Бюлетинката

Бюлетинката
(разказ)

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

    Аз съм Разказвачът и искам да ви споделя една чудновата история.Надявам се да ви хареса,толкова много колко ми харесва и на мен:

    Имало едно време ... Не!Това няма да бъде приказка,каквато сте свикнали да слушате.Това ще бъде история с край,който няма да ви хареса,но е ще запомните всичко до края на живота си.А сега приятно четене ...


Първи ден


    Първият дъх беше болезнен.Отвсякъде блестяха светлини,звучаха непознати гласове,а фабрично отрязаните краища боляха нетърпимо!
    Тя изведнъж усети,че я носят на подвижна количка и с отдалечаването й от печатната машина шумът и миризмата на мастило понамаляха.След това някой я вдигна и я постави на една твърда маса.
    И докато се усети я сгънаха на две,метнаха я в един кашон,а след миг върху нея падна още една,след нея още,още и още докато кутията се напълни догоре.
    Вътре на бюлетината й беше задушно,но поне не беше сама.
    Тя обаче почувства неописуем страх и си помисли:
    „Ами ако ме носят към някое ужасно и опасно място?“
    Е,тя не знаеше какво може да е това място,но въпреки това страхът й не намаля.
    Миг след тази мисъл кашона полетя и след няколко секунди заедно с още куп подобни на него кашони и пакети той бе натоварен на един камион,който потегли из големия град.
    През това време бюлетината започна да разбира,че всичко,което й се случва е предварително планирано и това я накара да се успокои.
    „За какво ли се появих на този свят?“ - рече си тя.
     „Какъв ли ще бъде пътят ми?Добро или зло ще ме сполети?“.
    Бюлетината си задаваше много въпроси,но на нито един отговор не можа да намери.Точно тогава усети,че скоростта на камиона намалява и реши,че той съвсем скоро ще спре.
    „Леле,дано тази неизвестност и очакване да свърши по-скоро,че от страх започнаха да ми се накъдрят ъгълчетата!“ - помисли си бюлетинката.
    Изведнъж камиона заби спирачки,задната врата се отвори,а кошона с бюлетинката си остана на мястото.
    „Странно,не стигнахме ли,където трябва?“ - рече си тя.
    Чу се шум от разтоварване,но кутията не се и помръдна.
    Изминаха няколко напрегнати секунди на очакване,но вратата се затвори и камиона отново потегли.
    „Сигурно мен ще ме свалят другаде“ - помисли си бюлетината и въздъхна дълбоко.
    - Кой въздиша така? - дочу се силен глас. - И по-важното защо въздиша?
    Този глас стресна бюлетинката.
    „К'во ли иска тоя?“ - помисли си тя,а на глас каза:
    - Аз съм изборна бюлетинка в кашона до вратата,а защо възздишам си е лично моя работа!А ти кой си дето ми задаваш такива въпроси?
    Не изминаха и няколко секунди и непознатия глас се чу отново:
    - Аз съм протокол за изборите и в мен се вписват броя на такива като тебе.Практически аз съм по-важен!
    Тези думи вбесиха бюлетинката:
    - Ти може и да си мислиш,че си по-важен,но истината е,че без мен избори въобще няма да има и тогава нуждата от такива като теб ще отпадне и ти дори няма да излезеш от печатната машина.
    Това явно обиди протокола,който се умълча,а бюлетинката продължи да си мисли ядосано на ум:
    „Хайде де,бил по-важен.Не се вижда какъв е грозен,ами и се прави на големия отворко.Жалко,че е в друга кутия иначе щях да му дам да се разбере.“
    В пълна тишина камиона продължи да се носи по градските улици и не след дълго стигна до избирателната секция,за която бе предназначен кашона с бюлетинката.
    Колата спря пред вратата,двама мъже и един охранител взеха пакетите,а микробуса потегли,за да разнесе и останалите бюлетинки из целия град.
    Сградата,в която влязоха хората бе огромна,с десетки прозорци и два огромни входа от двете й страни.
    Тя беше разположена в жилищен квартал изграден изцяло от блокове и многетажни кооперации,а това създаваше чувството за еднаквост погледнато отгоре,но бюлетинката нямаше как да го усети,тъй като кашонът,в който се намираше вече бе стигнал до местоназначението си.
    Това всъщност си беше основно училище,но специално за изборите се преустройваше в десетки сексции,където пълнолетните граждани на България да могат да гласуват.
    В една от тези стаи на първия етаж - Секция № 9 се намираше и нашата героиня бюлетинката.
    Тя кротко си стоеше сред подобните на нея в кашона,а всички се суетяха наоколо в трескава работа около подготовката за изборите.Лепяха се списъци с имената нахората,подготвяха се тъмните стаички,събираха се комисиите,а охранителите претърсваха сантиметър по сантиметър всяка стая и всяко ъгълче.
    Бюлетинката обаче си нямаше и представа какво става около нея и си мислеше унило:
    „За какво ли ме отпечатаха,само изхабиха хартия,мастило и човешки усилия за този дето духа.Седя си тук безсмислено,махам си с ъгълчета с надежда,че ще се случи нещо интересно,обаче скуката все повече и повече ме обхваща,а това никак не е добре.Дали не мога сама да се измъкна от този картонен затвор?“
    Тя се помъчи да изпълзи от купа,който беше върху нея,но всичко така я притискаше,че тя дори не можа и да помръдне.
    Точно тогава в стаята влязоха няколко човека,които си говореха за изборите.единият от тях каза на останалите:
    - Ние сме в комислията.нали така?Тогава кога и къде ще гласуваме самите ние?Няма ли да сме заети целия ден?
    Друг от групата му отговори:
    - Първо ние ще гласуваме в нашите си секции,един по един.Някой друг от комисията ще замества този от нас,който гласува в момента.Така още в началото на изборния ден ще сме гласували и ще издържим целия ден.Разбра ли сега?
    - Да,абсолютно всичко ми стана ясно - каза първият човек.
    - Хайде стига сме си говорили,че трябва да извадим и да подредим бюлетините от всички тези кашони и пакети,а това ще отнеме доста време.
    Бюлетинката затаи дъх от нетърпение,защото ужасно й се искаше да види отново дневната светлина,а и й беше омръзнало да седи в проклетия кашон.
    След три-четири секунди се усети как някой реже тиксото,с което беше запечатан пакета и през процепа започнаха да проникват слънчевите лъчи на топлия летен ден.
    Бюлетинката притвори леко очи,защото светлината я заслепи,но нямаше достатъчно време,за да се адаптира към нея,тъй като само след миг човека се пресегна и с две ръце взе купа,в който се наираше и тя.
    Мъжът отиде до близката маса и остави върху нея листите,а след това смачка с крак кашона и го захвърли до коша.
    Тези му действия леко постреснаха бюлетинката,но тя не знаеше дали това е правилно или грешно,затова реши да си мълчи и да си трае,за да не вземе мъжът да смачка и нея,както направи с картонения пакет.
    Да станеш на хартиена топка беше най-голямото унижение за всяка себеуважаваща се материя от целулоза,затова щом видеха подобна случка всички започваха да си затварят устите,за да не ги застигне и тях същата съдба.
    Всякак хартийка знаеше поговорката: „Който веднъж е смачкал,ще мачка до края на живота си.“.
    Това бяха патологични случаи,хора,които нямаха нито уважение,нито съвест.
    Единственото,което те искаха бе да мачкат по-слабите от себе си,без да ги е грижа за чувствата на околните,без да се интересуват дали не нараняват някого.
    Затова щом бюлетинката видя как мъжът постъпи с бедния пакет се опита да стане незабележима,като си сви ръбовете под себе си,но вместо това само надигна купа нагоре и това и това бе по-очебийно от преди,но така или иначе човека не беше наблюдателен и въобще не забеляза разликата.
    Той просто взе смачкания кашон и отиде да го хвърли в най-близкия боклукчийски казан,но бюлетинката не знаеше това и си помисли:
    „Леле,този садист как ли ще мъчи горкия Кашончо.Може да не беше красив и не миришеше много добре,но не заслужаваше такава съдба.Горканчо!Но стига съм скърбила на чужд гроб,че да не вземе да ме застигне същата съдба.По-добре да се концентрирам върху настоящите и бъдещите събития,които ще ми се случат днес и утре.“
    В същото време постепенно хората се скупиха около масата и задърпаха купа с хартии.
    Всъщност това не бяха точно хартии,а плътни листове на всеки,от които бяха напечатани двайсет и двете партии и независимите кандидати,между които трябваше да избират хората.
    Пред всяка кандидатура имаше по едно квадратче,в което с различни символи се означаваше избранаат партия.
    Председателят на комисията каза:
    - Това,уважаеми членове,са интегралните бюлетини,с които на избори 2005 ще гласуват българските избиратели.От нас се иска максимално добре да разясним на всеки как да употреби правото си на вот и да сведем евентуалните грешки до минимум.С тези интегралики няма да е трудно да се гласува,но ние трябва да сме сигурни,че на всички им е ясно какво правят.Сега аз ще ви обясня как се гласува,а вие ще разясните на всички останали,затова слушайте внимателно,че няма да повтарям.Разбрахте ли ме?
    Всички закимаха в единодушие,притеснявайки се,че ако не реагират адекватно ще ги помислят за глупави.
    Тези им жестове явно удовлетвориха председателя на изборната комисия,който продължи с речта си:
    - Първо,листът е сгънат фабрично по дължината си на две,а след това трябва да се сгъне,така че да не се вижда кое точно квадратче е означеното.
    - Второ,слагат се два печата,един преди да се влезе в тъмната стаичка и още един след като се излезе от нея.
    - След това избирателя сам пуска бюлетината си в урната.И не забравяйте да го отчетете на списъка,а и той трябва да се подпише срещу името си.
    - Друго общо взето няма какво да се върши.Едва вечерта след 20 часа ще отворим урната и ще преброим гласовете за всяка партия и ще ги отбележим в протокола.Него ще дадем на районната избирателна комисия,а те ще го занесат в София.Въпроси има ли?
    Всички мълчаха,тъй като преди години по времето на комунизма всеки излишен въпрос се наказваше със смърт или затвор,а от тогава бяха минали само петнайсетина години и хората все още се страхуваха да задават въпроси,така че никой не се обади.
    Поне първоначално,де.
    След миг едно младо момиче вдигна ръка и каза:
    - Аз искам да попитам нещо.
    Всички се смръзнаха от ужас.
    - Искам да знам по колко лева ще ни платят за днешната работа?
    Изведнъж хората около масата грейнаха от щастие.
    - Да и ние искаме да знаем - чуха се още два - три гласа.
    Председателят се замисли за секунда и рече:
    - Мисля,че ще дадат по двайсет лева на всеки или там някъде.Не съм сигурен.Утре ще разбера в подробности как стои този проблем.Благодаря ви за въпроса,госпожице.
    Той й се усмихна мислейки си:
    „И-ха-а,как ми се иска да я опъна тази кобилка.Интересно дали и тя ще навита като мен?“
    В същото време тя си помисли:
    „Ей-и-и,тоя сигурно е фрашкан с мангизи.Ще трябва да му направя едно фелацио и джоба ми пак ще се напълни с левчета.“
    И докато хормоните летяха из въздуха в стаята,бюлетинката се молеше някой да я изпод купчината с листи,защото вече беше заприличала на мекица,а и ръбовете я боляха нетърпимо.
    В същия момент обаче някой си погледна часовника и каза:
    - Хайде да отиваме на обяд,че вече почти стана 10:30 часа .Ще се върнем към три следобяд и ще продължим.
    Тази информация направо съсипа бюлетинката.Явно я очакваше дълъг и труден ден.
    Добре,че в този миг на отчаяние една от членките на комисията се сети,че си е забравила чантата и връщайки се в стаята раздели купа на две и бюлетинката вместо по средата се оказа отгоре на едната от вече двете купчинки.
    Това я облекчи и тя щастливо замаха с ъгълчета в ритъм с музиката,която звучеше в главата й:
    „Свобода,свобода,най-сетне свобода ... “ - пееше си тя и това сякаж окрили бюлетинката.
    Тя най-после намери смисъл в живота,който водеше и макар че това усещане не се задържа за дълго,то бе изключително приятно.
    Е,след минута желанието за летеж изчезна някъде,но поне удоволствието от живота остана в тялото и умът на бюлетинката.
    Тя прекара следващите няколко часа в разглеждане на стаята и зяпане през прозореца кой минава по улицата.
    Не,че беше интересно,но нямаше какво друго да се прави.
    След часове наред скука комисията накрая се върна,но вместо да продължи работа всички вкупом се уговориха,че за днес толкова работа им стига,събраха си нещата,запечатаха прозорците и вратата,като преди това провериха дали няма някой скрит в шкафа или под учителското бюро,с цел да свие бюлетините.
    След всичко това стаята опустя,а бе само 16:30 часа,късен следобяд.
    На бюлетинката това явно и дойде в повече и тя реши да поспи.
    Намести се удобно върху другите листове под нея и заспа сладък праведен сън.
    Така завърши първия ден от живота на тази нтегрална бюлетинка,отпечатана за избори 2005.


Втори ден


    На другата сутрин щом се събуди бюлетинката погледна през прозореца и с изненада установи,че навън е още тъмно.
    „Интересно какво ли ме събуди толкова рано?“ - рече си тя.
    В този момент откъм вратата се чу шум и тя се отвори широко,а през нея влязоха един охранител и председателя накомисията.
    Те огледаха внимателно стаята,като не пропуснаха да проверят всички прозорци дали не са отваряни,а след това преброиха всички бюлетини,запечатаха празната урна и оставиха химикалки в тъмната стаичка.
    В цялата процедура,разбира се,участваха и останалите членове на комисията,но те по-скоро гледаха отстрани и бяха неми свидетели на действията на двамата мъже.
    След всичко това Секция № 9 бе обявена за отворена и изборния ден вече можеше да започне.
    Бюлетинката гледаше с изумление и непрестанно се питаше:
    „Днес не е ли вторник и не остават ли още три дни до 25 юни?А,бе какво става тука?“
    Това,което бюлетинката не знаеше,но съвсем скоро щеше да научи бе,че тя беше проспала цялата седмица и ако не я бяха събудили сигурно още щеше да спи.
    Явно преживяванията случили й се през първия ден от живота й я бяха изморили изключително много,както физически така и психически.
    А в това време пред секцията още от ранни зори започнаха да се събират хора желаещи да дадат вота си.
    Всеки един от тях влизаше,даваше документа си за самоличност,взимаше си бюлетината с печат върху нея,влизаше в черната стаичка,гласуваше,а след това я пускаше в урната и след като се подпишеше на списъка срещу името си си вземаше личната карта и си тръгваше.
    Всичко вървеше нормално,а бюлетинката се чудеше кога ще дойде нейният ред и тогава през вратата точно в 09:00 часа влезе Той.
    Той всъщност бе едно двайсетгодишно момче на височина около 180 см,мускулест,с кестенява коса и жълти очи.
    Младежът бе облечен с бели къси панталони,небесносиня риза,бяла лятна шапка,на лявата си ръка имаше часовник,а на врата му висеше полускъпоценен камък ахат.
    На очите си,разбира се,имаше черни слънчеви очила,скриващи орловия му поглед,който сякаж пронизваше хората и накара бюлетинката да се смръзне.
    На влизане момчето свали очилата си,изтри сребристите си маратонки в постелката и отиде пред комисията.
    Жената най-близо до купчинката с бюлетини така се бе втренчила в него,че наслуки се пресегна,хвана бюлетинката за единия край и я подаде на момчето.
    Той я взе,след като й поставиха печат и се запъти към стаичката за гласуване.
    След трийсет-четирсет секунди завесата се вдигна,той излезе и отиде до урната,където председателя постави още един печат на бюлетинката,а младежът я пусна в кутията през малък,но достатъчно голям процеп.
    След това той си взе личната карта и с уверена крачка излезе от  Секция № 9.
    Цялата случка продължи не повече от две минути,но на всички присъстващи им се стори,че са минали поне два часа от момента,в който момчето влезе през вратата до секундата,в която си излезе през нея.
    Това явно се дължеше на магнетизма и особената атмосфера,която сякаж се генерираше около него.
    Младежът бе като един мощен магнит за човешки погледи и концентрираше вниманието на всички върху себе си.
    Най-голямо въздействие обаче той оказа върху бюлетинката,която след като го видя направо се вцепени и буквално загуби способността си да говори.
    През тези две минути тя не отделяше поглед от него,не спираше да гледа очите му,нашепващи й вселенските тайни,усещаше допира на гладко-грапавата кожа на ръцете му по повърхността си,които сякаж я галега и чертаеха тайните знаци на любовта.
    Да,бюлетинката се влюби от пръв поглед в това момче - мъж,но го разбра много,много по-късно,а младежа никога и не узна за това,което се случваше в душата й.
    Явно съдбата беше решила да си направи една гигантска шега с бюлетинката,но това,което тя изпитваше беше най-прекрасното чувство на света и тя бе благодарна,че можеше да го усеща макар и несподелено.
    Щом се озова в урната тя се почувства тъжна и изоставена,но знаеше,че няма да види голямата си любов повече и това толкова я натъжи,че тя започна да плаче.
    Сълзите й бяха толквоа големи,че бързо намокриха и другите бюлетини под нея и те се развикаха:
    - Ей,какво става?
    - А,бе вие луди ли сте?Защо ме мокрите цялата?
    И още:
    - Ехо-о-о,малката,к'во си ревнала като крава?Я да млъкваш!Тамън се унесох в сладък сън и ти се разрева тука.Ами може ли такова нещо?И за к'во плачеш?Да не се е развалила печатната машина,от която си излязла?Или пък те скъсаха на две отделни части?Ако не е нещо важно,млъквай веднага!
    На всички тези упреци бюлетинката не само,че не отговори,ами и ревна още по-силно,че и с глас.
    Това явно стресна другите около нея и те се умълчаха,а тя започна през сълзи да им разправя:
    - Преди пет минути си мислех,че живота ми няма как да стане по-лош и точно тогава в изборната секция влезе Той - моята голяма любов.В този момент се почувствах на седмото небе от щастие и с всички сили се молех да избере точно мен,за да даде гласа си в изборите.Така и стана.Аз се озовах в ръцете му,но гласуването не протече според очакванията ми.След като ме взе той тръгна към тъмната стаичка,а там вместо да гласува тихо ми зашепна:
    „Здравей,бюлетинке.
    Ти си най-специалната от всички,защото ще носиш в себе си моя вот.
    Чрез него искам да кажа на всички политици,че вместо по цял ден да се шляят из София трябва да си седят в парламента и да гласуват закони,вместо да гласуват с чужди депутатски карти всеки сам трябва да си дава вота за всеки отделен закон или наредба,вместо по цял ден да се карат или да мислят как да се сдърпат трябва всички политици заедно в името на народа и на добруването му  да си подадат ръце и да се съюзят с една обща цел:доброто бъдеще на българските граждани.
    Нали затова на Народното събрание пише:“Съединението прави силата“.
    Нека всички политици се обединят и така държавата ни България ще стане по-силна и уверена за в бъдеще.
    Партиите и техните ръководители трябва да забравят пристрастията си и да направят най-големите компромиси в живота си,защото на тези  избори никой от тях няма да получи мнозинство и ще си проличи зрелостта на българските политици чрез следизборните им действия.
    И ако не действат бързо и разумно избирателите няма да има гласуват втори път същото доверие.
    Ако след тези избори - 25 юни 2005 година не се сформира едно стабилно и силно правителство подкрепено от възможно най-много партии,то,бюлетинке,надали ще влезем в Европейския съюз на 1 януари 2007 година.
    Е,пак ще влезем,иска или не иска ЕС ще ни приеме,но не през парадния вход,а през малката задна вратичка една година след уговорената дата.
    Това не е фатално,но България ще бъде унизена,както много пъти до сега,но този път аз ще съм свидетел на това събитие,а на мен няма да  ми бъде никак приятно това да се случи.
    Да знаеш,бюлетинке,със или без правителство,със или без ЕС,сис или без демокрация България ще продължи да съществува,но аз тук и сега правя своя цивилизационен избор и решавам,и ти обещавам,че ще направя всичко възможно да напусна родината си и да емигрирам в чужбина,където да живея и да работя като нормален свободен човек.
    Бюлетинке,обещавам ти,че ще обичам България до последния си дъх,както никога тя не ме е обичала и никога няма да го направи.
    Всъщност това,което обичам в родината си не са злобните и леко завистливи българи,а прекрасните зелени планини и синьото безбрежно Черно море,златните жита на Тракия и Добруджа,прекрасните песни от всички краища на България и Македония,както и родната си къща,любимите си близки,приятели и роднини,а и всичко свидно и мило на моето сърце.
    Искам,бюлетинке,да ти обещая,че никога,ама никога няма да се върна обратно,колкото и да ми е тъжно и мъчно,колкото и да ме гони носталгията.изляза ли веднъж извън България повече не ще се върна,каквото и да ми струва това решенние.
    За да покажа протеста си и да изразя личното си мнение тук и сега,бюлетинке,означавам върху теб всичките ти квадратчета с кръстче като те правя невалидна и така гласът ми няма да отиде за никоя от азчните и властолюбиви партии,а ще си остане невалиден и ще изрази максимално добре политическите ми пристрастия.
    Съжалявам за това,бюлетинке,но това е единственния начин да покажа на всички хора в Парламента какво е отношението ми към тях и колко ме интересуват политическите им борби и ежби.
    Много избиратели днес ще покажат същите чувства като въобще не гласуват,но аз реших да се поразходя  и междувременно да гласувам по мой си начин.
    Знам,бюлетинке,че много ще страдаш заради това ми решение,но това е единствения начин да покажа на България ,че петнайсет години „преход“ ми стигат и искам вече спокойствие и икономическа сигурност.
    Искам като се събудя сутрин да не бъда все по-беден и по-беден с всеки изминал ден.
    Искам хората по улиците да не гледат мрачно и тъжно сякаж това е последният ден от живота им.
    Искам като отида на магазина и зеленчуковия пазар да не си тръгвам с празни ръце.
    Искам да бъда щастлив от живота и себе си.
    Искам света около мен да бъде по-мирен и сигурен,а не през ден по телевизора  да дават за взривени коли и убите мафиоти.
    Искам да пътувам  из България и да опозная света.
    Искам един нормален човешки живот!
    Кажи ми,бюлетинке,много ли искам?“
    - Тук аз не знаех какво да му отговоря и затова си замълчах,а той продължи да говори по-скоро на себе си,отколкото на мен:
    „Не,не искам много,но докато България стане нормална държава като всички останали ще мине много,много време,може би десетки години и аз със сигурност ще имам внуци,когато това,което желая за себе си се осъществи.
    Аз обаче нямам никакво намерение да чакам и щом ми се отдаде първа възможност ще си събера партакешите и ще се махна от тази скапана държава и от скапаните й хора,наричащи се нейни граждани.
    Едва,когато тези българи си сменят начина на мислене като на истински европейци,а не като на диви и глупави балканци,едва тогава България ще се промени и ще стане правова и законова държава,в която вместо проститутки по улиците ще вървят нормални,свестни момичета и момчета,в която вместо мафията да се разхожда със скъпите си коли ще лежи в затвора,където й е мястото,в която вместо полицаите първи да бягат от местопрестъплението ще защитават гражданите от крадци и убийци.
    Да,ще дойде ден,в който всичко това ще стане действителност,но не съм сигурен,че ще го доживеят и праправнуците ми и за да им осигуря по-добро бъдеще и живот ще изоставя България така,както тя изостави всички нас.
    Мога да кажа само едно:Бог да пази България и всички нас,и дано се смили над душите на всички попречили на българския „преход“,защото ако остане на мен те ще горят в най-горещия ъгъл на Ада.
    Амин.“
    - С тези думи той ме сгъна на две по дължина,след това на три по ширина и отиде,и ме пусна в урната.Сега не само,че нося в себе си отрицателен вот,ами и никога вече няма да го видя,а това е най - лошото от всичко.
    След като каза всичко това бюлетинката ревна отново,че и по-силно от преди,но този път никой не й направи забележка,защото всички се бяха замислили над историята,която тя им разказа току що.
    След пет минути,когато бюлетинката се беше вече поуспокоила някъде изпод нея някой заговори с леко глух глас:
    - А,да знаете какво ми се случи на мен?Точно си седя на купа и се чудя кога ли ще ме вземат и мен,и в стаята влезе един нисък прегърбен човечец на около четирсет - петдесет години и аз се озовах в ръцете му.Докато се усетя той влезе в тъмната стаичка и си заговори на глас:
    „А сега за кого да гласувам?
    На миналите избори беше лесно.Демократичните сили бяха единни,а сега са цяла шепа.
    Не знам за кого да гласувам:за Костов,за Надежда Михайлова или за Софиянски.
    А може би вместо за тях трябва да дам вота си за някой друг?“
    - Той помисли още секунда - две,означи нещо върху мен,без аз да мога да го видя и ме сгъна,а след това ме пусна в урната и си отиде.
    Този разказ озадачи всички в кутията,но докато някой каже нещо през отвора падна една бюлетинка и още преди да се успокоила на повърхността на купчинката,тя започна да говори:
    - Ей,бюлетини,знаете ли к'во стана?Слушайте сега ще ви разправя всичко от началото до края.
    - Преди няколко минути в секцията влезе един двайсет и двегодишен младеж с изцъклен поглед и вдървена,но стегната крачка и докато се зачудя с коя ли бюлетина ще гласува,усетих как ме взема и ме носи към стаичката.
    - Още влязъл,не влязъл и взе да ми рецитира с монотонен,но постоянен глас:
    „Сега,бюлетино изборна,ти ще бъдеш моето оръжие,с което ще атакувам българския парламент и ще преобърна обществото на България.
    Днес аз започвам борбата срещу цигани,турци,евреи,арменци и всякакви други етноси.Щом нашата партия „Атака“ дойде на власт цялата тая сбирщина ще я изхвърлим от България,а които не се махнат доброволно или насилствено ще ги затворим в трудови лагери или ще ги направим на сапун.
    Да живее Волен Сидеров!
    Ура-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а!“
    - И точно на приветствените викове младежа вдигна в стиснат юмрук дясната си ръка и я изпъна към тавана,а след това означи върху мен квадратчето срещу коалициа „Атака“ и ме сгъна на две по средата,а през цялото това време аз се шашках тотално.
    - Да,уважаеми сестри бюлетини,аз се стресирах до тази степен,че онемях за няколко мига,нещо,което рядко ми се случва и не казах и дума,докато не се озовах при вас в урната.
    - Обаче не мислите ли,че е странно това,което ми се случи?Кой е тоя Сидеров?Коя е „Атака“?Защое тази безсмислена омраза?Ей това не мога да разбера.
    - Защо е нужна цялата тази ненавист и злоба,която се насажда между българи и българи?Не сме ли надраснали вече тези етноконфликти?
    Всички тези въпроси останаха без пряк отговор,защото бюлетинните заговориха една през друга и в цялото товеа бърборене не се чуваше нищо ясно.Това обаче позволи на бюлетинката да потъне в размисли над току що чутото и да се замисли над зададените въпроси.
    В цялата суматоха обаче един глас успя да надвика останалите и да се наложи над другите,че само той ще говори:
    - Добре де,чухме много интересни истории,но и аз имам да ви разкажа една любопитна случка от днешния ден.
    - Спя си аз притисната отгоре и отдолу с бюлетини и наусетно дошъл и моят ред,но никой не ме събуди и когато се разсъних вече бях в тъмната стаичка заедно с един тип дето изглеждаше доста съмнително.Той вместо да гласува с мен извади от джоба си предварително маркирана бюлетина,а мен ме напъха с мазния джоб на дънките си.След това отиде до урната и пусна другата измамница вместо мен,а аз се озовах извън секцията,че и извън сградата,в която се гласува.
    - Тоя измамен тип ме занесе до една кола и ме даде на един друг човек,който още не беше гласувал  със следните указания:
    „Сега като влезеш вътре вземи бюлетината,която ще ти дадат и ми я донеси,а тази сега ще я означим с кръстче в квадратчето срещу Движението за права и свободи и ще я пуснеш в урната.“
    - Така и направиха.Мене ме пуснаха при вас,а другата сигурно са я дали на друг,пак предварително маркирана.
    - Знаете ли защо го правят това?За да са сигурни,че гласа ми ще отиде за точно определената партия или коалиция,защото избирателя колкото и да се кълне,че е гласувал за тоя,за който са му казали тези шмекерджии,може и да не му повярват и затова са измислили този план.
    - Първата бюлетина са си я осигурили чрез техен човек в секционната комисия,а последната излишна ще я върнат пак през техния човек в сексцията,от която са я взели.
    - Така вместо свободни изборите стават проконтролирани.
    - Това е нищо - рече друга бюлетина. - Аз докато бях в стаичката заедно с един трийсетгодишен младеж видях как ме снима с мобилен телефон с камера,за да докаже,че е гласувал така както са му казали.Можете ли да повярвате?И на всичкото отгоре си призна на глас,че са му дали двайсет и пет лева,за да отбележи точно определено квадратче върху мен.Мръсни,долни,измамни копелета.Жалко,че няма санкции в законите за такива като тях.
    - Ами-и-и-и,има и закони,и санкции,но няма кой да ги прилага - отговори една интегралка от дъното на урната. - Пък и да приложат глобите те не са големи и няма да стреснат измамниците.Така и така сме започнали да си разказваме случки от днешния ден,сега и аз ще ви разкажа моята.Аз се паднах на една трийсет и петгодишна жена,доста скъпо обелчена и добре изглеждаща на външен вид.Влезе тя да гласува и взе да си размишлява на глас:
     „На изборите през 2001 година гласувах за Симеон Сакскобургготски,преди това бях за Костов,а сега за кого да съм?Пак ли този самозван цар или пък да гласувам за Станишев и неговата коалиция?Полза от Костов и Симеон не видях,затова най-добре ще е да дам вота си за „Коалиция за България“ вместо за „Национално Движение Симеон Втори“,а пък дано този път извлека повече полза от новите управленци отколкото от миналите.Е,ще видим,само времето ще покаже дали съм постъпила правилно или не.“
    - С тези думи тя ме сгъна и отиде да ме пъска в кутията.Можете ли да си представите?!Млада жена,а не знае за кого да гласува?!На къде отива света вече не знам!
    Но преди някой в урната да каже и думичка,отгоре се чу шум и след миг през полуотворения капак започна да прониква светлина към ококорените бюлетини.
    Докато изборинките си говореха сладко,сладко бе минал целия ден и беше станало време да бъдат преброени гласовете за всяка партия,а информацията да се изпрати в централната избирателна комисия в София.
    Членовете на Секция № 9 изсипаха всичко от урната и започнаха да броят.Това не им отне много време,но се наложи да повторят броенето няколко пъти,за да избегнат всички възможни грешки.
    След това вписаха броя бюлетини за всяка партия в изборния протокол,а самите интегралки ги оставиха в кутията,тъй като те вече не бяха нужни.
    „Божке,какво ли ще стане с нас?“ - мислеше си бюлетинката.
    „Сигурно тъй като тези избори са най - важните за България в последните шестнайсет години ще ме сложат в рамка и ще ме окачат зад бюрото на министър - председателя,за да му напомням,че народа е този,който го е избрал,а той трябва да се съобразява с този факт,защото така както са го избрали за Министерския съвет,по същия начин хората могат да оттеглят доверието си от него и правителството му да рухне като къща от карти.
    Дано рамката да ми отива на квадратчетата,за да крася стената по възможно най-добрия начин.“
    И още докато си мислеше това в стаята влязоха двама човека с чувал в ръце и докато бюлетинката се усети се озова в него.
    - Леле,къде ме отнасят?Какво става?Помо-о-о-ощ!Отвличат ме-е-е-е!Спасете ме-е-е-е-е!Искат да ме откраднат! - викаше тя.
    - Ей,я млъквай,краво такава!Никой никъде не те отвлича. - каза една съседна бюлетина.
    - След всички проведени избори се събират бюлетините в чували и се съхраняват до другите избори.Какво си се разкрещяла такава?Хайде заспивай.В следващите няколко години няма какво друго да се прави.А след четири години като минат пак изборите,ще ни съберат заедно и ще ни изгорят.И с това всичко ще свърши.А сега млъквай,че ми се спи.
    - Ама аз искам да съм известна,а и още съм млада,за да ме горят.Не ми се умира-а-а-а-а-а-а ... - ревна бюлетинката,но нямаше кой да й отогвори,защото както й казаха,всички други вече бяха заспали сладък праведен сън.


Трети ден и всички дни оттам нататък


    Така чувала се озова в едно хранилище,където преседя следващите четири години,по - голямата част,от които бюлетинката прекара размишлявайки над краткия си,но изпълнен с преживявания живот.
    За съжаление нямаше с кой да си приказва,защото всички други спяха,но на нея така или иначе не й пукаше от този факт.И без това й бяха омръзнали безсмислените дрънканици на другите около нея.
    Един хубав слънчев ден в склада дойдоха екип от яки мъже,които натовариха всички чували на камион с ремарке и за по - малко от час пренесоха бюлетините до най - голямата пещ в Кремиковци,в София и изгориха всички интегралки,при което от тях остана само пепел.
    Секунди преди да умре бюлетинката си мислеше:
    „Може и да съм млада и живота ми да свършва твърде рано,но поне успях да срещна голямата си любов,а това е най - важно на света - да обичаш някого.
    Любовта е като лекарство - при правилната дозировка тя дава живот,а когато е прекалено много може дори и да убие човека.
    Аз обичах голямата си любов и това ми стига.Сега мога да умра като една щастлива бюлетинка.
    Амин.“

    В следващия миг пламъците я погълнаха и от нея нищо не остана,освен този романтичен и леко странен разказ.
    Това беше историята на живота на една обикновенна бюлетинка,такава каквато е.
    Приятен ден уважаеми читателю и не забравяй,че живота е като колело - днес си на върха и си човек,но утре може да си на дъното и да последваш съдбата на интегралната бюлетинка за парламентарни избори 2005.

    26.06.2005 г. - 06.08.2005 г.

    Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на разказа!