Изпратено до:
priemna@mon.bg
До Министъра
на образованието и науката
гр. София
Уважаема г-жо Кунева,
Казвам се biggeorge и живея в Моя град .
Пиша Ви това писмо с надежда за промени, които ще подобрят настоящото положение в българската образователна система.
Първата и най-важна мярка, която трябва незабавно да се предприеме е всички функционално неграмотни български граждани да бъдат ограмотени. Стотици хиляди хора не могат да пишат, четат или дори да говорят правилен български език. Някои хора по документи имат завършен четвърти или осми клас, но не могат да напишат дори и една дума. Курсът за ограмотяване е с продължителност шест месеца. Ако днес и сега всички неспособни да четат и пишат започнат да учат през есента на 2016 година в България няма да има неграмотни хора. А това е много важно, защото образованието и работоспособността са пряко свързани. Няма как един необразован човек да си намери работа, а на пазара на труда няма търсене на неграмотни. Всички работодатели искат квалифицирани хора с опит. Затова първата логична и най-важна стъпка е всички да бъдат ограмотени. След като завършат начално образование същите хора могат да продължат в следващата образователна степен. Единственият начин, по който може всичко това да се случи е чрез разумно убеждаване на населението в ползите от ученето. Когато българските граждани осъзнаят, че образованието е единствения път за просперитет те сами ще поискат да учат.
Г-жо Кунева, Вие сте разумен човек, затова смятам, че ще можете да убедите хората кое е най-важното за тях. А точно образованието може наистина качествено да промени живота на българите.
Втората мярка, която наистина може да подобри образователната среда е промяната на учебните програми и учебниците, по които се учи. Не разбирам защо след като учителите работят с децата учебните програми и учебниците се пишат от външни хора? Не е ли логично те да се пишат от самите учители? Учителите имат опита и знанията, знаят какво могат и не могат да научат учениците, наясно са с лексиката и могат най-разбираемо да обяснят и най-трудните уроци. В крайна сметка обаче учебните програми и учебниците се определят от МОН, а съдържанието в тях е трудно разбираемо за българските ученици. Много по-добре би било учителите да пишат своите учебници. Когато те напишат учебното съдържание по начин разбираем за учениците, тогава и образователния процес ще се улесни. Учебниците няма да бъдат ненужен разход за родителите, а ще са ценно помагало за всички учащи.
Третата мярка, която качествено може да промени образователната среда е въвеждането на електронно образование. Под електронно образование имам предвид родители, ученици и учители да имат непрекъснат онлайн достъп до цялото образователно съдържание от първи до дванайсти клас, в това число и до информацията попълвана в училищните дневници. При технологиите, които имаме днес е немислимо да се разчита на бележници, чрез които родителите да разбират за поведението и оценяването на децата. Днес всеки разполага със смартфон, таблет или компютър. Много по-лесно е с едно кликване на мишката да се намерят оценките, забележките и всякаква друга информация за учениците. Да, хартиените дневници и бележници трябва да останат, но трябва да има и тяхна електронна алтернатива, за да могат родителите да оказват дистанционен контрол над децата. Така и самите ученици ще загубят интерес да крият бележниците си при оценяване или забележки. Ще се подобри комуникацията между родителите и учителите, а по този начин ще се повиши контролът над поведението на учениците. А както знаем крайният положителен резултат зависи именно от контрола. Сега е възможно дете да отсъства от училище без родителите да разберат за това. При наличието на електронно образование това ще се предотврати, а поведението на ученика ще се коригира незабавно. Освен това ако има електронно образование МОН много лесно ще проверява дали учениците присъстват в учебните стаи или само се водят по списъци в училищата. Чрез електронното образование ще се засили контрола и над образователния процес. Не е нормално в 21 век образователната система да произвежда функционално неграмотни хора, неспособни да работят и учат.
Четвъртата мярка, която незабавно може да промени българското образование е упражняването на контрол над финансите на училищата и над образоваността на учениците. Чрез електронното образование може лесно да се следи финансирането и разходите на училищата, както и потребностите на учениците. Друга много важна форма на контрол са матурите. В момента национално външно оценяване има след четвърти, седми клас и дванайсти клас. Този контрол е крайно недостатъчен. Между матурите МОН няма как да знае какво е нивото на образованост на учениците. Национално външно оценяване трябва да има в края на всеки клас. Ежегодните матури трябва да започнат още сега, за да може след години да се види крайния резултат.
Петата мярка, която ще внесе промяна е изучаването на религия в училищата. Учениците трябва да имат възможността да опознаят световните религии, традиции и обичаи. По този начин ще се избегне опасността от насаждане на религиозна омраза и ще се повиши общата култура на учениците. Повечето деца не познават традиционното за България православие, какво остава да знаят нещо за католицизма, протестантството, исляма, юдаизма или будизма. Нужни са спешни мерки за повишаване на религиозната култура на българските ученици.
Шестата мярка за промяна трябва да се насочи към запълването на празните училищни сгради с ученици. В момента десетки професионални училища стоят празни, въпреки че са ремонтирани и напълно обновени. Една голяма част от учениците завършват средното си образование без каквито и да е умения, а след това срещат трудности при намирането на работа. От друга страна бизнесът изпитва остра нужда от квалифицирани кадри по редица професии. Най-лесният начин да се реши този проблем е по време на средното образование всички ученици да придобият квалификации по избрани от тях(или по най-търсените на пазара на труда) професии. Никой не може да предвиди кога и как тези знания и умения ще им бъдат нужни, но най-малкото при търсенето на работа ще имат по-голям избор.
Надявам се, че предложенията ми ще Ви бъдат полезни при формирането на плановете за развитие на образованието.
Благодаря Ви за отделеното внимание.
22.02.2016 г. С уважение:
Моя град biggeorge
priemna@mon.bg
До Министъра
на образованието и науката
гр. София
Уважаема г-жо Кунева,
Казвам се biggeorge и живея в Моя град .
Пиша Ви това писмо с надежда за промени, които ще подобрят настоящото положение в българската образователна система.
Първата и най-важна мярка, която трябва незабавно да се предприеме е всички функционално неграмотни български граждани да бъдат ограмотени. Стотици хиляди хора не могат да пишат, четат или дори да говорят правилен български език. Някои хора по документи имат завършен четвърти или осми клас, но не могат да напишат дори и една дума. Курсът за ограмотяване е с продължителност шест месеца. Ако днес и сега всички неспособни да четат и пишат започнат да учат през есента на 2016 година в България няма да има неграмотни хора. А това е много важно, защото образованието и работоспособността са пряко свързани. Няма как един необразован човек да си намери работа, а на пазара на труда няма търсене на неграмотни. Всички работодатели искат квалифицирани хора с опит. Затова първата логична и най-важна стъпка е всички да бъдат ограмотени. След като завършат начално образование същите хора могат да продължат в следващата образователна степен. Единственият начин, по който може всичко това да се случи е чрез разумно убеждаване на населението в ползите от ученето. Когато българските граждани осъзнаят, че образованието е единствения път за просперитет те сами ще поискат да учат.
Г-жо Кунева, Вие сте разумен човек, затова смятам, че ще можете да убедите хората кое е най-важното за тях. А точно образованието може наистина качествено да промени живота на българите.
Втората мярка, която наистина може да подобри образователната среда е промяната на учебните програми и учебниците, по които се учи. Не разбирам защо след като учителите работят с децата учебните програми и учебниците се пишат от външни хора? Не е ли логично те да се пишат от самите учители? Учителите имат опита и знанията, знаят какво могат и не могат да научат учениците, наясно са с лексиката и могат най-разбираемо да обяснят и най-трудните уроци. В крайна сметка обаче учебните програми и учебниците се определят от МОН, а съдържанието в тях е трудно разбираемо за българските ученици. Много по-добре би било учителите да пишат своите учебници. Когато те напишат учебното съдържание по начин разбираем за учениците, тогава и образователния процес ще се улесни. Учебниците няма да бъдат ненужен разход за родителите, а ще са ценно помагало за всички учащи.
Третата мярка, която качествено може да промени образователната среда е въвеждането на електронно образование. Под електронно образование имам предвид родители, ученици и учители да имат непрекъснат онлайн достъп до цялото образователно съдържание от първи до дванайсти клас, в това число и до информацията попълвана в училищните дневници. При технологиите, които имаме днес е немислимо да се разчита на бележници, чрез които родителите да разбират за поведението и оценяването на децата. Днес всеки разполага със смартфон, таблет или компютър. Много по-лесно е с едно кликване на мишката да се намерят оценките, забележките и всякаква друга информация за учениците. Да, хартиените дневници и бележници трябва да останат, но трябва да има и тяхна електронна алтернатива, за да могат родителите да оказват дистанционен контрол над децата. Така и самите ученици ще загубят интерес да крият бележниците си при оценяване или забележки. Ще се подобри комуникацията между родителите и учителите, а по този начин ще се повиши контролът над поведението на учениците. А както знаем крайният положителен резултат зависи именно от контрола. Сега е възможно дете да отсъства от училище без родителите да разберат за това. При наличието на електронно образование това ще се предотврати, а поведението на ученика ще се коригира незабавно. Освен това ако има електронно образование МОН много лесно ще проверява дали учениците присъстват в учебните стаи или само се водят по списъци в училищата. Чрез електронното образование ще се засили контрола и над образователния процес. Не е нормално в 21 век образователната система да произвежда функционално неграмотни хора, неспособни да работят и учат.
Четвъртата мярка, която незабавно може да промени българското образование е упражняването на контрол над финансите на училищата и над образоваността на учениците. Чрез електронното образование може лесно да се следи финансирането и разходите на училищата, както и потребностите на учениците. Друга много важна форма на контрол са матурите. В момента национално външно оценяване има след четвърти, седми клас и дванайсти клас. Този контрол е крайно недостатъчен. Между матурите МОН няма как да знае какво е нивото на образованост на учениците. Национално външно оценяване трябва да има в края на всеки клас. Ежегодните матури трябва да започнат още сега, за да може след години да се види крайния резултат.
Петата мярка, която ще внесе промяна е изучаването на религия в училищата. Учениците трябва да имат възможността да опознаят световните религии, традиции и обичаи. По този начин ще се избегне опасността от насаждане на религиозна омраза и ще се повиши общата култура на учениците. Повечето деца не познават традиционното за България православие, какво остава да знаят нещо за католицизма, протестантството, исляма, юдаизма или будизма. Нужни са спешни мерки за повишаване на религиозната култура на българските ученици.
Шестата мярка за промяна трябва да се насочи към запълването на празните училищни сгради с ученици. В момента десетки професионални училища стоят празни, въпреки че са ремонтирани и напълно обновени. Една голяма част от учениците завършват средното си образование без каквито и да е умения, а след това срещат трудности при намирането на работа. От друга страна бизнесът изпитва остра нужда от квалифицирани кадри по редица професии. Най-лесният начин да се реши този проблем е по време на средното образование всички ученици да придобият квалификации по избрани от тях(или по най-търсените на пазара на труда) професии. Никой не може да предвиди кога и как тези знания и умения ще им бъдат нужни, но най-малкото при търсенето на работа ще имат по-голям избор.
Надявам се, че предложенията ми ще Ви бъдат полезни при формирането на плановете за развитие на образованието.
Благодаря Ви за отделеното внимание.
22.02.2016 г. С уважение:
Моя град biggeorge
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!