Най-полезните ферментирали храни
Ферментиралите храни са най-добрият начин да заредите организма с витамини, минерали, пробиотици и ензими.
Добрите бактерии могат да подобрят храносмилането, да повишат имунитета, да подпомогнат тялото ви да запази килограмите си в норма и още куп други ползи за здравето.
Редица изследвания очертават колко важни за здравето са тези мощни микроби, подпомагащи процеса на ферментация.
Известно ни е, че храни, като кисело мляко и зеле, са богати на пробиотици - добри бактерии, които растат по време на ферментационния процес.
Вижте кои са най-полезните за вашето здраве ферментирали храни:
1. Кисело зеле
Киселото зеле е и в основата на много български ястия.
Направена от зеле и сол, тази ферментирала храна доставя здравословна доза пробиотици и фибри.
Видовете, продавани в хладилни секции, ще имат повече пробиотици, отколкото рафтоустойчивите консервирани буркани.
Киселото зеле е нискокалорична храна, богата на витамини (A, B, C и K) и минерални микроелементи.
Последните се намират в киселото зеле както благодарение на свойствата на растението, така и заради морската сол, която се употребява при приготвянето на продукта.
Поради високата си соленост не се препоръчва на хора, страдащи от бъбречнокаменна болест или хипертония да го консумират в големи количества.
Приготвя се като зелето, нарязано или цяло, се накисне във вода, в която е добавена сол, желателно морска, в съотношение около 40 грама на литър (40‰).
Сместа трябва да престои известно време, при по-големи количества - след известен период да се "преточва".
Колкото по-голямо е количеството, толкова по-бавен е и процесът на ферментация.
При по-ниски температури ферментацията също се забавя.
В сместа могат да се добавят допълнителни съставки за овкусяване - ябълки, дюли, цвекло, хрян.
Възможно е също добавянето на царевица (с цел сокът да бъде слабо газиран) или червено зеле (за оцветяване на сока).
Може да се употребява в суров вид, като салата или съставна част от нея, а също печено, варено, листата могат да се използват за приготвянето на сарми. Саламурата (зелевият сок) се пие – самостоятелно или с алкохолни напитки и се смята за много полезно средство при лекуване на махмурлук.
Киселото зеле присъства в множество европейски и производните им национални кухни.
В страни като Германия се смята за съществен елемент от националната кухня.
В повечето европейски езици думата произлиза от немското Sauerkraut – буквално "кисело зеле".
Използва се като гарнитура или част от основното ястие.
В България също се приема като част от традиционната кухня, освен в суров вид, се приготвя запечено във фурна със свинско или птиче месо, съставна част е от характерни ястия като бурания, сарми и капама.
2. Кимчи
Кимчи е едно от основните традиционни ястия на корейската кухня.
Корейците смятат, че дълголетието и красотата се дължат на благоприятните върху човека свойства на кимчи.
Ястието е толкова популярно, че е разработен специален вид, който да може да се консумира от първия корейски космонавт в Космоса.
По време на олимпиадата в Сеул, в Корея е отчетен бум на консумацията на кимчи, което го прави любимо ястие и на чужденците.
Кимчи представлява ферментирали зеленчуци, основно зеле и наподобява българското кисело зеле, но с много добавени подправки - лют червен пипер, сок от чесън и лук, домати и други.
В зависимост от отделните райони, кимчи може да се приготвя по много различни начини, съществуват над 200 рецепти с голямо разнообразие и вариации.
Ястието се консумира по всяко време на годината в Корея и като съставна част на всяко едно от трите ястия за деня.
3. Кефир
Кефир е ферментирала млечна напитка, произхождаща от населяващите Централна Азия тюркски, монголски и тибетски народи.
Особено популярна е в Русия и бившите съветски републики.
Получава се след коагулация на краве, козе или овче мляко с помощта на кефирни зърна.
Възможно е и използване на конско мляко - нарича се кумис.
Кефирните зърна са комбинация от бактерии и дрожди в матрица от протеини, липиди и захари.
Тази симбиозна матрица формира зърна, приличащи на карфиол.
Напоследък кефирът се възражда и става много популярен, поради нови изследвания и открития, свързани с ползата от тази напитка и пробиотиците, които тя съдържа.
Много различни бактерии и дрожди са открити в кефирните зърна, представляващи комплексни и променливи колонии от микроорганизми.
Традиционно кефирът се ферментира на стайна температура, обикновено за 24 часа.
След ферментирането на лактозата се получава леко кисела, газирана и слабо алкохолна напитка.
Количеството алкохол е пренебрежимо малко - от 0.08% до 2%.
Съдържанието на алкохол в кефир, ферментирал 24 часа е от 0.08% до 0.1%.
Кефирът има консистенция на разредено кисело мляко (айрян).
На фабрично произведения "кефир" му липсва именно газираността и алкохолното съдържание и по-скоро се доближава до кисело мляко.
Кефирните зърна могат да съществуват и в друга среда, различна от млечната.
В такъв случай видът и микробиологичният състав са съществено различни.
Воден кефир се отглежда във вода, захар, лимонов сок (или половинка от един лимон) и изсушен плод - напр. смокиня, стафиди.
Обикновено престоява на стайна температура за един или повече дни.
Ако зърната са били преди това в млечна среда, след измиването им с преварена и изстудена вода са нужни 2 и понякога 3 дни за добра ферментация.
4. Темпе
Темпе е традиционен соев хранителен продукт, произлизащ от Индонезия.
То се прави с контролирана ферментация на соеви зрънца и се оформя в сбита форма, напомняща вегетариански бургер.
Темпе се отличава в традиционната соева кухня с факта, че не произлиза от Синосферната кухня.
Произлизайки от днешна Индонезия, и популярно най-вече на остров Ява, където представлява основен източник на протеини.
Както тофуто, темпе е направено от соеви зърна, но е изцяло соев продукт с различни хранителни характеристики и качества.
Ферментационният процес на темпето и задържането на цялото бобче, му придава по-високо съдържание на протеини, диетични фибри и витамини.
То е с твърда структура и земен аромат, който става все по-ясно изразен с възрастта на продукта.
Заради неговата хранителна стойност, темпе се използва във вегетарианска кухня по целия свят, където се използва като аналог на месото.
5. Мисо
Мисо е традиционна японска подправка, произведена чрез ферментация на соя със сол и гъбата плесен Aspergillus oryzae, известна на японски като коджи-кин, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница или други съставки.
Резултатът е гъста паста, която се използва за сосове и консервиране на зеленчуци или месо.
Служи за съставка и на супата мисо, наричана още мисосиру.
Мисо е с високо съдържание на протеин, витамини и минерали, затова изиграва важна роля в хранителния арсенал на феодална Япония.
Все още се използва широко в Япония, както в традиционната, така и в модерната кухня, и все повече набира световна известност.
В различните райони на Япония мисото има различен цвят и различен вкус.
Важни условия, които допринасят за вкуса включват температура, продължителност на ферментацията, съдържание на сол и съдът, който се ползва за ферментация.
Бяло и червено са най-срещаните видове.
6. Кисело мляко
Киселото мляко е млечнокисел продукт, който се получава в резултат на протичането на млечнокисела ферментация в млякото.
В широк мащаб то се произвежда в балканските страни, а също и в други страни по света поради добрите му вкусови, диетични и лечебни качества.
Два са основните микроорганизми, които участват в процеса на ферментацията на кисело мляко – Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus.
Те се намират в симбиотична връзка и този съюз между двете бактерии е ползотворен за тяхното оцеляване и ефикасност само когато са заедно.
Не е възможна ферментация при наличие на само една от бактериите.
Всяка една от двете бактерии има своята роля в процеса на ферментацията.
Процесът на ферментация приключва по естествен път, чрез охлаждане.
При няколкодневен престой на топло (извън хладилник) ферментацията продължава, млякото вкисва, вкусът става неприятно кисел.
7. Ябълков оцет
Може да ви се струва странно, че толкова обикновен продукт, като ябълковия оцет, е една от най-полезните съставки във вашата диета, но е така.
Ябълковият оцет е кисела на вкус течност, получена чрез окисляване на етанола при сладка ферментация на плодовете.
Ползите от натуралния ябълков оцет са известни още от древни времена.
Оцетната киселина убива вредните микроорганизми и се използва от векове за лечението на гъбички и чревни инфекции.
През 1864 година Луи Пастьор доказва, че бактериите Acetobacter преобразуват етанола в оцетна киселина.
Ферментиралите храни са най-добрият начин да заредите организма с витамини, минерали, пробиотици и ензими.
Добрите бактерии могат да подобрят храносмилането, да повишат имунитета, да подпомогнат тялото ви да запази килограмите си в норма и още куп други ползи за здравето.
Редица изследвания очертават колко важни за здравето са тези мощни микроби, подпомагащи процеса на ферментация.
Известно ни е, че храни, като кисело мляко и зеле, са богати на пробиотици - добри бактерии, които растат по време на ферментационния процес.
Вижте кои са най-полезните за вашето здраве ферментирали храни:
1. Кисело зеле
Киселото зеле е и в основата на много български ястия.
Направена от зеле и сол, тази ферментирала храна доставя здравословна доза пробиотици и фибри.
Видовете, продавани в хладилни секции, ще имат повече пробиотици, отколкото рафтоустойчивите консервирани буркани.
Киселото зеле е нискокалорична храна, богата на витамини (A, B, C и K) и минерални микроелементи.
Последните се намират в киселото зеле както благодарение на свойствата на растението, така и заради морската сол, която се употребява при приготвянето на продукта.
Поради високата си соленост не се препоръчва на хора, страдащи от бъбречнокаменна болест или хипертония да го консумират в големи количества.
Приготвя се като зелето, нарязано или цяло, се накисне във вода, в която е добавена сол, желателно морска, в съотношение около 40 грама на литър (40‰).
Сместа трябва да престои известно време, при по-големи количества - след известен период да се "преточва".
Колкото по-голямо е количеството, толкова по-бавен е и процесът на ферментация.
При по-ниски температури ферментацията също се забавя.
В сместа могат да се добавят допълнителни съставки за овкусяване - ябълки, дюли, цвекло, хрян.
Възможно е също добавянето на царевица (с цел сокът да бъде слабо газиран) или червено зеле (за оцветяване на сока).
Може да се употребява в суров вид, като салата или съставна част от нея, а също печено, варено, листата могат да се използват за приготвянето на сарми. Саламурата (зелевият сок) се пие – самостоятелно или с алкохолни напитки и се смята за много полезно средство при лекуване на махмурлук.
Киселото зеле присъства в множество европейски и производните им национални кухни.
В страни като Германия се смята за съществен елемент от националната кухня.
В повечето европейски езици думата произлиза от немското Sauerkraut – буквално "кисело зеле".
Използва се като гарнитура или част от основното ястие.
В България също се приема като част от традиционната кухня, освен в суров вид, се приготвя запечено във фурна със свинско или птиче месо, съставна част е от характерни ястия като бурания, сарми и капама.
2. Кимчи
Кимчи е едно от основните традиционни ястия на корейската кухня.
Корейците смятат, че дълголетието и красотата се дължат на благоприятните върху човека свойства на кимчи.
Ястието е толкова популярно, че е разработен специален вид, който да може да се консумира от първия корейски космонавт в Космоса.
По време на олимпиадата в Сеул, в Корея е отчетен бум на консумацията на кимчи, което го прави любимо ястие и на чужденците.
Кимчи представлява ферментирали зеленчуци, основно зеле и наподобява българското кисело зеле, но с много добавени подправки - лют червен пипер, сок от чесън и лук, домати и други.
В зависимост от отделните райони, кимчи може да се приготвя по много различни начини, съществуват над 200 рецепти с голямо разнообразие и вариации.
Ястието се консумира по всяко време на годината в Корея и като съставна част на всяко едно от трите ястия за деня.
3. Кефир
Кефир е ферментирала млечна напитка, произхождаща от населяващите Централна Азия тюркски, монголски и тибетски народи.
Особено популярна е в Русия и бившите съветски републики.
Получава се след коагулация на краве, козе или овче мляко с помощта на кефирни зърна.
Възможно е и използване на конско мляко - нарича се кумис.
Кефирните зърна са комбинация от бактерии и дрожди в матрица от протеини, липиди и захари.
Тази симбиозна матрица формира зърна, приличащи на карфиол.
Напоследък кефирът се възражда и става много популярен, поради нови изследвания и открития, свързани с ползата от тази напитка и пробиотиците, които тя съдържа.
Много различни бактерии и дрожди са открити в кефирните зърна, представляващи комплексни и променливи колонии от микроорганизми.
Традиционно кефирът се ферментира на стайна температура, обикновено за 24 часа.
След ферментирането на лактозата се получава леко кисела, газирана и слабо алкохолна напитка.
Количеството алкохол е пренебрежимо малко - от 0.08% до 2%.
Съдържанието на алкохол в кефир, ферментирал 24 часа е от 0.08% до 0.1%.
Кефирът има консистенция на разредено кисело мляко (айрян).
На фабрично произведения "кефир" му липсва именно газираността и алкохолното съдържание и по-скоро се доближава до кисело мляко.
Кефирните зърна могат да съществуват и в друга среда, различна от млечната.
В такъв случай видът и микробиологичният състав са съществено различни.
Воден кефир се отглежда във вода, захар, лимонов сок (или половинка от един лимон) и изсушен плод - напр. смокиня, стафиди.
Обикновено престоява на стайна температура за един или повече дни.
Ако зърната са били преди това в млечна среда, след измиването им с преварена и изстудена вода са нужни 2 и понякога 3 дни за добра ферментация.
4. Темпе
Темпе е традиционен соев хранителен продукт, произлизащ от Индонезия.
То се прави с контролирана ферментация на соеви зрънца и се оформя в сбита форма, напомняща вегетариански бургер.
Темпе се отличава в традиционната соева кухня с факта, че не произлиза от Синосферната кухня.
Произлизайки от днешна Индонезия, и популярно най-вече на остров Ява, където представлява основен източник на протеини.
Както тофуто, темпе е направено от соеви зърна, но е изцяло соев продукт с различни хранителни характеристики и качества.
Ферментационният процес на темпето и задържането на цялото бобче, му придава по-високо съдържание на протеини, диетични фибри и витамини.
То е с твърда структура и земен аромат, който става все по-ясно изразен с възрастта на продукта.
Заради неговата хранителна стойност, темпе се използва във вегетарианска кухня по целия свят, където се използва като аналог на месото.
5. Мисо
Мисо е традиционна японска подправка, произведена чрез ферментация на соя със сол и гъбата плесен Aspergillus oryzae, известна на японски като коджи-кин, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница или други съставки.
Резултатът е гъста паста, която се използва за сосове и консервиране на зеленчуци или месо.
Служи за съставка и на супата мисо, наричана още мисосиру.
Мисо е с високо съдържание на протеин, витамини и минерали, затова изиграва важна роля в хранителния арсенал на феодална Япония.
Все още се използва широко в Япония, както в традиционната, така и в модерната кухня, и все повече набира световна известност.
В различните райони на Япония мисото има различен цвят и различен вкус.
Важни условия, които допринасят за вкуса включват температура, продължителност на ферментацията, съдържание на сол и съдът, който се ползва за ферментация.
Бяло и червено са най-срещаните видове.
6. Кисело мляко
Киселото мляко е млечнокисел продукт, който се получава в резултат на протичането на млечнокисела ферментация в млякото.
В широк мащаб то се произвежда в балканските страни, а също и в други страни по света поради добрите му вкусови, диетични и лечебни качества.
Два са основните микроорганизми, които участват в процеса на ферментацията на кисело мляко – Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus.
Те се намират в симбиотична връзка и този съюз между двете бактерии е ползотворен за тяхното оцеляване и ефикасност само когато са заедно.
Не е възможна ферментация при наличие на само една от бактериите.
Всяка една от двете бактерии има своята роля в процеса на ферментацията.
Процесът на ферментация приключва по естествен път, чрез охлаждане.
При няколкодневен престой на топло (извън хладилник) ферментацията продължава, млякото вкисва, вкусът става неприятно кисел.
7. Ябълков оцет
Може да ви се струва странно, че толкова обикновен продукт, като ябълковия оцет, е една от най-полезните съставки във вашата диета, но е така.
Ябълковият оцет е кисела на вкус течност, получена чрез окисляване на етанола при сладка ферментация на плодовете.
Ползите от натуралния ябълков оцет са известни още от древни времена.
Оцетната киселина убива вредните микроорганизми и се използва от векове за лечението на гъбички и чревни инфекции.
През 1864 година Луи Пастьор доказва, че бактериите Acetobacter преобразуват етанола в оцетна киселина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!