А,бе,вие луди ли сте,бе?
Или може би мен правите на луд?!?
А,бе,вие луди ли сте,бе?
Или може би мен правите на луд?!?
От доста време си мисля точно това.
Имам чувството,че живея в някаква сбъркана държава,където всички са доволни от живота,който живеят и не им пука,че цените са високи,че сметките са нереални,че живота е скъп и че никой с честни и законни доходи не би могъл да живее нормален живот,а какво остава да си купи кола,къща или да отиде на почивка.
Но никой не протестира,никой не се оплаква,никой не казва:"Цените не са нормални!".
Като отида в някой хипермаркет всички излизат с препълнени колички,в които има стоки за по 100 - 200 лева.
А накрая като ги питаш как живеят всички реват,че нямат пари и едва свързват дават края,но продължават да карат колите си и да пазаруват за повече,отколкото им е месечния доход.
Повод за тези ми размисли е собствената ми заплата.
Не го приемайте като оплакване или молба за помощ,или мрънкане за повече пари - смятам,че заплатата ми е толкова колкото трябва да бъде,но мисля,че покупателната ми способност не е реална.
Всеки месец вземам по 300 лева и с тях купувам твърде малко неща на твърде високи цени.
На всяко петнайсто число давам около 120 лева за сметки и около 40 лева за лекарства на баща ми.
До тук 160 лева.
Минимум 50 лева за храна и 30 лева за препарати.
Станаха 240 лева.
Ако купя още малко храна или още малко препарати,или сметките/лекарствата са по скъпи от 240 стават на 300 лева и от заплатата ми не остава нищо.
Добре де,мама му стара,за какво работя цял месец?!?
Работя за едното нищо,защото парите ми не отиват за реални неща,а попадат в джобовете на спекуланти и монополисти.
Вчера реших да си купя пакетче печен слънчоглед и пакетче печени фъстъци.
Влязох в магазина и с ужас установих,че 100 гр. насипен печен слънчоглед струва почти левче,а 100 гр. насипни печени фъстъци са над 1 лев.
Излязох с усещането,че съм направил грешка като съм влязъл в този магазин.
Докато отивах към следващия си мърморех под мустак,че продавачката е ненормална,ако си мисли,че ще дам толкова много пари за един прост слънчоглед и едни обикновени фъстъци.
Като влязох в хранителния магазин видях на един рафт да се мъдри пакетче фъстъчки с надпис 0,70 ст.
Питах продавача:"Извинете,колко грама е това пакетче с фъстъци?".
Отговорът яко ме стресна:"80 гр.,господине!".
Мъжът зад касата ме гледаше с подозрение,че ще направя някаква лудория,защото явно съм го изгледал като изтърван от психиатрично заведение.
Излязох от магазина,мислейки си,че нещо не е съвсем наред - само не ми беше ясно аз ли съм лудия или всички останали са полудели.
С бодра крачка се запътих към "Кауфланд",където се предполага,че са най-евтините неща в града.
Влязох без да си взема количка.
Пък и колко място биха заели две малки пакетчета за по няколко стотинки всяко?!?
Оставих си раницата на входа и се замотах между рафтовете.
Знаех къде да търся слънчогледа и фъстъците,но имах лошо предчувствие какво ме очаква там.
Когато се озовах на правилното място осъзнах,че съм си изгубил времето - търсените от мен артикули си бяха все така скъпи,дори и в "най-евтиния" магазин в града.
След около трийсет минути внимателно разглеждане на цените за 1 кг. фъстъци и 1 кг. слънчоглед установих,че има две пакетчета,който отговарят на изискванията ми за най-ниска цена с най-голямо количество.
Намерих 100 гр. фъстъци за 0,70 лв. и 100 гр. слънчоглед за 0,60 лв.
Или общо 1,30 лв.
А преди десет години 100 гр. фъстъци струваха 0,30 лв.,а 100 гр. слънчоглед - 0,15 лв.
Само преди година 100 гр. фъстъци бяха 0,55 лв.,а 100 гр. слънчоглед - 0,45 лв.
Днес 100 гр. фъстъци са 0,70 лв.,а 100 гр. слънчоглед - 0,60 лв.
Така-а-а-а.
Майка му да е жива и здрава,кой,по дяволите,реши,че тези стоки днес,20.11.2012 г.,струват точно толкова?!?
Сигурен съм,че ако мина през различните етапи по веригата от производителя до продавача ще установя доста спекуланти,който прибират бая големи печалби.
Всички твърдят,че работят с минимална печалба,но именно българските производители фалират понеже им купуват продукцията на минимални цени,а крайният продукт струва в пъти повече от изходния.
Всички твърдят,че работят с нулева печалба,но именно прекупвачите се возят в лъскави джипове и монополизират пазара.
Всички твърдят,че работят на загуба,но хипермаркетите стават все повече и повече и никой още не е фалирал.
Как стават тия работи,ако не с благоволението и личното съдействие на държавата(т.е. политиците от всички партии)?!?
Е,няма друг начин как да стане тая работа!
Цените са космически:
Едно яйце е 0,26 лв.(не съм ял яйца от месеци).
Парче сирене,което прилича на парчето от приказката за лисицата и гарвана - 5 лв.(не съм ял сирене от месеци).
Една кофичка кисело мляко е 0,32 лв.(не съм ял кисело мляко от месеци).
Месо,колбаси,мляко,млечни продукти,риба ... изобщо не искам да говоря за тях,въпреки че те са основата на разнообразното и здравословно хранене(не съм ги ял от години).
Започвам да се чудя как и аз не съм получил инсулт като баща ми.
И сега се чувствам виновен,че вчера си позволих да си купя най-евтините фъстъци и слънчоглед,които успях да намеря.
В момента пресмятам какво щях да си купя с 1,30 лв.,който дадох за тях.
Ако не ги бях изхарчил неразумно можех да си взема 50 гр. сирене или пет яйца,или 1 кг. лук,или 4 кофички кисело мляко,или няколко кренвирша,или парченце месо,с размери колкото нокътя ми,или ... ох,не искам да смятам повече.
А цените ... ах,цените ...
Килограм захар - 2 лева.
Бутилка олио - 3 лева.
Кило брашно - 1 лев.
Кило боб - 2 лева.
Кило леща - 2 лева.
Кило грах - 2 лева.
Кило домати - от 2 лева нагоре.
Кило картофи - ако са развалени или покълнали може да ги намериш и по 0,50 лв.
Чесън,моркови,зеле,ябълки,круши,дюли ... Боже,това са нелепи мечти.
Пък така ми се е прияла варена царевица ... но нищо повече няма да си купя,защото парите ми ще свършат преди да е дошъл края на месеца.
А скоро ще дойдат и Коледа,и Нова година,което за България значи,че цените още ще се повишат,а няма да намалеят както е в нормалните държави.
Аз отново ще имам само 300 лева,с които ще се мъча да купя колкото мога повече неща ... и разбира се,ще се опитвам да спестя някой лев за черни дни(в моя случай наистина е някой лев,защото на края на месеца ми остава само по някой лев от заплатата!).
Добре,че знам къде в града има закусвални ... отивам до някоя,заставам отстрани и вдишвам с пълни гърди миризмата на току що изпечена баница,козунак,баклава и сладка боза.
Затварям очи и си представям как си хапвам сладко-сладко от тях ... след това отварям очи и си тръгвам към нас,където се опитвам да изям безвкусната манджа,докато си представям мириса от закусвалнята.
В момента стомаха ми къркори ... защо ли и аз не знам!
А през това време цените растат ли,растат!
Луд ли съм или не съм?
Или просто живея в ненормална държава?
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:А,бе,вие луди ли сте,бе?
Или може би мен правите на луд?!?
А,бе,вие луди ли сте,бе?
Или може би мен правите на луд?!?
От доста време си мисля точно това.
Имам чувството,че живея в някаква сбъркана държава,където всички са доволни от живота,който живеят и не им пука,че цените са високи,че сметките са нереални,че живота е скъп и че никой с честни и законни доходи не би могъл да живее нормален живот,а какво остава да си купи кола,къща или да отиде на почивка.
Но никой не протестира,никой не се оплаква,никой не казва:"Цените не са нормални!".
Като отида в някой хипермаркет всички излизат с препълнени колички,в които има стоки за по 100 - 200 лева.
А накрая като ги питаш как живеят всички реват,че нямат пари и едва свързват дават края,но продължават да карат колите си и да пазаруват за повече,отколкото им е месечния доход.
Повод за тези ми размисли е собствената ми заплата.
Не го приемайте като оплакване или молба за помощ,или мрънкане за повече пари - смятам,че заплатата ми е толкова колкото трябва да бъде,но мисля,че покупателната ми способност не е реална.
Всеки месец вземам по 300 лева и с тях купувам твърде малко неща на твърде високи цени.
На всяко петнайсто число давам около 120 лева за сметки и около 40 лева за лекарства на баща ми.
До тук 160 лева.
Минимум 50 лева за храна и 30 лева за препарати.
Станаха 240 лева.
Ако купя още малко храна или още малко препарати,или сметките/лекарствата са по скъпи от 240 стават на 300 лева и от заплатата ми не остава нищо.
Добре де,мама му стара,за какво работя цял месец?!?
Работя за едното нищо,защото парите ми не отиват за реални неща,а попадат в джобовете на спекуланти и монополисти.
Вчера реших да си купя пакетче печен слънчоглед и пакетче печени фъстъци.
Влязох в магазина и с ужас установих,че 100 гр. насипен печен слънчоглед струва почти левче,а 100 гр. насипни печени фъстъци са над 1 лев.
Излязох с усещането,че съм направил грешка като съм влязъл в този магазин.
Докато отивах към следващия си мърморех под мустак,че продавачката е ненормална,ако си мисли,че ще дам толкова много пари за един прост слънчоглед и едни обикновени фъстъци.
Като влязох в хранителния магазин видях на един рафт да се мъдри пакетче фъстъчки с надпис 0,70 ст.
Питах продавача:"Извинете,колко грама е това пакетче с фъстъци?".
Отговорът яко ме стресна:"80 гр.,господине!".
Мъжът зад касата ме гледаше с подозрение,че ще направя някаква лудория,защото явно съм го изгледал като изтърван от психиатрично заведение.
Излязох от магазина,мислейки си,че нещо не е съвсем наред - само не ми беше ясно аз ли съм лудия или всички останали са полудели.
С бодра крачка се запътих към "Кауфланд",където се предполага,че са най-евтините неща в града.
Влязох без да си взема количка.
Пък и колко място биха заели две малки пакетчета за по няколко стотинки всяко?!?
Оставих си раницата на входа и се замотах между рафтовете.
Знаех къде да търся слънчогледа и фъстъците,но имах лошо предчувствие какво ме очаква там.
Когато се озовах на правилното място осъзнах,че съм си изгубил времето - търсените от мен артикули си бяха все така скъпи,дори и в "най-евтиния" магазин в града.
След около трийсет минути внимателно разглеждане на цените за 1 кг. фъстъци и 1 кг. слънчоглед установих,че има две пакетчета,който отговарят на изискванията ми за най-ниска цена с най-голямо количество.
Намерих 100 гр. фъстъци за 0,70 лв. и 100 гр. слънчоглед за 0,60 лв.
Или общо 1,30 лв.
А преди десет години 100 гр. фъстъци струваха 0,30 лв.,а 100 гр. слънчоглед - 0,15 лв.
Само преди година 100 гр. фъстъци бяха 0,55 лв.,а 100 гр. слънчоглед - 0,45 лв.
Днес 100 гр. фъстъци са 0,70 лв.,а 100 гр. слънчоглед - 0,60 лв.
Така-а-а-а.
Майка му да е жива и здрава,кой,по дяволите,реши,че тези стоки днес,20.11.2012 г.,струват точно толкова?!?
Сигурен съм,че ако мина през различните етапи по веригата от производителя до продавача ще установя доста спекуланти,който прибират бая големи печалби.
Всички твърдят,че работят с минимална печалба,но именно българските производители фалират понеже им купуват продукцията на минимални цени,а крайният продукт струва в пъти повече от изходния.
Всички твърдят,че работят с нулева печалба,но именно прекупвачите се возят в лъскави джипове и монополизират пазара.
Всички твърдят,че работят на загуба,но хипермаркетите стават все повече и повече и никой още не е фалирал.
Как стават тия работи,ако не с благоволението и личното съдействие на държавата(т.е. политиците от всички партии)?!?
Е,няма друг начин как да стане тая работа!
Цените са космически:
Едно яйце е 0,26 лв.(не съм ял яйца от месеци).
Парче сирене,което прилича на парчето от приказката за лисицата и гарвана - 5 лв.(не съм ял сирене от месеци).
Една кофичка кисело мляко е 0,32 лв.(не съм ял кисело мляко от месеци).
Месо,колбаси,мляко,млечни продукти,риба ... изобщо не искам да говоря за тях,въпреки че те са основата на разнообразното и здравословно хранене(не съм ги ял от години).
Започвам да се чудя как и аз не съм получил инсулт като баща ми.
И сега се чувствам виновен,че вчера си позволих да си купя най-евтините фъстъци и слънчоглед,които успях да намеря.
В момента пресмятам какво щях да си купя с 1,30 лв.,който дадох за тях.
Ако не ги бях изхарчил неразумно можех да си взема 50 гр. сирене или пет яйца,или 1 кг. лук,или 4 кофички кисело мляко,или няколко кренвирша,или парченце месо,с размери колкото нокътя ми,или ... ох,не искам да смятам повече.
А цените ... ах,цените ...
Килограм захар - 2 лева.
Бутилка олио - 3 лева.
Кило брашно - 1 лев.
Кило боб - 2 лева.
Кило леща - 2 лева.
Кило грах - 2 лева.
Кило домати - от 2 лева нагоре.
Кило картофи - ако са развалени или покълнали може да ги намериш и по 0,50 лв.
Чесън,моркови,зеле,ябълки,круши,дюли ... Боже,това са нелепи мечти.
Пък така ми се е прияла варена царевица ... но нищо повече няма да си купя,защото парите ми ще свършат преди да е дошъл края на месеца.
А скоро ще дойдат и Коледа,и Нова година,което за България значи,че цените още ще се повишат,а няма да намалеят както е в нормалните държави.
Аз отново ще имам само 300 лева,с които ще се мъча да купя колкото мога повече неща ... и разбира се,ще се опитвам да спестя някой лев за черни дни(в моя случай наистина е някой лев,защото на края на месеца ми остава само по някой лев от заплатата!).
Добре,че знам къде в града има закусвални ... отивам до някоя,заставам отстрани и вдишвам с пълни гърди миризмата на току що изпечена баница,козунак,баклава и сладка боза.
Затварям очи и си представям как си хапвам сладко-сладко от тях ... след това отварям очи и си тръгвам към нас,където се опитвам да изям безвкусната манджа,докато си представям мириса от закусвалнята.
В момента стомаха ми къркори ... защо ли и аз не знам!
А през това време цените растат ли,растат!
Луд ли съм или не съм?
Или просто живея в ненормална държава?
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:А,бе,вие луди ли сте,бе?
Всичко, което си написал и аз си го мисля от доста време. Още откакто за първи път отидох в Западна Европа на гости на мои приятели, които живеят в Германия. Като влязох в местния им хипермаркет Лидъл ( тогава тази мерка беше неизвестна в България) с учудване установих, че дори за моя мизерен български стандарт и цени в евро, покупателната стойност на едно евро е много повече отколкото същото това евро в България. Храните бяха учудващо евтини. Реших, че съм отишла в някакъв специализиран магазин за социално слаби или пенсионери, но моите приятели ме увериха, че не е така. Навсякъде цените били такива. Просто храната в Германия била евтина. Друг е въпросът, ако отидеш на ресторант. Там вече сготвената и поднесена храна става 5-6 пъти по-скъпа и надминава ценовото равнище на заведенията за хранене в България. Отидох да видя как стои въпросът в Испания. Отседнах в най-скъпият град – Барселона, наех си апартамент с кухня и редовно пазарувах от хранителните магазни в квартала. Отново се шокирах от рекордно ниските цени ( в сравнение с тези в моята родина). За справка един шоколад от големите Милки беше с грамаж 300гр. и цена 2 евро, а в България местната компания, която държи лиценза на Милка прецени, че грамажа на големите Милки трябва да е 250гр. ( разбира се, размера на кутията остава същия), а цената 5,75лв. Явно логиката на българския производител е, че грамажът на шоколада трябва да е обратнопропорционален на неговата цена, т.е. колкото по-малко, толкова по-скъпо. Отидох и в Лондон да видя как е положението, да не би само испанците и германците да са се побъркали. Там гледам магазини за 1 паунд, вътре всичко само по 1 паунд. Викам си „ кой знае какви боклуци продават, че всичко ще е само 1 паунд”. Влизам да проверя и гледам извесни марки чипсове, бонбони, храни, всичко по 1 паунд. Например чипс Прингълс, който в България никога не съм си купувала, тъй като е 5лв. бройката, там е 1 паунд. Шоколадчетата Киндер и те 1 паунд, пък тук и цената не им знам, тъй като са безбожно скъпи. Ако се обърне паунда към лева ( 1паунд = 2.41лв.) излиза много евтино. Но ако се сметне покупателната стойност на 1 паунд от заплатата на средностатистическия англичани, излиза безобразно евтино! Но аз нито английска заплата някога съм взимала, нито немска, така че не съм надничала в портфейлите на европейците. Но пък съм живяла като американците – хранила съм се като тях, плащала съм си наема на жилището като тях, работила съм заедно с тях. Работила съм възможно най-ниско квалифицираната работа, която не изисква висше образование или някакви специални умения. Заплатата ми беше $10 на час, което сметнато в една работна седмица от 40 часа, правеше $400 на седмица, т.е. $1600 долара месечно. От тях някъде към $300 отиваха за данъци, така че чисто оставаха към $1300. Тези пари ми стигаха предостатъчно да си платя наема, за който отиваха около $250 на месец заедно със сметките ( разбира се, не живеех сама, а имах съквартиранти), храната беше толкова евтина, че дори не съм се замисляла колко харча за нея, сигурно към $50 на месец ( то и техните гадости трудно могат да се консумират), и накрая оставах с $1000, които се чудех какво да правя и половината изхарчвах за материални придобивки и глупости. Е да, ама колкото и да е стараех не можех да ги изхарча всичките и искам, не искам, към $500 оставаха спестени. На всичкото отгоре като се върнах в България ми върнаха всички платени на държавата данъци, т.е. се оказа, че нямам никакви удръжки, след като не живея постоянно в Америка.
ОтговорИзтриванеАмериканците се оплакват колко им е скъп бензина. 1 галон безин, което се равнява на 3,78 литра, там струва $3.75. Това означава, че литъра е горе долу $1. В България литър бензин лятото достигна 3 лв. ( т.е. 2 долара), в момента е малко под 3лв. Минималната заплата в България е 290лв. , а в САЩ $1160, което се равнява на 1750лв. Смятай колко литра бензин може да се купи сътоветно с всяка заплата. Другото, което ми направи впечатление е, че в САЩ ДДС-то е различно за различните стоки. В някои щати дори няма ДДС. Но в тези, които има то не е повече от 11%. За сравнения в България е 20% и то на всичко. Американците разсъждават, че не е редно човек да плаща за лекарства или за храна, толкова колкото за коли, техника и мебели. Затова в почти всички щати повечето стоки от първа необходимост като лекарства, храни, дрехи и т.н. са или освободени от ДДС или то е сравнително по-ниско от това на останалите стоки. Т.е. се предподлага, че всеки човек трябва да може да си позволи да е нахранен, здрав и облечен. Тук не е така.
ОтговорИзтриванеС изненада разбрах за поредния абсурд, който се е случил тук докато ме няма. Нашият финансов министър, решил да вземе пример от любимата му държава САЩ и предложил облагане на лихвите по спестяванията на хората с данък. Така било в Америка. Да, прав е. Но ако беше сравнил БВП на глава от населението там с това тук щеше да види, че такова облагане ще се отрази пагубно на спестяванията на българите, тъй като техните доходи изобщо не могат да се сравняват с американските. Да не говорим, че всяка година инфлацията почти изяжда лихвата от спестяванията на хората, чийто заплати в същото време си остават непроменени. Така, че тази лихва върху спестяванията не само ще намали печалбата от тях, а ще намали и самите спестявания! А за много хора, най-вече пенсионери, това е единствения начин да свързват двата края. Ако толкова му пукаше на министъра за това да си закърпи бюджета, да беше предприел някакви мерки срещу сивата икономика, от която държавата търпи милиарди лева загуби годишно. Почти няма частен работодател, който да не лъже държавата и да не пести от данъци. Защо трябва обикновените хора да плащат за това на държавата?! Най-фрапиращото обаче е, въпросния данък е приет от парламента без никакви протести от страна на обществото. В същото време в страната се провеждат общонациоални кампании и протести срещу легализирането на тютюнопушенето в заведенията! Що за сбъркан народ трябва да е този, на който не му пука, когато държавата му взима и последния лев от джоба, но му пука къде може да си запали цигарата?! Какъвто народът, такава и държавата – ненормална!
Да-а-а-а,много верни неща си написала. (bow)
ОтговорИзтриванеЖалко,че в България условията на живот са такива каквито са. :X