biggeorge Party Zone

четвъртък, 9 септември 2010 г.

Задачка - закачка!

Задачка - закачка!

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

Условие на задачата:

От София за Бургас тръгва влак със скорост 200 км/ч.

В същия момент от Бургас за София тръгва втори влак със скорост 50 км/ч.

Към локомотива са закачени шест вагона,всеки с дължина десет метра.

Във всеки вагон има по две тоалетни,шестнайсет прозореца,четиридесет и шест седалки,два пожарогасителя,четири единични и две двойни врати.

В двата влака пътници няма,защото БДЖ е пред фалит и отопление във вагоните липсва,а на никого не му се пътува на студено.

По пътя единия влак го вали дъжд,а другия - сняг.

В софийския влак кондуктора е болен от свински грип,а в бургаския влак - от птичи грип.

Предните буфери на софийския влак са отрязани от предприемчиви роми от Столипиново,докато влака има престой на пловдивската гара.

Задните буфери на софийския влак са отрязани от машиниста по време на престоя на старозагорската гара,защото ромите от Пловдив са звъннали на роднините си,живеещи по на изток и за не му ги отрежат и тях,машиниста си ги е прибрал в локомотива.

За съжаление,докато стигне до мястото на срещата,изчезват не само шестте вагона барабар с кондуктора,но и част от локомотива,и релсите между Стара Загора и Ямбол.

След петнайсет години разследване на МВР се установява,че всичко е било откраднато от трима престъпници,участващи в организирана група,наречена "БДЖ-арите" и след още трийсет години съдебни дела се оказва,че доказателствата са достатъчни за доживотни присъди,но делото се прекратява поради изтекла давност на престъплението.

Слава Богу,бургаския влак няма проблеми,но на гара Зимница вместо да потегли към Пловдив,тръгва по жп-линията към Сливен.Там целия влак изчезва мистериозно,щом достига до сливенската жп-гара и до квартал "Надежда".

След като ДАНС и ФБР в продължение на седем години издирват бургаския влак,а близките на машиниста и кондуктора изгубват всякаква надежда за намирането им,на случайно отвлечен от сомалийските пирати товарен кораб,превозващ метали за скрап,е открита цялата влакова композиция,заедно с Кивота и две летящи чинии.

Благодарение на личното съдействие на Бойко Борисов и Цветан Цветанов,Веселин Маринов изнася безплатен концерт на централната улица на Могадишу(столицата на Сомалия),след който сомалийските пирати освобождават всички похитени кораби и екипажите им без да искат откупи,само с едничкото условие този изпълнител никога повече да не стъпва в Сомалия.

Властите в Сомалия обявяват датата на концерта за ден на траур за вечни времена и всяка година на този ден,точно в 12 часа на обяд,сирените в цяла Сомалия започват да вият,за да напомнят на гражданите си от какъв ужас са се отървали.

След сполетялата ги трагедия,която шокира консервативното сомалийско общество,цялата нация се обединява и една от най - изостаналите държави в света става пример за подражание на стари демокрации като САЩ,Великобритания и Франция.

Когато бургаския влак се завръща благополучно у дома и е пуснат в движение пак от Бургас за София,двата влака отново се опитват да се срещнат,но за зла беда глобалното затопляне е вдигнало нивото на океаните и моретата и между Бургас и София се появяват Маришкия и Тунджанския проливи.

За да се срещнат двата влака,се налага да се промени маршрута,който вече минава по линията:Бургас - Карнобат - Шумен - Горна Оряховица - Казанлък - Карлово - Пловдив - София.

В задачата се пита:

Когато двата влака най - накрая се срещнат кой от двамата кондуктори(в софийския или в бургаския влак) ще бъде по-далеч от София,измерено спрямо Гринуичкия меридиан и дали няма да е по - лесно двата влака изобщо да не се мъчат да се срещат,а всеки влак да си пътува на където си иска?

09.09.2010 г.

    Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на разказа!

сряда, 8 септември 2010 г.

Моите стихотворения 1: Колекция от стихотворения

Кураж!

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Ти си сладко,мило Сисе,
ти си като малко писе,
ти си малко упорита,
но поне не си прикрита.

2
Ти си шматчица голяма,
ти такава си за двама,
ти си доста инатлива,
но поне си разсъдлива.

3
Ти ще бъдеш и щастлива,
ако бъдеш пресметлива
и забравиш си страха
за живота и смъртта.

4
Разбери,че здравето е ценно
и напук на обещанието земно,
ти си запази живота,
завърши си своята Голгота.

29.05.2009 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!  


Целувките!

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Целувките са малки и красиви,
целувките са толкоз диви,
целувките душа са сътворили,
целувките са много мили.

2
Целувките живота ни осмислят,
целувките и чувствата избистрят,
целувките сърцата ни сближават,
целувките и щастие даряват.

3
Целувките са нашта епопея,
целувките ме карат и да пея,
целувките са тъй прекрасни,
целувките ти толкоз страстни.

4
Целувките са от душата моя,
целувките са и в душата твоя,
целувките по нежните ти устни,
целувките са много вкусни.

5
Целувките ... без тях не мога,
целувките ... обичам те,за Бога,
целувките ... аз няма да се мая,
целувките ... бъди с мен докрая.

6
Целувките - за сватба ... кръщене,
целувките - по моето и твоето лице,
целувките - ще бъдат с нас докрая,
целувките - ще помня чак и в Рая.

05.05.2009 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!  

(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)
(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)
(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)
(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)
(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)
(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)
(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)
(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)
(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)
(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)
(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)
(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)(цун)


Честит 8 март!

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Днеска май е осми март,
а аз нали съм малък бард
и стихове си съчинявам,
живота ви развеселявам.

2
Честит да бъде този ден,
той е на жената посветен,
жената е прекрасна и красива,
да е жива,здрава и щастлива.

3
Жената е създание прекрасно,
гласът звучи й тъй ужасно,
когато кара ни се бясно,
защо тормозим я тъй страстно.

4
Но зная,че обича ме тя много,
защото верен съм й,слава Богу
и ще бъда нейното мъжленце,
трябва ни едно(две-три) детенце!

5
Това е според мене вашата история,
дали сте Петя,Ваня,Минка,Глория,
грижата за вас е всекидневна
и любовта при вас е неизменна.

6
Мъжът е истински до вас,
понякога докарва ви до бяс,
обичате тоз малък мушморок,
туй стихче нека ви е за урок.

7
До вас е истински мъжът,
вървите с него дълъг път,
до края ще ви бъде той,
това е истината,Боже мой!

08.03.2009 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!           


Честит 1 Март!

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Да си жива ... здрава,
румена ... засмяна,
като мартеница бяла и червена,
с любов на тебе подарена!

2
Пожелавам ти едно късметче,
като малко пролетно букетче,
любов ... пари ... успехи
и малко нови модни дрехи!

3
Опитах да измисля няква рима
да изгоня таз студена зима,
дано и Баба Марта да хареса
мойта мъничка пиеса!

02.03.2009 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!           


Без думи

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Безпътица голяма настана в живота,
времето минава безсмислено край нас,
изгубихме си вярата в Бога и човека,
загубихме и всички,всички вас.

2
Без път вървиме в тъмнината,
опитваме се да открием истината свята,
борим се с всички сили със съдбата,
но капка мощ не ни остана във телата.

3
Бързаме по улиците празни,
свири вятърът край нашите сърца,
не виждаме и пътищата хладни,
дано да не останем накрая без душа.

04.05.2005 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!           


Любовно очакване

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Любовта е истинска и свята
и намирането й е трудно,
но откриеш ли я ти,
дръж я здраво в ръцете си.

2
Не залъгвай се напразно,
тя не ще да е до теб,
надалече ти иди,
там ще я намериш,но мисли

3
да не се окаже истинска лъжа
и живота си ти да загубиш,
да заробиш своята съдба
с грешната,неправилна жена.

4
Аз ще се опитам да намеря
свойта истинска любов,
тази дето ще ми бъде вярна
през живота чак до гроб.

5
Хей,човеци на Земята,
замислете се и вие за това,
да не стане после късно,
да се жалвате за свойта самота.

6
Знам,че някъде далеч,
тя ме чака безконеч,
и ще бъде все така
додето аз се добера

7
до този бряг на любовта
и тогава чак ще рабера,
че тя и любовта
са най-важното в света.

8
Иска ми се този миг
да дойде скоро,бързо и сега,
но знам,че доста време ще отнеме,
преди да ми се случи и това.

05.02.2003 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!           


Начин на живот

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
В живота си кратък
живееме бавно,
пътуваме дълго,
умираме гадно,

2
но въпреки всичко
си караме славно,
ловиме късмета
и пием живота си жадно.

26.09.2002 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!           


По пътя

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Принц на светлината
и принцесата на мрака,
ще направят чудесата
и ще вземат ви душата.

2
Ще вървим по пътя славен
преходът ще бъде бавен,
но ще стигнем ний до края
на безкрайната си слава.

3
И ще тръгнем по света
да си търсиме късмета,
да намерим любовта
и да хванеме комета.

25.02.2002 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!           


Невидимата бариера

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Душата ме боли,
не мога да живея,
за красивото момиче
не спирам да копнея.

2
Вървя си аз по коридора,
а насреща идва тя,
онемявам от почуда,хора,
а на нея окото й не мигна даже.

3
Тръгна тя по стълбите нагоре,
а след нея бърже хукнах аз,
и потрепна ми сърцето,м̀оре,
че ще я изпусна там тогаз.

4
Стигнах аз до втория етаж,
и замислих се тогава,
на къде съм тръгнал аз след нея,
като я настигна к'во ще правя.

5
Дори сърцето си да й предложа,
дори душата си в любов да обрека,
дали ще ме поиска в тази кожа,
или с други дрехи трябва да се облека.

6
Усещам аз невидимата бариера
и ако ще да е голямата любов,
не ще я пресека таз бариера,
дори на всичко аз да съм готов.

7
Искам аз да я целуна,
да я прегърна силно с двете си ръце,
но всичко туй ще е на думи,
докле не падне невидимата бариера
между моето и нейното сърце.

07.04.2005 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!           


Тъпо униние

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Седя си аз тъпо на тази скамейка
и гледам в безбрежното синьо небе,
буболечката кацна на тънката вейка,
а бебето малко отсреща не спря да реве.

2
Мисля си аз за срещата странна,
момиче прекрасно видях тоз следобяд,
но дали тя бе любовта ми голяма,
или е просто отсянка на бързия бяг.

3
Дали бе сън или реалност,
нивга аз няма да разбера,
освен ако не я срещна по случайност
някой ден както си вървя.

4
Господи,моля те,помогни ми,
да видя отново тез сини очи,
да видя наяве лицето прекрасно,
а не пак насън както преди.

5
Прати ми поне знак,моля те,Господи!
Е,от знаци аз не разбирам въобще,
но срещна ли любовта си поне още веднъж,
ще я сграбча силно в свойте ръце.

6
Когато погледна ме тя в очите,
прозрях истината аз най-голяма,
душата ми стене:"Къде си момиче?",
очите ми плачат,теб искат да видят,но няма.

7
Плачът на сърцето е толкова силен,
че задушава той мойта тъжна душа,
ала аз знам,че той ще утихне,
в мига,в който я видя отново сама.

8
Застане ли тя срещу мене отново,
и видя в очите й сини погледът плам,
ще добия сили неземно големи,
ще се заприказвам с нея в същия миг още там.

9
Туй ще е краят на тази история,
започнала тъжно,свършила бавно.
Дано тоз миг дойде по-скоро.
Дано!

24.03.2005 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!           


Мъничко сладурче мое

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Ти си мила,сладка и добричка,
ти си като малка пойна птичка,
ти си моето врабченце,
ти си мъничко детенце.

2
Не мога аз без тебе да живея,
мисля аз за тебе и си пея,
да помисля как ще го живея
живота си без тебе аз не смея.

3
Събуждам се и сещам се за тебе,
къде ли се намира мойто Бебе,
затварям си очите,за да спя,
но мисля си за тебе ... бдя.

4
Сега с мойто Бебе си говоря,
не искам с тебе аз да споря,
но дори и да се скараме ужасно,
всичко туй ще бъде тъй прекрасно.

5
Искам всеки ден да съм с тебе,
да съм с мойто малко,сладко Бебе,
мое,мило,сладко,мъничко момиче,
ти си като малко,пролетно кокиче.

6
Молба една ми идва тук,сега,
съвет от моята за твоята глава,
намали грима и спри с алкохола,
изчезват и проблемите,и главобола.

14.02.2009 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!           


Няма те,моя любов,къде си?

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Знаеш ли,че те обичам
и ето пак след тебе тичам,
не спирам да те гоня постоянно,
даже малко взе става странно.

2
Понякога седя си в тишината,
зареял тъжен поглед в синевата,
мисля си за тебе мълчешката,
стяга ме отвътре самотата.

3
А искам силно да извикам,
от душата моя да изтикам,
чувство,силно и тревожно,
което май е невъзможно.

4
Какво ми става аз не зная
и къде ще му излезе края,
аз нямам си изобщо на идея
защо ми иде понякога да пея.

5
Седя си сам в тъмнината,
мисля си за нея-за мечтата,
мечтая за момичето прекрасно,
което липсва ми ужасно,страшно.

6
Знам,че тя наблизо е до мен,
знам ще дойде някой хубав ден,
ще я срещна аз случайно в светлината,
на някой хипермаркет на вратата.

7
И с поглед само в очите,
ще се познаят ни душите
и без думичка да кажем,
самотата си ще смажем.

8
А душата ми отвътре ще крещи:
"-Продумай,глупчо-о,нещо й кажи!
Гергана,мило мое,ти ли си това?",
но ще падне от окото ми сълза,

9
защото тъжничко ще си мълча,
удивен от нежната й красота,
и само ще немея аз пред нея,
"-Обичам те!" да кажа ще копнея.

10
Накрая ще се върна в къщи сам,
къде съм бил аз няма и да знам,
просто ще седя загледан в синевата,
заслушан в звука на тишината.

11
Ще ридая там на моята постеля,
болката ще се помъча аз да смеля,
но ще зная,че ще тлее в мене
като доживотно,тежко бреме.

12
Тъй ще мине си живота кратък,
тоя дребен,мъничък зачатък,
от вселенската безкрайна епопея,
колко бързо и да мисля аз не смея.

13
И накрая само в тишината,
ще се носи името й в тъмнината
и ще бъде туй следата,
разпокъсала ми самотата.

14
Хиляди еони след това,
ще се шепне мъничка мълва,
за любов прекрасна и голяма,
да,за съжаление неизживяна.

15
Ще мечтаят милярдите деца,
да намерят сродните сърца,
да изживеят любовта голяма,
да не я изпуснат като тези двама.

30.01.2009 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!         

Докато четете стихотворението слушайте следните песни:

Б.Т.Р. - Елмаз и Стъкло

Тангра - Любовта Без Която Не Можем

Георги Станчев - Странно Чувство

Георги Христов - Нямам Нужда От Много Приятели

Васил Найденов - Телефонна Любов

Васил Найденов - Адаптация

Васил Найденов - Тишина

Васил Найденов - Сбогом Моя Любов

Лили Иванова - Стари Мой Приятелю

Орлин Горанов - Светът Е За Двама


Ода за Кафенцето

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Кафенце,много искам аз,
Кафенце малко,всеки час,
кафе,кафе ще пиеш ти,
Кафенцето обичам си.

2
Кафенце е кафенце
и сладичко кафе-детенце,
Кафенце си кафенце
и миличко кафе-хлапенце.

3
Кафенце,мъничко си ти,
кафенце пийваш си ... гори,
Кафенце,сладичко си ти,
кафе ще пиеш всеки час дори.

4
Кафенце миличко,мъничко,
кафенцето за теб е всичко,
кафенце пийваш си,но жалко
кафенцето е твърде сладко малко.

5
Кафенцето е име твое,
Кафенцето е малко,мое,
Кафенце,сладичко си ти,
Кафенце,ти ме запомни.

6
Кафенцето обичам аз,
кафенце пиеш всеки час,
Кафенце мисля те сега,
Кафенцето е в моята душа.

7
Кафенце търся всеки ден,
Кафенцето е все край мен,
Кафенце,тука ли си ти,
Кафенце,ти за мене си мисли.

8
Кафенце,миличко бъди,
Кафенце,свястно остани,
Кафенцето обичам много,
Кафенце,аз без теб не мога.

20.01.2009 г. - 24.01.2009 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!           


Странна компания

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Събрали сме се тука шайка,
в стихове се всеки вайка,
събрали сме се тука "луди",
тъгата ми набързо се прокуди.

2
Посмях се весело на всички,
вий сте яки пичове и пички,
прочетох мукавеева калинка,
прочетете я и вий в линка.

3
Много весело ми стана
и посмях се аз за двама,
препрочетох ваште стихове,
всички чуха моите викове.

4
Напиках се аз от смях,
радвам се,че тука бях,
и прочетох мукавеева калинка,
която май се казва Минка.

5
Щом е тръгнала към него,
трябвало е той да бега,
накъдето му очите видят,
сили да не му се свидят.

6
Нищо друг път той ще знае,
нивга вече няма да се мае,
ще избягва малките калинки,
дето май се казват Минки.

23.01.2009 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!           


Време,загуби,желания

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Светът минава покрай мен,
изчезва още един ден,
остарявам бавно,постоянно,
всичко вече ми е странно.

2
Живея в друго време и епоха,
а лоши времена дойдоха,
за мен е трудно да живея,
за моя свят ... копнея.

3
И май говоря неразбрано,
вниманието ми е нежелано,
а грижите ми са излишни
и даже май са леко смешни.

4
Нямам сили да живея,
края си започвам да копнея,
отивам все и все нататък,
пътят ми е много кратък.

5
Безсмислен е сега живота,
той е много кратка квота
от безкрайната вселена,
живота всичко ни отнема.

6
Сърцето си изгубих,Боже,
не мога да ти го предложа,
и продадох си душата,
безсмислено на Сатаната.

7
Не мога да обичам никоя,
душата ми къде е,викам я,
сълза ми капна на ревера,
сърцето си не ще намеря.

8
Открий сърцето ми голямо,
то мълчи си нейде,нямо,
спаси душата ми от тъмината,
от царството на Сатаната.

9
Събуждам се от крясък гаден,
страхът в мен е още гладен,
къде е изхода от самотата,
всичко е в ръцете на съдбата.

10
Искам обич и ... приятелство,
не страдание ... предателство,
искам любовта голяма,
но нея все я няма ... няма.

22.01.2009 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!          

Докато четете стихотворението слушайте следните песни:

B.T.R. - Елмаз и стъкло

Тони - Както преди

Д2 - Ледено момиче

Тони - Е-Самота

Авеню - Скрита самота

Тони - Всичко било е насън

Авеню - Бягство

Тони - Поглед на дете

Д2 - Не мога да спра да те обичам


Разговор ... мълчание

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Говориш ми на мен ... сега
и чудя се какво да кажа,
мълча си аз ... но докога,
страха си искам да премажа.

2
Миличко си ти ... сега
и мисля си за тебе,
малка си ... но докога,
всичко времето ще вземе.

3
Обичам си те аз ... сега,
не мога да го кажа,
обичам те ... но докога,
времето ще ни покаже.

18.01.2009 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!           

Докато четете стихотворението слушайте следните песни:

Robert Miles - One and One

Robert Miles - Freedom

Robert Miles - Children


Обичам те

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Слушам твоята песен,
а живота не е лесен
и не искам аз да плача,
затова и само си мълча.

2
Искам да ти кажа нещо,
но само мълча вещо,
искам аз да ти помогна,
както ти на мен да превъзмогна,

3
стереотипите си свои,
които са си лично мои,
каква ли помощ аз да дам,
с какво да ти помогна аз не знам.

4
Ти си като мидичката малка,
като малка лястовичка бялка,
като чудно,мъничко цветенце,
като сладко,миличко детенце.

5
Искам аз да те прегърна
и в живота да се втурна,
да уловя късмета с ръце,
къде е той,къде?

6
Сълзите капят по моето лице,
бърша ги със своите ръце,
иска ми се твои да са те,
къде си ти,къде?

7
Искам да премахна болката сега,
като слънцето дъждовната дъга,
искам сълзите да изтрия с ръка,
но те са в моето сърце,душа.

8
Ти си стъкленото цвете
в центъра на световете,
ти си слънцето прекрасно,
потръпва душата ми ужасно.

9
Не мога нищо да ти кажа аз,
в стихове разказвам го тогаз,
не искам да разбираш ти,
защото ще избягаш май,нали?

10
Чувствам се прекасно и ужасно,
а туй сега е толкоз страшно,
не знам какво да кажа аз,
за туй мълча сега,тогаз.

11
Сега разбирам песничката твоя,
защото май тя стана моя
и плаче ми се всеки ден,
когато чуя тоз рефрен.

12
Седя в тъжната си стая
и само мисля и си трая,
не искам нищо да разбираш ти,
да съхраним приятелството си.

13
Чуваш ли ми песничката моя,
живота ми е като на героя,
никога не ще те имам аз,
ни сега,нито пък тогаз.

14
Обичам те аз толкова силно
и в душата ми е толкова милно,
сълзите ми започват да текат,
но големите мъже не реват.

15
Само женчовците като мен,
плачат в днешен ден,
но истната е една:
Не знам какво е любовта!

16
Е,аз не ще и разбера,
но няма да останеш ти сама,
да си щастлива искам аз,
сега,завинаги,тогаз.

17
Това детинско увлечение,
ще остане моето мъчение,
но дали е истинско,не знам,
вероятно не,нали?Ахам!

18
Да бъда сам за мен е лесно,
да си сама ще е чудесно,
но искам щастлива да си ти,
въпреки че с мен не си.

19
Искам да те срещна в друг живот,
да намеря аз любовния Кивот,
Вселената е толкова голяма,
любота не може да я няма.

20
И във безкрайната Вселена,
след стотици,хиляди еона,
ще си намеря любовта голяма,
и сам да бъда няма,няма!

21
Е,няма да си точно ти,
но си завинаги в сърцето ми,
обичам те това го знам,
щастлива да си пожелавам.

22
Приятел,твой завинаги съм аз,
сега,завинаги,тогаз!
Ще ми бъдеш ли и ти такъв?
Истински,а не фалшив!

23
Не ще те аз предам,
каквото и за теб да знам,
каквото и да кажеш ти,
остава между нас завинаги.

24
Нямам аз приятели стотици,
още повече пък хубавици,
а това пък те да са умници,
късмет си е едно на стотици.

25
Чудя се къде ще сбъркам аз,
за да оправя грешката тогаз,
но знам,че ще допусна грешка
и тя ще бъде тъй човешка.


26
Прости ми предварително за всичко,
нищо аз не съм направил,нищо,
само казвам чувствата си свои,
в рима и в стиховете мои.

27
Така описвам своята душа,
със стихове и с рима,
така събирам емоциите свои,
чувства,мисли,всичко мое.

28
Кажи ми,че приятели сме ние,
за да спре сърцето ми да бие,
силно,бързо и тревожно,
колкото му е възможно.

29
Искам аз след хиляди години,
да има пирамиди с твойто име,
а чрез Великата стена
някой да напише:„Помним любовта!“.

30
Съзвездията да са твоето лице,
а звездите да са моето сърце,
искам цялата Вселена да пулсира,
разказвайки за любовта ми още жива.

31
И тук завършват стиховете мои,
но казах чувствата си свои,
да пиша мога до безкрай,
но всяко нещо има своя край!

22.11.2008 г.-26.11.2008 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!           

Докато четете стихотворението слушайте следните песни:

Нейната песен ->All Saints - Never Ever

Моята песен  -> AHA - Forever Not Yours

All Saints - Pure shores


Мило момиче

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Мило и малко момиче,
ти си като нежно птиче,
ти си като малко цвете,
издържащо под ветровете.

2
Толкова си нежна и крехка,
като малка статуетка,
като балерина от нежно стъкло
в музикална кутия от дърво.

3
Но ти толкова силна,
а душата ти е така милна,
ти си толкова нежна,
като пяната крайбрежна.

4
Ти си като цвете красива,
ти си като детенце свенлива,
ти си като момиче невинна,
ти си толкова дивна.

5
По-умна си дори и от мен,
а аз не вярвах,че ще дойде този ден,
в който да намеря добър приятел,
който да не е предател!

6
Стиховете ми са малко смешни,
но вложих в тях чувства човешки,
искам да ти кажа,че те обичам,
но не искам и дума да изричам.

7
Ти си най-добрият ми приятел,
не,не,аз не съм ласкател,
просто казвам каквото усещам
и май за друго не се сещам.

12.11.2008 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!           

Стихотворението е посветено на най-умното момиче,което познавам!


Планетата на течните небеса

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Следвай ме до планетатa на течните небеса,
там се намира моята страна,
добре дошли на планетата на течните небеса,
където бяхме аз и моята душа.

2
Вижте прекрасната светлина,
дошла от нашите три слънца,
погледнете към голямата синева
и усетете силата на любовта.

3
Потопете се в течните небеса,
летете сред дълбините на нощта,
вижте красотата на света
и прегърнете най-любимите неща.

4
Влезте в морето през деня,
гмурнете се в най-дълбоките недра,
почувствайте налягането над града,
гледайте към светлините на света.

5
Когато разберете вечността,
отидете до края на планетата Земя,
протегнете ръце към прекрасната синева
и се пренесете на планетата на течните небеса.

30.04.2005 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!     
       
Докато четете стихотворението слушайте тази песен,защото то е написано заради нея:

Kai Tracid - Liquid skies


Любов на св.Валентин

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Ранна сутрин беше,
мозъкът ми още спеше,
бях тръгнал към училище,
но туй не бе мъчилище.

2
Спрях си автобуса аз
и качих се там завчаз,
и билета щом платих
аз навътре потеглих.

3
Тогава очите й видях
и за миг се аз поспрях,
"Това е невъзможно!!!"-
щтракна мозъкът ми сложно.

4
Боже,това е Любовта,
колко е красива Тя,
не можех да повярвам аз,
като гръмнат бях тогаз.

5
Тръгнах аз назад
и усетих странен глад,
дупка в сърцето ми гори,
душата жестоко ме боли.

6
Гледах я директно в очите
и усетих как сълзите,
от душата ми извират
и в сърцето ми се сбират.

7
Приближих се аз към нея
и усетих,че не мога да живея,
без очите й красиви,
тъй прекрасни,диви!

8
Тя душата ми докосна,
кат детенце капка росна,
усетих мислите й нейни,
тя прочете мойте тайни.

9
Поисках аз да седна там,
до нея ли,не знам,
всичко тя разбра,
да-а-а,тя е моята съдба!

10
Дръпна се наляво тя,
за да мога да се събера
на седалката до нея,
душата си да сгрея.

11
Приближих се аз,
но глупакът бях тогаз,
минах покрай нея бавно
и ми стана адски гадно!

12
Защо не седнах там до нея,
мигът страхотен аз да изживея,
любовта ни да се разгори,
душата ми да спре да ме боли.

13
За това копнял съм цял живот,
да открия аз безценния Кивот,
да открия любовта голяма
и да бъдем с нея двама.

14
Седнах зад гърба й бавно
и ми стана много гадно,
изпуснах любовта голяма,
нивга няма да сме двама.

15
Тръгнах аз да слизам,
от буса да излизам,
тя след мене също стана,
за да бъдем с нея двама.

16
Но не слезе с мене тя,
друга спирка тя избра,
така изгубих любовта голяма,
изпуснах най-красивата мадама.

17
Тръгнах към училището пак,
но душата ми ми даде знак,
че боли ме там жестоко
в сърцето ми дълбоко.

18
И до днес усещам болка тая
и вече знам,не ще се мая,
щом намеря любовта голяма,
ний ще бъдем с нея двама.

19
Аз те обичам момиче незнайно,
аз ще те чакам дълго и трайно,
обичаш ме и ти,аз го зная
и ще те намеря най-накрая.

20
Ще те търся стотици,милиони години,
по улиците безлюдни и сиви,
търси ме и ти,мила любима,
намери ме и ти,време има.

21
Знам,че ще те открия
и чувствата си няма да скрия,
с любовта ми голяма
ще бъдем ний двама!!!

28.02.08г.-29.02.08г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!           

Какво ще се случи със Земята, ако ние изчезнем?


Какво ще се случи със Земята, ако ние изчезнем?



    Мислили ли сте, какво ще стане с планетата, ако изведнъж ние изчезнем от нея?
    Бих казала- нищо съществено.
    Без нас тя ще има малко по-различно лице. Нека видим...


2 ден- Метрата ще се наводнят от изходните води.
7-ден- Ядрените реактори ще спрат да се охлаждат.
1 година- В света ще оцелеят повече от 10 милиона птици. Съобщителните и токовите кули ще се разпаднат. Градовете ще се напълнят с животни.
3 години- Течовете от газовите тръби ще станат причина за пожари и взривове. Структурите на сградите ще станат нестабилни. Поради липса на топлина в тях ще изчезнат хлебарките.
10 години- Покривите на повечето сгради ще се разпаднат в резултат на корозия и взаимодействие на различни химични елементи.
20 години- Всички железни постройки ще почнат да се разрушават. Ще изчезне и Панамския канал.
100 години- Популацията на слоновете ще се увеличи повече от 20 пъти. Малките хищници, като например лисиците ще са на ръба на изчезване, поради появата на друг техен конкурент-домашните котки.

300 години-Голяма част от масивните мостове ще рухнат.
Стените на много язовири ще рухнат, поради липса на поддръжка.
В резултат на това много градове ще бъдат наводнени.
500 години- Останките от градовете ще бъдат завладяни от обилна растителност.

15 000 години- Повечето градове ще отстъпят пред появата на ледников период.Единственото, което ще остане сравнително цяло, това ще бъдат повечето подземни конструкции.
35 000 години- Веществата, които замърсяват околната среда още от времето на човека най-накрая ще се абсорбират. Но пълното пречистване от кадмий например, ще отнеме още 75 000 години.
100 000 години- Нивото на въглероден диоксид в атмосферата ще се върне към това, което е било преди появата на човека.
250 000 години-Радиацията,породена от експлозии на атомни бомби и радиацията в Чернобил, ще спрат да бъдат опасни.
2 000 000 години- Възможно е някои животни да добият способност да разлагат пластмасовите изделия и да ги ядат.


8 500 000 години- Останките от някои архитектурни обекти като паметници и сгради все още ще се разпознават, ако не са били разрушени от земетресенията.
 3 милиарда години- На Земята все още ще съществува живот, но такъв какъвто едва ли можем да си представим.

6,5 милиарда години- Земята ще се стопи под влияние на Слънцето, което вече ще е погълнало някои планети-неизбежния край на Земята.
Вечност- Останките от спътниците ще продължават да обикалят Космоса като единствена следа от съществуването на човека.
Не е сигурно дали всичко това ще се случи, но си струва да се позамислим.


    Източник:Какво ще се случи със Земята, ако ние изчезнем?

Как да катастрофираме най – безопасно!

Как да катастрофираме най – безопасно!
(Указания за неразумни шофьори)

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)


    Здравейте,уважаеми шофьори!
    Това са указания как да катастрофирате най – безопасно,така че да не убиете никого в и извън превозното средство.
    Написването на тези указания е наложително,тъй като е видно за всички хора,че катастрофите и смъртността по пътищата на страната няма да намалеят в близките няколко милиона години.

    Указания:

    1.Не си купувайте превозно средство,ако ви се умира и искате да се самоубиете! - като нямате собствен автомобил няма как да ви изкуши да го подкарате на някъде и да се самоубиете с него.Ако ви се умира има поне един милион начина да умрете без да завлечете други хора с вас в гробищата.

    2.Не карайте кола,дори и да имате такава! - ако не карате кола няма как да катастрофирате.Най – много да ви блъснат,докато пресичате улицата!

    3.Не карайте,ако не знаете как да карате! - след като не можете да карате ... не се мъчете!Има хора,които шофират по – добре от вас и това не бива да ви кара да сте нещастни.Това,че вие не сте толкова добри като останалите,не значи,че сте пълни некадърници и не ставате за нищо.Просто не ставате за шофьори!

    4.Като седнете зад волана,си сложете предпазния колан! - това уникално предпазно съоръжение е поставено в колата за ваша безопасност и може да ви да спаси живота.Като се блъснете със 100 км./ч. коланът ще спре полуживото ви тяло да не се удари в предното стъкло или още по – лошо ... да не изхвърчите от колата,като коркова тапа от бутилка.

    5.Не карайте,след като сте пили алкохол! - дори и една бира да сте изпили,не можете да знаете какво е имало в чашата ви.На вас ви се струва,че това е бира,но може да е смес от ракия,водка(или друг твърд алкохол) и бира,а вие да си мислите,че пиете нещо леко и разхлаждащо.И като се качите на колата ще станете на кайма в някое дърво.

    6.Не возете хора в колата си! - карайте сам,за да може ако се блъснете и умрете да сте само вие в гробищата и да не завличате на оня свят още хора със себе си!Така и така ще мрете,поне оставете другите да живеят на спокойствие,а вие си карайте и си се убивайте колкото си искате!

    7.Ако смятате да правите катастрофа блъснете се в дърво,ограда или уличен стълб! - като се прицелите в неодушевен предмет ще умрете само вие.Можете вместо да катастрофирате в предмет да се забиете в някоя нива или поляна,но на място където НЯМА хора.Така няма да убиете никого,освен себе си.

    8.Не карайте прекалено бързо по скапан път покрит с дупки,пукнатини или неравности! - хубавите пътища в България все още са редкост,затова не карайте прекалено бързо по път,който не може да поддържа вашата скорост.

    9.Не се доверявайте 100 % на колата си! - автомобила,на който сте се качили е машина,а както знаем машините се повреждат.Спирачки отказват,брони се откачат,бензина свършва,гумите се пукат.Не мислете,че колата ви ще е в постоянна изправност - 24 ч. в денонощието,7 дни в седмицата,365 дни в годината.И тя има нужда да се повреди от време на време!

    10.Ако ще карате бързо,направете го на някое пусто летище,така че и да катастрофирате да не се блъснете в някого! - нека самоубийството ви бъде личен акт на самоунищожение,в който да участвате само вие,без други случайни жертви!

    11.Ако спирачките ви откажат,блъснете се в нещо достатъчно масивно,за да спрете преди да сте убили някой човек! - случва се от време на време да откажат спирачките на колата.В този случай се насочете към зона без хора,където да си спрете по инерция от триенето на гумите и/или дръпнатата ръчна спирачка.

    12.Карайте бавно и разумно! - знам,че да сте разумни е свръхсилите ви,но въпреки това се опитайте да карате мислейки за последиците от собствените ви действия.Ако предвидите една катастрофа,още преди да е станала и я предотвратите с разумно каране,вие ще спасите няколко човешки живота.Ако един от тези животи е вашият ... е тогава вие ще сте на сметка,че ще поживеете още малко!

    13.Да караш бързо е занимание на педерасти! - бързо карат само педерастите(нека гейовете и лесбийките не се обиждат,защото те са по - симпатичната част от хомосексуалната общност,но педерастите ... е,те вече са друга работа!).Нека всички мъже,които обичат да карат бързо знаят,че скорострелното им придвижване с кола е най – явния признак,че са педерасти(това не важи за пилотите на Формула 1 - на тях това им е работата!) и това,че стават готини в очите на жените е жестока заблуда!Всъщност ... жените като видят мъж.който шофира с висока скорост си мислят:“Ебаси,виж го тоя педерунгел!Ха - ха – ха!Какво тъпо педерастко копеле!“.Никоя жена не си мисли,че мъж в кола движещ се с висока скорост е мъжкарско!Този погрешен слух е измислен от педерастите – любители на високи скорости.Истинските мъже карат разумно и пазят живота на хората в и извън превозното средство,което управляват!

    14.Като качвате пътници в колата си ги предупредете,че могат да умрат пътувайки с вас! - то е ясно,че вие си носите отговорността за собствените си действия и ако умрете сами ще сте си виновни,но хората,които пътуват с вас няма как да знаят какво ги очаква.Затова кажете им предварително,че смятате да катастрофирате и да се самубиете,за да знаят хората дали да пътуват с вас или не.Така всеки има избор дали да умре или не!
    15.Ако пред вас пресичат дете,бременна жена,възрастен човек,семейство,група хора или сам човек(или комбинация от изброеното до тук),моля спрете и ги пропуснете да преминат!Не,защото са с предимство пред вас!Не съм си и помислил подобно нещо!Просто,ако ги блъснете ще си одраскате или огънете бронята на колата,а както знаем тя е по – ценна от няколко човешки живота!Затова спрете и пропуснете пешеходците!

    16.Ако сте уморен,не карайте! - ако много ви се спи или ви боли главата,или сте уморен не шофирайте,а си купете билет за обществен транспорт и си пътувайте с него.Така вие ще бъдете само пътник и ще можете да се насладите на пътуването,вместо да заспите на волана и да се изпотрепете някъде!

    Надявам се.че тези указания са достатъчни,за да знаете как да катастрофирате най – безопасно за себе си и за хората около вас!
    Успех!

05.08.2009 г.

    Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на разказа!     

Ти,който четеш това - знай,че те обичам!

 Ти,който четеш това - знай,че те обичам! 
(есе)

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)


    Тази вечер(на 01.08.2009 г.) гледах по Нова телевизия един филм - "Бягство от затвора:Последното бягство" ... много хубав сериал беше и е жалко,че свърши.
    В края на филма Майкъл Скофийлд(Уентуърт Милър) каза в прощалния си видеозапис към близките си едно нещо,което ми направи голямо впечатление:
    "Има много начини да кажеш какво изпитваш към някого - цветя,хартиени жерави и др.,но има само един директен начин.Сега искам да ви го кажа точно така:Обичам ви!Обичам ви много!".
    Цитирам думите му по памет(каквото запомних) и въобще не съм точен(аз не си водя записки на репликите на героите в филмите,които гледам :грин: ),но смисъла беше 100% същия.
    Това,което той каза ме накараха да се замисля ... понякога един филм може да те наведе на доста странни размисли ...
    Колко често казваме на близките си,че ги обичаме?!?
    Колко пъти вместо да кажем едно простичко "Обичам те" ние казваме:"Лиспваш ми!" или "Радвам се да те видя",или "Пожелавам ти здраве и много късмет".
    Е,понякога като кажем "Обичам те" и се получават малко странни реакции. :хи – хи:
    Веднъж казах на едно момиче:"Мисля,че те обичам!",а тя ми отговори:"А,обичаш ли ме ... не може да ме обичаш,как така ме обичаш,защо ме обичаш ... !?!?!". :ха – ха:
    Беше много забавен момент! :грин:
    Тя и до сега ме гледа малко особенно,очаквайки пак да изръся нещо такова! :кис – кис:
    А ако кажем само двете думички "Обичам те" можем да направим хората много по - щастливи,отколкото ако им дадем богатства или слава!
    Мисля си ... с какво би се задоволила една човешка душа - с близост,с привързаност,с нежност,с обич!
    Дори и това да е достатъчно в комерсиалното време,в което живеем ... трябва да кажеш какво изпитваш,а не да си мълчиш!
    Ето един пример за глупостта на хората,т.е. мен  :
    Имаше едно момиче ...
    Тя беше ... e по - малка от мен със седем - осем години - възрастова разлика,която ме спираше да бъда активен към нея!
    Все ми се струваше,че е малка,но явно съм бъркал!
    Аз редовно си говорех с нея,но в един момент усетих,че ми харесва повече от чисто приятелските взаимоотношения,които имахме.
    И какво направих!
    Казах ли й:"Обичам те!",когато имах тази възможност?!?
    Тц!Не!Ядец! :тъпо копеле:
    Вместо това й казах:"Много ми е хубаво да си говоря с теб!". :полуидиот:
    Тя отговори:"На мен също ми е много приятно да си говоря с теб!".
    Ако има Нобелова награда за тъпота и малоумие аз ще я печеля всяка година,докато съм жив! 
    Мисля(аз така си мисля,може и да бъркам!),че и тя имаше повече от приятелски чувства към мен,обаче ... и тя не ми каза какво изпитва(ако изобщо е изпитвала нещо!).
    След това аз изпростях веднъж,както само аз си мога(изцепих се по - яко,отколкото слон с разстройство би го направил!) и постепенно се отдалечихме един от друг и ... така!
    И това стана през януари - февруари 2009 година,а аз още се чувствам кофти и се чудя ... ако й бях казал какво изпитвам към нея ... дали нещата щяха да случат по друг начин.
    Учителката ми по История казваше:"Не мисли за това,което е можело да стане!Това,което е станало е обекта на нашето внимание,защото това е Историята!Всичко останало е фантазия!".
    И аз знам,че не бива да се съжалява за нещо вече минало,за нещо вече пропуснато!
    То е в миналото!
    Но не мога да спра да се чудя какво щеше да стане,ако й бях казал двете прости думички:"Обичам те!".
    Майкъл Скофийлд(Уентуърт Милър) е прав!
    Трябва да казваме на хората,които обичаме директно в очите какво изпитваме!
    Няма нужда да се крием зад думи и жестове!
    Ние,Хомо Сапиенс,не сме телепати(все още)!
    Ако искам някоя да разбере какво си мисля,най - добре ще е да й го кажа,а не да се надявам,че ще схване сама!
    След като изгледах филма ми хрумна една мисъл и искам да я напиша тук:
    "Ти,който четеш това - знай,че мнoгo те обичам!"
    Не мога да кажа на всички хора,които обичам какво изпитвам,може би защото вече не мога да се свържа с тях(дали заради Смъртта,дали заради разстоянието,дали заради неизяснени противоречия!),но съм сигурен,че някой ден посланието ми ще достигне до тях в тази електронна Вселена,наречена Интернет!
    Аз като някакъв виртуален корабокрушенец хвърлям "послания в бутилка"!Ха - ха - ха! 
    Чудя се дали някой друг би се присъединил към моето послание!
    Може би то е доста безсмислено!
    Може би хората,които обичам знаят какво изпитвам към тях!
    Може би не им пука!
    А може би във времето,в което живеем любовта и думите "Обичам те" вече нямат място!
    Не знам ... 
    Замислете се ...
    Колко често казвате "Обичам те"?
    Колко често ви казват "Обичам те"?
    Кога за последно казахте "Обичам те"?
    Кога за последно ви казаха "Обичам те"?

    ...
    Ти,който четеш това - знай,че те обичам! 
    ...

    Силвия Кацарова - Обичам те

01.08.2009 г. - 02.08.2009 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на есето!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Обичам те!Обичам те много!

Сексуални експерименти

Сексуални експерименти
(разказченце)

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)


    Жена казва на мъжа си:
    - Скъпи,отивам за един експеримент до съседката ... ей сега се връщам ... !
    - Да,скъпа и аз мисля да отскоча при момчетата за един-два експеримента ... скоро си идвам ... !
    - Ами децата,скъпи,какво ще правят?
    - Няма страшно,мила!Момчето експериментира със сестра си най-новите пози от Кама Сутра,а близначките правят 69,нищо,че са само на 7 годинки,вече са големи и трябва да се учат,за да могат да експериментират като станат големи ... Хайде аз тръгвам,че момчетата ме чакат ... И ти тръгвай,че съсетката вече почна сама,чувам я през стената ...
    - Чао,мили!
    - Леки експерименти,скъпа!
    - Леки и на теб,скъпи!

    07.03.2009 г.

    Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на разказа!   
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Сексуални експерименти

Последните секунди

Последните секунди
(разказ)

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)


    Всяка житейска история има много страни и гледни точки,но най-важните са гледната точка на жертвата,на извършителя,на свидетеля,на Смъртта и на близките.

    Всичко това се случи в петъчната вечер на 10 април 2009 година.
    Жертвата,условно ще го наречем Иван,седеше с извършителя,условно ще го наречем Петър в едно хубаво селско заведение пълно с тъпи кифли и прости копелета.
    Разбира се,Иван и Петър се мислеха за нещо повече от хората,сред които се движеха всеки ден и нощ:
    - Искаш ли да пукараме малко,Пешо?
    - Хайде,да'ай,Ванка!Тука е ибаси и скуката!Да си направим кефа,а?
    Двамата глътнаха на един дъх питиетата си и излязоха от бара:
    - На бас,чи моята кола е по-бърза - каза Петър.
    - Ей,ся ши видим коя е по-дубрата - изхили се Иван.
    - Ваште няма ли да те чакат,бе,Ванка?
    - Да си ча'ат.Каква им е работата!
    - Стига приказки.Пали и да тръгваме!
    Двамата седнаха зад воланите и дадоха газ по крайречния булевард:
    - Дай газ до ламърините-е-е - извика Петър.
    - Какво-о-о-о-о? - провикна се през отворения прозорец Иван.
    - Ускури на ма-а-акс! - изкрещя Петър.
    - Дубре-е-е-е-е! - отвърна му Иван.
    - Състезанието е ду моста.Първия е победителя.
    Но в условието не беше уточнено дали трябва да минеш цял или на части.
    В този момент по булеварда се зададе свидетеля Димитър.Той чу свистенето на гумите,но това се случваше всеки ден и никога не ставаше нищо интересно.
    Какво толкова ще стане!Някакви хлапетии се надпреварват!Поредната гонка!
    От странична улица на крайречния се зададе едно такси и засече колата на Петър.
    Той леко мръдна вдясно,за да го избегне и закачи леко задницата на колата на Иван,който се носеше със 150 км/ч и бавно го изпреварваше.
    Този удар бе фатален за голфа на Иван.Сякаш невидими ръце повдигнаха автомобила и го завъртяха около оста му,а след това със страшна сила го забиха в стълба за осветлението.Колата се пръсна като счупено яйце,а крайниците и органите на Иван се затъркаляха по асвалта.
    Колата на Петър продължи да се носи по шосето,а в страничното огледало видя края на "приятеля си".
    Свидетеля Димитър се закова на място и не повярва на очите си.
    Точно в този момент пристигна Смъртта.Тя тихо се засмя и гальовно погали откъснатата глава на Иван,размазана по асвалта и малко по тротоара.
    "Милият,Ваньо ... Е,време му беше ... "
    А на глас каза:
    - Ванка-а-а,ставай и тръгвай с мен,стига си се офлянквал!
    Душата на Иван се надигна и се заклатушка след Смъртта,като плавно се понесе по пътя към така жадувания финал - моста.Секунди преди да се стопят,като мъгла в летен ден,Смъртта се пресегна,сграбчи за шията душата на Иван,която запищя ужасено и го повлече някъде надолу ...
    А в тези няколко секунди Димитър просто седеше вцепенен и не вярваше на очите си.
    Страхът в него подаде глава и наддаде силен вик.
    Димитър хукна по склона отдалечавайки се все повече и повече от катастрофата.Той се мъчеше да забрави образа на Смъртта и писъците на душата,димящата останки на колата и хората тичащи ужасено към частите пръснати по земята.
    Бягството на Димитър остана незабелязано от всички.Таксиджията повика Полицията,Бърза помощ и Пожарната,а няколко коли спряха и хората в тях се зачудиха какво могат да направят.
    Но ... нищо не можеше да се направи.
    Дори и Господ да бе там нямаше да може да помогне с нищо.
    Когато Той ни е създал ни е дал правото на свободен избор,защото всяко човешко същество трябва да има правото да избира какво да прави с живота си и в каква посока да поведе съдбата си.
    Иван успя да се самоубие,Петър стана съубиец,а Димитър изживя поредната трагедия,която тормози душата му дни ... месеци ... години ...
    Полицията дойде две минути след катастрофата и затърси Петър по улиците на града.
    Бърза помощ дойде да събере чарковете на Иван,а Пожарната поогледа димящата кола и я загаси набързо,а след това помогна на медиците да извадят остатъка от месата на Иван от колата-консерва.
    Край мястото на трагедията се събраха стотици зяпачи.Те като лешояди на мъка и страдание попиваха всяка подробност,всеки детайл,а някои даже снимаха с мобилните си телефони,с фотоапарати или камери,за да могат след това с извратено удоволствие да си припомнят всички подробности,които може да са забравили междувременно.
    Димитър се спря на склона,надалеко от трагедията и зяпачите-лешояди,и се разплака.Ако беше избързал с 30-40 секунди,сега и той щеше да е мъртъв.Ако се беше качил при Иван,сега щеше да е мъртъв.Ако беше на мястото на Иван,сега щеше да е мъртъв.Ако бяха цяла компания,сега всички те щяха да са мъртви.
    Полицията не успя да задържи Петър,защото никой не го издаде.Никой не каза с каква кола е бил и накъде е отишъл.
    Два месеца след това Петър уби две деца и майка им,баба на автобусна спирка,момиче,прибиращо се от училище и едно кученце.което се опита да избяга от гумите му,но беше твърде бавно,за да се спаси.
    Петър умря(за съжаление,твърде късно),след като се напи зверски и се блъсна в едно дърво със скорост два пъти по-голяма от ограниченията в Закона за движение по пътищата.
    Два часа след катастрофата в дома на Иван близките му си говореха тихо:
    - Къде ли е Иван? - попита баща му - Кога ще се върне за вечеря?
    - Не знам - каза майка му - Сега ще му звънна и ще ни каже.
    Като единствено дете Иван беше в центъра на този малък родителски свят:
    - Не ми вдига!А сега една жена започна да ми казва,че или е изключил телефона си,или е извън обхват.Ако е заминал на някъде щеше да ни се обади преди това,а и той никога не си изключва телефона.Какво ли е станало?
    Телефонния апарат в съседната стая звънна рязко,пронизително и леко тревожно.Бащата отиде и вдигна:
    - Да ... да,аз съм ... да,тук живее Иван ... какво е станало ... ... ... О,Боже,не ... кажете ми,че се шегувате ... да,господине ще дойдем веднага ... да ... О,Боже ... ... ...
    Телефонът замлъкна,а след миг от родния дом на Иван се чуха женски писъци.
    Майчиното сърце беше разбрало какво се е случило с детето й ...
    Този дом остана почернен завинаги ...
    Това,което се случи бе забравено само след няколко дни от всички,освен от близките и от свидетеля Димитър.
    Те никога не забравиха ... те завинаги запомниха ... те замръзнаха във времето в онзи момент,в онази секунда ...
    Извършителя Петър се напи зверски и забрави всичко и всички,до сетния си миг.
    А през това време душата на Иван се печеше на бавен огън някъде в Ада,където и да се намираше той ...
    Тази история се случва всеки ден навсякъде по света.
    Смъртта ни дебне на всяка крачка!
    Но всеки казва,че няма да бъде Иван или Петър,или ревльото Димитър,или близките,но рано или късно всички изпадаме в тези роли.
    Вие кой искате да бъдете?

    10.04.2009г. - 11.04.2009 г.

    Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на разказа!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Последните секунди

Пари дадени назаем

Пари дадени назаем
(разказ)

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

    Това е историята на моя живот:

    До двайсет и четвъртата ми година си живеех съвсем обикновен и скучен животец,но в един миг всичко се промени коренно.Това се случи в един топъл зимен ден в началото на 2009 година.Вървях си по улицата,когато срещнах Иво.
    -О-о-о,к'о ста'а?-развика се като селски идиот на сбор и взе да ме тупа по гърба все едно съм се задавил и не ми достига въздух.
    -Как е,батка-а-а?
    „Батка“ е любимия му израз,когато иска да изкрънка нещо от някого.Не е ясно как,но в малкия и недоразвит мозък на Иво тази дума явно се асоциира с близост и човешка топлина.Сигурно майка му и баща му са му викали така като е бил малък,кой знае!
    По-важното е,че този ден май бе моят ред да ме оръси здраво с каквото може.Това беше редовната му практика,с която той си подсигуряваше нормален и що годе охолен живот.Мотото му беше следното:„Много приятели-много пари!“.
    -Батка,а у'е и'ам идна голяма молба кам тебе!Мола ти са,кат' на брат ти мола,дай ми малко парици!
    Той не е ром (мангал,циганин), но тъй като все с такива хора се събира,такъв му е и речника.Да се чуди човек как и аз съм му сред познатите.Ами така е,рисковете на държавната образователна система.
    -Батка,'нам чи ши ми бутниш некой лиев.Мола ти са,кат' на брат ти са мола,дай ми квито мангизи имаш!
    Забележете,че в началото искаше малко пари,колкото аз реша да му дам,а сега иска всичко,което нося в себе си.За зла беда,мама му да еба,преди трийсет минути си бях взел аванса от шефа.
    „Пу,да го еба и късмет мръсен!“-помислих си аз. „Нямаше ли друг ден и час,в който да ме срещне,че точно сега ли!Ебаси и шибаната история.“
    Проблемът не е колко пари имаш в себе си или колко мислиш да му дадеш,а във факта,че той не те чака сам да си извадиш парите,а сам с бързи движения те опипва като крадец-професионалист и след пет секунди вече знае точно къде си държиш носната си кърпа,тоалетната хартия за сране,ключовете от колата,петте стотинки от бай Тошово време в джоба на старите дънки,който не си прал от четири месеца,къде си скрил презерватива от 1995 година,къде са парите ти,накъде сочи оная ти работа и коя от топките ти е по-нависоко-лявата или дясната.
    Най-добрата стратегия като видиш Иво е ... да бягаш колкото те държат краката,но и това не изход,защото ако не си във форма бързо ще те настигне ... мръсникът.Бяга като заек през ловния сезон подгонен от глутница бесни кучета,копеленцето мръсно.
    „Оттърване от него няма“-помислих си аз. „Имам чувството,че надушва от километри кога имам пари и кога нямам“-разсъждавам аз.
    Когато имам пари е някъде наоколо и ... дебне.Ако нямам и да ме види,че се задавам бяга от мен.Сигурно,за да не му поискам парите,които съм му дал назаем по-рано през месеца.А до сега ме е завлякъл с около хиляда лева за период от две години.Аз да бях многодетен баща,повече пари щях да имам.Понякога ми се иска вместо Иво да имам поне двайсет-трийсет деца,за да ми останат малко пари и за мен.
    -Батка,колко парици си гепил неска,а?-хили се нагло Иво.
    "По-важния въпрос е ти колко пари ще ми гепиш днес?"-мисля си аз.
    -Я,дай да видим ... Мали-и-и-и,батка,ми ти да'н си обрал банкътъ у'е!И-и-их-х-ха-а-а-а!Двайсет-четирсет-шейсет-осемдесет-сто-сто и двайсет лева ... Е-е-е-е!Суперско-о-о-о!Те и без туй ни ти требат,дай ги на нуждаещите се.Идни дица нямат ко да ядат,са'о ориз и картофи.
    "Как да не ми трябват,бе!!!Аз какво ще ям"-беснея вътрешно."Дай си ми парите,бе,боклук мръсен!Аз съм се бъхтил за тях двайсет дни,а той ме лъгонти,че на деца щял да ги даде.Ще ги изплюска самият той.Копеле използваческо!"
    Всеки път тоя малък кръвопиец си измисляше причина да ме обере.
    "Е,тоя път няма да се дам"-запъвам се като магаре наум.
    -Да'ай ги,батка,дицата и'ат нужда от теб.Дажи ся кат' ги дадеш тия парици ши ги доведа утри на гости у вас и ша та почерпим ... Хе-хе-хе,ништеш ли?Нидей бъди тако'а скръндзе,ся!Да'ай,да'ай,'сичко да'ай!
    „Да-а-а-а-а.Ето,че пак си отивам към нас с празни джовбове и с нелепите обещания за скорошно издължаване на дълга,почерпка или друга измишлютина. Предстоят ми две седмици глад и мизерия от акъла ми“-тъжно си стена наум.
    „Като съм прост така ще седя гладен и жаден“-мисля си унило аз.„Да ти се върне тъпкано дано,Иво,всичко да ти се върне в стократен размер,проклет крадец.Дано тия пари дето си ги събрал  от кражбите си да донесат нещастие и на теб,и на децата ти,и на внуците ти,та чак до девето коляно!В когото попаднат тия пари бял ден да не види,краката му да му изсъхнат,жена му да погрознее,децата му да се разболеят!“-кълна си аз.
    Лошото на клетвите е,че никой не те предупреждава,че ... хващат.А,бе защо не вземе някой да напише една книга "Как да не кълнем хората,защото клетвите действат",а не всеки безконтролно да си ръси проклятия наляво и надясно.Колко ли още проклятия са събрали всичките му откраднати пари,един Господ знае!
    Минаха точно двайсет и пет дни.Той нито се обади,нито деца-сираци доведе.На двайсет и петия ден по радиото съобщиха в сутрешните новини,че е умрял ... Иво-о-о.Казаха,че бил много богат човек,никой не знаел откъде са му парите,но ... си имал достоен наследник записан в завещанието му.Докато се осиферя от новината и на вратата се звъни.
    -Дз-з-з-з-ъ-ъ-ъ-ър-р-р-р-р!-звънеца квичи като пребита котка.
    "Кой ли е?Сигурно съседката.Пак иска сол ..."
    Отварям,а пред вратата двама мъже в костюми.
    "Мале-е-е-е,къде скрих марихуаната!Тия са ченгета,куки мръсни!"
    Като видяха уплашения ми поглед двамата побързаха да ме успокоят в един глас:
    -Спокойно,господине.Ние не сме полицаи или от други органи на реда в държавата.Ние сме адвокати и идваме при вас по повод завещанието на Иво,вашият приятел.Можем ли да влезем?
    "Мама му,Ивовска да еба,какво става тука?"-треса се аз,а напрежението ме кара да се чувствам все едно съм бръкнал в контакта."Какво искат тия от мен?Мале-е-е-е!"
    Двамата адвокати си се настаниха най-спокойно на дивана ми,извадиха два документа и ми ги зачетоха,докато аз треперех свит в единия край на фотьойла.
    -Господине,вие сте официалният наследник на нашия клиент Иво.Той е написал в завещанието си,че иска вие да сте наследник на всичките му спестявания и на всичкото му движимо и недвижимо имущество.Той и без това няма никакви имоти или коли.Има само една банкова сметка с ... два милиона лева в нея.И сега само трябва да подпишете едни документи и парите са ваши ... господине,добре ли сте?Леко пребледняхте!?!Ако имате нужда от лекарска помощ довели сме ви и линейка!Спряна е долу пред блока ви!Така-а-а-а.Подпишете сега тук,тук и тук и парите ще са вече ваши!
    Подписах всички документи,къде ще ходя!И за пет минути се озовах по-богат с два милиона лева и куп проблеми.
    -Да знаете от какво е починал Иво?-питам колебливо аз.
    -Ами снощи внезапно му е сталано лошо и ... въпреки лекарските усилия три часа по-късно е починал.Няма известна причина за смъртта му.Един познат-застраховател предположи,че му е направена магия или прокълнат,но-о-о това са бабини деветини.Магии не съществуват,нали така,господине?
    Седя аз и не вярвам на очите и ушите си.Тия двамата ми се хилят насреща,а мен студена пот ме облива.Аз си знам най-добре от какво е пукнал Иво.Ебаси и шибания ми късмет!
    -Ние ще си ходим.Това беше всичко.Лек,приятен и охолен живот ви желаем и дано да е по-дълъг от този на приятеля ви.
    "Това прозвуча малко зловещо,мамка му"-мисля уплашено аз."Тия да не мислят,че ще мра още утре?"
    Тъкмо ги изпратих и се сетих,че си пуснах да си варя кафенце на печката.Приближавам се към котлона,а от него се носи странна миризма на изгоряло.
    "Сигурно съм забравил кафенцето и то е загоряло"-и посягам да изключа кабела,а от контакта започват да излизат искри и дим.Едвам се дръпнах,защото стаята се освети от електрическа дъга,която се размина на сантиметри с мене.След това всичко стана тъмно,защото бушоните изгоряха,слава Богу.Забравих и за кафенцето,и за всичко
    Отидох в хола,седнах на един стол,далеч от полилея,прозорците,стените и електрическите уреди.
    "А,сега какво да правя?"-потя се мълчаливо."Явно е,че Иво е умрял и от проклятието ми,и от хорските клевети,а сега аз какво да правя с проклетите му пари?"
    Мислих точно един час и реших да даря парите на някоя организация за сираци или друга важна общочовешка кауза.Гениално решение!Тъкмо се облякох и видях минавайки покрай масата в хола,че в документа оставен ми от адвокатите пише с големи букви:"ЕДИНСТВЕНОТО ЖЕЛАНИЕ НА ИВО Е ПАРИТЕ ДА БЪДАТ УПОТРЕБЕНИ САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ НЕГОВИЯ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ,БЕЗ ДА БЪДАТ ДАРЕНИ,ПОДАРЕНИ ИЛИ УНИЩОЖЕНИ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН."
    "Мръсното копеле ме прецаква,дори и след смъртта си!"-псувам го наум аз.
    От този ден нататък аз не живях и един ден спокойно,без страх.Петдесет и два пъти се опита да ме сгази кола ... седем пъти успя ме блъсне.Трийсет и пет пъти гърмяха електроуреди ... два пъти ме удря ток.Не ходя на море,басейн,реки,езера,поточета и всичко свързано с  вода.Не ходя на планина,не летя със самолет,не се качвам на кораби,не пътувам с влак,кола или други превозни средства.Не спя много,не ям и не пия,освен ако сам не си купя нещата за ядене и пиене.Не ходя на гости и не посрещам гости.Не се ожених,за да не погрознее жена ми и децата ми да не се разболеят.То беше ясно,че аз бял ден няма да видя,но нямаше смисъл да почерням и нечии чужд живот,нечия чужда съдба.
    И накрая аз никога не използвах парите на Иво.Вече е 2109 година,сто години след злополучната среща с „приятеля ми“,в отлично здраве съм,въпреки че съм на 124 години и явно ще живея вечно.Моята стара приятелка Петя от време на време минава край нас,за да ми каже здрасти и за да не съм толкова самотен,но единственото,което сега чакам да дойде е края на света или преди това дойде и да ме прибере Смъртта,с която смятам жестоко да се сбия на тръгване.Лошото е,че от лихвите парите на Иво все повече и повече се увеличават.
    Много думи ми се иска да напиша още,но това,което след толкова много време ми се иска да му кажа е събрано точно в тридесет и две думички:
    -Духай го,скапаняко,където и да си!Дано да се пържиш в Ада заради мръснишкия номер,който ми погоди!Гаден беше и жив,гаден си и мъртъв!Роди се отново и умри!

30.01.2009 г. - 31.01.2009 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на разказа!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Пари дадени назаем

Матрицата 4:Разкриване

Матрицата 4:Разкриване



    Последните слухове най-сетне бяха официално потвърдени от братята Washovski и Joel Silver – ще има нова серия на Матрицата. И ще можем да я видим много по-рано от колкото очакваме.
    По един безпрецедентен начин тази серия е била заснета в абсолютна тайна по време на заснемането на Reloaded и Revolutions. В момента се намира в постпродукционна фаза и премиерата и е предвидена за пролетта на 2007.Заглавието на тази последна серия ще бъде The Matrix: Revealed и изглежда, че тя ще даде отговори на всички въпроси които възникнаха и останаха без отговор в предишните серии. Според разпространения в интернет проект на филма историята започва една година след битката с пазителите в revolutions. По време на празненствата от годишнината на онази „победа“, Bratt, едно момче на 14 години, неочаквано умира без някаква явна причина.Семейството му оставя тялото му на специално място в Зион, но неочаквано той се събужда няколко часа по-късно сред хиляди черепи и останки на някакво непознато място. Въпреки че е роден свободен тялото му сега е покрито с plugs.
    The Matrix: Revealed подхваща отново съмненията посяти в Reloaded /и доразвити в Revolutions/ относно това дали реалният свят е реален наистина. Филмът ни показва през очите на Bratt, че както се предполагаше, света на Зион е само още едно виртуално ниво на Матрицата. Не съществуват свободни хора, а само една шепа хора, които също като Bratt, са били изключени по погрешка от системата, тъй като тя е показала , че са мъртви. Тези нещастници живеят на място по-ужасно от всичко което сме виждали до сега и на което никога не са чували за Neo, Trinity или Morpheus. Но те успяват да разкрият плановете на машините. Машините най-накрая са разбрали че енергията произвеждана от човешкото тяло не е рентабилна. Че поддържането на толкова тела живи, събирането и управлението им е прекалено скъпо. Така че те смятат да заменят този източник на енергия с друг – слънчевата енергия. Именно за това те са инсталирали по цялата планета огромни атмосферни процесори за да изчистят небето и слънцето да може да свети пак.
    За да спечелят време за почистването и да разсеят хората, машините включват в системата различни виртуални елементи като агент Smith, предполагаемата революция, Зион, войната срещу пазителите…Всичко това е измислено. Bratt опитва да направи нещо за да провали плановете на машините, но разбира че няма никакви възможности за това в реалния свят. Убеден че единствения начин да постигне нещо е от вътрешността на системата той успява да се включи пак в Матрицата и се връща в Зион. Там намира двама от неговите герои – Morpheus и Niobe и им обяснява какво се случва в действителност. Тримата започват да търсят Нео, които след Revolutions е бил включен пак в Матрицата. Когато най-накрая го локализират успяват да го извадят и да го поставят в течение на нещата. Neo убива Morpheus, Niobe и Bratt разкривайки ни друга изненада: Neo не е човек. Той е само една програма създадена от Матрицата за да спечели време. Той е създаден за да води хората в желаната от машините посока давайки им време да изпълнят плановете си. Машините успяват да активират процесорите и небето се изчиства. Слънчевите батерии се зареждат. В този момент хората, които са включени в матрицата, биват изключени наведнъж. В един миг изчезва цяла една раса състояща се от милиони същества.
    Един ироничен финален кадър ни показва прекрасно синьо небе, като една подигравка на предполагаемия щастлив край на Revolutions. Това слънце /този път реално/ е единствено за машините. Само за машините? В действителност не, тъй като след финалните букви има време за още една изненада. Ако някои си е мислил че цялата машинация с матрицата е прекалено сложна за да бъде измислена от една машина ето отговора: в действителност света е ръководен от шепа хора които контролират всичко. Във финалния кадър виждаме един човек който заповядва изключването на хората, човекът които убива хладнокръвно милиони от собствената си раса е… (натиснете тук, за да разберете, все пак това е конфиденциално, а правото да кача на блога си разказа 4-тата част е само ако пусна линк към финалните думи. Ами цъкайте.)

    Източник:Матрицата 4:Разкриване