Има ли някоя, която иска да постудува с мен?

Има ли някоя, която иска да постудува с мен?
А дано, ама надали!

Всяка есен се случва едно и също нещо.
Започва захлаждане и аз изпадам в истерия.
При мисълта, че ще прекарам следващите шест месеца на студ и в затворено пространство и ми се иска да изпищя ужасено.
А-а-а-а-а-а-а ...
Искам да съм навън-н-н-н ...
Последните няколко дни спя завит с юрган и одеяла.
Снощи се събудих в пет сутринта задушавайки се от тежестта на завивките.
Кошмарът беше пълен!
Не понасям зимата.
Не понасям студа.
Не понасям затворени помещения.
Не понасям студени затворени помещения.
Прибрах си цветята от терасата в стаята.
Застлах си леглото с родопското одеяло.
Сега чакам да дойде пролетта и пак да изкарам цветята навън и да легна на чаршаф.
Ех, мечти!
Прекарвам целият си ден в затворено пространство.
Така ми се иска да съм навън и да се мотам на чист въздух.
А като завали сняг и започне да се пързаля по улиците, тогава ще стане страшно!
И тази година студа започна от много рано.
Още е октомври, а вече е кучи студ.
Ненормално време!
Иска ми се да се облека с къси гащи и риза и напук на студа да хукна навън облечен като за лято.
Искам да тичам по вятъра като кон вихрогон.
Искам да се излежавам на слънце като гущер на припек.
Искам да се мотам из тревите летни, докато слънцето залязва.
Искам денят да е по-дълъг от нощта.
Искам да няма студ.
Искам да е вечно лято.
Искам времето да спре, защото отново и отново всяка пролет се "раждам" от кеф, че идва топлината, а всяка есен "умирам" от ужас, че идва студа и честно да си призная ми писна от това.
Искам животът ми да бъде хубав.
Поне като е студено да има коя да ме топли в студените зимни нощи.
Поне това!
Искам да има коя да ме успокои, когато сънувам кошмари.
Искам да има някоя, до която се събуждам.
Поне като ми е студено да не съм сам.
"Студът е по-малък, когато има с кого да го споделиш."
Това е най-мъдрата мисъл, която съм измислял.

Зимата идва.
Има ли някоя, която иска да постудува с мен?
А дано, ама надали!