biggeorge Lyrics

неделя, 2 декември 2012 г.

Агресията

Агресията
Има ли виновни?
-----------------------------------------------
Цитат(naleksa @ 16/08/2012, 08:01)
Въпроса е защо тези млади хора извършват брутални престъпления? Кое точно поражда тази жестокост и агресия-възпитанието, филмите и сериалите в които напоследък агресията е водеща или компютърните игри в интернет?
Как мислите вие- има ли виновни?
-----------------------------------------------

Липсата на човечност е основната причина да има толкова много насилие.
Вече не сме хора,станали сме зверове.
Ето онзи ден помогнах на една жена да си попълни документите и след като приключихме проведохме следния диалог:
Тя:"Благодаря ви много,колко ви дължа?!?".
Аз:"Нищо не ми дължите,това ми е работата!".
Тя:"Вие в коя стая работите?А,в тази!Добре в понеделник ще дойда при вас да се регистрирам!".
Аз:"Както си решите,избора е ваш!".
Тя:"Колко сте любезен с възрастните хора!Помогнахте ми за всичко!Благодаря ви много!".
Аз:"А,госпожо,не говорете такива неща,че си потъвам в земята от срам!".
Жената не очакваше помощ,а по-скоро да й кажа:"Госпожо има си образци,гледайте си и попълвайте!".
Е,да,ама ако я бях оставил сама да си ги попълва половината й неща щяха да са грешни и след това колегите щяха да й се карат защо е сбъркала,а така няма да има никакви грешки и утре регистрацията й ще мине като по мед и масло.
Това да съм любезен с хората и да се отнасям човешки с тях не ми струва нищо.
Влизам в "Кауфланд" и на рецепцията казвам:"Добър вечер,заповядайте!" и си подавам раницата.
Момичето ми взема багажа,подава ми номерчето и казва:"Заповядайте!",а аз й отговарям:"Благодаря!" и се усмихвам.
Прибирам си номерчето в джоба и се затътрям с количката навътре.
Е,добре де,думите "добър вечер","заповядайте" и "благодаря" не са толкова трудни за произнасяне,защо обаче никой не ги казва?!?
На касата момичето ми казва:"Доволни ли сте от покупката?",а аз й отговарям:"Да,много!" и пак се усмихвам.
След това отивам да си взема багажа,подавам си номерчето,а момичето ми пожелава:"Приятна вечер!",а аз й отговарям:"Приятна вечер и на вас!".
Ау-у-у,колко е трудно да бъдеш любезен,човечен,нормален!
Направо е смешно,защото нищо не се иска да се държиш добре с хората и да ги караш и те да се държат добре с теб.
Не съм ли прав?
Прав съм!
Личният пример е най-важен.
Ако не даваме личен пример държейки се човешки с останалите малките шматки няма как да се научат на човечност.
А те копират това,което големите хора правят.
Големите са зверове и децата стават зверове.
Т.е. не трябва да съдим тях,а да осъдим себе си,защото ние сме виновни,че те са такива каквито са.
Агресията им е плод на нашата агресия.
Още когато бях в 1 клас един съученик ме наби и никой не му направи забележка.
Наложи се майка ми да направи забележка на родителите му,заради което те ни намразиха за цял живот.
След това в 5 и 6 клас отново имаше много агресия,която не само,че не беше спряна,а дори се поощряваше от класната ми.
Накрая аз излязох лошия и се наложи да се преместя в друго училище.
Парадоксално,но факт - в новото училище изкарах трите най-хубави години от ученичеството си.
В средното и висшето агресията беше по-скрита,по-потайна.
Нямаше физически тормоз,но имаше психически,който е много труден за доказване.
Изтърпях си всичко,защото нямах алтернатива къде да избягам.
След това сам се набутах в агресивна среда в Интернет - сам съм си виновен,но аз смятах,че Интернет е една обетована земя,където всичко е коренно различно от реалния живот,а се оказа,че Интернет е точно копие на света,който ни заобикаля.
В крайна сметка осъзнах.че да си Човек в днешно време е трудна и неблагодарна работа.
А да бъда лош за мен не е добра идея,защото омразата създава омраза,агресията поражда агресия,а това се отразява на кармата ми.
Предпочитам да съм добър и да се отнасям добре с хората - така самият аз се чувствам по-добре,защото не мога да искам хората да се отнасят добре с мен,а аз да съм лош с тях.
Има една поговорка:"Каквото повикало,такова се обадило" и обикновено се използва в негативния смисъл,че като си лош ще получиш в отговор лошотия.
Но тази логика важи и в обратния случай - като си добър би трябвало в отговор да получиш доброта.
Не можем да искаме без да даваме ... ако искате нещата около вас да се променят давайте добър пример и малко по малко хората ще започнат да се държат по-човешки едни с други.
Но не става за един ден,за една седмица,за една година ... става за цял един човешки живот.
Не,че и аз понякога не злобея,но се старая миговете на злоба и ненавист към неправдите,които ме заобикалят да се редки и лични,така че да не нанасям вреди на хората около мен.
Хайде,стига толкова,че стана дълго,пък и вятърните мелници ме чакат.
Поздравявам ви:

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Източник:Агресията

7 коментара:

  1. Напълно съм съгласна с теб ( което се случва рядко, но сега е факт:)). С всичко, което си написал. Тъй като пътувам много и се срещам с най-различни хора, мога съвсем отговорно да заявя, че по-агресивни, начумерени, недоволни и злобни хора от софиянците никъде няма! ( то колко са софиянци е друг въпрос...). Веднага след като кацна самолетът ми преди няколко дни, се наложи да отида в близкия до нас супермаркет, за да си купя хляб. Няколко месеца общувам с усмихнати американски продавачки, които веднага щом ме видят ме питат как съм, как върви денят ми, от какво имам нужда и какво ще правя през следващите дни. Е, честно да си призная, понякога ми идва в повече този разпит. Дотолкова свикнах обаче с това поведение, че когато влязох в кварталния магазин ми стана странно, че никой не ме посреща с усмивка и поздрав. Не го приех твърде лично и продължих към хляба. Взех го и се наредих на касата. Веднага щом дойде моят ред се ухилих широко на продавачката без дори да чакам да ме поздрави и й казах „Добър ден”. Както беше забила поглед в касата, тя се обърна и ме погледна доста недоверчиво изпод вежди и за моя най-голяма изненада не каза нищо. Маркира ми хляба и без да ме поглежда измърмори под носа си сумата, която дължа. Платих и вземайки хляба й пожелах приятна вечер. Тя отново ме изгледа изпод вежди сякаш съм някакъв индивид с умствена изостаналост и неадекватно поведение и се обърна с досада отново към касата. На мен ми стана доста тъпо от тази ситуация. Незнам как е минал денят на продавачката, нито на какво се дължи нейното неприветливо и отблъскващо поведение, но успя да ми скофти и на мен настроението. Осъзнах, че отново съм се завърнала в сивата реалност и мрачното и студено време в страната е напълно в унисон с настроението на хората. Четох, че човек използва двойно повече мускули, когато се мръщи, отколкото кога се усмихва. Защо тогава е толкова трудно за някои хора да се усмихнат?!

    ОтговорИзтриване
  2. Мда-а,позната картинка! :D :D :D
    Затова,когато аз съм любезен с хората всички са много изненадани.
    А колегата Началник се дразни от любезността ми.
    Да се чуди човек защо ли?
    Реагира така все едно искам да му открадна работата ... :/ :D

    ОтговорИзтриване
  3. Много странна реакция, наистина. Кой знае какъв сърдит чичко е. На мен пък шефът ми се караше, че не се усмихвам достатъчно и ми правеше дълго време забележки преди да започна да се усмихвам изкуствено до ушите. Разбира се, това беше в Америка, не тук в България. Тук би било странно, ако съм ухилена широко на всеки клиент, че дори и на колегите. Трябва да има някаква златна среда, но със сигурност предпочитам лицемерната доброта и любезност пред явната неприязън и грубост.
    Виж на какво попаднах тези дни.
    http://gospodari.com/reports/ochevidna-diskriminaciya#beginVideo
    това направо ме вбеси! Толкова много се ядосах, че ако живеех в Пловдив нямаше да използвам услугите на тези "хора", които показаха в репортажа, а щях направо да ги линчувам. Как може да има такива изроди?! По друг начин не мога да ги нарека! Изобщо как може в Европейска държава ( май сме Европейска само на хартия) да се държат така с хора в неравностойно положение. Като се замисля ние как мрънкаме, че не се държат добре с нас, представям си какво им е на хората, които са зависими от другите хора! Наистина е много тъжно и се надявам скоро обществото да се промени. Поне аз строго осъждам такива действия и "хора", като тези в репортажа не би трябвало съществуват и да функционират в едно цивилизовано общество!

    ОтговорИзтриване
  4. Вчера колегата Началник ми направи забележка,че си говоря с хората и ми каза,че сме дошли да работим,а не да си говорим с хората.
    Основната част от работата ми е говорене - така информирам хората за всичко,което могат да ползват като услуги и т.н.
    А той тръгнал да ми обяснява,че не трябва да си говоря с клиентите и да си разказвам живота ... ще си разказвам каквото си искам на моето си бюро.
    На неговото той да си прави каквото си иска!
    Повечето неща от живота ми,които разказвам на хората са за пример - за да знаят какво да правят или да не правят.
    А днес колежката Клюкарка започна да ми се кара защо умишлено съм я набутвал в проблеми.
    Да,бе да,аз всеки ден планирам как да я набутам в нещо.
    Нямам си друга работа! :X
    Толкова е гневна,че сина й не си е намерил работа,че си го изкарва на всеки срещнат.
    А ситуацията днес беше следната - колежка от друга администрация идва да си подпечата документите при нас и ме пита къде е печата.
    Аз й казвам:"При колежката!" и си продължавам да си регистрирам човека при мен.
    Оная отива при колежката Клюкарка и й казва:"Подпечатайте ми документа!".
    Колежката го подпечатва и оная си тръгва.
    След това колежката се обажда на секретарката на директорката да пита каква е тая дето иска печат на документа си.
    След като разбира,че не била нейна работа да й подпечатва документа се обръща към мен и ме пита:"Георги,ти си ми прати тая?".
    Аз й казвам:"Да,аз я пратих при теб!".
    А тя:"Ти защо ме вкарваш в проблеми - принуждаваш ме или да й подпечатам бележката,или да й откажа!?!".
    Е,мама й стара,тя да не е бебе - работи в тази администрация вече 25 години.
    Ако не може да откаже да сложи един печат за какво е?
    Аз не съм длъжен да поемам всеки клиент,който влезе през вратата.
    На нея това й е работата - печата е при нея и от нея зависи на кого ще подпечата документите.
    Моята работа е ясна - да обслужвам клиентите,доколкото мога.
    Като не мога затова са тя и колегата Началник.
    Колежката Клюкарка и колегата Началник искат аз да отказвам на хората,аз да ги подписвам,аз да ги регистрирам,аз да ги прекратявам,аз да ги възстановявам,аз да ги обслужвам,а през това време те двамата да си гледат по цял ден кефа.
    Е,могат ли или не могат да си гледат тяхната работа и да не се ебават с мен!
    Защото и аз мога да си прехвърлям работата на тях,но не го правя - чудят се как да ме натоварят с колкото могат повече работа и да ме разболеят като баща ми - него го претоварваха с работа,докато накрая не получи инсулт.
    Сега тия двамата искат да поболеят и мен. >:[
    Писна ми от тях! :|

    ОтговорИзтриване
  5. И не искам да коментирам как се държат с хората,който имат проблеми или са болни,или са инвалиди,или са бедни и съсипани от живота.
    Отношението им е крайно лошо към всички!
    Все едно са натрапници,които им пречат а си гледат кефа!
    Това е недопустимо! :X
    Затова твоят репортаж не ме учудва - тези неща са реалност в България! :|

    ОтговорИзтриване
  6. Твоите колеги явно са от онзи тип хора - "дребните човечета". Така съм кръстила тези, които мразят всичко живо освен себе си, ненавиждат всеки, който ги превъзхожда с нещо и са отегчени от живота си. Винаги някой друг им е крив и обвиняват него за своята некадърност. В същото време са толкова комплексирани, че им е нужна жертва, върху която да избиват комплексите си. С такива хора има 2 начина да се справиш. Първият е по-труден - да се държиш мило и любезно, дори когато са недоволни от теб. Усмихваш им се, на кеф си, не им отговаряш с агресията, която те ти изпращат и това направо ги съсипва и разяжда отвътре:) Вторият начин е да ги игнорираш и да не им се връзваш, т.е. не реагираш по никакъв начин на нападнките им, нито положително, нито отрицателно. Това пак ще ги вбеси още повече и накрая ще се откажат да те тормозят. И двата начина работят, изпробвала съм ги :)

    ОтговорИзтриване
  7. Предпочитам първия начин,защото ще ми се наложи още 10 месеца да работя с тях.
    Не става да ги игнорирам.
    Ще си бъда естествен и няма да обръщам внимание на негативизма им. (sun)

    ОтговорИзтриване

Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!