biggeorge Party Zone

понеделник, 18 март 2013 г.

Harlem Shake по света и у нас!

Harlem Shake по света и у нас!
Тема за Кольо терориста!

Някой може ли да ми каже от къде е тръгнала тая простотия с Harlem Shake?
Явно съм изтървал началото и сега не проумявам как е започнала тая истерия.
Доколкото разбирам в песента Harlem Shake се пее за Кольо терориста, който е направил някаква простотия и сега всички му се кефят много яко!
Но кой е този Кольо и как е станал терорист, и защо всички така му се радват за мен си остава загадка?!?
Осамата никой не го харесваше, а тоя Кольо е идол за подражание!
Направо да му завиди човек ... започва да ми се иска да съм терорист и мен така да ме обичат.
Бигджордж терориста!



----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Harlem Shake по света и у нас!

Писмо до любимата 7: На работа до и след края на света!

Писмо до любимата 7: На работа до и след края на света!

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)


Август

Здравей,любима!
Пак съм аз!
Пиша ти,защото всеки ден ми се случват разни неща,които искам да ти разкажа,но теб те няма до мен и затова си ги записвам с надежда,че ще ги прочетеш.
До къде бях стигнал ...
И така сънят ми не се възстанови напълно.
Все още събота и неделя сънувам кошмари,че на другия ден съм на работа - и най-лошото е,че на другия ден наистина съм на работа!
Поне между 9 и 16 август изкарах една сравнително спокойна седмица - най-накрая разбрах какво трябва да върша и горе-долу се справях с работата си,ден за ден.
На 12 август,неделя,вечерта отидох в двора на училището до нас и от там гледах падащите звезди от метеорния поток "Персеиди".
На 14 август,вторник,в обедната почивка отидох до банката да си взема дебитната карта,на която ще ми превеждат по банков път заплатата.
Най-хубавото на тези дни беше,че на 15 август,сряда,като излизах за обедна почивка срещнах Бонбонка в коридора и я заприказвах.
Излязохме заедно от администрацията и като се отдалечихме,така че да не може да ни види никой аз й дадох телефонния си номер.
Т.е. тя ми даде номера си и аз я набрах.
Тя ми каза,че работата й е гадна и трудна - така разбрах,че и двамата се чувстваме ужасно.
16 август,четвъртък беше деня на голямото пикане - за моя изненада след обяд ни събраха всички на съвещание горе.
Колежката,която аз наричам "Цербер",пропусна да ми каже да си взема тетрадка и химикал и не можах да си запиша нещата,които ни казаха на съвещанието.
Аз и Бонбонка бяхме единствените с празни ръце - на нея също никой не й беше казал,че трябва да си носи лист и химикал и да си записва.
В момента в моята стая работим аз,колежката Цербер и колегата,който ми е пряк началник по стая и когото наричам на ум "Началник".
Преди да излезе в отпуска при нас работеше колегата,когото наричам "Бюрократ".
Той е перфектният бюрократ - идва в 08:30 на работа и си тръгва в 17:00.
Взема си дълга 2-3 часова почивка и когато работи всъщност си почива.
За сметка на това останалите опъваме неговата работа.
Преди колегата Бюрократ да дойде при нас в стаята работеше колежката,която наричам "Уроспия".
Не,че е самата тя е такава - просто нарича всички жени уроспии и затова съвсем логично си заслужи това си име.
След като колегата Бюрократ излезе в заслужена почивка от тежката и изморителна работа аз седнах на неговото място и на неговия компютър,защото той е по-бърз от моя.
Но в деня на съвещанието ни казаха,че при нас ще работи нова колежка,която всъщност е стара колежка,работеща от двайсетина години тази работа.
Още от пръв поглед я нарекох "Клюкарка".
Не знам защо така ми дойде отвътре,но се оказах адски прав - те е голяма клюкарка.
И така общо взето ни казаха,че аз,колежката Цербер,която упорито продължава да ми се сваля,колегата Началник,който упорито продължава да ме мрази и колежката Клюкарка,чието непрекъснато шушукане упорито се опитвам да игнорирам ще работим заедно в отдел "Регистрация",който ще бъде нашата стая.
Сега по цял ден не правим нищо друго освен да регистрираме хората.
Преди поне подписвах документите на хората и им въвеждах данните в системата - дейност,която усвоих напълно.
Така на ден обработвах до 20 души,а сега обработвам максимум 5 човека.
От петък,17 август,трябваше да регистрирам хора по цял ден - дейност,която все още не бях усвоил на 100 %.
Най-лошото е,че през нито един мой работен ден националната компютърна система не работеше както трябва.
Това в комбинация със скапания ми компютър,който също отказва да работи може да забави регистрациите ми до краен предел.
А аз съм длъжен да регистрирам хората - правя го само на хартия,по документи,а след като системата се върне аз бързам да ги регистрирам в нея преди отново да изчезне.
По цял ден се моля на системата:
"-Моля ти се,системо,моля те,работи!"
"-Моля ти се,връзке,моля те,свържи ме!"
"-Моля те,мрежо,моля те,ела изгрей!"

Deep zone project ft. Kamen Vo - Ela izgrei



Deep Zone Project Ft Kamen Vo - Ela izgrei



Забавно,а,любима?
След като промениха реда на работа вече се занимавам само и единствено с регистриране,което за мен е най-сложната работа.
И тъй като системата не работи както трябва работата ми стои несвършена докрай.
Тъй като в четвъртък подписвах хора имах да въвеждам данните им,което не можах да направя нито в същия ден,нито в петък.
А най-лошото е,че колегата Началник започна да ми прави мръснишки номера.
Когато отида да го питам нещо не ми казва цялата информация,а премълчава част от нея,за да не си свърша работата както трябва.
Мисля,че го прави,за да ме разкарат от стаята или от работата изобщо.
В петък умишлено премълча,че не трябва да регистрирам хора с петъчната дата,за да сбъркам и да се изложа пред колегата Шеф.
Като се качих при него обаче колегата Шеф каза:"Да,не ти пука,и аз съм правил грешки,само внимавай другия път!".
Целия петъчен ден беше един оживял кошмар от първия работен ден.
Колежката Клюкарка,която преместиха при нас по цял ден само си шушука с колегата Началник,а аз в моя ъгъл на стаята се потя от ужас как ще регистрирам хора,след като не съм на 100 % наясно с процеса.
Накараха ме да издам служебна бележка,а аз не го бях правил и разбира се,обърках всичко.
Сутринта още с започването на работа при мен дойде един затворник.
Колегата Началник беше свободен,но ме остави аз да го обслужвам.
След него дойде едно момиче,което нямаше право на регистрация,но понеже системата пак я нямаше аз не можах да я проверя вътре и й приех документите.а след това като установих истината тя вече си беше тръгнала.
Качих документите й горе и казах на колежките,че когато момичето дойде за подпис ще трябва да й откажат регистрация.
След обяд пък дойде един дърт гей-курвар,който започна да ми задава лични въпроси и накрая ми предложи да ме води на почивка на морето.
Щях да го цапардосам,но се сдържах.
Вместо това го изгледах със злоба и той спря да ми дрънка глупости.
Както и да е!
Няма да напусна,защото просто нямам друг избор,но ми се иска животът ми да беше по-лесен.
Но като гледам колегите от моята стая изобщо не се впечатляват.
Те толкова са се вживели в това,че са администратори,че вече са забравили какво е да са обикновени хора.
Те са перфектните бюрократи.
А аз знам какво е да си обикновен човек и се отнасям човешки с хората.
Затова и хората(ако изключим дъртия гей-курвар!) се държат добре с мен независимо,че ми отнема часове,докато ги регистрирам.
Дори затворника нищо лошо не ми направи.
Аз директно им казвам(въпреки че изрично ми забраниха да го правя!):"Сега ще ви попълня документите,а през това време ще почакаме компютъра да се освести и да заработи!".
И те виждат,че аз съм зависим от компютърната система.
Питах moderator дали няма някой познат сред администраторите на нашата система,за да ми осигурят привилегирован достъп до компютърната система,дори и всички други да нямат връзка.
Стори ми се добра идея - ако това можеше да се реализира на практика щяхме да вбесим колегата Началник и колежката Клюкарка!
За съжаление,moderator каза,че няма такива познати и че не е добра идея да вбесявам колегите си,колкото и да ме дразнят.
Жалко е,че е прав!
Любима,сигурно се чудиш дали няма поне един добър човек около мен?!?
Има,разбира се,има!
Бонбонка е мила и колегата Шеф е добър човек.
Директорката също не е лоша,само малко е изтрещяла,но всеки би станал така на нейно място!
Жалко е,че и Бонбонка като мен се пече на същия ад.
Добре,че онзи ден си разменихме телефоните без никой да ни види.
В събота,18 август,мислех да й се обадя,но ме достраша.
В неделя,19 август,се опитах да събера смелост,но целия ден само се мотах.
Вечерта излязох да купя сода.
Отидох на игрището да тичам,седнах под един от баскетболните кошове и се обадих на Бонбонка.
Обаждането беше по-скоро случайност,отколкото целенасочено действие - докато стоях случайно натиснах бутона и телефона ми набра номера й.
Тя ми вдигна.
Аз започнах да пелтеча като повреден робот.
Представих се кой съм и й предложих да излезем заедно.
Тя се съгласи на 20 август,понеделник,в обедната почивка да се помотаем заедно и да си поговорим.
Аз фъфлех през цялото време.
Срамна работа!
Прибрах се в къщи доволен от себе си.
Може да съм пъзльо,но поне й се обадих.
Това вече е напредък.
Жалко,че вечерта не си легнах рано-рано,а се мотах до след полунощ.
На другия ден едва се събудих от сън.
Отидох на работа и по обяд от страх как ще мине срещата ми се доповръща.
Слава Богу,мина добре.
С Бонбонка си поговорихме,беше приятно.
След обяд на понеделника си намерих работа в стаята на Бонбонка и я питах дали и във вторник ще е свободна за обяд.
Тя се съгласи да се помотаме заедно.
На другият ден бях малко по-спокоен.
Обядът мина добре,ако изключим факта,че аз не обядвах,Бонбонка ходи първо на часовникар(аз отидох с нея!),след това купи пица на една от колежките си,а накрая се заприказва с някакви нейни познати - семейство с малко момиченце.
Накрая седнахме на една скамейка и се заговорихме за малко.
След десетина минути станахме и тръгнахме към работата.
Лошото на този ден беше,че колежката Цербер дойде и окупира компютъра,на който работех.
Така натрупаната работа от понеделник остана недовършена.
Поне работата от вторник успях да довърша и си обещах "да не оставям днешната работа за утре".
В понеделник,20.08.2012 г.,взех генерално решение да не ям на обед,за да отслабна малко - станал съм 85 кг. и сланините вече ми тежат.
Трябва спешно да сваля поне 10 кг.
Всеки ден преди работа правя 2 по 20 коремни преси,2 по 20 лицеви опори и 2 по 20 клякания,а вечер като се прибирам от работа тичам по две обиколки на игрището до нас.
Така смятам,че за около 3 месеца ще вляза във форма и ще сваля излишните килограми.
Но това обяснява защо цяло лято ми е толкова топло и защо се чувствам надебелял.
Във вторник,21.08.2012 г.,Анонимницата ми описа в писмо как е прекарала обиколката си из Родопите - след като го прочетох с нейно разрешение публикувах краткия й разказ в блога си.
Любима,можеш и ти да го прочетеш - мисля,че ще ти хареса!
Срядата ми беше един доста натоварен ден.
Но на обяд Бонбонка остана на работа и не излезе в почивка - аз също не излязох,но реших повече да не я каня за обяд.
Няма смисъл да й досаждам с присъствието си.
Ако тя иска ще ме намери - има ми телефона.
Следващите дни на обяд се прибирах до нас,за да ползвам тоалетната,но не обядвах - откакто установих,че съм с 10 кг. по-тежък отколкото трябва да бъда спрях да ям за обяд.
В четвъртък и петък ми се натрупа много работа,но успях да я свърша до края на работната седмица - точно преди да си тръгна и да започна уикенда колегата Началник ме накара да свърша и част от работата на колежката Клюкарка.
До сега ме караха да върша работата на колежката Цербер,а от петъка върша и работата на колежката Клюкарка.
Чудя се дали накрая на месеца колежките ще ми дадат част от заплатите си?!?
Надали!
Това,което се случи на старата ми работа,бавно започва да се случва и тук - колегите започват да ми прехвърлят тяхната си работа,а накрая сигурно ще ме изкарат,че по цял ден нищо не върша.
Да видим как ще стане всичко това,като се има в предвид,че аз обслужвам най-много хора на ден и аз въвеждам най-много досиета в системата.
Като казах системата ... в четвъртък ми писна да се мъча със системата и като се върнах в нас написах едно кратко писмо на Голямата шефка в София - бях много културен и възпитан,като просто й обясних,че ми е трудно си върша работата,докато системата не работи.
В петък получих отговор от София,че писмото ми е прието и един ден ще достигне го бюрото на голямата шефка.
Дано нашата шефка да не се разсърди,че съм писал чак до София без да й кажа предварително - както винаги реших да направя нещо на своя глава и ще си нося последствията за самоинициативата си.
Бонбонка ми каза,че в неделя,26.08.2012 г.,има рожден ден - питах я какъв подарък иска,но тя каза,че изобщо не иска подарък.
Аз мислех да й купя един лютив спрей и да й го подаря вързан с панделка,но майка ми каза,че това било тъп подарък.
Така или иначе нямам излишни пари,а и тя не искаше подарък,така че нищо не й купих.
В неделя аз й пратих смс с пожелания да е жива и здрава,а тя ми върна смс с благодарности.
Най-гадното ми преживяване се случи в петък,24.08.2012 г. - една жена влезе в моята стая още рано сутринта и ми остави една торба с ябълки за подарък.
Опитах се да й ги откажа,да й ги върна,но тя отказа да си ги вземе.
Накрая се примирих,че ябълките ще останат при мен,затова ги тикнах под една маса и на края на работния ден забравих да ги изхвърля.
В понеделник първото,което исках да направя след като отида на работа беше да изхвърля торбата с ябълките на боклука,но успях да го направя едва вечерта на тръгване.
След тази случка осъзнах,че във всеки един момент при мен може да влезе някой и да направи каквото си иска и аз не мога да го спра по никакъв начин.
Страшна работа!
В събота и неделя мислех да пазарувам,но установих,че през следващата седмица ще имам достатъчно поводи за харчене на пари,затова нищо не купих - и двата дни си стоях в къщи и гледах да не харча много ток и вода,т.е. да съм максимално икономичен.
В понеделник,27.08.2012 г.,сутринта отидох при личния си лекар да ми изпише лекарствата на баща ми.
Вечерта на прибиране от работа му купих лекарствата от аптеката и така за още един месец му подсигурих подходящото лечение.
През деня по време на работния ден ме извикаха горе и ми казаха,че не е хубаво да прескачам йерархията и че вместо да пиша жалби до Голямата шефка,ако имам проблеми да казвам на преките си началници.
Аз накратко обясних,че не съм писал жалба,а просто съм разказал за проблемите си с Националната база данни.
Казаха ми,че не бива да пиша повече писма на Голямата шефка!
След това всички спряха да ми говорят и сега колегите групово и масово се цупят,сърдят и ме гледат все едно съм пациент,изтърван от лудницата!
Във вторник.28.08.2012 г.,сутринта бях на ТЕЛК,за да подам документите на баща ми - казаха ми,че прегледа ще е на следващия ден в 08:30 ч.
В сряда,29.08.2012 г. аз,майка ми и баща ми отидохме на ТЕЛК - очаквах да му дадат още 2 месеца болничен,но лекарите казаха,че няма смисъл да минава на комисия през два месеца.
По-добре било да мине веднъж и да го пенсионират за година-две,а след като оздравее да му махнат пенсионирането и да се върне пак на работа.
Питаха ме къде работя - като разбраха,че съм в държавната администрация се зарадваха и ме поканиха да седна!
Казах ми,че от работата на тате трябва да взема производствена характеристика.
След като прегледа приключи ни обясниха,че след няколко седмици ще получим писмо от ТЕЛК,след което ще трябва да направим изследвания и пак да минем през ТЕЛК.
Нашите си тръгнаха към къщи,а аз хукнах към работата на баща ми.
Писках им производствена характеристика - те ми дадоха длъжностна характеристика.
Аз ли грешно им обясних - те ли грешно ме разбраха?!?
Както и да е!
Отидох на работа и там разпечатах правилната характеристика.
Реших да им я занеса на следващия ден,за да могат до петък да я оформят и да ми я дадат.
Обаче понеже знам що за хора са най - вероятно няма да ми съдействат и ще ме мотат със седмици.
В четвъртък станах както обикновено в 07:00 часа и след като се приготвих още в 07:55 излязох от нас.
Нали уж не можех да се приготвя преди 08:20 ... явно мога щом не трябва да ходя на работа!
Зад едно училище видях пияница - кога беше успял да се напие толкова зверски?!?
Скорострелно се придвижих до работата на баща ми и в 08:30 оставих производствената характеристика на човека от администрацията.
Той обеща,че до понеделник ще е готова.
Ще видим дали ще е така ... или пък не!
След това на бегом се върнах до работата и още с влизането седнах пред компютъра.
Целия ден въвеждах досиетата на хората от вторник,сряда и четвъртък.
Системата работеше(за мое изумление!) - не постоянно,но достатъчно,за да мога да си върша работата.
Вечерта седях до 19:00 часа,за да въведа всичко,което се беше натрупало през седмицата.
Четири поредни дни закъснявах за работа,но това не ме притесняваше изобщо,защото в петъка,предната седмица,информирах шефа,че ще имам работа за вършене.
Хубавото на това работно място е,че ме пускат да си върша личните неща в работно време,а обедните почивки мога да ги удължа до безкрайност - всъщност аз вече нямам обедни почивки,но докато имах беше забавно.
Естествено за това си плащам със седене на работа до 18:00 - 19:00 часа,вършейки работата на колегите.
За съжаление всяко нещо си има цена - моята е душевното ми спокойствие и мир,който окончателно загубих откакто работя.
Вече нямам спокоен сън,нямам почивка,нямам мира.
Но както казва moderator:"No pain, no gain!".
Както и да е!
Любима,поздравявам те:
Scorpions - Still Loving You (превод)



Scorpions - Still Loving You



В последния ден на август,петък ми се случи нещо интересно - при мен дойде да се регистрира един агент на специалните служби.
Човека беше на ниво ДАНС и НРС,а беше дошъл при мен ... чудна работа,не мислиш ли,любима?!?
Аз се усъмних,че този човек потърси моите услуги,защото съм си параноичен по принцип,но си е странно един агент да цъфне ни в клин,ни в ръкав точно при мен.
Хм,странно си е от където и да го погледнеш!

Септември

В събота,01 септември,целия ден обикалях насам-натам и пазарувах хранителни продукти,препарати и други неща.
Подбиха ми се краката от ходене.
В неделя не ми беше по-лесно,защото си взех раницата и отидох да бера каквото намеря.
Открих една ябълка и я обрах почти цялата.
Напълних две раници и се прибрах в къщи.
След това отново излязох и реших и аз като Анонимницата да попътувам малко из България.
Отидох на края на града с тайната цел да набера малко царевица,слънчоглед,дини ... а,бе каквото Бог дал.
Да,ама нивите бяха ожънати,а земята беше изорана.
Нямаше нищо за бране,т.е. за крадене.
Затова като видях една шипка и я реших поне това да занеса в къщи.
Но духаше толкова силен вятър,че шипките се мятаха като луди и ми издраха ръцете.
на малкото пръстче на дясната ми ръка се заби трън и се наложи като се прибрах в нас да го вадя с иглата.
Голяма болка беше.
Тате ми помогна да го извадим.
Сега пръста ми е малко по-добре,но ме боли издраната кожа на ръцете ми.
Шипката,която напрах тежи около килограм.
Доста се потрудих,докато я събера.
На връщане минах покрай едни градини и мислех да ги обера,но първо,бяха зверски оградени и второ,досрамя ме.
Уж съм администратор,а ще обирам градините на хората.
В крайна сметка аз не съм за четири тикви,една чанта пиперки,една шепа люти чушки и двайсетина домата.
Ако ще крада нека да е на голямо - един-два трилиона евро ще ме оправят за цял живот.
Ха-ха-ха!
Изобщо не съм алчен,а,любима?
Прибрах се в нас,избръснах се,изкъпах се,навечерях се,погледах малко телевизия(нещо,което не бях правил от много време!) и в 23:30 си легнах да спя.
Не мога да разбера защо не мога да си легна по-рано?!?
Според нашите ми трябва жена,която да ме накара да си лягам рано - ако тази жена е колежката Цербер напук няма да си лягам преди полунощ!
Между другото колежката Цербер се завърна победоносно в понеделник,03.09.2012 г.
Също в понеделник дойде и агента от тайните служби да си иска служебната бележка.
Освен това ни забраниха да регистрираме хора в системата и цял ден приемах документи само на хартия.
На практика това означаваше,че нерегистрираните хора ще трябва да бъдат въведени в електронната система след няколко дни,което за мен си е двойна работа.
Но такива са условията,при които работим.
Поне първата работна седмица на септември се оказа тридневна.
Но за сметка на това натоварването беше огромно.
В същия този понеделник при мен дойде да се регистрира най-красивото момиче,което съм виждал в последните няколко години.
Тя не беше фрапиращо красива,а просто беше сладка и мила душичка!
Като ходеща сметанова торта!
Искам сметанова торта-а-а-а!
...
Богиня!!!
Така си представям,че изглежда голямата ми любов!
Направо щях да се разрева,докато я регистрирах!
Така се блещех насреща й,че тя се шашна!
Беше прекрасна по един Бигджорджевски начин!
Всички момичета,в който съм се влюбвал са изглеждали като нея - повече или по-малко!
Като разбрах,че е женена и с дете почти ревнах с глас!
Беше прекрасна!
Извини ме,любима,аз ще си порева малко!
...
Сигурно си има някакви кусури,въпреки че за да е женена явно недостатъците й не пречат на мъжа й,на когото завиждам зверски!
Всъщност дори и това момиче да беше свободно аз пак нямаше да й се свалям .. не е редно да злоупотребявам със служебното си положение.
Но ако срещна някъде момиче,което изглежда по този начин и след като я опозная,и преценя,че я харесвам като човек,то бих я обикнал много по-силно,отколкото ако не изглежда по-този начин.
Всъщност с годините разбрах,че харесвам сладки момичета,но не фрапиращо сладки,а просто сладинки!
Не сладки като професионално направена торта,а като домашно приготвена бисквитена торта.
Защото професионално направените торти ме плашат,докато домашно приготвената торта ме кара да се чувствам спокоен,че и да се изложа няма да е кой знае какво!
За торти ли говоря,за хора ли,вече и аз не знам,любима!
Вторникът и срядата не бяха по-лесни.
Във вторник,04.09.2012 г. успях да въведа всички от понеделник в системата,но не на всички успях да издам служебни бележки.
В сряда,05.09.2012 г. въведох част от хората,които дойдоха при мен сутринта.
На обяд излязох в почивка и тичах до работата на баща ми,където няколко дни наред очаквах да получа производствената характеристика,която е нужна,за да минем през ТЕЛК.
Отново ме излъгаха и ми казаха,че ще ми я дадат следващия вторник,11.09.2012 г.
Усетих,че ме мотат,но се направих на тъп.
След обяд дойдоха още хора,но тях не успях да ги въведа в системата,защото колежката Цербер беше заела компютъра ми.
Докато ме нямало тя дошла от горните етажи и се наместила на компютъра,който аз ползвах.
Това ми попречи да си свърша работата докрай.
Любима,искам да ти се оплача.
Приятелките на колежката Цербер ме притискат,особено една от тях.
В среда сутринта,на 100 м. от нас ме пресрещна да ме пита нещо си.
Говори ми на ти,все едно сме си първи приятели.
Самата колежка Цербер също доста ме притиска ... предимно с думи.
Кара ме да се чувствам неудобно - не я харесвам,а ме обсаждат отвсякъде.
Бонбонка изобщо не ми се обади.
Всъщност дори не съм я виждал от десетина дни.
Искат да съм активен към колежката Цербер,както бях активен към Бонбонка.
Искат да й се свалям.
А аз не искам.
Затова се увъртат всичките й приятелки - до тук видях поне 5.
Тази дето ме пресрещаше сутринта(че й ме заприказва!) е най-активна.
Нарушават ми личното пространство и правото на свободен избор.
Аз сам мога да си реша на коя искам да се свалям и коя да допускам до себе си.
Допускам тези,които харесвам и смятам за близки,тези,които са като мен.
Колежката Цербер е ... меко казано неподходяща.
Аз мога да разпозная себеподобните си.
Тя не е като мен,иска й се да ме командва,а аз не обичам да ме командват.
Цербер очаква да й предложа да излезем заедно.
Но аз няма да го направя.
Ако тя ме покани ще й откажа с идеята,че не е добре колеги да излизат заедно.
Това малко противоречи с двете ми излизания с Бонбонка,но се случват такива неща!
Единственото хубаво нещо е,че най-накрая си разбрах работата(не на 100 %,но на 90-95 %).
Това дразни и колегата Началник и колежката Цербер.
Луда работа - дразнеше ги като ги питах непрекъснато,сега се дразнят,че не ги питам изобщо.
Няма угодия!
Най-накрая седмицата свърши и започна четиридневната ми почивка от шести до девети септември.
Прекарах ги само в къщи - не излязох никъде.
За тези няколко дни качих малко клипчета във Вбокс-а и написах туй-онуй в Интернет.
През тези няколко дни търсих и намерих в мрежата една програма за премахване на вируси.
Реших да я използвам,за да си почистя компютъра на работата.
Колегата Шеф ми разреши да си поправя сам машината,след като системния ни администратор се оказа прекален зает,за да го оправи.
В четирите почивни дни забелязах,че сънувам много ярки сънища - сънувах,че прегръщам Голямата си любов,сънувах,че карам мотор,а,бе сънувах какво ли не.
Много ми е странно!
Обикновено не помня сънищата си така ярко.
Понеделник,10.09.2012 г.,започна нормално,докато на работата ми не дойде да се регистрира момичето,което обичах в средното.
Любима,аз ти разказвах за нея в предишното писмо(точка 3).
Не я бях виждал от 2003 година.
Така се зарадвах.
Има си приятел(който е с две години по-малък от нея),била в чужбина.
Регистрира се при колежката Цербер,аз не съм си говорил с нея.
Приятеля й се регистрира при колегата Началник - и с него не съм си говорил.
Тя ме позна - аз нея също.
Зяпаше ме - аз нея също.
Не ме е търсила след това.
Аз също няма да я търся.
Мъчно ми беше за нея - от 2010 година се молех да я видя пак и ето че желанието ми се сбъдна.
Това,че я видях жива и здрава много ме зарадва.
Почти бях готов да ревна с глас,но си затраях.
През остатъка от седмицата се опитвах да накарам работодателите на баща мида му издадат производствена характеристика за ТЕЛК-а.
Успях да си довърша работата от предната седмица и в петък нямах нищо недовършено.
В същия този петък,15.09.2012 г.,ми се случи нещо кофти.
След работа отидох да набера дюли от едно безстопанствено дърво и един човек дойде и ми ги взе,заедно с торбата.
Глупака прибра плодове,които не е брал,от дърво,което не е в двора му,в торба,която не е негова.
И след това аз съм крадец!
Това,че дървото е на 10 метра от дома му не го прави негово.
Шибаняк!
Открадна ми найлоновата торба,в която бях събрал дюлите.
За малко щеше да ми отнесе и раницата,но аз се бях вкопчил в нея и нямаше как да я отмъкне.
Поне не ме нападна или наби - само това оставаше.
Но ми стана адски гадно - има всякакви боклуци по белия свят.
Ето това е причината светът да отива на зле - всички са станали зверове.
Та така ...
След това два дни не излязох от къщи.
В неделя се избръснах,подстригах и изкъпах - да съм чистичък и спретничък за първия учебен ден.
След като погледах малко Вип Брадър си легнах да спя.
През новата седмица цирка си остана пълен.
Всеки ден при мен идва кой ли не с проблемите си ...
А колегите са странни хора ...
Няма и заплата ...
Поне оправиха системата окончателно и завинаги,благодарение на моето писмо до директорката.
Обаче колежката Цербер не спира да ми се сваля.
А колегата началник не спира да се мръщи.
Колежката Клюкарка е стара агентка от ДС.
А другите колеги се държат странно.
Бонбонка не ми се обади,въпреки че й дадох телефона си.
Жалко за мен!
И така ...
Във вторник,18.09.2012 г.,попитах колежката Цербер кога ще ни дадат заплатите и тя не ми каза.
Цитирам:"Може би днес,може би утре,кой знае!?!".
Бахти тъпнята!
Добре,че при мен идват да се регистрират красиви момичета и жени - това компенсира скуката и еднообразието през деня.
Едвам се сдържам да не се прозявам по цял ден.
Иначе вече се справям с всичко - хванах цаката на регистрациите.
Правя по 10 регистрации дневно - и то на скапания ми,наблъскан с вируси компютър.
Във вторник успях да платя сметките за месец септември.
Почувствах се малко по-спокоен,че няма да ми спрат тока,водата и Интернета.
Всеки ден чаках ми се обадят за производствената характеристика от работата на баща ми,но нямаше обаждания.
Най-странното е,че започнаха да идват стотици жени,които искат да ми се свалят - повечето са циганки и малко туркини.
Мисля,че всичко се дължи на гадното чувство за хумор на колежката Цербер - на 10 септември при нас дойде да се регистрира една циганка-туркиня Хабибе и колежката й каза,че си търсим партньори за женене.
Явно Хабибе е приела на сериозно думите й.
Сега всеки,който дойде при мен си води и дъщерята - показват ми ги като на парад с надеждата аз да си харесам някоя и да си я взема за жена.
То бива-бива простотия,но това вече не бива.
Няма да се женя така,бе,мамка му.
Много е грозно да те женят по поръчка.
Искам сам да си я избера и сам да си я харесам,и тя сама да ме хареса,а не защото родителите й са я накарали да е с мен.
Много ми е тъпо така.
На едната циганка директно й казах да си води дъщерята в училище,а не да я жени.
Тя май разбра какво имам предвид ... но кой знае какво ще направи в действителност!?!
В четвъртък,20.09.2012 г.,на прибиране от работа по късна доба набрах малко орехи от едно дърво и дообрах дюлята на крадеца на дюли.
За малко пак да ме хванат,но този път успях да се измъкна невредим.
В събота пък успях да свия две тикви от една ограда - тиквата на една бабичка беше пораснала извън двора й и аз като минавах видях,че от външната страна висят две зелени тикви.
Откъснах ги и си ги прибрах в нас да си зреят на терасата - бабата така или иначе не ги беше видяла и нямаше да ги прибере,нямаше смисъл да отиват зян.
Може да си направим тиквеник - много ми се яде.
На 21 септември,петък,най-накрая си получих заплатата - 300 лева.
Не са много,но не са и малко!
Още в събота и неделя купих един куп неща за почти 50 лева.
Купих затварачка за буркани за 10 лева - дано да издържи поне 20 години като предишната.
Купих и душче за баня - монтирах го съвсем сам.
Към душчето вървеше и поставка за стена - нея я залепих с моментно лепило за стената на банята.
Най-накрая в петъка се обадиха от работата на баща ми,че в понеделник трябва да си приберем производствената характеристика - разбира се,не е готова напълно,трябва да я занеса до трудовата медицина на предприятието и едва след това да отида в ТЕЛК-а,където да си получа решението и да го занеса до личния си лекар,лекуващия лекар и работата на баща ми,и може би до НАП.
Аз не съм Спиди Гонзалес,но явно ще трябва да стана!
Шибан живот - шибана работа!
А в понеделник още с отиването на работа регистрирах една жена,която подаде документи при нас още в четвъртък,20 септември.
Луда работа - учителка,която си е напуснала работата,защото й е писнало от дърти комунисти.
Жалко е,че не осъзнава,че всички навсякъде са такива и няма значение къде ще отиде да работи - все комунисти ще са.
Регистрирах я естествено,но й стискам палци да си намери хубава работа с подходящите за нея хора.
В същия този понеделник,24.09.2012 г.,питах шефа дали мога да отида да си прибера ТЕЛК решението - той каза,че мога.
Излязох на обяд и се запътих към работата на баща ми.
От там взех производствената характеристика от една жена,която е позната на Колежката Клюкарка.
Отидох до трудовата медицина,която е на две минути от работата ми.
След това копирах производствената характеристика,замъкнах се до ТЕЛК-а и си взех решението.
Копирах и решението и се върнах обратно до работата като пътем минах пред лекуващия лекар на баща ми - за съжаление не успях да го намеря в кабинета му.
На другия ден,25.09.2012 г.,отново се опитах да намеря лекаря,но него пак го нямаше.
Но посетих НОИ и те ми казаха кога и как да подадем документи за пенсия по болест.
Жалко,че баща ми винаги е получавал минимална работна заплата.
Сега можеше да взема един куп пари,но ще получава само минималната пенсия.
Е и това е нещо,но в крайна сметка така не е честно.
Цял живот се е бъхтил като роб,но накрая няма да получи нищо.
В сряда,26.09.2012 г.,питах шефа дали може да изляза,за да посетя семейния си лекар,който да ми изпише лекарствата на баща ми.
Той ми позволи и аз отидох - на връщане минах през лекуващия лекар на баща м,но него пак го нямаше.
Вечерта купих лекарствата на баща ми - 40 лева на вятъра,ако тате беше здрав с тези пари можехме да си купим храна или дрехи.
Вместо това ги даваме,за да му оправим здравето,което същите тези скапани работодатели-робовладелци съсипаха като го караха да работи най-гадната и тежка работа на света.
На следващия ден в обедната почивка се замъкнах до банката,в която ми превеждат заплатата и подадох заявление,че искам да получавам смс при всеки паричен превод - казаха ми,че смс-ите не били безплатни,а струват по 18 стотинки.
Големи крадци,ей!
На другата ми банкова сметка не ми искат пари за смс-те.
Селска история!
През деня пък през работата ми мина приятелката на колежката Клюкарка,която работи на работата на баща ми - дадох й едно копие от ТЕЛК решението,за да не се разкарвам излишно.
Вечерта най-накрая намерих лекаря на баща ми и му разказах всичко,което ни се е случило ... той ми обясни какво да правим от тук нататък.
В петък купих тетрадки и паста за зъби,малко храна ... и заплатата ми почти свърши.
В събота за мен беше работен ден,но в обедната почивка отидох до Търговията и купих сапун.
Освен това си направих отчета за извършената работа и го предадох на колегата Шефче.
Вечерта на тръгване от работа се случи нещо,което ме съсипа тотално.
Преди месец видях Бонбонка в една кола зад пощата с някакъв мъж - помислих,че е баща й или друг роднина.
Голям съм наивник!
Всъщност това бил приятелят й ... или може би съпруга й,кой знае ... любима ще ме попиташ как разбрах.
В събота точно на излизане тя мина през изхода покрай мен без да ме види - аз се подписах в книгата-отчет,че си тръгвам и излизайки я видях да се качва в колата на същия мъж ... рой се наведе и я целуна съвсем не по бащински.
Аз се обърнах и си тръгнах преди да са ме видели,че ги гледам.
Шокирах се!
Прибрах се в нас,а главата ме цепеше зверски.
Защо Бонбонка излезе два пъти с мен при положение,че си има приятел?!?
Може би това е нейният начин да бъде мила с околните,кой знае.
Мъчно ми стана ... много!
Защото осъзнах,че всички жени,които съм харесвал през живота си са били нечии жени ... нечии момичета ... дори и привидно да са били сами те са били обещани на някой мъж и затова между нас не се е получавало нищо ... няма как да се получи,когато другия човек е предварително зает.
За мен остават бременните,които не са били поискани от бащите на децата,разведените - с или без деца и жените с емоционално-характерно-психически-здравословни проблеми.
Тях никой не ги иска и се предполага,че са подходящи за мен.
Каквото такова!
Но не е честно!
Изобщо не е честно - за всеки мъж си има жена,само за мен - не!
Като дошъл моят ред да получа жена те неочаквано свършили ... каква ирония!
Тъй ... Бонбонка е заета ... още преди да я срещна ... започвам да съжалявам,че си намерих тази работа.
Въздишам тежко,докато пиша това,защото ми е мъчно ... много мъчно за мен самия!
След като прибрах се навечерях и седнах пред компютъра - легнах си чак посред нощ.
Сутринта в неделя,последния ден на месец Септември - се събудих по обяд,хапнах малко,погледах телевизия,поработих на компютъра и след обяд излязох навън.
Отидох до края на града да набера малко орехи или плодове ... каквото и да е!
Като стигнах до промишлената зона и видях какъв погром е навсякъде(порутени сгради,отсечени дървета,съсипани градини) осъзнах,че няма да намеря нищо за бране.
Видях две обрани орехови дървета и се помотах около тях.
Нямаше и пукнат орех.
Най-накрая намерих само пет ореха на две съседни дървета,които бяха в една изоставена градина.
В същата градина имаше още една круша,три ябълки,една мушмула,3-4 вида грозде и още много дървета,които не познах какви са,защото дават плодове по друго време на годината.
Градината не беше посещавана от собствениците си поне от няколко години - нито беше поддържана,нито нищо,но имаше адски много плодове.
Прииска ми се да обера всички дървета ... но това си беше кражба ... и се зачудих какво да правя.
Реших да пусна една вода и да помисля през това време.
След като се облекчих реших да прескоча оградата и да вляза в градината.
Така и така на никого не му трябваха тези плодове - по-добре беше да ги взема аз,отколкото да гният по земята и по дърветата.
Тръгнах да прескачам оградата,обаче ... крака ми се оплете в мрежата и паднах по по дупе вътре в градината.
Не се ударих,само си скъсах леко панталона.
Почувствах се глупаво и бях готов да си тръгна,но вече бях в градината и не ми се излизаше без да съм си взел нещо.
Свалих си раницата и я напълних с десетина круши и петдесетина ябълки - плодовете бяха едри като юмрука ми и напълниха раницата догоре.
Като минаваха коли или хора по шосето ми се налагаше да залягам на земята и да се крия.
Никой не ме усети.
След като напълних едната раница взех втората и започнах да бера мушмули - напълних около 2/3 от раницата,когато осъзнах,че всичкото това ще трябва да го нося и не мога да бера вечно ... а и някой можеше да ме свари,затова исках да се махна колкото мога по-бързо.
Освен това видях,че има малко грозде - около десетина малки чепки - обрах ги и ги разположих над мушмулите.
След това завързах здраво и двете раници и се приготвих да си ходя.
Изчаках района да се опразни,извадих раниците от външната страна на оградата и ги пуснах на земята.
След това седнах върху оградата,изкарах си единия крак,след това другия и внимателно се измъкнах.
Грабнах си раниците,огледах се дали не съм забравил нещо и се изнесох скорострелно.
Докато се изнасях от местопрестъплението никой не ме видя и слава Богу.
На около 200 метра от градината срещнах един кравар - ако се бях забавил още десет минути щеше да ме свари в градината и кой знае какво щеше да направи.
Вървейки бавно и спокойно се прибрах в нас.
Изсипах всичко набрано и доволно потрих ръце - ако бях купил тези плодове щяха да ми струват над 20 лева.
Вечерта измихме гроздето и го изядохме,а аз хапнах малко ябълки - обожавам ги,особено печени със захар.
Единствените следи от престъплението ми бяха драскотините по ръцете ми от падането на земята - скъсаните панталони ги заших веднага.
Всъщност истината е,че набраното от мен е нищожна част от общата продукция на изоставената градина.
Любима,не се оправдавам,че съм крадец - просто не смятам,че престъплението ми е чак толкова голямо при положение,че никой не е положил труд в градината.
Виж ако мястото беше поддържано нямаше да посмея да вляза - не е редно да обирам плодовете на чуждия труд.
Но в този случай морално-ценностната ми система ми позволява да извърша това леко криминално деяние без да изпитвам големи угризения.
В крайна сметка не съм наранил никого и не съм причинил големи щети - просто си набрах малко храна.
Важното е,че никой не ме видя как бера чуждите плодове - излагацията щеше да е голяма,а аз не обичам да се излагам.
След като се прибрах в къщи седнах пред компютъра и не станах докато не дойде време за лягане.
Разбира се,първо се избръснах и изкъпах и едва тогава си легнах да поспя.
Изпробвах новото душче за баня на поставката за стена - върши чудна работа.
А на другия ден ме очакваше още една натоварена седмица - първата за месец октомври.

Октомври

В понеделник,01.10.2012 г.,колежката Цербер я пратиха на горните етажи.
На мен ми взеха скапания компютър и го качиха някъде горе,а след това ме преместиха на мястото на колежката Цербер.
В началото на месеца като започнаха да идват хора за регистрация ... край нямаха.
Напрежението ескалира в четвъртък,когато започнаха да се бутат и пререждат още от 10 часа сутринта.
Как запазих спокойствие - идея си нямам,но се натрупа толкова много работа,че накрая нямах сили да си отида до вкъщи ... нямах обедна почивка и регистрирах 13 човека като стигнах рекорда си от началото на септември
Чувствам се уморен ... до мозъка на костите си.
Някои клиенти са адски нагли - особено някои индивиди,които са свикнали хората около тях да са им длъжни за всичко ... и не говоря за цигани,а за съвсем чисти българи,които обичат да се правят на по-хитри от останалите.
Хитреците и измамниците нямат вяра,раса,етнос и пол - те са навсякъде!
Обидно е,но някои хора си заслужават това,което Господ им е стоварил на главите.
при мен дойдоха за регистрация двама клиенти - майка и син.
И двамата имаха психо-физиологични увреждания,но бяха адски нагли и зли.
Опитаха се да ме накарат да наруша правилата ида регистрирам сина въпреки,че имаше забрана за регистрация - аз им отказах и те озлобяха.
Много грозна гледка!
Единственото хубаво на тази работа е,че мога да си говоря с интелигентни хора от време на време.
Но в последно време при мен идват само ниско образовани селски хитреци,които се мислят за много умни - смятат,че ще могат да преметнат един младок като мен ... ако мен не преметнат кого другиго!?!
Обидно е,не мислиш ли,любима?
Но не успяват да ме преметнат,само стават смешни с опитите си.
В петък,05.10.2012 г.,пак имаше много народ,но реших да не си давам толкова много зор - казах си,че ще регистрирам колкото мога хора!
До обяд бях регистрирал 6 човека и тъкмо да изляза в почивка и дойде един циганин,който беше документално прецакан и нямаше как да се регистрира - не само това ... сега ще има 6 месеца наказание да не може да се регистрира,защото не е спазил правилата ... въпреки,че не е виновен той ще си отнесе наказанието.
Някой е знаел,че той има право на обезщетение от НОИ и умишлено са го назначили на работа само за един ден,колкото да му спрат парите ... а той не е знаел,че трябва да се отрегистрира в седемдневен срок.
Много курвенски номер са му скроили!
Аз му обясних всичко и тъкмо вече щях да изляза в почивка и охраната ме накара да регистрирам едно момиче,която му била позната - учила във Варна и сега била спечелила място за работа в НОИ.
Браво на нея!
Само дето охраната май иска да ме сватосва с нея ... много мило,няма що!
Иначе момичето беше хубавичко,ама не ми се струва редно да й се свалям - това ми изглежда като злоупотреба със служебно положение.
Регистрирах Варненката и най-накрая излязох в почивка,макар че охраната имаше още кандидатки за мен - като се върнах от обяд момичето седеше при колегата Началник и като ме видя,че идвам се вторачи в мен и започна да ме изпива с поглед все едно аз бях кофа с вода,а тя - жадна камила.
Поне от едно не мога да се оплача - кандидатките са все хубави и надарени ... като изкарани от сп. "Плейбой".
На края на работният ден при мен дойде една жена,която също беше прецакана - от бившата си работодателка.
Шефката й я накарала да изтегли бърз кредит в размер на 2000 лева и да й даде парите.
Уж тя щяла да плаща кредита,но не го платила - и сега кредиторите си търсят парите от жената,с лихвите 2000-те лева станали 17 000 лева.
Сега жената напуснала работа,защото й блокирали всички сметки.
сега се чудеше кой път да хваща.
Аз й казах,че със сигурност има начин да се измъкне от този мечи капан,но понеже аз не знам как да й помогна след като я регистрирах й казах да отиде в НАП и да пита как може да се отърве от чуждите задължения.
Не може някой в НАП да не знае начин как да се измъкне от клопката.
Аз й казах,че изобщо не трябва да взема кредити,за да не я прецакат ... как е и станало,де!
Много кофти ситуация!
След като свърши работния ден останах още два часа за да въвеждам досиетата на хората от петък и четвъртък и пак ми остана недовършена работа,която трябваше да дооправя другата седмица.
В събота вечерта излязох и отидох до края на града,където набрах една раница с дюли.
Прибрах се и се оказа,че раницата тежи 10 кг.
Брей,колко ли ще струват тези дюли,ако ги бях купил от пазара.
Сигурно поне 20 лева.
Мислех в неделя да отида отново на баберка,но не спах добре и не ми беше до излизане навън.
Изкъпах се,сглобих трийсетина клипа,погледах телевизия,хапнах туй-онуй,приготвих документите на баща ми за НОИ,където в понеделник трябваше да го регистрирам за пенсия по болест и накрая си легнах да спя.
От понеделник(08.10.2012 г.) колегата Началник излезе в отпуска ... а колежката Цербер искаше да се връща при нас ... но вместо това докара една колежка то горните етажи,която издържа на натоварването точно два дни и в сряда си взе болничен само и само да не се мъчи да регистрира хора!
Сега аз седя на мястото на колежката Цербер,а на мястото на колегата Началник първо беше колежката от горните етажи,а след това колегата Шефче.
Цяла седмица системата не работеше и се натрупваше работа - добре поне,че след вторник работата малко понамаля.
Опитвах се да довърша всичко след работно време,но така и не успях напълно да приключа до края на седмицата.
В сряда на 10 октомври си получих втората заплата - не съм изхарчил и лев,защото гледам да спестя всички пари,които печеля,тъй като не знам за какво може да ми потрябват за в бъдеще.
На 15 септември имах спестени 120 лева останали пари от предишни приходи,а на 15 октомври имах 170 лева спестени пари - т.е. през този един месец спестих 50 лева от заплатата си.
Да видим колко спестени пари ще имам на 15 ноември.
Надявам се,че най-малко ще са 220 лева.
В НОИ отидох не в понеделник,не и във вторник,дори не и в сряда,а чак в четвъртък,защото трябваше да подготвя документите на баща ми.
Оказа се,че за да се пенсионира по болест трябва да си извади УП2 И УП3 от работно място преди 1997 г. за период от три години.
Обадих се на едно от предприятията и от там не само,че ми съдействаха,но даже дойдоха на работното ми място,за да вземат нужната им информация,за да издадат документите.
Да не повярва човек колко могат да са мили и любезни хората,когато работиш в държавна администрация.
Изобщо не ми харесва това отношение!
Все едно съм някакъв дърт връзкар.
Забелязвам,че всички ми се мазнят и се държат мило с мен.
Това се случва за пръв път в живота ми и изобщо не ми харесва,защото знам,че всички правят това само защото работя тази работа.
Ако бях обикновен работник всички щяха да продължават да се държат с мен като с бездомно куче.
А сега така ми се мазнят,че по мен река от олио тече.
Гнусота!
Потресен съм до дъното на добрата си бигджорджевска душа.
като знам колко зле са се отнасяли с мен същите тези хора и сега като ги виждам колко са лицемерни,и ми става много гнусно.
Всички започнах да се държат добре и с родителите ми.
Чак личната ми лекарка все да ми се мазни,като се има предвид,че тя не ме харесва много-много!
Му-ха-ха!
Не обичам подобни неща - предпочитам честните отношения.
Аз съм директен с хората и те да са директни с мен.
Да,ама ... сега аз съм най-малкото колелце в една огромна държавна машина и това кара всички да си променят отношението.
Между другото,любима,всички са адски изненадани,че съм заел тази позиция.
Не знам защо,но явно са очаквали аз да стана един обикновен прошляк,а не държавен служител.
Такава изненада тресе целокупното селско население,че направо са изпаднали в истерия.
Парадоксалното е,че на никой не съм казвал къде работя,но всичките ми познати знаят!
Мда-а-а!
Не обичам лъжите и лицемерието,но ще се нагледам на много и от двете,докато работя тази работа.
В петък колегата Шефче каза,че скоро ще правим тест за проверка на знанията и трябва да си преговорим законите и наредбите,по които работим.
На прибиране от работа минах покрай двора на една бабичка и си откраднах една тиква - това е същата бабичка от която вече веднъж крадох тикви,но предния път тиквите бяха от външната страна на оградата,а тази последната тиква висеше отвътре.
Издърпах я внимателно,откъснах я тихо и я занесох в нас.
За съжаление в двора на бабата има още тикви,но няма как да си ги взема - е,нека и за нея да остане нещо ...
От една от старите тикви си направихме тиквеници и събота и неделя ядохме от тях.
Новата тиква ще я изядем след седмица-две.
В събота станах от сън,наядох се,облякох се и излязох на баберка.
За съжаление си скъсах панталона докато прескачах оградата на градината,която предния път обрах.
В нея имаше още ябълки а бране и аз отидох да ги дообера,но като се премятах през телената мрежа си скъсах панталона.
Напълних две раници с ябълки и малко грозде и се прибрах в нас.
Заших си панталона и раницата и с това приключи кариерата ми на крадец на плодове и зеленчуци.
Изобщо не ме бива да крада ... въпреки,че явно съм закоравял престъпник-аматьор.
Рецидивист!
Му-ха-ха!
В неделя,14.10.2012 г.,се избръснах,подстригах и изкъпах и си легнах да спя чак в 01:30 ч.
Как се събудих в понеделник не ме питай!
В понеделник,15.10.2012 г.,работодателите на баща ми поискаха да подадем молба за неплатен отпуск за времето,докато е пенсиониран по болест.
Съгласихме се - къде ще идем!
Но като отидох на място ме накараха да подам молба за платен за 3 седмици и неплатен отпуск до края на октомври.
Аз се съгласих и поисках да прибера якето и обувките на баща ми.
Като чуха те ми казаха,че аз не мога да подпиша молбата за отпуск на баща ми,а трябва той да я подпише,т.е. във вторник пак трябваше да ходя при тях.
Дрън-дрън,та пляс!
Просто като чуха,че ще взимам нещо от тях и се уплашиха да не им открадна ценното предприятие ... все едно,че мога да го изнеса на гръб.
Селяндури!
Баща ми си иска личните неща,а не техните боклуци - няма от какво да плашат.
Но на страха очите са големи.
След обяд така ми се доспа,че едва си държах очите отворени!
На края на деня при мен дойде едно сладко момиче и аз с цялата си простотия й дадох номера на телефона си.
Ами,любима,в мое оправдание ще кажа,че тя първа ми предложи телефона си за да й се обадя - на мен ми се стори редно,след като ми е дала телефонния си номер и аз да й дам моя.
Не беше редно аз да й знам номера,а тя моя да не го знае.
Но се оказа,че тя ми е дала номера си,за да й звъня за служебни неща,а не за лични разговори.
Досрамя ме!
Натрапих й се!
Както и да е!
Тя прибра номера ми като се усмихваше леко насмешливо ... не се и учудвам,но се чудя на тъпотата си ... трябваше да се сетя,че не ми дава номера си,защото ме харесва,а просто,защото си търси работа.
Грешка е да си мисля,че някоя ме харесва заради самия мен.
В понеделник се оказа,че теста за проверка на знанията е само за държавните служители,не е за нас наетите по европейската програма ОП РЧР.
Олекна ми като чух!
Аз не мога да се прибера у нас навреме,а какво остава и на тест да се явявам.
В понеделник си легнах рано-рано ... още в 23:30 часа!
Във вторник си получих нещата на баща ми след триста зора и обикаляне на цялото предприятие - закъснях от обедната почивка с над половин час.
По-лесно щяхме да намерим пещерата на Али Баба и четирсетте разбойници,отколкото шкафчето на баща ми.
А след обяд се изсипа една даля с народ ... голям кеф,няма що!
Срядата обаче беше съсипваща - дойдоха 50 човека наведнъж да ги регистрираме.
Мозъкът ми се изприщи.
За сметка на това в обедната почивка платих сметките.
След това се почувствах спокоен,че няма да ни спрат това,водата или телефона.
Вечерта се прибрах директно в нас,но си легнах да спя чак в полунощ.
За мен няма почивка,а се чувствам уморен!
До края на седмицата бях претрупан с работа,но в петък успях да си свърша всичко,което имах за вършене.
Нищо не оставих за следващата седмица - исках да приключа с всичко.
В същия този петък от едното от предприятията,в което е работил баща ми донесоха документите УП2 и УП3.
Най-странното е,че дойдоха директно на работното ми място!
Преди като нямах работа сигурно щяха да ме накарат аз да отида до завода им,а сега като съм администратор те ми идват на крака.
Брей,как се променяли хората!?!
Това изобщо не ми харесва,но нямам голям избор.
Цяла седмица аз,колежката Клюкарка и колегата Началник регистрирахме хора - накрая на седмицата и двамата бяха ядосани,че са ги претоварили с работа.
Поне събота и неделя си починах малко от всичко.
В понеделник родителите ми отидоха в НОИ да подадат документи за пенсия по болест.
Но се оказа,че трябва да намерим още един документ и цяла седмица чакахме да ни го дадат от едно предприятие,където е работил баща ми.
В петък го получихме,а в понеделник,28.10.2012 г.,го занесохме в НОИ.
През седмицата се оказа,че шефа на нашата регионална дирекция(който ме изпитваше в Бургас!) е излязъл в отпуска за неопределено време и директора на русенската дирекция ще ни ръководи и нас.
В петък новия шеф трябваше да ни дойде на посещение и затова мен ме държаха цял ден на работното ми място,дори и без обедна почивка,за да може шефа като дойде да ме види,че работя,а не лентяйствам.
Но той не дойде.
През тази седмица се постарах да си върша работата ден за ден,така че да не закъснявам дори и с един ден с информацията и документите.
Освен това внимавам много да не оплескам нещата - трябва да съм изряден,така че ако направят една внезапна проверка да не се окажа нередовен и да ме изхвърлят дисциплинарно.
Във вторник ни направиха медицински прегледи - оказа се,че виждам перфектно и че урината ми е наред.
Единствено кръвното ми е по-високо(140 на 80),но това явно е фамилна обремененост.
Обещах на лекарката,че ще се постарая да намаля кръвното си налягане.
Вече не се свалям на клиентките - да не излезе накрая,че ги тормозя сексуално ... и заради това да ме уволнят дисциплинарно.
Та така ...
В събота се опитах да пазарувам от Търговията,но беше затворена.
В неделя приключих с всичко,което имах за вършене и в три през нощта си легнах да спя!
В понеделник едвам се събудих в 7 сутринта.
Боже,Боже,колко мъка има по тоя свят,Боже!
Изкарах една трудна седмица,изпълнена с много работа и изкуствено създадено напрежение.
В средата на седмицата приключи месеца и се наложи да си направя отчетите.

Ноември

Освен това установих,че срока за подаване на Зелена карта за САЩ изтича в събота и в сряда си направих снимка и вечерта си попълних електронния формуляр.
Успях да се справя доста лесно с тази иначе толкова сложна задача.
Цяла седмица Бонбонка ми идва на гости на работното ми място - защо го прави,нямам си и идея.
В четвъртък и петък закъснях за работа и колегата Началник по цял ден се цупеше,че не съм дошъл навреме на работа.
Разбира се в 17:00 часа той си тръгваше,а аз оставах до 19:30 часа да си довърша работата.
В петък регистрирахме 22 човека - девет от тях бяха мои,един регистрираха на горните етажи,останалите 12 ги регистрираха колегата Началник и колежката Клюкарка.
Разбира се,това е без значение.
Усещам как колегите ми се опитват да ми прехвърлят тяхната си работа,което е подло.
Аз обаче не се оставям и си върша само моите си задължения,а техните да си ги вършат те.
В средата на седмицата отидох до склада и помолих човека,който отговаря за него да ми даде 1-2 химикала,че моите свършиха.
той ми каза,че няма,затова аз отидох до книжарницата и си купих пет пълнителя.
Така вече имам химикалки за писане за мен и за клиентите.
Цяла седмица при мен идваха готини момичета,ако тази тенденция се запази през следващите единайсет месеца ще съм много доволен.
на 1 ноември станаха 3 месеца откакто работя тази работа.
На 2 ноември,петък,майка ми имаше рожден ден.
Баща ми и майка ми ходиха на лекар и се оказа,че той се оправя и е все по-добре и по-добре.
Само му трябва почивка,разходки и силна храна.
В нощта на петък срещу събота спах цели 12 часа.
В събота ходих да пазаря до Търговията,но се оказа,че е затворена.
След това се разходих с нашите и след това обиколих хипермаркетите.
Вечерта се прибрах в нас с намерение да направя клипче как се кандидатства за Зелена карта за САЩ,но се оказа,че сайта за кандидатстване вече е затворен и не мога заснема клипчето.
Ще трябва да чакам чак до другата година,за да го заснема.
Легнах си чак в 5 сутринта.
В неделя се избръснах,изкъпах и си легнах чак в 1 след полунощ.
В понеделник едвам станах от сън.
Как се събудих и аз не знам,а как отидох на работа не ми се говори.
Цял ден се чувствах като стъпкан от слон домат.
Но някак си изкарах целия ден и вечерта си легнах навреме - в полунощ.
В сряда,07.11.2012 г.,получих заплатата си за октомври и в четвъртък я изтеглих от един банкомат.
С такъв страх в сърцето занесох 300-те лева в нас - ако някой ме обере в разстоянието от банкомата до къщи ще стоим цял месец гладни и жадни.
Слава Богу,никой не ме обра.
От заплатата от месец септември ми останаха 5 лева.
Този месец не успяхме да спестим дори и един лев.
А в четвъртък - на осми ноември беше Архангеловден и една от колежките(някоя си Михаела) имаше имен ден.
Събрахме по два лева от човек и купихме малко сладки,за да се повеселим групово на последния етаж.
Аз си взех една бонбона,прибрах си я за по-късно,сипаха ми малко кока-кола,която не ми се пиеше,надишах се на цигарен дим и послушах малко простотии.
След като минаха 15-тина минути се изнесох уж незабелязано,довърщих си работата за деня и си тръгнах рано-рано.
Любима,искам да ти се похваля,че вече си върша работата ден за ден,защото във вторник срещу сряда смениха сървъра на Националната База Данни.
Ура,откакто го смениха всичко работи както си трябва и мога да си върша работата ден за ден.
Му-ха-ха!
В четвъртък и петък си тръгнах преди 17:30 часа,което си е рекорд за мен.
Иначе регистрирам по десетина човека на ден и така цяла седмица.
Като дойде петъка изпитах облекчение.
Цялата седмица се опитвах да кача петдесетина клипа във Вбокс-а и едва в съботата свърших с тази иначе толкова тежка задача.
Гледах филма "Великият диктатор" на Чарли Чаплин.
Дори и днес този филм е актуален,което е парадоксално,защото е сниман през далечната 1940 година.
В петък вечерта джиесема ми звънна,но докато успея да вдигна отсреща затвориха.
Не познавам номера,който ми звънна в 19:45 вечерта.
Съботата и неделята минаха скучно,защото не ходих да крада нищо и не купувах нищо,само си седях в къщи и сглобявах клипове.
След петък вечерта повече никой не ми е звънял.
В неделя се постарах да си легна рано,за да съм наспан за понеделник,12.11.2012 г.
Естествено,че се избръснах и изкъпах,даже вечерта ходих до Кауфланд,където срещнах един съученик от 5-6 клас,с когото учихме заедно във висшето - той беше в съседната група.
Можеш ли да повярваш - един път ще отида до хипермркета и ще срещна бивш съученик и колега от висшето ... направо е невероятно!
В понеделник сутринта ме болеше глава ... всъщност цялата седмица ми беше като насън,защото все ми се спеше и бях леко заспал,докато си вършех работата.
Е,вършех си я,де,но ми се спеше зверски.
Още в началото на седмицата ми казаха,че ще имам право на 10 дни отпуска и аз реших да си взема едната седмица веднага,а другата през декември.
Но ... както винаги става се оказа,че нямам 8 месеца трудов стаж и не ми се полага отпуска.
Му-ха-ха!
Както разочарование.
През седмицата една от шефките имаше рожден ден и се събрахме целия колектив на купо-о-он.
На мен не ми беше много приятно,защото не мога да диша в цигарена среда,но какво да направя.
Мисля обаче за моя имен и рожден ден да си взема цялата отпуска и още от началото на май да ме няма за неопределено време ... така няма как да ме накарат да се събираме всички на купон по случай моите празници!
Не съм ли хитър,любима,какво ще кажеш?!?
Много неудобно се чувствам,когато се концентрира твърде много внимание върху мен,а така като ме няма никой даже няма и да забележи,че липсвам.
В петък платих сметките - 120 лева на вятъра.
Тази събота и неделя реших не само да се изкъпя и обръсна,но и да се подстрижа.
Офъках се нула номер и си реших още един проблем - сресването.
За съжаление в неделя пак не успях да си легна навреме.
В понеделник сутринта закъснях за работа,а през деня обслужих 15 човека.
Отново събирахме по два лева - този път за санитарни материали(т.е. течен сапун).
Купих си пълнители,а след работа си купих едно пакетче слънчоглед и едно пакетче фъстъци.
Вечерта ми се наложи да отида до офиса на Мтел,за да заредя 10 лева на картата на майка ми.
За един ден изхабих 20 лева.
как,по дяволите,излетяха 20 лева в небитието?!?
Нямам си и идея!
Ебахти и скъпия живот,който живея.
До 19.11.2012 г. ми останаха 120 лева от заплатата.
Всеки ден парите ми изтичат през пръстите като морски пясък,а още не съм купил лекарствата на баща ми.
Нямам думи просто!
Толкова бях възмутен,че написах цяла тема в АБВ Форуми.
В сряда,21.11.2012 г.,на работата ни събраха на съвещание,за да ни кажат,че ще ни натоварят с още работа.
А в четвъртък,22.11.2012 г.,на работата ми дойде директорката на нашата администрация.
Всъщност тя не дойде при мен,но и мен ме извикаха да се срещна с нея.
Аз си мълчах през цялото време и се правех на незабележима мравка.
Май не успях много с мимикрията.
Стана ясно,че аз съм "героят",който й е писал писмо.
Директорката ни каза,че нашата директорка напуска.
Много кофти!
След това директорката "каза" да спазвам правилата и да не й пиша повече писма,защото ще ме уволни и си тръгна,а аз се върнах на работното си място.
На другия ден(в петък,23.11.2012 г.) ни взеха по пет лева за изпращането на директорката,
Вечерта се събрахме всички в залата да купонясваме ... но на мен не ми се купонясваше,а ми се прибираше в нас,защото бях уморен и гладен.
Колегата Шефче се напи и започна да ме кара да ям и пия с колегите,все едно че от това му зависи живота.
Аз му отказах пиенето и яденето и той се разсърди.
Приех само една чаша с кола.
Задържаха ме чак до 19:00 часа.
Добре,че майка ми ми се обади,за да мога да си намеря извинение,за да си тръгна.
Тръгнах си и с удоволствие се прибрах в нас.
Единственото,което ме подразни беше вонята на цигари,която полепна по мен.
В събота и неделя излязох с нашите на разходка - в събота една жена се лепна за нас и аз я скастрих много яко.
Казах й:"Извинете,Вие коя сте?".
Тя взе да мънка,че живеела до нас и не ни познавал лично,но ни била виждала и знаела,че майка ми и баща ми са болни и сакати ... ще й кажа аз на нея кой е болен и сакат.
А аз я захапах:"Вие откъде познавате майка ми и баща ми,че им говорите така фамилиарно?!?".
Е,тука вече клюкарката си глътна езика и нищо повече не можа да каже,а само лекинко се изниза странично от нас.
Мама й мръсна клюкарска!
Простотията на хората е безгранична!
В неделя не можах да си легна на време,а чак след два през нощта.
Сутринта в понеделник,26.11.2012 г.,едвам се събудих и станах за работа.
Седмицата беше леко странна - успявах да си свърша работата точно навреме и не ми се налагаше да оставам след края на работния ден,за да въвеждам информация в системата.
Лошото беше,че всеки ден закъснявах с по няколко минути за работа.
То бива,бива,ама "цял бивол за мезе не бива".
Омръзна ми да закъснявам за работа.
Е,да,компенсирам закъсненията с обедните почивки,но въпреки това не е приятно.
В понеделник купих лекарствата на баща ми.
Вторник,сряда и четвъртък минаха неусетно,защото нямахме много работа за вършене.
В петък след като си приготвих месечните отчети и ги разпечатах на хартия отидох на лекар,защото на лицето ми преди месец се появи обрив и се оказа,че имам стафилококова инфекция,която(според мен!) съм си лепнал от някой клиент.
Предписаха ми лекарство и се надявам да мине.
Събота ходих с нашите на разходка и след това пазарувах като за световно.
В неделя се бръснах и къпах и си легнах пак след полунощ - позната история.
А през цялата седмица си говорих с Анонимницата в блога ми.

Декември

Дойде декември и времето захладня.
А работната седмица си започна както винаги - с работа и пак работа.
В понеделник отидох на работата на баща ми,за да му занеса молбата за отпуск и видях реката,която почистваха преди няколко месеца - коритото е станало съвсем различно.
Във вторник обслужих почти четирсет човека.
В сряда се спуках да обикалям по етажите,направо краката ме заболяха.
В четвъртък хем получих разтройство,хем колегата Началник ми направи забележка да не си говоря за лични неща с клиентите,както и да не им разказвам живота си.
Аз му казах,че съм разбрал съвета му,но пропуснах да му кажа,че ще го послушам.
Да бе,да,как пък не.
На моето бюро важат моите правила.
Ще си говоря каквото си искам,с когото си искам.
В крайна сметка основната част от работата ми е говорене - така информирам хората за всичко,което могат да ползват като услуги и т.н.
Пък и повечето неща от живота ми,които разказвам на хората са за пример - за да знаят какво да правят или да не правят.
Поне използвах разтройството си за нещо полезно и се измъкнах от купона по случай Никулден - колегата Шефче щеше пак да ме кара да ям и да пия.
Пази Боже!
В петък колежката Клюкарка започна да ми се кара защо умишлено съм я набутвал в проблеми.
Да,бе да,аз всеки ден планирам как да я набутам в нещо.
Нямам си друга работа!
Толкова е гневна,че сина й не си е намерил работа,че си го изкарва на всеки срещнат.
А ситуацията беше следната - колежка от друга администрация идва да си подпечата документите при нас и ме пита къде е печата.
Аз й казвам:"При колежката!" и си продължавам да си регистрирам човека при мен.
Оная отива при колежката Клюкарка и й казва:"Подпечатайте ми документа!".
Колежката го подпечатва и оная си тръгва.
След това колежката се обажда на секретарката на директорката да пита каква е тая дето иска печат на документа си.
След като разбира,че не била нейна работа да й подпечатва документа се обръща към мен и ме пита:"Георги,ти си ми прати тая?".
Аз й казвам:"Да,аз я пратих при теб!".
А тя:"Ти защо ме вкарваш в проблеми - принуждаваш ме или да й подпечатам бележката,или да й откажа!?!".
Е,мама й стара,тя да не е бебе - работи в тази администрация вече 25 години.
Ако не може да откаже да сложи един печат за какво е?
Аз не съм длъжен да поемам всеки клиент,който влезе през вратата.
На нея това й е работата - печата е при нея и от нея зависи на кого ще подпечата документите.
Моята работа е ясна - да обслужвам клиентите,доколкото мога.
Като не мога затова са тя и колегата Началник.
Колежката Клюкарка и колегата Началник искат аз да отказвам на хората,аз да ги подписвам,аз да ги регистрирам,аз да ги прекратявам,аз да ги възстановявам,аз да ги обслужвам,а през това време те двамата да си гледат по цял ден кефа.
Е,могат ли или не могат да си гледат тяхната работа и да не се ебават с мен!
Защото и аз мога да си прехвърлям работата на тях,но не го правя - чудят се как да ме натоварят с колкото могат повече работа и да ме разболеят като баща ми - него го претоварваха с работа,докато накрая не получи инсулт.
Сега тия двамата искат да поболеят и мен.
Писна ми от тях!
След обяд колежката Клюкарка тръгна да ми се извинява,което беше супер тъпо,защото първо се скара съвсем безсмислено с мен,а след това се сети да се оправдава.
Аз й каза,че не съм имал лоши намерения и заровихме томахавката(т.е. тя я зарови,аз само гледах колко дълбоко ще я положи!).
В събота и неделя се опитах да си почина,но не се получи като хората.
За съжаление следващата събота и неделя няма да почвам два дни,а само един - събота,15.12.2012 г.,ще отработваме един от почивните дни около Коледа.
Най-лошото беше,че в неделя,09.12.2012 г.,не си легнах навреме,а чак в 03:45 през нощта - сутринта в понеделник не станах в 07:30,а чак в 08:00 часа.
От цялата тази работа произлязоха един куп глупости.
Първо,като се качвах по стълбите на работата се спънах и едва не си строших очилата за 200 лева и което е по-важно едва не се пребих.
Ударих си леко пръстите на лявата ръка и потече малко кръв - това беше резултата от преумората ми.
Второ,една клиентка дойде и докато й обработвах документите видях,че ще има рожден ден през януари и я попитах какво иска за подарък(по принцип,по дяволите!),а тя каза,че като дойде пак ще ми каже какво иска да й подаря.
Ей,ся ще й подаря аз нещо ... много е нахална,като се има в предвид,че си има сериозен приятел - знам за него,защото й намерих профила във Фейсбук и така разбрах,че е обвързана.
Подаръци ще й правя,как пък не!
И трето,което е и по-важно,дадох си телефона на една напориста непозната трийсетгодишна Клиентка - дълбоко ме съмнява,че ме харесва истински.
Не знам защо беше така активна към мен,но резултата беше налице.
След обяд,тъкмо като се връщах от обедната си почивка ми се обади Клиентката - оказа се,че имала проблем с документите си и само аз мога да ги оправя.
Говорих с колегата Шефче и той ми обясни какво може да се направи в нейния случай.
Вечерта,на тръгване от работа,пак ми се обади да ме пита какво да прави,за да си оправи окончателно документите.
Аз й обясних какво ми е казал колегата Шефче и така ... тя пък ми обеща,че ще излезем на кафе заедно.
Супер,няма що!
Само дето май и тя е обвързана - поне такива са й снимките във Фейсбук ... с някакъв мъж и т.н.
На тръгване от работа за мен се залепи Бонбонка и ме пита защо не искам да ходя на коледно-новогодишния купон с колегите.
Аз й казах,че не мога да търпя цигарения дим и че нямам пари - това според мен са достатъчно основателни причини да не отида на купона им.
А,бе,как така изведнъж станах толкова желан и аз не знам.
След години наред пълна суша,сега има наводнение от жени.
Брех,колко съм прекрасен - всичката хубост в мене събрана!
И,любима,забележи,че са все обвързани жени - тъкмо да знам за какво ме бият мъжете им.
Единственото хубаво на понеделника беше,че си получих заплатата,но не можех да си я изтегля веднага,а чак във вторник.
Във вторник уж не се случи нищо интересно,но ... на края на деня вместо да се прибера в нас в дъжда отидох до Кауфланд и на билото на хълма седях половин час в тъмнината и гледах града.
Аз съм напълно и тотално ненормален.
За какво ми беше да се мокря до кости - размишлявах си за живота и смъртта,за миналото,настоящето и бъдещето,за вселената и т.н.,и т.н.
След трийсет минути се прибрах в нас без да съм стигнал до никакъв разумен отговор на въпросите,които ме мъчат.
Вечерта публикувах Писмото до любимия 5 Част 1 на Анонимницата.
Не мога да повярвам колко й е лесно да отиде в САЩ.
Аз подавам документи за Зелена карта от 2004 година насам и няма изгледи да спечеля.
Но пък тя има чичо в Америка,който да гарантира за нея,че не е терористка или наркотрафикантка,докато аз сам си пробвам късмета и е възможно моите документи да са се омешали с тези на някой международноиздиван престъпник и затова да не ме искат в САЩ.
Може би проблем е и бащиното ми име,което за съжаление е ... Осама.
Някак си навява лоши спомени в американците и е нормално да ме мислят за опасна личност.
Шегувам се,разбира се!
Но ми е мъчно,че не мога да отида в САЩ - а така ми се иска да видя всички онези места,за който съм чел(Ниагарския водопад и Чикаго от "До Чикаго и назад") и гледал по телевизията(Ню Йорк,Лос Анджелис,Маями,Вашингтон,Хаваи,Аляска).
Знам,че ако се озова далеч от дома си ще плача всеки ден за къщата си,за стаята си,за леглото си,за възглавницата си,но ми се пътува адски много.
Е,аз пътувам всеки ден - в мечтите си,но не е същото като да е реално пътуване.
От вторник до петък очаквах Клиентката да ми се обади,но тя не звънна - явно чакаше аз и се обадя,но нямах такива намерения.
Не ми се струва редно да звъня на една пълна непозната и да й се свалям.
Освен това й проверих Фейсбука и се оказа,че май си има приятел.
Не е моя работа да се забърквам в такива сложни взаимоотношения.
Да,аз флиртувах с Клиентката с подаръците,но това беше невинна свалка без особени последствия - в крайна сметка нищо лошо не съм направил,дори не съм й дал телефона си.
Както и да е - ако някоя толкова е примряла за мен ще ме намери на работното ми място,ако ли не - здраве да е!
Любима искам да ти се похваля - ще имам отпуска от 08.04.2013 г. до 19.04.2013 г. и от 29.04.2013 г. до 29.05.2013 г.
Нямам си и идея какво ще правя толкова време в къщи.
Нарочно си планирах отпуската около рождения си ден,за да не могат колегите да ми направят парти-изненада.
Колко съм хитър!
Аз съм зъл демон.
В петък си дадох телефона и снимките на Анонимницата,а тя обеща да ме изненада някак си за Коледа.
Един Бог знае какво е намислила!
През седмицата ми се насъбраха доста клипове за качване,защото нямам време за тях и като съм в къщи само с това се занимавам.
В събота отработвахме 26 декември и целия ден се занимавах с мои работи,като дори успях да регистрирам двама човека - една жена и едно момиче.
За целия ден това бяха единствените обслужени хора в нашата администрация.
Освен това си платих сметките и се помотах из града.
Усещам,че колегите се държат леко странно,клиентите също ... не,че има значение.
В сряда,12.12.2012г. си активирах Фейсбука,и аз не знам защо.
Знам обаче кога ще го деактивирам - на 21.12.2012 г.
Ето защо ще дойде края на света - защото ще си деактивирам Фейсбука ... отново.
Му-ха-ха!
Имам странното усещане,че колежката Цербер си е намерила гадже - държи се така все едно иска да ми каже:"Копеле,на мен хич не ми пука,че не ме харесваш,аз си намерих друг!".
Освен това се е гримирала,направила си е прическа и се облича предизвикателно.
Странно,когато ми се сваляше на мен не правеше всички тези усилия да ми се хареса,а сега на маймуна е готова да стане заради някакъв тип!
Не си спомням някоя да е правила подобни усилия да ми се хареса.
Даже клиентката,която ми се сваляше беше толкова неглиже,че чак да ти се доповръща.
Колежката Цербер направо е станала друг човек,само и само да бъде харесана.
Дано да е попаднала на точния човек,а не на някой боклук.
Не,че ми пука,де!
Но е дразнещо,че никоя не полага специални усилия заради мен.
Ще рече човек,че не заслужавам подобни напъни!
Или по-скоро,че бих харесал всяка независимо как изглежда - дори и да е облечена като клошар и да изглежда като клошар,аз все трябва да я харесам.
Не знам от къде идва тази логика,но е доста погрешна.
След като някоя иска да я харесам нека да положи същите усилия,който би положила заради някой друг човек.
Ако я мързи - значи не ме харесва истински,а само се прави,че ме харесва.
Може да съм бедняк,но все пак съм човек и заслужавам човешко отношение.
Не съм ли прав,любима?
Ти би ли харесала някой грозен,смърдящ тип?
Не,нали?
Аз как мога да полагам неистови усилия заради момичетата,които харесвам?
След като аз мога да си направя труда да изглеждам очовечен,то и жените,които ми се свалят трябва да положат някакви усилия по външния си вид - така е редно!
В събота срещу неделя спах 14 часа.
Лошото е,че в неделя срещу понеделник спах по-малко от 6 часа.
Не ме питай как се събудих в понеделник сутринта!
По-лошото беше,че през деня колежката Клюкарка се скара с колегата Бюрократ и стана страшно.
Цял ден тази жена не спря да плюе.
Накрая на понеделника ми дотолкова ми беше омръзнало от нея,че ми се искаше да си прегриза сънната артерия.
Във вторник колежката Клюкарка цял ден си траеше,а колегата Бюрократ се правеше,че нищо не е станало.
В сряда всичко уж беше наред,но колегата Началник беше решил да се прави на началник и да изпростее максимално.
Докато си говорех с едно момиче(на което възстановявах регистрацията) той дойде до бюрото ми и й каза:"Виждаш,че момчето(аз) флиртува с теб,хайде уговорете си среща и си тръгвай!".
Аз му викам:"Не флиртувам с нея,говорим си!".
А той:"Е,хайде де,работи по-бързо,стига си "говорил",докато ти си "говориш" с момичетата другите регистрираме по двама човека!".
Потънах си в земята от срам,ебати излагацията,която тоя направи.
Днес регистрирах пет човека от десет общо регистрирани,възстанових едно момиче и подписах още една дузина хора.
Какво повече иска тоя,не знам!?!
В четвъртък,20.12.2012 г.,колегата Шефче ми "помогна" да си преместя компютъра и всички други неща на бюрото,на което стоях преди.
Само че ... след като премстихме всичко колегата шефче седна на новото ми бюро и аз пак си останах на старото място,но вече нямах компютър.
Цял ден обслужвах хората само на хартия,а след това допълнително ги въвеждах в системата,когато колегата Шефче ставаше от мястото си.
Кофти е за мен,но нямам друг избор.
Поне ни донесоха всякакви бланки в огромно количество.
така повече няма да ми се налага да печатам - беше ми омръзнало.
Пак в четвъртък,но вечерта колегите от работата се събраха на коледно-новогодишно празненство.
Аз не отидох - първо,нямам излишни пари за купони и второ,не мога да търпя цигарен дим,а колегите казаха,че ще пушат като комини.
Всички се държат леко странно(като обидени!),но не ми пука - не мога да се забавлявам,докато се задушавам.
Но никой не чува какво им говоря,а си мислят,че умишлено не искам да отида на купона им.
Както и да е!
Преди няколко седмици Анонимницата ме попита какво иска да ми купи от САЩ.
Аз й казах,че не искам нищо материално - поисках си само един камък от Америка.
Тя обеща да ми донесе камък от САЩ и аз очаквах да е само това,но в сряда тя ми изпрати цял чувал с подаръци.
Лудо момиче!
След като в четвъртък взех пакета й от куриерската служба се прибрах в нас и го отворих.
Аз исках да изчакам до 24 декември,както ми поръча Анонимницата,но нашите казаха:"Отваряй пакета сега или като отидеш на работа ние ще отворим "бомбата",която си получил!".
Любимите ми дърти откачалки!
Примрял е някой да ми праща бомби.
Изненадах се много от съдържанието на пакета.
Вътре имаше календар,чаша,магнитче за хладилник,пет захарни пръчки поставени в коледно чорапче,кутия шоколадови бонбони и дървена кутия с морски пясък,корали и камъче,както и две писма с най-милите пожелания на света.
Всичо беше от Хаваите.
Онемях!
На чашата пишеше,че е произведена в Китай - представи си,любима ... чашата първо е отишла от Китай до Хаваите,след това от Хаваите до Орегон,след това от Орегон до София,България и накрая се озова в къщи.
Сега ако взема чашата и отида с нея в Китай тя ще е направила околосветско пътешествие.
Ебати,чашата!
Блазе й!
Искам да съм чаша и да пътувам по света.
Подаръците са толкова хубави,че не искам да ги ползвам,а само да ги гледам.
Така и ще направя - ще ги запазя в моето шкафче,за да им се любувам от време на време.
След това се замислих,че и на мен ми се иска да подаря нещо на Анонимницата,но тя е твърде скромна и отказа всякакви подаръци.
Жалко - бях намислил да й пратя три бурканчета с кулинарни специалитети "ала Бигджордж" и още неща,които тя щеше да оцени.
Ама нали е срамежливка,не поиска нищо.
В петък,21.12.2012 г.,края на света не дойде,а колегите бяха много зле,след като цяла вечер бяха купонясвали.
Аз си бях много добре особено,след като се наспах цели осем часа.
Обслужих 25 човека и отидох на бюрото на Бонбонка да си въведа данните в системата.
Обаче компютърът на Бонбонка се оказа повреден и ми трябваха няколко часа,за да го оправя.
След като си свърших работата слязох пак в моята стая - оказа се,че много съм липсвал на колегите.
Да не повярва човек!
Колегите ги пуснаха да си ходят още в 15:30,а мен ме задържаха на работа до 16:30 ч.
За съжаление си имах други по-големи проблеми - телевизора ни се е повредил в четвъртък,докато сме го изключвали от ел. мрежата.
В петък след работа потърсих техник,който дойде в събота сутринта и до обяд ни поправи телевизора.
За мое огромно съжаление в неделя телевизора пак се повреди.
В понеделник,24.12.2012 г.,преди да извикаме техника(който ни даде 2 месеца гаранция) поправихме контакта,в който включваме телевизора.за да не се повреди пак.
Техника не си беше у дома и жена му ни каза да се обадим вечерта - като звъннах повторно той обеща да дойде на другия ден.
Във вторник телевизионния техник дойде по обяд и го взе,след час го върна поправен.
Каза,че сменил входния кондензатор с по-мощен,което не е много хубаво,защото ако сега стане късо съединение кондензатора може и да не предпази платките вътре в телевизора.
Според него или имаме проблем със студа(какъвто наистина имаме,но до сега не ни е правил проблем),или имаме проблем с захранването(което е по-вероятно,защото ел. таблото е на пътя и всеки има достъп до него).
В къщи е студено от 15 години,а телевизора е работил без проблем с температурата през цялото това време - не ми се струва много вероятно студа да му пречи на работата.
По-вероятно някой е бърникал из таблото ни и е направил така че при включване и изключване на товари(ел. уреди) да се получават маломощни къси съединения,които да повреждат електрониката.
Преди няколко седмици контакта в моята стая бръмчеше странно - един непрекъснат звук "бж-ж-ж-ж",като малко късо съединение.
Наскоро спря да бръмчи,но крушките взеха да горят и телевизора изгоря два пъти,ютията също,за сега само компютъра се държи,дано да оцелее.
Странен е начина,по който изгоря телевизора - изключих го директно от контакта,докато работеше екрана му и после не можехме да го включим изобщо(защото му е изгорял входния кондензатор).
Странен е този начин,защото съм изключвал така телевизора хиляди пъти през последните 12 години и никога до сега не е имало такъв проблем.
Миналият четвъртък,когато първия път се повреди аз накарах баща ми да го изключи директно от контакта(поне така мисля,че го накарах,не си спомням добре!) и вероятно тогава е изгорял входния кондензатор.
Техника каза да не го гасим от контакта,да си седи все включен,но аз не обичам така да има работещи електроуреди,докато не съм вкъщи.
Пък и ако стане един токов удар телевизора ще си замине завинаги.
Сега обмислям дали да не се обадя на ЕВН,защото те отговарят за ел. мрежата до таблото ни,включително и за самото табло.
Ако някой е бърникал там е добре те да го погледнат.
Иначе в самата къща инсталацията не е пипана почти 10 години,т.е. не може проблема да е в нас.
Ще попиташ как могат да се получават маломощни къси съединения?
Много лесно - в захранващите кабели се включва двойка кондензатор-бобина,който при пускане и спиране на захранването създават кратки,но мощни импулси с висока амплитуда на тока и напрежението.
Друг начин е към мрежата да се подаде междуфазно напрежение,т.е. не 220 Волта,а 380 Волта.
Трети начин е се повиши напрежението от трансформатора в трафопоста,но това би засегнало целия квартал,не само нас.
Четвърти начин е да се даде на късо цялата ни мрежа,така че каквото и да включим все да дава се получават къси съединения.
Преди няколко седмици двама мъже бараха стълбовете за уличното осветление и се навъртаха около нашето табло,но не съм забелязал да бърникат в него.
И за какво им е да ни правят такива номера,за бога?!?
Не е нормално да си го помислиш,а какво остава да го направиш на практика.
Ти какво мислиш,любима?
Сега телевизорът ни е поправен,но техника ни каза да не го гасим от контакта - да седи вечно включен в състояние "стенд бай".
В сряда,който беше последния ми почивен ден за пореден път не успях да се приготвя на време и си легнах твърде късно.
В четвъртък сутринта,27.12.2012 г.,едвам станах за работа.
През целия ден колежката Клюкарка се дразни с мен - неистов осемчасов тормоз.
Посрещнах края на деня с облекчение.
Понякога си мисля,че е по-добре да те подложат на китайски мъчения пред това да си общуваш с комунисти.
На следващия ден колежката Клюкарка се правеше,че предния ден нищо не е било - шегичка.
Аз си траех и толкова.
В крайна сметка това беше последния работен ден за годината и исках просто да го преживея.
Като си тръгвах от работа направо ми се скачаше от радост.
През последните три дни от годината се освиних да ям разни работи в къщи.
Разбира се,месо нямаше,но си хапнахме риба и тестени храни,за които сме си мечтали през цялата година.
На Новата година гледахме фойерверките и речта на президента.

Януари

На 1 януари осъзнах,че това ми е последния почивен ден и ми стана тъжно.
Легнах си късно и се събудих недоспал.
На 02.01.2013 г.,сряда,се спуках от работа ... то не бяха регистрации,то не бяха възстановявания,то не бяха връчвания на решения ... чудеса!
Но на 03.01.2013,четвъртък ми се откъсна гърба от работа.
Обслужих 40 човека.
Направо ми се взе акъла от работа.
Дъх не можех да си поема.
Дори до тоалетната не можех да отида.
Наложи ми се като се прибрах на обяд да ям в нас да ползвам и тоалетната.
Лудост!
По едно време от горните етажи при мен дойде една циганка да ми иска пари,за да може да си плати глобата в МВР и да си вземе личната карта,с която да дойде и да се подпише при нас.
Тя каза,че нямала никакви пари и директно й казах,че също нямам никакви пари.
Попитах я за какво е дошла в нашата стая и след 10 минути ореваване,че нямала пари каза,че търси колегата шефче.
Пратих я да го търси на горните етажи.
Тогава това ми се стори адски неприятно и стресиращо,но това,което ми се случи в петък ме разби отвсякъде.
В началото на декември 2012 година една жена дойде при мен да се подпише и аз не съм забелязал,че тя не е клиент на нашата стая,а е от горните етажи.
Подписал съм я аз и съм й въвел данните в системата,но колежката от горните етажи не видяла моите данни и й прекратила регистрацията.
В последствие видяла,че съм я обслужил,разбрала,че е сгрешила и решила да набеди мен,че аз съм виновен.
И така през януари идва жената за подпис и колежката Клюкарка я обслужва ... минават се 15-20 минути и колежката установява,че жената е прекратена и ми казва:"Хей,Георги,тая защо е прекратена?".
Аз,разбира се,изразих пълно недоумение ... така колежката Клюкарка се разрови и установи,че жената не е от нашата стая,качи се до горе и й взе досието.
Колежката от горните етажи й разказала нейната захаросана версия и колежката Клюкарка като се върна ме емна на рогите си.
След няколко часа,когато най-накрая успях да се освободя за няколко минути погледнах профила на жената в системата и установих,че аз съм си свършил работата както трябва.
Отидох да уведомя колежката Клюкарка,но тя не се трогна особено от моите обяснения.
Качих се горе при колежката от горните етажи и тя накратко ми обясни,че вината е моя,че аз не съм си свършил работата и че два дни ме е чакала да въведа данните в системата и като не съм ги въвел тя е прекратила жената.
Върнах се в моята стая дълбоко разочарован от човешката подлост и лицемерие.
Чудно като ме е чакала два дни защо не ми се е обадила да ме попита как така обслужвам нейна клиентка?!?
Разбира се,възстанових регистрацията на жената с мотив "Техническа грешка".
Въведохме актуалните й данни и всички(с изключение на мен!) приключихме петъка щастливи и доволни,че сме намерили "лошото зрънце" в екипа.
Толкова много исках да се махна от работата си,че в петък като си тръгвах забравих тетрадката си на бюрото си.
Прекарах сравнително добре съботата и неделята,като се стараех да не мисля за простотията,от която съм заобиколен всеки ден.
В неделя излязох на разходна с нашите и на връщане срещнахме една Клиентка,която регистрирах на 10.12.2012 г.
Беше с приятеля си/съпруга си!
нищо не ми каза,само ме погледна отдалеко и си отмести очите.
Аз се направих,че не я познавам - не искам да познавам жена,която е обвързана и едновременно с това се сваля на други мъже.
Вечерта си легнах в 03:30 часа след полунощ и станах в 08:00 часа.
Понеделник,07.01.2013 г.,ми беше кошмарен ден.
Обслужих 40 човека - направо ми се еба майката от работа!
Останах до 19:00 часа,за да довърша всичко и за вторник не ми остана недовършена работа.
До края на седмицата се стараех да си свършвам работата навреме,за да не ми се налага да оставам до късно на работното си място,но всяка вечер си лягах след полунощ и спях само по няколко часа,затова в четвъртък бях толкова уморен,че щом се прибрах се наядох и още в 21:00 часа си легнах да спя.
В петък бях бодър като репичка,а колежката Цербер имаше рожден ден - навършваше 33 години.
Добре,че в четвъртъка занесох на работата на баща ми бележка,че иска неплатен отпуск за януари и февруари.
Лошото беше,че същия този четвъртък,10.01.2013 г.,си дадох телефона на една секси мадама,която беше по-голяма от мен с 9 години и си имаше десет годишно дете.
Така очевадно й се свалях,че ми идеше в земята да си потъна от срам.
Тя със сигурност няма да ми се обади,но аз нали съм си глупав си дадох номера и на още една - в петък регистрирах едно момиче и й дадох телефона си.
А накрая на деня колежката Клюкарка регистрира едно момиче и аз й на нея си пробутах телефона.
Това беше глупава идея,но нищо по-умно не ми хрумна.
Дълбоко ме съмнява някоя да ми се обади,но нали съм си тъп ...
За мой лош късмет в събота заваля сняг и бая натрупа.
Добре,че Емо Чолаков обеща затопляне.
За съжаление на края на седмицата в неделя пак си легнах в 02:00 часа през нощта.
В понеделник се събудих в 08:00 часа и ми се прииска пак да си легна,за да си доспя.
Но работата мен чакаше.
А докато работех това,което най-много ме притесняваше беше липсата на пари - заплатата ми закъсняваше с една седмица и не знаех кога ще си я получа.
Е,получих си я - едва на 15 януари,вторник.
платих сметките,купих перилни препарати и храна.
Накрая ми останаха 60 лева от 300 лева заплата.
Всяка обедна почивка от тази седмица обикалях като гламав града да купувам разни неща.
Освен покупките друго забележително от тази седмица,което установих беше явния факт,че Бонбонка е по-различна от преди.
Мисля,че се е главозамаяла и сега си вярва,че е Администратор Номер 1.
Явно колежките,които работят с нея са я убедили,че е много добър специалист и че е незаменима.
Бонбонка вече не е същата - изглежда като административна кучка,държи се като административна кучка,облича се като административна кучка.
Не знам как точно са я променили,но колегите администратори много яко са й промили мозъка.
И всичко това стана след коледно-новогодишното тържество от 20 декември - преди това Бонбонка си беше съвсем нормално,здравомислещо момиче.
Иска ми се да й помогна по някакъв начин,но не мога и това ме ядосва.
Тя падна в капана на администрацията и няма да се измъкне от него.
Моите колеги също се опитваха да ме променят,да ми промият мозъка,но аз упорито се съпротивлявах.
И като не можаха да ме променят ме натовариха с работа като лудо магаре.
Да,най-гадното беше,че колегите ми непрекъснато ме тормозеха да върша цялата работа.
А през това време те мотаха крачоли.
Не е честно,не е нормално подобно отношение.
Но какво ли исках от хора,който още си викат "другарю" и "другарко"!?!
Нямах търпение да дойде петъка.
Но след двата почивни дни дойде нова работна седмица.
В понеделник,21.01.2013 г.,бях толкова недоспал,че нямаше накъде повече.
Осъзнах,че ми писна да не си доспивам.
Искам веднъж завинаги да се наспя като хората.
Искам,ама надали.
Цялата седмица колежката клюкарка ме разпитваше разни лични неща - какво ям,колко ми е заплатата,с какво се отопляваме,как се издържаме трима души с 300 лева,къде точно живея,все такива въпроси.
Накрая на седмицата сина й най-накрая си намери работа и тя вече беше щастлива и доволна.
Опитах се една вечер да повървя малко с Бонбонка,но тя измисли милион причини да се отърве от мен.
Като видях,че не ме иска сам се разкарах.
Няма да й досаждам,я!?!
В петък.25.01.2013 г.,установих,че съм надебелял - тежа 85 кг.
Голямо прасе съм станал.
Сега,за да сваля тези килограми трябва да тренирам тичанка и бяганка.
В събота заваля сняг и за 48 часа натрупа 20-30 см. сняг.
В Неделя беше референдума,но аз не отидох да гласувам.
За сметка на това ядох пържен пилешки черен дроб и яйца,както и баница със сливово сладко.
Ето затова съм дебел - защото се тъпча като невидял!
Както и да е!
Изкарах докрай седмицата,очаквайки с нетърпение съботата и неделята,за да мога да поспя,но за съжаление в неделя срещу понеделник пак си легнах в 02:30 часа.
През седмицата колегите се държаха удивително нормално.
Може би това се дължеше на факта,че сина на колежката Клюкарка най-накрая работеше и тя беше спокойна.
Но цяла седмица тя му звънеше през два часа да го пита как е и дали всичко с него е наред.
Големи хора,а се държат като бебета.
Любима,ти не би повярвала,но тези хора наистина са едни пораснали бебета.
Това,че са възрастни хора не ги прави зрели.
Защото един зрял човек не звъни на майка си през час,за да я пита какво да прави.
Не е нормално и майка му да му звъни,за да му казва как да си върши работата.
Моите родители,например,не ми звънят.
Но пък и аз не съм бебе.
Едва след тази седмица разбрах защо на колежката Клюкарка толкова много й се искаше на мое място да назначат сина й Бебето.
Просто той е неспособен да живее и да взема самостоятелни решения без майка си.
Съпругът на колежката Клюкарка е същото бебе,но още по-старо.
Изобщо - бебешка история.
Иначе през седмицата успях да си приключа месец януари и започнах месец февруари.
освен това успях да си свършвам работата навреме и вече не оставах след 17:00 часа.
Цялата седмица имаше доста сняг и ми беше трудно да се движа,в среда едва не паднах на един лед.
За съжаление парите от заплатата ми свършиха.
Сега чакам новата заплата.
През тази седмица ми изтриха клиповете от предаванията на Карбовски.
Повече няма да качвам негова продукция.

Февруари

В петък,01.02.2013 г.,изпратих писмо до Председателя на парламента,с което аз и Анонимницата предлагаме гласуването в България да стане задължително.
В събота и неделя добре си починах,но в нощта срещу понеделник отново си легнах след полунощ - около 03:00 часа.
Постарах се да се избръсна,подстрижа и изкъпя навреме,но въпреки това си легнах късно и на сутринта едвам се събудих.
Цялата седмица колежката Клюкарка не спря да злобее.
Майко мила!
тая жена е ненормална!
От 04 до 08 февруари се наслушах на омраза и гадории.
То не бяха сплетни,то не бяха клевети,то не бяха интриги.
И най-лошото е,че дъртата Клюкарка се опитваше и мен да въвлече в интригите си.
Аз си траех.
Опитвах се да си върша работата,доколкото мога.
В понеделник и петък аз поех голямата вълна от хора,но във вторник,сряда и четвъртък ме наводниха с регистрации и всички хора се озоваха при колегата Началник и колежката Клюкарка.
Тая жена като се разкрещя,като се развика,направо ми идеше да избягам с писъци.
В четвъртък една от клиентките ми,наричам я Колибрито,ми поиска 5 лева,за да се прибере до нейното си село,а аз нямах да й дам - имах само 70 стотинки в себе си.
Потънах си в земята от срам.
През седмицата си дадох телефонния номер на още няколко момичета,но никоя не ми се обади.
Аз се обадих на една - служебно,но тя не ми върна обаждане.
Реших на 12.02,2013 г.,вторник,когато Колибрито дойде на подпис да й дам телефонния си номер.
Тя леко има циганска жилка,но е симпатично и умно момиче и ми харесва.
Ако и тя ме харесва,и ако иска да излезем на среща ... защо не?!?
На 05.02.2013 г. получих отговор на писмото ни до Народното събрание.
За съжаление го открих чак на 08.02.2013 г.,защото бях претоварен с работа и нямах време да си проверя пощата.
Анонимницата се изненада,че сме получили отговор.
Според нея няма да има никаква реална полза,че сме писали писмо до Народното събрание.
Мисля,че донякъде е права!
Много ще се изненадам,ако народните представители вземат под внимание предложението за задължително гласуване описано в нашето писмо.
В събота спах много.
След като се наспах осъзнах,че всички във Вбокс-а са лицемерни - правят ми се на приятели,но никой от потребителите не иска да се види с мен на живо,затова няма смисъл да си говоря повече с тях.
Скрих си значките и повече няма да влизам в Групата за значките.
Освен това повече не искам да си говоря с Олинеза.
Тя само се ебава с мен,прави си бъзик,играе си с мен и с чувствата ми,а когато й предложих да се видим на живо ми отказа с мотива,че съм недорасъл,цитирам:"Порастването трябва да го направиш сам,с приказки не става,трябва да си счупиш няколко пъти главата,за да разбереш някои неща".
Същите глупости ги дрънкаха и Хубавицата,и Умницата.
Не съм аз недораслия,защото не аз си играя с чувствата на жените - да им давам напразни надежди и когато ме харесат да им бия шута скорострелно.
аз постъпвам честно - казвам си,че харесвам едно момиче/жена и очаквам отговор.
Ако е отрицателен си обичам крушите и не досаждам с присъствието си.
Ако е положителен би трябвало да следва градация на взаимоотношенията,а не в един момент човека,с когото си говоря да избягва панически среща на живо с мен.
Не разбирам тези хора - явно имат някакъв проблем и винят мен за него.
Явно е,че Олинеза ме харесва и е ясно,че й се иска да се получи нещо между нас,но за съжаление нещо в нея я спира.
Не знам какво е и честно да си призная не ме интересува.
както никой не се интересува от мен,така и аз няма повече от никого да се интересувам.
Ще бъда егоист и ще гледам само себе си и близките си.
така е редно,не мислиш ли,любима?
Съботата и неделята се постарах да си отспя,но за съжаление в нощта срещу понеделник пак си легнах късно.
Явно не ми е писано да си лягам рано,когато на другия ден ще ходя на работа.
Съдба!
През цялата седмица колежката Клюкарка беше зла със всички.
С клиентите,с мен,с колегата Началник.
Направо ни подлуди.

Срещата

Единственото хубаво на тази седмица беше вторника,12.02.2013 г.
Една от клиентките ми,на която дадох телефона си ми се обади още същия ден и двамата отидохме на едно кафе в обедната ми почивка.
Наричам я Колибрито.
Аз се запознавам с много хора всеки ден,но не на всички си давам телефона,само на момичетата/жените, които ми харесват.
Досега ми се обади само една - Колибрито.
На мен не ми пука,че е циганка,тя е много мило и добро момиче,но аз не съм влюбен в нея.
А и аз съм висок 176 см. и тежа 85 кг.,а тя е 150 см. и тежи 40 кг.
Мъничка и слаба е като клечка и ако се оженя за нея ще трябва през следващите 10 години да я храним със специални храни,за да порасне още малко и да напълнее поне до 60 кг.
Страх ме е,че ще я счупя.
Като вървяхме към едно кафе осъзнах,че не сме един за друг,но знам,че никоя друга не ме иска.
Дал съм си телефона на поне 100 момичета/жени,но само Колибрито ми се обади.
Прати ми и смс за св. Валентин,но не й отговорих - жестоко е да й давам напразни надежди,не искам да я наранявам.
Харесвам я,защото се държи добре с мен,но не я обичам до лудост,както на мен ми се иска.
А и с нейните миниатюрни размери трудно ще се грижи за мен,когато един ден получа инсулт.
Единственото,което не ми хареса в срещата ни е,че преди това докато чаках да дойде обедната почивка осрах орталъка от страх.
Както и да е!
Поговорихме си добре един час,похилихме се,тя е миличка и сладичка.
Направо ми се иска да я пъхна в джоба си и да си нося със себе си навсякъде където ида.
Близките й се тревожеха за нея,защото й звъннаха по едно време.
Аз пък реших да й подаря лютивия спрей,който нося със себе си от години.
Така или иначе не го ползвам и надали някога ще го използвам,на нея ще й свърши повече работа,тя е момиче и има нужда от защита.
Бях намислил да дам флакона на Хубавицата,но тя не пожела да се срещне с мен.
Колибрито заслужава да е щастлива,но не съм сигурен,че аз съм човека за нея.
Миличка душичка!
...
Изкарах седмицата до края.
В събота и неделя се нагледах на протестите на потребителите на "ЕВН","Енерго Про" и "ЧЕС".
В понеделник,18.02.2013 г.,се оказа,че колежката Клюкарка я няма на работа.
За съжаление работата си върви и съм доста натоварен,защото колежката клюкарка избяга и се скри след започването на протестите.
Казаха ни,че уж се разболяла и си взела болничен за 2 седмици.
Покри се,за да не я нападне някой,с когото се е отнесла лошо и да й забие нож в гърба.
Нямам думи просто.
Дъх не мога да си поема от клиенти.
В сряда на обяд майка ми се обади и ми каза,че баща мие получил нов инсулт.
Отидох спешно при лекуващия лекар на баща ми,прибрах се в къщи,хапнах и се върнах пак на работа.
Всъщност баща ми получи някакви странни симптоми,които ни уплашиха доста.
Направо ми се реве от страх да не е получил нов инсулт.
Той също е уплашен милия.
Според мен не е инсулт,а в следствие на лекарствата,които пие му са се отпуснали мускулите на тялото и затова говори и се движи трудно.
Аз помня какво му беше състоянието преди година,сега не е така.
Господи,моля те тати да се оправи,моля те,моля те,моля те!!!
Докторът дойде на другия ден,четвъртък,21.02.2013 г.,в 09:00 часа.
Сутринта отидох до работата,обадих се на шефа,казах му,че имам спешен случай и се върнах в нас.
Дойде Доктора на баща ми,той е най-добрият.
Прегледа го и ни предложи да го заведем в болницата.
Ние се съгласихме,а тате се разплака от ужас.
Домашното посещение ни струваше 30 лева.
Отидох при личния лекар,взех направление за хоспитализация.
Върнах се обратно в нас,извикахме линейка,която дойде за 5 минути.
Качихме баща ми го закарахме в болницата.
Приеха го в спешното.
Консултира го шефката на нервното отделение.
Каза му,че няма нов инсулт,а от лекарствата,които пие му са се отпуснали всички мускули в тялото и затова не може да преглъща и трудно се движи.
Милия се разплакал пред нея,казал й колко му е тежко и трудно,тя се позасмяла,защото той е голям образ,когато се опитва да се измъкне от влизане в болница.
И накрая го качихме на едно такси и срещу 5 лева го прибрахме в къщи.
Тате беше много беше доволен.
Купих му за 5 лева едно шише с биберон,за да може да пие и яде течна храна,докато му се оправи гълтача.
На връщане от аптеката срещнах шефа и му разказах какви съм ги свършил и той ми зададе най-логичния въпрос:"Сам ли си?".
Аз му викам:"А,не съм сам,с нашите съм!".
Той уточни:"Не,имаш ли братя и сестри?".
"Не,нямам!" - отговорих му аз.
Шефа ме пусна сутринта,а аз се върнах чак в 15:00 часа.
Като се върнах пак на работа регистрирах един човек и толкова.
Вечерта с Доктора се разминахме и чак в петък си получих рецептата - купих лекарство,което ми струваше 40 лева и ще стимулира мускулите на баща ми,така че хам да са отпуснати,хем да има нормален мускулен тонус.
За съжаление тате е голям паникьор - може да изкара акъла и на Сфинкса,това е и причината да изхабим пари за този,дето духа.
След като се прибрахме трудно говореше и трудно се движеше,но малко по малко тялото му започна да се възстановява.
След като мина уикенда дойде новата седмица.
В сряда,27.02.2013 г.,ходих на очен лекар,за да ми каже защо не виждам добре.
Тя ми каза,че всичко с очите ми е наред и ме прати при личната ми лекарка.
Аз отидох и тя изписа лекарствата на баща ми и ми премери кръвното налягане.
Оказа се,че имам високо кръвно налягане - 145/95.
Предписа ми лекарство за сваляне на кръвното налягане и ми каза,че ще ги пия цял живот.
В четвъртък колежката Клюкарка се завърна от болничния си по-зла от всякога.
Този път злобата й беше насочена към мен.
Аз си мълчах два дни(четвъртък и петък) и чаках да дойдат почивните дни,за да се спася от нея.

Март

В петък успях да си дам номера на телефона на още едно момиче.
В събота и неделя довърших всичката си работа,която имах в Интернет.
В неделя си легнах рано - още в полунощ.
В понеделник,04.03.2013 година,пощенската ми кутия в АБВ-то навърши 12 години.
Цялата седмица се борих с високото си кръвното налягане,опитвах се да правя упражнения,да си почивам повече,да се наспивам.
За съжаление кръвното ми налягане не спадна,а си остана все така високо.
След като минаха съботата и неделята през новата седмица се оказа,че колегата Началник няма да е на работа,а е бъде в отпуска.
В понеделник,11.03.2013 г.,аз свърших 66 % от работата.
Във вторник,12.03.2013 г.,аз свърших 75 % от работата.
В сряда,13.03.2013 г.,аз свърших 80 % т работата.
В четвъртък,14.03.2013 г.,аз свърших 85 % от работата.
В петък,15.03.2013 г.,аз свърших 90 % от работата.
В петък след обяд колежката Клюкарка,с която работихме само двамата цяла седмица каза,че седмицата минала много леко и приятно.
Ще оставя това без коментар,защото иначе ще напиша нещо много лошо,за което след това ще съжалявам.
Претоварването през тази седмица беше напълно излишно.
Още повече,че през същата седмица ми се наложи да платя тока,водата,телефона,здравните вноски,данъка на къщата,при което плащане изгубих 10 лева.
Освен това имах да качвам 50 клипа във Вбокс-а,да правя упражнения и да се наспивам добре.
Осъзнах,че няма време и сили за всичко,затова реших след като кача клиповете да публикувам това писмо до любимата и да спра да ползвам Интернет у дома,т.е. да спра да си ползвам компютъра.
Доста крайно решение,но то ще ми реши доста проблеми.
Всеки ден аз изкарвам един работен ден на работата и още един в нас пред компютъра.
Още повече,че в Интернет не изкарвам пари от дейността си.
Още повече,че в Интернет не успях да намеря приятелите,които търсех.
Още повече,че в Интернет не открих любовта,от която се нуждаех.
Още повече,че в Интернет изгубих мечтите и надеждите си.
Още повече,че в Интернет доверието,което имах към хората.
Сега вече не искам да бъда в Интернет и време да се разделя с него.
Преди 5 години,през октомври 2008 година,в деня,когато купувахме компютъра аз казах на нашите,че това както всичко преди ще завърши зле.
те казаха да не си мисля така и че този път може и да не е толкова лошо.
За мое огромно съжаление се оказах прав.
Хубавото поне е,че от началото до средата на април и през целия месец май ще имам платен годишен отпуск и се надявам,че ще мога да си почина максимално добре.
Не съм си почивал от Коледа и Нова година.
Да се надяваме,че най-напред след 2 седмици ще ми дадат две седмици платен годишен отпуск,а след това през май да си получа и другата почивка.
А след априлската "ваканция" на 15,16 и 17 април ще съм на командировка в Слънчев бряг за обучение за администратори.
Ще бъдем азмБонбонка,колежката Цербер и колежката Секси тяло(нея я познавам още от 2000 г.,когато беше учителка в моя техникум).
Не ми се ходи на това обучение,защото целта му не е да научим нещо ново,а да ме напият и оженят за колежката Цербер.
За съжаление май нямам право на избор.
Ще гледам да не лизна и капка алкохол и няма да подписвам никакви брачни свидетелства.
Единственото,което ме тревожи,че баща ми не се възстановява така както очаквахме.
В резултат на лечението с лекарствата се отпусна целия и сега не може да се възстанови.
Да се надяваме,че със затоплянето на времето през следващите месеци ще се възстанови напълно.
Общо взето живота ми навлезе в коловози,от които няма измъкване,а писмото ми до теб,любима,се превръща в хронология на едно безкрайно препускане от нас до работата,от работата по магазините,от магазините в нас.
И така до края на света!
Затова днес,неделя,17.03.2013 г.,слагам точката на това писмо.
Ако ми се случи нещо интересно ще ти пиша пак,любима.
До скоро!

19.08.2012 г. - 17.03.2013 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на творбата!