biggeorge Lyrics

четвъртък, 6 декември 2018 г.

Как щеше да звучи докладът на ЕК, ако беше честен?

Как щеше да звучи докладът на ЕК, ако беше честен?
Главният прокурор извлече есенцията: "Когато корупцията е държавна политика, прокуратурата не може да я спре"
04 Дек. 2018
автор:
Доротея Дачкова



biggeorge: Откакто излезе последният доклад на Брюксел си мисля разни неща за него и за българските политици.
Днес попаднах на тази статия, написана от Доротея Дачкова, която най-добре предава мислите ми по въпроса:

Последният доклад на Брюксел за България беше оценен като справедлив и точен единствено от управляващите. Всички останали се запитаха невярващо: Сериозно, аз в тази розова държава ли живея?!

Откакто има механизъм за наблюдение на страната ни, властимащите, независимо кои са, неизменно намират добра дума за себе си в документа. Този път не трябваше да търсят особено, защото сякаш сами го бяха писали. Изводът, с който Брюксел се е съгласил (без съмнение по политически причини), е: 2 от 17 препоръки са изпълнени, 6 препоръки са "почти изпълнени", а по 9 е отчетен "значителен напредък". Това е достатъчно да се говори официално, че Механизмът за сътрудничество и проверка отпада. Дали наистина ще отпадне, е отделен въпрос - и друг път сме чували това обещание от шефа на ЕК Жан Клод Юнкер.

Проблемът е, че докладът е несправедлив и неточен. Ето най-фрапиращите примери:

По показателя "организирана престъпност" е отчетен напредък, защото вече нямало убийства на публични места, както през 2000 г. Това е изключителен цинизъм по две причини - първо, защото въпреки че поръчковите убийства вече не се случват през ден пред очите на гражданите, те не са престанали - например убийството на данъчния шеф в идеалния център на София посред бял ден, както и разстрелът на бизнесмена Петър Христов в началото на т.г. Второ, нито тези тежки престъпления са разкрити, нито което и да е поръчково убийство през последните десетилетия е разкрито и наказано.

Създадените специализирани наказателни съд и прокуратура се оказаха безполезни. Спецпрокуратурата непрекъснато сключва сделки със съдените за организирана престъпност. А те са дребни риби, предимно с провинения за разпространение на наркотици. Нито един мафиот не е стигнал до съд.

По показателя "независимост на съдебната власт" в доклада трябваше да пише, че изборът на членовете на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет (ВСС) не беше прозрачен. Но пък кандидатите бяха толкова неразличими, че се наложи депутати да дават на колегите си знаци как да гласуват. Дискусия за качествата на кандидатите нямаше. Имаше само партийни договорки и пазарлъци. Парламентът не прати в съвета нито един юрист с ясна позиция за независимостта на системата. И в този си състав ВСС продължи традицията да назначава хора на ръководни съдебни длъжности непрозрачно и без да се основава на качествата им. С нищо не се е променила ситуацията, описана в предишни доклади като "съмнения за политически и икономически интереси" при назначенията на ръководни постове. В новия състав на съвета опозицията е много по-слаба от тази в предишния състав и понеже е и доста по-обрана в реакциите, думата й почти не се чува. Поредното доказателство беше дадено и с избора на председател на Софийския градски съд, след като беше пренебрегната номинацията на самите съдии, без да бъде обяснено защо.

Инспекторатът към съвета все така си затваря очите по въпросите за почтеността на магистратите и основните му постижения са да търси забавени дела и да глобява магистрати, които са представили имотните си декларации с два дни закъснение. Инспекторатът услужи на главния прокурор, като го извади от скандала "Цумгейт", избухнал след като издателят на "Сега" Сашо Дончев разказа публично, че е бил извикан в офиса на Георги Гергов в ЦУМ на среща с Цацаров и му е оказан натиск върху редакционната политика на вестника.

Инспекторатът се направи на сляп и глух и за скандала "Яневагейт", в който изплуваха записи на съдии и адвокат, разкриващи тежки зависимости в съдебната власт и търговия с влияние по върховете на изпълнителната. Той помилва и шефа на Софийския апелативен съд, въпреки че констатира произвол при разпределянето на делата и определянето на състави.

Показателят "нормативна уредба" е трагичен. Законите продължават да се пишат на парче и на коляно. Правната грамотност на депутатите е под всякаква критика, а юридическите остриета на управляващите се ползват предимно за прокарването на лобистки текстове в законите според ситуацията. Приетите закони са мракобесни. Например чувствително завишените такси за касационно обжалване по административни дела, с което на практика се отряза достъпът до правосъдие срещу своеволията на властта. Беше премахната и опцията за обжалване по много дела.

В доклада на няколко места се срещат изречения, които стоят като кръпки, може би забравени от черновата му, които разкриват истината, но явно без да имат значение за Брюксел. Едно от тези места е точно в показателя "нормативна уредба". Текстът гласи: "Друг чувствителен въпрос, по който обсъжданията все още не са довели до заключение, се отнася до действащите процедури за подвеждане под отговорност на лицата, заемащи най-висшите магистратски длъжности, в това число на главен прокурор, в случай на сериозни твърдения за неправомерни или престъпни действия". Има и обяснение под линия - липсата на ефективни механизми за разследване на действащ главен прокурор беше определена от Европейския съд по правата на човека като един от основните недостатъци на българското наказателно правосъдие в решение по знаково дело от 2009 г. ("Колеви срещу България"), по което последващите действия подлежат все още на мониторинг от страна на Съвета на Европа. Е, кое тогава му е изпълненото на този показател?

В графата "продължаване на съдебната реформа" ясно трябваше да бъде записано, че реформа няма, защото върхът на съдебната пирамида се възпроизвежда постоянно под дирижирането на управляващите, които на всяка цена държат да запазят статуквото. Ключовите позиции в системата се заемат от правилните хора, които след това имат да плащат за кариерата си. Магистратите, които конюнктурата приема за неудобни, биват мачкани по всевъзможни начини. Без значение от поста им. Пример за това е председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, срещу когото се е обърнала цялата държавна машина, подкрепена от медийните си лакеи. Прокуратурата е единна и централизирана. Човекът на върха й има твърде много и твърде безконтролна власт за цели 7 години. Това му позволява да се намесва в политическия и икономическия живот.

Има места в системата с чудовищно натоварване, с което на практика съдиите и прокурорите се държат в зависимост заради постоянната заплаха от дисциплинарно преследване. Писането на стратегии и пътни карти не води до нищо друго освен до замазването на очите на обществото, което и без това не е чувствително по темата и не я припознава като кауза. Въпреки че точно добре работещата съдебна система е основата на демокрацията. Показателят "корупция по високите етажи на властта" е сред чудовищните провали на управляващите вече десета година. Новата антикорупционна комисия (КПКОНПИ) още с парламентарната процедура по избор на неин председател не остави особени надежди за бъдещото си функциониране. Тя няма репутацията на независима и безпристрастна институция, по-скоро се държи като бухалка към критиците на управляващите.

Няма и ефективна и прозрачна комуникация с обществото. Например председателят на комисията Пламен Георгиев определи медийния магнат, едър бизнесмен и депутат от ДПС Делян Пеевски за най-чистия човек в държавата, след като му направил проверка "по документи", без да му поиска и едно доказателство за милионите. Противниците на властта обаче не биват проверявани така формално - от тях се искат в неизпълнимо кратки срокове невъзможни за изваждане документи. Репресията е с изключително двоен аршин. За комисията, че няма проблеми премиерът да носи на терена тениска, рекламираща хазарт. Тя остави осъдения в 3 държави наркотрафикант Брендо да си прехвърли имуществото. Сега очакваме как ще извърти казуса с финансовия министър и неговия безвъзмезден апартамент и ще го сравним със случая на бившия му колега от икономическото министерство Трайчо Трайков, който изпита на гърба си възможностите на антикорупционния орган.

Най-жалкото е, че като най-големия антикорупционен удар в държавата зам. главен прокурор посочи делото за 5000 лв. подкуп в Агенцията за българите в чужбина. А влезли в сила присъди за корупция по високите етажи на властта няма. Според главния прокурор това не е заради некачествени обвинения, а заради съда, подчинените му прокурори, за които той не можел да отговаря, депутатите, министрите. Затова на Брюксел спешно трябва да се прати важният му извод, че "когато корупцията е държавна политика, прокуратурата не може да я спре". Това единствено изречение, апропо с автор Никола Филчев, казва всичко и изчерпва целия безсмислен брюкселски доклад.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Как щеше да звучи докладът на ЕК, ако беше честен?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!