biggeorge Party Zone

сряда, 8 септември 2010 г.

Последните секунди

Последните секунди
(разказ)

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)


    Всяка житейска история има много страни и гледни точки,но най-важните са гледната точка на жертвата,на извършителя,на свидетеля,на Смъртта и на близките.

    Всичко това се случи в петъчната вечер на 10 април 2009 година.
    Жертвата,условно ще го наречем Иван,седеше с извършителя,условно ще го наречем Петър в едно хубаво селско заведение пълно с тъпи кифли и прости копелета.
    Разбира се,Иван и Петър се мислеха за нещо повече от хората,сред които се движеха всеки ден и нощ:
    - Искаш ли да пукараме малко,Пешо?
    - Хайде,да'ай,Ванка!Тука е ибаси и скуката!Да си направим кефа,а?
    Двамата глътнаха на един дъх питиетата си и излязоха от бара:
    - На бас,чи моята кола е по-бърза - каза Петър.
    - Ей,ся ши видим коя е по-дубрата - изхили се Иван.
    - Ваште няма ли да те чакат,бе,Ванка?
    - Да си ча'ат.Каква им е работата!
    - Стига приказки.Пали и да тръгваме!
    Двамата седнаха зад воланите и дадоха газ по крайречния булевард:
    - Дай газ до ламърините-е-е - извика Петър.
    - Какво-о-о-о-о? - провикна се през отворения прозорец Иван.
    - Ускури на ма-а-акс! - изкрещя Петър.
    - Дубре-е-е-е-е! - отвърна му Иван.
    - Състезанието е ду моста.Първия е победителя.
    Но в условието не беше уточнено дали трябва да минеш цял или на части.
    В този момент по булеварда се зададе свидетеля Димитър.Той чу свистенето на гумите,но това се случваше всеки ден и никога не ставаше нищо интересно.
    Какво толкова ще стане!Някакви хлапетии се надпреварват!Поредната гонка!
    От странична улица на крайречния се зададе едно такси и засече колата на Петър.
    Той леко мръдна вдясно,за да го избегне и закачи леко задницата на колата на Иван,който се носеше със 150 км/ч и бавно го изпреварваше.
    Този удар бе фатален за голфа на Иван.Сякаш невидими ръце повдигнаха автомобила и го завъртяха около оста му,а след това със страшна сила го забиха в стълба за осветлението.Колата се пръсна като счупено яйце,а крайниците и органите на Иван се затъркаляха по асвалта.
    Колата на Петър продължи да се носи по шосето,а в страничното огледало видя края на "приятеля си".
    Свидетеля Димитър се закова на място и не повярва на очите си.
    Точно в този момент пристигна Смъртта.Тя тихо се засмя и гальовно погали откъснатата глава на Иван,размазана по асвалта и малко по тротоара.
    "Милият,Ваньо ... Е,време му беше ... "
    А на глас каза:
    - Ванка-а-а,ставай и тръгвай с мен,стига си се офлянквал!
    Душата на Иван се надигна и се заклатушка след Смъртта,като плавно се понесе по пътя към така жадувания финал - моста.Секунди преди да се стопят,като мъгла в летен ден,Смъртта се пресегна,сграбчи за шията душата на Иван,която запищя ужасено и го повлече някъде надолу ...
    А в тези няколко секунди Димитър просто седеше вцепенен и не вярваше на очите си.
    Страхът в него подаде глава и наддаде силен вик.
    Димитър хукна по склона отдалечавайки се все повече и повече от катастрофата.Той се мъчеше да забрави образа на Смъртта и писъците на душата,димящата останки на колата и хората тичащи ужасено към частите пръснати по земята.
    Бягството на Димитър остана незабелязано от всички.Таксиджията повика Полицията,Бърза помощ и Пожарната,а няколко коли спряха и хората в тях се зачудиха какво могат да направят.
    Но ... нищо не можеше да се направи.
    Дори и Господ да бе там нямаше да може да помогне с нищо.
    Когато Той ни е създал ни е дал правото на свободен избор,защото всяко човешко същество трябва да има правото да избира какво да прави с живота си и в каква посока да поведе съдбата си.
    Иван успя да се самоубие,Петър стана съубиец,а Димитър изживя поредната трагедия,която тормози душата му дни ... месеци ... години ...
    Полицията дойде две минути след катастрофата и затърси Петър по улиците на града.
    Бърза помощ дойде да събере чарковете на Иван,а Пожарната поогледа димящата кола и я загаси набързо,а след това помогна на медиците да извадят остатъка от месата на Иван от колата-консерва.
    Край мястото на трагедията се събраха стотици зяпачи.Те като лешояди на мъка и страдание попиваха всяка подробност,всеки детайл,а някои даже снимаха с мобилните си телефони,с фотоапарати или камери,за да могат след това с извратено удоволствие да си припомнят всички подробности,които може да са забравили междувременно.
    Димитър се спря на склона,надалеко от трагедията и зяпачите-лешояди,и се разплака.Ако беше избързал с 30-40 секунди,сега и той щеше да е мъртъв.Ако се беше качил при Иван,сега щеше да е мъртъв.Ако беше на мястото на Иван,сега щеше да е мъртъв.Ако бяха цяла компания,сега всички те щяха да са мъртви.
    Полицията не успя да задържи Петър,защото никой не го издаде.Никой не каза с каква кола е бил и накъде е отишъл.
    Два месеца след това Петър уби две деца и майка им,баба на автобусна спирка,момиче,прибиращо се от училище и едно кученце.което се опита да избяга от гумите му,но беше твърде бавно,за да се спаси.
    Петър умря(за съжаление,твърде късно),след като се напи зверски и се блъсна в едно дърво със скорост два пъти по-голяма от ограниченията в Закона за движение по пътищата.
    Два часа след катастрофата в дома на Иван близките му си говореха тихо:
    - Къде ли е Иван? - попита баща му - Кога ще се върне за вечеря?
    - Не знам - каза майка му - Сега ще му звънна и ще ни каже.
    Като единствено дете Иван беше в центъра на този малък родителски свят:
    - Не ми вдига!А сега една жена започна да ми казва,че или е изключил телефона си,или е извън обхват.Ако е заминал на някъде щеше да ни се обади преди това,а и той никога не си изключва телефона.Какво ли е станало?
    Телефонния апарат в съседната стая звънна рязко,пронизително и леко тревожно.Бащата отиде и вдигна:
    - Да ... да,аз съм ... да,тук живее Иван ... какво е станало ... ... ... О,Боже,не ... кажете ми,че се шегувате ... да,господине ще дойдем веднага ... да ... О,Боже ... ... ...
    Телефонът замлъкна,а след миг от родния дом на Иван се чуха женски писъци.
    Майчиното сърце беше разбрало какво се е случило с детето й ...
    Този дом остана почернен завинаги ...
    Това,което се случи бе забравено само след няколко дни от всички,освен от близките и от свидетеля Димитър.
    Те никога не забравиха ... те завинаги запомниха ... те замръзнаха във времето в онзи момент,в онази секунда ...
    Извършителя Петър се напи зверски и забрави всичко и всички,до сетния си миг.
    А през това време душата на Иван се печеше на бавен огън някъде в Ада,където и да се намираше той ...
    Тази история се случва всеки ден навсякъде по света.
    Смъртта ни дебне на всяка крачка!
    Но всеки казва,че няма да бъде Иван или Петър,или ревльото Димитър,или близките,но рано или късно всички изпадаме в тези роли.
    Вие кой искате да бъдете?

    10.04.2009г. - 11.04.2009 г.

    Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на разказа!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Последните секунди

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Тук е мястото, където можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!