biggeorge Lyrics

неделя, 31 юли 2016 г.

Ердоган - луд и убиец?

Ердоган - луд и убиец?



В нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. в Турция група военни се опитаха да вземат властта в свои ръце и да свалят Реджеп Таип Ердоган от поста му.В първите часове на преврата нямаше насилие, само военни бяха завардили основни пътни артерии в Истанбул и Анкара.
След като Ердоган призова хората да излязат по улиците, за да "защитят демокрацията" и него в частност, започнаха да падат и първите жертви.
Президентът на Турция изпрати хиляди невъоръжени хора срещу танкове, самолети, хеликоптери и автомати.
Бяха убити 246 турски граждани, без да се броят метежниците, а повече от 2000 бяха ранени.
Всичко това доказва, че Ердоган е убиец.
После, когато Ердоган върна държавната власт в ръцете си започнаха арестите и уволненията.
Чистката в държавната администрация засегна близо 60 000 души.
След опита за преврат бяха затворени най-малко 131 медии.
Арестите продължават и до днес.
Задържаните са подложени на мъчения, бой, глад, унижения.
Арестувани са журналисти, издатели, военни, полицаи, депутати, обикновени хора.
Общо взето това са все хора, които не харесват Ердоган.
За неуспешния преврат турските управляващи обвиняват Фетхуллах Гюлен.
Ако трябва да сме точни Ердоган и хората му поддържат тезата, че обвиненият като мозък на преврата Гюлен бил хипнотизирал своите привърженици, използвайки "един интересен метод".
По думите им намиращият се в изгнание в САЩ духовник "контролирал хората" чрез духове.
Всичко това доказва, че Ердоган е луд.
Само луд човек вярва в духове.
Хората, които вярват в Бог не вярват в духове, призраци, вампири, върколаци, гадателки, ясновидци и т.н.
Ердоган се прави на религиозен, но всъщност е луд убиец.
И се чудя следното:
След като в Турция ще връщат смъртното наказание не е ли редно под ударите на закона да попадне самия Ердоган?
Той уби 300 души и се кани да убие още хиляди задържани.
Той е доказан убиец.
Следователно трябва да бъде арестуван, осъден и убит.
Сам да си избере начина на изпълнение на присъдата - разстрел, обесване, отрова.
Мисля, че е редно закона да важи за всички.
След като Ердоган е убиец трябва да се въздаде справедливост.
Не е редно да се измъква с оправдания като духове и призраци, а трябва да понесе пълната отговорност за случилото се на 15-16 юли 2016 г.
Защото ако не беше неговата неадекватна реакция и призивите му за всенародна съпротива на невъоръжени хора срещу армията нямаше да има смъртни случаи, нямаше да има насилие, нямаше да има заклани войници на моста над Босфора, нямаше да има прегазени от танкове хора, нямаше да има бомби над турския парламент ...
Нямаше да се случи нищо, защото този преврат нямаше за цел да сваля Ердоган от власт, а само да покаже истинското му лице - на луд убиец.
Ако военните наистина искаха да го свалят от власт щяха най-напред да го арестуват и разстрелят като куче.
После да хванат цялото политическо ръководство на Турция и да разстрелят и тях.
След това да окупират полицейските управления и медиите и да разстрелят всеки, който се опита да им попречи.
Всеки на мястото на метежниците така би направил, защото това е най-логичното действие.
А не да се затварят улици и да се четат декларации по телевизията, че военните са взели властта в свои ръце, без реално да са го направили.
Този преврат беше една голяма постановка, за да се разкрие колко луд е Ердоган.
Лошото е, че на никой от чуждестранните политици не му пука за турския народ и никой няма да се намеси срещу лудия президент на Турция.
Както на никой западен политик не му пукаше за българския народ(и за останалите източноевропейци) гърчещ се под комунистическия ботуш на Сталин, така сега не им пука за турците.
Ръководителите на ЕС са политически проститутки, САЩ и Русия потриват доволно ръце, а останалите Велики сили се чудят как да извлекат ползи от създалата се ситуация.
Защото от един луд убиец всеки има полза.
Лошото е за нас, българите, защото Реджеп Таип Ердоган и Бойко Борисов са приятели, а както казва народната поговорка: "Каквито са ти приятелите, такъв си и ти!".
Разбира се, нашия още не е полудял достатъчно като приятеля си Ердоган, но има време и за това.
Къде е сега Иван Вазов да каже: "Лудите, лудите - те да са живи!".
А аз да допълня гения: "Лудите убийци, лудите убийци - те да са живи, а ние, нормалните, да мрем!".
Луд и убиец ли е Ердоган?
Или само на мен ми се привиждат луди убийци в съседна Турция?

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Ердоган - луд и убиец?

Вагинален секс

Вагинален секс




1. Какво е вагинален секс?

Вагинален секс е, когато нещо се поставя в вагината, обикновено пенис, пръсти или секс играчка.

2. Болезнен ли е вагиналния секс?

Вагиналният секс може да бъде болезнен първия път, но не трябва да продължава да боли, ако се движиш с удобно темпо, ако използваш лубриканти при нужда и ако имаш сексуален партньор, с който можеш да говориш.

3. Вагиналния секс ще ме изложи ли на болести, предавани по полов път?

Да, можеш да се заразиш със сексуално предавани инфекции по време на вагинален секс.
Използването на презерватив може да ти помогне да се защитиш срещу полово предавани инфекции.
Ако използваш секс играчка за вагинален секс не забравяй, че трябва да я измиеш или да й поставиш нов презерватив преди да я споделиш с друг партньор или да я използваш между себе си и партньора ти.

4. Как да защитя себе си или партньорката си от бременност?

Ако правиш вагинален секс с пенис има вероятност от забременяване.
Има много начини да се предпазиш от нежелана бременност, включително мъжки (външни) презервативи и женски (вътрешни) презервативи.
Можеш също да използваш хормонален метод за контрол на раждаемостта (например хапче, лепенка, пръстен) или нехормонален метод (спирала, гъба, гел).

5. Как да правя вагиналeн секс?

Започни бавно, ако можеш.
Отдели време за целувки, галене и говорене, така че влагалището да се възбуди и овлажни.
Когато и двамата сте готови да опитате нещо във вътрешността на вагината, започнете с малки играчки или части на тялото, докато се почувствате готови да преминете към нещо по-голямо.
Не бързайте.
Отпуснете се, дишайте и бъдете търпеливи.
Ако вагината изглежда суха, използвайте лубрикант на водна основа (лубрикантите на маслена основа могат да разграждат латексови презервативи).

Полезни съвети:
- Не поставяй играчка или част от тялото във вагината, след като е била в ректума.
Преди това я измий или постави нов презерватив.
Пренасянето на бактерии от ректума във вагината може да причини инфекция.
- Говори с партньора си преди вагинален секс и разбери какво иска всеки от вас.
- По време на вагинален секс говори с партньора си какво ти харесва и какво не.

петък, 29 юли 2016 г.

Ловите ли покемони?

Ловите ли покемони?
И какви покемони ловите - виртуални или реални?

Преследването на покемони се превръща в болест.
Тази събота и неделя в София в НДК ще има масов лов на покемони.
И се питам следното:
Защо се търсят такива покемони?



Вместо да се търсят такива покемони?



Този женски покемон от вида Хомо Сапиенс ме кефи повече от горния.
Ловите ли покемони?
И какви покемони ловите - виртуални или реални?

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Ловите ли покемони?

четвъртък, 28 юли 2016 г.

Експериментът Кладенецът на отчаянието - 1960 г.

Експериментът Кладенецът на отчаянието - 1960 г.



Д-р Хари Харлоу е доста противоречива личност.

Той става известен най-вече заради неетичните си експерименти с маймуни.

Изследвал поведението на малки маймунки от вида макак резус, които били насилствено отделени от майките си.

Един от експериментите му включвал затварянето на бебето в клетка заедно с макет на маймуна, обсипан с метални шипове, но държащ шише с храна.

Имало и още един макет на майка - гумен и покрит с хавлия, при който обаче нямало храна.

Харлоу се заел да провери при кой от двата макета маймуните ще прекарат повече време.

Оказало се, че повечето предпочели мекия, топъл гумен макет, въпреки че той не удовлетворявал никакви физиологични нужди.

При другата "майка" те ходели само когато огладнеят.

Друг негов експеримент, наречен "Кладенецът на отчаянието", е още по-ужасяващ.

При него Д-р Харлоу взел съвсем малки маймунки, насилствено отделени от своите майки и ги поставил в клетки със стоманена решетка съвсем сами, за да изкорени връзката с майката.

Те останали така цяла година и когато били пуснати, се оказало, че много от тях проявяват психотични симптоми.

Д-р Харлоу се опитал да ги рехабилитира, но много от тях не могли да преминат този процес - дори доброволно се изолирали от останалите.

Женските маймунки пък, които на по-късен етап родили, от своя страна не приели бебето си, като някои от тях дори стигнали до убийство.

С експериментите си Харлоу всъщност цели да покаже важността на това децата да общуват с близките си, да се чувстват защитени от тях и да получават необходимите грижи, внимание и обич, за да се изградят като здрави личности.

Харлоу е известен и с други неетични експерименти върху животни, но се счита, че точно този експеримент е привлякъл вниманието на обществото към лабораторните животни и в крайна сметка довел до днешните етични регулации и създаването на американското движение за правата и свободата на животните.

Въпреки добрите му намерения се счита, че експериментът е неетичен, тъй като подлага на психически тормоз живи същества, като с това опропастява живота им.

сряда, 27 юли 2016 г.

Шест техники за мастурбиране при жените

Шест техники за мастурбиране при жените



Мастурбирането е уникално и почти винаги се стига до оргазъм.
Но ако всеки път правиш едно и също, когато се самообслужваш може би трябва да въведеш малко въображение в удоволствието.
Не е важно, че си сама.
И тогава нещата могат да бъдат забавни.

1. Клитор

Най-лесният начин да задоволиш себе си е със стимулиране на клитора, докато стените на влагалището не започнат да контрактират.
Милвай срамните си устни и бавно се приближавай към клитора.
С постоянни движения със среден натиск раздалечи пръстите си в малки кръгове около клитора и използвай лубрикант по-лесно да постигнеш оргазъм.

2. Оргазъм

Забавяй сама себе си преди да стигнеш до оргазъм.
Като се приближаваш до върха спри поне три пъти преди да позволиш това да се случи.
Колкото повече чакаш, толкова по-силен оргазъм ще преживееш.

3. G-точка

За да намериш G-точката, плъзни пръстите си във вагината и ги свий към предната стена.
Бръкни към гърлото на матката, а след това плъзни пръстите си по стената на вагината.
G-точката е тази по-грапава част на стената на вагината, която се различава от останалата и щом я стимулираш можеш да преживееш множествен оргазъм и скуирт.
Наслади й се.

4. U-точка

Някои жени изпитват интензивна чувствителност около тяхната U-точка - малко местенце на тъканите над пикочния канал.
Милвай тази част и добави магията в изследването на тялото си.

5. Вибратор

Ако не успяваш да стигнеш до края само с пръсти или искаш малко да подправиш нещата най-добрата асистенция може да бъде вибратора.
При някои жени докосването на вибратора до клитора може да бъде твърде интензивно, затова ако го поставиш в близост, а не върху самия клитор ще постигнеш отличен ефект.
Опитай се да стимулираш и срамните си устни или проучи какво би било да стимулираш и двете заедно.

6. "Без ръце"

Някои жени могат да изпитат "фантастичен" оргазъм, т.е. буквално да доведат себе си до оргазъм с помощта на своите мисли.
Опитай се да имаш мокри мечти наяве.
Легни на леглото и фантазирай за горещото преживяване, което би искала да имаш или си имала.
Позволи и на въображението си да бушува.

вторник, 26 юли 2016 г.

Ислямски фундаментализъм или радикален ислям

Ислямски фундаментализъм или радикален ислям



1. Какво е фундаментализъм?

Фундаментализмът (на латински: fundamentum – основание) е събирателно наименование на крайно консервативни философски, морални и социални движения, следващи стриктни норми и принципи за разглеждане на дадена доктрина, а често пъти и проповядващо връщане към отминали (в исторически и културен план) принципи и ценности.
Най-известен от всички е религиозният фундаментализъм, чиято основна задача е възвръщане на религиозните структури като господстващи в обществото.
Основните му идеологически положения са необходимостта от строго спазване на предписанията, установени в религиозните свещени книги, като не се допуска никаква критика или либерално тълкуване на тези текстове.

2. Какво е ислямски фундаментализъм?

С понятието ислямски фундаментализъм, чийто синоним е радикален ислям, се описва всяко религиозно-политическо движение в поддръжка на строгото съблюдаване на Корана и ислямския закон шериат при уреждане на общественото устройство и в личния живот.
Трябва да се посочи, че не съществува единно разбиране за съдържанието на понятието.

3. Възникване на ислямския фундаментализъм

В края на 70-те години на 20 век американските медии, опитващи се да обяснят идеологията на Иранската революция по достъпен начин на публиката, слабо запозната с исляма, започват да я описват като "фундаменталистка версия на исляма" по аналогия с протестантския фундаментализъм в Съединените щати.
Така възниква понятието ислямски фундаментализъм, което през следващите години получава широко разпространение по света.
Категоричното отрицание на голям брой западни ценности и склонността към радикални методи на борба с това, което Осама бин Ладен и други ислямисти наричат завладяване на неверниците и окупация на арабските земи, дават основание на много учени, публицисти и политици да въведат термина ислямофашизъм, който за първи път е използван от френския писател и публицист Максим Роденсон, обозначаващ с него режима на революционната ислямска диктатура в Иран след събитията около 1979 година.
Някои източници твърдят, че автора на термина е италианската писателка Ориана Фалачи.
Известният философ Френсис Фукуяма в 2002 година утвърждава, че сегашният конфликт на цивилизациите е не просто борба с тероризма или борба с исляма като религия или цивилизация, а по-скоро борба с ислямофашизма, тоест с радикално непримиримите и антисъвременни доктрини, отрицаващи ценностите на западната цивилизация, неотдавна получил разпространение в много части на ислямския свят.
Все пак някои известни учени и политици критикуват употребата на термина.
В частност, Евгений Примаков счита, че има ислямски екстремизъм, но не и ислямофашизъм, тъй като фашизма се строи на национализъм.
Някои критици казват, че термина се използва с пропагандни цели.

Песен на месеца 32: Слави, Гъмзата и Ку-Ку Бенд - Бягай

Новата песен на Слави малко ми е садо-мазо, но като цяло става.
На цензурирания клип са махнали всички женски зърна.
Това аз наричам фалшив морал.
Не може в клип да има женски зърна, но може на телевизора да излизат всякакви изроди и да бълват омраза.
След като омразата е позволена, тогава и зърната са разрешени.
Единственото, което не ми стана ясно е края на клипа.
Червените очи на Слави означават ли, че той е вампир?

Слави, Гъмзата и Ку-Ку Бенд - Бягай (Slavi, Gumzata & Ku-Ku Band - Byagay)



Слави, Гъмзата и Ку-Ку Бенд - Бягай (Slavi, Gumzata & Ku-Ku Band - Byagay) - UNCENSORED

понеделник, 25 юли 2016 г.

Опасно ли е мастурбирането?

Опасно ли е мастурбирането?



Специалистите смятат, че не е необходимо един мъж да се допита до тях, за да получи отговор на въпроса дали мастурбирането си заслужава.
Всеки мъж е мастурбирал - и защо не?
Мастурбирането води до приятни изживявания, намалява стреса и е средство, с което се превъзмогва безсънието.

1. Мастурбирането не е "луда работа"

Мъжете често се двоумят дали е нормално да мастурбират.
Определенията за "нормално" и "психопатично" в сексологията обаче са различни от общите представи.
Сексолозите избягват да поставят определения за "нормално" и "ненормално" с аргумента, че се използват много различни варианти за самозадоволяване на сексуалния апетит, като честота и техника на изпълнение.
Всеки мъж мастурбира по специфичен за него начин, твърдят специалистите.
Могат да използват ръцете си, да се търкат в повърхности, да си осигурят специални секс играчки или да го правят дори с вещи от домакинството, като се носи специално облекло, чрез фантазиране, четейки книга или гледайки списание или просто като се гледа в огледалото.

2. Мастурбацията е безопасна, но не съвсем!

За разлика от секса с партньор при мастурбиране не може да има опасения от заболяване от полово преносима болест, нито оплаквания от мускулна треска, торбички под очите, няма да се случат и непохватни моменти, каквито се получават при сексуалното общуване между двама.
Но това не означава, че мастурбацията е съвсем безопасна.
Прекалено честото извършване или прекалено енергичните, груби действия могат да доведат до протъркване и нараняване на кожата на пениса.
При мастурбиране в посока надолу и допир на главичката на пениса в неподходящи повърхности, например в чаршаф, възглавница, е възможно да се нарани отвърстието на уретрата, което да доведе до последващи проблеми като отделяне на урината не на струя, а на пръски.
Фрактура на пениса се случва толкова често при мастурбация, колкото и при секс с партньорка.
Това е болезнено състояние, което се получава при среща на пениса по време на ерекция с твърд обект.
При фрактура на пениса е необходимо да се потърси специалист-хирург за получаване на адекватна медицинска грижа.

3. Вреди ли мастурбацията на сексуалния живот?

По ред причини мастурбирането може да се отрази благотворно при сексуалното общуване с партньорката.
Първо, защото благодарение на мастурбирането мъжете научават за собствените си усещания и по-лесно могат да покажат на партньорката си как предпочитат да бъдат докосвани.
Мастурбирането помага на мъжете да научат и разпознават момента, до който могат да отлагат отделянето на сперма и как да избягват преждевременната еякулация.
Това е и начин да се задоволи сексуалната нужда при отсъствие на половинката или боледуване.
Има случаи, в които мастурбирането действително пречи на взаимоотношенията.
Това обаче се случва, когато мъжът започва да предпочита мастурбирането пред секса с партньорката, стига се до положения, в които я пренебрегва и наранява емоционално.
Иначе според сексолозите мастурбирането не вреди на взаимоотношенията.

4. Някои форми на мастурбиране водят до сексуална дисфункция

Специалистите предупреждават, че мъжете които прекалено често мастурбират и привикнат на по-висока плътност и бързина, при секс с партньорката могат да получат нежелано удължаване на еякулацията или загуба на ерекцията, което е вид сексуална дисфункция.

5. Мастурбирането намалява риска от рак на простатата

Тази зависимост все още не е напълно изяснена.
През 2003 г. австралийско проучване сочи, че честото мастурбиране в юношеството намалява риска от развитие на рак на простатната жлеза в по-късен етап от живота.
Но изследване от 2004 г., показва, че едното няма нищо общо с другото.

Мастурбираш ли?
Одобряваш ли мастурбирането?
Сподели в коментар под клипа!

Не приемайте тази статия като медицинска консултация.
При нужда се обърнете към лекар, които да ви консултира.

неделя, 24 юли 2016 г.

Експериментът Заучена безпомощност - 1965 г.

Експериментът Заучена безпомощност - 1965 г.



През 1965 г. психолозите Мартин Селигман и Стивън Майер провели експеримент, базиран на класическото обуславяне (условните рефлекси) на Павлов, с три групи кучета затворени в клетки.
Кучетата от Група 1 били освободени след известно време без да са им направили нищо.
На кучетата от Група 2 се прилагал електрошок, който можел да се прекъсне, когато кучето натиснело бутон с носа си.
Всяко от кучетата от Група 3 било свързано в двойка с куче от Група 2.
Когато куче от Група 2 било удряно с електрошок, електричество със същата интензивност и продължителност удряло и кучето от Група 3.
Разликата между двете групи била, че при кучетата от Група 3 електрическите импулси не можели да се прекъснат, дори при натискането на бутона.
За животните от Група 3 изглеждало, че електрошока спира на случаен принцип, но всъщност това се случвало, когато кучето от Група 2 в двойката натиснело своя бутон.
За кучетата от Група 3 ударите нямали никаква последователност и изглеждали неизбежни, което довело до т.нар "заучена безпомощност".
Каквото и да правели горките животни не успявали да се освободят, а просто трябвало да изтърпят, докато електрошока спре "от само себе си".
Оказало се, че след експеримента кучетата от Група 3 показали симптоми на клинична депресия.

По-късно кучетата от трите групи били поставяни сами в кутия с ниска преграда и отново били удряни с електрошок.
Животните лесно можели да прескочат преградата и да прекъснат болката.
Кучетата от Групи 1 и 2 бързо научили какво е "спасението".
Кучетата от Група 3, които преди това се научили, че нищо не е имало ефект върху електрошоковете, просто легнали пасивно и скимтяли, когато им пускали електричество.
Това е драматичен пример за забавяне на процеса на обучение чрез заучена безпомощност.

Във втори експеримент по-късно същата година с нови групи от кучета, учените изключи възможността за бягство.
Те отново разделили кучетата на три групи и ги подложили на същите тестове, но кучетата в Група 3 били обездвижени с медикаменти.
Както се случило и предишния път след преминаването на действието на лекарствата кучетата от Група 3 показали заучена безпомощност.

При тези експерименти се установило, че има само един лек за заучена безпомощност.
Учените предположили, че кучетата не се опитват да избягат, защото очакват, че каквото и да направят нищо няма да спре електрошока.
За да се промени това очакване, експериментаторите заставали до кучетата и премествали краката си по време на електрошока, имитирайки действията, които кучетата трябвало да предприемат, за да избягат от електричеството.
Това трябвало да се направи най-малко два пъти преди кучетата да започнат да прескачат бариерата самостоятелно.
Всички други методи, като например заплахи и награди, нямали ефект върху заучената безпомощност на кучетата от Група 3.
Макар че по време на експеримента са измъчвани животни, той е много показателен, че само личния пример може да преодолее заучената безпомощност.

За съжаление заучената безпомощност не е чужда и на хората.
Прост пример е дете, което винаги получава ниски оценки в училище.
Ако с детето не се работи допълнително, то автоматично ще счита, че каквото и да направи няма да може да промени нещата.

четвъртък, 21 юли 2016 г.

Интерсексуалност

Интерсексуалност



1. Какво е интерсексуалност?

Интерсексуалност е наличието у един индивид на неопределени или смесени полови белези.
Интерсексуалните хора по рождение притежават полови белези, които ги причисляват или ги отличават и от двата пола.

2. Колко често се среща интерсексуалността?

Статистиката на Фаусто-Стърлинг (2000 г.) сочи че около 1% от живородените деца показват някаква форма на полова двойственост, а при 0,1%-0,2% се налага специално медицинско внимание и евентуална хирургическа намеса с цел прикриване на вторичния пол.
Според източници като Леонард Сакс (2002 г.) обаче, процентите са едва 0,018 от всички живородени.

3. Гени и интерсексуалност

В развитието на плода важна роля играе т.нар. SRY ген, който кара ембрионалните гонади да се превърнат в тестиси.
Липсата на този ген позволява гонадите погрешно да се трансформират в яйчници.
Впоследствие развитието на определени вътрешни и външни репродуктивни органи се определя от хормона, произвеждан от гонадите (вече трансформирани в тестиси или яйчници).
Няколко седмици след зачатието у плода се формират женски гениталии, които в зависимост от развитието на гонадите или се преобразуват в мъжки, или си остават женски.
За да започне преобразуването на първоначално женските гениталии в мъжки е необходимо гонадите да се развият като тестиси, тестисите да започнат да произвеждат тестостерон и клетките да реагират правилно на тестостерона.
Тогава вече формираните урогенитални гънки набъбват, срастват се и образуват скротума, а все още неоформения клитор нараства значително, за да се превърне в пенис.

4. Видове интерсексуалност

Поради сложния и променлив процес е възможно да се роди дете с типично женска полова анатомия и женствена външност, но с твърде голям клитор или с типично мъжка анатомия и външност, но с необичайно малък пенис с отвор в основата.
Възможни са и всякакви междинни вариации между тези два варианта - например съвсем неразвит пенис с ясно изразен отвор и празен скротум или твърде голям клитор и частично срастнати срамни устни.

5. Причини за интерсексуалност

Редица причини могат да доведат до интерсексуалност.
Някои от тях са на хромозомно ниво.
Макар в общия случай хората да имат XY (при мъжете) и XX (при жените) хромозоми това съвсем не са единствените възможни комбинации.
Доста често се наблюдават и комбинациите XO, XXX, XXY, XYY, XO/XY, XX у мъже, XY у жени и пр.
В някои случаи половите хромозоми са над четири в комбинация.

сряда, 20 юли 2016 г.

Експериментът Малкият Албърт - 1920 г.

Експериментът Малкият Албърт - 1920



Джон Уотсън е известен американски психолог от началото на ХХ век.

Той е считан за бащата на бихейвиоризма (от behaviour - поведение).

По това време експериментът с класическото обуславяне (условните рефлекси) на Павлов (за кучето и лампата) е бил много популярен, ето защо Уотсън решава да доразвие теорията му, като докаже, че емоционалните реакции на човека също са условни рефлекси.

Малкият Албърт бил емоционално стабилно 9-месечно бебе, което за пръв път в живота си се запознало с бял заек, бяла мишка, маймуна, маски с и без косми, памук и други стимули.

Алберт опознал обектите около себе си с любопитство, както всяко едно дете на неговата възраст, без да дава индикации за каквото и да било неудобство, свързано с животните или предметите.

След това Уотсън оставил детето да си играе с една бяла мишка, но в момента, в който то я докоснало, зад гърба му се разнесъл силен и пронизителен звук от дърводелски чук, удрящ по метален прът.

Детето реагирало веднага, изплашило се и започнало да плаче.

Уотсън обаче искал да доведе експеримента си до край, затова всеки път, когато Алберт докосвал бялата мишка, се чувал и силният звук.

След няколко дни бебето започвало да плаче само при вида на мишката, защото вече я асоциирало с неприятния, плашещ звук.

Това не задоволило Уотсън и той решил да провери дали този, вече ирационален, страх е само от мишките, или и от други обекти.

За негова радост Алберт започвал да плаче, щом видел бяло зайче, топка памук и дори брадата на Дядо Коледа.

Уотсън обаче не спрял дотук - той се опитал да определи дали придобитият страх продължава.

Изследователите дали на детето почивка от един месец, след което отново го подложили на тестовете за страх от бели пухкави животни и предмети.

Сами можете да се досетите какъв бил резултатът - остра реакция на страх от страна на детето.

За съжаление, "тъй като нямал време", Уотсън пропуснал да "излекува" страховете, които собственоръчно е създал.

Не е ясно какво се е случило с малкия Албърт впоследствие, но вероятно тези придобити страхове са довели със себе си множество негативни последици за него и бъдещото му психично и емоционално развитие.

Най-големите масови убийци на 20 век

Най-големите масови убийци на 20 век




През 20-ти век бяхме свидетели смърт и убийства от безпрецедентен мащаб.
Това беше векът на Холокоста и двете световни войни, на комунистически, нацистки, фашистки и военни диктатори, които убиха повече от 100 милиона души.
Ще видите най-големите масови убийци на 20 век подредени във възходящ ред по броя на жертвите, които са оставили след себе си.
Жертви на конфликти, резултат от намесата на САЩ, Великобритания и Франция в Корея, Алжир, Виетнам, в Персийския залив, Афганистан и Ирак са изключени от тази класация, защото те са се "борили" с диктатори.
В действителност, когато "освободителните" войни се оказали непопулярни или невъзможни да бъдат спечелени, те били прекратени под натиска на общественото мнение.

36. Ген. Аугусто Пиночет
В Чили от 1973 г. до 1990 г.
Режим: Военна диктатура
Жертви: 3000 (политически опоненти)

35. Ген. Хорхе Видела
В Аржентина от 1976 г. до 1983 г.
Режим: Военна диктатура
Жертви: 13 000 (леви политически опоненти)

34. Робърт Мугабе
В Зимбабве от 1982 г. до днес
Режим: Лична диктатура
Жертви: 15 000 (политически / племенни опоненти)

33. Аятолах Рухолах Хомейни
В Иран от 1979 г. до 1989 г.
Режим: Ислямска диктатура
Жертви: 20 000 (политически / религиозни опоненти)

32. Хафез Асад / Башар Асад
В Сирия (Хафез Асад от 1970 г. до 2000 г.; Башар Асад от 2000 г. до днес)
Режим: Диктатура на партия Баас
Жертви: 25 000 - 30 000 (политически / сектантски опоненти)

31. Фидел Кастро
В Куба от 1959 г. до 2006 г.
Режим: Комунистически
Жертви: 30 000 (политически опоненти)

30. Ген. Франсиско Франко
В Испания от 1939 г. до 1975 г.
Режим: Фашистка / военна диктатура
Жертви: 35 000 (политически опоненти)

29. Хисен Хабре
В Чад от 1982 г. до 1990 г.
Режим: Военна диктатура
Жертви: 40 000 (политически опоненти)

28. Рафаел Леонидас Трухильо
В Доминиканска република от 1930 г. до 1961 г.
Режим: Лична диктатура
Жертви: 50 000 (политически опоненти)

27. Франсоа Дювалие / Жан-Клод Дювалие
В Хаити ("Папа Док" от 1957 г. до 1971 г.; "Бейби Док" от 1971 г. до 1986 г.)
Режим: Лична диктатура
Жертви: 60 000 (политически опоненти)

26. Ген. Ефраин Риос Монт
В Гватемала от 1982 г. до 1983 г.
Режим: Военна диктатура
Жертви: 70 000 (селяни, политически опоненти)

25. Жан-Бедел Бокаса
Централно-африканската република от 1966 г. до 1979 г.
Режим: Лична диктатура
Жертви: 90 000 (политически опоненти)

24. Хасан ал Тураби
В Судан от 1989 г. до 1999 г.
Режим: Ислямска диктатура
Жертви: 100 000 (политически / религиозни опоненти)

23. Мишел Микомберо
В Бурунди от 1966 г. до 1976 г.
Режим: Лична диктатура
Жертви: 150 000 (хуту)

22. Хо Ши Мин
В Северен Виетнам от 1945 г. до 1969 г.
Режим: Комунистически
Жертви: 200 000 (политически опоненти, Южен Виетнам)

21. Фодей Санко
В Сиера Леоне от 1991 г. до 2000 г.
Режим: Лична диктатура
Жертви: 210 000 (политически опоненти)

20. Чарлз Тейлър
В Либерия от 1989 до 1996 г.
Режим: Лична диктатура
Жертви: 220 000 (политически / военни противници и цивилни)

19. Ген. Мобуту Сесе Секо
В Заир / Конго от 1965 г. до 1997 г.
Режим: Лична диктатура
Жертви: 230 000 (политически опоненти)

18. Бенито Мусолини
В Италия от 1922 г. до 1945 г.
Режим: Фашистка диктатура
Жертви: 250 000 (етиопци, либийци, евреи, политически опоненти)

17. Яхя Хан
В Пакистан от 1970 до 1971 г.
Режим: Военна диктатура
Жертви: 300 000 (бенгалци в Източен Пакистан)

16. Иди Амин
В Уганда от 1971 г. до 1979 г.
Режим: Лична диктатура
Жертви: 300 000 - 500 000 (политически / лични противници)

15. молла Мохамад Омар
В Афганистан от 1996 г. до 2001 г.
Режим: Ислямска диктатура (талибани)
Жертви: 400 000 (политически / религиозни опоненти)

14. Сукарно
В Индонезия от 1945 г. до 1966 г.
Режим: Националистическа диктатура
Жертви: 500 000 (комунисти)

13. Йосип Броз Тито
В Югославия от 1945 г. до 1980 г.
Режим: Комунистически
Жертви: 570 000 (политически опоненти)

12. Саддам Хюсеин
В Ирак от 1979 г. до 2003 г.
Режим: Диктатура на партия Баас
Жертви: 600 000 (шиити, кюрди, кувейтци, политически опоненти)

11. Жан Камбанда
В Руанда през 1994 г.
Режим: Племенна диктатура (хуту)
Жертви: 800 000 (тутси)

10. Якубу Говон
В Нигерия от 1967 г. до 1970 г.
Режим: Военна диктатура
Жертви: 1 милион (биафранци умрели от глад и войници, убити в гражданската война)

9. Менгисту Хайле Мариам
В Етиопия от 1974 г. до 1978 г.
Режим: Комунистическа военна диктатура
Жертви: 1,5 милиона (еритрейци / политически опоненти)

8. Ким Ир Сен
В Северна Корея от 1948 г. до 1994 г.
Режим: Комунистически
Жертви: Най-малко 1,6 милиона (политически опоненти / цивилни чрез глад)

7. Пол Пот
В Камбоджа от 1975 г. до 1979 г.
Режим: Комунистически (Червените кхмери)
Жертви: Най-малко 1,7 милиона (политически опоненти)

6. Исмаил Енвер паша
В Османска Турция от 1915 г. до 1920 г.
Режим: Военна диктатура
Жертви: 2 милиона (арменци, гърци и асирийци)

5. Хидеки Тоджо
В Япония от 1941 г. до 1945 г.
Режим: Военна диктатура
Жертви: 5 милиона (Японските жертви през Втората световна война)

4. Крал Леополд II
В Белгия от 1886 г. до 1908 г.
Режим: Колониална империя в Конго
Жертви: 8 милиона поробени конгоанци

3. Адолф Хитлер
В Германия от 1933 г. до 1945 г.
Режим: Нацистка диктатура
Жертви: 30 милиона

Ужасът на диктатурата на Адолф Хитлер се крие в най-известното му престъпление - Холокоста, което стои на първо място в аналите на човешката жестокост.
Холокоста се провежда под прикритието на Втората световна война, един конфликт, който Хитлер преследва с цел получаване на "жизнено пространство".
Войната в крайна сметка струва живота на милиони хора, оставяйки Европа опустошена, а Третия райх в руини.

2. Йосиф Сталин
В Съветски съюз от 1929 г. до 1953 г.
Режим: Комунистически
Жертви: 40 милиона

Параноичният наследник на Ленин е подгласник в класацията на масовите убийци.
Сталин налага умишлен глад на Украйна, убива милиони заможни селяни ("кулаци"), като отнема земите им, прочиства собствената си партия, разстрелва хиляди и изпраща още милиони да работят като роби и да загинат в лагерите ГУЛАГ.

1. Мао Дзъдун
В Китай от 1949 г. до 1976 г.
Режим: Комунистически
Жертви: 60 милиона

Великият кормчия на Китай е всъщност най-големият масов убиец в историята.
Повечето от жертвите му са били негови последователи, убити като "земевладелци" след комунистическия преврат.
Много китайци са умрели от глад в "Големият скок" от 1958-1961 г., или убити и измъчвани в трудови лагери в Културната революция от 60-те.
Ръководството на Мао с неговото лошо икономическо управление и непрекъснати политически катаклизми довежда до бедност милиони хора в Китай.
Страната прегърна капитализма десетилетия след смъртта му.

Според теб кои ще бъдат най-големите масови убийци на 21 век?
Владимир Путин
Реджеп Таип Ердоган
Президентът на САЩ
Лидерът на ИДИЛ
Сподели в коментар под клипа!

вторник, 19 юли 2016 г.

Безопасен секс

Безопасен секс




1. Какво е безопасен секс?

По дефиниция безопасният секс е полов акт, при който партньорите са предприели мерки против риска от заразяване с половопреносими инфекции.
Това предполага избягване на контакт с телесните течности на партньора - вагинален, анален секрет, кръв и др.
Трябва да се изтъкне обаче, че не съществуват мерки, които напълно да елиминират този риск, т.е. той може да бъде драстично редуциран по един или друг начин, но никога не може да бъде изцяло избегнат.
Безопасният секс е актуална тема вече над тридесет години, от разпространението на глобалната пандемия от ХИВ/СПИН до ден днешен.
От тогава насам на него се отдава централната роля във всяка програма за сексуално образование.

2. Методи за практикуване на безопасен секс

Основния метод за превенция от заразяване си остава физикалният.
Макар че презервативът се е превърнал в символ на безопасния секс, последният не се изчерпва само с ползването на презервативи.
За да бъде "мероприятието" максимално ефективно, при използването на презерватив трябва да се съблюдават определени "правила".
На първо място, презервативът трябва да бъде използван през цялото време на коитуса.
Свалянето или падането му, дори и за съвсем кратко, практически елиминира защитния му ефект, особено ако през това време е имало проникване.

3. Женски и мъжки презерватив

Постепенно набира популярност и дамският еквивалент на презерватива.
Също като мъжкият му аналог, той е изготвен от еластична материя.
Поставя се във влагалището преди секс и осигурява висока степен на защита от половопреносими инфекции и нежелана бременност.
Тези два варианта на презервативи са единствените средства, осигуряващи висока защита както срещу инфекции, така и срещу нежелана бременност.
Ефективността им и по двата показателя е над 99%.

4. Безопасен групов секс

Сексът с повече от един партньор едновременно предполага използването на отделен презерватив за всеки отделен партньор.
Ако бъде използван един и същ кондом, активният партньор остава защитен, но съществува риск от предаване на инфекции между пасивните партньори.

5. Безопасен анален секс

Аналният секс е особено рисков, дори между дългогодишни партньори, които са медицински тествани и нямат половопредавани инфекции.
Аналната лигавица е по начало нежна и лесно ранима, което силно улеснява проникването на патогени.
Също така, тя е особено богата на имунни клетки, което благоприятства най-вече заразяването с ХИВ, тъй като той поразява организма именно навлизайки в тези клетки.
Дори и партньорите да нямат половопреносими инфекции, редуването на анален и вагинален секс може да доведе до попадането на чревни бактерии във влагалището или на влагалищни бактерии в ректума.
Това води до развиването на вагинити или колити, които са особено неприятни и трудно лечими, тъй като тези бактерии са част от естествената микрофлора и по правило са по-неподатливи на антибиотично лечение.
Попадането на чревни бактерии в пикочния канал може да причини баланит - възпаление на главичката на пениса или дори усложняване на инфекцията, при което бактериите достигат по-горните отдели на пикочополовата система, предизвиквайки простатит, епидидимит и др.
Силно препоръчително е използването на презерватив при анален секс и смяна на презерватива при редуване на аналния с вагинален секс, особено при скорошни случайни партньори.
Тъй като ректумът няма естествена лубрикация, каквато има влагалището, аналният секс често е твърде болезнен.
Само че употребата на лубриканти, базирани на масла едновременно с латексови презервативи, е неуместна.
Маслото може да разтвори и изтъни в една или друга степен латекса, което може да доведе до скъсване на презерватива.

6. Ваксинация и безопасен секс

Макар че не влизат в определението за безопасен секс, ваксинациите срещу половопреносими заболявания са един много добър метод за профилактика.
Това важи най-вече относно защитата от човешкия папилома вирус, който причинява рак на маточната шийка и за вируса на хепатит В, тъй като за сега са разработени ефективни ваксини само срещу тези половопреносими заболявания.
Учените трескаво работят за създаването на ваксина против ХИВ, но за съжаление усилията им засега остават безуспешни.
По всичко личи, че това положение ще остане непроменено в близките години.
По тази причина, ваксинирането против папилома вируса или хепатит не изключва нуждата от използване на презервативи.

7. Превенция за безопасен секс

Решаващо е здравната култура и сексуалното образование в едно общество да бъдат на високо ниво.
Познанията за половопреносимите заболявания, рисковете, усложненията и превенцията им трябва да бъдат придобити още в училищна възраст.

Използваш ли презервативи?
Практикуваш ли безопасен секс?
Сподели в коментар под клипа!

Не приемайте тази статия като медицинска консултация.
При нужда се обърнете към лекар, които да ви консултира

събота, 16 юли 2016 г.

Истината за Мотикаря

Истината за Мотикаря



1. Кой е Мотикаря?

Не си чувал за Мотикаря?
Сигурно не ползваш Интернет.
Мотикаря е този, който се подигра с Гери-Никол и Криско.
Предполага се, че той е автора на гаврата с Кирил и брат му Методий.
Мотикаря си прави бъзик с хилядите неграмотни потребители, с простотията и селянията, които ни заливат всеки ден.
Днес всички се чудят кой е Мотикаря?!?
Мотикаря казва за себе си, че е на 21 години и че работи като управител на мотика в селскостопанска среда.
Това е информацията, която можем да видим в сайта му.
Дали е истина обаче е съвсем друг въпрос!?!

2. Защо Мотикаря крие своята самоличност?

Много хора искат да му отмъстят за грубите шеги и обиди, които публикува в Интернет.
Дори са обявили награда за главата му от 2000 лева.
Издирват го жив или мъртъв.
Има предположения, че той е от Пловдив, но със същата сила можем да кажем и че е от Луната.
И не, това не е неговата снимка, а просто поредният бъзик с потребителите.

3. Какво е Мотикаря?

По-важно е какво е Мотикаря, а не кой е той.
Мотикаря е мем.
Мем е идея, която се разпространява чрез World Wide Web.
Идеята може да вземе форма на хиперлинк, видео, снимка, уебсайт, хаштаг или просто дума или фраза.
Мемът може да се разпространява от човек на човек в социалната мрежа, блогове, имейли или други Интернет услуги.
Друг такъв мем, който се разпространява в българското Интернет пространство е Спиндермаан.
Начинът, по който пише Мотикаря е подобен на Спиндермаан и остава съмнението, че зад двата феномена стои един и същ човек.
Може би Спиндермаан е брат на Мотикаря, а двамата са новите Кирил и Методий?!?
Безспорен факт е, че и двамата имат верни последователи и имитатори.

А ти харесваш ли Мотикаря?
Сподели в коментар под клипа!

петък, 15 юли 2016 г.

Абортите

Абортите




1. Какво е аборт?

Абортът е прекратяване на бременността чрез изхвърляне или отстраняване на ембриона или фетуса от матката.
Обикновено ембрионът или фетусът не са жизнеспособни извън майчиния организъм.
Абортът може да настъпи спонтанно или да бъде предизвикан изкуствено.
Спонтанният аборт, известен още като помятане, е резултат от усложнения по време на бременността.
Изкуственият аборт може да бъде извършен по желание на майката или по медицински показания.

2. Срок за прекъсване на бременността

В законодателствата на различните страни моментът, преди който може да бъде извършен аборт, е различен.
В България това е краят на дванадесетата седмица от първия ден на последната менструация.
В някои страни е възможно и късно прекъсване на бременността, когато има медицински причини за това.

3. Способи за прекъсване на бременността

За извършването на аборт съвременната медицина използва медикаменти или оперативни методи.
Медикаментите се използват през първия и втория триместър на бременността, но през втория хирургическите методи са по-безопасни.
Медикаментозният аборт е забранен в България и не се практикува от нито едно болнично заведение.
Извършен от квалифициран лекар в контролирана среда, оперативния аборт е сравнително безопасна процедура.
Нелегалните аборти обаче, извършени от неквалифицирани лица, крият сериозен риск за здравето на майката.
Нелегалните прекъсвания на бременността са причина за десетки хиляди смъртни случаи, най-вече в развиващите се страни и в страни, в които абортът е незаконен.

4. Извършване на аборт

След необходимите изследвания и доказване на бременността, се постъпва в специализирана акушеро-гинекологична клиника.
Самата процедура се извършва под анестезия (с локална или обща упойка) и трае около 10 минути.
В зависимост от имунната система и здравословното състояние на жената общата работоспособност може да се възвърне и до 24 часа.
След манипулацията, пациентът не се хоспитализира за повече от няколко часа.

5. Абортът в българското право

До навършване на пълнолетие на майката, абортът се извършва само със съгласието на родителите и по установения законов ред.
Всяка изкуствено прекъсната бременност чрез хирургическа намеса, извършена извън специализирано болнично заведение, носи риск от смърт или други тежки здравословни последици за майката (безплодие, инфекции и др.), поради което се преследва от закона и се нарича криминален аборт.
Престъпен е и абортът, извършен след края на третия месец на бременността, без да има медицински причини, които да го налагат.

6. Статистика за абортите в България




Статистиката за абортите в България през последните около 60 години е меко казано стряскаща.
От 1953 г., когато за първи път имаме статистика за легални аборти "по желание", броят започва да нараства рязко.
По време на почти целия тоталитарен режим на комунистическата партия, след официалното узаконяване на на абортите, броят аборти на година не слиза под 100 000, а за определени години броят на легалните аборти достига около 160 000.
(При това в статистиката не са включени нелегалните аборти, които по сметка на АГ специалисти са около 30% от посочените легални.)




Докато гледаме тази статистика, не можем да не видим, че реално в България от 1953 г. до днес за били абортирани средно повече деца отколкото са се родили.
При това положение не е учудващо, че в страната ни днес има около 270 000 семейства, които не могат да имат деца, а също така и че нацията ни е изправена пред сериозна демографска криза.




7. Аборт и безплодие

Всяка медицинска процедура носи риск и абортът не е изключение.
Най-сериозните проблеми се появяват в онези редки случаи, когато се развие следоперативна инфекция.
Ако жената е имала значителен брой аборти може да се развие отлепване в горната част на шийката на матката или във вътрешността на матката.
Най-голяма е опасността при извършване на аборт в тийнейджърска възраст.
Абортите в тази възраст много често водят до безплодие.

8. Аборт при тийнейджърите

За съжаление България е на първо място в Източна Европа и на трето в света по брой на абортите, направени от момичета на възраст от 15 до 19 години.
Тревожен е фактът, че напоследък възрастовата граница рязко спада и все повече 14–15-годишни момичета забременяват.
Най-уязвими, разбира се, са подрастващите от рисковите групи - роми, социално слаби, проституиращи.
Те лесно се доверяват и без да се замислят, склоняват да правят секс, не познават методите на контрацепция, а много от тях решават изобщо да не се предпазват.
Когато бременността е налице, често за много жени и момичета единственият изход остава абортът.
Те смятат майчинството за тежко бреме, не са готови да се обвържат емоционално и финансово с отглеждането на детето, често нямат партньор до себе си и лесно вземат крайното решение.
Въпреки че днес информацията за различните видове контрацепция е лесно достъпна, а възможностите са най-разнообразни - презервативи, хормонални таблетки, пластири, все още много момичета и жени правят аборт.
За съжаление контрацептивите масово се употребяват неправилно, а това води до увеличаване на риска от нежелана бременност и от заразяване с болести, предавани по полов път.
Затова е препоръчително момичетата и жените да обсъдят с акушер-гинеколог кой начин за предпазване да изберат.
Специалистът ще им предложи най-доброто решение, като преди това вземе предвид личните предпочитания, възрастта и това дали жената е правила аборт, има ли деца, гинекологични заболявания и пр.
Презерватив, таблетки или и двете - не се притеснявайте да попитате лекаря за всички подробности за това как да ги употребявате правилно.

9. Аборт или майка тийнейджърка

Прекъсването на бременността в тийнейджърска възраст е опасно, но да станеш майка на 15, променя изцяло съдбата.
Затова лекари, психолози, педагози и родители трябва да полагат усилия, за да станат младите сексуално отговорни.
Във възрастта между 15 и 20 години хормоните бушуват и съвсем естествено е силното желание на тийнейджърите да общуват с противоположния пол.
Колкото и неприятно да е за много възрастни, сексът също е част от това общуване.
Продължава да има родители, които нямат желание да разговарят с децата си за секс, а още по-лошото е, че те смятат това за ненужно.
Много често мотивът е "дъщеря ми си знае".
А ако с тези "знания" тя забременее?
Реакциите на родителите са най-различни - често те изпадат в паника, проявяват агресия към детето си, следват упреци, скандали и дори отлъчване от семейството.
Но дали момичето да направи аборт или да задържи детето?
Дори психолог с дългогодишен опит не може да даде еднозначен отговор, защото всеки случай е строго индивидуален.
Ако обаче момичето реши да роди и да задържи детето, добре е да знае, че за да е емоционално стабилно и да се чувства сигурно и защитено, новороденото има нужда да се привърже към един-единствен човек.
Най-често това е неговата майка.
В социалния дом не е възможно за всяко бебе да се грижи отделен човек и така детето расте без любов и нежност.

Ако забременееш би ли направила аборт или ще родиш детето?
Ако приятелката ти забременее ще я накараш да направи аборт или ще я подкрепиш да задържи детето?
Сподели в коментар под клипа!

Не приемайте тази статия като медицинска консултация.
При нужда се обърнете към лекар, които да ви консултира.

Уволнение за Ненчев и импийчмънт за Плевнелиев

Уволнение за Ненчев и импийчмънт за Плевнелиев

Мисля, че е време да бъде уволнен Министъра на отбраната Николай Ненчев и да започне процедура по отстраняване на Президента Росен Плевнелиев.
Причината за това е, че в последните си няколко изказвания Министъра на отбраната и Президента на Република България проявяват открита вербална агресия срещу Русия, която е най-голямата по територия страна в света с една от най-силните и добре въоръжени армии.
Днес Ненчев се опълчи на Борисов: Нямаме нужда от демилитаризиране.



От друг страна изказванията на Плевнелиев са изпълнени с агресия срещу Русия:



Плевнелиев: Ние не сме в казахските степи
Плевнелиев: Никога няма да признаем Крим за руски
Идеята за флотилията срещу Русия - турска
Плевнелиев със "смела" реч в Страсбург срещу Русия
То не бяха флотилии, то не бяха речи, интервюта и изказвания срещу Русия и анексирането на Крим, то не бяха хибридни войни.
Много по-големи и силни държави от България не говорят срещу Русия, но малка България с никаква отбрана се дуе и пъчи чрез Плевнелиев и Ненчев.
Вече е очевидно, че Президента защитава позицията на САЩ.
Може би получава опорни точки от американското посолство, като в замяна американските власти са му обещали висок пост след края на мандата му.
Вероятно затова и няма да се кандидатира повторно за президент.
Но дори Плевнелиев да си тръгне днес от Президентството той оставя много лошо наследство за следващия и за българския народ като цяло.
Агресията срещу Русия, дори и само вербална, е опасна за България.
Тя може да доведе до непредвидима реакция от страна на руските управляващи.
Затова депутатите в Народното събрание трябва да съберат подписи за импийчмънт на Президента, за да бъде незабавно отстранен от поста си преди да е изговорил още неща по отношение на Руската федерация.
Никой не казва, че трябва обичаме Путин, но не можем да бъдем агресивни към държава с ядрени оръжия и хилядократно превъзхождаща ни по въоръжение армия.
Слава Богу, засега управляващите в Русия гледат с насмешка на нелепото поведение на Президента и Министъра на отбраната и не приемат на сериозно техните изявления.
Всичко това е временно обаче.
За да няма лоши последствия за България още днес трябва да се спре вербалната агресия на управляващите.
САЩ са далече и няма да ни спасят, независимо какво са обещали на Президента.
По-добре за България е той и хората около него да бъдат "уволнени" по законен начин от властовите си позиции, за да не въвлекат страната ни в конфликт, от който няма да излезем победители.
Безспорен факт е, че САЩ дърпаха конците на украинските протестиращи от 2014 г., а след "революцията" назначиха марионетно, неонацистко правителство в Киев.
Може би сега дърпат конците и на българските управляващи.
А дали крайната цел на американците не е разпада на ЕС, ликвидацията на Европа като конкурент на световната сцена и на световните пазари, както и ново преразпределение на света по подобие на това след Втората световна война?
И всички тези усилия само, за да се попречи на народите по света (включително и американския) да управляват сами своята съдба.

вторник, 12 юли 2016 г.

Мимическият експеримент на Ландис - 1924 г.

Мимическият експеримент на Ландис - 1924 г.



През 1924 г. психологът Карни Ландис решил да изследва дали различните емоции водят до специфични, сравними изражения (мимики) на лицето, според съответната емоция.

Целта му била да проследи движението на лицевите мускули, отговорни за физиономията на хората, когато изпитват отвращение, шок, радост и т.н и да сравни резултатите.

По-голяма част от участниците в този експеримент били студенти.

Лицата им били боядисани с черна боя, за да могат по-лесно да се проследят лицевите им движения и ги изложили на различни стимули, целящи да предизвикат съответната емоция.

Реакцията на всеки от участниците била заснемана от Ландис.

Стимулите в експеримента включвали помирисване на амоняк, показване на порнографски сцени, слагане на ръката в кофа с жаби - дотук нищо кой знае колко фрапиращо.

Финалният тест, на който били подложени хората прави този експеримент толкова шокиращо-отвратителен.

Всички участници били накарани да обезглавят плъх според дадените им инструкции.

Всички били отвратени, но една трета все пак го направили.

Лошото е, че никой от тях не знаел как да умъртви животното бързо и безболезнено.

Интересното в случая е, че изследването не е толкова показателно за емоциите и съответното лицево изражение, колкото до факта, че хората са готови да направят почти всичко в ситуация като тази.

Ами ако в даден момент някой ги накара да убият човек "защото са освободени от отговорност"?

Влиянието на авторитетите върху масите е обект на множество изследвания в психологията, но експерименти като този са твърде травмиращи - има и далеч по-етични методи на провеждане.

неделя, 10 юли 2016 г.

Проект на Закон за противодействие на тероризма на Министерски съвет

Проект на Закон за противодействие на тероризма на Министерски съвет

Публикувам пълният текст на Проектозакона за противодействие на тероризма.
Файлът с текста можете да намерите тук.
За самия проектозакон мога да кажа само, че е неадекватен на актуалната терористична обстановка по света.
Освен това основният обект на този закон няма да бъдат терористите, а мирните граждани.
Законът може да бъде използван от овластени лица за саморазправа с опозиционно и инакомислещите граждани.
Препоръчвам на всички да прочетат внимателно текста на закона и след това да се замислят над две мнения, които също публикувам тук:
------------------------------------------------------------------------
СТАНОВИЩЕ НА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ “ЗЕЛЕНИТЕ“
ПП „Зелените“ е против разглеждането и приемането на предложения специален законопроект за противодействие на тероризма. Смятаме, че в този му вид законопроектът няма да доведе до по-ефективна борба с подготовката и извършването на терористични актове, а единствено ще служи като инструмент за саморазправа спрямо неудобни граждани чрез използването на МВР и ДАНС.
На мнение сме, че предложеният законопроект е атака срещу основни конституционни права на гражданите, както и срещу базисни правни положения като презумпцията за невинност.
Особено опасни в това отношение са чл. 16 и чл. 17 от закона, които предвиждат сериозно ограничаване на правото на придвижване и други основни права въз основа на „обосновано предположение, че лицето е свързано с терористична дейност" - формулировка, от която не личи доколко става дума за обосновано предположение за подготвяне или извършване на конкретно престъпление, подкрепено със съответните доказателства.
Изключително притеснителни са и предложените изменения в Закона за специалните разузнавателни средства в § 9, т.2 от Допълнителните разпоредби към законопроекта. Според тази точка отпада задължението при използването на СРС да се изготвят веществени доказателствени средства в случаите, „свързани със защитата на националната сигурност“, по преценка на упълномощените за това органи. Това дава изключително широки правомощия да се следят и подслушват граждани без никакво задължение за отчитане на събрания чрез СРС материал, който потенциално може да послужи за шантаж и изнудване в нечия частна полза. В т.4 на същия параграф се определя, че подобно безотчетно следене може да бъде продължено по преценка на упълномощените органи с години.
Зелените смятаме че в българското законодателство в настоящия му вид са предвидени достатъчно адекватни мерки за борба с тероризма. Предизвикателствата, които тероризмът поставя пред демократичните държави днес, са от съвсем различен порядък и не могат да се решат с въвеждането на извънредно законодателство. Превенцията на терористични нападения е проблем, за чието решаване международната общност търси работещи решения. Сред стратегиите, обсъждани на общоевропейско ниво, например влиза и превантивната работа в рискови групи и региони срещу проникването на радикални идеологии. Както и таргетираното наблюдение на избрани заподозрени и по-добрата обмяна на информация за тях между различните служби. Това са адекватни мерки за борба с тероризма, които масовото следене и нарушаване на права не само няма да подпомогне, но дори може да затрудни прилагането им.
входирано от Наталия Попова, член на Националния съвет на ПП "Зелените"
------------------------------------------------------------------------
Законът за противодействие на тероризма не трябва да стига в този вид до гласуване в пленарна зала.
Този проекто-закон дава право на властимащите на самоуправство с живота и имуществото на хората и в крайна сметка терор.
Конкретно Чл.1 ал.2 т.1 не е споменато живота и имуществото на хората.
Чл. 7 ал. 2 - 4 разширяват правомощията на въоръжените сили превръщайки ги в допълнение на полицейските такива.
Чл. 15, ал. 3 се вменява на собственици на сгради и съоръжения допълнително утежняване със задължение да предоставят информация на МВР която вече има в други държавни институции.
Чл. 16 -17 посягат на свободата на придвижване и достъп да информация.
Чл. 29 Позволява посегателство върху имуществото на хората, включително разрушаването му или променянето му, като обезщетения в пълен размер не са гарантирани.
Чл. 30, ал. 1, т. 9 Недопустимо е прекъсването на комуникационни връзки (свързано е със сигурността и живота на хората)
Чл. 32 ал. 1 т. 3 същата забележка като за чл. 30.
Чл. 38 ал. 2 Длъжностните лица се третират по-благоприятно вместо по-утежнено от другите по неизпълнението на закона. Това е нечестно и несправедливо.
------------------------------------------------------------------------
ПРОЕКТ!

ЗАКОН ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА


Глава първа Общи положения

Чл. 1. (1) Този закон урежда противодействието на тероризма.

(2) Противодействието на тероризма е всеобхватна, общонационална дейност с единно ръководство, планиране, финансово и ресурсно осигуряване и децентрализирано изпълнение, при постоянна и ефективна координация между държавни и местни органи и структури с цел:

1. защита на правата на лицата, обществото и държавата от тероризъм;

2. превенция чрез установяване и отстраняване на причините и условията, способстващи извършването на тероризъм;

3. разработване на механизми и индикатори за идентифициране, наблюдение и оценка на рисковете, пресичането и ограничаването на последиците от тероризъм.

Чл. 2. Основните принципи при противодействието на тероризма са:

1. спазване на  Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;

2. зачитане и гарантиране правата на човека и основните свободи;

3. предимство на спасяването на човешкия живот пред останалите дейности;

4. сътрудничество с гражданите и техните организации;

5. откритост и прозрачност при провеждането на политиките за противодействие на

тероризма;

6. централизирано  управление  и  контрол  на  дейността  за  противодействие  на

тероризма;

7. своевременно предоставяне на информация по компетентност на друг орган или

структура;

8. съгласувано провеждане на дейностите за противодействие на тероризма.


Глава втора Органи и структури за противодействие на тероризма


Чл. 3. (1) Държавните и местните органи и структури осъществяват противодействието на тероризма чрез изпълнение на възложените им с този закон и с други нормативни актове функции и задачи.

2) Органите и структурите по ал. 1 си взаимодействат и обменят информация при спазване на действащото законодателство.

3) Органите и структурите по ал. 1 си сътрудничат с компетентните органи на други държави и международни организации, с цел противодействие на тероризма, в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 4. Министерският съвет:

1
1. осъществява общо ръководство на дейността по противодействието на тероризма;

2. приема Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма и планове за изпълнението й;

3. приема Национален план за противодействие на тероризма.


Чл. 5. (1) При изпълнение на дейностите по чл. 4, Министерският съвет се подпомага от Съвета по сигурността.

(2) Секретариатът на Съвета по сигурността поддържа информация за наличието и актуалното състояние на плановете за противодействие на тероризма, изготвени от държавни и местни органи.


Чл. 6. (1) Националният контратерористичен център, разположен в Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), предоставя информация в непрекъснат денонощен режим на компетентните органи и структури, необходима за предотвратяване и пресичане на заплахи от тероризъм.

(2) Националният контратерористичен център извършва анализ и оценка на терористичната заплаха за конкретни обекти и лица на национално, областно и общинско ниво въз основа на получената информация и предлага чрез председателя на ДАНС на министъра на вътрешните работи определянето на ниво на заплахата и въвеждане на степен на готовност.

Чл. 7. (1) Въоръжените сили на Република България участват в противодействието на тероризма и в преодоляване на последиците от тероризъм в съответствие с плановете за противодействие на тероризма и този закон.

2) При участие в предотвратяване на тероризъм и в преодоляване на последствията от тероризъм, въоръжените сили имат правомощията по чл. 70, 72, 80, 81, 83, 85 и 87 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

3) При упражняване на правомощието по чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи, въоръжените сили незабавно уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи (МВР).

4) При предаване на задържаното лице на съответните полицейски органи се съставя протокол, който съдържа:

1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;

2. дата на съставяне на протокола;

3. дата и място на задържането;

4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;

5. данни за самоличността на задържаното лице:

а) за български граждани - собственото, бащиното и фамилното име, възраст, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер;

б) за чужденци - имена на кирилица или на латиница, гражданство, дата на раждане, адрес, лична карта/паспорт;

6. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;

7. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите (ако има такива), единен граждански номер, постоянен или настоящ адрес и техните писмени показания.

5) Протоколът се подписва от съставителя и се предава на полицейските органи.

2
(6) Преди предаване на лицето и съставянето на протокола се извършва медицински преглед.


Чл. 8. Държавните и местните органи и структури в рамките на своята компетентност:

1. участват в разработването на Националния план за противодействие на тероризма;

2. поддържат в готовност сили и средства и осигуряват участието на ръководените от тях органи и структури в съответствие с Националния план за противодействие на тероризма;

3. взаимодействат помежду си;

4. осъществяват сътрудничество с другите държавни органи и организации, с органите на местното самоуправление, с юридически лица и граждани;

5. осигуряват извършването на информационно-аналитична и прогностична дейност за противодействие на тероризма;

6. приемат, съответно утвърждават планове за противодействие на тероризма за изпълнение на задълженията им, предвидени в Националния план за противодействие на тероризма;

7. осъществяват контрол върху изпълнението на дейностите за противодействие на тероризма в съответствие със законовите им правомощия;

8. осигуряват подготовка на служители, отговарящи по въпросите на сигурността и противодействието на радикализацията и тероризма;

9. осигуряват  провеждането  на  тренировки  и  учения  за  противодействие  на

тероризма;

10. организират поддържането на изготвяните от тях планове в актуално състояние.


Чл. 9. (1) Министър-председателят със заповед създава Национален оперативен щаб за управление на силите и средствата за противодействие на тероризма. Със заповедта поименно се определят членовете на щаба.

2) Министърът на вътрешните работи е ръководител на Националния оперативен щаб и го представлява.

3) В състава на Националния оперативен щаб се включват: министри, заместник-министри, ръководители на ведомства или техни заместници, главният прокурор или определен от него заместник-главен прокурор и други длъжностни лица, представляващи институции, които имат задължения за изпълнението на националния план по чл. 4, т. 3.

4) При съществуваща конкретна заплаха от терористичен акт или при извънредно положение по този закон, ръководителят на Националния оперативен щаб въвежда Националния план за противодействие на тероризма.

5) Националният оперативен щаб осъществява координацията и ръководството на национално ниво на дейностите при конкретни заплахи от тероризъм и при преодоляване на последствията при извършен тероризъм.

6) Националният оперативен щаб:

1. извършва анализ и оценка на обстановката при заплаха или извършен терористичен акт;

2. осъществява контрол върху изпълнението на задачите и мерките;



3
3. информира чрез средствата за масово осведомяване населението за предприеманите действия за ограничаване и преодоляване и за необходимите предпазни мерки и действия;

4. докладва на министър-председателя, на президента на Република България и на председателя на Народното събрание за хода на провежданите мероприятия;

5. извършва и други дейности предвидени в Националния план за противодействие на тероризма.

(7) Решенията в Националния оперативен щаб се вземат с квалифицирано мнозинство от две трети от гласовете.


Глава трета Превантивна дейност


Чл. 10. Превантивната дейност се извършва от компетентните органи с цел намаляване на риска от извършване на тероризъм и включва:

1. анализ и оценка на рисковете, включително оценка на заплаха от тероризъм и информационна дейност;

2. сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи на други държави

0и международни организации;

3. изготвяне на планове за противодействие на тероризма;

4. вземане на превантивните мерки по чл. 17;

5. прилагане на мерки, предвидени в действащото законодателство.

Чл. 11. (1) За оценка на заплахата от терористичен акт се прилагат следните нива на

заплаха:

1. ниско ниво на заплаха - „Трето ниво”;

2. високо ниво на заплаха - „Второ ниво”;

3. много високо ниво на заплаха - „Първо ниво”.

(2) Критериите за определяне на нивата на заплаха са:

1. за ниско ниво на заплаха - „Трето ниво” – наличната информация и събития предполагат оценка за ниска вероятност за извършване на терористичен акт;

2. за високо ниво на заплаха - „Второ ниво” – значителен брой елементи на заплаха са оценени като налични в страната или в непосредствено съседство и е налице реален риск от извършване на терористичен акт;

3. за много високо ниво на заплаха - „Първо ниво” – всички елементи на заплаха са налични в страната или в непосредствено съседство и е налице висок риск от извършване на терористичен акт.


Чл. 12. (1) За определяне нивото на готовност на компетентните органи за противодействие на тероризма, в зависимост от нивото на заплаха, се определят следните степени на готовност:

1. „Зелена степен“ - постоянна готовност;

2. „Жълта степен“ - предупреждение;

3. „Оранжева степен“ - повишена готовност;

4. „Червена степен“ - реагиране.

4
(2) Мерките, които се прилагат за отделните степени на готовност са:

1. за „Зелена степен“ – превантивна дейност с цел намаляване на риска от извършване на терористичен акт;

2. за „Жълта степен“ – наблюдение на конкретни параметри на средата за сигурност

0и готовност за прилагане на допълнителни мерки за сигурност;

3. за  „Оранжева  степен“  –  привеждане  в  действие  на  специфични  мерки  за

сигурност;

4. за „Червена степен“ – незабавно въвеждане в действие на плановете за противодействие на тероризма.


Чл. 13. В случай на заплаха от терористичен акт ръководителят на Националния оперативен щаб оценява нивото на заплаха и със заповед определя степента на готовност, в която следва да преминат министерства, ведомства, области, общини и обекти.


Чл. 14. (1) Плановете по чл. 10, т. 3 се изготвят на национално, областно и общинско ниво и съдържат мерки за:

1. оповестяване и информиране;

2. координиране на действията на компетентните държавни и местни органи;

3. реагиране и управление на силите и средствата за предотвратяване и пресичане на извършването на тероризъм;

4. разпределението на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки;

5. преодоляване на последиците при извършен терористичен акт.

(2) Областният управител организира разработването на и утвърждава областен план за противодействие на тероризма след съгласуване с директорите на съответната териториална дирекция на ДАНС и съответната областна дирекция на МВР.

(3) Кметът организира разработването на и внася за приемане от общинския съвет общински план за противодействие на тероризма след съгласуване с директорите на съответната териториална дирекция на ДАНС и на съответната областна дирекция на МВР.

(4) Плановете по чл. 8, т. 6, с изключение на плановете на Държавна агенция „Разузнаване”, Националната служба за охрана и служба „Военна информация” към министъра на отбраната, се съгласуват от МВР и ДАНС.

(5) Ръководителите на стратегическите обекти, които са от значение за националната сигурност изготвят планове за действие при заплаха от терористичен акт или при извършен терористичен акт, които се съгласуват с МВР и ДАНС, с изключение на плановете за стратегическите обекти на Държавна агенция „Разузнаване”, Националната служба за охрана

0и служба „Военна информация” към министъра на отбраната.


Чл. 15. (1) Собственици и ползватели на сгради и съоръжения за обществено обслужване, представляващи строежи първа, втора и трета категория по  чл. 137 от Закона за  устройство на територията, както и в училища и детски градини от по-ниска категория, разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма.

(2) Задължените субекти по ал. 1, минималните изисквания към мерките и редът за осъществяване на контрол се определят с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС.

5
(3) Собствениците на сгради и съоръжения, определени в наредбата по ал. 2 предоставят на МВР информация за строежите, във вид и обем, определен в тази наредба.


Чл. 16. (1) Превантивна мярка може да се вземе, когато са налице данни, от които може да са направи обосновано предположение, че лицето е свързано с терористична дейност.

(2) Мярката по ал. 1 се взема с цел да се предотврати или ограничи участието на лицето в терористична дейност, както и да се предотврати или ограничи опасността от извършване на терористичен акт.

Чл. 17. (1) Превантивните мерки са:

1. забрана за промяна на местоживеенето без разрешение;

2. забрана за напускане на страната без разрешение;

3. забрана за посещаване на определени места, райони и обекти;

4. забрана за напускане на определено населено място без разрешение;

5. забрана за достъп до интернет;

6. забрана за притежаване и използване на повече от един телефонен номер;

7. забрана за осъществяване на контакт с определени лица;

8. периодично явяване в районно управление на МВР и подписване пред полицейски служител;

9. отнемане на паспорти или заместващи ги документи и забрана за издаване на

нови.

(2) Периодичността на явяването по ал. 1, т. 8 се определя от съда, но не може да е по-голяма от веднъж седмично.

(3) Ръководителят на структурата, която осъществява контрола по изпълнение на мярката по ал. 1, т. 8, уведомява съответното структурно звено на ДАНС за всяко явяване или неявяване на лицето.


Чл. 18. (1) Превантивна мярка по чл. 17, ал. 1 се взема от председателя на Специализирания наказателен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател по писмено мотивирано искане от министъра на вътрешните работи или председателя на ДАНС.

(2) Искането по ал. 1 трябва да съдържа:

1. данни за лицето спрямо което ще се прилага мярката;

2. пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основания да се предполага, че лицето е свързано с терористична дейност;

3. мерките, които следва да се вземат;

4. срока, за който се иска прилагането им и мотиви, които да обосноват продължителността му;

5. доказателствата, подкрепящи искането.


Чл. 19. (1) Органът по чл. 18, ал. 1 се произнася в срок до 24 часа в закрито заседание с писмено мотивирано разпореждане, за което уведомява незабавно органът, направил искането. С разпореждането делото се насрочва пред Апелативния специализиран наказателен съд в срок до 10 дни в случай на жалба от лицето.

6
2) Разпореждането, с което се отказва вземането на превантивна мярка, може да се оспорва от органа, направил искането, в срок до 24 часа пред председателя на Апелативния специализиран наказателен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател, който се произнася в срок до 24 часа с писмено мотивирано разпореждане. Разпореждането, с което се потвърждава отказа за вземане на превантивна мярка, е окончателно.

3) Органът, направил искането, уведомява незабавно лицето за разпореждането, с което спрямо него е взета превантивна мярка, и му връчва препис от него.

4) Лицето може да обжалва разпореждането в 7-дневен срок от връчването на преписа. Обжалването не спира изпълнението на разпореждането.

5) В случай на обжалване по ал. 4 Апелативния специализиран наказателен съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание с участие на лицето и органа, направил искането. Делото се гледа в отсъствие на лицето, когато заяви, че не желае да се яви.

6) Лицето има право на адвокатска защита.

7) В производствата по ал. 1 и 5 съдът може да събира доказателства.

8) Делото по ал. 5 се гледа при закрити врати.

9) Съдът се произнася незабавно с решение, което е окончателно.

Чл. 20. (1) Срокът за прилагане на превантивните мерки по чл. 17, ал. 1 е до 6 месеца.

(2) В случай на необходимост срокът по ал. 1 може да бъде продължен по реда на чл. 18 и 19, но с не повече от 3 месеца.


Чл. 21. (1) Органът, по чието искане е взета превантивната мярка, се произнася писмено и мотивирано в срок от 24 часа по искане на лицето за:

1. разрешение по чл. 17, ал. 1, т. 1, 2 и 4;

2. отмяна на мярката.

2) Отказът подлежи на обжалване пред председателя на Апелативния специализиран наказателен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател, който разглежда жалбата незабавно в закрито заседание и се произнася с разпореждане, с което:

1. в случаите по ал. 1, т. 1 - потвърждава отказа или дава разрешение; 2. в случаите по ал. 1, т. 2 - потвърждава отказа или отменя мярката.

3) Разпореждането по ал. 2 е окончателно.

4) Лицето може да поиска отмяна на превантивната мярка след изтичането на 3 месеца от постановяването на акта, с който е взета мярката. Когато съдът потвърди отказа за отмяна на мярката, ново искане в 3-месечен срок е недопустимо.


Чл. 22. Органът, направил искането по чл. 17, преустановява прилагането на превантивните мерки, когато:

1.срокът за разрешението е изтекъл;

2.нуждата от мярката е отпаднала.


Чл. 23. (1) Спазването на превантивните мерки се контролира от структурите на МВР и ДАНС.



7
(2) Редът за осъществяване на взаимодействието между структурите и за упражняването на контрола се определя с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС.


Чл. 24. Когато са налице данни, от които може да са направи обосновано предположение, че юридическо лице е свързано с терористична дейност, то може да бъде прекратено по ред, предвиден със закон.


Чл. 25. Народното събрание чрез постоянна комисия осъществява парламентарен контрол върху процедурите по разрешаване и прилагане на превантивните мерки по чл. 17.


Глава четвърта Провеждане на антитерористична операция. Извънредно положение.

Раздел I

Провеждане на антитерористична операция


Чл. 26. (1) При наличие на данни за конкретна заплаха от терористичен акт или при извършен терористичен акт, може да се проведе съответстваща на заплахата или акта антитерористична операция.

(2) Алинея 1 се прилага и:

1. в случаите на завладяване или установяване на контрол на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство или плавателен съд с цел извършване на терористичен акт;

2. в случаите на навлизане във вътрешните морски води и в териториалното море на Република България на чуждестранен кораб или друго плавателно средство, което откаже да спре или се възпротиви, или прибегне до насилствени действия срещу задържането му;

3. в други случаи, когато възникне опасност от употреба на оръжие за масово унищожение на територията на Република България.

(3) В случаите по ал. 2 министърът на отбраната разрешава използването на оръжие и бойни средства от български военни формирования.

(4) Употребата на оръжието и бойните средства по ал. 3 е съответстващо на заплахата или опасността.

(5) За случаите на използване на оръжие и бойни средства министърът на отбраната утвърждава процедури и правила по предложение на началника на отбраната.

(6) Ръководителят на Националния оперативен щаб незабавно уведомява министър-председателя и президента на републиката за предприетите действия по ал. 1 - 3.

(7) Министър-председателят уведомява държавите – членки на НАТО, и държавите - членки на Европейския съюз, в случай че заплахата от терористични действия или опасността от употреба на оръжие за масово унищожение представлява опасност за тях.


Чл. 27. (1) Антитерористичната операция се провежда със заповед на министъра на вътрешните работи, в която се определят ръководителят на операцията, границите на зоната на операцията, началото на операцията.

(2) Операцията по ал. 1 се прекратява със заповед на министъра на вътрешните

8
работи, когато е отпаднала заплахата от терористичен акт или опасността за живота и здравето на хората.

Чл. 28. (1) Ръководителят на антитерористичната операция:

1. осъществява общото ръководство на операцията;

2. със заповед назначава свой заместник и отговорни длъжностни лица;

3. определя  състава  на  силите  и  средствата,  необходими  за  провеждане  на

операцията;

4. определя обхвата на приложимите мерки и временни ограничения при провеждането на антитерористичната операция и органите, които ще ги прилагат;

5. създава временен оперативен щаб за координиране на действията на участниците

0в операцията на място, определя структурата и процедурите в оперативния щаб, както и непосредствените задачи на участващите в операцията;

6. издава разпореждания, които са задължителни за всички лица, включени в състава за изпълнение на операцията; когато разпорежданията са издадени устно, се съставя писмен протокол;

7. определя лицата за водене на преговори при задържане на заложници след решение на Националния оперативен щаб;

8. след приключване на операцията за противодействие на тероризма, организира изготвянето на отчет и анализ за извършените в щаба дейности и го представя на ръководителя на Националния оперативен щаб;

9. изпълнява и други задачи и дейности, предвидени в плановете за противодействие на тероризма и подзаконовите нормативни актове.

(2) Ръководителят на антитерористичната операция информира министъра на вътрешните работи за изпълнението на операцията.


Чл. 29. (1) В зоната на операцията могат да се ограничават отделни права на гражданите чрез прилагане на мерки и временни ограничения по чл. 30.

(2) В зоната на антитерористичната операция всяко лице е длъжно да:

1. понесе ограниченията, произтичащи от мерките, приложени от органите по чл. 30,

ал. 1;

2. оказва съдействие, не пречи и не възпрепятства органите, участващи в операцията; 3. предостави комуникационни, съобщителни и други технически средства; 4. допусне влизането на органите, участващи в операцията и разполагането на

специална техника, извършване на теренни преустройства, разчистване, отстраняване, унищожаване или повреждане на имущество, съоръжения и насаждения;

5. предостави незабавно на органите, участващи в операцията всяка известна му информация, свързана със заплахата от тероризъм или с извършения терористичен акт.

(3) Средствата за масово осведомяване, при поискване от ръководителя на операцията или от определен от него служител предават незабавно и без изменение съдържанието и смисъла на информацията, необходима за осведомяването на обществеността. Информацията се предава безвъзмездно.

(4) Информацията, която се разпространява чрез средствата за масово осведомяване по време на антитерористична операция не може да съдържа данни, разкриващи специални техники и тактики на операцията, самоличността на лицата, участващи в операцията, както и

9
други данни, които могат да попречат на провеждането на операцията или да застрашат живота и здравето на хората и на лицата, които подпомагат на извършването на операцията.


Чл. 30. (1) В зоната на антитерористичната операция, органите на МВР, въоръжените сили и определените по чл. 28, ал. 1, т. 4 компетентни органи, имат право да прилагат следните мерки и временни ограничения:

1. проверка за самоличност на лицата; 2. задържане на лице при невъзможност да се установи самоличността му; за

задържането се уведомяват и лицето се предава на полицейските органи при задържане от орган, който не е полицейски;

3. задържане на лица, които възпрепятстват изпълнението на мерките при провеждането на операцията; за задържането се уведомяват и лицето се предава на полицейските органи при задържане от орган, който не е полицейски;

4. доброволно или принудително извеждане на лица;

5. преместване на превозни средства;

6. усилване на охраната на стратегически обекти от значение за националната сигурност и на обекти на критичната инфраструктура;

7. използване на превозни средства на организации, независимо чия собственост са, с изключение на превозните средства на дипломатически мисии, консулските представителства на други държави и на международни организации, а в спешни случаи и превозни средства, принадлежащи на физически лица за превозване на лица, нуждаещи се от спешна медицинска помощ в лечебните заведения за болнична помощ, както и за преследване на лица, когато забавянето може да застраши човешки живот или здраве;

8. спиране на производства и дейности, в които се използват взривни, радиоактивни, химически и биологично опасни вещества;

9. ползване или прекъсване на комуникационни връзки;

10. извеждане на лица, живеещи на територията, в която се провежда операцията и настаняването им на безопасни места;

11. провеждане на санитарно-епидемиологични, ветеринарни и други мерки;

12. спиране или отклоняване на движението на превозни средства и пешеходци по улиците в определени участъци или в цялата зона;

13. осигуряване на достъп на лицата, участващи в операцията до жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически и юридически лица;

14. проверка на физическите лица и техните вещи при влизане и излизане от зоната, в която се провежда операцията;

15. проверка на превозните средства и на превозваните в тях вещи, включително чрез използване на технически средства, при влизане и излизане от зоната, в която се провежда операцията;

16. ограничаване или забрана на носенето или продажбата на оръжия, боеприпаси, взривни вещества, пиротехнически изделия;

17. отстраняване на лица, осъществяващи частна охранителна дейност и осъществяване на охранителната дейност от компетентните органи;

18. спиране на дейността на институциите в предучилищно, училищно и висше образование и детските ясли;


10
19. прекратяване на митинги, събрания или манифестации, тържества, културни и спортни прояви, ритуали или религиозни обреди.

(2) Органите на МВР и въоръжените сили, осъществяващи операцията, в зоната на операцията имат право да:

1. използват тактически действия и мерки по всяко време на денонощието, с цел запазване живота на лицата, намиращи се в зоната на операцията;

2. разгръщат незабавно център и разполагат индивидуално оборудване за ядрена, химическа и бактериологична защита.

3) В зоната на операцията се реализира независима автономна и защитена комуникационна свързаност, която да гарантира на участниците координираност и безопасност.

4) В зоната на операцията доставчиците на информационни и телекомуникационни услуги са длъжни да управляват техническите си средства в съответствие с указания и препоръки, дадени от ръководителя на операцията.

5) Технически и/или комуникационни средства в зоната на операцията, включително носителите на информацията, съдържаща се в тях могат да се изземват, ограничават (физически, комуникационно или информационно) и/или да се унищожават при необходимост от предпазване на живота и здравето на населението или на длъжностни лица, участващи в операцията.

6) Частните охранителни структури, изпълняващи охранителна дейност в зоната на операцията изпълняват разпореждания на ръководителя на операцията или определено от него длъжностно лице.

Раздел II

Извънредно положение при извършен терористичен акт


Чл. 31. (1) При извършване на терористичен акт на територията на страната, от което са настъпили смърт или увреждане на здравето на мнозина, имуществени вреди или вреди за икономиката в особено големи размери, или значителни последици за околната среда, свързани със замърсяване на почвата, водата или въздуха с химически, биологически или радиоактивни вещества и материали, на цялата или на част от територията на страната може да се обяви извънредно положение.

2) Извънредното положение по този закон се обявява с решение на Народното събрание или с указ на президента по установения в Конституцията ред.

3) Обявяването на извънредно положение се оповестява чрез средствата за масово осведомяване.

4) За начало на извънредното положение се приемат часът и денят на обявяването му, а за край - часът и денят на неговото отменяне.

5) При обявено извънредно положение, освен мерките и ограниченията по чл. 30, с решение на Министерския съвет държавните органи и въоръжените сили могат да:

1. охраняват обекти, застрашени от тероризъм; 2. ограничават или забраняват полети на граждански въздухоплавателни средства и

въвеждат особен режим на корабоплаване в териториалното море и вътрешните морски води на страната;

3. забраняват преминаването през държавната граница на Република България;

11
4. ограничават движението по основни пътни артерии; 5. ограничават движението на железопътния транспорт и установяват контрол върху

пътниците и товарите;

6. ограничават свободното придвижване и установяват контрол върху гражданите и превозните средства;

7. контролират обектите от критичната инфраструктура на страната;

8 . ограничават или забраняват достъпа до държавни учреждения; 9. забраняват провеждането на събрания, митинги и манифестации.


Чл. 32. (1) При обявяване на извънредно положение по реда на чл. 31, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги:

1. осигуряват възможност за осъществяване на електронни съобщения;

2. осигуряват на компетентните органи достъп до мрежата и/или предоставяните услуги, както и възможност за безвъзмездно ползване на електронни съобщения чрез мрежата;

3. временно прекъсват работата на електронните съобщителни мрежи по разпореждане на компетентните органи.

(2) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, използват и поддържат в готовност електронните съобщителни мрежи за осигуряване на електронни съобщения.


Глава пета Финансово-ресурсно осигуряване. Обезщетение за вреди


Чл. 33. (1) За осигуряване изпълнението на задачи във връзка с противодействие на тероризма, МВР, ДАНС и Министерството на отбраната изграждат и поддържат необходими за целта материални средства.

2) Разходите, извършени от органите по чл. 3, ал. 1 за допълнително привлечените сили и средства при провеждане на антитерористична операция или при обявено извънредно положение, се възстановяват от държавния бюджет.

3) Финансовите средства за осигуряване на дейностите по ал. 1 и ал. 2 се предвиждат в централния бюджет със закона за държавния бюджет за съответната година и се предоставят с акт на Министерския съвет по предложение на съответния първостепенен разпоредител с бюджет.


Чл. 34. (1) Всяко лице, с изключение на лицата, участващи в извършването на тероризъм, има право на обезщетение за реално причинени имуществени вреди при или по повод извършване на нормативно установените действия за предотвратяване и пресичане на заплаха от тероризъм или за преодоляване на последиците от тероризъм.

2) Финансовите средства за обезщетенията по ал. 1 се предвиждат в централния бюджет със закона за държавния бюджет за съответната година и се предоставят с акт на Министерския съвет.

3) Условията и редът за предоставяне на обезщетение по ал. 1 се определят с постановление на Министерския съвет.


12
Глава шеста Контрол и административно-наказателна дейност


Раздел I Контрол


Чл. 35. (1) Контролът за изпълнение на задълженията по този закон се осъществява от определени от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС органи.

2) Органите по ал. 1 извършват проверка в обектите по чл. 15, ал. 1, след писмено уведомяване на ръководителя на съответния обект.

3) Ръководителите на обектите, подлежащи на проверка, са длъжни да осигурят достъп на органите по ал. 1 и да им оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 36. (1) При извършване на проверка органите по чл. 35, ал. 1 са длъжни да:

1. се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на проверката;

2. отразяват точно резултатите от проверката;

3. не разпространяват информация, станала им известна при или по повод извършване на проверката.

(2) При извършване на проверката длъжностните лица имат право да изискват документи, сведения и справки.

(3) За извършената проверка се съставя протокол.


Чл. 37. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, както и за предотвратяване и отстраняване на негативните последици от тях, органите по чл. 35, ал. 1 могат да дават задължителни разпореждания за предотвратяване на нарушения по този закон, като разпорежданията подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Разпорежданията по ал. 1 подлежат на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго.


Раздел II Административнонаказателни разпоредби


Чл. 38. (1) Който наруши този закон, наложените мерки и ограничения или не изпълни разпореждане на орган на власт, издадено по този закон, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни задължение, възложено му с този закон или с издаден въз основа на него подзаконов нормативен акт, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.


Чл. 39. (1) Актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от органите по чл. 35, ал. 1.


13
2) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от председателя на ДАНС или от оправомощени от тях длъжностни лица.

3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Тероризъм” е всяко деяние по чл. 108а, ал. 1 от Наказателния кодекс, с цел да се създаде смут и страх в населението или да се заплаши, или да се принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, както и деянията по чл. 108а, ал. 2 - 4, ал. 6 и 7, чл. 109, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс.

2. „Терористичен акт” е предизвикване на взрив, извършване на палеж, замърсяване на околната среда или други действия, които застрашават населението или създават опасност от смърт на човек, причиняване на значителни имуществени вреди или настъпване на други тежки последици, вземане на заложници, както и заплахата да се предприемат такива действия, с цел да се да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции.

3. „Антитерористична операция” са съгласувани по цел, време, място и задачи действия, провеждани под единно ръководство за предотвратяване и/или пресичане на тероризъм или за преодоляване на последиците от извършен терористичен акт.

4. „Граница на зона на операция” е териториален обхват от наземно, водно или въздушно пространство на Република България, включително намиращите се на територията му сгради, съоръжения, превозни средства, плавателни съдове или въздухоплавателни средства, в рамките на които се извършва антитерористичната операция.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) Наредбата по чл. 15, ал. 2 се издава в срок до 6 месеца от влизане на закона в

сила.

(2) Мерките по чл. 15, ал. 1 се изготвят от задължените лица в срок до 4 месеца от влизане в сила на наредбата по ал. 1.

§ 3. В Закона за българското гражданство (Обн., ДВ, бр. 136 от 1998 г., изм. и доп.,

бр. 41 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 33 от 2010 г., бр. 11 и 21 от 2012 г., бр. 16, 66, 68 и 108 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 22 от 2015 г.)

се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 22 ал. 2 се изменя така:

„(2) Отмяната на натурализацията е допустима само до изтичане на 10 години от придобиване на българското гражданство, освен в случаите, когато данните и фактите по ал.


14
1, т. 1 и 2 се отнасят до участие на лицето в тероризъм, и при условие че лицето не остава без гражданство.”.

2. В чл. 35 се правят следните допълнения: а) в ал. 1 се създава т. 7:

„7. един месец - по предложенията за отмяна на натурализацията или за лишаване от българско гражданство, когато данните и фактите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се отнасят до участие на лицето в тероризъм или влязлата в сила присъда е за престъпления по чл. 108а, чл. 109, чл. 110, ал. 1, предложение шесто и чл. 110, ал. 2 от Наказателния кодекс.”

б) в ал. 3 се създава т. 6:

„6. по ал. 1, т. 7 - не по-късно от 20 дни преди изтичането на срока - за Министерството на вътрешните работи, съответно 10 дни преди изтичането на срока - за Държавна агенция „Национална сигурност”.”

§ 4. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” (Обн., ДВ, бр. 109 от

2007 г., изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 24

и 61 от 2015 г., бр. 15 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3 се създава ал. 5:

„(5) Взаимодействието между Държавна агенция „Национална сигурност“ и Министерството на вътрешните работи се осъществява по ред, определен в инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.

2. В чл. 20:

а) в ал. 1:

аа) създава се нова т. 16:

„16. осъществяване на контролирани доставки и доверителни сделки;”. бб) създава се нова т. 19:

„19. използване на документи за самоличност с променени основни данни на служители под прикритие;”.

вв) точка 20 се изменя така:

„20. създаване и използване на юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества при условия и по ред, установени със закон, за прикритие на дейността на служител под прикритие или при провеждане на операции под прикритие по т. 16.”.

б) създава се ал. 3:

„(3) Дейността по ал. 1, т. 20 се осъществява при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.”.

3. В чл. 123, ал. 2 се създава нова т. 3:

„3. задържат лица, за които имат данни, че са извършили описаните в чл. 4, ал. 1, т. 11

0и 13 посегателства, осъществяващи състав на престъпление;”.

4. Създава се чл. 124б:

„Чл. 124б. (1) Органите на агенцията могат да задържат за срок до 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление, свързано с някоя от дейностите по чл. 4, ал. 1,

т. 11 и 13.

(2) На задържаното лице не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.

15
3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.

4) От момента на задържането му лицето има право на защитник.

5) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

6) Задържаното лице може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това, за което се издава писмена заповед.

7) Конвоирането на задържаното лице до помещенията за настаняване на задържани лица се осъществява от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи по реда, предвиден в инструкцията по чл. 3, ал. 5.

8) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.

9) За отвеждане на задържаното лице в определеното за настаняване на задържани лица място органите на агенцията издават писмена заповед.

10) Органите на агенцията са длъжни незабавно да освободят лицето, когато основанието за задържането е отпаднало.”

5. Създава се чл. 125б:

„Чл. 125б. (1) В случаите по чл. 124б и 125 органите на агенцията могат да извършват обиск на лице.

2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания, и по начин, който не уронва неговата чест и достойнство.

3) За всеки извършен обиск органът на агенцията съставя протокол.

4) Протоколът по ал. 3 се подписва от органа на агенцията, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него.”.

6. Създава се чл. 125в:

„Чл. 125в. (1) За осъществяване на дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 11 и 13 органите на агенцията могат да провеждат интервю с незаконно влезли на територията на страната чужденци или пребиваващи без законово основание на територията на страната чужденци.

2) За провеждането на интервюто се съставя протокол.

3) На интервюто може да се прави звукозапис и видеозапис, което се отразява в протокола по ал. 2. При започване на интервюто чужденецът се уведомява за осъществяването на аудио- или аудио-визуално записване.

4) Интервюто се провежда с участието на преводач на разбираем за чужденеца език. Когато чужденецът е глух, ням или глухоням, интервюто се провежда с участието на тълковник.

5) Протоколът се прочита на чужденеца и се подписва от него, от преводача, съответно от тълковника, и от интервюиращия орган. Отказът на чужденеца да подпише протокола от интервюто се удостоверява с подписите на двама свидетели.”.

7. В чл. 128 ал. 2 и ал. 3 се отменят. 8. Създава се чл. 128а:

„Чл. 128а. (1) Органите на агенцията могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия.


16
2) Органите на агенцията писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.

3) В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон, телекс или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекс - с писмено потвърждаване за полученото съобщение.

4) За призоваването задължително се изготвя протокол.”.

9. Създава се чл. 133а:

„Чл. 133а. (1) Който без уважителни причини не се яви в местата по  чл. 128а, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба до 300 лв.

(2) При повторно неявяване без уважителни причини се налага глоба в двоен размер.”.

0§ 5. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ,  бр.

 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм.,  бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г.,  бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г.,  бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г.,  бр. 99 от 15.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм. и доп.,  бр. 16 от 26.02.2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм.,  бр. 88 от 9.11.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп.,  бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм.,  бр. 101 от 28.12.2010 г., изм. и доп.,  бр. 23 от 22.03.2011 г., в сила от 22.03.2011 г.,  бр. 48 от 24.06.2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм.,  бр. 99 от 16.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.,  бр. 100 от 20.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп.,  бр. 20 от 9.03.2012 г.,

0в сила от 10.06.2012 г., изм.,  бр. 33 от 27.04.2012 г., доп.,  бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм.,  бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г.,  бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.,  бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., изм. и доп.,  бр. 1 от 3.01.2014 г., изм.,  бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г.,  бр. 14 от 20.02.2015 г., изм. и доп.,  бр. 24 от 31.03.2015 г., изм.,  бр. 61 от 11.08.2015 г., в сила от 1.11.2015 г., изм. и доп.,  бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.11.2015 г.,  бр. 88 от 13.11.2015 г., в сила от 1.11.2015 г.,  бр. 13 от

16.02.2016 г., в сила от 16.02.2016 г., доп., бр. 17 от 1.03.2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 28, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: а) точка 3 се изменя така:

„1. в случаите по чл. 26 от Закона за противодействие на тероризма.”. б) точка 4 се отменя.

2. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:

а) в ал. 1, т. 2 думите „пресичане на терористични действия” се заменят с „противодействие на тероризма и в преодоляване на последиците от тероризъм”.

б) в ал. 2, в края на изречението се добавя „ и със Закона за противодействие на тероризма.”.


0§ 6. В Закона за убежището и бежанците (Обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г., изм. и доп., бр. 31 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 15

и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 80 и 101 от 2015 г.) в чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 6:

„(6) Когато новите данни, даващи основание за отнемане или прекратяване на международната закрила, съдържат сериозни основания да се предполага, че чужденецът е

17
бил съпричастен или е съпричастен към тероризъм, срокът за вземане на решението от председателя на Държавната агенция за бежанците е до един месец от образуване на производството.”.

2. Досегашната ал. 6 става ал. 7.

0§ 7. В Закона за чужденците в Република България (Обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм.,

бр. 70 от 1999 г., изм. и доп., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, бр. 32, бр. 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г., бр. 15 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1 . Създава се чл. 20б:

„Чл. 20б. (1) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да провеждат интервю с влезлите на територията на Република България чужденци, с цел осъществяване на контролна дейност.

(2) За интервюто се изготвя протокол.

(3) Интервю може да се провежда и от други органи по ред, предвиден в закон.” 2. В чл. 28 се създава нова ал. 2:

„(2) Чужденец, влязъл на територията на Република България, е длъжен в 3-дневен срок след влизането си в страната писмено да декларира адреса, на който пребивава, пред службата за административен контрол на чужденците или в районното полицейско управление на Министерството на вътрешните работи по местопребиваването си, като съобщава своите имена, дата на раждане, гражданство, номер и серия на документа за самоличност.

3. Създава се чл. 50а:

„Чл. 50а. Чужденец, който не изпълни задължението си по чл. 28, ал. 2, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.”

0§ 8. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (Обн., ДВ, бр.81 от 6.10.2000г.,

изм., бр.41 и 98 от 2001г., бр.25 и 120 от 2002г., бр.42, 102 и 105 от 2005г., бр.30, 33, 38, 79 и 105 от 2006г., бр.42 от 2009г.), в чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 3:

а) създава се нова б. „в”:

„в) е включено в списъка по чл. 5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма или има данни, че осъществява дейност за подпомагане на тероризма.”

б) досегашната б. „в” става б. „г”.

2. В ал. 2 след цифрата „3” се поставя запетая и се добавя „б. „а”, „б” и „г”. 3. Създава се нова ал. 3:

„(3) Решението по ал. 1, т. 3, б. „в” се постановява по иск на главния прокурор на Република България.”.

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея в края се поставя запетая и се добавя „освен в случаите по ал. 1, т. 3, б. „в”.

5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите „ал. 2” се добавя „или ал. 3”.


18
§ 9. В Закона за специалните разузнавателни средства (Обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.,

доп., бр. 70 от 1999 г., изм., бр. 49 от 2000 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 45 и 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 43 и 109 от 2008 г., бр. 88, 93 и 103 от 2009 г., бр. 32 и 88 от 2010 г., бр. 1 и 13 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 111 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г.,

бр. 14, 42, 56, 74 и 79 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3, ал. 1 след думите „чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ” се поставя запетая

0и се добавя „чл. 320, ал. 2”.

2. В чл. 4:

а) досегашният текст става ал. 1. б) създава се ал. 2:

„(2) В случаите по ал. 1, когато специалните разузнавателни средства се прилагат по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност в случаите на предотвратяване на тежки умишлени престъпления по Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс, не се изготвят веществени доказателствени средства по преценка на компетентните органи по чл. 13, извън случаите по чл. 26-28.”

3. В чл. 10в след думите „Закона за отбраната и въоръжените сили” се поставя запетая и се добавя „Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, Закона за военното разузнаване”.

4. В чл. 13:

а) създава се нова ал. 4:

„(4) Искането за използване на специални разузнавателни средства за предотвратяване на престъпления по чл. 108а, чл. 109, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс се подава от главния прокурор на Република България, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, председателя на Държавна агенция „Разузнаване”, директора на служба „Военна информация” или оправомощени техни заместници и от главния секретар на Министерство на вътрешните работи.”

б) досегашната ал. 4 става ал. 5.

в) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 1, 2 и 3” се заменят с „ал. 1 - 4”. 5. В чл. 14:

а) създава се нова ал. 3:

„(3) В случаите по чл. 13, ал. 4 искането за използване на специални разузнавателни средства съдържа информация относно:

1. посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление по чл. 108а, чл. 109, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2 и чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс;

2. установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват –когато тези данни са налични;

3. срока, за който се иска ползването;

4. оперативните способи, които следва да се приложат;

5. оправомощеното длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получените

резултати”.

6. В чл. 15:

а) създава се нова ал. 2:

19
„(2) Органите по чл. 13, ал. 4 предоставят искането до председателя на Специализирания наказателен съд или оправомощен от него заместник-председател, който в срок до 24 часа от постъпването му дава писмено разрешение или отказва използването на специални разузнавателни средства.”.

в) досегашната ал. 2 става ал. 3.

7. В чл. 21 се правят следните изменения:

а) в ал. 1, т. 2 думите „шест месеца” се заменят с „две години”; б) в ал. 2, т. 2 думите „дванадесет месеца” се заменят с „три години”.

8. В чл. 32 след думите „доказване на престъпления” се добавя „и за защита на националната сигурност”.


§ 10. В Закона за електронните съобщения (Обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37, 42, 45, 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14, 23, 24, 29, 61 и 79 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се чл. 138г:

„Чл. 138г. (1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги чрез фиксирани и/или мобилни наземни мрежи, нямат право да регистрират и/или активират на името на един потребител повече от 10 телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени телефонни услуги.”.

2. В чл. 251г:

а) създава се нова ал. 2:

„(2) Разрешението по ал. 1 се издава в срок до 24 часа от постъпване на мотивираното писмено искане, когато данните по чл. 251б, ал. 1 са необходими за предотвратяване и разкриване на престъпления по чл. 108а, чл. 109, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс.”.

б) досегашните ал. 2 - 5 стават съответно ал. 3 - 6. 3. Създава се чл. 251 г1:

„Чл. 251г1. (1) В случаите на непосредствена опасност от извършване на престъпление по чл. 108а, чл. 109, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2, чл. 308, ал. 3, т. 1 и чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал.

1.”.

(2) Искането по ал. 1 задължително съдържа:

1. правното основание за предоставяне на достъпа;

2. данните, които следва да се отразят в справката;

3. периода от време, който да обхваща справката;

4. определеното длъжностно лице, на което да се предоставят данните.

(3) Ръководителите на структурите по чл. 251в, ал. 1 уведомяват незабавно органа по чл. 251г, ал. 1 или 3 за осъществения достъп, прилагат искането и излагат мотиви.

(4) Данните по чл. 251б, ал. 1, предоставени по реда на ал. 1, се унищожават незабавно от структурите по чл. 251в, ал. 1, ако в срок от 24 часа бъде постановен отказ от


20
органа по чл. 251г, ал. 1 или 3, за което се уведомява незабавно предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

(5) В случаите по ал. 1 -3 с разпореждането на органа по чл. 251г, ал. 1 или 3 се потвърждават извършените действия до момента.”

4. В чл. 251д навсякъде в текста след думите „251з, ал. 2” се добавя „и на искането по чл. 251г1, ал. 1”.
5. В чл. 251е:

а) в ал. 1 навсякъде в текста след думите „разпореждане за достъп” се добавя „или искане по чл. 251г1, ал. 1”.
б) в ал. 2:

аа) в изречение първо думите „чл. 251г, ал. 3, т. 3” се заменят с „чл. 251г, ал. 4, т. 3”. бб) създава се изр. 3:

„В случаите по чл. 251г1, ал. 1 данните по чл. 251б, ал. 1 се изпращат незабавно след постъпване в предприятието на искането за достъп.”

в) в ал. 4 след думите „в разпореждането” се добавя „или в искането по чл. 251г1, ал.
1”.

г) в ал. 5 след думите „разпореждането на съдията” се добавя „или искането по чл. 251г1, ал. 1”.
д) създава се ал. 7:

„(7) В случаите по чл. 251г1, ал. 4 данните, до които е бил осъществен достъп, се унищожават незабавно от предприятието след получаване на уведомлението.”.

6. В чл. 251ж:

а) в ал. 2 думите „чл. 251г, ал. 4” се заменят с „чл. 251г, ал. 5”. б) създава се ал. 3:

„(3) В случаите по чл. 251г1, ал. 4 справката по чл. 251е, ал. 1, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава незабавно от тричленна комисия в състав, определен от ръководителите на структурите по чл. 251в, ал. 1, за което се изготвя протокол. Протоколът се изпраща незабавно на председателя на съответния съд и се вписва в регистъра по чл. 251г, ал. 5.”.

7. В чл. 261а, ал. 4, т. 1 думите „чл. 251г, ал. 5” се заменят с „чл. 251г, ал. 6”.

8. В чл. 261б, ал. 6 думите „чл. 251г, ал. 5” се заменят с „чл. 251г, ал. 6”.

9. В чл. 301, ал. 3 след думите „Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” се поставя запетая и се добавя „по чл. 5 и чл. 7 от Закона за военната полиция”, а след думите „на Държавна агенция „Национална сигурност” се поставя запетая и се добавя „на служба „Военна полиция”.

§ 11. В Закона за Министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 53 от 2014 г.; изм. и доп. бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 97 се изменя така:

„Чл. 97. (1) При осъществяване на дейността по чл. 6, ал. 1, т. 1 полицейските органи могат да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация и юридически лица или служители на тези структури могат да станат служители на прикритие на МВР след назначаването им на служба в министерството.


21
2) Служителите на прикритие са служители на МВР с особен статут, които имат правата и задълженията, предвидени в този закон и в съответния закон, приложим за заеманата длъжност по прикриващото правоотношение, осъществяват дейността си при спазване принципите на законност и конспиративност и по начин, който не застрашава прикриването.

3) За служителите на прикритие не се прилагат изискванията за несъвместимост по други закони, с изключение на законите, уреждащи устройството и дейността на службите за сигурност и за обществен ред.

4) Редът и условията за използване на служители на прикритие се уреждат с наредба на Министерски съвет.“.

2. В чл. 226:

а) в ал. 1, т. 7 се създава буква „к“:

„к) неефективност при изпълнение на заеманата длъжност на прикритие - за служители от структури по чл. 97, ал. 1, които са станали служители на прикритие на МВР след назначаването им на служба в министерството.“;

б) създава се ал. 8:

„(8) На служителя не се предлага друга длъжност и не се отправя предизвестие по чл. 228 при прекратяване на служебното правоотношение в случаите по ал. 1, т. 7, б. „к“.“.

3. В чл. 229 думите „буква „а“ се заменят с „букви „а“ и „к“.

4. В чл. 234, ал. 7 думите „букви „а“, „д“ и „з“ се заменят с „букви „а“, „д“, „з“ и „к“.


§ 12. В Наказателния кодекс (Обн. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г., попр. ДВ. бр.29 от 12 Април 1968г., изм. ДВ. бр.92 от 28 Ноември 1969г., изм. ДВ. бр.26 от 30 Март 1973г., изм. ДВ. бр.27 от 3 Април 1973г., изм. ДВ. бр.89 от 15 Ноември 1974г., изм. ДВ. бр.95 от 12 Декември 1975г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 1977г., изм. ДВ. бр.54 от 11 Юли 1978г., изм. ДВ. бр.89 от 9 Ноември 1979г., изм. ДВ. бр.28 от 9 Април 1982г., попр. ДВ. бр.31 от 20 Април 1982г., изм. ДВ. бр.44 от 5 Юни 1984г., изм. ДВ. бр.41 от 28 Май 1985г., изм. ДВ. бр.79 от 11 Октомври 1985г., попр. ДВ. бр.80 от 15 Октомври 1985г., изм. ДВ. бр.89 от 18 Ноември 1986г., попр. ДВ. бр.90 от 21 Ноември 1986г., изм. ДВ. бр.37 от 16 Май 1989г., изм. ДВ. бр.91 от 24 Ноември 1989г., изм. ДВ. бр.99 от 22 Декември 1989г., изм. ДВ. бр.10 от 2 Февруари 1990г., изм. ДВ. бр.31 от 17 Април 1990г., изм. ДВ. бр.81 от 9 Октомври 1990г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 1991г., изм. ДВ. бр.86 от 18 Октомври 1991г., попр. ДВ. бр.90 от 1 Ноември 1991г., изм. ДВ. бр.105 от 19 Декември 1991г., доп. ДВ. бр.54 от 3 Юли 1992г., изм. ДВ. бр.10 от 5 Февруари 1993г., изм. ДВ. бр.50 от 1 Юни 1995г., изм. ДВ. бр.97 от 3 Ноември 1995г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Ноември 1995г., изм. ДВ. бр.107 от 17 Декември 1996г., изм. ДВ. бр.62 от 5 Август 1997г., изм. ДВ. бр.85 от 26 Септември 1997г., изм. ДВ. бр.120 от 16 Декември 1997г., доп. ДВ. бр.83 от 21 Юли 1998г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Юли 1998г., доп. ДВ. бр.132 от 10 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.133 от 11 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.7 от 26 Януари 1999г., изм. ДВ. бр.51 от 4 Юни 1999г., изм. ДВ. бр.81 от 14 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.21 от 17 Март 2000г., изм. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2000г., изм. ДВ. бр.98 от 1 Декември 2000г., доп. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.101 от 23 Ноември 2001г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.92 от 27 Септември 2002г., изм. ДВ. бр.26 от 30 Март 2004г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Ноември 2004г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2005г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.75 от

22
12 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.38 от 11 Май 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.85 от 23 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.94 от 16 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.19 от 22 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.27 от 10 Април 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.26 от 6 Април 2010г., изм. ДВ. бр.32 от 27 Април 2010г., изм. ДВ. бр.33 от 26 Април 2011г., изм. ДВ. бр.60 от 5 Август 2011г., доп. ДВ. бр.19 от 6 Март 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 9 Март 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 7 Август 2012г., изм. ДВ. бр.17 от 21 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.61 от 9 Юли 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 27 Септември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.19 от 5 Март 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., доп. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 31 Март 2015г., доп. ДВ. бр.41 от 5 Юни 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.74 от 26 Септември 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., доп. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.32 от 22 Април 2016г.) в чл. 296, ал. 1 след думите „не изпълни“ се добавя „разпореждане, с което са наложени превантивни мерки по Закона за противодействие на тероризма или“.

0§ 13. (1) Потребителите по Закона за електронни съобщения, на чието име са регистрирани и/или активирани повече от 10 телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени телефонни услуги, имат право в 2 -месечен срок от влизане в сила на този закон да заявят пред предприятието по чл. 138г от Закона за електронни съобщения кои телефонни номера ще продължат да ползват.

(2) В случай че потребители не упражнят правото си в срок, предприятията по чл. 138г от Закона за електронни съобщения са длъжни да деактивират (закрият) всички регистрирани и/или активирани на името на съответния потребител телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени телефонни услуги.


0§ 14. (1) Предприятията по чл. 138г от Закона за електронни съобщения са длъжни да информират потребителите си на предплатени телефонни услуги за правото им по § 13, както

0и за последиците от неупражняването му.

(2) Информационната кампания на предприятията по чл. 138г от Закона за електронни съобщения се провежда в 1 -месечен срок от влизане в сила на този закон чрез:

1. кратко текстово съобщение или телефонно обаждане и по друг подходящ начин – за предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги чрез мобилни наземни мрежи;

2. телефонно обаждане и по друг подходящ начин - за предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги чрез фиксирани мрежи.

23