Трябва ли проституцията в България да се регламентира със закон?
Проституция е продаването на сексуални услуги като полово сношение и орален секс срещу пари или друг вид материални облаги.
Лицето, продаващо сексуалните услуги, е проститутка, вид сексуален работник.
В по-общия смисъл на думата за всеки, който продава услуги за кауза, която се смята за недостойна, може да се каже, че проституира.
Във Великобритания например проститутка е всяко лице, "което позволява тялото му да бъде използвано с похотлива цел срещу заплащане".
В Европа платената любов се толерира, като в повечето държави тя е напълно законна.
В някои държави проституцията е законна, но сводничеството и публичните домове не са законни.
В Швеция, Норвегия и Исландия например е законно да продаваш сексуални услуги срещу пари, но е незаконно да си клиент на такива услуги - така наречения Шведски модел.
Така клиентите са поставени под ударите на закона.
В тези страни за недостойна се счита постъпката на клиента, а сексуалният работник се счита за невинен и от морална и от законна гледна точка.
Във Франция и Канада закона също решава да наказва клиента на услугата считайки, че сексуалният работник е експлотиран; тези страни са възприели Шведския модел на разбиране по въпроса.
Проституцията в България е легална и нерегулирана, но публичните домове, сводничеството и принуждаването към проституция са криминализирани.
Въпреки че няма закон, който да забранява проституцията, според българския закон проституцията не е трудова дейност и е неморална.
Затова лицата, които извършват проституция се осъждат по чл. 329 от Наказателния кодекс.
Въпреки че това тълкуване е спорно, има множество осъдени мъже и жени, извършващи секс услуги срещу заплащане.
Поради лошите социално-икономически условия в страната, голям брой жени от ромски произход са замесени в проституция.
Секс търговията е основен източник на пари за българските престъпници.
Трябва ли проституцията в България да се регламентира със закон?
Проституция е продаването на сексуални услуги като полово сношение и орален секс срещу пари или друг вид материални облаги.
Лицето, продаващо сексуалните услуги, е проститутка, вид сексуален работник.
В по-общия смисъл на думата за всеки, който продава услуги за кауза, която се смята за недостойна, може да се каже, че проституира.
Във Великобритания например проститутка е всяко лице, "което позволява тялото му да бъде използвано с похотлива цел срещу заплащане".
В Европа платената любов се толерира, като в повечето държави тя е напълно законна.
В някои държави проституцията е законна, но сводничеството и публичните домове не са законни.
В Швеция, Норвегия и Исландия например е законно да продаваш сексуални услуги срещу пари, но е незаконно да си клиент на такива услуги - така наречения Шведски модел.
Така клиентите са поставени под ударите на закона.
В тези страни за недостойна се счита постъпката на клиента, а сексуалният работник се счита за невинен и от морална и от законна гледна точка.
Във Франция и Канада закона също решава да наказва клиента на услугата считайки, че сексуалният работник е експлотиран; тези страни са възприели Шведския модел на разбиране по въпроса.
Проституцията в България е легална и нерегулирана, но публичните домове, сводничеството и принуждаването към проституция са криминализирани.
Въпреки че няма закон, който да забранява проституцията, според българския закон проституцията не е трудова дейност и е неморална.
Затова лицата, които извършват проституция се осъждат по чл. 329 от Наказателния кодекс.
Въпреки че това тълкуване е спорно, има множество осъдени мъже и жени, извършващи секс услуги срещу заплащане.
Поради лошите социално-икономически условия в страната, голям брой жени от ромски произход са замесени в проституция.
Секс търговията е основен източник на пари за българските престъпници.
Трябва ли проституцията в България да се регламентира със закон?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!