biggeorge Party Zone

петък, 20 февруари 2015 г.

Един ден от живота на Путкин

Един ден от живота на Путкин
(разказ)

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

Владимир Владимирович се събуди леко уморен.
Хич не му се ставаше.
Като се сети какви проблеми има на главата си и му се отщя да се събужда изобщо.
Затова реши тази сутрин да се поизлежава малко.
Звънна на охраната да доставят на него и любовницата му закуска в леглото и си пусна телевизора.
- Уважаеми зрители на CNN, предаваме директно от фронтовата линия в Украйна ...
"Пак ли тия!" - мисли си Владимир Владимирович и смени канала.
- Сега по Евронюс ще ви покажем кадри на кореспондентите ни в Украйна, където боевете продължават въпреки обявеното примирие ...
"Е, не!" - подразни се Владимир Владимирович и пак смени канала.
- На пряката ни линия е нашата журналистка, която се намира в Дебалцево, където украинските и руските сили се бият ожесточено ...
"Къде ги видяха тези руски сили, Боже Господи!" - помисли си паникьосан Путкин и звънна на началника на Генералния щаб:
- Нашите момчета в Украйна махнаха ли си обозначителните знаци? Да не ги разпознае някой!?! Няма да правим путкински работи, я!
- Спокойно, товариш Путкин, всички бойни части са напълно анонимни, никой няма да разбере, че са там!
"Ето, че в Украйна няма наши части, какви ги дрънкат тия по телевизора!" - раздразнено тресна слушалката Путкин.
След това изяде една кифличка, доставена директно от Париж и отпи от прясно свареното италианско кафе.
"Колко е хубав животът, а всички се оплакват, че живеем във времена на криза! Я да си пусна малко за животните ..."
И тъкмо превключи на Анимал Планет и програмата внезапно спря, а на екрана се появи говорител в официално облекло:
- Уважаеми зрители, прекъсваме обичайната програма, за да ви покажем, че конфликта в Украйна достигна пределната си точка ...
"Търпението ми достигна пределната си точка" - ядосано си измърмори Владимир Владимирович, угаси телевизора и се надигна да се облече.
След като си сложи новия костюм , купен предния ден от Ню Йорк се отправи към Кремъл, за да вземе тежки и неизбежни решения за страната и света.
Време беше да прекрати тази нелепа пропаганда срещу него и Майка Русия.
Когато пристигна в кабинета си там вече го чакаха един куп четкаджии и гъзолизци, които всеки ден се опитваха да изкопчат от него някой и друг милиард.
Понякога успяваха, понякога - не.
Първо прочете всички вестници, излезли сутринта по московските будки.
Навсякъде пишеше, че в родината всичко е наред, а света мрази руския народ и него, Владимир Владимирович.
Колко истини имаше в руските медии, а нито един световен телевизионен канал не ги излъчваше!?!
"Светът наистина е полудял!" - помисли си Путкин и се зае с обичайните си задача - предобедна кафе-пауза.
След като пийна едно турско кафе се сети, че трябва да звънне на приятеля си Ердоган, за да се уговорят как да прецакат Европейския съюз.
Най-лесно беше да обвинят България, че е сгафила нещо и готово.
И вълка сит, и агнето цяло.
А и партньорите от ЕС нямаше да се разсърдят много.
Успя да спре газта и АЕЦ-а на българите, сега ако имаше как и водата, и въздуха да им регулира всичко щеше да е на шест.
Ама как да стане?
Въздухът е общ, а водата не е под контрол - вали си, когато си иска.
Увлечен в размисли не усети кога станало обяд.
А така беше изгладнял.
Поръча си немски вурст и бира, а за десерт си взе едно парче виенска торта.
"Кой казва, че нямало хляб! Като няма хляб аз ям торти!" - доволно заключи Владимир Владимирович и се отпусна щастливо храносмилайки.
Щом сервитьорите почистиха масата той усети, че е време да се заеме с Украйна.
Обаче как да реши този иначе толкова прост проблем?
Надигна се с мъка, защото корема му тежеше и отиде до стената, където асистентите му бяха увесили една карта на Съветския съюз и подчинените й държави от преди 1989 г.
"Как да върна нещата назад и да ги привлека обратно? За какво им е да ходят към Запада?" - недоумяваше Путкин. "И най-лошото е, че сега аз излизам виновен. Тия в Украйна се бият, а аз нямам нищо общо, но въпреки това ме изкарват по-черен и от дявола!".
Тези мисли вбесяваха Владимир Владимирович.
"Светът трябва да е на моя страна! А за да стане това трябва и аз, и Майка Русия да сме жертвите, а не агресора!" - заключи мъдро Путкин. "САЩ хитро изиграха номера с 11 септември, ама след това "убиха" Осама и сега няма кой да стане лош. Дали да не ги помоля за съдействие? Примерно пичовете от ИДИЛ да направят едно-две терористични актчета из Русия? А след като свършат мръсната работа ще обвиня украинците, че стоят зад всичко! Така аз ще съм добрия, а те ще са лошите! Гениално!".
Владимир Владимирович грабна червената телефонна слушалка и набра.
Отсреща му вдигнаха почти веднага:
- Барак, братленце, имам нужда от помощта ти. Искам да запаля война в Европа, а Меркел и Оланд само ми развалят кефа с техните преговори. Ще ми съдействаш ли?
- Няма проблем, Владка! Оръжие на украинците ли да дадем или просто да пуснем една-две бомби над някой ваш град. Кажи какво искаш и веднага го правим?!?
Путкин му обясни плана си и двамата се заеха за действие.
И тъкмо дойде време за следобедна кафе-пауза и Владимир Владимирович си пусна телевизора в кабинета, за да види какъв ще ефекта от действията му.
- Уважаеми зрители, предаваме на живо от Санкт Петербург, където въоръжени мъже взеха заложници в една от метростанциите. Те твърдят, че са украинци, които искат да спрат войната в родината си, но току що убиха двама от заложниците ...
"Браво, бе, много добре се е получи! Кой сега е злодей номер едно? Не и аз!" - весело потри ръце Путкин.
- Ще продължим прякото ни предаване от още един руски град, където въоръжени украинци са взели заложници ...
"Сега е време за действие!" - и Владимир Владимирович се обади на началника на Генералния щаб:
- За всеки заложник пускайте пое една бомба над Киев и другите големи украински градове. Разрушенията не ги мислете! Тях ще ги оправим, когато си върнем цяла Украйна. Действайте, няма кой да ни спре!
И докато бомбите валяха над украинския народ Владимир Владимирович отиде да вечеря.
"Третото хранене е най-важното за деня", казваше едно време майка му.
Докато сърбаше борша, който леко му беше омръзнал се замисли дали през този ден не беше объркал нещо.
"Днес допуснах голяма грешка. На обяд не трябваше да пия бира, не е полезна за бъбреците ми!" - помисли си Путкин.
След вечеря се прибра в резиденцията си, изкъпа се след тежкия и изморителен ден и легна в копринените си чаршафи.
"Колко е хубаво да се прибереш у дома на спокойствие!" - мислеше си Владимир Владимирович, докато с трийсет години по-младата му любовница го масажираше по гърба.
След като задоволи нормалните човешки потребности Владимир Владимирович Путкин заспа спокоен и с усмивка на уста, защото беше прекарал и този ден в служба на световния мир.
Той знаеше, че утрото ще е по-добро от вечерта.
Ако не за всички, то поне за него.
...
По същото време обикновените хора и в Русия, и в Украйна умираха без никой да разбере, а зимата сякаш нямаше край.

Umek ft. Rtv Slovenia Symphony Orchestra - The Four Seasons ( Winter )



20.02.2015 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на творбата!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!