biggeorge Lyrics

понеделник, 25 май 2020 г.

Кинопреглед 21: Paper Towns / Хартиени градове (2015)

Кинопреглед 21: Paper Towns / Хартиени градове (2015)



Гледах филмът "Хартиени градове".
Отдавна исках да го гледам, но чак днес имах тази възможност.
Много хубав филм.
Жалко, че не съм чел книгата на Джон Грийн - "Хартиени градове".
Филмът разказва за група гимназисти, които издирват своята приятелка Марго.
Марго е младо объркано момиче, което не знае коя е, не знае какво иска от живота, не знае с какво иска да се занимава, след като завърши гимназия, не знае дали иска да има семейство деца, работа, дом и т.н.
Съседското момче Куентин, което е влюбено в нея от дете я боготвори и не проумява, че тя не го обича.
Един ден Марго изчезва и Куентин започва да я търси.
Накрая я намира, за да разбере, че тя за него е много специална, защото той е влюбен в нея, но за нея той е поредната спира по дългия път на живота й.
Това, което Куентин разбира накрая е, че има много добри приятели от гимназията, с които е прекарал четирите най-хубави години от живота си.
Филмът е хубав и го препоръчвам на всеки, които обича забавно-тъжни тийнейджърски истории.
Подходящ е за малки и големи и не е много натоварващ.
Единствената опасност е, че можете да се разплачете на финала.

Този филм ми напомня за едно момиче, което познавах преди време.
Тя беше също толкова объркана колкото Марго.
Не знаеше коя е, не знаеше какво иска от живота, не познаваше себе си.
Опитваше се да открие своя път в живота, но без ясна посока не знаеше накъде е тръгнала.
Може би вината за нейното душевно и емоционално състояние беше на родителите й, които се бяха развели, когато тя е била малка.
Съответно тя беше израснала без баща и нямаше добър семеен модел за подражание.
Разбира се, както в сълзливите филми аз я обичах, защото я виждах такава каквато аз исках да я видя, а не такава каквато е в действителност.
Тя не ме обичаше и набързо ми разби сърцето.
Естествено на мен ми трябваха години, за да преодолея този етап от живота си.
Може би защото съм глупав по рождение.
Не съжалявам, че я обичах, както Куентин не съжаляваше за любовта си към Марго.
Жалко е обаче, че нещата не се случват по начина, по който си ги представяме.
А може би е по-добре, че нашите мечти и фантазии не се реализират.
Какъв ли би бил живота ни, ако всичките ни мечти ставаха реалност?
Дали щяхме да сме по-щастливи и по-нещастни?

Не знам отговора на тези въпроси.
След няколко дни моята Марго има рожден ден.
Странно е как помня такива неща.
Не помня имената на повечето си съученици или какви формули съм учил в университета, но помня имената на момичетата, в които съм се влюбвал или рождените им дни, или презрителния им поглед, докато съм дрънкал глупости в опитите си да им се харесам, или как сме ходили заедно на училище, или аромата на парфюма ... и всякакви други работи.
Паметта е странно нещо.
В последно време започнах да осъзнавам, че повечето хора са хартиени, живеят в хартиени къщи в хартиени градове и имат хартиена памет.
Казано по друг начин хората са лицемерни и фалшиви, живеят измислен живот в къщи, които не са техни и умишлено не помнят нищо от миналото.
Жалък живот на жалки хора.
Филмът "Хартиени градове" ме кара да се замислям за миналото, особено по време на абитуриентските балове.
Хората са се променили прекалено много за последните 15-20 години и това е толкова жалко.
Надявам се, че поне аз няма да се променя и ще си остана същия глупак, който винаги съм бил.
Но един Бог знае какво ще стане. 

неделя, 17 май 2020 г.

Кинопреглед 20: Contagion / Заразяване (2011)

Кинопреглед 20: Contagion / Заразяване (2011)



Днес гледах филма "Заразяване" от 2011 г.
Филмът много се доближава до реалността.
Разказва се за болест (подобна на SARS от 2002-2003 г., H1N1 от 2009 г., MERS от 2012 г. и COVID-19 от 2019-2020 г.) тръгнала от Южен Китай и разпространила се по целия свят.
Няма да разказвам целия филм, защото няма да ви бъде интересен и няма да искате да го гледате, след като аз ви напиша какъв е сюжета.
За съжаление във филмът имаше някои несъответствия с реалния живот.
Например никой не би тръгнал да раздава ваксина с томбола.
Винаги ваксините се дават на най-рисковите групи - медицински персонал, хора, работещи в силно контактна среда, деца, възрастни хора и други от така наречените рискови групи.
Също така безредиците и бунтовете в извънредна ситуация не са възможни.
Хората ограбваха магазини и аптеки все едно са озверели животни.
В реалността ако някой се опита да направи подобно нещо ще бъде застрелян на място от американските полицаи и служители грижещи се за обществената безопасност.
Мръсотията по улиците и липсата на комунални услуги (като събирането на боклука) също не отговаряше на действителността.
Дори и по време на епидемия всички тези дейности си продължават.
Странно е, че във филма показаха как цели градове потъват в боклуци и мръсотия.
Интересно за мен беше да видя как дори и в САЩ хора се сдобиват с ваксина с помощта на връзки и познати, а не по законния и легален ред.
Явно връзкарщината и шуробаджанащината са разпространени по целия свят, а не само на Балканите.
Само че в Америка не използват тези думи.
За мен беше пълна лудост, когато лекарката си сложи неизпитана ваксина в крака.
Аз не бих направил подобно нещо.
Много ми хареса края на филма.
Успях да видя откъде е тръгнала цялата зараза, кой е нулевия болен пациент и как точно се е стигнало да пандемията.
Жалко, че в реалността няма как да се види кой е нулевия пациент с COVID-19, да разберем откъде е тръгнала цялата зараза и как точно се стигна да пандемията с коронавирус от 2020 г.
Не препоръчвам филма на хора със слаби нерви, бременни жени и малки деца.
Въпреки това предупреждение ви пожелавам приятно гледане! 

вторник, 5 май 2020 г.

Днес загубих баща си!

Днес загубих баща си!
Отиде си завинаги!

Днес загубих баща си! 
Отиде си завинаги!
В момента е ангелче на небето!
Най-мъчно ми е, че никой нищо не направи, за да го спаси.
Нещо повече - помогнаха му да си отиде.
В блога си разказах как се случи всичко.
Някой може ли да сподели как е преживял подобна трагедия?
Какво е изпитал?
Какво си е мислил?
Как е продължил живота си?
В този ред на мисли ... какъв е смисъла на живота?
Защо губим хората, които най-много обичаме?
Някой може ли да ме успокои, да ме утеши, да ми каже поне една добра дума? 
Дали все още има добри хора в този форум, в Интернет, в България и в света като цяло?


Обичам те. тате! 
Ти си най-добрия човек, когото съм познавал.
Ще те помня завинаги.

Баща ми много обичаше стихотворения.
Това е едно от тях:

Никола Вапцаров - Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Днес загубих баща си!

Кой и защо уби баща ми?

Кой и защо уби баща ми?
Истинска история, а не измислица!

Днес баща ми почина.
Смъртта му обаче не беше заради старост или болест.
Ето какво се случи:
В средата на м. април баща ми получи кръвоизлив от язва.
Приеха го в болница за 5 дни и го лекуваха.
После след като го изписаха му предписаха две лекарства - Езопраджен и Улкамед.
Езопраджен служи за намаляване на киселинността в стомаха.
Но то е противопоказно за хора с проблеми с уринирането и дефекацията, каквито проблеми имаше баща ми.
Улкамед е бисмутов оксид.
Бисмутовият оксид е опасен за хора, които имат проблеми с бъбреците и с отделителната система като цяло.
Баща имаше проблем с дефекацията и уринирането още в болницата.
За всички тези опасности от приема на лекарствата Езопраджен и Улкамед ние не бяхме информирани.
Когато го прибрахме у дома започнахме да го храним и да му даваме предписаните лекарства.
В началото започна да се подобрява, но след втората седмица състоянието му се влоши.
В последните дни на м. април баща ми започна да повръща храната си, да има проблеми с преглъщането, да губи теглото си с много бързи темпове, имаше болки в стомаха, в корема и нарушено храносмилане.
Днес осъзнавам, че в онзи момент баща ми е започнал да умира бавно от глад и жажда.
Влошаването на състоянието му съвпадна с почивните дни около 1 май.
Първоначално ние не разбрахме какво се случва.
Опитвахме се да го храним въпреки симптомите, които имаше.
На 2 май се обадихме на лекаря, който го лекуваше в болницата.
Той ни каза да се свържем с личния си лекар и да не го безпокоим повече.
После при повторно позвъняване и след като аз настоях да споделя проблемите на баща ми доктора ни каза да спрем да му даваме Улкамед (бисмутов оксид), но да продължим да му даваме Езопраджен.
Храненето на баща ми беше невъзможно.
Приемът на течности също беше невъзможен.
В първият работен ден на м. май отидох до болницата да взема епикризата му.
Тогава лекувалият го лекар ми направи скандал защо съм го търсил по телефона, отказа да поеме каквато и да е отговорност за състоянието на баща ми, след като вече не е в болницата и ми каза да потърсим личния си лекар.
Отидох при личния лекар, но и там не ми обърнаха внимание.
Прибрах се в нас, но баща ми не беше по-добре.
Влошаваше се с всеки час.
За 4 дни беше отслабнал с много килограми и приличаше на жив скелет.
Вечерта езика му започна да потъмнява.
Отравянето с бисмутов оксид води до потъмняване на езика.
Баща ми изпитваше адски болки в корема и в стомаха.
Обадих се на 112 и ги помолих да изпратят линейка.
След половин час дойде спешен екип.
Като им разказахме какво се е случило с него лекарката се нахвърли върху нас да ни обвинява, че ние сме виновни за състоянието му, че не сме го хранили месеци наред, че вместо да ги викаме по-добре да го нахраним и да му дадем вода.
Обяснихме й симптомите му и лекарката напълно отрече, че той има отравяне с бисмутов оксид и че езика му е потъмнял от това.
Каза, че езика е черен заради повръщане на стомашен сок.
Тя ни даде два избора - да остане в къщи или да го вземат в болница.
Каза ни, че той може да си умре или в къщи, или в болницата и ние решаваме къде ще стане това.
Ние отказахме да го водим в болницата, защото не можехме сами да го изнесем от дома ни.
Лекарката нареди на медицинската сестра да му сложи една инжекция с Деган и ни каза да го нахраним, след което екипа си замина.
Деган не се използва при пациенти със запушване на стомаха и червата.
10 минути след инжекцията баша ми започна да се задушава, а пулса му се ускори.
Това продължи 3 дълги часа.
Рано сутринта дишането и пулса му започнаха да се забавят.
Обадих се на 112 за помощ.
Казаха, че нищо не могат да направят и че ако досега не е умрял, скоро ще умре.
Баща ми почина заобиколен от хората, които го обичаха най-много.
Когато отидох при личния си лекар за смъртния акт той сякаш изглеждаше доволен и дори щастлив, че баща ми е мъртъв.
В съобщението за смърт личния лекар написа, че баща ми е починал от мезентериална тромбоза.
Аз не съм съгласен с това заключение.
Баща ми почина от отравяне с неправилно изписани лекарства - Езопраджен и Улкамед (бисмутов оксид).
Днес той ни напусна завинаги.
И сега питам:
Кой и защо уби баща ми?
На кого беше направил нещо лошо през живота си?
Кому беше сторил зло?

Баща ми беше най-милия и най-добрия човек на света и ние го обичахме безкрайно много.
Той получи два инсулта, имаше левостранна хемипареза и ние се грижихме за него 8 години и 4 месеца, защото го обичахме повече от всичко друго на света.
Днес ни го отнеха.
Знам, че има лекари, които всеки ден спасяват човешки животи.
Изпитвам респект и уважение към тях.
Но знам и че има лекари, които умишлено убиват хора.
Кой в България има правото да решава кой ще живее и кой ще умре?
Ще има ли справедливост за убийството на баща ми?
Или всичко ще си остане за наша сметка?

Няма да получим отговори.
Аз не мраза лекарите като цяло.
Аз не мразя и убийците на баща ми.
Аз не мразя никого.
Но Бог гледа и рано или късно ще въздаде справедливост на всички, които са причинили зло.
Поради липсата на правосъдие в България ще чакаме Бог да си свърши работата.
А през това време убийците ще ходят свободно по улиците и от време на време ще убиват хора.

Баща ми много харесваше едни думи на нашият Господ Исус Христос, в които Майка Тереза е вярвала.
В последните му дни и мигове от земния му живот ние му четяхме тези редове:

Каквото сториш

Когато бях гладен, ти ме нахрани,
когато бях жаден, ти ме напои,
каквото сториш за моите братя, ти го правиш за мен.
Влизаш в дома на моя Отец.

Когато бях бездомен, ти ме приюти.
Когато бях гол, ти ми даде дреха.

Когато бях уморен, ти ми помогна да си почина.
Когато бях тревожен, ти успокои страха ми.

Когато бях неук, ти ме научи да чета.
Когато бях самотен, ти ми даде любов.

Когато бях в затвора, ти дойде в килията ми.
Когато бях болен, ти се грижеше за мен.

Когато бях странник, ти ме накара да се почувствам у дома.
Когато бях безработен, ти ми намери работа.

Когато бях ранен в битка, ти превърза раните ми.
Когато търсех добрина, ти ми протегна ръце.

Когато бях отритнат, подигран и обиждан,
ти носеше кръста ми.

Когато бях стар, ти ме дари с усмивка.
Когато бях притеснен, ти ме изслуша и ми съчувства.

Когато бях оплют и окървавен,
ти позна лицето ми, изцапано с кал.

Когато бях осмян, ти застана до мен.
Когато бях щастлив, ти сподели радостта ми.

Цитат от глава "Веруюто на Майка Тереза"
от книгата "Нещо красиво за Бог" от Малкълм Мъгъридж