Олимпийски символи
1. Емблемата
Олимпийската емблема е от пет преплетени кръга - син, черен, червен на горния ред и жълт и зелен на долния.
Всеки един от тези цветове символизира петте континента, обединени в олимпийското движение.
Тя може да се използва само от МОК и НОК.
Емблемата е по предложение на Пиер дьо Кубертен от 1913 г., но символът за първи път се появява на игрите "Антверпен 1920".
За всяка олимпиада освен петте кръга в емблемата са вплетени годината и мястото на провеждането на игрите, както и основен символ на града домакин.
2. Девизът
"По-бързо, по-високо, по-силно" ("Цитиус, алтиус, фортиус"), изречен от отец Дидон през 1895 г.
По-късно Пиер дьо Кубертен възприема думите за девиз на олимпийското движение.
3. Знамето
Знамето представлява бяло поле, на което е изобразена емблемата с петте олимпийски кръга.
То се развява за първи път през 1914 г. в Париж по случай 20-годишнината от възраждането на игрите.
След 1920 г. то присъства на всички олимпиади.
Символът тържествено се издига в деня на откриването на форума.
По време на закриването кметът на града домакин връща знамето на президента на МОК.
Олимпиец № 1 пък го връчва на "градоначалника" на следващите игри, а символът на олимпизма се съхранява в кметството.
4. Клетва
За първи път олимпийската клетва се произнася в Антверпен през 1920 г.
Изрича я състезателят по водна топка и фехтовка от страната домакин Виктор Буен по време на официалното откриване.
Той е придружаван и от знаменосец с националното знаме: "От името на всички спортисти обещавам, че ще се представим като лоялни състезатели, които уважават правилниците и ще участват с рицарски дух за славата на спорта и за честта на нашите отбори."
В "Мексико '1968" аналогична клетва произнасят и съдиите.
5. Огънят
Огънят се запалва от слънчевите лъчи в Древна Олимпия (Гърция).
След това започва факелното шествие, което преминава през планини, реки, морета и океани.
Пламъкът се пренася с автомобили, мотоциклети, самолети, параходи, дори бе изстрелян в Космоса - "Атланта 1996".
А транспортирането му става в специални лампи, изработени от желязо, стомана и стъкло.
Факелът се носи не само от именити спортисти, но и от изявени личности на страната, през която преминава шествието.
В деня на откриването огънят тържествено се запалва на Олимпийския стадион и той гори до края на игрите.
Ритуалът се изпълнява от 1936 г.
1. Емблемата
Олимпийската емблема е от пет преплетени кръга - син, черен, червен на горния ред и жълт и зелен на долния.
Всеки един от тези цветове символизира петте континента, обединени в олимпийското движение.
Тя може да се използва само от МОК и НОК.
Емблемата е по предложение на Пиер дьо Кубертен от 1913 г., но символът за първи път се появява на игрите "Антверпен 1920".
За всяка олимпиада освен петте кръга в емблемата са вплетени годината и мястото на провеждането на игрите, както и основен символ на града домакин.
2. Девизът
"По-бързо, по-високо, по-силно" ("Цитиус, алтиус, фортиус"), изречен от отец Дидон през 1895 г.
По-късно Пиер дьо Кубертен възприема думите за девиз на олимпийското движение.
3. Знамето
Знамето представлява бяло поле, на което е изобразена емблемата с петте олимпийски кръга.
То се развява за първи път през 1914 г. в Париж по случай 20-годишнината от възраждането на игрите.
След 1920 г. то присъства на всички олимпиади.
Символът тържествено се издига в деня на откриването на форума.
По време на закриването кметът на града домакин връща знамето на президента на МОК.
Олимпиец № 1 пък го връчва на "градоначалника" на следващите игри, а символът на олимпизма се съхранява в кметството.
4. Клетва
За първи път олимпийската клетва се произнася в Антверпен през 1920 г.
Изрича я състезателят по водна топка и фехтовка от страната домакин Виктор Буен по време на официалното откриване.
Той е придружаван и от знаменосец с националното знаме: "От името на всички спортисти обещавам, че ще се представим като лоялни състезатели, които уважават правилниците и ще участват с рицарски дух за славата на спорта и за честта на нашите отбори."
В "Мексико '1968" аналогична клетва произнасят и съдиите.
5. Огънят
Огънят се запалва от слънчевите лъчи в Древна Олимпия (Гърция).
След това започва факелното шествие, което преминава през планини, реки, морета и океани.
Пламъкът се пренася с автомобили, мотоциклети, самолети, параходи, дори бе изстрелян в Космоса - "Атланта 1996".
А транспортирането му става в специални лампи, изработени от желязо, стомана и стъкло.
Факелът се носи не само от именити спортисти, но и от изявени личности на страната, през която преминава шествието.
В деня на откриването огънят тържествено се запалва на Олимпийския стадион и той гори до края на игрите.
Ритуалът се изпълнява от 1936 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!