biggeorge Lyrics

четвъртък, 28 ноември 2019 г.

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие („Истанбулска конвенция“) - Въпроси и отговори

КОНВЕНЦИЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И БОРБА С НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИТЕ И ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
Конвенция от Истанбул


ЗАЩИТА ОТ СТРАХА
ЗАЩИТА ОТ НАСИЛИЕТО

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ТАЗИ КОНВЕНЦИЯ?

■ Новата Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие, е най-значителният международен договор, посветен на това сериозно нарушение на правата на човека. Тя е насочена към проявата на пълна нетърпимост на подобно насилие и представлява важна стъпка към превръщането на Европа и на света в по-безопасно място за живот.
■ Основополагащите аспекти на Конвенцията са превенцията на насилието, защитата на жертвите на насилие и съдебното преследване на извършителите. Тя също така цели постигането на промени в сърцата и умовете на хората, като призовава всички членове на обществото и по-специално, мъжете и момчетата, да променят отношението си. По същество тя е подновен призив за повече равнопоставеност между жените и мъжете, тъй като насилието над жените е дълбоко вкоренено в неравенството между жените и мъжете в обществото и се поддържа чрез насаждането на култура на толерантност и отричане.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КОНВЕНЦИЯТА

■ Тя определя насилието над жените като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация. Това означава, че държавите ще носят отговорност, ако не дават подходящ отпор на подобно насилие.
■ Конвенцията е първият международен договор, съдържащ дефиниция на пола. Така днес се признава, че жените и мъжете са не само биологично разграничени като жени и мъже, но че съществува и социално изградена категория „пол“, която отрежда на жените и на мъжете съответни специфични роли и поведения. Изследванията показаха, че определени роли и поведения могат да допринесат за това, насилието над жените да бъде възприемано като приемливо.
■ Конвенцията въвежда съвкупност от революционни дефиниции на престъпления, като осакатяване на женските гениталии, насилствен брак, преследване, насилствен аборт и насилствена стерилизация. Това означава, че държавите ще трябва да въведат в правните си системи определения на сериозни престъпления, които преди това не са фигурирали в тях.
■ Конвенцията призовава за ангажираност на всички съответни държавни агенции и служби за координиран подход към насилието над жените и домашното насилие. Това означава, че агенциите и НПО не бива да действат самостоятелно, а трябва да създават процедури за сътрудничество.

КАКВО ТРЯБВА ДА ПРЕДПРИЕМАТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ СЪГЛАСНО КОНВЕНЦИЯТА?

ПРЕВЕНЦИЯ
- промяна на отношението, на ролите и стереотипите на пола, които представят като приемливо насилието над жените;
- обучаване на специалисти за работа с жертви на насилие;
- повишаване на информираността за различните форми на насилие и за травматизиращата им същност;
- включване на педагогически материали по въпросите на равнопоставеността в учебните програми на всички образователни нива;
- сътрудничество с НПО, медиите и частния сектор за по‑добра комуникация с обществеността.

ЗАЩИТА
- поставяне на нуждите и безопасността на жертвите като основно изискване при всички мерки;
- създаване на специализирани служби за подкрепа, осигуряващи медицинска помощ, психологически и правни съвети за жертвите и техните деца;
- създаване на достатъчен брой кризисни центрове и откриване на безплатни 24‑часови горещи телефонни линии.

СЪДЕБНО ПРЕСЛЕДВАНЕ
- насилието над жените да бъде обявено за престъпление и наказвано по подходящ начин;
- оправдания, основаващи се на култура, обичаи, религия или обявени за „въпрос на чест“, да бъдат неприемливи за какъвто и да било акт на насилие;
- жертвите на насилие да имат достъп до специални мерки за защита по време на разследването и съдебното производство;
- правозащитните органи да отговарят незабавно на призиви за помощ и да решават по подходящ начин опасни ситуации.
МОНИТОРИНГ
- създаване на специален механизъм за мониторинг, който да осигури прилагането на Конвенцията. Експертна група ще следи за съблюдаването на Конвенцията от държавите‑членки, като по този начин ще се гарантира нейната дългосрочна ефективност.

КОЙ Е ВКЛЮЧЕН В КОНВЕНЦИЯТА?

■ Конвенцията включва жени и момичета от всякакъв произход, независимо от техните възраст, раса, религия, социален произход, статут на мигрант или сексуална ориентация, измежду много други. Конвенцията признава съществуването на групи жени и момичета, които често са изложени на по-голям риск от насилие, поради което държавите трябва да отчитат техните конкретни нужди. Държавите, също така, са насърчавани да прилагат Конвенцията и за други жертви на домашно насилие като мъже, деца и възрастни хора.

КОИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СА ВКЛЮЧЕНИ?

■ Конвенцията определя редица сериозни престъпления. Тя изисква наказателна или друга правна санкция за следните поведения:
- физическо насилие;
- психологическо насилие;
- преследване;
- сексуално насилие, включително изнасилване;
- сексуален тормоз;
- насилствен брак;
- осакатяване на женските гениталии;
- насилствен аборт и насилствена стерилизация.
■ Това отправя ясно послание: насилието над жените и домашното насилие не са частни въпроси. Точно обратно, за да се подчертае особено травматизиращото въздействие на престъпленията в семейна среда, извършителят може да получи по-тежко наказание, когато жертвата е съпруга, партньор или член на семейството.

КАК СЕ СЛЕДИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА?

■ Конвенцията въвежда механизъм за мониторинг, чрез който да се оценява практическото изпълнение на нейните разпоредби. Този механизъм за мониторинг се състои от два стълба: независим експертен орган Експертна група за действие срещу насилието срещу жени и домашното насилие(GREVIO) и политически орган Комитет на страните, съставен от официални представители на държавите-членки на Конвенцията. Техните констатации и препоръки ще допринесат за осигуряване на съответствие на държавните политики с Конвенцията и ще гарантират нейната дългосрочна ефективност.

Cъветът на Европа е водещата организация за защита на правата на човека на континента. Той има 47 държави‑членки, сред които са 28‑те членки на Европейския съюз. Всички държави‑ членки на Съвета на Европа са подписали Европейската конвенция за правата на човека, договор, предназначен да защитава правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Европейският съд по правата на човека следи за изпълнението на Конвенцията в държавите‑членки.
----------------------------------------------------------------------------------------------
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие
(„Истанбулска конвенция“)
Въпроси и отговори


Насилието над жени е структурно и глобално явление, което не познава социални, икономически или национални рамки. То представлява сериозно нарушение на правата на човека и в много случаи остава ненаказано. Ежедневно в Европа жени са подлагани на психологически и физически злоупотреби в „безопасността“ на собствените си домове; те са преследвани, тормозени, изнасилвани, осакатявани, принуждавани от семействата си да сключат брак или стерилизирани против волята си. Примерите за насилие над жени са безкрайни, а жертвите – неизброими. Националните и европейски проучвания и кампании за повишаване на информираността разкриха колко широко разпространено е домашното и сексуалното насилие. Разкритията в рамките на движението „#MeToo“ в Европа показаха колко разпространена е сексуалната злоупотреба с жени и колко трудно е за жените да говорят публично срещу нея. Много жени се страхуват или се срамуват твърде много, за да потърсят помощ, като понякога заплащат за това свое мълчание с живота си. Онези, които все пак говорят за това, което се случва, невинаги са чувани. Домашното насилие е друга твърде разпространена форма на насилие, която засяга най-вече жени, но също и мъже, деца и възрастни хора. Малко от извършителите му са изправяни пред съд, още по-малко са осъжданите.

■ Предвид своята водеща роля в защитата на правата на човека, Съветът на Европа прие Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие („Истанбулска конвенция“, наречена така заради името на мястото, където е отворена за подписване). Истанбулската конвенция се счита за най-обширният международен правен инструмент за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие в качеството им на нарушения на правата на човека. От отварянето си за подписване през 2011 г. тя е събрала съществена подкрепа на всички равнища: от национални, регионални и местни правителства, общественост, парламенти, национални, регионални и международни организации за правата на човека, организации на гражданското общество, медии и академични среди. Тя е удостоена с национални и международни награди за своята мисия за предпазване на жените и момичетата от насилие.
■ Конвенцията влиза в сила през 2014 г., само три години след приемането си, което свидетелства както за нуждата на държавите членки на Съвета на Европа от правно обвързващ договор, който да ръководи техните усилия за прекратяване на насилието, основано на социалния пол, така и за тяхната политическа ангажираност с принципите и ценностите, закрепени в Конвенцията.
■ Въпреки ясно формулираните цели на Конвенцията, сериозността на явлението и неговите последици за жертвите и обществото, през последните години редица религиозни и ултраконсервативни групи разпространяват неверни твърдения относно Конвенцията, по-специално около включеното в текста понятие за „социален пол“ (gender). Тези изкривени представяния трябва да бъдат изложени и разгледани чрез изтъкване на целите на Истанбулската конвенция: премахване на насилието над жени и защита на правата на жените.

КОИ СА ЦЕЛИТЕ НА ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ?

■ Прекратяването на насилието над жени и домашното насилие следва да бъде важна цел на политиката на всяко правителство, ангажирано със защитата на правата на човека за всички граждани. През последните 30 години в редица европейски държави бяха предприети множество важни стъпки; същевременно, съществуващото законодателство често се прилага в недостатъчна степен, услугите за жертвите остават малобройни или получават неподходящо финансиране, а сексистките нагласи продължават да преобладават. Нещо повече, съществуващите закони и мерки за подкрепа се различават съществено в различните държави, като с това се създават огромни неравновесия в степента на защита.
■ Истанбулската конвенция изисква от държавите, които са я ратифицирали, да приемат всеобхватен набор от мерки за противодействие на всички форми на насилие над жени и домашното насилие. Всяка разпоредба в Конвенцията е предназначена да възпрепятства възникването на насилие, да окаже помощ на жертвите и да осигури изправянето на извършителите пред правосъдието. Конвенцията изисква криминализиране и правни санкции за различни форми на насилие над жени, например домашно насилие, преследване, сексуален тормоз и психологическо насилие. Определянето на насилието над жени и информираността за неговото престъпно естество ще допринесат за неговото прекратяване.
■ Изработването на Конвенция, съдържаща набор от правно обвързващи стандарти за по-голяма защита и подкрепа, е важна стъпка към всеобхватен и хармонизиран отговор за осигуряване на живот без насилие за всички жени.

КАКВА Е ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ НА ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ?

■ Конвенцията ясно заявява, че насилието над жени и домашното насилие повече не могат да бъдат разглеждани като частни въпроси и че държавите са длъжни да предотвратяват насилието, да защитават жертвите и да наказват извършителите посредством приемането и прилагането на всеобхватни и интегрирани политики. Приемайки Конвенцията, правителствата се задължават да променят своите закони, да въведат практически мерки и да предоставят средства с цел да бъде приет подход на нулева толерантност към насилието над жени и домашното насилие. Предотвратяването и борбата с такова насилие вече не е въпрос на добра воля, а правно обвързващо задължение. Това ще помогне на жертвите из цяла Европа и отвъд нея.
■ Освен правни задължения, Конвенцията също така изпраща важно политическо послание към обществото като цяло, че насилието над жени и домашното насилие са неприемливи. Нейната мисия е да хвърли светлина върху реалното положение на множество жени и момичета, които за жертви на насилие, да повиши информираността и да доведе до промяна в начините на мислене в дългосрочен план.

САМО КЪМ ЖЕНИТЕ ЛИ СЕ ПРИЛАГА ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ?

■ Не. Конвенцията се прилага предимно към жените, тъй като обхваща форми на насилие, на които са подлагани единствено жени (насилствен аборт, генитално осакатяване на жени) или на които жените са излагани много по-често от мъжете (сексуално насилие и изнасилване, преследване, сексуален тормоз, домашно насилие, насилствен брак, насилствена стерилизация). Тези форми на насилие произтичат от неравностойните отношения между мъжете и жените и са последица от дискриминацията срещу жените.
■ Същевременно, мъжете също да жертви на някои от формите на насилие, обхванати от Конвенцията, като домашно насилие и насилствен брак, макар и по-рядко в цифрово изражение и често в не толкова тежки форми. Конвенцията признава това и насърчава страните по нея да прилагат нейните разпоредби спрямо всички жертви на домашно насилие, включително мъже, деца и възрастни хора. Държавите могат да избират дали да прилагат Конвенцията спрямо тези жертви на домашно насилие.

ЗАЩО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ ГОВОРИ ЗА ОБУСЛОВЕНОСТ НА НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИ И ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ ОТ „СОЦИАЛНИЯ ПОЛ“?

■ В Конвенцията се говори за обусловеност на насилието над жени от „социалния пол“ или за „насилие, основано на социалния пол“, тъй като тя разглежда форми на насилие, които са насочени срещу жени, поради това, че са жени, и/или които засягат жените непропорционално (вж. по-горе). Също и поради тази причина насилието над жени и домашното насилие не могат да бъдат разглеждани, без да се засегнат и въпросите за равенството на социалните полове.
■ Като следствие от това Конвенцията очертава премахването на насилието над жените и домашното насилие в контекста на постигане на равнопоставеност между „социалните полове“ de jure и de facto. Нейният Преамбюл признава структурната природа на такова насилие, което е едновременно причина и следствие от неравностойните отношения между жените и мъжете и ограничава пълното развитие на жените.
■ Истанбулската конвенция не си поставя за цел да „премахне различията“ между мъжете и жените, нито твърди, че жените и мъжете са или трябва да бъдат „еднакви“. Същевременно, Конвенцията изисква действия за противодействие на схващането, че жените са по-малоценни от мъжете. Действително, някои предразсъдъци, стереотипи, обичаи и традиции все още фаворизират мъжете в редица обстоятелства, например в частната и публичната сфера, в политическия живот, на работното място, в образователните системи, при съобщаване на престъпления на полицията или пред съда. Това затруднява още повече жените да разкриват преживяното от тях насилие и да постигат зачитане на техните права.

ЗАЩО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ СЪДЪРЖА ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА „СОЦИАЛНИЯ ПОЛ“ (GENDER)?

■ Конвенцията вписва задължението за предотвратяване и борба с насилието над жени в по-широката рамка на постигане на равнопоставеност между жените и мъжете. По този начин нейните автори препращат към отношенията между жените и мъжете, техните роли и присъщи функции в обществото, поради което намират за важно да предложат определение на термина „социален пол“ (gender). Този термин не е предназначен да замени биологичната дефиниция на „пол“ или термините „жени“ и „мъже“, а да изтъкне до каква степен неравенствата, стереотипите и като следствие от това, насилието произтичат не от биологични различия, а по-скоро от социални конструкции, с други думи, от нагласи и възприятия за това какви са и какви трябва да бъдат жените и мъжете в обществото.
■ Член 3, буква в) обяснява, че „социален пол“ „означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. Резултатите от изследвания показват, че някои роли или стереотипи възпроизвеждат нежелани и вредни практики и допринасят за представянето на насилието над жени като приемливо. Следователно, член 12, параграф 1 е насочен към изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете, като общо задължение за предотвратяване на насилие. Съответно, разбирането на въздействието на такива предразсъдъци, обичаи и традиции дава възможност на правителствата да възприемат „основано на социалния пол разбиране на насилието“, както се изисква от конвенцията.
■ Определянето на термина „социален пол“ също така допринася за разбирането на определението на „насилие над жените, основано на социалния пола“, което означава „насилие, насочено срещу жена, защото е жена, или което засяга предимно жените“, както е определено в член 3, буква г).
■ Не за първи път терминът „социален пол“ (gender) се появява в международни правни инструменти. Същевременно, трудностите, свързани с превода на термина „социален пол“ (gender) и разграничаването му от термина „пол“ в езиците, в които липсва точен еквивалент за него, понякога са използвани за подклаждане на спорове около конвенцията и нейните последици. Такива трудности не бива да се превръщат в претекст за отхвърляне на конвенцията или в пречка пред нейното изпълнение: конвенцията не изисква адаптиране на националните правни системи, така че те да включат използването на термина „социален пол“ (gender), а употребява този термин, за да поясни целта на мерките, които изисква от държавите да приемат и изпълняват. Конвенцията вече е ратифицирана и приложена в страни, използващи езици, в които липсва точен еквивалент на термина „социален пол“ (gender) и които принадлежат към различни езикови групи, например, германски, романски, славянски езици и пр., без това да е довело до противоречия.

ДАЛИ ОСИГУРЯВАНЕТО НА ПОВЕЧЕ ПРАВА НА ЖЕНИТЕ НЯМА ДА ЗАСТРАШИ СЕМЕЙСТВАТА?

■ Конвенцията няма за цел да урежда семейния живот или семейните структури; поради това тя нито съдържа определение за „семейство“, нито подкрепя определен вид семейна уредба. Конвенцията изисква от правителствата да осигурят безопасност на жертвите, които са изложени на риск в дома си или са заплашвани от членове на семейството, брачни или интимни партньори, което за съжаление е най-често срещаната форма на насилие.
■ Тъй като целта на Конвенцията е да се бори с насилието над жените и домашното насилие, независимо от това къде се случват те, нейното прилагане не се ограничава само до сключили законен брак партньори, а включва всички партньори, женени или не, независимо дали са от един и същ или от различен пол. Никоя група жертви не е изключена от защита на основание на семейното си положение или на всяко друго основание за дискриминация, обхванато от Конвенцията.
■ Стремежът на Конвенцията е да предложи безопасност, закрила и подкрепа на всички хора, които са подложени на насилие от страна на своите партньори, както и перспектива за изграждане на нов живот без насилие. Това е особено важно в случаите, когато са въвлечени и деца, тъй като да си свидетел на насилие вкъщи е изключително вредно. Последиците от това остават за цял живот и именно по тази причина Конвенцията отдава приоритет на безопасността пред упражняването на родителските права в семейства, в които е имало инциденти на насилие. Истанбулската конвенция не поставя под въпрос ползите от споделеното упражняване на родителски права, но цели да осигури такива контакти с детето, които да не застрашават правата и безопасността на жертвите и на децата. Истинската заплаха за семействата идва от самото насилие, а не от мерките, предназначени за защита и подкрепа на неговите жертви.

КАКВО СЕ КАЗВА В ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА СТЕРЕОТИПИТЕ, СВЪРЗАНИ СЪС „СОЦИАЛНИЯ ПОЛ“, И ОБРАЗОВАНИЕТО?

■ Възпроизвеждането в образованието на стереотипи, свързани със „социалния пол“, означава ограничаване на развитието на естествените дарби и способности на момичетата и момчетата, на образователните и професионалните им избори, както и на възможностите им в живота. Образованието, което получават децата, оказва силно въздействие върху начина, по който те схващат себе си и своите връстници, и по който взаимодействат с другия пол. Нищо от преподаваното в образователни институции не бива да кара младото поколение да мисли, че дискриминацията и насилието над жените, основани на „социалния пол“, са приемливи.
■ Именно затова Истанбулската конвенция се стреми да насърчава посредством образователния сектор ценности като равнопоставеност между „социалните полове“, взаимно уважение и ненасилие в междуличностните отношения, нестереотипни роли на „социалния пол“, право на лична неприкосновеност, информираност за насилието, основано на „социалния пол“, и за необходимостта да му се противодейства (член 14). Представянето на такива ценности помага на децата да станат достойни и демократични граждани. То не засяга тяхната сексуална ориентация или социалнополова идентичност.
■ Създателите на Конвенцията гледат на това като на важен аспект от превенцията на насилието над жените, тъй като нагласите, убежденията и поведенческите модели се оформят много отрано в живота на човека. Обучението за горните ценности във формални и в неформални условия може да допринесе много за това насилието над жените да се счита за неприемливо. Член 14 предлага максимална гъвкавост на държавите-страни по Конвенцията, като оставя на тях преценката кога и как да предлагат такова обучение.
■ Премахването на стереотипите, свързани със „социалния пол“, не означава преобръщане на всички традиции и обичаи. Предаването на обичаи или вярвания от поколение на поколение е важно за оформянето на нашата идентичност. Някои обичаи и традиционни практики обаче са вредни за жените и момичетата и могат да ги изложат на риск от насилие. Ето защо трябва да се цели преодоляване на онези стереотипи, засягащи жените и мъжете, които се изтъкват като основания за такива вредни традиции. Целта е да се осигури безопасност на жените и момичетата в собствените им семейства и навсякъде, а не „да се иска от момчетата да се обличат или да играят като момичета“ и обратното.

КАКВО Е ОТНОШЕНИЕТО НА ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ КЪМ ВЪПРОСИТЕ НА СЕКСУАЛНАТА ОРИЕНТАЦИЯ И СОЦИАЛНОПОЛОВАТА ИДЕНТИЧНОСТ?

■ Истанбулската конвенция не въвежда нови стандарти по отношение на социалнополовата идентичност и сексуалната ориентация, включително по отношение на правното признаване на еднополови двойки.
■ Принципът на недопускане на дискриминация, основана на социалнополова идентичност или сексуална ориентация, се основава на правни задължения, произтичащи от други правни инструменти, преди всичко от Европейската конвенция за правата на човека (член 14: забрана на дискриминация; Протокол № 12) и от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (вж. например Oliari с/у Италия, 2015 г., Ratzenböck и Seydl с/у Австрия, 2017 г.), както и от Препоръка (2010)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно мерките за борба срещу дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация или социалнополовата идентичност.
■ Истанбулската конвенция забранява дискриминацията на множество основания, включително социалнополова идентичност и сексуална ориентация (член 4, параграф 3). Целта е да се осигури защита и подкрепа за всички жертви на насилие, независимо какви са техните характеристики. Прилагането на разпоредбите на Конвенцията без каквато и да било дискриминация на основата на социалнополова идентичност би означавало например да се гарантира, че социалнополовата идентичност на транссексуални лица няма да ги лиши от осигурените закрила и подкрепа в случай на домашно насилие, сексуални посегателства, изнасилване или насилствен брак. Същото е валидно за жени в еднополови връзки, така че всички жени, включително лесбийки, бисексуални и транссексуални жени, да имат достъп например до центрове за жертви на домашно насилие и право на живот без насилие. Това може също така да обхваща и хомосексуални мъже, които се сблъскват с домашно насилие.

ВРЕМЕ Е ДА СЕ СЛОЖИ КРАЙ НА СПЕКУЛАЦИИТЕ И ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА ОТНОСНО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ

■ Истанбулската конвенция не съдържа неизказани послания, нито някаква „тайна програма“. Истанбулската конвенция е резултат от продължителни преговори, довели до нейното приемане с консенсус от всички държави членки на Съвета на Европа. Тя се основава на изпитани и проверени политики и правни уредби, които са довели до положителни резултати на равнището на държавите членки.
■ Нейните цели са ясно посочени в член 1: да предотвратява насилието над жени и домашното насилие, да защитава срещу него и да преследва извършителите. Това означава да се противодейства на основната причина за такова насилие, а именно неравенствата между жените и мъжете в нашите общества. Ето защо Конвенцията съдържа редица разпоредби, които оспорват схващанията за малоценност на жените спрямо мъжете и за ролите и поведенията, които жените и мъжете трябва да имат в частната и в обществената сфера.
■ От тази гледна точка Истанбулската конвенция не прокарва дневен ред, който би „застрашил“ социалните устои и ценностите на обществото. Тя също така не налага никакви жизнени избори на жените или на мъжете. Независимо дали те желаят да полагат грижи за други лица, да бъдат родители или да развиват блестяща кариера, Конвенцията не задължава никого да възприема определен начин на живот. Тя обаче се противопоставя на опити, които целят:
- да затварят жените и мъжете в традиционни роли, като по този начин ограничават тяхното лично, образователно и професионално развитие и житейските им възможности като цяло;
- да обосновават и да поддържат патриархат, историческите отношения на власт на мъжете над жените, както и сексистки нагласи, които възпират напредъка на социалнополовото равенство;
- да се противопоставят на правото на жените да живеят живот без насилие.

ДА СИ СТРАНА ПО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ: ЗАЕДНО ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИ

■ Истанбулската конвенция вече има положително въздействие върху живота на жените в цяла Европа. Да се иска от правителствата да предотвратяват насилието над жени, да закрилят и подкрепят жертвите и да санкционират извършителите посредством комплексни мерки за прекратяване на насилието означава да се възвърне достойнството на жените жертви. Това е от първостепенно значение съгласно Европейската конвенция за правата на човека (Y.Y. с/у Турция, 2015 г.), чието прилагане изисква действията за гарантиране на основните права на жените да надхвърлят областта на благотворителността и да бъдат поставени в сърцевината на държавната политика.
■ Истанбулската конвенция доведе до съществени промени в националните законодателствата, създаване на нови и по-добри услуги за жертвите, разпределяне на средства и засилване на усилията за обучение. Сред конкретните примери от държави, които прилагат Конвенцията, са: приемане на законодателство, което въвежда нови определения на преследване и сексуален тормоз; промяна на определението на изнасилването, така че то да бъде основано на липса на съгласие, а не на доказана употреба на сила; въвеждане на координирани отговори на общността, при които професионалисти, към които се обръщат жертвите на насилие, насочват случая към мултидисциплинарен екип за осигуряване на подкрепа; създаване на 24-часови национални горещи телефони, чрез които жените се насочват към най-близките до тях консултативни услуги; създаване на центрове за настаняване с публично финансиране в области, където дотогава не е имало такива; включване на насилието над жените в учебните програми на различни университетски обучения (право, медицина, медицински сестри, психология, социални науки и др.); осигуряване на специални обучения за съдии, прокурори и адвокати с цел подобряване на достъпа на жените до закрила и средства за правна защита.
■ В по-общ план Истанбулската конвенция даде тласък към по-добри политики, услуги и дискурси срещу насилието, което преживяват жените и момичетата, и по въпросите как те да бъдат по-ефективно подкрепяни и овластявани. Специалисти от всички равнища (правоприлагане, социални услуги, услуги за консултиране и подкрепа и пр.) се възползваха от този нов импулс и свидетелстват за повишена информираност по този проблем. Необходимостта от действие е реална. Премахването на насилието над жени трябва да бъде цел, която да обединява всички хора.

Истанбулска конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие: превенция на насилието, защита на жертвите и съдебно преследване на извършителите за противодействие на това сериозно нарушение на правата на човека.

Cъветът на Европа е водещата организация за защита на правата на човека на континента. Той има 47 държави-членки, сред които са 28-те членки на Европейския съюз. Всички държави- членки на Съвета на Европа са подписали Европейската конвенция за правата на човека, договор, предназначен да защитава правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Европейският съд по правата на човека следи за изпълнението на Конвенцията в държавите-членки.
----------------------------------------------------------------------------------------------
Източници:
Конвенция от Истанбул
Конвенция от Истанбул - Въпроси и отговори

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!