biggeorge Lyrics

вторник, 27 ноември 2012 г.

Приятелски секс?!?

Приятелски секс?!?
Правили ли сте секс с (най-добрият/та си) приятел/приятелка?

Преди няколко дни ме накараха да измисля въпроси за дискусия и аз измислих три :
Какво е за вас приятелството?
Имате ли най-добър приятел/ка?
Възможно ли е да има истинско приятелство между мъж и жена или то рано или късно се превръща в нещо повече (или пък се изчерпва и прекъсва)?!?


Тази вечер дискусията предприе неочакван обрат,защото секса се намеси в чисто приятелските отношения и това породи нови въпроси :
Правили ли сте секс с (най-добрият/та) си приятел/приятелка?
Промениха ли се отношенията ви след секса?
Запазихте ли приятелството си или се разделихте завинаги(или пък задълбочихте връзката си)?


Можете да тълкувате въпросите и в хетеросексуални(мъже и жени приятели),и в хомосексуални(мъже приятели,жени приятелки) отношения.
Надявам се,че ще отговорите и на първите три въпроса!

П. п.:Моля ви,не опошлявайте темата с простотии - бъдете умерени в лигавенето,защото темата е интересна и е добре(доколкото е възможно,разбира се!) стоте поста да бъдат запълнени със смислени съждения.

П. п. п.:По темата - не съм правил приятелски секс ,но очаквам предложения,ако на някоя й се прави с мен ...
Ух,изчервих се!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Източник:Приятелски секс?!?

33 коментара:

  1. Отдавна не бях чела блога ти и се учудих какви неща те вълнуват:) Да не би да си получил предложение, че се чудиш толкова по този въпрос? :)
    Отначало като прочетох въпроса бях сигурна, че категоричният ми отговор е „НЕ”, но след като се позамислих може би бих казала „ДА”. Всичко зависи от това какво разбираш под „приятел”. Защото все пак и интимните връзки с т.нар гаджета, пак са приятелства. Никой няма връзка с човек, който счита за враг :) Така, че естествено, че секса се прави с приятел. Но явно имаш предвид човек, с който не сте заедно и нямате интимни отношения, т.е. не гадже. Е в такъв случай отговорът ми е „НЕ’. Но пък тук изниква вторият въпрос – какъв секс имаш предвид – реален или виртуален? Защото в днешно време е доста разпространен и вторият тип. Ако виртуалният се причислява към секса с приятел, в такъв случай отговорът ми ще се промени на „ДА”. Не смятам, че е много редно, особено когато човек е обвързан, но понякога се налага. В моя случай беше в услуга на моя много добър приятел, който е толкова самотен и никого си няма и знаех, че така ще го направя щастлив. Което разбира се, не ме оправдава. Все още смятам, че дори виртуалния секс не е редно да се прави с приятел.
    Какво е за мен приятелството? – За мен приятелството е отношения с даден човек, с който можеш да споделиш всичко, което те вълнува във всеки един момент. Освен това, знаеш, че този човек се интересува от това, което ще му споделиш. Приятелство за мен е в 3 през нощта да се обадиш на приятел и той да е готов да поговори с теб или да дойде да те види, ако се налага. Поне аз така бих направила за всеки един мой приятел, без да му искам повече обяснения. Приятелство е да казваш винаги истината на човека, когото смяташ за приятел, дори да знаеш, че това няма да му е приятно. Спреш ли да си искрен, значи не си и приятел. Приятелство за мен е също така да се интересуваш от живота на приятелите си, а не да чакаш само те да се интересуват от твоя. Имах една приятелка, която ми се обаждаше, само когато искаше да й свърша някоя услуга, без дори да ме попита как съм. Това не смятам, че е приятелство. Много е вярна приказката „приятел в нужда се познава”, изпитала съм я многократно и за съжаление доста малко мои приятели са издържали този тест. Аз, от своя страна, гледам винаги, когато мога с нещо да помогна, независимо какво ми коства. Даже много мои приятели ме питат защо го правя. Аз пък им отговарям „ еми защо пък да не го направя, когато мога?!”. Забелязала съм, че доста хора се въздържат да помогнат на някой, дори когато могат, защото разсъждават какво ще получат в замяна. Това е толкова меркантилно мислене, че дори не смятам да го коментирам.
    Имате ли най-добър приятел/ка? – Имала съм преди, вече не мога да кажа, че имам. Най-вече защото тези т.нар най-добри приятели са се оказвали не толкова добри. А и не смятам, че е редно да се вманиачиш по даден човек, да му лепнеш етикета „най-добър измежду всички” и да сложиш целия си живот в ръцете му. Освен това хората се променят, за добро или лошо. Така, че ако един човек ти е най-добър приятел в даден момент, не значи че в бъдеще няма да промени светогледа си и да станете толкова различни, че дори приятелството между вас да бъде невъзможно.

    ОтговорИзтриване
  2. Възможно ли е да има истинско приятелство между мъж и жена или то рано или късно се превръща в нещо повече (или пък се изчерпва и прекъсва)? – Категорично смятам, че е възможно. В 9-ти клас срещнах най-добрия си приятел и оттогава станахме неразделни до завършването. Седяхме на един чин и си споделяхме всичко. Не отричам, че имаше момент, в който се харесвахме взаимно, но понеже той чакаше аз да предприема нещо, а аз пък чаках той да предприеме нещо и накрая никой нищо не предприе и си останахме просто приятели и до ден днешен. За което съм много благодарна! Наистина бяхме много близки, дотолкова, че нашите съученици са ни питали дали не сме гаджета, но никога не сме били. След като завършихме, той влезе да учи медицина и беше много зает, аз пък пътувах и се занимавах с други неща, но въпреки това си останахме много добри приятели. Веднъж ми се случи нещо, на което повечето хора не биха повярвали, но все пак ще го споделя. Аз си имах приятел, той си имаше приятелка, обаче преди един 8-ми декември ми се обади много отчаян, че приятелката му го е зарязала и трябва да празнува сам 8-ми декември с колегите си. Беше много тъжен, че се налага да бъде сам в хотелската стая и ме помоли аз да дойда, защото така и така е платил капаро. Аз отначало отказах, но след като настоятелно ме помоли приех. Тогава отношенията ми с гаджето ми не бяха много добри, затова не ми беше зор какво той мисли по въпроса. Отидох с приятеля си, спахме в едно легло ( защото стаята беше спалня) и никога не съм си помислила да правя секс с него. За него не мога да гарантирам, тъй като е такъв човек, че би се възползвал, ако му дам знак, че желая (все пак е мъж), но никога не ми направи какъвто и да е намек по този въпрос. Така, че съм напълно убедена, че истинско приятелство между мъж и жена може да има. Ние с него вече сме приятели повече от 13 години, макар и да не се виждаме и чуваме толкова често (защото приятелката му е адски ревнива и ме мрази), но все още чувствам, че мога да му споделя всичко.
    Правили ли сте секс с (най-добрият/та) си приятел / приятелка? - С най-добрият приятел не, но с приятел съм правила виртуален секс, както написах по-горе и то точно защото ми е приятел и се нуждаеше от това. Повече не бих го направила.
    Промениха ли се отношенията ви след секса? – Може би да. Може би не. Той беше влюбен в мен още преди това, така че не смятам, че това е повлияло на чувствата му към мен. Моето отношение към него също не се промени. Но смятам, че беше грешка, защото по този начин подхраних надеждите му, че можем някога да бъдем заедно. Така, че за мен сексът под каквато и да е форма с приятел, не е никак добра идея!
    Запазихте ли приятелството си или се разделихте завинаги ( или пък задълбочихте възката си)? – Все още сме много добри приятели, но тъй като аз имам угризения на съвестта, а пък той се почуства излъган след това, не смятам, че сексът беше добра идея. Въпреки това приятелството ни си остана на същото ниво.

    Като заключение ще кажа само, че съм против приятелския секс, защото всяко приятелство би трябвало да има някакви граници. А и в секса винаги има намесени чувства, поне от страна на единия партньор. Така, че ако искаш да имаш приятелството на човек от противоположния пол трябва да се държиш с него както се държиш и с приятелите си от твоя пол :)

    ОтговорИзтриване
  3. Не съм получавал предложение за секс - нито от приятелка,нито от неприятелка. :D :D :D
    Но дори и да получа такова предложение няма да се съглася,понеже това няма да е секс от любов,а само приятелски секс - след секса приятелката ми ще си тръгне,с приятелството ни ще бъде свършено и тя повече няма да се върне в живота ми,а аз ще остана отново сам,затова най-вероятно не бих се съгласил на приятелски секс.
    Аз не бих правил виртуален секс - може би защото вече съм го правил и знам какво е ... оставаш хем незадоволен,хем самотен ... виртуалния секс е тъжна история.
    Ти пък ... няма невъзможно приятелство - просто заради някои приятели трябва да направиш по-големи компромиси.
    Разбира се,за всяко нещо си има граници,т.е. компромисите не бива да стават прекалени.
    Когато се стигне до този момент просто трябва да се отдръпнеш на разстояние и да си дадеш време да помислиш дали искаш да си приятел в този човек.
    Особено ако той/тя те използва най-нагло,а на теб това не ти е приятно.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Как да няма невъзможни приятелства, има разбира се. Не може да си приятел с един човек, който има различна ценността система от твоята, например. На мен ми се е случвало да съм приятелка с някой в детството и след това този човек да тръгне по път, който на мен не ми харесва и да не одобрявам действията му. Не мога да остана приятел с такъв човек. Или ако усещам, че приятелят явно ми завижда, също не мога да му остана приятел. Не е приятно някой да ти мисли злото зад гърба – и това също ми се е случвало. Така, че човек трябва да си подбира хората, с които да общува много внимателно, и ако нещо в тяхното поведение не му харесва, да продължава нататък. То оттам идва и думата „приятел” – човек, с който ти е приятно. В момента, в който ти става неприятно общуването с такъв човек, значи той няма място в кръга с приятелите ти.

      Изтриване
    2. Моето и твоето разбиране за невъзможно приятелство се различават леко. ;) :D
      Ти пак може да си приятел с изброените от теб видове хора,но няма да си им толкова приятел както би била,ако не бяха такива каквито ти ги описваш.
      Т.е. можеш да си приятел с всеки,но не всеки може да ти е приятел. ;)
      Разликата е,че общуването с тези,които са ти приятели ти носи душевно удоволствие,докато с други хора ще се измъчваш.
      Страшно приятелство ще е,няма що! :D
      Но аз съм бил "приятел" със зли хора и знам колко ми навреди в последствие това приятелство.
      Така че ... не искам да съм приятел с хора,които могат да ми забият нож в гърба.
      Но това не е невъзможно приятелство,а по-скоро подбор на приятелския кръг.
      Под невъзможно приятелство аз разбирам примерно приятелство между разведени хора или приятелство при току що разделени двойки - при такива хора не е възможно да има приятелство,което е разбираемо,разбира се. :)

      Изтриване
    3. Да, наистина се различават разбиранията ни. Аз пък мисля, че приятелството между разведени хора не е невъзможно. Има много хора, които са разведени и продължават да са приятели. Всичко зависи от това колко широко скроени са. Ако са злопаметни и ревниви няма как да поддържат приятелски отношения. Аз, например, винаги съм искала да запазя приятелски отношения с бившите ми приятели и не тая лоши чувства към тях, но те не желаят. Даже повечето от тях дори не ме поздравяват на улицата, което не го разбирам. Не може да споделяш всичко с един човек години наред и изведнъж да се правиш, че не го познаваш. Много е инфантилно такова поведение. Но, както казах, човек трябва да е широко скроен, за да не приема нещата от живота лично :)

      Изтриване
    4. Ами ако другия човек не иска да поддържа контакт с мен?!? :/
      Разделяме се и аз искам пак да си говорим от време на време,но тя не иска ...
      Какво да направя?!? :|
      Това дали искаш или не искаш да си приятел с бившия си зависи от човека,не от пола.
      Но разбивам хората,които не искат да са приятели,защото е трудно да си близък с човек,когото си обичал и с когото си се разделил.
      Ето чуй тази песен,тя обяснява достатъчно добре ситуацията:
      http://www.youtube.com/watch?v=fS379O5O8Rs
      :(

      Изтриване
    5. Да, така е, но все пак смятам, че е възможно:) Стига и другият човек да желае, разбира се. Не говоря да са най-добри приятели, но все пак да продължат да се виждат и да се интересуват от живота на другия. И без това,в повечето случаи хората се разделят за глупости, така че не виждам защо отношенията им трябва да са обтегнати после цял живот.
      Песента е много хубава, не я бях чувала.

      Изтриване
    6. Аз пък не разбирам защо изобщо хората се разделят?!?
      След като двама души са подходящи един за друг защо трябва да си причиняват болка и страдание?
      Хората сме много глупави същества. :(
      Така се мразя,че съм човек. (headbang)
      Ако бях извънземно нямаше да имам такъв проблем. :D :D :D

      Изтриване
    7. Хората се разделят, защото се променят. Това е и хубавото и лошото. Може да са подходящи един за друг в даден момент и да искат еднакви неща от живота, но след това нуждите им се променят и поемат в различни посоки. Обикновено хората се разделят, за да се чувстват по-добре и да вършат това, което им доставя удоволствие без да пречат на другия.
      Аз пък като съм извънземно, да не би да ми е лесно?! Пратили са ме тук при тия човеци да се мъча, изобщо не разбирам човешкото поведение, но все пак се старая да съм толерантна към глупостите, които хората вършат. Все пак животът ни тук е едно училище, което ни подготвя за следващия етап от нашето съществуване :)

      Изтриване
  4. Много гадно си изгаврила тоя твоя приятел от училище.
    Човекът те е харесвал още от първия ден,в който те е видял,а ти изобщо не си му позволила да реализира чувствата си на практика. :/
    Е,може би не сте били един за друг,но въпреки това живота му е бил адски гаден - съдя по себе си,изпадал съм в подобни ситуации да харесвам момиче,което ме смята само за приятел.
    И не говоря само за Умницата и Хубавицата - в реалния живот съм имал достатъчно такива случаи и знам колко тежко съм ги преживявал.
    Затова,когато и в Интернет се опитаха да ме вкарат в ролята на "приятеля" се изнесох на бегом.
    Не искам повече да съм приятел на никоя - не е честно аз да съм й приятел,тя да си има гадже и от него да получава секс,а от мен - приятелство.
    Добре,за приятеля й има секс,а за мен какво има - "прът в гъза",както казваше един познат от близкото минало.
    Това приятелство-използвация е гадно,защото е емоционално натоварващи и изчерпващо - инвестираш чувства и внимание в човек,от когото не получаваш абсолютно нищо.
    И след това като се отдръпна от такъв човек започват да ми се сърдят.
    Аз обичам ясните отношения - слагаш картите на масата и казваш:"Харесвам те,искам нещо повече от приятелство ... искам приятелство + връзка".
    След като момичето не ме иска - да си хваща пътя.
    Защото аз така мога да чакам и 20-30 години да ме харесат,а накрая да не ме хареса - тя да си има семейство,деца,внуци,а аз още да я чакам.
    Така просто не е честно.
    Затова приятелството между мъж и жена е невъзможно - мъжете стават приятели с жените,защото ги харесват - интелектуално,сексуално,емоционално,характерно.
    И естествено мъжа очаква,че един ден приятелството ще прерасне в нещо повече,което рядко се случва ... освен ако и жената няма същите намерения,което е още по-рядко.
    А това,че сте спали в едно легло и не сте правили секс - от къде знаеш,че на него не му се е правило секс с теб?!?
    А ако на него му се е правило,а на теб не,как според теб се е чувствал той след като цяла нощ те е прегръщал без да може да те има.
    Хайде сега постави сина си(който все още нямаш!) на мястото на всички онези мъже,които смяташ за свои приятели,но не би правила секс с тях,въпреки че те са отчаяно влюбени в теб.
    Как се чувстваш знаейки,че сина ти страда за една жена,на която не й пука за него!?!
    Какво изпитваш към нея като негова майка?
    Ако си женска майка и дъщеря ти върти мъже на пръста си ще кажеш:"Браво,кучко,давай само така!",но гледната точка се променя в момента,в който видиш мъжката страна на проблема.
    Не може един мъж да се държи с приятел-жена като с приятел-мъж,защото 90 % от мъжете не изпитват сексуално привличане към мъже,следователно отношението към други мъже е неутрално,докато към жена е отношението е тенденциозно.
    Казано по друг начин за жена-приятел бих направил неща,който не бих направил за мъж-приятел.
    Пример:
    Поканих и Умницата,и Хубавицата,и Рокаджийката,и Олинеза,и теб(и още много други момичета) на жива среща - между другото с нито едно момиче все още не съм се срещал на живо,защо ли и аз не знам,може би ги е страх,че ще подхранят "чувствата ми" и аз ще си помисля,че ме харесват.
    Изключението е едно момче съм се срещал на живо и то защото ходих до Сливен и реших да съчетая пътуването със срещата.
    Наскоро го питах иска ли да се видим на живо пак - той дори не ми отговори на въпроса.
    Му-ха-ха!
    Та така ... приятелство няма,има само познати,кои по-близки,кои по-далечни.
    Сприятеля ли се с някого,допусна ли го по-близко до себе си рано или късно в гърба ми се "забива" един нож,който след това с години се чудя как да извадя. :/

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Леле, как можа да кажеш, че съм се изгаврила с най-добрия ми приятел от училище? Нито ме е харесвал от първия ден ( ние учихме 1 година в един клас без дори да си говорим), нито след това. Казах ти, че имаше период, в който се харесвахме, но нито той, нито аз предприехме нещо, точно защото бяхме много добри приятели. А когато си приятел с един човек трудно ще гледаш на него като на нещо повече. Аз незнам защо бъркаш приятелството с любовта?! Защо непременно, ако си приятел с противоположния пол, това трябва да е бъдещата ти половинка?! Това, че ти е приятно да общуваш с един човек не озчава автоматично, че те привлича физически. Поне аз не мога да си представя човек, който ще харесва абсолютно всяко момиче, с което е в приятелски отношения. Не е възможно просто. Любовта е не само това да се наслаждаваш на компанията на другия човек, но е много важно и той да те привлича физически. Ако го няма физическото привличане точно тогава говорим за приятелство. Точно затова приятелството между мъж и жена е възможно. Не може да ме убедиш, че всеки мъж е привлечен от всяка жена, с която е приятел и иска да я вкара в леглото си. Просто няма как да стане:) Замисли се само с колко жени се разминаваш по улиците всеки ден. Отдели тези, които са на твоите години и ми кажи честно във всичките ли виждаш сексуален обект? Всичките ли те привличат физически? И с всичките ли, ако започнете приятелство, ти би искал да се превърне в нещо повече? Ако отговориш „ДА” на тези въпроси, значи трябва да се видиш с психолог:)

      Изтриване
    2. Съгласна съм само за едно нещо с теб – че трябва да има ясни отношения. Затова ако случайно някога изпитам по-специални чувства към някой моя приятел ще му кажа. Освен ако той не е обвързан, разбира се, защото тогава е ясно, че няма нищо да се получи. И ако той ме отблъсне, ок, продължавам нататък, но не бих прекъснала приятелството си с него. Да не е единствения?! А вие мъжете пък правите точно обратното. Влюбвате се в някоя обвързана жена ( след като е очевидно, че тя няма да зареже човека, в който е влюбена, заради някой приятел, например), тя естествено ви казва, че няма как да стане нещо повече и вие веднага я анатемосвате и зарязвате като прокажена. Това не е редно. Тя също има чувства, макар и не любовни и е привързана към приятеля си и се чувства много гадно, когато изведнъж той реши, че е по-добре за него да не контактуват повече. Ти казваш, че ти се е случвало на теб това да се влюбиш в приятелка и после да я зарежеш като тя не ти отвърне на чувствата. А замислял ли си се тя как се чувства? Ако наистина те е считала за приятел й е било много трудно, хем да не може да ти отвърне на чувствата, хем да знае че след това ще те загуби завинаги. Недей да гледаш нещата само от своята гледна точка. Ако тези момичета, в които си се влюбвал са били обвързани, естествено, че няма да ти отговорят на чувствата. Другите ги оправдавам пак до някъде, все пак не можеш да очакваш всеки да търси любов в едно приятелство. Ние жените почти никога не тръгваме с такова намерение, явно вие мъжете мислите по-различно. И това не ни прави кучки. Кучки щяхме да бъдем, ако ви използвахме за гаджета и след това ви зарязвахме. Защото гаджетата са временни, а приятелите са завинаги. Ако бях гадже с всеки мой по-близък приятел, сега нямаше да имам нито един приятел и нито едно гадже. Защото гаджетата винаги те намразват след раздялата. Затова приятелството е по-ценно. Ако се скараш с една приятелка, след това ще си оправите отношенията и пак ще бъдете приятели. Но, ако имаш интимни отношения и с нея и се разделите, тогава вече няма връщане назад. Затова трябва да оценяваш приятелството, повече от любовните връзки.
      И не разбирам какво общо имат срещите на живо с приятелството? Аз имам няколко много близки приятели и приятелки, които живеят толкова далече, че сме се виждали 1 път в живота си. Въпреки това са ми много близки и не смятам, че сме просто добри познати, защото не се виждаме на живо. Даже едната ми приятелка наскоро ме покани на сватбата си в Австралия и много бих искала да отида. Това, че ме кани на сватбата си на другия край на света, означава, че наистина ме счита за приятелка, въпреки, че не сме се виждали от 5 години. Ако ти живееше в моя град щяхме да се виждаме и на живо. Нямам нищо против. Но не съм имала път към теб, че да се видим. Това е единствената причина. Проблемът ти е, както разбирам, че наистина търсиш в приятелството с момиче нещо повече. Опитай се да се абстрахираш от това, че си необвързан и да не гледаш на всяко момиче, което ти обърне малко повече внимание като на сексуален обект. Когато нямаш никакви очаквания, ще се чувстваш много по-добре. Извинявай, че съм толкова пряма, но се опитвам да ти помогна.

      Изтриване
    3. Това да си приятел с някоя и тя да не ти даде дори и един малък шанс за връзка,при положение,че сте подходящи един за друг и се харесвате си е повече от гавра според мен - така го приемам аз.
      Ти си знаеш как са в действителност нещата,но аз съм бил в подобна роля и съм страдал адски много.
      Любопитно ми е как ли се е чувствал твоят приятел?
      Ако го попиташ директно той най-вероятно ще те излъже.
      Никой мъж не обича да разкрива колко много е обичал някоя,а тя дори не е разбрала за това или му е отказала директно ... никой освен мен,но аз съм си падал на главата като малък и затова си дрънкам каквото си мисля. :D :D :D
      Знаех си,че съм за лекар(и за усмирителна риза!),както и цялата мъжка половина от човечеството. :D :D :D
      Всички мъже виждат в жените сексуални обекти - във всяка жена,дори и да е грозна,и да не я харесват.
      Само да се отдаде възможност мъжете биха правили секс с всяка срещната.
      Това не е ненормално,така е устроен мъжа.
      Разбира се,колкото по-интелигентен е един мъж толкова по-добре прикрива сексуалните си желания.
      Освен това мен(мога да говоря само за себе си!) трябва жената да ме заинтригува интелектуално.
      Да,ако е много красива ще я желая,но това не значи,че бих искал да имам нещо общо с нея.
      Т.е. ако една красавица е тъпа като гъз няма да искам и да я погледна.
      Случвало ми се е обратното - обикновено на външен вид момиче,но много интелигентно да ме привлече силно.
      Но по улиците не можеш да разбереш колко е интелектуалния багаж на момичето и можеш да оцениш само външния й вид.
      Като видя някое красиво момиче си казвам:"Леле,колко е хубава!Как ми се иска да я нацелувам цялата!Ходещ бонбон!".
      И след това си продължавам нататък,забравяйки след секунди за видяното.
      И това се случва десетки пъти на ден,по-често през лятото,отколкото през зимата заради голотата на момичетата.
      Но не бих се хвърлил сляпо върху някоя,за да правя секс с нея - дори и тя да го иска.
      С времето разбрах,че едната гола хубост и секса за една нощ не ми вършат никаква работа.
      Ако не мога да си приказвам с една жена значи си губя времето.
      Аз говоря през 99 % от времето си,така че жена ми трябва да е много приказлива,без да става досадна,разбира се.
      През годините се научих кога трябва да замълча,за да не стана досаден на заобикалящите ме.
      Не с всичките си "приятелки" съм искал да имам връзка - само с онези,които ме привличат и интелектуално,и сексуално,и емоционално,и си пасваме като характери.
      Но вече не ми се иска да имам жени-приятели,защото не виждам смисъл в това.
      Преди време помолих едно момиче да ме запознае с приятелка - това беше лоша идея,поради няколко причини.
      Първо,защото тя ме харесваше,а аз нея - не.
      Второ,аз не я харесвах,тъй като тя беше обвързана.
      И трето,тя ме пазеше за резерва,ако се раздели с приятеля си.
      Тогава осъзнах,че това е причината всичките ми познати жени да не искат да ме запознаят с никоя от приятелките си - винаги съм им бил тайна резерва,ако се разделят с настоящите си приятели.
      И то не,за да имат дълготрайна връзка с мен,а за да има на кого да разчитат,докато са сами.
      Това ми се случи преди години - едно момиче,което харесвах се раздели с приятеля си,порева ми на рамото и като си възвърна душевното равновесие си намери друг приятел.
      А аз,сопола прост,останах да си вися сам в пространството.
      Не искам повече да съм резерва на никоя.
      Всеки ден при мен на работата ми идват красиви момичета - аз не мога да се влюбвам във всяка,както и не мога да харесвам всяка,както и не допущам всяка до себе си,както и не казвам на всяка "Обичам те".
      Само на специални жени,които обаче не ми отговарят със същото,което е жалко.

      Изтриване
    4. От около година насам,когато харесам жена,която не ме харесва или която е обвързана се отдръпвам ... най-често завинаги.
      Не мога да стоя отстрани и да бъда ням свидетел на чуждото щастие,докато аз самия страдам като куче.
      Това ми се струва мазохизъм,извратено е.
      Плакал съм всяка нощ две години поред между 15.02.2009 г. и 06.01.2011 г.
      Успях да си съсипя здравословното състояние,нямах и минута душевно спокойствие.
      Не съм спал нормално от години.
      И ти ми казваш да бъда около жената,която обичам,но с която не мога да бъда.
      А защо ли да не налапам дулото на танк,докато стреля?
      Или да взема една атомна бомба и да я взривя,докато седя върху нея?!?
      Несподелената любов е гадна работа.
      Казват,че е по-добре да си обичал,дори и несподелено,отколкото никога да не си изпитвал това чувство.
      Е,да,но никой не иска любовта му да е несподелена,всеки иска да се уреди с някоя.
      А аз ... аз трябва да духам супата!
      Да,права си,съжалявам много за случаите,в които съм се разделял с момиче,която харесвам несподелено.
      Но още по-гадното е,когато се запозная с необвързано момиче,което харесвам,на което се свалям и което скорострелно си намира приятел(или й намират приятел),а аз увисвам като сопол.
      Хубавото е,че вече с никоя не се разделям,просто спирам да си говоря с тях.
      Примерно с Бонбонка - установих,че си има приятел и се отдръпнах,не съм й бил шута,просто се отдалечих от нея,за да не й преча да си живее щастливо живота.
      Същото правя и с всички останали - те си имат приятели и нямат нужда от мен.
      Живите срещи имат много общо с приятелството.
      На една даля хора предложих жива среща през последните 4 години и до сега съм се срещал само с двама души - Приятелката на Хубавицата и момчето от Сливен.
      Предполагам,че един ден ще се видя и с теб,което е парадоксално,защото предложих среща на десетки хора и никой няма желание за това.
      Шок и ужас!
      Какъв приятел си след като дори не искаш да се видиш с приятеля си на живо?!?
      Никакъв!
      Аз не искам да се срещам с никого,за да се обяснявам в любов,а за да видя човека,с когото съм си говорил години наред на живо.
      След толкова много разговори и споделени мисли заслужавам поне една жива среща - ако не искат да се срещат с мен тогава защо да си говоря с тях ... няма никакъв смисъл да продължавам едно такова познанство,едно такова приятелство.
      Приятелството преминава през редица изпитания,които проверяват силата и качеството му.
      Примерно ако ми дойдеш на гости в дома ми няма да има къде да те сложа да спиш освен в моето легло,заедно с мен в него ... и понеже не се отопляваме зимата ще трябва да те топля с тялото си под юргана.
      Ситуацията ще бъде доста странна,не мислиш ли?
      На мен ще ми е странно,не знам ти какво мислиш?!?
      Ако на твоето място в тази хипотетична ситуация беше Хубавицата или Умницата някак си щях да го разбера - тях ги познавам от 2008 година,а теб те познавам едва от 4 март 2012 г.
      Ще ми е странно ... освен ако не спиш на хотел,което ще е тъпо.
      Нашите също ще се чувстват странно,а на теб няма да ти е лесно на студено.
      И все пак ... това е изпитание,нали така!?! :D :D :D
      Както и да е ... разбира се,можеш да ми дойдеш на гости през пролетта,лятото или есента! ;D

      Изтриване
    5. Допускаш една фундаментална грешка в мисленето си спрямо приятелките си. Защо изобщо трябва те да се влюбват в теб?! Това къде е записано, че трябва да се случи? Оставам с впечатлението, че винаги имаш такива очаквания и накрая си ядосан и наранен, когато това не се случи. Ами помисли си, че тези момичета не тръгват с нагласа като твоята. Да не говорим за тези, които си имат вече връзки. Това, че са обвързани какво означава, че нямат право да си общуват с противополжния пол до края на живота си ли? Ти ако си имаше приятелка щеше ли да спреш да общуваш с всички останали момичета?! Не мисля. И как, по дяволите, се влюбваш в хора, с които не си имал личен контакт или среща?! ( извинявай, че съм толкова директна, но не мога да го проумея:)) Сам казваш, че не са искали да се срещнат с теб. Еми като им се обесняваш в любов от няколко стотин километра разстояние без да си ги виждал, естествено, че няма да искат. Дори момичето да харесва общуването с теб, то не може дали ще си допаднете в реалността след като се видите. И ти като й се обесниш в любов преди това и тя съвсем изпада в паника. Лошо е, когато другите имат някакви предварителни очаквания от теб. На мен ми се е случвало и ти казвам от личен опит, че не е приятно. Просто за в бъдеще оставяй нещата да се развиват по естествения начин, без да имаш някакви кой знае какви очаквания от човек, който не познаваш лично. Не ти се карам, просто ти давам приятелски съвет:)
      И другото, което не разбирам в разсъжденията ти, е как може да си такъв егоист, че да не се радваш на чуждото щастие?! Какво лошо има човек, който ти е приятел да бъде щастлив с някой друг?! Аз не виждам нищо нередно в това. Точно защото обичаш някой човек, трябва да се радваш, когато той е щастлив, дори с някой друг. Да, може да ти звучи адски наивно и алтруистично, но аз не мога да си представя да се чувствам по друг начин спрямо човек, който обичам. Щом толкова ти пука за тези момичета, би трябвало да се радваш за тяхното щастие. Явно не си ги обичал истински щом накрая ги намразваш за това, че са щастливи с някой друг. Преди и аз съм се чувствала като теб, но тогава бях наивна тиинейджърка. Постепенно осъзнах много истини, които направиха живота ми по-приятен. Няма никакъв смисъл в това да таиш злоба и разочарование към който и да било, защото така вредиш само на себе си. Напротив, ако желаеш любов и щастие на всички около теб, то тогава любовта и щастието ще се върнат при теб. Всичко рано или късно се връща, просто трябва да бъдеш по-търпелив. Точният човек за теб съществува, просто е въпрос на време да го срещнеш. Щом онези момичета не са ти обърнали внимание, значи са ти направили услуга. Гледай на нещата от тази гледна точка и ще спиш по-добре:)
      Благодаря за поканата, но отсега ти казвам, че няма да спя у вас :) Ако съм наблизо ще ти се обадя непременно да се видим, стига дотогава да не ми се обесниш в любов :) (шегувам се). Студа никак не ме плаши, спала съм на над 2000м. височина на палатка на -5 градуса, така че просто ще си взема спалния чувал и дори няма да заемам част от леглото ти, ще ми е достатъчно удобно да спя на пода :) Но все пак имам човек до себе си и не би било редно да ходя по нечии чужди мъже и да спя в тях, пък били те и мои приятели:) Особено като знам ти какъв тежък случай си, хихи:) Сега сериозно: разбира се, че нямам нищо против да се видим, стига да съм наблизо. Ако някога ходя към теб ще ти пиша да се уговорим. Сигурна съм, че не ядеш хора, няма от какво да ме е страх (надявам се):)

      Изтриване
    6. Никога,никога,никога ... не съм казвал,че някоя е длъжна да се влюбва в мен.
      Познавам хиляди момичета,които съм срещнал през последните 20 години,но съм се влюбвал по-малко от десет пъти.
      Никоя не съм карал насила да се влюбва в мен - просто приемам тежко отказите,изплаквам си очите,а след това ми трябват години да направя нов опит.
      Отнема ми години,защото имам много дълга памет и помня всичко с подробностите,което ме кара да страдам доста дълго време.
      Гърча се в собствената си слуз като червей на кукичка - а на кой му пука за червея?
      Само на червея му пука за него самия.
      Затова минават по 5-6 години,докато "забравя" колко страдания ми е донесъл предишния опит и събера смелост за нов отказ и за нов мазохизъм. ;( ;( ;(
      Явно се мразя,за да продължавам да опитвам.
      Трябва да спра и това смятам да направя преди болката и страданието да са надделели над здравия ми разум.
      Имаше времена,в които всеки ден се молех да умра и всеки ден умирах по малко.
      Не искам повече,никога повече.
      ...
      И защо някой трябва да изпада в паника,когато аз се обясня в любов - в Интернет или в реалния живот?!?
      Толкова ужасен човек ли съм,че трябва да изпадат в паника?
      Приятелят ти като ти се обясни в любов ти изпадна ли в паника?!
      Не,нали?
      Милиони хора всеки ден се обясняват в любов едни на други - по Интернет или в реалния живот,много често неочаквано и едностранно,но никой не изпада в паника,освен когато аз се обясня в любов ... и това ако не е дискриминация,не знам как да го нарека.
      Явно наистина съм ужасен човек,поне това си го изясних. :(
      ...
      И,да,хората имат предварителни очаквания от мен и те винаги са лоши,така че очакват от мен да направя много лоши неща,а когато не ги направя са много изненадани.
      Когато отидох в Родопите очакваха от мен да свърша един куп лудории,но нищо не направих и накрая пак аз бях лошия.
      А други хора правят какви ли не ужасии в сходни с моите ситуации,но накрая аз съм най-лошия.
      Писна ми да съм лошия,искам поне веднъж да съм положителния герой.
      Ако теоретично имам приятелка най-вероятно ще си говоря с момичетата,които срещам,но няма да се сближавам с тях и определено няма да си играя с чувствата им,като ги карам да се влюбват с мен,а след това да им разкривам "тайната",че съм обвързан.
      Някои хора го правят,което е отвратително!

      Изтриване
    7. Не знам как ти хрумна,че съм егоист(това даже леко ме обижда!),но това може би е защото не ме познаваш истински.
      Преди няколко месеца срещнах на работата си едно момиче,което обичах преди много време - имаше си приятел,което беше хубаво и се почувствах адски доволен,че не е сама.
      Мога да се радвам на чуждото щастие,но от разстояние.
      Не мога да съм абсолютно сам,да съм близо до жена,която съм обичал и да се радвам на щастливия й семеен живот - това наистина е мазохизъм,на който аз не съм способен.
      Никого не мразя и никоя не мразя,просто факта,че момичето,което съм обичал е обвързано,а аз съм сам ме измъчва.
      Ако и аз си имах приятелка нямаше ми пука особено кой какви връзки има.
      Ето един аналогичен пример:преди години много забелязвах кой какъв телефон има - сега,когато и аз имам не ми пука за чуждите телефони.
      След това ходех от магазин на магазин да гледам компютрите и спрях да го правя в момента,в който си купих компютър.
      Когато получа това,за което си мечтая от години аз спирам да забелязвам живота на другите около мен и гледам само себе си.
      Но вече нищо не искам,защото аз явно съм некадърен и не мога да намеря подходящата за мен жена.
      Няма смисъл да правя каквото и да е повече ... и не,не съм отчаян!
      Всички казват,цитирам:"Не се отчайвай,имай търпение,ще я намериш!".
      Слушам подобни приказки вече 15 години без реален резултат - изчерпа ми се иначе така безкрайното ми търпение и повече не ми се слушат успокоения.
      Сега се опитвам да живея скапания си живот,за да мине още един ден,още една седмица,още един месец,още една година ... и така!
      ...
      Радвам се,че няма да спиш в нас - ако се наложи да те държим на студа ще си потъна в земята от срам.
      Дано когато ми дойдеш на гости времето да е по-топло,че излагацията ще е страшна,а не обичам да се излагам.
      И не,няма да ти се обясня в любов,защото ти не си точно мой тип(като външност).
      Всички момичета,в които съм се влюбвал(броят се на пръстите на двете ми ръце!) са били все един и същи тип като външност,като излъчване ... ти не попадаш в тази категория.
      Пък и вече не искам да се влюбвам в момиче през Интернет - това е като да ближеш сладолед през стъкло.
      Още повече,че си имаш приятел,което означава,че да спиш в нас(при мен!) ще е меко казано неприемливо.
      ...
      Не,не ядем хора,ние не сме канибали,а едни обикновени хора - ето че и ти имаш негативни очаквания към мен,което леко ме разочарова. :/
      Не приемам тази шега(надявам се,че е шега!),защото на никого не бих навредил или направил нещо лошо.
      Дори и на тези,които преди 20 години ми направиха големи злини не искам да отмъщавам.
      Много погрешно разсъждават хората,съдейки най-вероятно по себе си.
      Аз може да се ядосвам,да споря,да се карам,да мрънкам,но не бих тръгнал да вредя на никого - живота е достатъчно труден,той е най-големият съдник.
      Пък и Бог,съдбата или ... кой в каквото вярва ... си знаят работата - ако някой е сгрешил ще си понесе наказанието.
      Ако аз съм сгрешил в нещо с нетърпение очаквам каквото си заслужавам.
      Аз не съм Господ,че да съдя някого.
      Аз съм си аз - един обикновен човек.

      Изтриване
    8. За 20 години си се влюбвал по-малко от 10 пъти, пък минават 5-6 години между вкюбване. Абе нещо както и да го смятам, не излизат сметките :) Имам чувството, че си много влюбчив ( може да не е така, просто оставам с такова впечатление). Проблемът ти е, че много тежко преживяваш нещата. Замисли се заслужава ли си?! Все пак в повечето случаи любовта ти не е била споделена и това доста улеснява нещата. Не мислиш ли? Помисли си, ако имаш сериозна връзка с момиче, споделена любов, няколко години. Колко по-тежко ще преживееш след това раздялата? А когато любовта ти е несподелена страданието е много по-малко. В крайна сметка ти почти нямаш спомени с този човек. Спомени от ваши интимни отношения, защото не е имало такива. Така, че опитай се да не приемаш толкова тежко отказит, които както казах по-рано, ти правят услуга. Явно това не е твоят човек и продължаваш нататък. Много по-лошо е да си загубиш времето с погрешния човек и след години да осъзнаеш, че тя или ти не я обичаш.
      Най-много ме ядосва ниското ти самочувствие! За първи път срещам човек с толкова ниско самочувствие за себе си!!! Явно имаш много погрешна представа за себе си. И да знаеш, че самосъжалението не води до нищо добро, напротив. Нито си ужасен човек, нито си лош! Това е най-голямата заблуда, в която живееш и докато не го промениш, живота ти няма да стане по-приятен. Защото в каквато светлина виждаш самия себе си, така те виждат и хората. Как така реши, че си лош и ужасен?! Да не би да си убил човек или да си ограбил пенсионерка? Или да си измъчвал животно? Айде стига глупости. Човек трябва да има самочувствие и да обича себе си, за да го обичат и останалите. Няма по-лошо нещо от мъж без самочувствие за жените. Явно затова не те харесват. Дори да имаш основание да мислиш тези неща за себе си, това не означава, че не можеш да се промениш. От утре искам като се събудиш сутрин, да се поглеждаш в огледалото и да си казваш „ аз съм умен, красив, интелигентен, добър и забавен и хората виждат това в мен и ме уважават и харесват!”. Когато си го набиеш това в главата, ще видиш как отношението на хората към теб ще се промени. Когато бях малка и ходех на детска градина, винаги сутрин преди да изляза от вкъщи виках на баща ми” татии, почакай, забравих нещо”. И той ме чакаше на вратата, за да види какво съм забравила. Аз се връщах до огледалото, поглеждах се и казвах на глас „ е пък хубава съм си!” и заминавах на детска градина:) Щом едно 4 годишно дете има такава представа за себе си, защо и ти да нямаш?

      Изтриване
    9. Не съм казала, че жените изпадат в паника като им се обесниш в любов. Пак си интерпретираш свободно. Казах, че това се случва, когато не е имало личен контакт между двамата преди това. На мен ми се е случвало много пъти и всеки път ми е било адски неудобно след това да се видя с този човек. Дори да имам симпатии към него и да го харесвам, едно „обичам те” още преди да сме се видели на живо разваля всичко. Защото в много случаи на живо го няма това привличане, няма я химията и т.н. Дори аз да го харесам, може пък той да не ме хареса и да съжали, че ми се е обяснил в любов. Затова ти казвам, че ако човек не е сигурен на 100% в чувствата си към някой друг, не трябва да ги споделя, преди да е контактувал с другия човек в реалния живот и преди да е видял дали и той има симпатии към него. Аз лично изпадам в паника, когато ми се обесняват в любов хора, които дори не са ме виждали. Ясно е, че си имат някаква идеализирана представа за мен, която трудно ще се покрие с реалността. Дори да си харесал характера на даден човек ( което пак е трудно, тъй като един характер се опознава с години), каква е гаранцията, че като се видите на живо този човек няма да те издразни с прическата си, с изказа си, с тембъра на гласа си, със смеха си, с тиковете, които има и т.н.?! Аз съм имала случаи, когато много съм харесвала едно момче от онлайн комуникация, но като чух гласа му и повече никога не исках да го виждам. Любовта е един пакет и трябва всичко в този пакет да ти харесва и да ти е приятно, иначе няма смисъл. Не случайно казват, че е химия – точните съставки в точния човек, в точния момент:) И ако искаш да знаеш, приятелят ми ми предложи по скайп да станем гаджета, което направо ме вбеси. Накарах му се много сериозно, как може да е толкова зле. Той живее в моя блок, буквално на 50 метра от мен и не беше нужно да ми казва по интернет „абе ние с теб много добре си пасваме, дай да се загаджим”. След като му се накарах му отне 1 седмица да събере смелост, за да ме попита на живо. Имай предвид, че с него се познаваме 15 години преди това и сме си общували почти изцяло лично, не по интернет:) Така, че имай търпение следващия път и изчакай подходящия момент ( лично и реално, а не виртуално) да се обесниш в любов на жената, в която си влюбен и ще видиш, че ще бъде споделено :)

      Изтриване
    10. И какво като си сам?! Голямата работа. Такива приказки написа, че все едно си болен от неизлечима болест и ще умреш бавно в мъки и страдание. Знаеш ли колко хора на тази земя са сами и не могат да си намерят половинките?! Един от най-добрите ми приятели е на 38 години и е сам след като жената, с която е живял е направила аборт с детето му, след което му е изневерила и е забременяла от друг. И какво, той да не е тръгнал да се отчайва или да се отказва?! Нито се оплаква, нито мрънка. А ти, който животът му едва сега започва, да ми се оплакваш че живота ти бил скапан, че живееш ден за ден без никаква переспектива е смешно! Нито си престарял, нито имаш някакъв недъг, нито си преживял някакво кой знае какво любовно разочарование, нито си болен от някоя неизлечима болест, ми какво ти има тогава?! Вземи се в ръце и бъди благодарен за това, което си и това, което ти се е случило досега, защото има много ама много по-тежки случаи от твоя. Ти още нямаш 30 години, а искаш вече да си срещнал правилния човек – еми рано ти е! Сега знам, че ще ми дадеш примери с този и онзи как още на 20 години се оженили и са щастливи, но всичко е въпрос на късмет. Ако мрънкаш и си недоволен, няма да дойде този късмет. Стегни се и гледай позитивно на живота, защото във всеки момент, той може да се обърне на 180 градуса и да те изненада приятно, а може би и неприятно. Всичко зависи от нагласата ти, към това, което те очаква. Ако вярваш, че ще срещнеш скоро голямата си любов, ще я срещнеш!
      Ох, отдъхнах си, че не съм твой тип :) Сега ми е много по-леко на душата:) Значи въпреки всичко можем да бъдем приятели. Пошегувах се за това, че ядеш хора, разбира се:) Ти пък как веднага си помисли, че имам негативно мнение – ето, пак от теб дойде това, без аз нищо такова да намеквам и да си мисля! Крайно време е да подобриш мнението сам за себе си! Докато не го направиш ще си си все такъв карък и мрънкач. Въпреки всичко това, не си чак толкова лош:) (hug)

      Изтриване
    11. Да си призная честно в реалният живот аз не съм такъв какъвто съм в този блог и като цяло в Интернет - на живо съм срамежлив и си мълча,освен ако не познавам хората около себе си.
      Тогава обелвам по някоя и друга дума от време на време.
      Тук в Интернет предавам буквално мислите и чувствата си и затова много хора от реалния живот биха били изненадани,ако можеха да прочетат писанията ми.
      Никой не би се сетил,че под мълчаливата външност има едно куп размишления.
      Освен това в реалния живот аз никога не бих заприказвал момиче - особено красиво момиче.
      Колкото по-красива е толкова по-малка е вероятността да я заговоря.
      Благодарение на работата си имам уникалната възможност всеки ден да си говоря с красиви момичета и да им искам телефоните ... служебно,разбира се. :D :D :D
      На няколко клиентки си дадох телефона,но никоя не ми се обади.
      Истината е,че в реалния живот никога не бих събрал смелост да заприказвам някое от момичетата,с които се запознах през последните четири години в Интернет.
      Те са твърде красиви и аз просто не съм на нивото им - нито финансово,нито като външност,нито като бъдещо развитие ... аз съм едно обикновено момче,а те са красиви жени.
      Как да събера смелост да заприказвам такива жени на живо?!?
      Ако бях срещнал Хубавицата или Умницата,или Лютеницата(или теб) на улицата просто щях да ги погледна,да се възхитя на хубостта им,за момент да си помечатая колко хубаво би било да се запозная с тях и след това щях да си продължа нататък,опитайки се да ги забравя на момента.
      Разбира се,вечерта преди да заспя щях да се сетя за момичетата,които съм видял през деня и заспивайки щях да си мечтая за тях.
      А на сутринта щях да се събудя и да продължа да живея скапания си самотен Бигджорджевски живот.
      Реалността не е Интернет и Интернет не е реалността.
      Години наред аз приемах Интернет за реален като физическия свят,който ни заобикаля,но с времето се научих,че е реален само за мен - за всички останали Интернет е място за шеги и лъжи.
      Казвам всичко това,защото имам чувството,че си останала с погрешно впечатление за мен,докато си чела писанията ми.
      Всеки в Интернет се прави на такъв какъвто не е - за да разбереш какъв е реалния човек просто обърни поведението му на 180 градуса и ще разбереш,че мачото е срамежливец,готиния пич е грозен,а културиста е с наднормено тегло.
      Какво разочарование,а? :D :D :D

      Изтриване
    12. Смятай влюбванията ми по друг начин:двайсет години разделени на пет-шест годишни паузи колко ли влюбвания прави?!?
      Колкото и да е ... няма значение ... в крайна сметка има много числа между нула и десет,нали така?
      Даже са цяла дузина!
      Не ме карай да казвам неща,които не искам да казвам,моля те!
      ...
      Не съм влюбчив много (blush) ... просто адски много ми се иска да ме обичат и аз да обичам,и да има при кого да се прибирам всяка вечер,и да имам едно малко дете,което да ми досажда с въпроси ... колко хубаво звучи.
      Може би затова казвам "Обичам те!" още преди изречението "Здравей,как се казваш?" да е отзвучало.
      Обичта на родителите ми не ми е достатъчна - иска ми се някоя,което не е генетично свързана с мен да ме обича.
      Пък и дори и да съм избързал с тези думи аз не съм имал никакви лоши намерения - още повече,че любовта ми не е обвързваща по никакъв начин.
      Толкова много пъти съм се влюбвал в различни момичета,но на никоя не съм казвал какво изпитвам - много често чувствата ми бяха несподелени и аз не смеех да кажа нищо на никого.
      Все бях или твърде малък,или твърде голям,или твърде недозрял,или твърде беден ... винаги имаше причина,поради която бях излишен.
      Тогава просто си мълчах и само си мечтаех за взаимност.
      А когато усетех,че и от отсрещната страна има поне малко харесване се опитвах всячески да покажа най-доброто от себе си.
      И винаги нещо не се получаваше ... причини колкото искаш.
      ...
      Нямам ниско самочувствие,а реална самооценка.
      Само че реалността не е приятна и на теб ти се струва,че е песимизъм и ниско самочувствие.
      ...
      Всъщност и двамата интерпретираме свободно по тема,която съм дискутирал много пъти и която вече започва да ми омръзва.
      Когато няма никакво развитие в любовния ми живот е безсмислено да говорим за това,не мислиш ли?
      ...
      Радвам се,че не съм толкова лош ... бе лош съм,но не чак толкова ... т.е. има надежда,че един ден нещата могат да се оправят,кой знае.
      ...
      Преди да тръгнеш към мен ще ти пратя снимката си и ще ти кажа къде работя.
      Не може да пътуваш към мен на сляпо,без информация при кого точно идваш.
      А като дойдеш доведи и приятеля си(ако иска!),нямам нищо против да се запозная и с него.
      Даже след срещата ни можеш да опишеш пътуването в едно "Писмо до любимия".
      Много ще ми е интересно да прочета впечатленията ти,които се надявам да са обективни - реализма в моите и твоите писания е най - важен.
      Само те моля да те разпространяваш личната ми информация - предпочитам да си остана обикновен,никому неизвестен човек. :)

      Изтриване
    13. Предположих, че си срамежлив и без да ми го казваш :) Дори и само от писанията ти си личи. В това няма нищо лошо. Не е нужно да заливаш всеки срещнат човек със словоизлиянията си ( както аз правя аз, например:)). Прав си, че повечето хора се държат различно в интернет, отколкото в реалния живот, което вероятно се държи на техните комплекси. Просто в интернет те изчезват и човек се държи така, както би искал да се държи в реалността. За мен това не важи, не защото нямам комплекси, а защото съм ги приела и се държа точно така, както се държа и в действителност. Което може би е проблем, тъй като не поставям прегради между мен и останалите хора, а понякога може би трябва. Хората не са свикнали случаен човек да се държи толкова открито.
      Ох, пак ме ядоса много с това „Те са твърде красиви и аз просто не съм на нивото им - нито финансово,нито като външност,нито като бъдещо развитие ... аз съм едно обикновено момче,а те са красиви жени.” Откъде идва това ниско самочувствие у теб, направо се чудя?! Красотата да не би да е мерило за някакви качества, които човек притежава?! Това е просто външната обвивка на душата, нищо повече. Тялото само придава форма на душата, без да я характеризира по какъвто и да е начин. Това как излгежда даден човек, какво работи, колко материални блага има не е от абсолютно никакво значение за неговите качества и достоинства. Може да си най-красивия и богат пич в квартала, ама да си и най-големия задник! Така, че тези момичета, за които говориш вероятно не са нищо повече от теб, дори може да са много по-недостойни за теб. Хората са различни и само в контакта с тях можеш да установиш какви са в същност и дали са подходящи за теб. Не от въшния им вид, от банковата им сметка или от красивата им усмивка. Следващият път, когато видиш красиво момиче, което ти хареса, заговори я. Може да се окаже, че вътрешно не е толкова красива, колкото изглежда и ще си доволен, че си го разбрал. А може и да се окаже, че вътрешно е още по-красива и да оцени и твоята красота :)

      Изтриване
    14. Няма нищо лошо в това да обичаш. Всеки иска да бъде обичан. Да, казваш, че любовта ти не е обвързваща и другият човек не е длъжен да ти отговори със същото, но все пак се замисли и как се чувства човекът отсреща, когато не може да отговори на чувствата ти. Защото хората,с които общуваш малко или много държат на теб и за тях също е важно как се чувстваш, дали ще те разочароват или не. Така, че по-добре споделяй любовните си чувства само, когато забелязваш, че и другата страна изпитва такива. Ти сам казваш, че много пъти дори не си казвал какво изпитваш, защото си знаел, че чувствата ти са били несподелени. Аз пък имам толкова силен самоконтрол, че дори не си позволявам да се влюбя в някой, който няма да сподели чувствата ми. Ако щеш го наречи 6-то чувство, но досега винаги съм усещала, когато някой има по-специални чувства към мен и ако той ми харесва, съм си позволявала и аз да имам такива чувства към него. Затова и всичките ми влюбвания досега са били споделени, просто защото при общуването с другия човек съм усещала, че и той изпитва същото и това ме е насърчавало да се влюбя в него. Не, не съм робот, просто имам много силна сетивност и усещам как хората се чувстват спрямо мен. Това не означава, че хората не са се влюбвали в мен без да споделям чувствата им. Винаги ми е било много трудно, когато трябва да „отхвърля” предложение за по-близки отношения, но вътрешно усещам кой е правилният човек за мен и кой не. Научи се и ти да слушаш този твой вътрешен глас и ще знаеш когато срещнеш правилният човек :) А относно реалността, тя е такава каквото си я направиш. Недей да се ограничаваш до това, кое е реално и кое не. Реалното зависи от теб. Ако реално се виждаш лош (както сам ти каза), то ти ще изглеждаш такъв и в очите на хората в реалността. Но ако имаш самочувствието, което заслужаваш ( аз много добре знам, че не си лош, въпреки че се опитваш упорито да ме убедиш в това:)) и наблегнеш на положителните си качества, то и в реалността хората ще те възприемат по този начин. Опитай и ще видиш:)

      Изтриване
    15. Мисля,че имам доста реална оценка за света около мен и изводите си ги правя въз основа на личния си опит.
      Моят свят е различен от твоя свят - затова имаме различна оценка за едно и също действие,за една и съща ситуация.
      Просто хората,които ни заобикалят са различни и резултата от едни и същи действия е различен.
      Примерно ако съм в твоята среда и реша да се свалям на някое момиче то тя просто ще ми откаже и толкова,докато в моята среда ще има не само отказ,но и унижения,обиди,бой ...
      Ако пък момичето от твоята среда не ме отблъсне нещата ще се развият по един естествен начин,докато в моята среда ще има един куп хора,които ще се мъчат да развалят взаимоотношенията ни още преди да е започнало каквото и да е.
      Това съм го преживял много пъти и знам какво ще се случи предварително.
      Като филм,които съм гледал много пъти - вече знам и репликите на актьорите.
      Нямам ниско или високо самочувствие,имам реално самочувствие.
      Гледам да не се самозабравям,да не се мисля за велик,да помня кой съм и от къде съм тръгнал.
      Искам да съм здраво стъпил на земята,но когато се размечтая понякога главата ми се озовава в облаците и не се усещам,че дрънкам глупости.
      Както сега например. :D
      ...
      Гледам да не слушам вътрешни гласове,защото знам,че това няма да доведе до нищо добро. :D
      Не за друго,просто не харесвам кройката на усмирителните ризи и цвета на стените в психиатриите. ;D

      Изтриване
    16. хахахаха, много ме разсмя накрая :) Хората, които ме познават, казват, че летя в облаците и трябва да стъпя на земята...сега ме накара да се замисля, че може наистина да е така. Пък съм тръгнала и съвети да давам. Ама ако ме послушаш някой път няма да сбъркаш:) Реалността е много скучна понякога, трябва и малко нестандартно мислене за разнообразие.
      За какъв различен свят и за каква среда говориш?! Доколкото знам живеем на една планета, че и в една държава с еднакви хора ( сърдири, мрънкащи българи) около нас. Аз мисля, че имаме доста общо.
      "Това съм го преживял много пъти и знам какво ще се случи предварително." - никога не казвай, че знаеш какво ще стане предварително, защото не е така! Точно това му е хубавото на живота, че никога не знаеш какво ще ти се случи. Имам една много любима реплика от филма "Форест Гъмп", когато той накрая казва: "Мама казваше, че животът е като кутия с бонбони - никога не знаеш какъв ще ти се падне". Така,че не бъди толкова предпазлив, а гледай да опиташ възможно най-различни бонбони и рано или късно ще намериш твоят бонбон :))

      Изтриване
  5. За всеки човек заобикалящия свят е различен от този на другите хора.
    Разликата е в обратната реакция,която всеки провокира в средата,в която се намира.
    Ако аз и приятеля ти попаднем на едно и също място(поотделно) ще предизвикаме различни реакции.
    Затова говоря за различен свят и различна среда. ;)
    ...
    Не знам какво може да стане предварително - аз да не съм ясновидец?!? :D
    Но знам каква е ответната реакция на моите действия.
    След като веднъж съм преживял една ситуация знам какво ще се случи накрая,ако видя същите обстоятелства около себе си.
    И много бих се изненадал ако изпадна в една и съща съща ситуация,а финала се окаже различен.
    ...
    А за бонбоните на Форест Гъмп ... явно не е ял от многовкусовите бонбони на Бърти Бот(Bertie Bott's Every Flavour Beans).
    Както Рон казва на Хари:"Трябва да си внимателен с тях,защото може да попаднеш на обикновен шоколадов вкус,но и на бонбон с вкус на сополи". :D :D :D

    ОтговорИзтриване
  6. Изходът от една ситуация не зависи само от хората, които те заобикалят, а от много други неща, например конкретните обстоятелства, дори от теб самият. Така, че не може да кажеш, че след като си преживял една ситуация, знаеш какъв ще бъде края й. Със сигурност ще бъде различен всеки път.

    Трябва да ги пробвам аз тези бонбони, звучат интересно :) А и човек, ако е вкусил само от шоколада, нищо не знае за живота. Трябва от всичко да се опита. Така най-добре се оценява вкусът на шоколада:)

    ОтговорИзтриване
  7. Внимавай какви бонбобни ядеш,че в четвъртък целия ден имах разтройство. :X
    Пази Боже от некачествена храна. :|

    ОтговорИзтриване
  8. Горкото! Ама то разстройството не е толкова лошо, прочиства от токсините в организма. Препоръчва се поне веднъж месечно :)

    ОтговорИзтриване
  9. Препоръчва се,но не и през работната седмица.
    Целият ден сновах между тоалетната и бюрото си.
    Грозна работа! :X :|

    ОтговорИзтриване

Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!