biggeorge Party Zone

понеделник, 29 май 2017 г.

Алкохолна зависимост (алкохолизъм)

Алкохолна зависимост (алкохолизъм)






1. Какво означава алкохолна зависимост?

Синдромът на алкохолна зависимост е съчетание от телесни, поведенчески и мисловни разстройства, при които употребата на спиртни напитки придобива много по-висок приоритет за дадено лице, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали по-висока стойност.
Няколко са основните характеристики на заболяването:
- влечение (нарича се още психическа зависимост) да се приема алкохол, за да се промени съзнанието, психическото или физическо състояние на човека;
- толеранс - промяна в поносимостта на организма, която се изразява в необходимост от приемане на все по-големи количества до определен етап (повишаване на толеранса), след което ефекта на опиянение се постига от приемането на по-малко количество алкохол;
- абстинентен синдром - физически и психичен дискомфорт при липса на алкохол в организма;
- телесни увреждания - предизвикани от дългогодишната злоупотреба;
- нарушение в социалното функциониране - проблеми в семейството, загуба на приятелска среда, работно място и др.

2. Какви са типовете поведение на пиене?

- употреба - приемането на неголямо количество алкохол в непродължителен период от време. Приемът е мотивиран от любопитство, опит за подражание, за забавление или по традиция в съответствие със съществуващите обичаи, за по-добро настроение и компания;
- злоупотреба - приемането на алкохол е в такава степен, че това се отразява сериозно на здравето и социалното функциониране;
- зависимост - психично и физическо състояние на "вътрешна принуда" да се приема алкохол, за да се изпита неговото физическо и психическо въздействие, в много случаи, за да се избегне дискомфорта, предизвикан от липсата му в организма.

3. Какви признаците на алкохолна зависимост?

За алкохолна зависимост се говори, когато три или повече от следните симптоми са били налице по някое време през последните 12 месеца:
- силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приема алкохол;
- нарушена способност за контрол върху приема на спиртни напитки по отношение на началото, края или количеството на употреба;
- приемане на алкохол с цел да се облекчат абстинентните явления и със знанието, че това (приемането на алкохол) помага;
- физиологично състояние на абстиненция;
- повишен толеранс, изразен в потребност да се приемат по-високи дози, за да се постигне желания ефект, който първоначално се е постигал с по-ниски дози;
- стесняване на личния репертоар от начини на употреба на алкохол. Например - тенденция да се пие по един и същи начин, по едно и също време, без съобразяване със социалните норми за приемливо пиене;
- прогресивно отпадане на алтернативни удоволствия или интереси за сметка на употребата на алкохол;
- продължаване на употребата на алкохол, въпреки очевидните вредни последици (телесни, психични, социални).

4. Какви са симптомите на абстиненция?

Налице са група от симптоми с различна тежест и различно съчетание помежду си.
Появяват се след пълно спиране или рязко намаляване приема на алкохол, употребяван редовно във високи дози за дълъг период от време.
Началото и протичането на абстинентното състояние е ограничено във времето и в значителна степен зависи от качеството и количеството на приеманите спиртни напитки.

Проявява се с две групи симптоми:
- психични - тревожност, депресия, страх, раздразнителност, напрегнатост и непреодолимо желание да се приема алкохол с ясното съзнание, че това ще облекчи страданията;
- телесни - стягане в сърдечната област, ускорена сърдечна дейност, повишено кръвно налягане, треперене на ръцете, устните, клепачите, студена пот по лицето и тялото.
Клиничните наблюдения показват, че абстинентния синдром се появява 8-10 години след началото на злоупотребата при мъжете и след 4-5 години при жените и по-младите хора.
Абстинентното състояние може да бъде усложнено от появата на гърчове (епилептични припадъци) или делир (състояние на нарушение яснотата на съзнанието, дезориентация, психични симптоми).

5. Какви са усложненията на алкохолната зависимост?

Алкохолът е клетъчна отрова.
Поради добрата си разтворимост, прониква през всички клетъчни мембрани и оказва вредното си въздействие.
При синдрома на зависимост и хронична алкохолна интоксикация се наблюдават токсични изменения в почти всички вътрешни органи и мозъка, може да се "отключи" психично заболяване или епилепсия.

В резултат на алкохолна злоупотреба могат да се наблюдават следните органни нарушения:
- нарушения в съзнанието;
- внезапна смърт - включително и от злополука и удавяне;
- чернодробни заболявания;
- чернодробна цироза;
- панкреатит;
- периферна невропатия;
- застойна сърдечна недостатъчност;
- импотенция при мъжете, менструални разстройства при жени;
- деменция;
- фетален алкохолен синдром - при бебета на майки алкохолички;

Тежката алкохолна злоупотреба води до повишен риск от различни ракови заболявания – на черния дроб, хранопровода (особено в съчетание с тютюнопушене), ларинкс, фаринкс.
Води до алкохолна чернодробна цироза с развитие на варици на хранопровода в декомпенсирания стадий и опасност от масивен, животозастрашаващ кръвоизлив.
Налице е снижен имунитет и риск от развитие на възпалителни заболявания – пневмонии и др.

Освен изброените органни нарушения са налице и множество социални проблеми:
- загуба на работа;
- развод;
- загуба на приятели;
- загуба на жилище и семейство;
- нарушения в паметта;
- престъпно поведение.

6. Какви са причините за развитие на алкохолна зависимост?

В редица изследвания е доказано, че синдромът на алкохолна зависимост и проблемното пиене се срещат четири пъти по-често у лица, при които родителите са алкохолици.
Предразполагащ фактор за това е генетично повишената активност на ензима, отговарящ за разграждането на алкохола в организма.
Така лицата, които са наследствено обременени имат повишена поносимост към приемането на спиртни напитки и с това се увеличава рискът за създаване на зависимост.
От значение са също и чисто психологични фактори, свързани с качествата на личността.
Приемането на алкохол може да се свърже с чувството за малоценност, повишена самовзискателност, тревожност, емоционална неустойчивост.
Специална група предразполагащи фактори са и някои разстройства в детско-юношеска възраст като неустойчивост на вниманието и хиперактивност, поведенчески разстройства и др.
Към злоупотреба с алкохол са предразположени и повечето хора с психични разстройства и психологични проблеми, като в тези случаи началото на злоупотребата се свързва с "успокояващите" му свойства и еуфоризиращ ефект.

7. Каква е честота и прогнозата на алкохолната зависимост?

В България около 25% от цялото население може да бъде отнесено към групата на лицата, които пият по-рядко от един път в месеца и не се напиват, около 15% е групата на злоупотребяващите със спиртни напитки.
От синдром на алкохолна зависимост страдат около 2,5%.
От всички, които употребяват алкохол около 5% стават зависими.
Съотношението мъже:жени е приблизително 6:1 , като най-много злоупотребяващи има във възрастта 25-35г., а алкохолно болни 35-45г.
През последните 25-30 години бързо нараства злоупотребата със спиртни напитки сред жените и децата.
Прогнозата е лоша.
Няма зависим от алкохол, който да е успял да се върне към контролирано, "нормално" пиене.
Около 35% от лекуваните успяват да прекратят приемането на спиртни напитки дори повече от 10 години.
При консумация на алкохол, дори след толкова дълъг интервал на въздържание отново загубват контрола върху приеманите количества и се "връщат" към синдрома на зависимост.

8. Какво е лечението на алкохолната зависимост?

Лечението е комплексно, съчетава медикаментозна терапия, психотерапия и социални дейности.
Медикаментозната терапия включва различни групи от лекарства, съобразно етапа на лечение.
Първа стъпка на терапията е дезинтоксикацията, т.е очистване на организма от алкохола и облекчаване симптомите на дискомфорт, съпътстващи абстиненцията.
В следващите етапи се лекуват усложненията.
Една форма на лечение, която все по-рядко се използува е с медикаменти, които намаляват поносимостта на организма към алкохол.
При тяхното приемане, след консумация на алкохол се получават тежки реакции със стягане в сърдечната област и главата, повишаване на артериалното налягане, зачервяване на лицето, силен страх от настъпваща смърт.
Поради тежките странични ефекти и рисковете за живота на пациента, те губят своята популярност и приложение.
Няма лекарствено средство, което да намали желанието за пиене и чувството на вътрешна принуда.
Това се постига с дългогодишна психотерапия, първоначално индивидуална и/или фамилна подкрепяща терапия.
За дългосрочно въздържание особено ефикасна форма е груповата психотерапия в клубове на анонимни алкохолици.
Най-успешна стратегия е профилактиката и повишената отговорност на обществото към бъдещото поколение.
----------------------------------------------------------------------------------
Източник: Алкохолна зависимост (алкохолизъм)