Трета поредна година България е на 111 място по свобода на медиите в класацията на "Репортери без граници"

Трета поредна година България е на 111 място по свобода на медиите в класацията на "Репортери без граници"



Преди няколко дни "Репортери без граници" публикуваха Индексът за свобода на пресата за 2020 година, който обхваща 180 държави.
В него за трета поредна година България заема 111-то място.
Ето какво са написали за България от "Репортери без граници":

България - черната овца на Европейския съюзВъпреки нарастващия международен натиск, свободата на медиите в България не се подобри през 2019 г.
Ръководството на Българското национално радио (БНР) се опита да уволни известната журналистка Силвия Великова през септември 2019 г.
През 2019 г. двете най-популярни медийни групи в България - NOVA Broadcasting Group и BTV Media Group промениха собственика си.
Скоро след сделката разследващите репортери на Нова телевизия, Миролюба Бенатова и Генка Шикерова бяха принудени да напуснат.
Редакционната политика на БНТ се промени от доста неутрална към проправителствена след назначаването на новия генерален директор Емил Кошлуков.
Корупцията и тайните споразумения между медии, политици и олигарси са широко разпространени в България.
Най-известното въплъщение на това отвратително състояние е Делян Пеевски, който уж притежава два вестника ("Телеграф" и "Монитор“), но също така контролира телевизионен канал (Канал 3), новинарски уебсайтове и голяма част от разпространението на печатни медии.
Правителството продължава да разпределя финансиране от ЕС и публично финансиране за медиите при пълна липса на прозрачност, което води до насърчаване на получателите да бъдат толерантни към правителството в отразяването му или да се въздържат изцяло да отразяват някои проблемни истории.
В същото време съдебният тормоз на независими медии като групата "Икономедия" и "Бивол" продължава да се увеличава.

"Свободна Европа" също коментират позицията на България в класацията на "Репортери без граници":

България беше на 111 място в класацията на „Репортери без граници“ и през 2019 и 2018 г.
В предходните години страната е под 100 място.
Най-високо в класацията държавата е била през 2003 г. - 34 място.
Индексът за свобода на медиите обхваща 180 държави.
На първо място за четвърта поредна година се нарежда Норвегия, следвана от Финландия, Дания и Нидерландия.
На последно място е Северна Корея, а малко над нея се нареждат Туркменистан, Еритрея и Китай.
COVID-19 и свободата на словото
Класацията за 2020 г. беше публикувана на фона на пандемията от COVID-19.
„Репортери без граници“ посочва, че има „пряка връзка между потискането на медийната свобода и отговора на пандемията“.
Китай (на 177 място в класацията) и Иран (на 173) цензурираха информацията за пандемията и недоволството на хората, се посочва в доклада.
Дори в Европа – най-добре представящия се регион по отношение на свободата на словото – в държави като Унгария (89 място) въведоха наказания за разпространяване на „невярна информация“ за коронавируса без ясни дефиниции и с възможност да се използват срещу критични журналисти.
„Кризата в общественото здраве предоставя на авторитарните режими възможност да приложат прословутата „шокова доктрина“ - да се възползват от факта, че политиката е в застой, обществеността е зашеметена и протестите са немислими, за да наложат мерки, които биха били невъзможни в нормални времена“, посочва Кристоф Делоар, генерален секретар на „Репортери без граници“.
„За да не бъде катастрофалното следващото десетилетие, хората с добра воля, които и да са, трябва да подкрепят журналистите, за да могат те да вършат работата си.“
Според „Репортери без граници“ предстоящото десетилетие ще бъде решаващо за бъдещето на журналистиката, а пандемията от COVID-19 засилва проявленията на кризата в медиите, която застрашава правото на свободна и достоверна информация.
Организацията откроява кризи в пет различни области, които засягат пряко свободата на словото – геополитическа криза (предизвикана от укрепването и разпространяването на авторитарни режими), технологична криза (предизвикана от липсата на демократични гаранции), демократична криза (предизвикана от поляризирането на обществото о репресивните политики), криза на доверието (заради недоверието и омразата към медиите) и икономическа криза.
„Навлизаме в решаващо десетилетие за журналистиката, свързано с кризите, които засягат нейното бъдеще“, казва още Делоар.
„Пандемията на коронавирус илюстрира отрицателните фактори, застрашаващи правото на достоверна информация, а сама по себе си е фактор, който влошава ситуацията. Как ще изглеждат свободата на информация, плурализмът и надеждността през 2030 г.? Отговорът на този въпрос се определя днес."

Моят коментар по темата е много кратък:
Очевидно е, че в България положението със свободата на медиите е много лошо.
Политиците се опитват да поставят в зависимост медиите в България и се възползват от влиянието на Делян Пеевски.
Но липсата на свобода на медиите в някакъв момент може да се обърне срещу политическата класа.
Тогава самите политици ще искат да има свободни медии, но няма да има.
Рано или късно управляващите ще понесат отговорност за действията и бездействията си.