Въпроси и отговори за "Истанбулската конвенция"!
Или защо ратификацията на един документ за правата на жените разбуни духовете на диктаторски мислещите хора в България?
Нека да започнем с малко термини:
Какво е ЛГБТ?
ЛГБТ е съкращение на гей, лесбийки, бисексуални, трансджендър и интерсексуални.
Понякога се използва и ЛГБТИ.
Какво е интерсексуалност?
Интерсексуалност е наличието у един индивид на неопределени или смесени полови белези.
Интерсексуалните хора по рождение притежават полови белези, които ги причисляват или ги отличават и от двата пола.
Какво е "трети пол"?
Този термин се използва от хомофобите в България, за да се обозначат всички различни хора.
Всъщност правилният термин не е "трети пол".
В някои страни в Западна Европа има три означения за пол - мъжки пол, женски пол и без пол или неутрален пол.
Това е въведено, за да се предпазят интерсексуалните хора от медицински интервенции в ранна детска възраст.
Установено е, че 1 на 1000 деца се раждат с някаква интерсексуалност.
В миналото лекарите са упражнявали натиск върху родителите веднага след раждането да определят от какъв пол е детето им и после да му бъдат направени нужните операции, за да може детето да се вмести в този пол.
Понякога обаче избраният от родителите и лекарите пол не съвпада с пола, от който се определя детето.
Затова в "прогнилия", капиталистически Запад са въвели категорията "без пол", за да може детето когато порасне само да определи от кой пол е.
Или ако иска детето може да си остане без пол до края на живота си.
Но решението от какъв пол е детето трябва да се вземе заедно с него, а не веднага след раждането.
Тогава детето не може да каже дали се определя като момче или момиче.
Третият пол се отнася предимно за интерсексуалните и по рядко за транссексуалните.
Не се отнася за хетеросексуалните, хомосексуалните и бисексуалните.
Какво е трансджендър?
Трансджендър или (преведено на български) трансполови личности са хора, чиято полова идентичност не отговаря на пола, който им е приписан при раждането.
Трансполовите хора могат да имат полова роля, противоположна на приписаната им при раждането (напр. транс жени и транс мъже), или да имат полова роля, която да не отговаря на бинарната полова система мъж-жена, като например трети пол, интерсексуални, куиър и аполови хора.
Трансполовостта е изцяло различна и независима от сексуалната ориентация: трансполовите хора може да бъдат хетеросексуални, хомосексуални, бисексуални, пансексуални, асексуални и други видове сексуални ориентации или пък може да предпочитат да не налагат термини на предпочитанията си.
Терминът "трансджендър" или "трансполовост" може да се отнася и за личности, които не се вписват в стереотипите за пол, определяни като мъжки и женски.
Хора, които не са трансполови, т.е. при които половата роля отговаря на пола, който им е приписан при раждането, се наричат "цисджендър" или (на български) "цисполови".
Терминът е антоним на трансджендър.
Цисджендър, например, е лице с първични полови белези на жена, което се чувства и самоопределя като жена.
За разлика от трансполовите хора, интерсексуалните хора са родени с полови белези, които "не отговарят на традиционните представи за мъжко или женско тяло".
Какво е хомосексуалност?
Хомосексуалността означава романтично привличане, сексуално привличане или сексуални действия между представители на един и същ пол или джендър.
Тя е вид сексуална ориентация и като такава представлява „траен модел на или предразположение към изпитване на чувства на привързаност или сексуално и романтично привличане“ предимно или изцяло към хора от същия пол.
Тя се отнася още до чувството за идентичност на индивида на база на това привличане, свързаните с него поведения, както и чувството за принадлежност към общност от други, които споделят същите влечения.
Терминът гей най-често се използва за хомосексуални мъже, а лесбийка е терминът за хомосексуалните жени.
Понякога терминът гей се използва и като наименование на хомосексуалните жени особено в английски, и е синоним на хомосексуалността въобще.
Обектът на сексуално влечение е основната разлика между хомосексуалност, хетеросексуалност и бисексуалност, макар че става въпрос и за идентичност и чувство за принадлежност към групата на хомосексуалните или бисексуалните – някои мъже правещи секс с мъже, например, не чувстват подобна принадлежност.
Тоест дори принадлежността, като собствена личностна идентификация, да липсва, все пак терминът „хомосексуален“ може също да се употребява за обозначение на сексуална активност със същия пол, без значение на фактическата сексуална ориентация.
Какво е бисексуалност?
Бисексуалността е вид сексуална ориентация, характеризираща се с чувства на любов или сексуално влечение към представители и на двата пола, за разлика от хетеросексуалността и хомосексуалността.
Какво е еднополов брак?
Еднополов брак (наричан още „гей брак“) е термин, означаващ признат от гражданското право или обществото брак между двама души от един и същ пол.
Други законови институции, наподобяващи брака, са гражданският съюз и съвместното съжителство.
Защо в България една еднополова двойка не може да сключи граждански брак?
Същото се запитах и аз преди четири години.
През есента на 2013 г. започнах да задавам този въпрос на различни държавни институции с надеждата да намеря отговор.
В крайна сметка благодарение на предишния Омбудсман Константин Пенчев:
Отговор от Омбудсмана на Република България
и на Комисията за защита от дискриминация получих компетентен и точен отговор:
Еднополови двойки не могат да сключват граждански брак, защото законовите отношения между мъж и жена са описани в Чл. 46, ал. (1) от Конституцията:
" Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.".
Ако се промени Семейния кодекс, така че да има граждански брак между хора от един и същи пол това би било противоконституционно.
За да реши този проблем има два варианта:
1. Промяна в Чл. 46, ал. (1) на Конституцията, така че да се легализира гражданския брак между еднополови двойки.
Това не може да се осъществи на практика, защото няма политическа воля за това.
2. Промяна в Семейния кодекс чрез въвеждането на фактическото съжителство между еднополови и разнополови двойки.
Това също трудно може да се осъществи на практика, защото няма политическа воля и за това.
Фактическото съжителство е алтернативна форма на брака.
През 2008 година Комисията за защита от дискриминация издава Препоръка № 2 от 01.07.2008 г. (в прикачения файл) към Министерски съвет да изготвят законопроект за изменение на Семейния кодекс, с който да въведат фактическото съжителство между еднополови и разнополови двойки.
През 2009 г. Министерски съвет не се е съобразил с тази препоръка.
След като разбрах всичко това през лятото на 2014 г. се обърнах към Министерски съвет, за да получа информация дали имат намерение да се съобразят с Препоръка № 2 от 01.07.2008 г. на КЗД.
Писмо до Министерски съвет на Република България
Отговорът, който получих беше повече от разочароващ - беше завоалиран отказ изпълнен с неистини.
Водени от високия си "морал" и съобразявайки се с мнението на Българската православна църква и неназовани обществени среди Министерски съвет отказва да се съобрази с Препоръка № 2 на КЗД.
Отговор 1 от Министерски съвет на Република България
Отговор 2 от Министерски съвет на Република България
През есента на 2014 г. се обърнах със същия въпрос към Председателя на Народното събрание Цецка Цачева и също получих още по-завоалиран отказ.
Писмо до Председателя на Народното събрание
Отговор от Началника на кабинета на Председателя на Народното събрание
Казано накратко Министерски съвет и Народното събрание отказват да се съобразят с Препоръка № 2 на Комисията за защита от дискриминация и което е по-важно - отказват да си свършат работата и да защитят правото на семейно щастие и родителство на българските граждани с нетрадиционна сексуална ориентация.
През лятото на 2016 г. написах писмо до настоящия Омбудсман Мая Манолова и й изложих проблема с надеждата, че тя ще намери някакъв начин да убеди Министерски съвет и Народното събрание да си свършат работата.
Писмо до Омбусмана Мая Манолова за фактическото съжителство в Семейния кодекс
За съжаление не получих отговор от нея.
Омбудсманът е длъжен да отговаря на всички граждани, затова предполагам, че изобщо не е получила писмото ми, вероятно поради блокиране на мейла ми от държавните институции.
И така това е причината в България еднополовите двойки да не могат да узаконят връзките си.
Еднополовите двойки не са с равни права с разнополовите двойки.
И няма сила на света, която да може да убеди политическата класа да си свърши работата.
Остава един логичен въпрос:
След като двете основни власти в България - изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет и законодателната власт в лицето на Народното събрание си позволяват да нарушават правата на хората какво друго противозаконно правят, за което ние не знаем?
Няма как да получим отговор на този въпрос, защото никой не оказва контрол над институциите в държавата и те си правят каквото си искат.
Популярна теза на хомофобите е, че членовете на ЛГБТ обществото парадират със сексуалната си ориентация и борбата за гей права всъщност е опит за приличане на внимание и налагане на хомосексуалността като догма на цялото общество.
Това обаче не е така.
Всички граждани на България живеем в едно и също общество и сме взаимно свързани.
Ако са нарушени правата дори на един човек тогава могат и ще бъдат нарушени правата на всички.
За да бъдат защитени правата на всички български граждани трябва правата на ЛГБТ хората да бъдат спазени.
Пример показващ, че управляващите не милеят за правата на българските граждани е изказването на Цецка Цачева по време на предизборния й дебат с Румен Радев.
Правата на човека в държавата на Цецка Цачева
Тогава тя каза, че националния интерес на България е по-важен от правата на хората.
И това беше мнението на Председателя на Народното събрание за спазването на човешките права.
Надявам се, че вече ви е станало ясно защо Народното събрание, което е призвано да защитава правата на народа и да изпълнява волята на българските граждани не работи както трябва.
Човешките права се нарушават всеки ден в България - правото на живот, правото на сигурност, правото на собственост, правото на образование, правото на труд, правото на достъп до медицинска помощ, ..., правото на щастие!
Най-лошото е, че няма кой да защити човешките права в България!
Надявам се, че "краткото" ми обяснение ви е дало някаква яснота защо в България еднополовите двойки не могат да сключват граждански брак и не могат да имат общи деца (осиновени или ин витро).
Какво е хомофобия, кои са хомофобите и защо мразят хората с различна сексуална ориентация?
Хомофобия е термин, отнасящ се до страх, враждебност или дискриминация срещу хомосексуалността и хомосексуалните хора.
Използва се още да означи омраза или пренебрежително отношение към хомосексуалните, сексуалното им поведение и като цяло служи, за да означи проява на фанатизъм.
Според доклади на Европейската агенция за основни права (FRA), България е държавата с най-ниска търпимост към ЛГБТ-хората в целия Европейски съюз през 2009 и 2011 година.
Хомофоби са всички диктаторски мислещи хора - националисти, неонацисти, комунисти, ислямисти, терористи, крайно религиозни християни, крайно религиозни мюсюлмани, крайно религиозни евреи и т.н.
Много често хомофоби са скритите хомосексуалисти.
Скритите хомосексуалисти са неспособни да приемат собствената си хомосексуалност, не могат да се разкрият пред света, че са хомосексуални, затова те намразват себе си и всички онези хомосексуални хора, които имат смелостта публично да заявят своята хомосексуалност.
Много често скритите хомосексуалисти сключват граждански брак, имат деца и изживяват целия си живот в омраза към себе си и другите около тях.
През целият си живот хомофобите насаждат омраза към всички различни хора, защото им е трудно да приемат собствената си скрита хомосексуалност.
Много често скрити хомосексуалисти стават лидери на хомофобски партии и организации.
Също така скритите хомосексуалисти се стремят към висши държавни постове, където с помощта на институциите да превърнат хомофобията си в държавна политика.
Колкото по-дълбоко е скрита хомосексуалността на един хомофоб толкова по-силна е омразата му хомосексуалните хора.
Какво е "Истанбулската конвенция"?
Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, наричана още Истанбулска конвенция, е конвенция на Съвета на Европа относно насилието над жени и домашното насилие.
Конвенцията е предложена за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 г.
На 21 април 2016 г. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е подписана от министъра на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов - Екатерина Захариева (ПП ГЕРБ).
Следващата информация е цитат от статия на сайта "Клуб Z":
-----------------------------------------------------------------
Истанбулската конвенция има за цел на първо място „да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие“.
Сред другите описани цели на Конвенцията са „да допринася за премахване на всички форми на дискриминация, „да насърчава международното сътрудничество за премахване на насилието над жени и домашното насилие“ и т.н.
Конвенцията предвижда всяка държава да създаде специален механизъм за мониторинг, да отпуска подходящи финансови и човешки ресурси за доброто изпълнение, да определи или създаде един или повече официални органи, отговарящи за координацията, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от Конвенцията.
Има ли трети пол в "Истанбулската конвенция"?
Не. Думата „трети“ се споменава само два пъти в документа – и двата пъти става дума за „трети страни“.
В чл. 4 пише, че мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъдат осигурени без всякаква дискриминация,
„основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут“.
Това не означава, че страните по Конвенцията се задължават да узаконят някакъв „трети пол“, а че не могат да дискриминират по този признак.
А друг нов пол въвежда ли се с "Истанбулската конвенция"?
Конвенцията съдържа в самото си начало дефиниции на основните понятия – като „насилие над жени“, „домашно насилие“, „жертва“ и „пол“:
„Пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“.
Нищо не се въвежда и нищо не е задължително.
Изразът „които определено общество смята за подходящи“ означава, че в една държава има едни норми, в друга държава има друга норми. И българското общество има свободата само да избере кои норми приема за подходящи.
Това не става обаче с ратифицирането на Истанбулската конвенция.
Ще ходят ли транссексуални в тоалетни за „новия си пол“?
Темата за тоалетните, за добро или лошо, изобщо не е засегната в Конвенцията.
Ще станат ли гей браковете задължителни?
Не.
Конвенцията не предвижда такова нещо.
Думата „брак“ се използва само в контекста на „насилствени“ и „принудителни“ бракове.
Документът предвижда защита на жертвите на насилствени и принудителни бракове.
Ще учат ли децата за „хомосексуализъм и травестизъм“?
Не, децата няма да учат точно за тези неща.
Поне Конвенцията не ги задължава.
Изборът отново е на България:
„Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища“.
Важни са думите „където е подходящо“ и „съобразен с развиващите се възможности на учащите“.
Всеки транссексуален ли ще получава статут на бежанец?
Не.
Става дума за насилието над жени:
„Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че насилието над жени, основано на пола, може да бъде признато като форма на преследване по смисъла на член 1, А, параграф 2 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и като форма на сериозна вреда, която дава право на допълнителна/добавъчна закрила“.
Можете сами да си отговорите на всички въпроси, ако прочетете документа – той е достъпен на сайта на Съвета на Европа на български език.
-----------------------------------------------------------------
Кои са против ратифицирането на "Истанбулската конвенция"?
Срещу ратифицирането на "Истанбулската конвенция" са гласували четиримата от квотата на Обединените патриоти – вицепремиерите Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, Нено Димов (екология) и Емил Караниколов (икономика).
От ГЕРБ „против“ са били Владислав Горанов (финанси), Ивайло Московски (транспорт) и Кирил Ананиев (здравеопазване).
Това са хората, които подкрепят упражняването на насилие срещу жени и насърчават разпространението на домашното насилие.
Тези хора одобряват всички форми на дискриминация и насърчават международното сътрудничество за разпространение на насилието над жени и домашното насилие.
Те са срам за България!
Защо сега се повдига въпроса за ратифицирането на "Истанбулската конвенция"?
Защото с този фалшив дебат управляващите в България искат да прикрият тоталната си некадърност.
Освен това ГЕРБ и Патриотичния фронт явно са силно зависими от покровителите си партии, тъй като успяха да прокарат решение за втори лифт на Банско, в разрез с националното и европейското законодателство за строеж в защитени зони.
Също така в последните няколко седмици стана ясно, че борбата с корупцията е мъртво родена - най-вероятно, защото и в ГЕРБ, и в Патриотичния фронт корупционните практики са често срещано явление и се приемат за нещо нормално.
А и управляващите нееднократно заявиха, че в България корупция няма.
Щом няма корупция - няма и с какво да се борим.
Дебатът за ратифицирането на "Истанбулската конвенция" ще отмести вниманието от протестите срещу втория лифт на Банско и ветото на президента Радев срещу обречения на провал антикорупционен закон.
Ето така се прави политика по националистически.
Браво на диктаторски мислещите хора!
Да живее майката на България!
Или защо ратификацията на един документ за правата на жените разбуни духовете на диктаторски мислещите хора в България?
Нека да започнем с малко термини:
Какво е ЛГБТ?
ЛГБТ е съкращение на гей, лесбийки, бисексуални, трансджендър и интерсексуални.
Понякога се използва и ЛГБТИ.
Какво е интерсексуалност?
Интерсексуалност е наличието у един индивид на неопределени или смесени полови белези.
Интерсексуалните хора по рождение притежават полови белези, които ги причисляват или ги отличават и от двата пола.
Какво е "трети пол"?
Този термин се използва от хомофобите в България, за да се обозначат всички различни хора.
Всъщност правилният термин не е "трети пол".
В някои страни в Западна Европа има три означения за пол - мъжки пол, женски пол и без пол или неутрален пол.
Това е въведено, за да се предпазят интерсексуалните хора от медицински интервенции в ранна детска възраст.
Установено е, че 1 на 1000 деца се раждат с някаква интерсексуалност.
В миналото лекарите са упражнявали натиск върху родителите веднага след раждането да определят от какъв пол е детето им и после да му бъдат направени нужните операции, за да може детето да се вмести в този пол.
Понякога обаче избраният от родителите и лекарите пол не съвпада с пола, от който се определя детето.
Затова в "прогнилия", капиталистически Запад са въвели категорията "без пол", за да може детето когато порасне само да определи от кой пол е.
Или ако иска детето може да си остане без пол до края на живота си.
Но решението от какъв пол е детето трябва да се вземе заедно с него, а не веднага след раждането.
Тогава детето не може да каже дали се определя като момче или момиче.
Третият пол се отнася предимно за интерсексуалните и по рядко за транссексуалните.
Не се отнася за хетеросексуалните, хомосексуалните и бисексуалните.
Какво е трансджендър?
Трансджендър или (преведено на български) трансполови личности са хора, чиято полова идентичност не отговаря на пола, който им е приписан при раждането.
Трансполовите хора могат да имат полова роля, противоположна на приписаната им при раждането (напр. транс жени и транс мъже), или да имат полова роля, която да не отговаря на бинарната полова система мъж-жена, като например трети пол, интерсексуални, куиър и аполови хора.
Трансполовостта е изцяло различна и независима от сексуалната ориентация: трансполовите хора може да бъдат хетеросексуални, хомосексуални, бисексуални, пансексуални, асексуални и други видове сексуални ориентации или пък може да предпочитат да не налагат термини на предпочитанията си.
Терминът "трансджендър" или "трансполовост" може да се отнася и за личности, които не се вписват в стереотипите за пол, определяни като мъжки и женски.
Хора, които не са трансполови, т.е. при които половата роля отговаря на пола, който им е приписан при раждането, се наричат "цисджендър" или (на български) "цисполови".
Терминът е антоним на трансджендър.
Цисджендър, например, е лице с първични полови белези на жена, което се чувства и самоопределя като жена.
За разлика от трансполовите хора, интерсексуалните хора са родени с полови белези, които "не отговарят на традиционните представи за мъжко или женско тяло".
Какво е хомосексуалност?
Хомосексуалността означава романтично привличане, сексуално привличане или сексуални действия между представители на един и същ пол или джендър.
Тя е вид сексуална ориентация и като такава представлява „траен модел на или предразположение към изпитване на чувства на привързаност или сексуално и романтично привличане“ предимно или изцяло към хора от същия пол.
Тя се отнася още до чувството за идентичност на индивида на база на това привличане, свързаните с него поведения, както и чувството за принадлежност към общност от други, които споделят същите влечения.
Терминът гей най-често се използва за хомосексуални мъже, а лесбийка е терминът за хомосексуалните жени.
Понякога терминът гей се използва и като наименование на хомосексуалните жени особено в английски, и е синоним на хомосексуалността въобще.
Обектът на сексуално влечение е основната разлика между хомосексуалност, хетеросексуалност и бисексуалност, макар че става въпрос и за идентичност и чувство за принадлежност към групата на хомосексуалните или бисексуалните – някои мъже правещи секс с мъже, например, не чувстват подобна принадлежност.
Тоест дори принадлежността, като собствена личностна идентификация, да липсва, все пак терминът „хомосексуален“ може също да се употребява за обозначение на сексуална активност със същия пол, без значение на фактическата сексуална ориентация.
Какво е бисексуалност?
Бисексуалността е вид сексуална ориентация, характеризираща се с чувства на любов или сексуално влечение към представители и на двата пола, за разлика от хетеросексуалността и хомосексуалността.
Какво е еднополов брак?
Еднополов брак (наричан още „гей брак“) е термин, означаващ признат от гражданското право или обществото брак между двама души от един и същ пол.
Други законови институции, наподобяващи брака, са гражданският съюз и съвместното съжителство.
Защо в България една еднополова двойка не може да сключи граждански брак?
Същото се запитах и аз преди четири години.
През есента на 2013 г. започнах да задавам този въпрос на различни държавни институции с надеждата да намеря отговор.
В крайна сметка благодарение на предишния Омбудсман Константин Пенчев:
Отговор от Омбудсмана на Република България
и на Комисията за защита от дискриминация получих компетентен и точен отговор:
Еднополови двойки не могат да сключват граждански брак, защото законовите отношения между мъж и жена са описани в Чл. 46, ал. (1) от Конституцията:
" Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.".
Ако се промени Семейния кодекс, така че да има граждански брак между хора от един и същи пол това би било противоконституционно.
За да реши този проблем има два варианта:
1. Промяна в Чл. 46, ал. (1) на Конституцията, така че да се легализира гражданския брак между еднополови двойки.
Това не може да се осъществи на практика, защото няма политическа воля за това.
2. Промяна в Семейния кодекс чрез въвеждането на фактическото съжителство между еднополови и разнополови двойки.
Това също трудно може да се осъществи на практика, защото няма политическа воля и за това.
Фактическото съжителство е алтернативна форма на брака.
През 2008 година Комисията за защита от дискриминация издава Препоръка № 2 от 01.07.2008 г. (в прикачения файл) към Министерски съвет да изготвят законопроект за изменение на Семейния кодекс, с който да въведат фактическото съжителство между еднополови и разнополови двойки.
През 2009 г. Министерски съвет не се е съобразил с тази препоръка.
След като разбрах всичко това през лятото на 2014 г. се обърнах към Министерски съвет, за да получа информация дали имат намерение да се съобразят с Препоръка № 2 от 01.07.2008 г. на КЗД.
Писмо до Министерски съвет на Република България
Отговорът, който получих беше повече от разочароващ - беше завоалиран отказ изпълнен с неистини.
Водени от високия си "морал" и съобразявайки се с мнението на Българската православна църква и неназовани обществени среди Министерски съвет отказва да се съобрази с Препоръка № 2 на КЗД.
Отговор 1 от Министерски съвет на Република България
Отговор 2 от Министерски съвет на Република България
През есента на 2014 г. се обърнах със същия въпрос към Председателя на Народното събрание Цецка Цачева и също получих още по-завоалиран отказ.
Писмо до Председателя на Народното събрание
Отговор от Началника на кабинета на Председателя на Народното събрание
Казано накратко Министерски съвет и Народното събрание отказват да се съобразят с Препоръка № 2 на Комисията за защита от дискриминация и което е по-важно - отказват да си свършат работата и да защитят правото на семейно щастие и родителство на българските граждани с нетрадиционна сексуална ориентация.
През лятото на 2016 г. написах писмо до настоящия Омбудсман Мая Манолова и й изложих проблема с надеждата, че тя ще намери някакъв начин да убеди Министерски съвет и Народното събрание да си свършат работата.
Писмо до Омбусмана Мая Манолова за фактическото съжителство в Семейния кодекс
За съжаление не получих отговор от нея.
Омбудсманът е длъжен да отговаря на всички граждани, затова предполагам, че изобщо не е получила писмото ми, вероятно поради блокиране на мейла ми от държавните институции.
И така това е причината в България еднополовите двойки да не могат да узаконят връзките си.
Еднополовите двойки не са с равни права с разнополовите двойки.
И няма сила на света, която да може да убеди политическата класа да си свърши работата.
Остава един логичен въпрос:
След като двете основни власти в България - изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет и законодателната власт в лицето на Народното събрание си позволяват да нарушават правата на хората какво друго противозаконно правят, за което ние не знаем?
Няма как да получим отговор на този въпрос, защото никой не оказва контрол над институциите в държавата и те си правят каквото си искат.
Популярна теза на хомофобите е, че членовете на ЛГБТ обществото парадират със сексуалната си ориентация и борбата за гей права всъщност е опит за приличане на внимание и налагане на хомосексуалността като догма на цялото общество.
Това обаче не е така.
Всички граждани на България живеем в едно и също общество и сме взаимно свързани.
Ако са нарушени правата дори на един човек тогава могат и ще бъдат нарушени правата на всички.
За да бъдат защитени правата на всички български граждани трябва правата на ЛГБТ хората да бъдат спазени.
Пример показващ, че управляващите не милеят за правата на българските граждани е изказването на Цецка Цачева по време на предизборния й дебат с Румен Радев.
Правата на човека в държавата на Цецка Цачева
Тогава тя каза, че националния интерес на България е по-важен от правата на хората.
И това беше мнението на Председателя на Народното събрание за спазването на човешките права.
Надявам се, че вече ви е станало ясно защо Народното събрание, което е призвано да защитава правата на народа и да изпълнява волята на българските граждани не работи както трябва.
Човешките права се нарушават всеки ден в България - правото на живот, правото на сигурност, правото на собственост, правото на образование, правото на труд, правото на достъп до медицинска помощ, ..., правото на щастие!
Най-лошото е, че няма кой да защити човешките права в България!
Надявам се, че "краткото" ми обяснение ви е дало някаква яснота защо в България еднополовите двойки не могат да сключват граждански брак и не могат да имат общи деца (осиновени или ин витро).
Какво е хомофобия, кои са хомофобите и защо мразят хората с различна сексуална ориентация?
Хомофобия е термин, отнасящ се до страх, враждебност или дискриминация срещу хомосексуалността и хомосексуалните хора.
Използва се още да означи омраза или пренебрежително отношение към хомосексуалните, сексуалното им поведение и като цяло служи, за да означи проява на фанатизъм.
Според доклади на Европейската агенция за основни права (FRA), България е държавата с най-ниска търпимост към ЛГБТ-хората в целия Европейски съюз през 2009 и 2011 година.
Хомофоби са всички диктаторски мислещи хора - националисти, неонацисти, комунисти, ислямисти, терористи, крайно религиозни християни, крайно религиозни мюсюлмани, крайно религиозни евреи и т.н.
Много често хомофоби са скритите хомосексуалисти.
Скритите хомосексуалисти са неспособни да приемат собствената си хомосексуалност, не могат да се разкрият пред света, че са хомосексуални, затова те намразват себе си и всички онези хомосексуални хора, които имат смелостта публично да заявят своята хомосексуалност.
Много често скритите хомосексуалисти сключват граждански брак, имат деца и изживяват целия си живот в омраза към себе си и другите около тях.
През целият си живот хомофобите насаждат омраза към всички различни хора, защото им е трудно да приемат собствената си скрита хомосексуалност.
Много често скрити хомосексуалисти стават лидери на хомофобски партии и организации.
Също така скритите хомосексуалисти се стремят към висши държавни постове, където с помощта на институциите да превърнат хомофобията си в държавна политика.
Колкото по-дълбоко е скрита хомосексуалността на един хомофоб толкова по-силна е омразата му хомосексуалните хора.
Какво е "Истанбулската конвенция"?
Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, наричана още Истанбулска конвенция, е конвенция на Съвета на Европа относно насилието над жени и домашното насилие.
Конвенцията е предложена за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 г.
На 21 април 2016 г. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е подписана от министъра на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов - Екатерина Захариева (ПП ГЕРБ).
Следващата информация е цитат от статия на сайта "Клуб Z":
-----------------------------------------------------------------
Истанбулската конвенция има за цел на първо място „да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие“.
Сред другите описани цели на Конвенцията са „да допринася за премахване на всички форми на дискриминация, „да насърчава международното сътрудничество за премахване на насилието над жени и домашното насилие“ и т.н.
Конвенцията предвижда всяка държава да създаде специален механизъм за мониторинг, да отпуска подходящи финансови и човешки ресурси за доброто изпълнение, да определи или създаде един или повече официални органи, отговарящи за координацията, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от Конвенцията.
Има ли трети пол в "Истанбулската конвенция"?
Не. Думата „трети“ се споменава само два пъти в документа – и двата пъти става дума за „трети страни“.
В чл. 4 пише, че мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъдат осигурени без всякаква дискриминация,
„основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут“.
Това не означава, че страните по Конвенцията се задължават да узаконят някакъв „трети пол“, а че не могат да дискриминират по този признак.
А друг нов пол въвежда ли се с "Истанбулската конвенция"?
Конвенцията съдържа в самото си начало дефиниции на основните понятия – като „насилие над жени“, „домашно насилие“, „жертва“ и „пол“:
„Пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“.
Нищо не се въвежда и нищо не е задължително.
Изразът „които определено общество смята за подходящи“ означава, че в една държава има едни норми, в друга държава има друга норми. И българското общество има свободата само да избере кои норми приема за подходящи.
Това не става обаче с ратифицирането на Истанбулската конвенция.
Ще ходят ли транссексуални в тоалетни за „новия си пол“?
Темата за тоалетните, за добро или лошо, изобщо не е засегната в Конвенцията.
Ще станат ли гей браковете задължителни?
Не.
Конвенцията не предвижда такова нещо.
Думата „брак“ се използва само в контекста на „насилствени“ и „принудителни“ бракове.
Документът предвижда защита на жертвите на насилствени и принудителни бракове.
Ще учат ли децата за „хомосексуализъм и травестизъм“?
Не, децата няма да учат точно за тези неща.
Поне Конвенцията не ги задължава.
Изборът отново е на България:
„Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища“.
Важни са думите „където е подходящо“ и „съобразен с развиващите се възможности на учащите“.
Всеки транссексуален ли ще получава статут на бежанец?
Не.
Става дума за насилието над жени:
„Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че насилието над жени, основано на пола, може да бъде признато като форма на преследване по смисъла на член 1, А, параграф 2 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и като форма на сериозна вреда, която дава право на допълнителна/добавъчна закрила“.
Можете сами да си отговорите на всички въпроси, ако прочетете документа – той е достъпен на сайта на Съвета на Европа на български език.
-----------------------------------------------------------------
Кои са против ратифицирането на "Истанбулската конвенция"?
Срещу ратифицирането на "Истанбулската конвенция" са гласували четиримата от квотата на Обединените патриоти – вицепремиерите Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, Нено Димов (екология) и Емил Караниколов (икономика).
От ГЕРБ „против“ са били Владислав Горанов (финанси), Ивайло Московски (транспорт) и Кирил Ананиев (здравеопазване).
Това са хората, които подкрепят упражняването на насилие срещу жени и насърчават разпространението на домашното насилие.
Тези хора одобряват всички форми на дискриминация и насърчават международното сътрудничество за разпространение на насилието над жени и домашното насилие.
Те са срам за България!
Защо сега се повдига въпроса за ратифицирането на "Истанбулската конвенция"?
Защото с този фалшив дебат управляващите в България искат да прикрият тоталната си некадърност.
Освен това ГЕРБ и Патриотичния фронт явно са силно зависими от покровителите си партии, тъй като успяха да прокарат решение за втори лифт на Банско, в разрез с националното и европейското законодателство за строеж в защитени зони.
Също така в последните няколко седмици стана ясно, че борбата с корупцията е мъртво родена - най-вероятно, защото и в ГЕРБ, и в Патриотичния фронт корупционните практики са често срещано явление и се приемат за нещо нормално.
А и управляващите нееднократно заявиха, че в България корупция няма.
Щом няма корупция - няма и с какво да се борим.
Дебатът за ратифицирането на "Истанбулската конвенция" ще отмести вниманието от протестите срещу втория лифт на Банско и ветото на президента Радев срещу обречения на провал антикорупционен закон.
Ето така се прави политика по националистически.
Браво на диктаторски мислещите хора!
Да живее майката на България!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!