Експериментът Малкият Албърт - 1920
Джон Уотсън е известен американски психолог от началото на ХХ век.
Той е считан за бащата на бихейвиоризма (от behaviour - поведение).
По това време експериментът с класическото обуславяне (условните рефлекси) на Павлов (за кучето и лампата) е бил много популярен, ето защо Уотсън решава да доразвие теорията му, като докаже, че емоционалните реакции на човека също са условни рефлекси.
Малкият Албърт бил емоционално стабилно 9-месечно бебе, което за пръв път в живота си се запознало с бял заек, бяла мишка, маймуна, маски с и без косми, памук и други стимули.
Алберт опознал обектите около себе си с любопитство, както всяко едно дете на неговата възраст, без да дава индикации за каквото и да било неудобство, свързано с животните или предметите.
След това Уотсън оставил детето да си играе с една бяла мишка, но в момента, в който то я докоснало, зад гърба му се разнесъл силен и пронизителен звук от дърводелски чук, удрящ по метален прът.
Детето реагирало веднага, изплашило се и започнало да плаче.
Уотсън обаче искал да доведе експеримента си до край, затова всеки път, когато Алберт докосвал бялата мишка, се чувал и силният звук.
След няколко дни бебето започвало да плаче само при вида на мишката, защото вече я асоциирало с неприятния, плашещ звук.
Това не задоволило Уотсън и той решил да провери дали този, вече ирационален, страх е само от мишките, или и от други обекти.
За негова радост Алберт започвал да плаче, щом видел бяло зайче, топка памук и дори брадата на Дядо Коледа.
Уотсън обаче не спрял дотук - той се опитал да определи дали придобитият страх продължава.
Изследователите дали на детето почивка от един месец, след което отново го подложили на тестовете за страх от бели пухкави животни и предмети.
Сами можете да се досетите какъв бил резултатът - остра реакция на страх от страна на детето.
За съжаление, "тъй като нямал време", Уотсън пропуснал да "излекува" страховете, които собственоръчно е създал.
Не е ясно какво се е случило с малкия Албърт впоследствие, но вероятно тези придобити страхове са довели със себе си множество негативни последици за него и бъдещото му психично и емоционално развитие.
Джон Уотсън е известен американски психолог от началото на ХХ век.
Той е считан за бащата на бихейвиоризма (от behaviour - поведение).
По това време експериментът с класическото обуславяне (условните рефлекси) на Павлов (за кучето и лампата) е бил много популярен, ето защо Уотсън решава да доразвие теорията му, като докаже, че емоционалните реакции на човека също са условни рефлекси.
Малкият Албърт бил емоционално стабилно 9-месечно бебе, което за пръв път в живота си се запознало с бял заек, бяла мишка, маймуна, маски с и без косми, памук и други стимули.
Алберт опознал обектите около себе си с любопитство, както всяко едно дете на неговата възраст, без да дава индикации за каквото и да било неудобство, свързано с животните или предметите.
След това Уотсън оставил детето да си играе с една бяла мишка, но в момента, в който то я докоснало, зад гърба му се разнесъл силен и пронизителен звук от дърводелски чук, удрящ по метален прът.
Детето реагирало веднага, изплашило се и започнало да плаче.
Уотсън обаче искал да доведе експеримента си до край, затова всеки път, когато Алберт докосвал бялата мишка, се чувал и силният звук.
След няколко дни бебето започвало да плаче само при вида на мишката, защото вече я асоциирало с неприятния, плашещ звук.
Това не задоволило Уотсън и той решил да провери дали този, вече ирационален, страх е само от мишките, или и от други обекти.
За негова радост Алберт започвал да плаче, щом видел бяло зайче, топка памук и дори брадата на Дядо Коледа.
Уотсън обаче не спрял дотук - той се опитал да определи дали придобитият страх продължава.
Изследователите дали на детето почивка от един месец, след което отново го подложили на тестовете за страх от бели пухкави животни и предмети.
Сами можете да се досетите какъв бил резултатът - остра реакция на страх от страна на детето.
За съжаление, "тъй като нямал време", Уотсън пропуснал да "излекува" страховете, които собственоръчно е създал.
Не е ясно какво се е случило с малкия Албърт впоследствие, но вероятно тези придобити страхове са довели със себе си множество негативни последици за него и бъдещото му психично и емоционално развитие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!