Кой и защо уби баща ми?
Истинска история, а не измислица!
Днес баща ми почина.
Смъртта му обаче не беше заради старост или болест.
Ето какво се случи:
В средата на м. април баща ми получи кръвоизлив от язва.
Приеха го в болница за 5 дни и го лекуваха.
После след като го изписаха му предписаха две лекарства - Езопраджен и Улкамед.
Езопраджен служи за намаляване на киселинността в стомаха.
Но то е противопоказно за хора с проблеми с уринирането и дефекацията, каквито проблеми имаше баща ми.
Улкамед е бисмутов оксид.
Бисмутовият оксид е опасен за хора, които имат проблеми с бъбреците и с отделителната система като цяло.
Баща имаше проблем с дефекацията и уринирането още в болницата.
За всички тези опасности от приема на лекарствата Езопраджен и Улкамед ние не бяхме информирани.
Когато го прибрахме у дома започнахме да го храним и да му даваме предписаните лекарства.
В началото започна да се подобрява, но след втората седмица състоянието му се влоши.
В последните дни на м. април баща ми започна да повръща храната си, да има проблеми с преглъщането, да губи теглото си с много бързи темпове, имаше болки в стомаха, в корема и нарушено храносмилане.
Днес осъзнавам, че в онзи момент баща ми е започнал да умира бавно от глад и жажда.
Влошаването на състоянието му съвпадна с почивните дни около 1 май.
Първоначално ние не разбрахме какво се случва.
Опитвахме се да го храним въпреки симптомите, които имаше.
На 2 май се обадихме на лекаря, който го лекуваше в болницата.
Той ни каза да се свържем с личния си лекар и да не го безпокоим повече.
После при повторно позвъняване и след като аз настоях да споделя проблемите на баща ми доктора ни каза да спрем да му даваме Улкамед (бисмутов оксид), но да продължим да му даваме Езопраджен.
Храненето на баща ми беше невъзможно.
Приемът на течности също беше невъзможен.
В първият работен ден на м. май отидох до болницата да взема епикризата му.
Тогава лекувалият го лекар ми направи скандал защо съм го търсил по телефона, отказа да поеме каквато и да е отговорност за състоянието на баща ми, след като вече не е в болницата и ми каза да потърсим личния си лекар.
Отидох при личния лекар, но и там не ми обърнаха внимание.
Прибрах се в нас, но баща ми не беше по-добре.
Влошаваше се с всеки час.
За 4 дни беше отслабнал с много килограми и приличаше на жив скелет.
Вечерта езика му започна да потъмнява.
Отравянето с бисмутов оксид води до потъмняване на езика.
Баща ми изпитваше адски болки в корема и в стомаха.
Обадих се на 112 и ги помолих да изпратят линейка.
След половин час дойде спешен екип.
Като им разказахме какво се е случило с него лекарката се нахвърли върху нас да ни обвинява, че ние сме виновни за състоянието му, че не сме го хранили месеци наред, че вместо да ги викаме по-добре да го нахраним и да му дадем вода.
Обяснихме й симптомите му и лекарката напълно отрече, че той има отравяне с бисмутов оксид и че езика му е потъмнял от това.
Каза, че езика е черен заради повръщане на стомашен сок.
Тя ни даде два избора - да остане в къщи или да го вземат в болница.
Каза ни, че той може да си умре или в къщи, или в болницата и ние решаваме къде ще стане това.
Ние отказахме да го водим в болницата, защото не можехме сами да го изнесем от дома ни.
Лекарката нареди на медицинската сестра да му сложи една инжекция с Деган и ни каза да го нахраним, след което екипа си замина.
Деган не се използва при пациенти със запушване на стомаха и червата.
10 минути след инжекцията баша ми започна да се задушава, а пулса му се ускори.
Това продължи 3 дълги часа.
Рано сутринта дишането и пулса му започнаха да се забавят.
Обадих се на 112 за помощ.
Казаха, че нищо не могат да направят и че ако досега не е умрял, скоро ще умре.
Баща ми почина заобиколен от хората, които го обичаха най-много.
Когато отидох при личния си лекар за смъртния акт той сякаш изглеждаше доволен и дори щастлив, че баща ми е мъртъв.
В съобщението за смърт личния лекар написа, че баща ми е починал от мезентериална тромбоза.
Аз не съм съгласен с това заключение.
Баща ми почина от отравяне с неправилно изписани лекарства - Езопраджен и Улкамед (бисмутов оксид).
Днес той ни напусна завинаги.
И сега питам:
Кой и защо уби баща ми?
На кого беше направил нещо лошо през живота си?
Кому беше сторил зло?
Баща ми беше най-милия и най-добрия човек на света и ние го обичахме безкрайно много.
Той получи два инсулта, имаше левостранна хемипареза и ние се грижихме за него 8 години и 4 месеца, защото го обичахме повече от всичко друго на света.
Днес ни го отнеха.
Знам, че има лекари, които всеки ден спасяват човешки животи.
Изпитвам респект и уважение към тях.
Но знам и че има лекари, които умишлено убиват хора.
Кой в България има правото да решава кой ще живее и кой ще умре?
Ще има ли справедливост за убийството на баща ми?
Или всичко ще си остане за наша сметка?
Няма да получим отговори.
Аз не мраза лекарите като цяло.
Аз не мразя и убийците на баща ми.
Аз не мразя никого.
Но Бог гледа и рано или късно ще въздаде справедливост на всички, които са причинили зло.
Поради липсата на правосъдие в България ще чакаме Бог да си свърши работата.
А през това време убийците ще ходят свободно по улиците и от време на време ще убиват хора.
Баща ми много харесваше едни думи на нашият Господ Исус Христос, в които Майка Тереза е вярвала.
В последните му дни и мигове от земния му живот ние му четяхме тези редове:
Каквото сториш
Когато бях гладен, ти ме нахрани,
когато бях жаден, ти ме напои,
каквото сториш за моите братя, ти го правиш за мен.
Влизаш в дома на моя Отец.
Когато бях бездомен, ти ме приюти.
Когато бях гол, ти ми даде дреха.
Когато бях уморен, ти ми помогна да си почина.
Когато бях тревожен, ти успокои страха ми.
Когато бях неук, ти ме научи да чета.
Когато бях самотен, ти ми даде любов.
Когато бях в затвора, ти дойде в килията ми.
Когато бях болен, ти се грижеше за мен.
Когато бях странник, ти ме накара да се почувствам у дома.
Когато бях безработен, ти ми намери работа.
Когато бях ранен в битка, ти превърза раните ми.
Когато търсех добрина, ти ми протегна ръце.
Когато бях отритнат, подигран и обиждан,
ти носеше кръста ми.
Когато бях стар, ти ме дари с усмивка.
Когато бях притеснен, ти ме изслуша и ми съчувства.
Когато бях оплют и окървавен,
ти позна лицето ми, изцапано с кал.
Когато бях осмян, ти застана до мен.
Когато бях щастлив, ти сподели радостта ми.
Цитат от глава "Веруюто на Майка Тереза"
от книгата "Нещо красиво за Бог" от Малкълм Мъгъридж
Истинска история, а не измислица!
Днес баща ми почина.
Смъртта му обаче не беше заради старост или болест.
Ето какво се случи:
В средата на м. април баща ми получи кръвоизлив от язва.
Приеха го в болница за 5 дни и го лекуваха.
После след като го изписаха му предписаха две лекарства - Езопраджен и Улкамед.
Езопраджен служи за намаляване на киселинността в стомаха.
Но то е противопоказно за хора с проблеми с уринирането и дефекацията, каквито проблеми имаше баща ми.
Улкамед е бисмутов оксид.
Бисмутовият оксид е опасен за хора, които имат проблеми с бъбреците и с отделителната система като цяло.
Баща имаше проблем с дефекацията и уринирането още в болницата.
За всички тези опасности от приема на лекарствата Езопраджен и Улкамед ние не бяхме информирани.
Когато го прибрахме у дома започнахме да го храним и да му даваме предписаните лекарства.
В началото започна да се подобрява, но след втората седмица състоянието му се влоши.
В последните дни на м. април баща ми започна да повръща храната си, да има проблеми с преглъщането, да губи теглото си с много бързи темпове, имаше болки в стомаха, в корема и нарушено храносмилане.
Днес осъзнавам, че в онзи момент баща ми е започнал да умира бавно от глад и жажда.
Влошаването на състоянието му съвпадна с почивните дни около 1 май.
Първоначално ние не разбрахме какво се случва.
Опитвахме се да го храним въпреки симптомите, които имаше.
На 2 май се обадихме на лекаря, който го лекуваше в болницата.
Той ни каза да се свържем с личния си лекар и да не го безпокоим повече.
После при повторно позвъняване и след като аз настоях да споделя проблемите на баща ми доктора ни каза да спрем да му даваме Улкамед (бисмутов оксид), но да продължим да му даваме Езопраджен.
Храненето на баща ми беше невъзможно.
Приемът на течности също беше невъзможен.
В първият работен ден на м. май отидох до болницата да взема епикризата му.
Тогава лекувалият го лекар ми направи скандал защо съм го търсил по телефона, отказа да поеме каквато и да е отговорност за състоянието на баща ми, след като вече не е в болницата и ми каза да потърсим личния си лекар.
Отидох при личния лекар, но и там не ми обърнаха внимание.
Прибрах се в нас, но баща ми не беше по-добре.
Влошаваше се с всеки час.
За 4 дни беше отслабнал с много килограми и приличаше на жив скелет.
Вечерта езика му започна да потъмнява.
Отравянето с бисмутов оксид води до потъмняване на езика.
Баща ми изпитваше адски болки в корема и в стомаха.
Обадих се на 112 и ги помолих да изпратят линейка.
След половин час дойде спешен екип.
Като им разказахме какво се е случило с него лекарката се нахвърли върху нас да ни обвинява, че ние сме виновни за състоянието му, че не сме го хранили месеци наред, че вместо да ги викаме по-добре да го нахраним и да му дадем вода.
Обяснихме й симптомите му и лекарката напълно отрече, че той има отравяне с бисмутов оксид и че езика му е потъмнял от това.
Каза, че езика е черен заради повръщане на стомашен сок.
Тя ни даде два избора - да остане в къщи или да го вземат в болница.
Каза ни, че той може да си умре или в къщи, или в болницата и ние решаваме къде ще стане това.
Ние отказахме да го водим в болницата, защото не можехме сами да го изнесем от дома ни.
Лекарката нареди на медицинската сестра да му сложи една инжекция с Деган и ни каза да го нахраним, след което екипа си замина.
Деган не се използва при пациенти със запушване на стомаха и червата.
10 минути след инжекцията баша ми започна да се задушава, а пулса му се ускори.
Това продължи 3 дълги часа.
Рано сутринта дишането и пулса му започнаха да се забавят.
Обадих се на 112 за помощ.
Казаха, че нищо не могат да направят и че ако досега не е умрял, скоро ще умре.
Баща ми почина заобиколен от хората, които го обичаха най-много.
Когато отидох при личния си лекар за смъртния акт той сякаш изглеждаше доволен и дори щастлив, че баща ми е мъртъв.
В съобщението за смърт личния лекар написа, че баща ми е починал от мезентериална тромбоза.
Аз не съм съгласен с това заключение.
Баща ми почина от отравяне с неправилно изписани лекарства - Езопраджен и Улкамед (бисмутов оксид).
Днес той ни напусна завинаги.
И сега питам:
Кой и защо уби баща ми?
На кого беше направил нещо лошо през живота си?
Кому беше сторил зло?
Баща ми беше най-милия и най-добрия човек на света и ние го обичахме безкрайно много.
Той получи два инсулта, имаше левостранна хемипареза и ние се грижихме за него 8 години и 4 месеца, защото го обичахме повече от всичко друго на света.
Днес ни го отнеха.
Знам, че има лекари, които всеки ден спасяват човешки животи.
Изпитвам респект и уважение към тях.
Но знам и че има лекари, които умишлено убиват хора.
Кой в България има правото да решава кой ще живее и кой ще умре?
Ще има ли справедливост за убийството на баща ми?
Или всичко ще си остане за наша сметка?
Няма да получим отговори.
Аз не мраза лекарите като цяло.
Аз не мразя и убийците на баща ми.
Аз не мразя никого.
Но Бог гледа и рано или късно ще въздаде справедливост на всички, които са причинили зло.
Поради липсата на правосъдие в България ще чакаме Бог да си свърши работата.
А през това време убийците ще ходят свободно по улиците и от време на време ще убиват хора.
Баща ми много харесваше едни думи на нашият Господ Исус Христос, в които Майка Тереза е вярвала.
В последните му дни и мигове от земния му живот ние му четяхме тези редове:
Каквото сториш
Когато бях гладен, ти ме нахрани,
когато бях жаден, ти ме напои,
каквото сториш за моите братя, ти го правиш за мен.
Влизаш в дома на моя Отец.
Когато бях бездомен, ти ме приюти.
Когато бях гол, ти ми даде дреха.
Когато бях уморен, ти ми помогна да си почина.
Когато бях тревожен, ти успокои страха ми.
Когато бях неук, ти ме научи да чета.
Когато бях самотен, ти ми даде любов.
Когато бях в затвора, ти дойде в килията ми.
Когато бях болен, ти се грижеше за мен.
Когато бях странник, ти ме накара да се почувствам у дома.
Когато бях безработен, ти ми намери работа.
Когато бях ранен в битка, ти превърза раните ми.
Когато търсех добрина, ти ми протегна ръце.
Когато бях отритнат, подигран и обиждан,
ти носеше кръста ми.
Когато бях стар, ти ме дари с усмивка.
Когато бях притеснен, ти ме изслуша и ми съчувства.
Когато бях оплют и окървавен,
ти позна лицето ми, изцапано с кал.
Когато бях осмян, ти застана до мен.
Когато бях щастлив, ти сподели радостта ми.
Цитат от глава "Веруюто на Майка Тереза"
от книгата "Нещо красиво за Бог" от Малкълм Мъгъридж
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!