Експериментът Живата глава

Експериментът Живата глава





1. Първите опити

В началото на 19-ти век френският хирург Жан Лаборде пръв се опитал да съживи отрязана глава.
По време на Френската революция на хората им отсичали главите по-често отколкото на пилетата, така че материал за експериментите на французина имало много.
Всъщност опитите му завършили неуспешно, което не е изненадващо, като се има предвид нивото на медицината тогава.

2. Жива глава на риба

Следващият, който се опитал да измами природата, е руският учен Алексей Кулябкo.
Осъзнавайки огромната значимост на своята задача, той не се опитал да експериментира с човешки глави, а провеждал опити с по-прости организми.
През 1902 г. Kулябко успешно съживил глава на риба, като вкарал в кръвоносните й съдове специален кръвен заместител.
Главата въртяла очи, мърдала с плавниците си и с хрилете, отваряла устата си, т.е. живеела.
Повече ученият не успял да постигне.

3. Жива глава на куче

През 1928 г. съветският физиолог Брюхоненко шокирал учените по света, показвайки главата на куче, която живее разделена от тялото.
Животът в отделената кучешка глава се поддържал от апарат за изкуствено кръвообръщение, така наречения автожектор, който Брюхоненко с екипа си създавал в продължение на 4 години.
Главата реагирала на светлина, мърдала с ушите си при силен звук.
Когато някой казвал името на кучето - главата мърдала очите си.
Усещайки миризмата на колбас главата се облизвала и дори глътнала парче сирене!
Двеминутният филм за кучешката глава станал истински хит на Запад.
И въпреки че главата живяла малко повече от два часа до експериментите с човешка глава оставало малко.
Демонстрацията на Брухоненко се превърнала в сензация из цяла Европа.
Дори известният писател Джордж Бърнард Шоу заявил: "Самият аз съм изкушен да отрежа главата си, за да мога да продължа да диктувам пиеси и книги без да страдам от никакви болести, да се налага да се обличам и събличам, да ям и изобщо без да правя нищо друго освен да създавам шедьоври на драматичното изкуство и литературата".

4. Жива глава на човек

През 70-те години в една германска клиника докарали тялото на 40-годишен мъж, пострадал при автомобилна катастрофа.
Почти откъснатата му глава се държала на няколко жили, артерии и вени.
Спасяването на живота му било невъзможно, но двама неврохирурзи, Хенри Куридж и Валтер Крайтер, решили да експериментират.
Те отделили главата от тялото, свързали я към система за поддържане на живот и в продължение на почти три седмици я поддържали жива.
Главата не само живеела, но и можела да мисли.
Тя не можела да говори, но с движението на клепачите, устните и очите давала да се разбере, че е наясно какво се случва и дори отговаряла на някои въпроси.

5. Защо са го направили?

Лекарите не са чудовища или садисти.
Спасяването на човешки живот в глава, отделена от тялото е само междинна стъпка в решаването на по-сложна задача: пресаждане на глава от едно тяло на друго.
Лекарите многократно са зашивали на човек почти откъсната глава.
Но във всички тези случаи самото тяло не е имало щети.
Ако е било увредено сърцето, белите дробове или черният дроб шансовете за спасяване са нулеви.
Умират органите, а няколко минути по-късно загива и мозъкът.
Но ако главата получи ново тяло, човек ще получи шанс за втори живот в бъдеще.
Засега обаче лекарите не могат да съединяват нервните влакна на гръбначния мозък, затова при трансплантиране на глава новото тяло ще бъде обречено на неподвижност.
Да се поддържа живот в глава без тялото да може да се движи е лишено от смисъл (освен ако не е на гений от планетарен мащаб).
Кой човек би се съгласил на живот като "растение", без да може да се движи?