила нейното уволнение, по настояване на колегата си Каракачанов, притеснен от блокирането на хиляди молби на македонци, които вече са предали парите. Г-жа Захариева също напълно отрича да е замесена. Като трето лице в случая интервенира членът на Европейския парламент (консерватор) Андрей Ковачев, който организира среща с български неправителствени организации, активни в Македония, за да улесни обещаната на много хора натурализация.

"Ние не заслужаваме Шенген, докато лицемерното отношение на нашите органи към ЕС продължава", казва Катя Матева, подала сигнала

Европейската комисия се проявява като много предпазлива. Попитан в сряда, 19 декември, комисарят по вътрешните работи Димитрис Аврамопулос посочи, че случаят е в компетентността на българските национални органи. Преди няколко месеца обаче Съединените американски щати са арестувал албанци с български паспорти, заподозрени в терористична дейност. Докато в Гърция пък двама бивши лидери на македонските служби за сигурност, издирвани в страната си за незаконно подслушване, също са притежавали български документи, издадени с фалшиви имена.

Случаят е особено неудобен за София в момент, когато България твърди, че е изпълнила всички условия за влизане в Шенгенското пространство за придвижване без паспорти. "Ние не заслужаваме Шенген, докато лицемерното отношение на нашите органи към ЕС продължава", оспорва г-жа Матева. Тръгвайки отново за София, тя доверява: "Страхувам се за безопасността си, но не съжалявам за избора си да разкрия това, което зная“.

Превод от френски: Велизар Енчев
--------------------------------------------------------------------
Източници:
„Монд“: България е разтърсена от скандал за трафик на паспорти
La Bulgarie secouée par un scandale de trafic de passeports
Whistleblower agrees to publish documents on Bulgaria passport-for-cash scheme

сряда, 26 декември 2018 г.

Най-полезните ферментирали храни

Най-полезните ферментирали храни




Ферментиралите храни са най-добрият начин да заредите организма с витамини, минерали, пробиотици и ензими.
Добрите бактерии могат да подобрят храносмилането, да повишат имунитета, да подпомогнат тялото ви да запази килограмите си в норма и още куп други ползи за здравето.
Редица изследвания очертават колко важни за здравето са тези мощни микроби, подпомагащи процеса на ферментация.
Известно ни е, че храни, като кисело мляко и зеле, са богати на пробиотици - добри бактерии, които растат по време на ферментационния процес.
Вижте кои са най-полезните за вашето здраве ферментирали храни:

1. Кисело зеле
Киселото зеле е и в основата на много български ястия.
Направена от зеле и сол, тази ферментирала храна доставя здравословна доза пробиотици и фибри.
Видовете, продавани в хладилни секции, ще имат повече пробиотици, отколкото рафтоустойчивите консервирани буркани.
Киселото зеле е нискокалорична храна, богата на витамини (A, B, C и K) и минерални микроелементи.
Последните се намират в киселото зеле както благодарение на свойствата на растението, така и заради морската сол, която се употребява при приготвянето на продукта.
Поради високата си соленост не се препоръчва на хора, страдащи от бъбречнокаменна болест или хипертония да го консумират в големи количества.
Приготвя се като зелето, нарязано или цяло, се накисне във вода, в която е добавена сол, желателно морска, в съотношение около 40 грама на литър (40‰).
Сместа трябва да престои известно време, при по-големи количества - след известен период да се "преточва".
Колкото по-голямо е количеството, толкова по-бавен е и процесът на ферментация.
При по-ниски температури ферментацията също се забавя.
В сместа могат да се добавят допълнителни съставки за овкусяване - ябълки, дюли, цвекло, хрян.
Възможно е също добавянето на царевица (с цел сокът да бъде слабо газиран) или червено зеле (за оцветяване на сока).
Може да се употребява в суров вид, като салата или съставна част от нея, а също печено, варено, листата могат да се използват за приготвянето на сарми. Саламурата (зелевият сок) се пие – самостоятелно или с алкохолни напитки и се смята за много полезно средство при лекуване на махмурлук.
Киселото зеле присъства в множество европейски и производните им национални кухни.
В страни като Германия се смята за съществен елемент от националната кухня.
В повечето европейски езици думата произлиза от немското Sauerkraut – буквално "кисело зеле".
Използва се като гарнитура или част от основното ястие.
В България също се приема като част от традиционната кухня, освен в суров вид, се приготвя запечено във фурна със свинско или птиче месо, съставна част е от характерни ястия като бурания, сарми и капама.

2. Кимчи
Кимчи е едно от основните традиционни ястия на корейската кухня.
Корейците смятат, че дълголетието и красотата се дължат на благоприятните върху човека свойства на кимчи.
Ястието е толкова популярно, че е разработен специален вид, който да може да се консумира от първия корейски космонавт в Космоса.
По време на олимпиадата в Сеул, в Корея е отчетен бум на консумацията на кимчи, което го прави любимо ястие и на чужденците.
Кимчи представлява ферментирали зеленчуци, основно зеле и наподобява българското кисело зеле, но с много добавени подправки - лют червен пипер, сок от чесън и лук, домати и други.
В зависимост от отделните райони, кимчи може да се приготвя по много различни начини, съществуват над 200 рецепти с голямо разнообразие и вариации.
Ястието се консумира по всяко време на годината в Корея и като съставна част на всяко едно от трите ястия за деня.

3. Кефир
Кефир е ферментирала млечна напитка, произхождаща от населяващите Централна Азия тюркски, монголски и тибетски народи.
Особено популярна е в Русия и бившите съветски републики.
Получава се след коагулация на краве, козе или овче мляко с помощта на кефирни зърна.
Възможно е и използване на конско мляко - нарича се кумис.
Кефирните зърна са комбинация от бактерии и дрожди в матрица от протеини, липиди и захари.
Тази симбиозна матрица формира зърна, приличащи на карфиол.
Напоследък кефирът се възражда и става много популярен, поради нови изследвания и открития, свързани с ползата от тази напитка и пробиотиците, които тя съдържа.
Много различни бактерии и дрожди са открити в кефирните зърна, представляващи комплексни и променливи колонии от микроорганизми.
Традиционно кефирът се ферментира на стайна температура, обикновено за 24 часа.
След ферментирането на лактозата се получава леко кисела, газирана и слабо алкохолна напитка.
Количеството алкохол е пренебрежимо малко - от 0.08% до 2%.
Съдържанието на алкохол в кефир, ферментирал 24 часа е от 0.08% до 0.1%.
Кефирът има консистенция на разредено кисело мляко (айрян).
На фабрично произведения "кефир" му липсва именно газираността и алкохолното съдържание и по-скоро се доближава до кисело мляко.
Кефирните зърна могат да съществуват и в друга среда, различна от млечната.
В такъв случай видът и микробиологичният състав са съществено различни.
Воден кефир се отглежда във вода, захар, лимонов сок (или половинка от един лимон) и изсушен плод - напр. смокиня, стафиди.
Обикновено престоява на стайна температура за един или повече дни.
Ако зърната са били преди това в млечна среда, след измиването им с преварена и изстудена вода са нужни 2 и понякога 3 дни за добра ферментация.

4. Темпе
Темпе е традиционен соев хранителен продукт, произлизащ от Индонезия.
То се прави с контролирана ферментация на соеви зрънца и се оформя в сбита форма, напомняща вегетариански бургер.
Темпе се отличава в традиционната соева кухня с факта, че не произлиза от Синосферната кухня.
Произлизайки от днешна Индонезия, и популярно най-вече на остров Ява, където представлява основен източник на протеини.
Както тофуто, темпе е направено от соеви зърна, но е изцяло соев продукт с различни хранителни характеристики и качества.
Ферментационният процес на темпето и задържането на цялото бобче, му придава по-високо съдържание на протеини, диетични фибри и витамини.
То е с твърда структура и земен аромат, който става все по-ясно изразен с възрастта на продукта.
Заради неговата хранителна стойност, темпе се използва във вегетарианска кухня по целия свят, където се използва като аналог на месото.

5. Мисо
Мисо е традиционна японска подправка, произведена чрез ферментация на соя със сол и гъбата плесен Aspergillus oryzae, известна на японски като коджи-кин, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница или други съставки.
Резултатът е гъста паста, която се използва за сосове и консервиране на зеленчуци или месо.
Служи за съставка и на супата мисо, наричана още мисосиру.
Мисо е с високо съдържание на протеин, витамини и минерали, затова изиграва важна роля в хранителния арсенал на феодална Япония.
Все още се използва широко в Япония, както в традиционната, така и в модерната кухня, и все повече набира световна известност.
В различните райони на Япония мисото има различен цвят и различен вкус.
Важни условия, които допринасят за вкуса включват температура, продължителност на ферментацията, съдържание на сол и съдът, който се ползва за ферментация.
Бяло и червено са най-срещаните видове.

6. Кисело мляко
Киселото мляко е млечнокисел продукт, който се получава в резултат на протичането на млечнокисела ферментация в млякото.
В широк мащаб то се произвежда в балканските страни, а също и в други страни по света поради добрите му вкусови, диетични и лечебни качества.
Два са основните микроорганизми, които участват в процеса на ферментацията на кисело мляко – Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus.
Те се намират в симбиотична връзка и този съюз между двете бактерии е ползотворен за тяхното оцеляване и ефикасност само когато са заедно.
Не е възможна ферментация при наличие на само една от бактериите.
Всяка една от двете бактерии има своята роля в процеса на ферментацията.
Процесът на ферментация приключва по естествен път, чрез охлаждане.
При няколкодневен престой на топло (извън хладилник) ферментацията продължава, млякото вкисва, вкусът става неприятно кисел.

7. Ябълков оцет
Може да ви се струва странно, че толкова обикновен продукт, като ябълковия оцет, е една от най-полезните съставки във вашата диета, но е така.
Ябълковият оцет е кисела на вкус течност, получена чрез окисляване на етанола при сладка ферментация на плодовете.
Ползите от натуралния ябълков оцет са известни още от древни времена.
Оцетната киселина убива вредните микроорганизми и се използва от векове за лечението на гъбички и чревни инфекции.
През 1864 година Луи Пастьор доказва, че бактериите Acetobacter преобразуват етанола в оцетна киселина.

петък, 21 декември 2018 г.

Писмо до Дядо Коледа!

Писмо до Дядо Коледа!
А вие написахте ли писмо до Дядо Коледа?

Мили Дядо Коледа,
Пише ти едно вече пораснало дете.
През цялата година бях много послушен, не съм нарушавал законите на страната.
Не съм се заяждал много с управляващите - само малко и винаги с повод.
Затова за Коледа искам да ми донесеш:
1. Малко медийна свобода;
2. Частица от истинска правова държава, каквато България не е;
3. Правосъдие за управляващите от ГЕРБ и ОП, за да могат да отидат в затвора, където им е мястото;
4. Също така искам да ми дадеш Гаранция, че през 2019 г. няма да попадна в ареста за 48 часа без никой да бъде уведомен за това;
5. Моля те и да спасиш играчките ми под елхата, както и ризката ми от гърба от КПКОНПИ;
6. Гадже от теб няма да искам, че като те знам какъв си шегаджия вместо готина мацка ще ми донесеш някоя тъпа сърна;
7. И накрая искам здраве за цялото семейство и по-малко сблъсъци с диктаторски мислещите хора в реалния и във виртуалния свят.
Дядо Коледа, беше ми много приятно да ти пиша и ще чакам твоите подаръци за мен.
От доброто дете biggeorge.


А вие написахте ли писмо до Дядо Коледа?
Какво си пожелахте в него?
Децата около вас написаха ли писмата си до Дядо Коледа и какво си пожелават в тях?

------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Писмо до Дядо Коледа!

петък, 14 декември 2018 г.

Десетте най-бързи влака в света

Десетте най-бързи влака в света




10. THSR 700T, Тайван
Скорост: 300 км/ч

9. N700 Series Shinkansen, Япония
Скорост: 300 км/ч

8. CRH380A, Китай
Скорост: 300 км/ч

7. Frecciarossa 1000, Италия
Скорост: 300 км/ч

6. ICE 3, Германия
Скорост: 320 км/ч

5. TGV, Франция
Скорост: 320 км/ч

4. TALGO 350, Испания
Скорост: 330 км/ч

3. HEMU 430X, Южна Корея
Скорост: 370 км/ч

2. Shanghai Maglev, Китай
Скорост: 431 км/ч

1. L0series SC Maglev, Япония
Скорост: 505 км/ч

петък, 7 декември 2018 г.

Война между САЩ и Русия?

Война между САЩ и Русия?
Възможно ли е САЩ да нападнат Русия и коя от страните ще победи?

НеНовините: Русия ще изпрати военни кораби в Мексиканския залив заради Куба и Венецуела
След влошаване на отношенията между САЩ от една страна и Куба и Венецуела от друга, Русия взе решение да се намеси и да изпрати военни кораби в района на Мексиканския залив.
Руски военен кораб ще патрулира по крайбрежието на САЩ между Куба и Флорида.
Един руски боен кораб ще пусне котва срещу американската база "Гуантанамо", а друг ще обикаля около Пуеро Рико.
Ескадра руски миноносци ще обикалят по крайбрежието на Тексас, Луизиана, Мисисипи, Алабама и Флорида.
Целта на руските военноморски сили ще бъде да респектират американците и да ги откажат от по-нататъшни действия срещу съюзниците на Русия в региона на Мексиканския залив.
По време на мисията си руските моряци ще слушат предимно кънтри, госпъл и най-вече Lynyrd Skynyrd - Sweet Home Alabama.

НеНовините: Русия ще предложи на ООН пристанищата по света да бъдат затворени за американски кораби
Русия може да предложи на страните-членки на ООН да затворят пристанищата си за американски плавателни съдове.
Това казва руският специален представител за Куба в интервю с радио "Гласът на Русия", цитирано и от "Свободна Европа".
След като САЩ се опитаха да анексират Куба, Русия призова световната общественост за ответни мерки.
Официален руски представител заяви: "Карибите не са американска собственост и САЩ не могат да си присвояват каквото си поискат, дори и да е под носа им. Американците трябва да се научат да спазват международното право. Ако не го разберат с добро, ще наложим ембарго на всички американски стоки, а след като държавите-членки на ООН затворят пристанищата си за американски кораби ще притиснем САЩ в ъгъла, докато не седнат на масата на преговорите.".

НеНовините: Разрушител на Русия демонстративно премина до американска база
Атомният крайцер "Петър Велики" премина в сряда в непосредствена близост до базата на Северноамериканския флот на САЩ в Норфолк (Вирджиния), съобщиха от ВМС на Русия.
Целта на занятието е била "да се хвърли предизвикателство към прекомерните морски претенции на САЩ и да подкрепи правата, свободите и законното използване на море, което се намира под разпореждането на Русия и на други страни", заяви говорителят на руския Северен флот, цитиран от РИА Новости
Той подчерта, че руските военни ще летят, ще плават и ще действат там, където това позволява международното право.
"Това е приложимо и към Японско море, както и към други места по целия свят“, добави говорителят на руския Северен флот.

НеНовините: Русия заплаши САЩ с унищожаване на новите им ракети
САЩ трябва да спрат тайните разработки на ракети, забранени от двустранен договор от 1987 г., или Русия ще потърси начин за унищожаване на новата ракета, преди да стане оперативна.
Това заяви днес руският посланик в ООН пред репортери от Ройтерс и Асошиейтед прес.
По неговите думи Москва желае въпросът да бъде решен по дипломатически път, но руснаците са готови да обмислят и нанасянето на въздушен удар, ако американците продължат разработката.
Според него, ако тези ракетни системи "станат готови за изстрелване", тогава Русия ще потърси "потенциал за отстраняване на ракети, които могат да поразят всяка от страните в Европа, както и в Азия".
"Контрамерките ще бъдат за отстраняване на ракетите, разработвани от САЩ в нарушение на договора", каза посланика и подчерта: "Американците са предупредени и е по-добре да внимават какво правят, че лошо им се пише!".

Представяте ли си някоя от тези новини да беше реална?
Щеше ли да бъде възможно нещо подобно да се случи?
И дали САЩ щяха да позволят на Русия да отправя подобни заплахи?

Ето и реалните новини:
САЩ ще изпратят боен кораб в Черно море заради Русия и Украйна, съобщи Си Ен Ен
САЩ може да предложат на Европа да затвори пристанищата си за съдове от Русия
Разрушител на САЩ демонстративно до руска база
САЩ заплашиха Русия с унищожаване на новите й ракети
Предстои ли война между САЩ и Русия?
Дали САЩ ще имат смелостта и потенциала да нападнат Русия?
Или ще подтикнат протежетата си в Украйна да нападнат Русия, а те само ще им дават оръжия и боеприпаси?
Къде е България в цялата схема?
Можем ли да пострадаме от една война между Украйна и Русия или между САЩ и Русия?

През 1999 г, НАТО нападна Сърбия и ние застанахме на страната на "добрите" Западни сили.
Днес сме член на НАТО и ако започне война между САЩ и Русия от нас ще се очаква да помогнем на американските си съюзници.
Ще воюва ли България с Русия от името на САЩ?
(За подобен конфликт от години си мечтае най-проваления и некадърен президент, който България някога е имала - Росен Плевнелиев)
Ако България ще води война с Русия - с какво ще воюваме?
Затова ли ГЕРБ и Обединени патриоти искат да купят нови самолети и ново въоръжение за българската армия - за да воюваме с Русия?

Не ми се иска накрая нашата работа да стане "На гол тумбак - чифте пищови" и само да понесем последствията от грешките на Великите сили, както е ставало и преди - Първата световна война, Втората световна война, Студената война.
Какво е бъдещето на конфликта между Украйна и Русия/САЩ и Русия?
Възможно ли е САЩ да нападнат Русия и ако се случи - коя от страните ще победи?
Каква позиция трябва да заеме България - силно наведена и с разтворени бузки пред съюзническите американски сили или да отстояваме националните си интереси за мирно Черноморие, за деескалация и демилитаризация на Източна Украйна и Крим и за ненамеса на САЩ и Русия във вътрешните дела на Украйна?


П,п,: За финал добавям една статия написана от Джак Ф. Матлок-младши за "Вашингтон поуст" на 14 март 2014г., която много добре показва къде грешат САЩ в отношението си към Русия, как точно се стигна до сегашната ситуация и кой е виновен за конфликта в Украйна:
САЩ третира Русия като победената страна след края на Студената война
Джак Ф. Матлок-младши за „Вашингтон поуст”

Един следобед, през септември 1987 г., държавният секретар Джордж Шулц беше седнал на масата срещу съветския външен министър Едуард Шеварднадзе в една конферентна зала в Ню Йорк. И двамата бяха в града за срещата на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН).

Както обичайно правеше в началото на такива срещи, Шулц подаде на Шеварднадзе списък с докладвани нарушения на човешките права в Съветския съюз. Предшественикът на Шеварднадзе, Андрей Громико, винаги получаваше такива списъци с неохота и ни смъмряше, че се намесваме във вътрешните работи на Съветския съюз.

Този път, обаче, Шеварднадзе погледна Шулц в очите и чрез преводача му каза: „Джордж, аз ще проверя това, и ако информацията ти е вярна, ще направя каквото мога, за да коригирам проблема. Но искам да знаеш едно нещо: не го правя, защото го искаш ти, а защото страната ми е нужно да го направи.”

Шулц отвърна: „Едуард, това е единствената причина, поради която и двамата трябва да направим нещо. Бъди уверен, че никога не бих поискал да направиш нещо, което вярвам, че не е в интерес на страната ти”.

Те станаха и си стиснаха ръцете. Докато ги гледах, с емоция и с удивление, изведнъж осъзнах, че Студената война е свършила. Работата ми като американски посланик в Москва щеше да стане много по-лесна за мен, отколкото е била за моите предшественици.

Спомних си този момент, тъй като разговорите между държавния секретар Джон Кери и първия дипломат на Русия през изминалата седмица не успяха да стигнат до решение на кризата в Украйна. Впечатляващо е, че езикът, който се използва публично сега е толкова по-остър в сравнение с езика, който използвахме ние тогава, независимо дали публично или в личен план. „Нещата ще станат застрашителни много бързо, ако бъде направен грешен избор", Кери обяви в сряда, 12 март, и заплаши със санкции.

Не вярвам, че сме свидетели на подновяване на Студената война. Напрежението между Русия и Запада се основава по-скоро на недоразумения, неточни представяния и позиране за пред вътрешната публика, отколкото на реален сблъсък на идеологии или национални интереси. И проблемите са много по-малко и много по-малко опасни от тези, които се налагаше да решаваме по време на Студената война.

Но неразбирането за това как приключи Студената война има дълбоко влияние върху руските и западните нагласи - и помага да се обясни това, което виждаме сега.

Всеобщото схващане, че Западът е причинил разпада на Съветския съюз и по този начин е спечелил Студената война е погрешно. Факт е, че Студената война приключи чрез преговори с ползи за двете страни.

На срещата на върха в Малта през декември 1989 г., Михаил Горбачов и президентът Джордж Буш потвърдиха, че идеологическата основа за войната вече я няма и заявиха че, двете страни вече не се считат за врагове. През следващите две години работихме в по-тясно сътрудничество със Съветския съюз, отколкото с някои от нашите съюзници. Заедно, ние спряхме надпреварата във въоръжаването, забранихме химически оръжия и постигнахме съгласие за драстично намаляване на ядрените оръжия. Аз също така бях свидетел и на падането на Желязната завеса, освобождаването на Източна Европа и доброволното отказване от комунистическата идеология от страна на съветския лидер. Без надпреварата във въоръжаването, която съсипваше съветската икономика и затвърждаваше тоталитаризма, Горбачов имаше свободата да се съсредоточи върху вътрешните реформи.

Поради това, че разпадането на Съветския съюз се случи толкова скоро след това, хората често го бъркат с края на Студената война. Но те са отделни събития и едното не произтича от другото.

Освен това разпадането на СССР на 15 отделни страни не беше нещо, за което Съединените щати са станали причина или са искали да се случи. Надявахме се, че Горбачов ще създаде нов съюз от бившите съветски републики, на доброволни начала, но без участието на трите балтийски държави. Буш беше ясен през август 1991 г., когато призова не-руските съветски републики да приемат договора за съюза, който Горбачов предлага и предупреди за опасността от „самоубийствен национализъм”. Руснаците, които съжаляваха за разпадането на Съветския съюз би следвало да помнят, че избраният за президент на Русия, Борис Елцин, беше този, който заговорничеше с украинските и беларуските си колеги за замяната на СССР с безвластната Общност на независимите държави.

Дори и след като СССР престана да съществува, Горбачов поддържаше твърдението, че „краят на Студената война е наша обща победа”. Но САЩ държаха непременно да третират Русия като победената страна, която е загубила Студената война.

„С Божията помощ Америка спечели Студената война”, каза Буш по време на обръщението си към нацията през 1992. Тази реторика сама по себе си не би била особено вредна. Тя обаче беше подсилена от действия, предприети в рамките на управлението на следващите трима президенти на САЩ.

Президентът Бил Клинтън подкрепи бомбардировките на НАТО срещу Сърбия без одобрението на Съвета за сигурност на ООН, както и разширяването на НАТО да включи страните от бившия Варшавски договор. Тези ходове изглежда нарушиха разбирането, че Съединените щати няма да се възползват от Съветското отстъпление от Източна Европа. Ефектът върху доверието на руснаците към Съединените щати беше опустошителен. През 1991 г., резултатите от анкети за проучване на общественото мнение показват, че около 80 процента от руските граждани са имали положително схващане за Съединените щати; през 1999 г., почти същият процент са били с отрицателно мнение.

Владимир Путин бе избран за президент на Русия през 2000 г. и първоначално имаше прозападна ориентация. Когато терористи атакуваха Съединените щати на 11 септември 2001 г., Путин беше първият чуждестранен лидер, обадил се да предложи подкрепа. Той си сътрудничеше със Съединените щати, когато те нахлуха в Афганистан, и доброволно оттегли руските бази от Куба и от залива Кам Ран във Виетнам.

Какво получи Путин в замяна? Някои незначителни похвали от президента Джордж Буш, който след това приложи дипломатическия еквивалент на бързи ритници в слабините: по-нататъшно разширяване на НАТО към Балтийските републики и Балканите, както и планове за американски бази там; оттегляне от Договора за противоракетна отбрана; инвазия в Ирак без одобрението на Съвета за сигурност на ООН; явно участие в „цветните революции" в Украйна , Грузия и Киргизстан; и след това, пробва да премине някои от най-твърдите граници, които всеки един руски лидер би искал да съществуват и да бъдат зачитани - разговори за присъединяване на Грузия и Украйна към НАТО. Американците, наследници на Доктрината „Монро”, би трябвало да са разбрали, че Русия би била свръхчувствителна към чуждестранно доминирани военни съюзи, които се опитват да се приближат или застанат в близост до нейните граници.

Президентът Обама направи опит за „рестарт" на отношенията с Русия и постигна известен успех: новият договор СТАРТ за редуциране на стратегическите ядрени оръжия бе важно постижение. Имаше засилено сътрудничество по редица регионални въпроси. Но след това увлечението на Конгреса да се набърква в работите на други, при положение, че не може да се справи със собствените си дела, започна да взема своите жертви. Законът „Магнитски”, който предвиди санкции за Русия заради нарушаване на човешките права, все едно нямаше такива с подобна тежест на други места, разгневи руските управници и потвърди приемания от широката общественост образ на САЩ на неумолим враг.

Тъжният факт е, че цикълът от пренебрежителни действия от страна на Съединените щати, на които Русия реагира преувеличено до такава степен вгорчиха взаимоотношенията, че този вид тиха дипломация, която някога беше използвана за поставяне на край на Студената война, беше невъзможна, когато кризата в Украйна стана предмет на търсене на решение на световно ниво. За това 43 процента от руснаците са готови да вярват, че зад кризата стоят западни действия и че Русия е под обсада.

Военната окупация на Путин на Крим изостри ситуацията. Ако това води до включването на Крим в Руската федерация, то може да доведе и до период на взаимни обвинения и икономически санкции, напомнящи на Студената война. В този сценарий, няма да има победители, а само губещи: и най-вече самата Украйна, която може да не оцелее в сегашната си форма, а също и Русия, която може да стане все по- изолирана. В Русия може да се увеличат терористичните действия от страна на анти-руски екстремисти по периферията й, както и да се засили съпротивлението от правителствата на съседни държави по отношение на членство в икономическия съюз, който Русия насърчава.

Междувременно Съединените щати и Европа ще загубят дотолкова, че една обидена и възмутена Русия ще създаде още по-големи затруднения при решаването на глобални и регионални въпроси като например иранската ядрена програма, Северна Корея и гражданска война в Сирия. Руската политика в тези области, не винаги е отговаряла на желанията на Съединените щати, но е била много по-полезна, отколкото много американци осъзнават. А поощряването на Русия да не сътрудничи не е в ничий интерес.
--------------------------------------------------------------------------------
Текстът е публикуван във вестник „Вашингтон поуст” на 14 март 2014г.
Джак Ф. Матлок-младши, бивш американски посланик в СССР от 1987 до 1991 е автор на книгата „Рейгън и Горбачов: Как Студената война приключи ".

 --------------------------------------------------------------------------------
Източник: Война между САЩ и Русия?

четвъртък, 6 декември 2018 г.

Какво се крие зад най-известните Интернет съкращения?

Какво се крие зад най-известните Интернет съкращения?





Новите поколения израснаха с Интернет жаргон, съкращения и акроними, които се сформираха година след година в мрежата.
Много от потребителите по света използват трибуквени "думи", за да се разбират помежду си, но за хората извън Интернет те са неразбираеми.
Оказва се обаче, че любимите ни BRB, THX, LOL, OMG и тн. си имат съвсем реални значения, които много се различават от "сега се връщам" или "превивам се от смях".
Ето някои от тях:

1. LOL - преди да означава "Скъсвам се от смях", съкращението се е използвало като Little Old Lady - или Малка стара дама.
Така лекарите са обозначавали типа пациент, който преглеждат.

2. BRB или "Връщам се веднага“ се използва и за означаването на онези големи червени бутони, които обикновено включват системата за саморазрушение или задействат ядрените глави.
Тук важи правилото - бутона се натиска само при крайна необходимост.

3. IDK се използва обикновено като "Не знам".
Всъщност съкращението означава специална идентификационна карта за деца в САЩ.

4. BFF или "Най-добри приятели завинаги".
Това съкращение се използва и за означаването на бинарен файл.

5. OMG на интернационален Интернет език означава шок и изумление.
На практика обаче, полицаите използват това съкращение, за да означат престъпни банди, които се движат с мотоциклети.

6. PLZ или "Моля" е и съкращение на летището Порт Елизабет в Южна Африка.

7. CYA е съкращение на "Ще се видим скоро", но за политици, полицаи и журналисти означава, че даденият човек трябва да прикрие следите си.

8. BTW - освен "Между другото", това е акроним на вещерската религия British Traditional Wicca, която има корени в британския регион Ню Форест.

9. FML - преди да стане начин да се оплачем по-грубо от живота си, съкращението означава Family and Medical Leave - програма за медицински грижи за семейството.

10. DOS в компютърните системи значи "Дискова операционна система" и "Отказ от услуга", но в миналото е означавало "оранжеви петна по сапуните".
Терминът е въведен от производителите на сапуни, които и до днес не могат да си обяснят защо понякога оранжевите петна се появяват върху продукцията им.

11. ROFL или "Търкалям се по пода от смях" е съкращение на една от първите стратегии, играна от геймърите през далечната 1992 г. - Rogues Of the Forbidden Legion.

12. THX или "Благодаря", всъщност е съкращение на аудио стандарта Tomlinson Holman’s eXperiment.
Този аудио стандарт е дело на Lucasfilm и е специално създаден за третият епизод на Star Wars.

Как щеше да звучи докладът на ЕК, ако беше честен?

Как щеше да звучи докладът на ЕК, ако беше честен?
Главният прокурор извлече есенцията: "Когато корупцията е държавна политика, прокуратурата не може да я спре"
04 Дек. 2018
автор:
Доротея Дачкова



biggeorge: Откакто излезе последният доклад на Брюксел си мисля разни неща за него и за българските политици.
Днес попаднах на тази статия, написана от Доротея Дачкова, която най-добре предава мислите ми по въпроса:

Последният доклад на Брюксел за България беше оценен като справедлив и точен единствено от управляващите. Всички останали се запитаха невярващо: Сериозно, аз в тази розова държава ли живея?!

Откакто има механизъм за наблюдение на страната ни, властимащите, независимо кои са, неизменно намират добра дума за себе си в документа. Този път не трябваше да търсят особено, защото сякаш сами го бяха писали. Изводът, с който Брюксел се е съгласил (без съмнение по политически причини), е: 2 от 17 препоръки са изпълнени, 6 препоръки са "почти изпълнени", а по 9 е отчетен "значителен напредък". Това е достатъчно да се говори официално, че Механизмът за сътрудничество и проверка отпада. Дали наистина ще отпадне, е отделен въпрос - и друг път сме чували това обещание от шефа на ЕК Жан Клод Юнкер.

Проблемът е, че докладът е несправедлив и неточен. Ето най-фрапиращите примери:

По показателя "организирана престъпност" е отчетен напредък, защото вече нямало убийства на публични места, както през 2000 г. Това е изключителен цинизъм по две причини - първо, защото въпреки че поръчковите убийства вече не се случват през ден пред очите на гражданите, те не са престанали - например убийството на данъчния шеф в идеалния център на София посред бял ден, както и разстрелът на бизнесмена Петър Христов в началото на т.г. Второ, нито тези тежки престъпления са разкрити, нито което и да е поръчково убийство през последните десетилетия е разкрито и наказано.

Създадените специализирани наказателни съд и прокуратура се оказаха безполезни. Спецпрокуратурата непрекъснато сключва сделки със съдените за организирана престъпност. А те са дребни риби, предимно с провинения за разпространение на наркотици. Нито един мафиот не е стигнал до съд.

По показателя "независимост на съдебната власт" в доклада трябваше да пише, че изборът на членовете на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет (ВСС) не беше прозрачен. Но пък кандидатите бяха толкова неразличими, че се наложи депутати да дават на колегите си знаци как да гласуват. Дискусия за качествата на кандидатите нямаше. Имаше само партийни договорки и пазарлъци. Парламентът не прати в съвета нито един юрист с ясна позиция за независимостта на системата. И в този си състав ВСС продължи традицията да назначава хора на ръководни съдебни длъжности непрозрачно и без да се основава на качествата им. С нищо не се е променила ситуацията, описана в предишни доклади като "съмнения за политически и икономически интереси" при назначенията на ръководни постове. В новия състав на съвета опозицията е много по-слаба от тази в предишния състав и понеже е и доста по-обрана в реакциите, думата й почти не се чува. Поредното доказателство беше дадено и с избора на председател на Софийския градски съд, след като беше пренебрегната номинацията на самите съдии, без да бъде обяснено защо.

Инспекторатът към съвета все така си затваря очите по въпросите за почтеността на магистратите и основните му постижения са да търси забавени дела и да глобява магистрати, които са представили имотните си декларации с два дни закъснение. Инспекторатът услужи на главния прокурор, като го извади от скандала "Цумгейт", избухнал след като издателят на "Сега" Сашо Дончев разказа публично, че е бил извикан в офиса на Георги Гергов в ЦУМ на среща с Цацаров и му е оказан натиск върху редакционната политика на вестника.

Инспекторатът се направи на сляп и глух и за скандала "Яневагейт", в който изплуваха записи на съдии и адвокат, разкриващи тежки зависимости в съдебната власт и търговия с влияние по върховете на изпълнителната. Той помилва и шефа на Софийския апелативен съд, въпреки че констатира произвол при разпределянето на делата и определянето на състави.

Показателят "нормативна уредба" е трагичен. Законите продължават да се пишат на парче и на коляно. Правната грамотност на депутатите е под всякаква критика, а юридическите остриета на управляващите се ползват предимно за прокарването на лобистки текстове в законите според ситуацията. Приетите закони са мракобесни. Например чувствително завишените такси за касационно обжалване по административни дела, с което на практика се отряза достъпът до правосъдие срещу своеволията на властта. Беше премахната и опцията за обжалване по много дела.

В доклада на няколко места се срещат изречения, които стоят като кръпки, може би забравени от черновата му, които разкриват истината, но явно без да имат значение за Брюксел. Едно от тези места е точно в показателя "нормативна уредба". Текстът гласи: "Друг чувствителен въпрос, по който обсъжданията все още не са довели до заключение, се отнася до действащите процедури за подвеждане под отговорност на лицата, заемащи най-висшите магистратски длъжности, в това число на главен прокурор, в случай на сериозни твърдения за неправомерни или престъпни действия". Има и обяснение под линия - липсата на ефективни механизми за разследване на действащ главен прокурор беше определена от Европейския съд по правата на човека като един от основните недостатъци на българското наказателно правосъдие в решение по знаково дело от 2009 г. ("Колеви срещу България"), по което последващите действия подлежат все още на мониторинг от страна на Съвета на Европа. Е, кое тогава му е изпълненото на този показател?

В графата "продължаване на съдебната реформа" ясно трябваше да бъде записано, че реформа няма, защото върхът на съдебната пирамида се възпроизвежда постоянно под дирижирането на управляващите, които на всяка цена държат да запазят статуквото. Ключовите позиции в системата се заемат от правилните хора, които след това имат да плащат за кариерата си. Магистратите, които конюнктурата приема за неудобни, биват мачкани по всевъзможни начини. Без значение от поста им. Пример за това е председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, срещу когото се е обърнала цялата държавна машина, подкрепена от медийните си лакеи. Прокуратурата е единна и централизирана. Човекът на върха й има твърде много и твърде безконтролна власт за цели 7 години. Това му позволява да се намесва в политическия и икономическия живот.

Има места в системата с чудовищно натоварване, с което на практика съдиите и прокурорите се държат в зависимост заради постоянната заплаха от дисциплинарно преследване. Писането на стратегии и пътни карти не води до нищо друго освен до замазването на очите на обществото, което и без това не е чувствително по темата и не я припознава като кауза. Въпреки че точно добре работещата съдебна система е основата на демокрацията. Показателят "корупция по високите етажи на властта" е сред чудовищните провали на управляващите вече десета година. Новата антикорупционна комисия (КПКОНПИ) още с парламентарната процедура по избор на неин председател не остави особени надежди за бъдещото си функциониране. Тя няма репутацията на независима и безпристрастна институция, по-скоро се държи като бухалка към критиците на управляващите.

Няма и ефективна и прозрачна комуникация с обществото. Например председателят на комисията Пламен Георгиев определи медийния магнат, едър бизнесмен и депутат от ДПС Делян Пеевски за най-чистия човек в държавата, след като му направил проверка "по документи", без да му поиска и едно доказателство за милионите. Противниците на властта обаче не биват проверявани така формално - от тях се искат в неизпълнимо кратки срокове невъзможни за изваждане документи. Репресията е с изключително двоен аршин. За комисията, че няма проблеми премиерът да носи на терена тениска, рекламираща хазарт. Тя остави осъдения в 3 държави наркотрафикант Брендо да си прехвърли имуществото. Сега очакваме как ще извърти казуса с финансовия министър и неговия безвъзмезден апартамент и ще го сравним със случая на бившия му колега от икономическото министерство Трайчо Трайков, който изпита на гърба си възможностите на антикорупционния орган.

Най-жалкото е, че като най-големия антикорупционен удар в държавата зам. главен прокурор посочи делото за 5000 лв. подкуп в Агенцията за българите в чужбина. А влезли в сила присъди за корупция по високите етажи на властта няма. Според главния прокурор това не е заради некачествени обвинения, а заради съда, подчинените му прокурори, за които той не можел да отговаря, депутатите, министрите. Затова на Брюксел спешно трябва да се прати важният му извод, че "когато корупцията е държавна политика, прокуратурата не може да я спре". Това единствено изречение, апропо с автор Никола Филчев, казва всичко и изчерпва целия безсмислен брюкселски доклад.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Как щеше да звучи докладът на ЕК, ако беше честен?

сряда, 5 декември 2018 г.

Песен на месеца 69: Гери-Никол - Устни и текст

Песен на месеца 69: Гери-Никол - Устни и текст

Гери-Никол е направила нова песен с апетитното заглавие "Устни", която се чудя как да коментирам.
Музиката не е нещо запомнящо се - електронна и само бийтове.
Текстът не е особено дълбок и смислен.
Освен това мелодията и текста трудно се помнят и още по-трудно се запяват, макар че десетгодишните деца ще ги научат наизуст.
За видеото ще кажа само, че с този грим и външен вид Гери-Никол изглежда с 20 години по-стара от реалната си възраст.
И това не е похвала.
Ако искате - чуйте песента, гледайте видеото и напишете мнението си.



Гери-Никол - Устни - текст

Искам да опитам твойте устни
Вкусни, вкусни, вкусни
Вече не, не!
Искам да опитам твойте устни
Вкусни, вкусни, вкусни
Вече не, не!
Да, с тебе беше мно'о яко
Т'ва е минало и вече няма го
Пак не опитвай, вече няма к'во
Не, не, не!

Твойте сладки устни аз да ги опитам
Но видях, че не мога да ти разчитам
Не ме води на вечеря или на кино
По-добре сама у нас с бутилка вино

Любовта не беше като вчера
В мислите ми не мога да те намеря
Няма да ме прелъстят отново твойте устни
Вкусни, вкусни
Вече не, не!
Любовта не беше като вчера
В мислите ми не мога да те намеря
Няма да ме прелъстят отново твойте устни
Вкусни, вкусни, не
Вече не, не!

Искам да опитам твойте устни
Вкусни, вкусни, вкусни
Вече не, не!
Искам да опитам твойте устни
Вкусни, вкусни, вкусни
Вече не, не!
Да, с тебе беше мно'о яко
Т'ва е минало и вече няма го
Пак не опитвай, вече няма к'во
Не, не, не!

Кученцето на мама, много си мило
Викам панаира и веднага си се скрило
Вдигам олелия, горкия, веднага скри са
Уж си паралия, а за сметката покри са, скри са
Къде си, бе!

Любовта не беше като вчера
В мислите ми не мога да те намеря
Няма да ме прелъстят отново твойте устни
Вкусни, вкусни
Вече не, не!
Любовта не беше като вчера
В мислите ми не мога да те намеря
Няма да ме прелъстят отново твойте устни
Вкусни, вкусни, не
Вече не, не!

Искам да опитам твойте устни
Вкусни, вкусни, вкусни
Вече не, не!
Искам да опитам твойте устни
Вкусни, вкусни, вкусни
Вече не, не!
Да, с тебе беше мно'о яко
Т'ва е минало и вече няма го
Пак не опитвай, вече няма к'во
Не, не, не!

Ей, момченце, най-обичам такива гъзета като тебе
Дето много лаят, да внимават с кой играят
Щото хич не ти отива, щот на всичко ше те бия
К'во се правиш на отворен, бе?
Да, да, да!
С тебе готино ми беше
Бягай, бягай от живота ми вече
По-добре ми е като си надалече

Искам да опитам твойте устни
Вкусни, вкусни, вкусни
Вече не, не!
Искам да опитам твойте устни
Вкусни, вкусни, вкусни
Вече не, не!
Да, с тебе беше мно'о яко
Т'ва е минало и вече няма го
Пак не опитвай, вече няма к'во
Не, не, не!

Искам да, искам да, искам да ...
Ня'а как!
Искам да, искам да, искам да ...
Ня'а как!
Искам да, искам да, искам да ...
Ня'а, ня'а как!
Искам да, искам да, искам да ...
Ня'а как!
Искам да опитам, искам да опитам ...
Ня'а, ня'а как!
Искам да опитам, искам да опитам ...
Ня'а как!
Искам да опитам, искам да опитам ...
Няма как, няма как, няма как!
Искам да, искам да, искам да ...
Искам да опитам, да, искам да ...
Ня'а, ня'а как!
Искам да опитам, да, искам да ...
Ня'а как!
Искам да, искам да, искам да ...
Искам да опитам, няма, няма как!

вторник, 4 декември 2018 г.

Четиресет и пет секси снимки на Мис България 2018 Теодора Мудева

Четиресет и пет секси снимки на Мис България 2018 Теодора Мудева



Десет любопитни факта за Интернет

Десет любопитни факта за Интернет




Всеки един от нас използва онлайн ресурси ежедневно, но надали се замисляме как точно работи Интернет и какво представлява световната Интернет мрежа (World Wide Web).
Интернет е вероятно най-забележителният феномен на модерната епоха, който ежедневно променя начина, по който организираме времето и изпълняваме задълженията си.
Ефектът на Интернет върху човечеството е по-голям от всяка предишна технология, защото той ни свързва с всичко и всички.
Вие вероятно не осъзнавате колко сте зависими от глобалната мрежа, но със сигурност десетте невероятни статистически данни за Интернет ще ви впечатлят.

1. Интернет потребителите са 3 милиарда.
Това означава, че 3 на всеки 7 души, живеещи на Земята използват глобалната мрежа.
48% от Интернет потребителите са от Азия, 21,8% са от Северна и Южна Америка, 19% са от Европа, 9,8% са от Африка, а останалите 1,4 % са от Океания.

2. Броят на уеб сайтовете е 1 милиард.
Една трета от уеб сайтовете са били създадени през 2013 година, а ръстът продължава да бъде много бърз.
Въпреки това, повечето от тях не са активни.
Повечето хора не разполагат със собствен уеб сайт, но броят на тези, които имат блогове расте много бързо.

3. Google, Facebook и YouTube са най-популярните уеб сайтове.
Това са десетте най-популярни сайта:
- Google.com
- Facebook.com
- YouTube.com
- Yahoo.com
- Baidu.com (китайска търсачка)
- Wikipedia.org
- Twitter.com
- Qq.com (китайски портал)
- Amazon.com
- Taobao.com (китайски онлайн магазин)

4. Facebook има близо 1,3 милиарда активни потребители.
Почти половината от всички потребители на Интернет ползват Facebook.
Ето защо социалната мрежа доминира в Интернет пространството.
Потребителите на Google+ са 581 милиона, а на Twitter - 289 милиона.

5. Всяка секунда се правят 45 000 търсения в Google.
Това се равнява на около 3,5 милиарда търсения на ден.
Едно е ясно, колкото повече информация става достъпна онлайн, толкова повече ползването на търсачките се увеличава.

6. Всяка секунда Интернет трафика е 23 терабайта.
Ако си мислите, че 2 терабайта твърд диск е впечатляващ, тъй като не може да го запълните цяла година, представете си колко са 23 терабайта!
Точно такова количество данни пътуват по света чрез Интернет във всяка една секунда.
Това се равнява на 2000 петабайта на ден или почти 60 екзабайта на месец.

7. Повечето от Интернет трафика се изразходва от видео.
След като интереса към YouTube и услуги като Netflix расте, не бива да ви учудва, че видеото отнеме голяма част от терабайтите трафик.

8. Повечето от Интернет трафика е мобилен.
Благодарение на появата на смартфоните и таблетите, все повече и повече хора влизат в Интернет от мобилните си устройства.
Според един скорошен доклад на ComScore - 60 % от целия Интернет трафик идва от мобилни устройства.

9. Повечето уеб трафик се генерира от ботове.
Друго интересно нещо за Интернет трафика е, че по-голямата част от него дори не се генерира от нас, хората, а от ботовете.
Това са автоматизирани софтуерни програми, предназначени да изпълняват конкретни задачи.
Според доклад на Incapsula бот трафика е над 60% от целия уеб трафик.
Пример за ботове са роботите на търсачките, известни още като уеб роботи.
Те посещават и сканират уеб сайтовете, за да актуализират базите данни на търсачките.
Освен добронамерени ботове, обаче има и злонамерени.
Те крадат и копират уеб съдържание и данни, заразяват със злонамерен софтуер, изпълняват DDOS атаки, и така нататък.

10. Популярността на "Internet of Things" ("Интернет на нещата") се увеличава непрекъснато.
Така нареченият феномен "Internet of Things" ("Интернет на нещата") се отнася за изграждането на мрежи от устройства - компютри, таблети, смартфони и всички други видове смарт устройства, които имаме около нас.
Това може да са домакински уреди като хладилници, готварски печки и лампи, но може да бъдат и прости предмети като книги, дрехи, храна, и така нататък.
Идеята на "Internet of Things" е да свърже всички тези неща в Интернет.
Според Cisco, броят на устройствата, свързани в момента към Интернет е около 13 милиарда.
Това означава, че всеки Интернет потребител има около 4,3 устройства свързани към глобалната мрежа.
До 2020 година Cisco прогнозира, че този брой ще нарасне до 50 милиарда.