Днес загубих баща си!

Днес загубих баща си!
Отиде си завинаги!

Днес загубих баща си! 
Отиде си завинаги!
В момента е ангелче на небето!
Най-мъчно ми е, че никой нищо не направи, за да го спаси.
Нещо повече - помогнаха му да си отиде.
В блога си разказах как се случи всичко.
Някой може ли да сподели как е преживял подобна трагедия?
Какво е изпитал?
Какво си е мислил?
Как е продължил живота си?
В този ред на мисли ... какъв е смисъла на живота?
Защо губим хората, които най-много обичаме?
Някой може ли да ме успокои, да ме утеши, да ми каже поне една добра дума? 
Дали все още има добри хора в този форум, в Интернет, в България и в света като цяло?

Обичам те. тате! 
Ти си най-добрия човек, когото съм познавал.
Ще те помня завинаги.

Баща ми много обичаше стихотворения.
Това е едно от тях:

Никола Вапцаров - Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Днес загубих баща си!