Експериментът Станфорд - 1971 г.

Експериментът Станфорд - 1971 г.



Този експеримент сам по себе си изглежда безобиден, тъй като изучава границите на поведение в определени социални роли.

През 1971 г. известният психолог Филип Зимбардо решава да проведе изследване свързано с реакциите на човека в състояние на ограничена свобода в условията на затворнически живот и на влиянието на наложената социална роля върху поведението.

Той подбира 24 студенти чрез тест, който да отсее тези с евентуални психични отклонения и ги разделя на две групи - пазачи и затворници.

В затвор се превръща мазето на департамента по психология към Станфордския университет.

"Затворниците" са вкарани в подземието с вързани очи, за да ги дезориентират и поставят в напълно непозната ситуация, след което са съблечени и обезпаразитени - за по-голяма достоверност.

На "пазачите" са раздадени униформи и слънчеви очила, които трябва да носят постоянно (според Зимбардо, ако не им се виждат очите те ще загубят част от "човешкото" в себе си).

Позволено им е да упражняват физически и психически контрол над затворниците, с цел поддържане на реда в "затвора".

Пазачите още от самото начало, макар и малко несигурно, влизат в роля, като започват да унижават затворниците - според Зимбардо това е началото на деградацията.

На следващата сутрин затворниците организират бунт срещу отношението към тях, срещу статуса им и срещу наложените заповеди от другите студенти.

От там нататък нещата започват да се влошават все повече, докато Зимбардо не прекратява експеримента на петия ден, защото вижда, че както пазачите, така и затворниците са напълно погълнати от своите роли.

Резултатите от този експеримент се използват, за да покажат податливостта и покорността на хората спрямо оправдаваща действията им идеология, поддържана от обществото и държавата, както и за илюстрация към теорията за когнитивния дисонанс и влиянието на властта и авторитета, както и колко бързо може да се злоупотреби с тях.

Макар и не особено етичен, експериментът на Зимбардо има голяма роля в социалната психология и е много показателен за обществото като цяло.

Целувка за първи път

Целувка за първи път




Готови ли сте да целунете или да бъдете целунати?
Има ли някой специален човек, когото искате да целунете?
Ако все още не сте изпитали първата си целувка това може да бъде голямо предизвикателство.

1. За момичетата

1.1. Направи се неустоима за целувки
Тези съвети не само ще ти помогнат да се чувстваш по-уверена, когато започнеш да се целуваш.
Те също така ще изпратят фини намеци, че си готова да бъдеш целуната.
- Сложи си червило или балсам за устни.
Не използвай лепкав гланц за устни.
- Дръж дъха си свеж.
Вземи ментов бонбон предварително, вместо да дъвчеш ментова дъвка, която ще трябва да намериш начин да изплюеш.
- Невероятен аромат.
Преди да се срещнеш с него се изкъпи и използвай ароматизиран овлажнител или някакъв парфюм.

1.2. Облегни се и го погледни
Облегни главата си на рамото му, сякаш си на път да заспиш.
Погледни нагоре към него - ако ръката му те прегърне, приближи за целувка.
Ако не те прегърне или ако не изглежда да се приема нещата по същия начин като теб, той може да не е готов все още.
Просто се отпусни засега.

1.3. Намекни, че искаш целувка
Има няколко неща, които можеш да направиш, за да "посадиш" идеята да те целуне все едно той си го е помислил.
Опитай това:
- Погледни устните му и свали клепачите си до половината на очите си.
След това бавно вдигни поглед нагоре към очите му и му дай кратка подканяща усмивка.
- Прегърни врата му с ръцете си или леко си поиграй с косата около шията му.
Това ще му позволи да разбере, че си готова да станете по-близки и интимни.
- Бавно приближи лицето си по-близо до неговото.
Приближаването показва, че си готова за целувка.

1.4. Обмисли да поемеш инициативата
Някои момчета са доста срамежливи, особено тези, които не са свикнали с женското докосване.
Обмисли леко да го целунеш по бузата, за да му покажеш, че одобряваш докосването, защото много момчета се тревожат да не отидат твърде надалеч.

1.5. Покани го да те целуне
Да, някои момчета наистина се нуждаят от специална покана.
Да речем, че си опитала да му покажеш, че си готова и той изглежда заинтересуван, но просто не можеш да го накараш да те целуне.
Кажи нещо като: "Не може ли просто да се целунем точно сега?".
Ако той не те целуне след това, значи няма да го направи.

1.6. Бъди нежна в началото
Не си изваждай езика, зъбите или не се притискай силно при първите няколко целувки.
Вместо това задръж устните си меки и леко разделени, и избягвай цупенето.

2. За момчетата

2.1. Бъди уверен в себе си
Имаш го.
Така че действай уверено.
Не ходи отпуснато, не се плаши от нея, не мънкай и не отказвай да срещнеш погледа й.
Вместо това й покажи, че се чувстваш добре и че тя също може да се чувства добре с теб.
Направи контакт с очите, говори ясно и като цяло действай все едно си уверен.

2.2. Измий се, за да изглеждаш неустоим за целувки
Ако изглеждаш колкото е възможно по-привлекателен няма да ти е трудно да я убедиш, че си заслужаваш една целувка.
- Избръсни се.
Или недей.
Повечето момичета предпочитат момче с гладко лице, но някои харесват лицето на тяхното момче да е по-грубовато.
Разбери какво харесва твоето момиче.
- Дръж няколко ментови бонбона под ръка.
Вземи ментов бонбон, когато усетиш, че дъха ти е станал леко неприятен.
- Опитай се да бъдеш колкото е възможно по-чист.
Вземи си душ, облечи чисти дрехи и се напръскай с дезодорант или одеколон.

2.3. Уважавай личното й пространство
Много момичета няма да искат да го направят пред другите хора, особено ако това е първата й целувка.
Намери точно време и място, когато можете да бъдете сами.
Уединението е ключа.

2.4. Гледай за сигнали.
Гледай внимателно, защото понякога сигналите могат да бъдат объркващи - тя може да флиртува с теб, след това може да те удари леко.
Това може да бъде само сдържана игра или тя може наистина да е в конфликт с теб.
Задай си следните въпроси:
Прекарвате ли приятно времето си заедно?
Тя флиртува ли с теб чрез езика на тялото си?
Облизва ли устните си или хапе ли долната си устна, докато гледа към теб?
Намира ли си извинения, за да те докосва често?
Ако се чувстваш уверен в тези неща, подготви се да се целуваш!

2.5. Направи контакт с очите
Ако тя е добре и не се отдръпва, тогава е готова.
Гледай я в очите, когато говориш с нея, когато тя говори и в моментите на тишина.

2.6. Скъси дистанцията и я докосни
Започвайки с малък физически контакт ти й казваш какво следва и й даваш шанс да откаже, ако й е некомфортно.
Опитай тези неща, ако не си сигурен какво да направиш:
- Постави ръката си около раменете й.
- Хвани ръката й.
- Отмести косата й встрани от лицето й.

2.7. Придърпай я бавно
Прегърни я около кръста с едната или с двете ръце и внимателно я придърпай към себе си.
Ако тя е заинтересована ще ти даде знак и ще се приближи.
Ако усетиш нейната съпротива тогава я пусни и се отдръпни.
Не я притискай насила към себе си.
Не използвай първата целувка като повод да я пипаш, сграбчваш или за да ставаш твърде интимен.
Бъди джентълмен.

2.8. Започни целувката
Веднъж след като тя се приближи и ти си сигурен, че тя иска да бъде целуната е време да действаш!
- Погледни в очите й.
Забележи как споменавам контакта с очи два пъти?
Това е много важно.
Нека да разбере, че ти наистина я виждаш.
- Погледни към устните й.
Това е целта, пич.
Трябва да си сигурен, че знаеш къде отиваш.
- Приближи се бавно и внимателно притисни устните си към нейните.
Не се притеснявай за техниката или бързината на първите няколко целувки - можеш да се справиш с това по-късно.

2.9. Премини тази тънка линия и направи наистина отлична целувка, която е романтична, нежна и запомняща се
Устата ти не трябва да бъде твърде отворена или затворена, и не трябва да бъде отпусната или твърде стегната.
Не позволявай да продължи твърде дълго (повече от 20 секунди) или твърде кратко(3 секунди е недостатъчно) - около 10 секунди е добре.
Леко докосване с езика е добре, ако тя изглежда готова, но го направи като флирт и не настоятелно.

2.10. Приключи целувката внимателно
Просто запази мълчание и я прегърни.
Краят на първата целувка е прекрасен, интимен момент.

Как се почувства, след като се целуна за първи път?
Ако ти предстои да се целунеш за първи път какви очаквания имаш?
Сподели в коментар под клипа!

В памет на жертвите на атентата на летище Ататюрк в Истанбул на 29.06.2016 г.

Светът има нужда от повече мир и любов!
‪#‎PrayForIstanbul‬ ‪#‎PrayForTurkey‬ ‪#‎PrayForTheWorld‬

Училищният тормоз

Училищният тормоз



"Не може да играеш с нас!", "Много си тъп!", "Къде си тръгнал с тия грозни дрехи?!", "Дай ми играчката!", "Разкарай се от тук!", "Зубрач!".
Чували ли сте тези реплики ...
Съществува име за подобно отношение – нарича се "булинг" или "тормоз".

Тормозът е най-често срещаната форма на насилие в днешните училища.
За съжаление се среща и в детските градини.
Той прави климатът в училище заплашителен, страшен за децата.
Предизвиква самота, депресия, тревожност, хранителни разстройства ...
И наранява всички – жертвите, насилниците, свидетелите.

Всяко дете има правото да се чувства сигурно, уважавано и приемано в училище или в детската градина – да учи, да работи и да се наслаждава на училищните активности без страх от физическа или психическа заплаха.
За съжаление нито размера на училищната такса, нито престижността на квартала, нито познатите в училищното ръководство могат да гарантират, че детето ни няма да стане жертва на тормоз.

Анти-булинг кампанията би трябвало да ангажира и училищното настоятелство, и децата, и родителите.
Всички да са активни участници в осигуряването на безопасни и сигурни класни стаи, коридори, тоалетни, спортни площадки.


1. Какво е тормоз?

Тормоз се нарича явление, при което едно дете (или група деца) наранява, унижава или плаши друго дете целенасочено отново и отново.
Това може да се случва по много начини:
- Бутане, блъскане;
- Препъване;
- Ритане;
- Удряне, шамаросване;
- Подхвърляне на расистки, сексистки и фанатични забележки;
- Наричане с прякори;
- Изнудване;
- Правене на иронични забележки;
- Отправяне на заплахи;
- Щипане;
- Разпространяване на слухове и лъжи;
- Кражба или унищожаване на нечии вещи;
- Изпращане на груби имейли или бележки;
- Измъчване, тормоз;
- Злоупотреба с профила на личността във виртуалното пространство.


2. Как да разберем дали детето ни е жертва на тормоз?

Детето ви е жертва на тормоз, ако:
- Губи интерес към училище, отказва да ходи на училище;
- Предпочита да си смени маршрута до училище;
- Изглежда щастливо през уикендите, но очевидно е в по-различно настроение през останалите дни от седмицата;
- Внезапно започва да предпочита повече компанията на възрастните;
- Често се разболява, има кошмари или нарушения на съня;
- Прибира се вкъщи с необясними драскотини, синини, разкъсвания на дрехите;
- Изглежда отдръпнато, тревожно, страхливо, но не пожелава да каже на какво се дължи настроението му;
- Внезапно развива поведенчески промени - подмокряне на леглото, тикове, загуба на апетита, заекване;
- Търси непрекъснато протекция;
- Няма или има малко приятели, рядко го канят на социални събития;
- Развива интерес към филми и видео игри с насилие;
- Избягва посещение на зоните около училище;
- Споделя за намерение да избяга или да се самоубие.


3. Какво да правим, ако детето ни е жертва на тормоз?

3.1. Запазете спокойствие
Осигурете ефективна връзка с училището и съдействайте за разрешаване на ситуации на тормоз.

3.2. Разберете какво точно се е случило
Кой, кога, какво, къде - разпитайте детето си подробно и му вярвайте.

3.3. Свържете се с учителката на детето възможно най-скоро
Поискайте лична среща.
Можете да й пуснете запис на разказа на детето си.
Говорете за конкретни стъпки, които вие, училището или детето можете да предприемете, за да се спре тормоза.

3.4. Помогнете на детето да научи техники за устояване на тормоза
Практикувайте начини за ходене, говорене и отстояване на себе си в случай на тормоз.
Помогнете на детето да изгради умения за създаване на приятелства.
Обърнете се към училищния психолог за съдействие.


ВАЖНО:
Разрешаването на проблема с тормоза отнема време!
Опитайте се да запазите спокойствие.
На учителите ще им отнеме време да разговарят с детето ви, с насилника, с останалите свидетели и тогава да вземат решение, което да е най-подходящо за всички замесени.


4. Какво НЕ бива да правите, ако детето ви е жертва на насилие?

4.1. Не обещавайте, че ще запазите тайна
От изключителна важност е учителите да са информирани за проблема, за да се направи максималното да се спре тормоза.

4.2. Не се обаждайте на родителите на насилника
Родителите на децата-насилници обикновено заемат защитна позиция.
Да се конфронтирате с тях почти винаги води до влошаване на нещата.

4.3. Не окуражавате детето да отвърне на удара
По този начин само поставяте детето в още по-опасна позиция за в бъдеще.
Вместо това окуражете детето да говори веднага с учител, ако усети опасност.

4.4. Не обвинявате детето си за това, че е жертва
Обвиненията затварят комуникацията и оставят детето в безпомощна позиция.
Изяснете на детето, че то по никакъв начин не заслужава да бъде тормозено.


5. Дали вашето дете тормози другите деца?

Предупредителни сигнали:
- Има пари или вещи, чието притежание не може да бъде обяснено (или се оправдава, че са на негов приятел);
- Игнорира правила, нарушава граници;
- Държи се агресивно към братята и сестрите си;
- Винаги иска да печели, трудно му е да губи;
- Превъзбужда се, когато се зараждат конфликти и се наслаждава на предизвикани от него спорове;
- Обвинява другите за собствените си несгоди, отказва да поеме отговорност, ако е сгрешил, крие грешките си;
- Търси начин да доминира или манипулира околните;
- Изглежда, че се наслаждава на чуждите страхове, дискомфорт, болка;
- Демонстрира липса или минимална емпатия към чуждите проблеми;
- Изпитва трудност да се вписва в група.


6. Какво да направите, ако учителят ви казва, че детето ви тормози другите деца?

6.1. Разговаряйте с детето, знаейки че детето ви може да отрича
Запазете спокойствие и му разяснете, че тормозът е неприемливо поведение за вас.

6.2. Разговаряйте насаме с учител или училищен психолог
Запознайте се с фактите и поискайте да бъдете информирани при всяка проява на насилие от страна на детето.
Работете съвместно с училището и регулярно се информирайте за прогреса на детето.

6.3. Прилагайте разумни, съобразени с възрастта последствия спрямо детските постъпки
Тайм-аути, отнемане на привилегии.
Не викайте, не заплашвайте, не удряйте, не се въздържайте от емоционален отговор – тези действия повече нараняват, отколкото да помагат.

6.4. Окуражавайте усилията на детето за промяна
Осигурете подходяща награда при спазване на домашните и училищни правила.

6.5. Уверявайте непрекъснато детето си във вашата безусловна любов
Казвайте му, че ще работите заедно, за да промените неприемливите поведения и няма по никакъв начин да се откажете от него.


7. Какво да правите, ако мислите, че детето ви тормози другите?

7.1. Прекарвайте пълноценно време с него
Проявявайте интерес към дейностите на детето в училище, с приятелите, със съседите.
Окуражавайте разговори за силните чувства и трудните теми, които съпътстват порастването на детето.

7.2. Ограничете времето на детето пред компютъра и телевизора
Проучете кои видео игри, телевизионни филми и предавания, както и посещавани уеб-сайтове съдържат агресивни послания и ги ограничете.

7.3. Проверявайте
Поставяйте разумни граници.
Винаги изисквайте да знаете къде и с кого е детето.

7.4. Помагайте в усвояването на социални умения
Разигравайте различни ролеви игри, в които детето може да упражнява умения за разрешаване на конфликти.
Потърсете помощ от училищния психолог за включване на детето в група за контрол на гнева.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник: Училищният тормоз

Оргазъм

Оргазъм



1. Какво е оргазъм?

Оргазмът е кулминативният момент на завършителната фаза на човешкия копулативен цикъл.
И мъжете, и жените изпитват оргазъм, характеризиран от силна телесна наслада и контракции на тазовите мускули, контролирани от вегетативната нервна система.
Възможни са и други неволни действия, например говор, издаване на звуци, спазми на други мускулни групи и общо чувство на еуфория.
При мъжете оргазмът е съпроводен с еякулация.

2. Разлики между мъжкия и женския оргазъм

Еволюционното значение на мъжкия оргазъм е лесно обяснимо - той е пряко отговорен за възпроизводството на вида, тъй като води до еякулация.
Мъжкият оргазъм е центриран главно върху пениса и пубисната област от тялото.
От своя страна, женският оргазъм обикновено се смята за произтичащ от ерогенните зони по тялото и основно се дели на два типа - клиторен и вагинален.
Все пак усещането може да е по-дифузно и при двата пола, като се включат части от цялото тяло.
Според някои мнения днес, клиторът е основната ерогенна зона, стимулацията на която води до оргазъм при жената, което обяснява защо някои жени не успяват да получат оргазъм при обикновен вагинален коитус.
Съществуват различни теории за еволюционното значение на женския оргазъм.

3. Има ли идеален оргазъм?

Разпространена е идеята за идеалния оргазъм - така наречената еупареуния.
Това е състояние, при което и двамата партньори получават оргазъм едновременно.
Това търсено от повечето двойки състояние, обикновено се смята за трудно постижимо.

4. Продължителност на оргазма

Мъжкият оргазъм обикновено е най-продължителен при младите мъже.
С напредване на възрастта тази продължителност обикновено намалява, както и количеството на спермата в еякулата.
Рефрактерният период след оргазъм също се увеличава с напредване на възрастта.
При някои млади мъже може да се наблюдава явлението преждевременна еякулация.
Това не е физическо, а психическо състояние, което може да се преодолее след подходяща терапия.

Умора и желание за покой обикновено последват оргазма.
Това се обяснява с отделянето на пролактин, който потушава действието на хормоните, отговорни за сексуалната възбуда.

5. Фази на сексуалния цикъл

Цикълът на сексуалният отговор съдържа 4 фази:

5.1. Възбуда

Първата фаза се нарича фаза на възбуда, по време на която тялото започва да реагира на сексуални стимули.
Те могат да бъдат от всякакъв вид: гледка, звук, аромат, докосване или дори представа за нещо еротично.
При мъжете тази фаза започва с ерекция, докато при жените физическите белези са овлажняването на вагината, което се дължи на изпълването с кръв на вагиналните съдове.

5.2. Плато

Ако стимулацията продължи се навлиза в следващата фаза - така нареченото плато.
Името произлиза от факта, че тази фаза може да е с различна продължителност, най-вече в зависимост от желанието на индивида и неговата възбуда.
През тази фаза, стимулацията на издутите от притока на кръв полови органи води до приятно усещане.

5.3. Оргазъм

Третата фаза е тази на същинският оргазъм.
Тя се достига при върховата точка на удоволствието, вследствие на натрупването на сексуално напрежение през предходната фаза.
Резултатът са характерните и при двата пола контракции, които могат да бъдат с различен интензитет и продължителност.
При мъжете обикновено контракциите са между 6 и 15 и продължават всяка около 1 секунда.
При жените по-слаб оргазъм може да предизвика 3-5 контракции, докато по-силен такъв между 10 и 15, като продължителност на всяка контракция е около 0,8 секунди.

5.4. Рефрактерен период

Последната фаза на сексуалния цикъл е рефрактерната фаза.
При мъжете тя се характеризира с много по-голяма продължителност и в повечето случаи загуба на ерекцията.
Принципно при мъжете рефрактерната фаза продължава около 30 минути преди да се възстанови възбудимостта.
При жените тази фаза е по-къса и обуславя възможността за получаване на т.нар. мултиоргазъм.
Сексуалният цикъл при мъжете и жените е принципно сходен, макар жените да се различават с по-късият си рефрактерен период и по-голямата възможност за множествен оргазъм, както и с по-голямата дължина на платото.

Кое е по-важно за теб - количеството или качеството на оргазмите?
Сподели в коментар под клипа!
------------------------------------------------------------------------

Orgasm

1. What is orgasm?

Orgasm is the culmination point of the finishing phase of human sexual response cycle.
Both men and women experience orgasm, characterized by strong personal enjoyment and contractions of the pelvic muscles controlled by the autonomic nervous system.
There are other involuntary actions, such as speech, vocalizations, spasms of other muscle groups and the general feeling of euphoria.
In men, orgasm is accompanied by ejaculation.

2. Differences between male and female orgasm

Evolutionary importance of male orgasm is easy to explain - he is directly responsible for the reproduction of the man, as it leads to ejaculation.
The male orgasm is centered mainly on the penis and pubic area of the body.
For its part, the female orgasm is generally regarded as resulting from the erogenous zones of the body and is generally divided into two types - clitoral and vaginal.
However, the feeling may be more diffuse in both sexes, involving parts of the body.
According to some posts today, the clitoris is the main erogenous zone stimulation leading to orgasm in women, which explains why some women fail to orgasm on a regular vaginal intercourse.
There are different theories about the evolutionary importance of the female orgasm.

3. Is there an ideal orgasm?

Widespread is the idea of the perfect orgasm - so-called eupareunia.
This is a condition in which both partners has orgasm simultaneously.
This sought by most couples condition is usually considered difficult to reach.

4. Duration of orgasm

The male orgasm is usually longer in young men.
As we age this time usually decreases, and the amount of sperm in the ejaculate.
Refractory period after orgasm also increases with age.
In some young men can be observed the phenomenon of premature ejaculation.
It is not physical, but mental condition that can be overcome after appropriate therapy.
Fatigue and a desire for rest usually follow orgasm.
This is explained by the release of prolactin, which suppress the action of hormones responsible for sexual arousal.

5. Phases of the sexual cycle

The cycle of sexual response contains 4 phases:

5.1. Sexual excitement

The first phase is called the phase of excitement, during which the body begins to respond to sexual stimulation.
They can be of any type: sight, sound, smell, touch or even an idea for something erotic.
In men, this phase begins with erection, while in women physical signs are moisturizing the vagina, which is due to the filling with blood of the vaginal vessels.

5.2. Plateau

If stimulation continue entering the next phase - the so-called plateau.
The name derives from the fact that this phase can be of varying lengths, notably according to the needs of the individual and his excitement.
During this phase, the stimulation of the genitals which are bulging of blood flow leads to a nice feeling.

5.3. Orgasm

The third phase was that of actual orgasm.
This phase is reached at the peak of pleasure as a result of the accumulation of sexual tension in the previous phase.
The result is a characteristic in both sexes contractions, which may be of different intensity and duration.
In men contractions are usually between 6 and 15 and continue each about 1 second.
In women less orgasm can cause 3-5 contractions, while a strong orgasm - between 10 and 15 contractions, the duration of each contraction is about 0.8 seconds.

5.4. Refractory period

The final phase of the sexual cycle is refractory phase.
In men, it is characterized by a much greater length and in most cases, loss of erection.
Generally in men refractory phase lasts about 30 minutes prior to restore the excitability.
In women, this phase is shorter and determines the possibility of obtaining the so-called. multiorgazam.
The sexual cycle in men and women is generally similar, although women differ with shorter refractory period and the greater opportunity for multiple orgasms, as well as the greater length of the plateau.

Which is more important to you - the quantity or quality of orgasms?
Share in the comment below the video!

Експериментът на Милграм – 1961 г.

Експериментът на Милграм – 1961 г.



Експериментът на Милграм е един от най-известните в психологията.
Стенли Милграм бил преподавател по социална психология в Йейл и се занимавал с проучване на влиянието на хората с власт, заемащи ръководни длъжности в йерархията.

Можем да кажем, че неговият експеримент не е чак толкова неетичен, тъй като никой не е пострадал.
Ето какво представлявал всъщност.

Имало "учители", които били реалните участници в експеримента и "обучаван", който всъщност бил актьор, но това го знаели само той и екипът, провеждащ експеримента.
Целта била обявена като проверка на уменията за заучаване и запомняне, след което на участниците било казано, че на случаен принцип ще получат бележка, на която пише дали ще са учители или ученици.
Разбира се, без да знаят, всички получили бележка, на която пишело "учител", а актьорът твърдял, че е получил бележка "ученик", за да ги заблуди.

"Учителят" и "ученикът" били разпределени в различни стаи, без да могат да се видят, а само да се чуват.
Учителят трябвало да прочете въпрос, следван от 4 възможни отговора, като при всеки грешен отговор той трябвало да пусне електрошок, чийто волтаж се увеличавал с всеки грешен отговор.

Всъщност, хубавото на този експеримент е, че никой не е бил удрян от ток.
Просто бил подготвен запис с различни писъци, който се включвали, когато учителят пуснел ток.
Щом волтажът станел твърде висок, ученикът трябвало да започне да блъска по стената и да моли учителя да спре.
В един момент той спирал да крещи и настъпвала тишина - това бил повратният момент, когато много от учителите се изплашвали и пожелавали да прекратят експеримента.
Но тогава се намесвал Милграм, който им казвал да продължат и ги уверявал, че не носят никаква отговорност за резултатите от него.

Ако учителят откажел да продължи след четири подканяния, експериментът се прекратявал.
Само 14 от 40 учители прекъснали експеримента, преди да пуснат 450 волта ток през предполагаемия ученик, въпреки че всеки от тестваните изразил съмнения относно легитимността на експеримента и неговата етичност.
Никой обаче не се отказал, преди да пусне 300 волта ток.

Експериментът на Милграм е емблематичен в психологията, защото по необясним начин разкрива същността на "тъмната страна на човека".

Ти би ли устоял на влиянието на фалшив авторитет?
Сподели в коментар под клипа!

Песен на месеца 28: Deep Zone Project - Магнит (Magnet)

Дийп Зоун Проджект пуснаха поредния си летен хит!
Парчето се казва Магнит и ми харесва!
Приятно слушане!

Deep Zone Project - Магнит (Magnet) [Official HD Video]



Deep Zone Project - Магнит (Magnet) [Official HD Video]

Десет пещери с праисторически рисунки

Десет пещери с праисторически рисунки



След като посетил пещерата Алтамира в Северна Испания, Пикасо възкликнал: "След Алтамира всичко останало е упадък".
Той не се шегувал.
Рисунките в тази пещера, както и в много други подобни пещери са сред едни от най-забележителните произведения на изкуството за всички времена.
Те ни позволяват да се докоснем до праисторическия човек, да разберем неговите възгледи за живота и света, независимо че от тогава са минали хилядолетия.

1. Магурата, България

Магурата е една от най-големите пещери в България, а рисунките в нея датират от преди 8 000 – 4 000 години.
По стените на пещерата са открити над 700 изображения, нарисувани с екскременти на прилепи и пресъздаващи сцени на лов, танци, както и голямо разнообразие от животински видове.

2. Пещерата на ръцете, Аржентина

Пещерата на ръцете се намира в изолирана зона в Патагония, Южна Аржентина и освен отпечатъци на ръце тук има много рисунки на щрауси и други животни, както и ловни сцени.
Повечето отпечатъци са от лява ръка, което според изследователите означава, че в дясната си ръка художниците са държали боята.
Рисунките са направени преди около 13 000 – 9 500 години.

3. Бимбетка, Индия

Бимбетка се намира в Централна Индия и съдържа над 600 праисторически жилища, декорирани със скални рисунки.
Използвани са предимно червена и бяла боя, и по-рядко зелена и жълта, като рисунките са изобразявали сцени от живота на хората, които са обитавали пещерите.

4. Сера да Капивара, Бразилия

В националния парк Сера да Капивара в Северна Бразилия има огромен брой скални праисторически жилища, декорирани с рисунки, изобразяващи различни ритуали, сцени на лов, дървета и животни.
Според някои учени най-старите рисунки в тези пещери са на 25 000 години.

5. Лаас Гаал, Сомалия

Лаас Гаал е скален комплекс в Северозападна Сомалия, в който се намират едни от най-старите пещерни рисунки в Африка.
Те изобразяват крави в церемониални одежди, придружавани от хора, домашни кучета и дори жираф.
Въпреки че са на около 11 000 – 5 000 години рисунките са идеално запазени, с ясни очертания и ярки цветове.

6. Тадрарт Акакус, Либия

Тадрарт Акакус е планинска верига в пустинята Сахара в западната част на Либия, известна с праисторическите си пещерни рисунки, датиращи от 12 000 г. пр. Хр. до 100 г. сл. Хр. и изобразяващи климатичните промени в региона.
Преди 9 000 години пустинята Сахара представлявала райска градина с езера, гори и голямо разнообразие от животни, включително жирафи, слонове и щрауси, както може да се види от рисунките.

7. Пещерата Шове, Франция

Пещерата Шове се намира в Южна Франция и съдържа едни от най-старите праисторически пещерни рисунки в света – на около 32 000 години.
Пещерата е открита през 1994 година от екипа на спелеолога Жан-Мари Шове, а рисунките в нея изобразяват животни като мамути, коне, лъвове, мечки, носорози и лъвове.

8. Национален парк Какаду, Австралия

Разположен в северните части на Австралия, националният парк Какаду съдържа едни от най-добре запазените форми на аборигенско изкуство, някои от които датират от преди 20 000 години.
Интересното при тези картини е, че изобразяват не само външната част на животните, но и техните кости и органи.

9. Алтамира, Испания

Открита през 19-ти век, пещерата Алтамира в Северна Испания е първата пещера, в която са намерени праисторически пещерни рисунки.
Изображенията били с такова качество, че учените се усъмнили в автентичността им и дори обвинили техния откривател във фалшификация.
Според много хора праисторическият човек не е имал нужния интелектуален потенциал, за да създаде подобно изкуство.

10. Ласкаукс, Франция

Носеща прозвището "праисторическата Сикстинска капела", пещерата Ласкаукс пази едни от най-впечатляващите пещерни рисунки в света.
Те се намират доста навътре в пещерата и вероятно са рисувани с помощта на свещ.
Най-известната рисунка включва изображения на бикове, коне и елени, като един от биковете е с големина 5,2 метра.

Кои пещерни рисунки ти харесват най-много?
Сподели в коментар под клипа!

Секс за първи път

Секс за първи път



Имаш хиляди въпроси, но те е срам да ги зададеш.
Разказвали са ти стотици истории и се чудиш каква ли ще е твоята.
Знаеш, че първият път трябва да е специален, чувствен и романтичен.
Та нали се помни за цял живот.
Време е да направиш незабравим твоя първи път, защото ти предстои да научиш отговорите на най-задаваните въпроси.

1. Боли ли, когато правиш секс за първи път?

Не е изключено да има и болка, и кръв.
При много жени е болезнено, но болката не е необичайна или непоносима.
При мъжете болката е по-скоро емоционална, защото те осъзнават, че не са толкова старателни, колкото са се надявали, че ще бъдат, или не успяват да се контролират, както са очаквали.

Но ако и момичетата, и момчетата научат предварително нещо повече за секса от родителите, приятелите и книгите, ще избегнат евентуални изненади.
Преди да вземат съдбоносното решение за себе си, момичетата могат да започнат да правят различни упражнения или да спортуват, за да увеличат еластичността на девствената си ципа.
Това ще намали болката при проникване.
И най-важното - опитай да се отпуснеш.
Притеснението и нервността са твои врагове.
Те стягат мускулите и това предизвиква болка.

2. Какво да очаквам от първия път?

Безпокойство, любопитство и нетърпение нещо хубаво да ти се случи.
Също болка и/или удоволствие.
Може би дори разочарование.
Или пък никаква промяна в поведението ти и възприятията ти за света (както може би си очаквала).
Не залагай много на първата нощ и се отърси от желанията за луксозна хотелска стая, свещи и шампанско.

Защото любовта може да те връхлети на най-неочакваното и най-неромантичното място - от апартамента на някой приятел по време на купон до задната седалка на колата.
Ако той е по-опитен, позволи му да те води и показва.
Ако и двамата го правите за първи път, то със сигурност няма да прекарате най-забавната си нощ.
Приемете всичко случващо се с чувство за хумор и мисълта, че и двамата сте неопитни, а това е един добър старт.
Естествено при затруднения най-лесно е да ползвате лубрикант.

3. Как да превърна първия път в "наистина страхотен секс"?

Няма определена рецепта за това, защото сексът не се подчинява на правила.
Това, за което трябва да ти пука, е дали ти се чувстваш добре.
Това усещане трябва да продължи и след като се събудиш на сутринта.
А не да се притесняваш дали не си се повредила нещо, дали не си забременяла или той ти е лепнал някаква болест.
Замисли се за противозачатъчни и практикувай безопасен секс - задължително с презерватив.

4. Кога през деня трябва да го направя?

Кога правите секс, няма значение.
Важното е и двамата да се чувствате комфортно.
Някои предпочитат да го направят на зазоряване, други на залез слънце, трети през нощта.
По-важно е колко време ще си отделите, а за първия път е необходимо много време.
Идеалният вариант е това да стане през някой уикенд.
Освободете си не само деня, но и нощта.

5. Трябва ли да пия или ям нещо преди секс?

Избягвай тежката храна, защото от нея ще ти се доспи.
Хапни нещо леко.
И не пийте много алкохол.
Той ще свали всички табута, ще затрудни неговата ерекция и ще ви накара да прекарате повече време пред тоалетната чиния, а не в леглото.

6. Къде трябва да го направя?

Да намериш най-подходящото място е много трудно.
Автомобилите не са достатъчно големи, пустите поляни и плажове са пълни с насекоми, пясък и случайни минувачи.
Така че леглото си остава най-доброто решение.
Особено ако имаш самостоятелна стая и банята е наблизо.
Вземете си душ заедно!
Ако ще правите секс, то защо да не започнете с опознаването на телата си по-отрано.
Не бързайте.
Любовната игра не е, за да се бърза.

7. Какво да си взема?

Всичко, което те кара да се чувстваш комфортно.
Презерватив, любимата възглавница, халат ...

8. Ще достигнем ли до оргазъм по едно и също време?

Не се и опитвайте.
Някои жени не могат да достигнат до оргазъм, докато не станат по-опитни.
Важното е и двамата да се наслаждавате на всичко, което правите.

9. Дали ще съм добър(а) в леглото?

Добрите умения в леглото не се придобиват автоматично.
За това се изискват време, опит и подходящ партньор.
А първият път винаги е непохватен и странен, но е преживяване, което наистина няма да забравиш до края на дните си.

10. Само за жени

10.01. Какво да направя първо?

Не можеш да очакваш, че той знае какво ти доставя удоволствие.
Трябва да му кажеш или покажеш.
Не се страхувай да го помолиш да бъде мил с теб или да смени позата.
Правете всичко бавно.
Ако и той се люби за първи път, то може да е малко нервен и да не получи ерекция веднага.
Бъди търпелива и нежна, и не му се подигравай.

10.02. Коя поза е най-подходящата?

Много жени предпочитат да са отгоре, когато им е за първи път, за да контролират проникването.
Други - отдолу, за да може опитният партньор да поеме кормилото.
Ти избери тази поза, която е най-подходяща за теб.

11. Само за мъже

11.01. Ами ако не мога да получа ерекция?

Може и да ти се струва невероятно, но твоят приятел пениса, който ти е служил вярно с години, може да те издъни, когато стане въпрос за истински секс.
Това е нормално, защото си нервен.
Не се панирай!
Поеми дълбоко въздух и започни да правиш нещо друго - да галиш момичето, да я целуваш.
Забрави за несигурността и твоята мъжественост ще се събуди.
Спокойно, кризата е временна.

11.02. Какво става, ако получа оргазъм по-рано?

Най-важното е да не изпаднеш в паника.
Почини си и опитай отново.
Следващия път ще бъдеш много по-спокоен и ще имаш повече време да се насладиш на игрите под завивките.
Също и твоят приятел пениса.

Как се почувства, след като прави секс за първи път?
Ако ти предстои да правиш секс за първи път какви очаквания имаш?
Сподели в коментар под клипа!

До медиите: Спрете с гадостите за Цветелина Стоянова!

До медиите: Спрете с гадостите за Цветелина Стоянова!



От два дни медиите ни бомбардират с информация за гимнастичката Цветелина Стоянова.
Честно да си призная започвам да се чудя дали журналистите са нормални!?!
Какъв човек трябва да си, за да коментираш момиче, което се бори за живота си и не се знае дали ще оцелее?
Как е възможно точно в този момент всякакви хора да се опитват да печелят дивиденти на гърба на една трагедия?
Луди ли сте, хора?
Какво ви става?
Човечност нямате ли?
Ако утре стане нещо с вас и вашият живот ли ще чоплим така?
Защо не оставите момичето на лекарите, разследването на полицията, а близките й на мира?
Питам се колко ли е нормална тази държава, в която болката на една млада душа е основна новина?
Всички се правят, че страдат, но всъщност на никого не му пука за Цветелина Стоянова!
Телевизиите гледат да си направят рейтингите, медиите гледат да се възползват от "кървавата" новина, а спортните гурута обикалят студията на чекрък.
Ако вашето дете беше в болница щяхте ли да изтърпите всичката тази помия?
Ако вие страдахте дали щеше да ви е приятно да се гаврят с живота ви?
Ако сте на път да загубите обичния си човек дали щяхте да понесете ежечасните репортажи по темата?
Никой не дава шанс на Цветелина Стоянова да оцелее.
Всички се надяват трагедията да продължи, за да могат да я експлоатират до безкрайност.
Защо когато гимнастичките носят златни медали репортажите продължават броени секунди, а когато замирише на кръв се запълват цели емисии?
Така ли се отнасяте към хората прославили България?
Не ви карам да замълчите, а да бъдете коректни!
Защото гаврата е безкрайна и това повече не може да се търпи!
Стига сте дрънкали глупости, стига сте плюли, стига сте говорили гадории.
И къде е сега СЕМ?
Защо не се самосезира?
Защо не глоби медиите и журналистите, които по недопустим начин ровят в живота на момичето?
Защо всички институции мълчат вместо да се задействат срещу водопада от простотия, който се излива вече два дни?
Защото така е забавно?
Да, на чужд гръб и сто тояги са малко!
Бъдете хора и се молете за Цветелина Стоянова!
Молете се да оживее, да се оправи, да оздравее, да се върне към нормалния си начин на живот.
Молете се и спрете с глупостите!
Защото днес страда тя, но утре ще сте вие!

И накрая, уважаеми журналисти, забравихте ли етичния си кодекс?
Ще ви го припомня, защото явно никога не сте го чели:
(обърнете специално внимание на точка 2.8. Самоубийства)

Етичен кодекс на българските медии

Съгласно конституцията на България и нейните международни споразумения в сферата на човешките права;
Като потвърждаваме, че всеки има основното право на свобода на изразяване, достъп до информация, защита на личното достойнство и неприкосновеността на личния живот и право на безопасност и сигурност;
Като потвърждаваме, че трябва да бъде гарантирано правото на медиите да работят без всякаква цензура;
Като съзнаваме, че за да се балансират тези права, медиите имат както свободи, така и отговорности, както права, така и задължения;
Като декларираме, че нашата основна цел, възприемайки духа и буквата на този Кодекс, е да уважаваме правото на обществото да получава и разпространява достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация;
Като признаваме своята отговорност да уважаваме тези права, ние, представителите на българските медии1, приемаме следните принципи2:

1. Предоставяне на достоверна информация на обществото

1.1. ТОЧНОСТ

1.1.1. Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.

1.1.2. Няма да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна.

1.1.3. Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци.

1.1.4. Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията.

1.1.5. В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки.

1.1.6. При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.

1.2. ПОПРАВКИ

1.2.1. Ще публикуваме ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация, и ще се извиним, ако е необходимо.

1.2.2. Ще предоставяме право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации.

1.3. ИЗТОЧНИЦИ

1.3.1. Ще се стремим да проверяваме информацията преди нейното публикуване, като търсим и използваме различни източници, и доколкото е възможно ще посочваме нейния произход.

1.3.2. Предпочитаме да използваме идентифицирани източници пред анонимните, чиято честност и надеждност не може да се прецени от обществото.

1.3.3. Няма да разкриваме поверителните си източници на информация.

1.3.4. Винаги ще посочваме, когато информацията не е потвърдена.

2. СЪБИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

2.1 ИДЕНТИФИКАЦИЯ

2.1.1. Ще събираме информация с честни и законни средства, без да скриваме, че сме журналисти.

2.1.2. Ако използваме уловки, скрити камери и микрофони или друга специална техника, както и прикриване на професионалната си идентичност, това ще става, само ако няма друг начин да осигурим изключително важна за обществения интерес информация; ще посочваме в информацията, че са използвани такива методи.

2.2. ТОРМОЗ

2.2.1. Няма да използваме заплахи, принуда и тормоз за събиране на информация.

2.3. НЕПРИКОСНОВЕНОСТ НА ЛИЧНИЯ ЖИВОТ

2.3.1. Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки.

2.3.2. Ще избягваме публикуването на снимки и записи, направени извън обществените места, ако засегнатите лица не са съгласни.

2.3.3. Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.

2.3.4. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.

2.3.5. Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот.

2.3.6. Съгласно практиката на Европейския съд за правата на човека публичните лица се ползват с по-ниска степен на защита на личния живот и затова информация за техния личен живот може да бъде разкривана, но само когато се налага от обществения интерес.

2.4. ДЕЦА

2.4.1. Ще проявяваме специална отговорност за спазване на правата на децата, включително и правото им да бъдат чути.

2.4.2. Няма да се възползваме от тяхната неопитност и доверчивост.

2.4.3. Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес.

2.4.4. Няма да разкриваме самоличността на деца, попаднали в беда или засегнати от престъпления.

2.4.5. Ще избягваме да интервюираме деца без съгласие на възрастни, отговарящи за тях.

2.5. ДИСКРИМИНАЦИЯ

2.5.1. Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.

2.5.2. Няма да посочваме расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла информацията.

2.6. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ЖЕСТОКОСТ

2.6.1. Спазваме презумпцията за невинност и не квалифицираме никого като "престъпник" преди издадена присъда.

2.6.2. Ако сме информирали за обвинения срещу някого, ще съобщим и за изхода от съдебния процес.

2.6.3. Ще проявяваме предпазливост при разкриването на самоличността на жертви на престъпления и свидетели на престъпления, особено в случаите на сексуално насилие, освен ако самите жертви не се съгласят да бъдат идентифицирани.

2.6.4. Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност отразяване на престъпления, насилие и жестокост.

2.6.5. Ще внимаваме да не бъдем използвани за платформа от онези, които насърчават, подбуждат или прилагат насилие; ще съобщаваме за техните действия с необходимата сдържаност и само ако това е в очевиден обществен интерес.

2.7. БЛАГОПРИЛИЧИЕ

2.7.1. Ще се придържаме към добър тон и благоприличие в нашите публикации.

2.8. САМОУБИЙСТВА

2.8.1. При съобщаване за самоубийства, ще избягваме да огласяваме подробности за начина, по който са извършени, за да ограничим риска от подражание

3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ

3.1. Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.

3.2. Ясно ще разграничаваме вземането на редакционни решения от търговската политика на медията.

3.3. Ясно ще разграничаваме редакционното съдържание от платените публикации, рекламните от спонсорираните материали.

3.4. Ние не приемаме каквито и да било лични, политически или финансови стимули, които могат да повлияят на нашата способност да предоставяме на обществото точна информация.

3.5. Няма да използваме достъпа си до информация като средство за лично облагодетелстване, особено по отношение на информация за развитието на бизнеса и финансовите пазари.

3.6. Няма да отразяваме събития или теми, в които имаме пряк личен интерес, или ще посочим личните си интереси, когато това има отношение към материала.

3.7. Уважаваме правото на журналиста да откаже да изпълни задачи, или да бъде посочен като автор на материали, нарушаващи буквата и духа на този кодекс.

3.8. Ние няма да плащаме на източници за информация, но където се наложи плащане, за да се получи информация, която обществото има право да знае, ние ясно ще посочим, че е било платено за нея.

4. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В МЕДИИТЕ И МЕЖДУ МЕДИИТЕ

4.1. Ние вярваме, че взаимоотношенията между медиите, както и между медийните професионалисти, работещи в тях, трябва да се характеризират с взаимно уважение и честна конкуренция, с цел запазване на авторитета на професията.

4.2. Ние вярваме, че обществото има право да знае кой притежава и контролира медиите.

4.3. Ние смятаме за неприемливи всички форми на плагиатство.

4.4. Ние уважаваме авторското право и спазваме авторскоправните споразумения.

4.5. Кратки извадки от чужди материали могат да се използват без разрешение, но задължително трябва да се посочва от коя медия са взети.

4.6. По-дълги откъси или цели материали от други медии могат да се използват само с предварително разрешение и като се посочат авторът и медията.

4.7. Ще подкрепяме наши колеги от други медии, когато те са несправедливо нападани или критикувани. От друга страна обаче, професионалната солидарност не ще бъде извинение за укриване или изкривяване на информация.

4.8. Ние вярваме, че журналистите, които са спазили буквата и духа на този кодекс, но са преследвани в съда от трети страни заради техни публикации, трябва да бъдат подкрепяни от медиите, в които работят.

5. ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС

5.1. Нарушаването на условията на този Кодекс може да бъде оправдано, само ако се докаже недвусмислено, че е било в обществен интерес.

5.2. По смисъла на този кодекс информацията "в обществен интерес" не бива да се обърква с информацията, която е "интересна на обществото"

5.3. Една публикация е "в обществен интерес", само когато:

Е в защита на здравето, безопасността и сигурността;

Съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт;

Предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано
------------------------------------------------------------------------
Допълнително по темата:
Просто замълчете!

Песен на месеца 27: Bodybangers ft. Victoria Kern - All That She Wants

Излезе поредната страхотна песен на Виктория Керн.
Песента е създадена от Bodybangers и е кавър на известната песен на Ace of Base - All That She Wants.
Насладете се на песента, както аз го правя през последните 24 часа.
Вече излезе и официалния клип!

Bodybangers ft. Victoria Kern - All That She Wants ( Radio Edit )



Bodybangers ft. Victoria Kern - All That She Wants ( Official video ) Promo

Bodybangers ft. Victoria Kern - All That She Wants ( Official Video ) + [превод]

Проект "Антипатия" - (1970-1989 г.)

Проект "Антипатия" - (1970-1989 г.)



До 90-те години на 20 век хомосексуалността е била считана за психично заболяване, което, както всички психични заболявания, следва да бъде лекувано.

От лечението на това заболяване може би най-силно се вълнувала армията на Южна Африка през 70-те и 80-те години на 20 век.

По времето на апартейда проектът "Антипатия" принуждава всички хомосексуални членове на армията – мъже и жени, да се подложат на редица манипулации за смяна на сексуалната ориентация, включително и операции за смяна на пола, като най-крайна мярка, с цел да се "изкорени" хомосексуалността от Южноафриканската армия.

По неофициални данни над 900 човека (предимно млади мъже) са подложени на химическа кастрация, електрошокова терапия, медикаментозно лечение, както и много други ужасяващи и дори извратени медицински експерименти в периода 1971-1989 г.

Военните психиатри, с помощта на военните капелани, упорито преследвали заподозрените хомосексуалисти и ги изпращали в психиатрични центрове за "лечение".

Това било част от секретната мисия на правителството, бореща се с хомосексуалната ориентация на военните.

Добрата новина е, че през февруари 2013 г. оглавяващият експеримента – канадецът д-р Обри Левин (Доктор Шок) е осъден на 5 години затвор, след като през 2010 един от "пациентите" му показал на полицията видеозапис на "лечебните процедури".

Неговите показания пред съда били подкрепени от още 30 човека, преминали "курса на лечение".

Хименопластика и ползите от нея

Хименопластика и ползите от нея
Този клип е създаден по желание на: sopolche





Хименопластиката представлява хирургическа процедура, целяща възстановяването или реконструкцията на пръстеновидната кожна мембрана, която частично покрива отвора на влагалището (т.нар. "химен").
При разкъсването на химена се наблюдава кървене, което в повечето случаи е в резултат от първия полов контакт на жената.
По време на хименопластиката бива съшита тъканта и по този начин се "възстановява девствеността".

В повечето случаи хименопластиката включва съшиването на разкъсаните ръбове на химена.
Използват се резорбируеми хирургически конци.
Процедурата често се използва от някои жени в опит да си възвърнат девствеността.
Въпреки че операцията няма да направи жената отново девствена, при разкъсването на съшития химен ще се наблюдава кървене и ще е налице известна болка.
Освен това, тъй като в хода на процедурата стените на влагалището се прибират, при някои жени операцията може да има като резултат завишено сексуално удоволствие.

В зависимост от пациента и вида процедура, възстановяването може да трае от няколко дни до шест седмици.
След възстановяването, хименът ще е в същото състояние, в каквото е бил и преди разкъсването му, но е възможно жената да установи, че влагалището е по-тясно от преди.
При осъществяване на първи полов контакт след периода на възстановяване, хименът ще се разкъса и може да се очаква известно кървене.
След операцията не остават видими белези.

Операцията е препоръчителна при:
- Раждали жени, които искат да изненадат партньорите си;
- Жертви на сексуално насилие;
- Жени с културен или етнически произход, където непокътнатият химен се възприема като доказателство за девственост;
- Жени, на които предстои брак;
- Жени, които искат да се почувстват подмладени.

Възможно е целостта на химена да се наруши или същият да се разкъса и по причини различни от полов акт, като например интензивни физически упражнения или употреба на тампон.
При такива обстоятелства, много жени предпочитат хименът им да бъде реконструиран, което се постига именно чрез хименопластика.

Не приемайте тази статия като медицинска консултация.
При нужда се обърнете към лекар, които да ви прегледа и да ви консултира.

Гей парад и еднополов брак

Гей парад и еднополов брак



1. Какво е гей парад?

Гей парадите или ЛГБТ паради (или още паради на гордостта, прайд събития, прайд фестивали, прайд шествия, от англ. pride – гордост) са събития на ЛГБТ културата, събиращи гей мъже, лесбийки, бисексуални, трансполови и хетеросексуални хора.
Според региона могат да съчетават карнавални елементи, протестни шествия или и двете.
Повечето такива събития се провеждат веднъж годишно, най-вече в края на юни, в памет на Стоунуолските бунтове и имат за цел да консолидират общността на ЛГБТ хората, да повишат видимостта им и да декларират подкрепа за недискриминацията им и социалните им, граждански и политически права.

2. Какво е еднополов брак?

Еднополов брак (наричан още "гей брак") е термин, означаващ признат от гражданското право или обществото брак между двама души от един и същ пол.
Други законови институции, наподобяващи брака, са гражданският съюз и съвместното съжителство.
Термините "гей-брак" и "хомосексуален брак" понякога не са съвсем точни, тъй като единият или и двамата партньори в подобна връзка може да не са "гей" или "хомосексуални".
Те могат да бъдат както хомосексуални, така и бисексуални, транссексуални и пр.

В края на 20 и началото на 21 век, се оформя една нарастваща тенденция за признаване на правото на граждански брак и на еднополовите двойки.
Това законово признаване им предоставя широк спектър от права, като тези на съвместно социално осигуряване, наследяване, данъчно равенство и пр., недостъпни за небрачните двойки.
Ограничаването на правото на брак само върху разнополовите двойки, лишава еднополовите двойки от такива правомощия, и ако първите могат сами да избират дали да сключат брак и да ги придобият, на вторите тази възможност им е отнета от закона.
И макар че някои от горепосочените права, могат да бъдат подсигурени чрез други правни средства (примерно чрез договори), еднополовите двойки продължават да се сблъскват с трудности в областта на наследяването, болничните посещения и имиграцията.
Липсата на законово признаване също лишава еднополовите двойки и от правото на осиновяване.

3. Защо няма еднополов брак в България?

Чл. 46, ал. 1 на Конституцията на Република България гласи, че: "Бракът е доброволен съюз между мъж и жена.".
Липсата на политическа воля е причината да не може да се промени този текст в Конституцията и да се узакони еднополовия брак.
Но има и друга законова алтернатива за еднополовите семейства в България.
През 2008 г. Комисията за защита от дискриминация изпраща Препоръка № 2/01.07.2008 г. до Министерски съвет.
В нея КЗД препоръчва на Министерски съвет да въведе в Семейния кодекс т.нар. фактическо съжителство за разнополови и еднополови двойки.
За съжаление псевдоморала на управляващата класа не позволява на Министерски съвет и Народното събрание да узаконят фактическото съжителство.

Ще се присъедините ли към гей парада?
Одобрявате ли еднополовия брак?
Отговорете на въпросите с коментар под видеото!

Препоръка № 2/01.07.2008 г. на КЗД (след текста на английски)
------------------------------------------------------------------------ 
Gay parade and same-sex marriage


1. What is the gay parade?

Pride parades (also known as pride marches, pride events, and pride festivals) for the LGBT community are events celebrating lesbian, gay, bisexual, and transgender (LGBT) culture and pride.
According to the region can combine carnival elements, protest marches or both.
Most of these events are held annually, mostly in late June, to commemorate the Stonewall Riots and aim to consolidate the community of LGBT people, to increase their visibility and to declare their support to stopping discrimination against them and to protect their social, civil and political rights.

2. What is same-sex marriage?

Same-sex marriage (also called "gay marriage") is a term denoting marriage between two people of the same sex recognized by civil law or society.
Other legal institutions like marriage are the civil union and the cohabitation.
The terms "gay marriage" and "homosexual marriage" are sometimes not quite accurate, because one or both partners in such a relationship may not be "gay" or "homosexual".
They can be homosexual or bisexual, transgender or intersexual and etc.
In the late 20th and early 21st century is formed a growing trend towards recognition of the right of civil marriage to same-sex couples.
This legal recognition provides them with a wide range of rights as a joint social security, inheritance, tax equality and etc., which are inaccessible to unmarried couples.
Restricting the right of marriage only to heterosexual couples, deprives same-sex couples of such powers and if the first be able to choose whether to marry and acquire them, at the second this opportunity is taken away by law.
And although some of the aforementioned rights can be secured through other legal means (for example through contracts) same-sex couples continue to face difficulties in matters of succession, hospital visits and immigration.
The lack of legal recognition also deprives same-sex couples from the right of adoption.

3. Why have no same-sex marriage in Bulgaria?

Article 46 paragraph 1 of the Constitution of the Republic of Bulgaria states that: "Marriage is a voluntary union between a man and a woman.".
Lack of political will is the reason we can not change the text of the Constitution to legalize same-sex marriage.
But there is another legal option for same-sex families in Bulgaria.
In 2008 the Commission for Protection against Discrimination(CPD) sends Recommendation № 2 / 01.07.2008 to the Council of Ministers.
In it CPD recommends to the Council of Ministers to introduce in the Family codex so-called actual cohabitation for heterosexual and same-sex couples.
Unfortunately the fake moral of the ruling class does not allow the Council of Ministers and the National Assembly to legalize cohabitation.

Will you join to the gay pride?
Do you approve of same-sex marriage?
Answer of the questions with comment below the video!

Recommendation № 2 / 01.07.2008 of Commission for Protection against Discrimination

стр.1

стр.2

стр.3

стр. 4

стр. 5

стр. 6

стр. 7

стр. 8

стр. 9

стр. 10

Експериментът на Джоунс: Третата вълна

Експериментът на Джоунс: Третата вълна



Бихте ли станали член на Нацистка партия?
Бихте ли участвали в масови митинги и преследвания?
През 1967 г. учителя по история Рон Джоунс провежда един социален експеримент със своите ученици в гимназията Kибърли, Пало Алто, в щата Калифорния.

Учениците на Джонс били категорични, че не биха се включили в движението на нацистите преди и по време на Втората световна война при каквито и да е обстоятелства.
Пред своя професор всички ученици заявили, че щели категорично да устоят и да не участват в подобно движение.
Джоунс решава да помогне на своите ученици да разберат по-добре социалните влияния, които са съществували по времето на Нацизма.
Професорът организира учениците в движение наречено "Третата вълна" и провежда един кратък експеримент, чието развитие дава изненадващи резултати.

Професорът по история създава условия, които симулират някои от нацистките социални условия за периода от пет дни сред своите ученици.
До края на експеримента учениците му не осъзнават какво става.

За ужас на Джоунс престорената игра става доста реална.
Пред очите му учениците изграждат една система с вярвания аналогични на тези от нацистката система, включващи подобни методи за контрол, дисциплина и обединение.
Джоунс подава определени вербални стимули и въвежда строг модел на поведение.
Историкът прави няколко прости неща:

Първо ограничава всички отговори в клас до изречения от три или по-малко на брой думи - това води и до определянето на нови "невербални" лидери;
Въвежда се използването на поздрав - неслучайно поздрава бил подобен на този, който бил използван от нацистите;
Въвеждат се девизи като "сила чрез обединение", които трябва да се извикват от учениците - членове на новото общество - в един глас;
Изработват се плакати, избират се и нови членове от другите класове и се въвежда задължителна стойка при седене в час;
Джоунс дава името "Третата вълна" на новото движение;

Групата нараства до 100 членуващи ученици и последва издаване на членски карти;
Всеки, който изказва несъгласие с установените стандарти от групата просто бива изключен;

Джоунс си позволява да отиде още по-далеч като обявява, че кандидат президент на САЩ ще направи посещение за да обяви формирането на Третата Вълна.
Учениците са поканени в аудиториума за да гледат събитието, което ще се излъчи по телевизията.
На следващия ден около 250 ученици пристигат в аудиториума носещи своите специални униформи и значки.
Те вярват, че са на път да станат част от национално движение.
Докато всички стоят и чакат излъчването, Джоунс пуска запис на нацистки митинг и историята на Третия Райх.
Учениците стоят втрещени постепенно осъзнавайки, че виждат своето отражение на екрана.

Самият Джоунс споделя, че сам се учудва на това колко бързо учениците възприемат правилата за дисциплина.
Той въвежда успешно идеите за сила чрез обединение, сила чрез действие и сила чрез гордост.

За пет кратки дни здрави и нормални ученици от гимназията Къбърли, Калифорния, сформират група, прочистват "интелигенцията" си и са готови да последват национален лидер.
Изпитват гордост от факта, че разчитат на принудата и дискриминацията като средство за организация.
Тези ученици едва ли ще получат по-добър урок по история и социална психология.
Самият Джоунс напуска работата си.

Експеримента остава в тайна дълги години.
В крайна сметка Джоунс описва всичко, което се е случило в една от 30-те си книги "Лудостта няма заместител", доста след като е вече приключил с преподаването.
Направени са пиеса и филм по разказите на Джоунс.

Хронология на експеримента според Рон Джоунс

Ден 1 (Понеделник): Дисциплина

След интензивни упражнения за поддържане на правилна стойка на тялото, бързина на движенията и отговорите, концентрация и енергичност, унифицираният начин на реагиране на заповеди и въпроси на учителя става по-важен от съдържанието.
Резултат: вниманието на учениците е по-фокусирано от обичайно, повече ученици вземат участие в часа.

Ден 2 (Вторник): Общност

Двама ученици трябва да повтарят свързани с темата лозунги, след което, постепенно се включва целият клас.
Разучават поздрав с ръка, който да се изпълнява когато учениците се срещат и извън класната стая.
Резултат: учениците се забавляват и се чувстват съпричастни към заниманието и групата.

Ден 3 (Сряда): Действие

Учителят издава членски карти на всички, които искат да продължат участието си в експеримента.
Всички ученици остават, а към тях се присъединяват още тринайсет.

Учениците получават различни индивидуални задачи:
- да докладват за членове на общността, които нарушават правилата;
- да направят проект за знаме на движението;
- да не позволяват на ученици, които не са членове на общността да влизат в класната стая;
- да научат до следващия ден имената и адресите на всички членове;
- да убедят в полезността на правилната стойка и да обучат двайсет ученици от съседната прогимназия;
- да прочетат брошура и да докладват за съдържанието й пред класа.
Всички получават задача да дадат името на доверен приятел, който би искал да се включи в "Третата вълна".
До края на учебния ден в организацията се включват 200 ученици.

Резултат: Посредствени непопулярни ученици, които до този момент са били пасивни, са мотивирани и се включват активно.
Някои от най-интелигентните, уверени и популярни ученици участват вяло и не се чувстват стимулирани.

Ден 4 (Четвъртък): Гордост

В часа по история присъстват осемдесет души.
Учителят съобщава, че заниманията не са експеримент, а част от национална програма, в която са се включили хиляди ученици, които искат да работят активно за политически промени.
Присъстващите са специално подбрана група, която да представлява региона.
В нейни ръце е бъдещето на страната.
Членовете на организацията са поканени на събрание, което ще се проведе на следващия ден.
Предстои официалното учредяване на националната младежка програма.
Резултат: Учениците са ентусиазирани.

Ден 5 (Петък): Събранието

Учителят съобщава, че не се учредява национална организация и обявява приключването на експеримента.
След излъчването на филм за Третия Райх Джоунс заявява, че поведението на участниците в експеримента е било подобно на това на жителите на Нацистка Германия и споделя изводите си, че всички хора попаднали в подобна среда биха могли да се държат по подобен начин, тъй като вярват, че човешката природа е изначално зла и хората не биха могли да поддържат социален ред без силен лидер.

Писмо до Омбусмана Мая Манолова за фактическото съжителство в Семейния кодекс

                                                                        До Омбудсмана
                                                                        на Република България
                                                                        гр. София


    Уважаема г-жо Манолова,

    Казвам се biggeorge и живея в Моя град.
    Пиша Ви това писмо, за да Ви запозная с един проблем, за чието решаване се надявам, че можете да помогнете.
    Ето кратка хронология:
    През 2013 г. установих, че в България еднополовите двойки не могат да сключват граждански брак.
    В началото на 2014 г. написах писмо до Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите към Народното събрание.
    Те препратиха писмото ми до Омбудсмана Константин Пенчев и ме насочиха към Комисията за защита от дискриминация.
    След кратка кореспонденция с КЗД получих от тях Препоръка № 2/01.07.2008 г.
    В нея КЗД препоръчва на Министерски съвет да въведе в Семейния кодекс т.нар. фактическо съжителство за разнополови и еднополови двойки.
    След като получих тази информация се обърнах към Министерски съвет.
    Отговориха ми с нелепо мотивиран отказ.
    През есента на 2014 г. се обърнах към Председателя на Народното събрание Цецка Цачева с молба за съдействие за изпълнение на Препоръка № 2/01.07.2008 г. на КЗД, но и от там получих отказ.
    После реших да изчакам с надеждата, че институциите (Министерски съвет и Народното събрание), към който съм се обърнал сами ще предприемат мерки за промяна на Семейния кодекс, съобразно с Препоръка № 2.
    До този момент нищо такова не се е случило.
    Това, което ме провокира да Ви пиша е репортажа на Миролюба Бенатова за еднополовото семейство, излъчен на 05.06.2016 г. в предаването „Комбина“ по Нова телевизия.
    Г-жо Манолова, моля Ви да ми отговорите на един въпрос:
    Кой може да убеди Министерски съвет или Народното събрание да захвърлят псевдо моралните си съображения и да променят Семейния кодекс като въведат фактическото съпружеско съжителство, както на разнополови, така и на еднополови двойки?
    Признавам, че аз не успях с това начинание.
    Надявам се, че Вие ще постигнете заветната цел.


    08.06.2016 г.                                         С уважение:
    Моя град                                               biggeorge

Турско робство или османско владичество

Турско робство или османско владичество



1. Що е то робство?

Робството е социално-икономическа или правна система, при която хора, наричани роби са разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци.
Робите не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд.
Те могат да бъдат купувани, продавани или притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане.
Лишени са от правото да се придвижват, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си, а в някои правни системи собствениците имат правото дори да изтезават или убиват своите роби.

2. Били ли са българите роби?

Българите между 1396-1878 г. никога не са имали статута на роби, т.е. на вещи, които могат да бъдат продавани, купувани, убивани, когато собственика им пожелае.
По-голямата част от завладените и покорени народи в европейската част на Османската империя изповядващи източноправославното християнство са наричани рая.
Раята е социална група в Османската империя, обхващаща хората с нисък социален статус, които не се ползват с данъчни привилегии, за разлика от съсловията на военните (аскер) и робите (кул).

3. Кой е правилният термин?

Спорът "робство" или "владичество" е напълно излишен.
И двата термина са валидни - зависи кой ги употребява.
Истинската беда на "робството" или "владичеството" не е в това добре или зле е живял българският народ, а как и какви са били възможностите му за прогресивно развитие, т.е. могъл ли е да следва пътя на семейството на европейските народи и европейската цивилизация, към която принадлежи от 7 век.
Там е истинската трагедия, а не в споровете коя квалификация е правомерна - "робство" или "владичество".
Статутът на българския народ в ислямската империя до началото на 19 век, въпреки че не е робски в юридическия смисъл на понятието, е статут на народ, който е обект, а не субект на управлението на държавата.
Българският народ е лишен от социалните слоеве, които са естествените водачи на всеки народ в тази епоха - аристокрация, буржоазия, висше духовенство.
Поради това изостава фатално от технологиите, от образованието и културата.

Най-страшното е демографската катастрофа.
В средата на 14 век българският народ е между най-големите европейски народи - според изчисленията на проф. Христо Гандев - 1,5 млн. души.
Толкова са били и немците, и французите, а англичаните са били с 400 000 по-малко.
Сега тези народи са по 60-80 милиона души без колонистите, изпратени в Америка, Австралия и Африка.
Българите пряко сили с диаспората в близката чужбина са 10-12 милиона души.

Лишен от държавните лостове за въздействие върху демографското си състояние, българският народ губи десетки милиони души, като частта на потурчените е може би най-малка.
Демографските загуби са много по-големи в резултат на порумънчване, посърбяване, гърцизиране, русификация и украинизация на огромните емигрантски вълни или на дебългаризационни процеси по граничните зони на българската етническа общност с народи, запазили известна автономност или някои свои висши институции - Вселенската гръцка или Сръбската печка патриаршия.
При Освобождението в 1878 г. българския народ е само 2 милиона и този факт ни изхвърля като нация и държава от възможността сами да определяме бъдещето си.

Каквото и да се каже - "робство" или "владичество", това което е било между 1396 и 1878 г., си има едно точно име - катастрофа за българския народ и държава.