Плачеща жена?!?
Какво ще направите?
Какво ще направите, ако видите плачеща жена на улицата?
Питам ви, защото тази вечер ми се случи точно това.
Към 21:30 ч, се прибирах към нас и в една пресечка до нашата улица чух плач.
Спрях и се ослушах.
Помислих си, че ми се е причуло, но наистина чух женски плач.
Направо целият настръхнах от ужас.
В една малка странична уличка ми се стори, че видях човек.
Приближих се бавно и се огледах да не ме нападне някой в гръб.
Нямаше други хора.
Бяхме само аз и една жена, която беше седнала на един бордюр в тъмното.
Приближих се към жената, но не прекалено близко, за да не ме нападне, ако е пияна, дрогирана или луда и я попитах:
Аз: - Добре ли сте?
Тя: - Да.
Аз: - Имате ли нужда от помощ?
Тя: - Не.
Аз: - Да извикам ли полиция?
Тя: - Не, абсурд.
Аз: - Добре.
Обърнах се и си тръгнах.
Не можех да извикам полиция.
Какво щях да им кажа: "Тук една жена стои на един бнордюр и реве ... елате да й помогнете, като я успокоите!".
Нямаше спешен случай, поне на пръв поглед.
Стигнах до нас и ми хрумна, че зададох много тъпи въпроси.
Върнах се обратно, за да я питам още нещо:
Аз: - Аз ви питах преди малко, ама за да плачете тук сигурно ви има нещо. Мога да извикам някой да ви помогне - полиция, Бърза помощ ... някой друг ...
Тя: - Не, добре съм. аз ви търсих да ви благодаря за това, че поискахте да ми помогнете, ама вас ви нямаше ...
Аз: - Няма за какво да ми благодарите, просто ви чух, че плачете и реших да видя какво става.
Тя: - Ако искате елате и седнете тук до мен.
Аз: - Няма нужда, ще се прибирам, защото ми е студено и не ми се стои на улицата. Вие цяла вечер ли ще стоите тук? Защото тук наистина е студено! Прибирайте се!
Тя: - Добре съм. И моля ви не ми светете с това фенерче в лицето.
(завъртях фенерчето на телефона към земята)
Аз: - По-добре се прибирайте, не стойте тук в тъмното сама!
Тя: - Не, добре съм си.
Аз: - Е, добре аз ще ви оставям тогава.
Тя: - Приятна вечер.
Аз: - Приятна и на вас. И не стойте тук на студа цяла вечер!
И се прибрах в нас.
Голяма помощ оказах, голямо нещо.
Баси тъпака!
Защо ходя да се правя на герой при положение, че никой не ми е поискал помощта?
Как да помогнеш на човек, който не търси помощ?
Спомням си, че след смъртта на Виола заваляха обвинения към съседите, че не са й помогнали.
А защо, когато приятеля ти те бие ти продължаваш да живееш с него?
Знам, че понякога да избягаш от насилието е най-трудното нещо, но ако не потърсиш спасение няма как и да намериш такова.
Поговорката е: "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ".
А вие какво бихте направили, ако видите плачеща жена в тъмна улица в 21:30 ч.?
Правилно ли постъпих в тази ситуация?
Според вас какво трябваше да направя?
Историята е реална, не съм я измислил.
--------------------------------------------------------------------------
Източник: Плачеща жена?!?
Какво ще направите?
Какво ще направите, ако видите плачеща жена на улицата?
Питам ви, защото тази вечер ми се случи точно това.
Към 21:30 ч, се прибирах към нас и в една пресечка до нашата улица чух плач.
Спрях и се ослушах.
Помислих си, че ми се е причуло, но наистина чух женски плач.
Направо целият настръхнах от ужас.
В една малка странична уличка ми се стори, че видях човек.
Приближих се бавно и се огледах да не ме нападне някой в гръб.
Нямаше други хора.
Бяхме само аз и една жена, която беше седнала на един бордюр в тъмното.
Приближих се към жената, но не прекалено близко, за да не ме нападне, ако е пияна, дрогирана или луда и я попитах:
Аз: - Добре ли сте?
Тя: - Да.
Аз: - Имате ли нужда от помощ?
Тя: - Не.
Аз: - Да извикам ли полиция?
Тя: - Не, абсурд.
Аз: - Добре.
Обърнах се и си тръгнах.
Не можех да извикам полиция.
Какво щях да им кажа: "Тук една жена стои на един бнордюр и реве ... елате да й помогнете, като я успокоите!".
Нямаше спешен случай, поне на пръв поглед.
Стигнах до нас и ми хрумна, че зададох много тъпи въпроси.
Върнах се обратно, за да я питам още нещо:
Аз: - Аз ви питах преди малко, ама за да плачете тук сигурно ви има нещо. Мога да извикам някой да ви помогне - полиция, Бърза помощ ... някой друг ...
Тя: - Не, добре съм. аз ви търсих да ви благодаря за това, че поискахте да ми помогнете, ама вас ви нямаше ...
Аз: - Няма за какво да ми благодарите, просто ви чух, че плачете и реших да видя какво става.
Тя: - Ако искате елате и седнете тук до мен.
Аз: - Няма нужда, ще се прибирам, защото ми е студено и не ми се стои на улицата. Вие цяла вечер ли ще стоите тук? Защото тук наистина е студено! Прибирайте се!
Тя: - Добре съм. И моля ви не ми светете с това фенерче в лицето.
(завъртях фенерчето на телефона към земята)
Аз: - По-добре се прибирайте, не стойте тук в тъмното сама!
Тя: - Не, добре съм си.
Аз: - Е, добре аз ще ви оставям тогава.
Тя: - Приятна вечер.
Аз: - Приятна и на вас. И не стойте тук на студа цяла вечер!
И се прибрах в нас.
Голяма помощ оказах, голямо нещо.
Баси тъпака!
Защо ходя да се правя на герой при положение, че никой не ми е поискал помощта?
Как да помогнеш на човек, който не търси помощ?
Спомням си, че след смъртта на Виола заваляха обвинения към съседите, че не са й помогнали.
А защо, когато приятеля ти те бие ти продължаваш да живееш с него?
Знам, че понякога да избягаш от насилието е най-трудното нещо, но ако не потърсиш спасение няма как и да намериш такова.
Поговорката е: "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ".
А вие какво бихте направили, ако видите плачеща жена в тъмна улица в 21:30 ч.?
Правилно ли постъпих в тази ситуация?
Според вас какво трябваше да направя?
Историята е реална, не съм я измислил.
--------------------------------------------------------------------------
Източник: Плачеща жена?!?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!