biggeorge Lyrics

събота, 11 август 2012 г.

Писмо до любимата 6: В търсене на работа!

Писмо до любимата 6: В търсене на работа!

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)


Едно


Здравей,любима! Изображение
Сега ще ти разкажа какво се случи от 30 май насам и ще се опитам да бъда кратък!
Така-а-а-а ...
На 29.05.2012 г. си легнах рано,но заспах чак в един през нощта.
Сутринта в пет станах,хапнах и докато се мотах в тоалетната успях да закъснея за влака.
Единственото,което направих преди да изляза е,че си обух банските,а слиповете ги прибрах в раницата.
Излязох от нас в 06:25 при положение,че ми трябва поне половин час,за да стигна до жп гарата,а влака тръгваше в 06:50.
За да сваря се наложи да тичам през целия път.
Когато пристигнах нямах сили да дишам от тичане.
Купих си билет и се метнах във вагона,дишайки като куче в горещ летен ден.
Когато потеглихме въздъхнах с облекчение,че съм се справил със задачата.
Ако знаех още колко задачи ме чакат ... Изображение
В купето нямаше много хора и аз си протегнах краката под отсрещната седалка.
Да,ама ... маратонките ми са така направени,че задната част под петите е малко по-висока от предната под пръстите и се чувствам все едно ходя на кокили,а от всичкото това тичане и пътуването в неподвижна поза за два часа,мускулите ми се схванаха и като слязох на бургаския перон не можех да ходя.
Виждала ли си спънат кон как ходи ... е,нещо такова бях и аз!
Още на перона ми се пикаеше зверски,затова реших да си спестя мъките и отидох в тоалетната на бургаската жп гара.
Дадох 50 стотинки на вятъра при положение,че можех да се изпикая и зад някой храст,но нали трябва да се правим на европейци ...
Иначе тоалетната беше много хубава - чистичка и ремонтирана,но ми се досвидяха стотинките за едното пикане.
Както и да е!
Излязох от гарата и хукнах към бургаската администрация - изпит ме чакаше,по дяволите.
Така скорострелно се движех,че за трийсет минути прекосих целия град.
Стигнах навреме,качих се горе и зачаках да стане 10 часа.
По едно време при мен дойде едно момиче да ме пита дали чакам за изпита - е,за изпита чаках,тя също за това беше дошла.
Като стана време ни извикаха всички в кабинета на директора и ни казаха,че ще направим тест с 20 въпроса.
Аз се смръзнах - викам си:"Ако нищо не мога да отговоря,ще е голяма излагация!". Изображение
На всеки въпрос се дават по две точки,т.е. 20 въпроса = 40 точки.
За да мина и на интервюто трябваше да имам най-малко 32 точки или да съм отговорил вярно на поне 16 въпроса.
Тестът започна в 10:15 и трябваше да свърши за един час.
Аз попълних въпросите за петнайсет минути,проверих дали са верни за още пет минути и излязох трети.
Преди мен свършиха само две от кандидатките,които съм ги виждал,че работят в администрацията,в която се надявах и аз да се уредя.
Между другото направо не повярвах на очите си,че тези две жени също кандидатстват за това работно място,но всички сме с равни права,така че няма от какво да се оплаквам.
Попълних си личните данни на един лист,пъхнах го в малък плик,който запечатах и поставих в голям плик,след това сложих и теста в плика и го запечатах.
Голяма секретност,голямо нещо!
Предадох си работата и излязох.
Седнах долу на скамейките и зачаках да излязат резултатите в 12 на обяд.
Като се качихме горе вече си мислех,че нищо не съм попълнил вярно,но като започнаха да казват точките си викам:"Дано да съм минал 32-те точки!".
Директорът започна да чете точките и като стигна до моето име каза:"Георги - 32 точки!".
Аз за малко да скоча и да се развикам:"Ура,ура!Минах на интервюто!",но запазих спокойствие и си затраях. Изображение
Казаха ми да дойда отново в 14:30 часа.
Пак слязох долу и зачаках да мине времето - малко ме хвана яд,че ще изтърва влака,но си казах,че това е тест за търпението ми.
Тия тестове край нямат!
По едно време заваля лек дъжд - лудо време!
Като стана 14:00 часа отидох при портиера и го помолих да ме пусне в тоалетната да се изпикая - не,че не пиках веднъж в едни храсти,но не ми се ходеше чак до там.
Едно момче ми каза,че е дошъл моя ред и аз се качих горе.
Една от служителките ми даде листи,които да попълня с личните си данни - на тези листи те щяха да напишат впечатленията си от представянето ми.
Аз обаче не означих всичките пет листа,а само първия - от къде да знам,че трябва да ги попълня от първия до последния.
Като ме извикаха влязох и дадох листите,но като видяха,че не съм ги попълнил ме накараха да ги надпиша пред тях,а членовете на комисията ме зяпаха любопитно.
След това започнах да ми задават въпроси - станах вир вода! Изображение
Изчервих се,изпотих се,езика ми се върза на фльонга,ръцете ми се гънеха като корабни въжета,а краката ми омекнаха.
Добре,че бях седнал.
Похвалих се сам,викам им:"Аз съм перфектния за тази работа - имам дар слово,мога да обясня всичко на всички!И не само това - аз съм нещо като ЕМПАТ!".
Ха-ха-ха,емпат! Изображение
Разказах им биографията си от раждането насам,като пропуснах миналите си животи - какво ги интересува,че съм бил Наполеон или Айнщайн ... това е без значение в сегашния ми живот.
Разказах им как на миналата ми работа едва не са ме осакатили и че сега си търся работа за висшист,работа за мозъка,не за мускулите.
Те ми задаваха въпроси ... задаваха ми въпроси ... накрая се умориха,а и видяха,че няма да спра да говоря и с това интервюто приключи.
"Беше много яко,искам пак!" - помислих си аз,след като излязох без да знам колко скоро желанието ми ще стане реалност.
Казаха ми,че до десет дни ще ме уведомят с писмо какви са резултатите от изпита.
След като си тръгнах от администрацията се втурнах към морето - този път реших да не ям нищо,за да не ми се доходи до тоалетната.
По пътя видях едно коте седнало наред улицата.
Отидох при него,наведох се да го взема,а то хукна да се крие зад едни контейнери за боклук.
Котките са много тъпи животни - какво търсеше това коте наред шосето и защо избяга като тръгнах да го спасявам ... котешка му работа! Изображение
На двайсетина метра имаше автобусна спирка,на която стояха група хора и ме гледаха как се мъча да спасявам котето от собствената му съдба.
Като ги наближих си спрях радиото от телефона и една жена ми вика:"Това коте май ще го блъсне кола,какво да правим?".
А аз си помислих:"Аз от къде да знам,бе,жена!?!Защо мен питаш?Да не съм котешки спасител?!?".
Подминах я чудейки се защо хората сами си създават проблеми.
Отидох при знамената на брега и от там се втурнах към моста.
И докато вървях към него заваля дъжд - ама какъв дъжд ... проливен,пречистващ,прекрасен!
Всички се изпокриха,а аз,единствения лудньо,отидох на края на моста и слязох на понтона,помотах се без да доближавам ръба и се качих обратно на моста,а след още петнайсет минути се върнах обратно на брега!
Морето беше синьо,прекрасно,божествено!
Обожавам го! Изображение
Качих се горе на брега до паметника на моряците и дъжда взе че спря.
Още предният път като ходих в Бургас исках да направя сканиране на УКВ честотите с радиото на телефона ми,но тогава нямах време.
Реших,че този път ще направя едно бързо сканиране.
Седнах на последната скамейка накрая на алеята до паметника на моряците.
Прекрасна гледка се открива от там.
Пуснах едно автоматично сканиране,а след това започнах ръчно да претърсвам честотния диапазон,но през това време отново заваля дъжд и то проливен.
Събрах си нещата и се запътих към терасата,там има галерия,зад която има скамейки,където седнах и аз.
След половин час дъжда намаля и почти спря и аз се върнах на моята скамейка да си довърша сканирането,но заваля отново и аз се върнах на терасата.
Луда работа!
А какви мълнии имаше - майко мила!
Любима,не си виждала такива чудеса!
Бум-тряс-прас-ду-у-у-м! Изображение
Звукът на падащите мълнии е оглушителен,а бяха на по-малко от 500 метра от мен.
Падаха в морето и се виждаха от целия бургаски залив.
Нямам думи просто!
А едни хора седяха на сухо под моста и бяха нагазили в морето при положение,че имаше мълниеносна дейност - когато има електричество не бива да имаш контакт с вода,тръби,дървета,стълбове и т.н.
Онези седяха във водата един час - как не ги тресна някоя мълния един Господ знае!
Явно е вярна поговорката:"На лудите и Господ помага!".
Аз реших,че дъжда няма да спре и довърших сканирането си там на скамейката зад галерията на терасата.
След това си прибрах нещата и станах да се разходя.
Дъжд,не дъжд,имах нужда от движение - отидох на телескопите,но за тях трябваха пари,а на мен не ми се хабяха 50 стотинки - вече дадох едни за пикане,майната му на телескопите.
Дойдоха две бременни момичета и те да гледат,обаче телескопите се оказаха повредени.
Погледнаха ме подозрително,видяха,че не съм опасен и си продължиха нататък.
Аз се уморих да зяпам отгоре и отидох пак на края на моста - търсех си белята и се чудех какъв проблем да си създам.
Поне не слязох на понтона,но само защото там вече имаше едно момиче,седнало на ръба и момче,което тренираше набиранки на лостовете за влизане във водата.
Помислих си,че тези двамата вече наистина са луди. Изображение
След това се върнах обратно на терасата и след като се изпиках зад едно ъгълче тръгнах по централната улица на Бургас.
Знаех,че до влака ми има още половин час и се мотах от витрина на витрина,докато не слязох до жп гарата,където с изненада разбрах,че влака ми тръгва след три минути.
Дори не можах да си купя билет - скорострелно се затичах към перона,качих се в първата отворена врата,седнах и ... влака тръгна.
И това ако не е късмет,здраве му кажи!
Купих си билет от кондуктора,които ми каза,че влака има прекачване на Зимница.
Седнах на една свободна седалка,а срещу мен седеше едно момиче - ученичка,което ми изглеждаше странно познато от някъде.
Зазяпах я,а тя накара един от съучениците си да седне така,че да не мога да я виждам.
И момичетата са като котките - много тъпи животинки.
Като са малки не искат да те видят,като пораснат ти се умилкват и чакат аванта.

Нямам думи просто! Изображение
Добре е,че не всички момичета са така!
На Айтос всички слязоха и аз застанах на прозореца да гледам навън.
Любима,в този момент видях най-прекрасната гледка на света - дъга!
Дъга в синьо,зелено,червено,виолетово ... беше прекрасна!
Наслаждавах й се половин час,докато се отдалечавахме от Айтос.
Стигнахме до Карнобат и след като минахме хълмовете облаците се разкъсаха по един странно божествен начин.
Слънцето огря небето и земята,полята и горите,склоновете изглеждаха златни.
Разбрах,че този миг,тази гледка е дар от Бога.
Не,Господ не ми е говорил и не,не съм откачил.
Просто усетих в себе си чувството на вдъхновение и си извадих тетрадката и написах стихотворението "Слънце".
Боже,каква гледка - в тези мигове разбираш защо живееш тук,в тази шантава държава.
Ами шантава е,но е прекрасна! Изображение
Имах чувството,че небето и земята са станали едно,че в този миг всички сме едно!
Явно само аз го имах това усещане,защото една жена във вагона скучаеше и се оглеждаше каква простотия да свърши.
На Зимница слязох и се прехвърлих на другия влак,а в него довърших последните куплети от стихотворението си.
Странното беше,че кондукторката на втория влак беше същата,с която пътувах сутринта - викам й:"С вас дойдох,с вас се връщам!",а тя се захили.
Имам убийствено чувство за хумор,му-ха-ха. Изображение
Слязох на моята си гара и се запътих към къщи със спокоен ход,защото не си чувствах краката от умора.
Прибрах се,поговорих си с нашите,хапнах и си легнах да спя.
На другият ден усещах тялото си като прегазено от слон - кофти е за мен,но пътуването до Бургас беше хубаво преживяване.
След това си починах няколко дни - на 1 юни празнувах деня на детето,на 2 юни почетох паметта на Христо Ботев и всички герои дали живота си за свободата на България.
На 4 юни ми се обади жената,която подбира кадрите за позицията Инженер по качеството.
Обажда ми се втори път,за да ми каже абсолютно същото - че съм в списъка с чакащите и ако имат нужда от мен ще ми се обадят.
Странна работа!
На 6 юни телевизия bTV поискаха от администраторите на Vbox7 да премахнат всичките техни клипове,които съм качил - за една вечер ми махнаха 250 клипа,а останалите през нощта аз сам си ги изтрих.
Нямаше смисъл да чакам да ми ги премахват по тяхно желание - като не искат да им качвам клиповете повече няма да го правя,не бива да се замесвам с алчни хора.
След като толкова много искат пари,дано да си ги намерят и да им влязат в работа! Изображение
На 7 юни получих покана от пощата да си взема препоръчаното писмо,което съм получил.
Малко преди да изляза ми се обадиха от Бюрото по труда да се явя в същия ден в определената от тях стая.
"Какво ли искат?!?" - помислих си аз.
Отидох до пощата и се оказа,че писмото не е от Бургас,а от местното Бюро по труда.
Върнах се до вкъщи,използвах тоалетната по предназначение и отидох до Бюрото по труда,където ми казаха,че на конкурса за работа съм останал втори(за съжаление!),но има ново работно място по някаква европейска програма и ако искам мога да си подам документите за него.
Аз се съгласих,че искам да си подам документите,особено щом разбрах,че ще ходя пак до Бургас.
А писмото,което получих се оказа покана за интервю за работа за 13 юни в същото предприятие,в което е и позицията Инженер по качеството.
Шантаво съвпадение! Изображение
И така на 8 юни отново тръгнах на път към град Бургас!
Йе-е-е-е-е-е,прекрасно море-е-е-е-е,обичам те-е-е-е-е! Изображение
Но за съжаление сглупих и не си легнах да спя навреме,а вместо това цяла вечер будувах,размишлявайки си какво ще правя на следващия ден.
На сутринта бях спал по-малко от час,а ми предстоеше цял напрегнат ден.
Станах още в 04:00 часа,хапнах набързо и след едно кратко посещение в тоалетната се запътих към жп гарата.
Както винаги закъснях и се наложи да тичам по пътя - нещо,което мразя да правя,когато току що съм ял.
Стигнах навреме за влака,но си обещах да не закъснявам повече.
След като седнах във влака едва не заспах от умора,но останах буден,само защото една жена не спираше да ме гледа.
Като казвам,че ме гледаше имам предвид,че ме зяпаше с интерес и определено ми се сваляше с поглед.
Не си въобразявам!
Тя беше на около 40 години,водеше със себе си едно десетгодишно момченце и май искаше аз да стана неговия татко ... любима,разбираш ме какво искам да кажа.
Тази жена така ме изпиваше с поглед,че се почувствах адски неудобно.
Тя все едно ме събличаше с поглед. Изображение
Имах чувството,че си представя как прави секс с мен - направо се почувствах все едно ме изнасилва с поглед.
По-лошото беше,че в този вагон имаше и още един човек,който ме гледаше по същия начин - един 35 годишен мъж на отсрещната седалка.
Докато си седях под погледите на тази двамата се чувствах като стриптизьорка на кол - чисто гол,готов за груб,животински секс.
Когато слязох на жп гарата в Бургас изпитах неистово облекчение. Изображение
Боже,след тези два часа във влака започнах да разбирам как се чувстват жените всеки ден.
Аз и преди тази случка не съм се втренчвал много,много в противоположния пол,но след тази случка съвсем спрях да се кокоря насреща им.
Да те гледат с животинска похот е най-лошото нещо,което съм преживявал.
Единственото хубаво на пътуването във влака беше,че успях да ползвам тоалетната на вагона и си спестих 50 стотинки,които трябваше да оставя на бургаската гара.
Като слязох хукнах по центъра нагоре към администрацията.
По пътя реших да вървя по други улици,за да мина покрай телевизионната кула в центъра на града.
Тя е прекрасна - чудо на инженерната мисъл.
До кулата имаше училище и кафене и от там едно момиче ме зяпаше странно - все едно не е виждала човек с шапка,слънчеви очила и слушалки.
Много шантави хора има! Изображение
След това отидох до администрацията и си подадох документите за участие в конкурса.
Предварително си бях попълнил декларацията и заявлението,затова цялата процедура ми отне само 15 минути.
От там излязох и отидох до плажа.
Имах няколко часа на разположение да се изкъпя в морето,но плажа беше пълен с хора и ме беше срам да се съблека.
Предните пъти като бях на плажа нямаше никой,а сега на всеки два-три метра имаше хора.
Избрах си едно място,където между тълпите с народ имаше десетина метра празно пространство и седнах под един чадър в средата на празнината.
Любима,мен много ме е срам да се събличам на публични места,особено на плажове.
Като бях малко дете и ме заведоха за пръв път на море се наложи да ме съблекат насила,докато аз пищях в неистов ужас.
Когато трябваше да ми събуят гащите така се мятах,че червей-епилептик щеше да изглежда неподвижен в сравнение с мен.
Много ме беше срам да съм чисто гол на плажа,затова след като ме съблякоха се зарових до кръста в пясъка - да не ми се виждат срамотиите.
И сега се чувствам по същия начин. Изображение
Освен това съм и силно окосмен - горилите изглеждат кьосета в сравнение с мен.
Да се съблека на толкова пренаселен плаж беше много лоша идея.
Добре,че сутринта преди да тръгна си обух банския - поне не ми се наложи да се преобличам на плажа.
Съблякох се и всички се вторачиха в мен.
"Ало-о-о,гол човек не сте ли виждали?"-помислих си аз.
Събрах си нещата накуп под чадъра и се бухнах в морето.
Беше забавно до момента,в който не си напъхах вода в носа.
Седнах на сянка и усетих как темето ми гори от слънчевите лъчи.
Сложих си шапката и започнах да с къпя с нея.
Осъзнавах,че изглеждам шантаво,но нямах друг избор - иначе щях да слънчасам.
По едно време над плажа прелетя хеликоптер - от юг на север.
След петнайсет минути се върна - от север на юг.
След още десетина минути отново отиде на север.
След това пак се върна.
А от бургаското летище непрекъснато излитаха самолети - едни отиваха към Русия,други към Турция,трети на изток,четвърти на запад.
Беше си интересно да се наблюдава излитането на самолетите.
Взех си една мидичка за спомен от плажа. Изображение
Слънцето така ме напече по раменете,че направо кожата ми гореше.
Едно момче и момиче ме зяпаха странно.
Ще рече човек,че не са виждали гол човек.
Имаше едни много сладки деца,които се щураха по плажа - беше много забавно да ги гледам как се мятат като побеснели.
Имаше и две момчета,които не бяха българи,но така и не разбрах на какъв език говореха - не бяха руснаци,нито турци,нито гърци.
Може би бяха румънци,кой знае.
Е,те се мятаха повече и от мен.
Изобщо на тоя плаж голямо мятане падаше.
Аз обаче бързо-бързо се уморих и седнах под чадъра на сянка.
Така неусетно минаха два часа.
Един час преди да тръгне влака ми за връщане се надигнах от плажа.
Казах "До скоро!" на морето,небето,вълните,плажа и чайките,взех си нещата и се замъкнах към душовете.
Там на крайбрежната алея имаше скамейка,на която се преобличаше момиче - изчаках я да си тръгне и си оставих раницата и дрехите,отидох на душовете,слях се,върнах се при раницата си,извадих кърпата и се подсуших.
Облякох се набързо,защото започна да се събира тълпа зяпачи,които гледаха тялото ми. Изображение
Смених си банският с моите си слипове,обух си късите гащи и ризата,нахлузих си обувките,прибрах си всичко в раницата и си тръгнах.
В цялото си туткане закъснях адски много и като се надигнах от скамейката видях,че имам само 15 минути до влака.
Хукнах като бесен към жп гарата,като тичах почни през целия път - не мога да тичам непрекъснато.
Не си купих билет,а директно отидох на перона,защото ми оставаха 2-3 минути до тръгването на влака.
Качих се и видях,че няма места.
Влака тръгна,а аз усетих,че ми става лошо от тичането.
Едва не повърнах,взе да ми се гади,зави ми се свят и тъкмо да припадна,и влака спря на една гара,и ни казаха,че ще стоим на тази спирка поне един час.
Освободиха се няколко места и аз седнах на едно от тях.
Преди да седна стоях в коридора до вратата на влака,заедно с двама ученика и една ученичка,които гледаха ефирно bTV на джиесем,циганин,съпругата му и бебето им,още една циганка и кондукторката - доста колоритна компания.
След като седнах гаденето постепенно изчезна и се почувствах по-добре,но взе да ми се спи зверски.
Слязох от влака,за да се изпикая в тоалетната на гарата и докато върна във вагона мина един бърз влак.
Бързите влакове направо летят като бесни.
Седнах си на мястото и се опитах да дремна малко. Изображение
Част от пътниците слязоха и се прехвърлиха на един от бързите влакове,а ние останахме да чакаме.
Най-накрая композицията потегли,а аз си дремех сладко-сладко.
На Стралджа станах и отворих единия прозорец,за да зяпам навън.
Спеше ми се,но не исках да спя повече.
Исках и да видя мястото на взривовете край Петолъчката - нищо не видях,само се кокорих излишно срещу Стара планина.
Както и да е.
Прибрах се,но на връщане от жп гарата стъпих в една локва с катран.
Отне ми половин час да си почистя маратонките.
Прибрах се и ми се спеше,но първо се изкъпах,наядох,изпих един парацетамол и заспах. Изображение
След това минаха няколко дни,в които се чувствах адски зле - беше ми лошо,бях слънчасал,кожата ми беше изгоряла,най-много раменете ми.
Почувствах се по-добре чак на четвъртия ден,броени часове преди интервюто за работа на 13 юни в същото предприятие,в което е и позицията Инженер по качеството.
Рано сутринта след няколко часа сън станах,облякох се и отидох до Бюрото по труда.
Заведоха мен и останалите младежи до 29 години в една стая с много столове и маси и ни информираха,че ще ни интервюират един по един.
Първа беше едно момиче,което чух как каза на един нейн познат,че наскоро родила дете и била в платено от държавата майчинство,затова не искала да започне работа.
Тя директно остана в стаята,а всички останали излязохме в коридора.
Момчетата,които чакаха с мен бяха доста разнородна компания - само един беше висшист.
Каза,че е завършил ТУ-Габрово,спец. "Машиностроене".
Аз си траех и само слушах какво си говорят хлапетиите.
След двайсет минути момичето излезе и казаха,че трябва да влезе следващия - всички седяха и гледаха тъпо,на мен ми писна и сам влязох в стаята.
Не ми се чакаше да съм трети или четвърти.
Влязох,седнах и започнах да си говоря с интервюиращите момче и момиче. Изображение
Между другото познавах тези хора - те ме интервюираха преди година за позицията "Техник".
Говорихме много - предимно аз,но и те казах доста неща.
Ръсих размислите си на поразия,но на тях не им направи голямо впечатление.
Накрая аз си тръгнах,а момчурляците отвън ме питаха какво е станало вътре.
"Ами влезте и ще разберете,бе!" - помислих си аз и си тръгнах.
На 14 юни най-накрая написах стихотворението "Море",за което си мечтая от първото ми пътуване до Бургас на 10 май.
Много обичам морето,затова реших да го увековеча в стихотворение.
Любима,предлагам ти да замениш думата "моренце" в стихотворението с името на някой,когото обичаш - ще видиш какъв уникален ефект се получава! Изображение
На 15 юни платих битовите сметки и ходих да купя малко храна.
На 16 юни,събота,след като се събудих установих,че клона на дървото опира в прозорците на терасата ми.
Качих се на тавана,взех стълбата,подпрях я на дървото и с триона два часа се мъчих да отрежа клона.
Най-накрая го отрязах,но целия квартал ме видя и клона увисна на захранващия кабел.
Пак се качих на тавана и взех един прът,с които издърпах клона и той падна от кабела върху покрива на терасата на съседите.
Не можах да го сваля от там,но на мен не ми пречи,така че не ми пука.
След рязането бях целия в стърготини,затова се изкъпах целия.
На следващия ден,17 юни,продължих с пазаруването,а в понеделник,18 юни,платих сметките докрай.
От средата на юни модема ми прави някакви проблеми и май ще се наложи да го сменя.
Горе-долу от същото време компютъра започна да прегрява.
Проблемите валят като юнски дъжд! Изображение
На 19 юни рано сутринта ходих да бера копър.
На 20 юни рано сутринта излязох да бера липа и се оказа,че съм закъснял с две седмици.
От осми до двайсти юни ренднах,конвертирах и качих във Вбокс-а 66 клипа.
На 21 юни трябваше да се подпиша в Бюрото по труда,а аз забравих.
На 22 юни рано сутринта ходих да поправят очилата на майка ми,да взема направление от личния си лекар,минах и през Бюрото по труда да видя какви работни места има.
След като се прибрах в нас с изненада установих,че съм изтървал датата за подпис.
Взех си картончето,отново отидох до Бюрото и там се подписах(не ми се скараха за закъснението!).
Предложиха ми да стана военен и да ходя на мисии в чужбина.
Да,точно това ми трябва - да ида на мисия в Афганистан и там някой луд талибан да ме убие.
Оправдах се,че не знам английски - това ми спаси кожата от този вариант за работа.
Знаех си,че някой ден незнанието на чужди езици ще ми спаси живота.
След като се прибрах изтрих всички компрометиращи файлове от компютъра си,разкачих кутията и я занесох на сервиз за малка поправка.
Там видях една супер секси мацка - кърти мивки и лепи плочки по всички паралели и параграфи! Изображение
Тя е жена и половина,въпреки че е миньонче и е два пъти по-лека от мен.
Хващам се на бас,че заради жена като нея е започнала Троянската война.
Жалко,че си има дете и надали ще обърне внимание на пикльо като мен.
На следващия ден ми се обадиха и ми казаха,че охладителя на компютъра не работи както трябва и ще го сменят с нов срещу 23 лева.
Още пари на вятъра!
Съгласих се и в съботния следобед отидох да си взема кутията,като им занесох парите.
Мацката беше там - на мен ми окапаха очите!
Взех си кутията и си я занесох в нас - сега компютъра работи перфектно.
На 23 срещу 24 юни се събудих през нощта и си помислих,че вали дъжд,но като погледнах видях,че по улицата ни тече река от питейна вода - недалеч от нас се е спукал водопровод и ВиК го поправяли цяла нощ.
24 юни - ден за почивка!
Избръснах се,изкъпах се,помотах се малко в заслужен отдих!
На 25 юни отидох да оправя болничния лист на баща ми - чаках два часа,докато се справя с тази задача.
Преди да изляза за болницата ми се обадиха от едно радио,в което си бях пратил автобиографията за позицията "радиоводещ".
Казаха ми,че трябва да се явя на интервю в сряда,27 юни в 10 часа сутринта.
Направо пощурях от кеф. Изображение
Винаги съм искал да работя в радиостанция.
След като се прибрах в нас отидох на библиотека,върнах си старите книги(последната,от които прочетох,докато компютъра ми беше на ремонт!) и си взех нови.
На другият ден,26 юни,отидох да занеса болничния лист,но момчето,което го взе не можа да си спомни кой точно е баща ми - преди няколко месеца всички се кълняха във вечна вярност и любов към него,а днес не могат да си спомнят кой точно е той ... каква коренна промяна!
След като си тръгнах от работата на баща ми реших да набера малко сливи.
Любима,под "малко" разбирай двайсет килограма недозрели сливи,които пренесох от края на града до нас.
Едва се прибрах - малко преди нашата улица вече плетях крака.
Щом се разтоварих отидох да се изкъпя,за да съм чистичък за интервюто в радиото на другия ден.
След това хапнах малко,защото бях преял със сливи и уморен си легнах да спя.
На другия ден сутринта се събудих още преди да ми е звъннал будилника на джиесема.
Станах и се наядох.
След това майка ми ме накара да й сваля 50 компотени буркана от тавана - и това точно преди да изляза за интервюто.
Всичко щеше да стане за няколко минути,но празните буркани бяха в пълен безпорядък и се наложи да ги пренаредя изцяло,иначе имаше опасност да ги изпочупя в опитите си да ги извадя един по един.
Всичко ми отне половин час. Изображение
Слязох от тавана целия в прах и мръсотия,измих си ръцете,лицето,облякох се и излязох от нас 15 минути преди уговорения час.
Трябваше точно в 10:00 часа да съм пред радиото.
Аз се озовах там в 10:04 и то след голямо бързане,без тичане.
Слава Богу,долу пред входа имаше и други чакащи,явно не бях закъснял чак толкова много.
След няколко минути при нас слезе едно момиче и ни поведе нагоре с асансьора.
Качихме се на петнайстия етаж и аз седнах на диванчето.
Другите насядаха кой къде свари.
Момичето ни предложи някакви странни бисквити - аз не си взех.
След десет минути се появи шефката на радиото.
Тя донесе безалкохолни и минерална вода,а момичето раздаде пластмасови чашки.
Усетих,че тук ще става голям купон,а мен ме чакаха още сума ти неща за вършене.
Шефката на радиото излезе и попита кой ще е първи за интервюто.
Любима,познай кой беше първи?!?
Аз,разбира се! Изображение
Скочих като ужилен и хукнах към студиото.
Там си поговорихме,аз й разказах за образованието си,за трудовия си опит,тя каза,че имам потенциал за журналист.
Най-накрая ме накара да прочета предварително дадения ми текст пред един микрофон.
Не остана доволна от резултата и пак ме накара да го прочета.
За съжаление,не се получи така както на мен и на нея ни се искаше.
Шефката на радиото ми каза,че имам диалект - изговарям буквата "е" меко,което било характерно за тракийския регион.
Каза ми,че не може да ме пусне в ефира на радиото с такъв говор.
Докато бях там пред микрофона не успях да си изчистя "диалекта" и така кариерата ми на радиоводещ приключи още преди да е започнала.
Предложиха ми да стана рекламен консултант,но това не е работа на твърда заплата,а на процент,затова отклоних тази оферта.
Тръгнах си още щом излязох от студиото.
Честно да си призная стана ми малко обидно от това,което ми казаха за диалекта ми.
А аз си мислех,че говоря правилно и без грешки,а то виждаш ли какво излезе?!?
Ето защо не са ме взели като телевизионен водещ - защото говоря на диалект.
Любима,ако си любопитна ... нещо подобно се случи на интервюто ми:
Комиците 29.06.2012 г.
Гледай от 16:40 минута нататък.
Та така ... Изображение
Върнах се в нас,ползвах тоалетната по предназначение и отидох до поликлиниката да изпишат лекарствата на баща ми.
Минах и през кабинета на уролога,който ми каза,че пикочната ми система е напълно здрава.
Прибрах се,за да оставя всички документи в нас.
От там отидох до банката,изтеглих малко пари и купих лекарствата на баща ми.
След това се довлачих обратно в къщи и установих,че в понеделник(2 юли) ще трябва отново да отида до Бургас за интервю.
Ура-а-а,ще видя морето!
След тази радостна вест свалих готовите буркани долу и ги пуснах да се варят.
И така два дни се занимавах с пренасяне на буркани надолу по стълбите и зареждане на казанчето,докато най-накрая сливите,които бях набрал свършиха.
Слава Богу и това приключи,и петъка(29.06.2012 г.) ми беше напълно свободен и почивен ден.
Реших,че е добре преди интервюто да си опресня знанията,затова отново прочетох законите и наредбите,според които функционира държавната администрация.
С това се занимавах съботата и неделята в края на юни и началото на юли.
На 1 юни беше Джулай морнинг.
Избръснах се,изкъпах се и с трепет в сърцето зачаках понеделника.
Понеже интервюто ми беше от 09:00 часа сутринта на 02 юли аз планирах да пътувам с най-ранния влак за Бургас и мислех да празнувам Джулай морнинг на морския бряг.
Но това бяха моите фантазии - Бог явно е имал други планове за мен! Изображение
Честно да си призная - страх ме беше от това какво ще стане ... но нямах избор - трябваше да преживея всичко и да оцелея.
И така цяла нощ не си легнах да спя.
Толкова бях разтревожен какво ще стане на другия ден,че не мигнах нито за миг.
По едно време легнах да поспя за малко,но само си лежах в тъмното,без да мога да се унеса в сладък сън.
Накрая в три през нощта ми писна да се правя на заспал и станах,наядох се,посетих тоалетната,облякох се и излязох за жп гарата.
През нощта беше прохладно и се вървеше леко по улиците.
Отидох и си купих билет.
Според разписанието в Интернет бързият влак трябваше да дойде в 04:25.
Според разписанието в гарата влака трябваше да дойде в 04:48,а се оказа,че има петдесет минути закъснение.
Бях на жп гарата още в 04:10,а ми се наложи да чакам до 05:30.
Час и половина ходих напред-назад,защото ако бях седнал някъде щях да заспя както си стоя - толкова бях уморен и ми се спеше.
Най-накрая пустия влак дойде.
Качих се на него,но нямаше свободни места.
Адски много се надявах,че ако седна ще мога малко да поспя,но явно този ден не ми вървеше на свободни места.
Стоях час и половина прав в коридора на влака.
Най-неприятното беше,че всички минаваха покрай мен,за да стигнат до тоалетната на влака.
На всеки две минути някой минаваше и аз трябваше да се дърпам,за да им направя място да минат.
Тия от БДЖ за допълнителни вагони не са ли чували?
Идиоти! Изображение
Както и да е!
Най-накрая потока от пикаещи хора понамаля и аз успях да се унеса в кратка дрямка,подпрян на прозореца.
Стигнахме в Бургас с първите слънчеви лъчи.
Слязох на гарата и запътих по улиците към морето.
Избрах най-краткият път покрай пристанището,защото ме мързеше да заобикалям.
Стигнах до плажа и се насочих към химическите тоалетни.
Отвратителни места!
Изпиках се с триста зора в една от тях.
Точно до бургаския мост две момчета и едно момиче бяха разпънали палатката си на плажа и спяха.
Завидях им за сладкия сън!
Отидох до края на моста,за да погледам как един стар рибар лови риба.
Това ми напомни за поговорката:"Има стари моряци,има смели моряци,но няма стари смели моряци!".
Помотах се малко и си тръгнах.
Качих се горе до паметника на моряците и минах покрай Бургаския летен театър.
Излязох от парка и тръгнах нагоре към комплекс "Лазур".
Вървях покрай шосето и гледах колите и хората - как бързат в лятната жега,как живота тече с пълна сила.
Постепенно се доближих до администрацията,а времето за изпита ми още не наближаваше.
До 09:00 часа имаше толкова много време.
Една жена ми даде безплатен вестник на една автобусна спирка.
Срещах толкова странни хора - чужденци,бургазлии,туристи,пъстра мозайка от хора.
Стигнах до сградата и седнах на една скамейка.
Оставаше ми по-малко от час до 09:00,а на мен ми се спеше зверски. Изображение
Пуснах си радиото на джиесема и се опитах да се разсъня.
Едно от момичетата,което седеше на съседната скамейка ме зяпаше с интерес.
Стори ми се позната от някъде,вероятно я бях виждал на предишния изпит,може би,кой знае!?!
Имаше много хора - тълпи от добре облечени млади мъже и жени.
Почувствах се като изпадняк,като някакъв прошляк с моите обикновени дрехи.
Към 08:30 част от хората влязоха,но те бяха за друга работа,а не за интервюто като мен.
Когато стана 09:00 изпитах облекчение,че повече няма да чакам.
Каква огромна грешка!
Всички се втурнаха да влизат,а аз се помъкнах най-отзад като се надявах гръм да ме порази - толкова бях уморен и така ми се спеше.
Качихме се горе и всички се струпаха пред вратата на директора на администрацията.
Подпрях се на една стена и се помолих всичко да приключи бързо,за да мога да си тръгвам за нас и да си легна да поспя малко ...
Да,ама не! Изображение
Минаха петнайсетина минути и накрая излезе една жена и обяви,че ще влизаме вътре по реда на списъка на одобрените кандидати.
"Супер!Само дето аз съм на средата на този списък!" - помислих си аз.
Седнах на една скамейка и зачаках да мине времето.
Част от момичетата и момчетата седнаха да прочетат за последен път законите.
Явявал съм се на над 70 изпита по време на висшето,но такава истерия за пръв път виждам.
Тези хора бяха полудели от страх как ще минат на изпита.
Нямам думи просто!
А аз се молех сградата да се продъни и да се озова в Ада,където щях да мога поне малко да поспя.
По едно време при мен дойде момичето,което ме зяпаше долу на скамейките.
Оказа се,че и тя чака за изпита и че сме от един и същ град.
Поговорихме си малко,дъра-бъра,туй-онуй ... поне до 10:00 не ме остави да заспя,за което съм й искрено благодарен!
По едно време при нас дойдоха другите две кандидатки от нашия град.
Любима,тук искам да ти опиша накратко момичето,което седна до мен.
Ходещ бонбон виждала ли си?
Ето това беше тя. Изображение Изображение
Една такава малка и сладка,направо цялата да я нацелуваш!
Ако не ми се спеше така зверски със сигурност щях да я нацелувам от главата до петите.
Бонбончето на батко,ой-ой-ой!
Ха-ха-ха! Изображение
Много мило момиченце.
Жалко,че не й взех телефонния номер.
По едно време усетих,че се унасям в дрямка както си седя на скамейката.
Извадих си джиесема и започнах да игра на пасианса с карти.
Телефонът ми е възможно най-простия - Нокиа 1616.
Има само основни функции - звънене,смс-и,радио,няколко игри.
Няма дори и камера.
Както си играех на играта прекрасното момиче ме заприказва.
Вика ми:"На каква игра играеш?".
Нали седеше до мен - явно ме е видяла,че си играя на някаква игричка.
"На пасианс!" - отговорих й аз.
Тя си извади джиесема,който се оказа същия като моя(какво съвпадение!!!) и започна да рови в него,за да намери игрите.
По едно време намери играта и ми вика:"Тази ли е?".
Аз я погледнах и казах нещо от сорта:"Мхм ... ми-и-и ... ъ-ъ-ъ ... да-а-а!".
Прозвуча така все едно някой ме е настъпил по тестисите.
Бахти тъпия отговор! Изображение
А тя явно не забеляза очевидната ми интелектуална недостатъчност и ми вика:"Като си ида в къщи ще я пробвам!".
Аз я зазяпах така все едно току що е формулирала "Теорията на относителността на Айнщайн" и в този момент и тя ме погледна.
Зяпахме се около десет секунди право в очите,което беше странно,защото моите бяха сънени и подпухнали,а нейните бяха прекрасни!
Прииска ми се да я целуна!
Тези малки сладки устни са създадени само за целуване.
Явно и тя го усети,защото аз очевидно зяпах устните й с нарастващо желание да ги нацелувам.
Бонбо-о-о-он!!! Изображение
Така ще й викам вече:Бонбонка!
Като усетих,че работата отива на целуване се извъртях и се зазяпах на другаде.
Любима,не ми казвай,че е трябвало да я целуна.
Коридора беше пълен с хора,а аз и тя бяхме пълни непознати.
Не мога да целувам едно непознато момиче,колкото и да ми се иска.
Тази целуваческа история ме разсъни окончателно.
Тя също изглеждаше смутена! Изображение
Дали и на нея не й се искаше да ме целуне?!?
Никога няма да разбера! Изображение
И така зачакахме да дойде нашият ред,а през това време всички останали истерясваха яко.
Оказа се,че ще ни изпитват по въпроси,за които никаква предварителна информация не са ни дали.
Като чух и си викам:"Майната му на изпита,ясно е,че няма да мога да го мина!".
Добре поне,че за нашия град се борехме само 4 човека за две места,така че шанса да изберат точно мен за работата беше 50 на 50.
А шансът да изберат мен и госпожица Бонбонка едновременно беше едва 16 %.
И така ... от притеснение ли,от какво ли и аз не знам на мен ми се ... доходи до тоалетната по голяма нужда.
Супер,а?
Насред цялата истерия трябваше да си намеря тоалетна.
То в сградата имаше тоалетни,но бяха заключени.
Слязох на долния етаж и помолих портиера да ме пусне в ремонтираната тоалетната на първия етаж.
Пусна ме и аз се освободих от товара си.
Намерих едно шише с веро и си измих ръцете с него.
След това се изнесох от там.
На тръгване дойде портиера и аз му викам:"Много хубава тоалетна си имате,а той ми отговори:"А душ не искаш ли да има?".
Ебати и заядливото копеле!
Ще рече човек,че тоалетната му е бащиния!
Голям сельо! Изображение
Качих се горе с разтоварено тяло и пак седнах да чакам.
Бонбонка се беше сетила да си разпечата няколко закона(умно момиченце!) и аз им хвърлих едно око,но понеже вече ги бях чел не ми се занимаваше с тях.
Най-накрая дойде и моят ред,но беше станало 11:30 часа.
Влязох вътре в кабинета на директора.
Зададоха ми точно пет въпроса.
Отговорих със знанията си на два от тях,на другите два с хъмкане измрънках нещо,а на петия не знаех какво да отговоря.
Слава Богу,това унижение не продължи много дълго.
Приключиха с мен и аз си тръгнах убеден,че няма начин да ме вземат на работа.
От администрацията се запътих директно към плажа.
Единственото,за което съжалявам е,че не се сетих да поканя Бонбонка с мен на морето.
Щеше да е забавно да си имам компания и да не съм сам поне за малко.
Седнах на една скамейка до самия плаж и си прибрах всичко в раницата.
След това извадих една малка кутийка от витамини и напълних пясък и мидички в нея.
Взех си ги за спомен от морето. Изображение
Всеки път,когато ходя на море си вземам по нещо за спомен от морския бряг.
Мислех да се скрия под някой чадър на плажа,но видях табелка с надпис "Три лева за чадър" и се отказах от идеята.
Сложих си шапката,свали си дрехите и останах само по бански.
На брега до самото море видях двойка,момче и момиче,които бяха и на изпита - и те ме видяха,но се направиха,че не са ме виждали никога преди.
Явно ги досрамя,че познават дори и само визуално един толкова космат човек.
Единственото,което ми проваляше плажната почивка беше червения флаг на спасителите.
И така въпреки явното предупреждение за опасност от големите вълни аз се втурнах към морето.
Мятах се из вълните,мятах се под вълните,мятах се над вълните,мятах се пред вълните, мятах се зад вълните,мятах се във вълните,мятах се със вълните,а,бе голямо мятане падна!
Направо ми се разби тялото от цялото това блъскане с водата.
По едно време дойдоха спасителите да ме изкарват на брега,но понеже бях само на няколко метра навътре нямаха какво да ми кажат и само свиркаха на другите,които бяха влезли бая навътре в морето.
След половин час във водата се уморих и излязох на брега,облякох си ризата и зачаках да изсъхна.
Минаха около трийсет минути,изсъхнах напълно и мислех отново да вляза във водата,но вече се бях уморил и не ми се искаше пак да привличам вниманието на спасителите,които спряха да вият със свирките си още щом напуснах морето.
Та така ... взех си дрехите и раницата и отидох на една скамейка.
Там си събух банския и си обух късите гащи на голо. Изображение
Слиповете и кърпата ги запазих чисти за вкъщи,за да има с какво да се избърша и преобуя като се прибера и изкъпя.
Прибрах си всичко в раницата и си тръгнах за жп гарата.
Там си купих билет за първия влак,който се оказа и най-бързия и ми дадоха билет с конкретно място.
Качих се на влака и седнах на съседното място до моето,което беше написано на билета ми.
По едно време дойдоха възрастен мъж и жена и той ми направи забележка да си седна на мястото.
Е,седнах си и се унесох в сладък сън.
Събудих се половин час преди моята гара с отворена уста,а лигите ми течаха като малка река - предполагам,че съм бил гнусна гледка,защото никой не ме зяпаше.
В купето имаше поне три готини мадами,а аз спях с отворена уста,като бездомно куче.
Супер излагация!
Не,че ми пукаше - в крайна сметка никой не ме познава,ще си спя както си искам.
Не затворих очи повече след като се събудих(въпреки че ми се спеше зверски),защото ме беше страх,че ще си изпусна гарата.
Е,не я изпуснах,но не можах да си отворя вратата на вагона въпреки упоритите ми ритници.
Отварянето на жп вратите завинаги ще си остане загадка за мен.
Някак си слязох на гарата и се завлачих към нас.
Прибрах се,изкъпах се,наядох се и си легнах да спя. Изображение
Спах доста в няколко поредни дни - бях малко изгорял от слънцето,най-вече краката ми,но след няколко парацетамола цялата температура ми мина.
Следващите две седмици ги прекарах в блажена почивка.
Чудно временце!
На изпита ми казаха,че резултатите ще ги обявят след 25 юли.
От 2 до 15 юли се отдадох на активна почивка(качване на клипове във Вбокс-а и Ютюб,плюскане и мързелуване),а на 16 и 17 юли отидох да платя сметките и да купя храна.
След няколко дни в петък,20 юли,ми се обадиха по телефона и ми казаха,че съм одобрен за работното място.
Побързах да вляза в сайта и с радост установих,че и Бонбонка е одобрена.
16 % да сме заедно,а?
Майната му на вероятностите,отивам да си пусна Тото,ха-ха-ха!
Казаха ми,че на 23 юли трябва да отида да сключа договор за мястото.
Ура-а-а,ще си имам работа!
Разбира се,в нощта на 22 юли срещу 23 юли не мигнах от притеснение.
Цяла нощ правих всичко друго,но не и да спя!
Каква огромна грешка! Изображение
В този безкраен ден първо трябваше да отида за направление за ЛКК за баща ми при личния ми лекар,след това да купя пълнители за химикалката на майка ми и накрая да отида да си подам документите за работа.
И всичко това трябваше да го направя без да съм мигнал цялата предишна нощ.
Много издържливо копеле съм!
Аз съм войник на съдбата!
Преди да изляза от нас звънна джиесема ми и като вдигнах се оказаха хората от администрацията - казаха ми какви документи да си подготвя.
Отидох до поликлиниката,взех направление за баща ми и медицинско за мен.
След това отидох до съда,но там ми казаха,че ми трябва акт за раждане,затова се върнах обратно до нас,взех си акта за раждане и отидох отново да съда,но се оказа,че са в обедна почивка.
Отидох до администрацията и си подадох другите документи,които вече бях подготвил.
От там отидох до Бюрото по труда и се подписах,а след това се върнах обратно до съда,за да си подам заявление за свидетелство за съдимост.
След това се прибрах в нас капнал от умора,като забравих да купя пълнители.
Страшна работа! Изображение
Направо се изгърбих да обикалям насам-натам като пиян морков в жегата.
Най-лошото беше,че в съда ме накараха да си оставя раницата за проверка,при която щателно ме претърсиха с един металодетектор.
Направо оставаше и гол да ме съблекат.
Луда работа!
Три посещения в съда и пазачката ме запомни и последния път ми вика:
"Още колко пъти ще идваш?!?"
Призля ми!
Оказа се,че свидетелството ми за съдимост ще е готово чак след два дни.
Както и да е - мразя да чакам!
Прибрах се и легнах да спя.
Поспах малко и след няколко часа станах да ям и да се помотам малко.
Докато вечерях се спука водопроводната тръба на съседната улица и по нашата пак потече река от питейна вода.
Веднага грабнах джиесема и се обадих на водещата от радиото.
Разказах й какво се случва в момента и тя каза,че ще направи репортаж за това.
Голям кеф! Изображение
От много седяне пред компютъра отново си легнах чак след полунощ.
А в следващите дни ме очакваха нови премеждия!
Всеки ден върших по милион и едно неща и нямах нито миг почивка,като търчах насам-натам в горещината - сутрин,обед и вечер,как издържах на 40-градусовата жега и аз не знам.
Във вторник(24 юли) посетих джипито си за направление.
В сряда(25 юли) ходих да взема болничния на баща ми и свидетелството за съдимост.
В четвъртък(26 юли) пак се мотах с болничния.
В петък купих(27 юли) лекарства.
В събота(28 юли) брах сливи и пазарувах.
В неделя(29 юли) пак обикалях магазините и се избръснах,и изкъпах.
В понеделник(30 юли) пренесох две чанти перилни препарати от другия край на града до нас.
Във вторник(31 юли) отново бях по лекари,по пазари и по магазини.
Така изброено излиза,че нищо чак толкова не съм свършил,но всъщност на ден изминавах по 10 км пеша и това си беше трудна работа,дори и за издържлив пешеходец като мен.
На последният ден от юли ми се обадиха,че договора ми за работа е готов и ми казаха,че на 01 август в 09:00 часа трябва да се явя в администрацията!
Най-после! Изображение
Любима,много се зарадвах,че вече си имам работа!
Хип-хип-ура!
Може би нямаше да съм толкова радостен,ако знаех какво ме очаква ...
Неприятното за мен беше,че не разбрах,че на 01 август е първият ми работен ден!
Аз си помислих,че трябва само да отида да си взема договора и след това да ни кажат какви още документи да подготвим - документ от банка с номера на банковата сметка за превеждане на заплатата,трудова книжка и т.н.
Както и да е.
Сутринта се събудих още в 05:00 часа.
Станах,хапнах и докато се усетя стана почти 09:00.
Хукнах аз към работата и пристигнах в 09:04.
Оправдах се,че съм закъснял,но всички ме гледаха на кръв.
Естествено шефката ми се скара защо съм закъснял и ми каза,че това е първото ми и последно закъснение.
Оказа се,че работното ми време е от 08:30 до 17:00 часа с половин час почивка от 12:30 до 13:30 - разбира се,всеки ден трябва да съм на работа поне 15 минути преди започване на работния ден и да оставам да работя поне час след 17:00 часа.
Бонбонка беше там преди мен и изобщо не изглеждаше притеснена.
А аз бях вир вода и се тресях от напрежение. Изображение
След това ни инструктираха и ни пратиха всеки в различна стая.
Аз съм в стая номер 1,а Бонбонка в стая номер 4.
Преди да заемем работните си места ни разведоха из цялата сграда и ни показаха на всички.
След това аз седнах на новото си работно място и се зачудих какво да правя.
Толкова притеснено-ужасен не съм се чувствал от години.
Както и да е!
Целият ден беше кошмар.
Не знаех какво да правя,не знаех как да го правя,мотах се като муха без глава.
Колегите ми казваха какво да правя,но аз се щурах насам-натам като пиян морков.
На края на деня се чувствах премазан.
Все едно слон беше играл казачок върху мен.
Лошото беше,че същия ден трябваше да отида до болницата,за да подготвя документите на баща ми за минаване през ТЕЛК.
Е,как да поискам да изляза,след като първо закъснях и второ,това ми беше първият работен ден.
Преди да заспя малко си поплаках. Изображение
Беше ми мъчно,че съм такъв голям некадърник и не ме бива за нищо!
На другия ден отидох първи на работа.
Седнах си на мястото и зачаках работния ден да започне.
Любима,не ме питай как минаха тези 8 часа.
Единственото хубаво е,че прекият ми началник ме пусна да отида до болницата,за да оправя документите на тате.
Слава Богу,за сега всичко е готово и няма да ми се налага да отсъствам поне три седмици.
Любима,искам да те питам ... Изображение
Щастлива ли си на работата си?
Когато отиваш сутрин към работното си място какво изпитваш?
А когато си тръгваш как се чувстваш?
Докато работиш чувстваш ли страх,че можеш да сбъркаш някъде?
Ето и моите отговори:
Не съм щастлив на работата си.
Нещо повече - чувствам се ужасен по осем часа на ден.
На старата работа бях ужасен,че мога да се осакатя,а тук съм ужасен,че може да объркам документите на хората.
Отговорността е смазваща! Изображение
Когато сутрин отивам към работата си се чувствам така сякаш отивам на заточение в Диарбекир.
А когато се прибирам ме боли главата от целодневното напрежение и стаен ужас,че на другия ден пак ще трябва да правя същото.
Докато работя изпитвам едновременно страх да не сбъркам и сценична треска,докато говоря с хората.
Едно е да говориш с група хора,съвсем друго е да говориш със сам човек,лице в лице.
Освен това ме боли цялото тяло от седенето на стола.
На 03 август,петък,след работа ходих на игрището до нас да тичам две обиколки.
От три дни работя,а на колегите вече им омръзна да ми отговарят на въпросите.
Направо се чувствам неудобно да ги питам нещо,въпреки че ми се налага да им задавам въпроси,когато не знам какво да правя.
Вчера получих договора си за работа и реших,че ще работя,докато мога.
В момента,в който ми писне се махам! Изображение
Ще гледам обаче преди да се махна да си намеря друга работа,за да не оставам без заплата за дълго време.
На старата работа бях решил да остана,докато трае договора ми(6 месеца),тук договора ми е за година и два месеца.
Чудя се как ще издържа толкова време.
Сигурно съм луд - работя от три дни и вече искам да сменям работата си.
А Бонбонка,която назначиха заедно с мен изглежда толкова щастлива.
Един Господ знае какво изпитва вътрешно,но поне на външен вид изглежда доволна от работата си.
А аз се чувствам като на безкраен изпит и ми се ходи непрекъснато до тоалетната по голяма нужда.
Вчера ме накараха да направя таблица на Ексел - аз съм правил,но някакви елементарни неща,не такива сложнотии.
Както и да е - справих се,но гърба ми стана вир вода.
Всеки ден си мечтая Бог да ме порази с една мълния,както си седя на стола и да ме приключи веднъж завинаги.
Компютърът ми е стар и е пълен с вируси - пооправих го малко и сега работи по-добре,но все пак му има нещо,защото бавнее страшно.
Странното е,че времето,което прекарах в поправянето на компютъра ми не ме натовари изобщо.
Явно се уморявам,само когато правя неща,които не ги знам и не ги разбирам.
В събота,04 август,бях ужасен,че след ден и половина ще съм пак на работа и то за цяла седмица.
Всяка сутрин се събуждах за работа след шестчасов сън - очаквах в почивните дни да поспя повече,но вместо това се събудих още в 05:00 и си мислех,че ще закъснея за работа. Изображение
Чудя се дали проблема е в мен - сигурно съм някакъв изрод,който не може да се адаптира никъде.
Защо,по дяволите ти разказвам всичко това?!?
Товаря те с моите мисли.
Не ми обръщай внимание - просто си пиша размислите,за да не тичат из главата ми.
Та така-а-а ...
Втората седмица от 06 до 10 август не се различаваше много от първите три дни ... работа,работа и пак работа.
Всеки ден тичах на игрището по две обиколки,правех упражнения в къщи и се движех много,за да компенсирам целодневното стоене на едно място на работата.
На 08 август като си тръгвах от работа една от шефките ми направи забележка да не ходя на работа по къси гащи.
На другия ден си отидох пак така облечен и ме извикаха в директорската стая,където ми казаха,че в петък трябва да съм с дълги панталони.
Като си тръгнах от работа обиколих няколко магазина за дрехи втора употреба и си купих едни мръсно бели дънки.
В петъка си облякох едни мои черни дънки и с тях бях на работа целия ден - сварих се с тях.
Цялата седмица пък колежката ме разпитва лични неща и след това ги разказва на всички - вече знаят всичко за мен!
Ебаси клюкарника! Изображение
Любима,не знам дали ти казах,но ... всички жени са полудели да ме зяпат!
Зяпат ме колежките,зяпат ме клиентките,зяпат ме по улиците,зяпат ме навсякъде.
Чувствам се като рок звезда,само дето нямам песни и пари!
Започва да става дразнещо какви курвенски клиентки започнаха да се навъртат около мен.
Млади,стари,хубави,грозни,слаби,дебели,ниски,високи!
Нямам нищо против да се увъртат,стига да не искат да им обръщам внимание!
Единственото лошо е,че изобщо не виждам Бонбонка - налага ми се да си намирам работа на нейния етаж,за да я мярна от време на време! Изображение
Колегата-началник ме юрка по цял ден и все ми обяснява как се вършат разни неща,за които аз не знам нищо.
Защо нямаше обучение?!?
Преди практиката винаги има теория - сега обаче няма нищо!
Нямам думи просто!
Вероятно ще свикна с работата си и ще се науча да я върша както трябва,но това не значи,че ще я обичам и ще ходя с удоволствие сутрин!
А на мен ми се искаше точно това - да обичам това,което върша и да не се измъчвам вътрешно по осем часа на ден.
Не знам има ли такава работа,но ако има искам да работя точно нея,а не това в момента.
Е,и не е лошо,но не е това,за което съм си мечтал.
Ще видим какво ще стане!
Любима,още за работата си ще ти пиша в следващите си писма. Изображение


Две


Глория си тръгна. Изображение
От 04.06.2012 г. Глория вече не е във Вбокс-а.
Глонце,на кого ни остави! Изображение
Ще ми липсваш!
Пази се!
Вече не ми се влиза в Групата за значките,както и в другите групи във Вбокс-а,както и не ми се говори с никого на лични - има толкова много нови непознати хора,които тъкмо като опозная и изчезват нанякъде!
Рано или късно всеки си продължава живота в реалния свят,а аз си оставам точно тук! Изображение
Така не е честно!Изображение


Три


Любима,има причина да не понасям абитуриентските балове. Изображение
През 1999 година започнах да уча средното си,но за съжаление всичките ми съученици от старото училище дойдоха в новото.
Така аз учех в 9 "А" клас,а останалите девети класове бяха пълни в хора,с които бях учил от 1 до 8 клас.
Това на пръв поглед не би трябвало да е проблем,но за съжаление се оказа точно такъв.
Някой от тези хора не ме харесваха и даже стигнаха до някои крайности.
Винаги съм имал отличен успех и затова вземах стипендия - по 21 лева на месец,на срок ни даваха по 63 лева.
Един ден през пролетта на 2000 година си взех стипендията и си тръгнах към къщи.
Няма да ти казвам къде скрих парите,но го направих доста добре,така че и Господ трудно щеше да ги открие.
Минавайки покрай един блок млад мъж ме извика:"Ей,ела да те питам нещо?!?".
Хиляди пъти са ми казвали да не ходя никъде с непознати,но нали съм си тъп ...
Тръгнах след него,а той влезе в един вход.
Усетих,че нещо не е в ред,но не се усетих да избягам.
Глупаво момче! Изображение
Като влязох оня ме претърси за парите - знаеше,че имам стипендия,директно ме попита за нея.
Не намери парите,но ме заплаши,че ако кажа на някого или го издам в полицията ще ме убие.
Е,казах на нашите,но не и на полицията,а точно това трябваше да направя!
Като станах трети курс се влюбих в едно момиче.
Още на първия учебен ден я забелязах - сладка като кубче захар!
Тъкмо събрах смелост да я заприказвам и да й покажа,че я харесвам и един ден видях пред входа на училището обирджията да си говори с моите бивши съученици.
Е,стана ми ясно кои точно са го пратили по петите ми.
И така същите тези хора станаха адски агресивни към мен - не ме пускаха да влизам в сградата на училището и закъснявах за час,блъскаха ме,удряха ме като се разминавахме по коридорите,а класната вместо да вземе мерки само си търсеше поводи,за да ме изключи.
Лошото беше,че лайнарите станаха агресивни и към момичето,което харесвах.
След като видях обирджията в двора на училището ми стана ясно,че ако не спра да й се свалям в много близко бъдеще и на нея ще й се случи нещо подобно на това с мен в 9 клас,само че тя беше момиче и нямаше да се размине само със претърсване и заплахи.
Така спрях да си говоря с нея,а бившите ми съученици се фокусираха само върху мен и я забравиха след като видяха,че вече не й обръщам това внимание.
По цели дни не излизах от класната стая,защото след това не можех да се върна обратно в сградата на училището - входа беше затворен за мен.
Та така ... Изображение
Много ми се искаше да им размажа физиономиите - можех да го направя,знаех как да го направя,но това щеше да ми гарантира 100 %-во изключване с личното съдействие на класната ми.
В 12 клас съучениците от собствения ми клас си показаха грозните,зли лица.
Ходейки по коридора на нашия етаж с изключени слушалки на ушите чух как две момчета си говорят за мен,че съм гей!
Най-лошото беше,че тази информация се разпространяваше от най-добрият ми "приятел".
След това в един час по Философия съучениците ми си позволиха директно в лицето да ми кажат какъв съм всъщност.
Аз пък им казах,че те не ми трябват нито за приятели,нито за съученици,нито за нищо.
Така когато наближи абитуриентската всички групово решиха да отидат на Боровец.
Аз отказах естествено.
Какво щях да търся на другия край на България?
Родителите ми имат само мен и ако не можеха да ме видят на абитуриентската ми нямаше да имат втори шанс.
Затова не исках да ходя никъде,а да отида в ресторанта в моя град,нает от училището
Е,съучениците ми пък отказаха да отидат там където аз искам.
Стигна се до там,че в деня на изпращането нямаше кой да върви с мен,когато класа се подреди в училищния двор.
Аз бях най-отзад сам.
Седмица по-късно в деня на абитуриентската аз си бях в къщи и си слушах радио fresh!.
Дали класа ми са отишли в ресторанта аз не знам!?! Изображение
Част от съучениците ми и класната отидоха на Боровец - показаха ми снимки.
Взех си изпитите и дипломите и с удоволствие се махнах от това омразно училище.
Обичам да уча,но не обичам злите хора.
Та,любима,ето затова не харесвам абитуриентските.
Те ми напомнят за това което не можах да имам - нормално средно образование!
Момичето от 11 клас беше единственото,което наистина ме харесваше.
Това,за което съжалявам е,че не й казах защо не искам да си говоря повече с нея.
Но всичко е минало,а миналото не се връща и няма как да се поправи. Изображение


Четири


Любима,преди време се запознах с една националистка. Изображение
Тя ме попита защо не мразя циганите,турците,гейовете,негрите ... и сега ще ти разкажа каквото точно й написах.
Първо,според конституцията на Република България всички родени на територията на държавата са българи - дори едно извънземно да кацне тук и да му се роди малко,то също ще бъде българче.
Какъв си етнически си е твой личен избор.
Важно е не какъв изглеждаш,а какъв се чувстваш отвътре.
Аз се чувствам човек и се отнасям човешки с хората - всичко друго са празни приказки.
Не мразя циганите,защото те не са по различни от нас.
Те са отражение на хората,които ги заобикалят.
Пример за това е факта,че цигани има в цяла Европа,но само в България те са проблем.
Тук те отказват да учат и да работят,защото на българите не им се учи и не им се работи. Изображение
Ако всички в държавата се разучат и се разработят циганите ще бъдат поети от това общо настроение и ще се променят неусетно.
Да,знам,че има много зли цигани,които вършат престъпления,но такива хора има навсякъде - просто когато някой циганин извърши нещо лошо се акцентира не върху постъпката му,а върху факта,че е циганин.
Една голяма част от циганите се държат цигански умишлено.
Знам това,защото до нас живееха цигани.
Един път видях една циганка да си бие детето и да се отнася с него като с бездомно куче - побеснях от яд,не обичам насилието над деца.
Тази жена живя известно време до нас и трябваше да й търпим простотиите.
Слава Богу,най - накрая си тръгнаха и след време я срещнах отново - не можах да я позная.
Тя беше облечена като българка,а детето изглеждаше по - добре от мен на неговите години.
Познах,че е тя само по говора.
Беше с напълно променен външен вид и излъчване - приличаше и се държеше като българка.
По случайност научих,че има средно образование - значи не е проста.
Явно беше играла ролята на "долна циганка",за да дразни всички около себе си. Изображение
Тогава си дадох сметка,че всички цигани,които дразнят цяла България го правят целенасочено,за да намразим циганския етнос.
Аз не обичам да ми казват какво да правя - правя това,което си искам и затова от там нататък започнах внимателно да наблюдавам циганите.
Забелязах,че не всички са нагли и не всички искат да сеят омраза.
Да,циганският етнос си има недостатъци(че то кой няма!),но те са в същото неизгодно положение като българите - бедни и за съжаление необразовани.
А тези,които създават лош имидж на целия им етнос го правят,за да ги поставят в условията на пълна изолация,мразени и ненавиждани от всички.
Така за една кора хляб циганите ще направят каквото им кажат - за кого да гласуват,срещу кого да протестират,кого да мразят,срещу кого да се бият.
Прекарал съм доста години пътувайки,бил съм в градове с голямо циганско население,но никога не са ме нападали,никога не са ме били,никога не са ме ограбвали.
Ако някога цигани се опитат да ми направят нещо лошо ще знам,че те са пратени умишлено.
Затова не мразя циганите - само ги наблюдавам,за да разбера в каква посока ги водят.
Някои цигани нарочно не си пращат децата на училище,за да могат да останат без образование и да са зависими от по-старите в рода си,докато са живи.
Да,но ... това същото съм го виждал и от българи. Изображение
Преди време родителите ми познаваха една жена,която остави сина си без образование,за да е зависим от нея до гроб и да не я изостави.
Сега сина й лови риба по цял ден на реката,а след време когато майка му умре ще остане сам на улицата като куче.
Така че подобно поведение не е характерно за циганите или за българите,а като цяло за населението на Балканите.
Аз познавам и цигани,които са много свестни хора,ученолюбиви са и имат стремеж за развитие.
Това е пример,че проблема не е в циганския етнос,а в конкретните семейства,в които умишлено се насърчава неграмотността и ниската образованост сред младите цигани.
Няма смисъл да се мразят такива хора - те по-скоро са за съжаление.
Да не можеш да пишеш и четеш в 21 век е все едно да не можеш да дишаш.
Срамно е да си неграмотен и необразован! Изображение
Когато в 1 клас отидох на първия учебен ден очаквах,че веднага ще започнем да учим и т.н.,но като се върнах бях разочарован и казах на майка ми,че не искам да ходя на училище,защото вече знам всичко - мога да чета,да броя,знам три букви от азбуката,тогава ми се струваше,че знам всичко.
Е,майка ми ме убеди да отида на училище и така ден след ден разбрах колко малко знам всъщност.
И до ден днешен се чудя какво ли щеше да стане ако тя не ме беше накарала да отида на училище,а ме беше оставила да тъпея в къщи.
Вероятно сега и аз щях да бъркам по контейнерите заедно с неграмотните цигани.
Така че ... ученолюбивостта се възпитава,култивира и изгражда с времето.
Това трябва да се повтаря по медиите,а не да се промиват мозъци,че е хубаво да си мутра и да печелиш парите си по нечестен начин.
Ето затова не мразя циганите - те не са виновни за това,че са такива.
Всички ние групово носим вината за тяхното интелектуално нещастие.
За да променим циганите трябва да променим себе си.
Ако станем по-добри хора и те ще запознат да ни копират,и да се стремят към нещо повече от това,което в момента имат.
А тези цигани,които са престъпници трябва да отидат там,където отиват и българите-престъпници - в съда и в затвора. Изображение
За да разбереш,любима,защо не мразя турците,които живеят в България ще трябва да ти разкажа една истинска история(звучи като приказка,но не е!):
"Преди няколко столетия един османски военачалник победил в битка противник и за награда султана му подарил едно българско село.Човека решил да си разгледа имота си и отишъл в селото,но докато го обикалял видял една хубава българска мома.Той не бил женен,нямал и любовници.Явно се е влюбил истински в момичето,защото вместо просто да я открадне,да я направи част от харем и да си гледа кефа той отишъл в дома й и поискал от баща й тя да се ожени за него(доколкото става ясно от историята явно я е обикнал от пръв поглед и ... може би му се е искало и тя да го обича,не е искал да я вземе насила,а тя доброволно да се ожени за него и един ден да го обикне,както той обичал нея!).Момичето можело да му откаже,но селото било негово - той можел да нареди всички хора на мегдана и да ги изколи,без да му мигне окото,в крайна сметка той имал правото да си прави с тях каквото си поиска,робство е било.Тя се съгласила да се ожени за него,но при условие,че при сватбата ще спазят и българския,и турския обичай,а след това половината си деца ще ги кръстят с турски имена,а другата половина с български.Той се съгласил на нейните условия.Днес половината село е българско,а другата половина е турско,но всички са си роднини."
Кажи ми в това село кой кого трябва да мрази?!? Изображение
Българските турци не са като турците в Турция,те не говорят модерния турски език,а негова остаряла форма.
В Турция българските турци са обект на подигравки и насмешки,че не са истински турци.
В България българските турци са обект на омраза и социално отхвърляне,че не са българи,а мръсни,долни турци.
Аз съм бил и в североизточна България,и в Източните Родопи - хората там са толкова бедни,че аз с моите 75 кг. изглеждам като слон в сравнение с тях.
Не мога да ги мразя - не им ли стига,че са бедни,че и омраза да изсипвам на главите им.
Те отказват да говорят на български език,като форма на протест,защото държавата е забравила,че те съществуват,забравила е за тях и ги оставила в ръцете на хора като Ахмед Доган.
А това,че някои от тях говорят глупости(гяури,турски републики и т.н.,като братя Юзеирови) ... те го правят умишлено,за да намразим турците и да ги изолираме още повече - така стават лесно манипулируеми,лесни за контрол и управление.
От друга страна на циганите и турците им се говори,че ние,българите,сме виновни за бедността и нищетата,в която са изпаднали,с цел те да ни намразят.
Има един римски принцип:"Разделяй и владей!",сега ни го прилагат и на нас. Изображение
А помаците са българи,но с турски имена - имам една позната,която е помакиня и тя е най - добрата душа на света.
Обичам я адски много и всичко бих направил за нея.
Познавам турци - те са свестни хора.
Познавам цигани - те също са свестни хора.
Познавам хомосексуалисти - не са лоши,стига да не ти натрапват сексуалността си,но като разберат,че не ги мразиш и започват да се държат нормално и естествено.
Имам една съседка,която е негърка - майка й я е осиновила като малка,тя също е свястна и е много симпатична.
Единствените,които не мога да понасям са престъпниците,но те нямат етнос,религия и сексуална ориентация - престъпниците са навсякъде.
Ако някой се държи лошо с теб това го прави лош човек,но не и лош българин,циганин,турчин,негър,азиатец,гей,лесбийка,мюсюлманин,будист ... не трябва заради няколко човека,които са зли да се лепва етикет на една цяла група хора,на един цял етнос.
Затова не ми пука кой какъв е - искам хората да се държат добре с мен и да ме обичат. Изображение
Ако ще и извънземни да са ... все ми е тая.
Имам един познат,който го познавам от Интернет,срещали сме се на живо и също е националист,но е свестен човек и се държи добре с мен,а това ме кара да го уважавам и да изпитвам респект към него.
Тези,които не ме уважават,тези,които се държат лошо с мен,тези,които ме мразят - тях не ги забелязвам,не им обръщам внимание,все едно не съществуват.
Никога не забравям,че всички сме хора и трябва да се отнасяме към другите така както искаме те да се отнасят с нас.
Ето затова не мразя турците и циганите - всички сме едно,всички сме българи,независимо от произхода си и щом още живеем тук,значи всички обичаме България,а обичта ни трябва да е безусловна - да я обичаме с всичките й недостатъци.
Да,трябва да се борим,но не по между си,а срещу тези,които ни тласкат към омраза и насилие,към разделение и самота,а борбата ни не трябва да е със физическа сила,а със знания и с умения,с информация и най - вече с истината за света,в който живеем.
Е,любима,прав ли съм или не съм?!? Изображение


Пет


Любима,понякога много ми е мъчно,боли ме адски душата! Изображение
Има толкова много неща,за които мога да плача,но всъщност ми е мъчно за мен самия.
Не се самосъжалявам,не е депресия.
Просто осъзнавам,че живота ми минава,а не успявам да постигна нищо от това,за което винаги съм си мечтал.
Нищо няма да успея да постигна в живота си.
А,ето го,той си минава като две и две четири.
Всички ми казват,че не остарявам,но не е така - просто ме успокояват,за да не страдам за "глупости".
Не искам споря с никого,но аз имам очи и мога да се видя в огледалото - вече не изглеждам както преди ... всъщност вече не мога да се позная като се погледна.
И докато се усетя живота ми ще премине,аз нищо няма да съм постигнал,нищо няма да съм направил,ще умра,а след мен нищо няма да остане.
Не искам животът ми да бъде пропилян напразно,искам да осмисля раждането и съществуването си.
Да,знам,че съм се родил,за да не са съвсем сами родителите ми - това е основанието за всяко следващо поколение,но трябва да има и някаква по-специална причина за съществуването ми.
Боже,как ми се иска да има такава причина! Изображение
А може би в крайна сметка не остарявам истински,а просто осъзнавам,че младостта си отива.
Жалко,че няма с кого да си поговоря за това - имам чувството,че в последно време никой не разбира това,което говоря - все едно аз съм китаец в Индия и си говорим на различни езици.
А младостта си отива - не искам да си отива ... когато бях малко момче много исках да порасна набързо и да стана голям,за да разбера всички онези неща,за които ми казваха,че ще разбера едва когато стана голям.
Като пораснах малко не исках да раста повече и исках да си остана дете завинаги,защото осъзнах,че да си голям е трудна и сложна работа,която аз изобщо не разбирам ... както и до днес не разбирам големите хора.
Сега не искам да остарявам повече - искам да се подмладявам,искам да бъда весел и безгрижен,искам на душата ми да не лежат проблеми по-тежки от планини и морета.
Какво следва - смъртта ми ли?
Нали с Господ се договорихме да не умирам ... поне не и в този живот,а в някой следващ ...
Защо ми се случва всичко това?
Защо,любима?
Само не ми казвай,че това е криза на младежката възраст! Изображение
Минаха девет години от дипломирането ми в средното,минаха като един миг,а помня всичко сякаш беше вчера,сякаш пак съм на 18 години,а не съм - на 27 съм.
Скоро ще стана на 36.след това на 45,а накрая ще съм толкова стар,че няма да помня на колко години съм ... какво ще правя тогава!
Защо трябва да остарявам?
Защо,любима?
Искам да съм пак дете ... като бях на 5 годинки,точно след като дядо почина,мама и тате ме заведоха на цирк - клоуните бяха толкова забавни и така се смях ... само на мама не й беше смешно - попитах я:"Мамо,защо не се смееш,те са толкова интересни?",а тя ме погледна и ми каза:"Един ден като пораснеш ще разбереш!".
Тогава си обещах,че на колкото и години да стана клоуните винаги ще ми бъдат забавни и ще се смея на номерата им.
Но ето че пораснах и разбрах майка си,и клоуните вече не са ми смешни - вече дори не мога да гледам цирк.
И отново не успях да спазя едно простичко обещание! Изображение
Защо не спазих обещанието?
Защо,любима?
Не знам защо.
Нищо не знам вече.
И май никой друг не си задава подобни въпроси - само аз питам,може би защото искам да знам отговорите на въпросите.
Ще остарея ли още?
Ще оставя ли следа след себе си?
Ще бъда ли запомнен или ще бъда забравен?
Ще си спомня ли някой за мен?
Не знам.
Само времето ще покаже какво ще стане в действителност.
Нали?
Обичам те,любима,ти наистина разбираш какво искам да ти кажа,дори и когато аз самия не се разбирам. Изображение
Жалко,че не можеш да ми отговориш.
Би се получил доста интересен диалог,не мислиш ли? Изображение


Шест


П.п.:Любима,започвам да се чудя защо ли ти пиша тези писма,след като дори не знам дали ги четеш изобщо ... може би ги пиша,за да оставя някаква следа след себе си,за да покажа на Вселената,че аз съм бил тук и че съм съществувал,че не живота ми не е минал напразно,че част от мен под формата на думи продължава да живее и да се носи във времето и пространството.
Така дори да минат милион години думите,които ти пиша ще останат живото доказателство,че аз съм съществувал на този свят. Изображение
За съжаление не мога пея,въпреки че имам опит и огромно желание,но вече нямам глас.
Не мога и да композирам музика,затова единственото,което ми остават са думите!
Така хем пиша до теб,любима,хем пиша до хората от бъдещето!
Здравейте,Бъдещи хора,не можете да ми отговорите,но аз знам,че сте там и ви пиша всеки ден.
Не вършете глупости,ей - планетата е на всички,не я унищожавайте,след като положихме толкова усилия да я опазим в що годе добро състояние за вас!
Любима,скоро пак ще ти пиша,обещавам ти! Изображение

07.06.2012 г. - 11.08.2012 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реално съществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на разказа!

41 коментара:

  1. Анонимница14 август 2012 г., 3:19

    Страхотно писмо до любимата, както винаги :) Беше ми много интересно да го прочета:) И сега „кратичко” ще ти отговоря, за да не мислиш, че написаното е напразно, а и за да знаеш, че все пак някой ги чете тези работи, нищо, че не е любимата (която сигурно вече спи по това време).
    Едно: Много ме впечатлява как помниш ден по ден, дата по дата какво си правил. И час по час. Това наистина е забележително и говори за една много добра памет. Аз например, трудно знам кой ден от седмицата е, всичките ми се струват еднакви, а за датите си нямам ни най-малка представа. Обикновено, когато попълвам някакви документи и ми се налага да напиша дата, започва едно ровене из телефона, докато намеря календара и се ориентирам за датата. В повечето случаи ме мързи да ровя и направо пиша някаква дата наизуст, която в повечето случаи се оказва грешна, но в крайна сметка времето е относително понятие:)
    Ти май доста често използваш услугите на БДЖ. Явно имаш волско търпение и си непретенциозен, защото както описваш тези пътувания, аз не бих издържала. Това закъснение на влакове, това седене прав, това пътуване със зяпащи те хора в купето, това, че си плащаш за тоалетна на гарата....чудя се как може в 21 век човек да си плаща за физиологична нужда! Не можа ли да препикаеш някой храст, вместо тия 50ст.?! В България веднъж в една платена тоалетна видях, че има и ценоразпис за позлването на вода! Че кой нормален човек не си мие ръцете след като ползва тоалетната? Точно заради такива неща не ползвам платени тоалетни. Във Венеция обществените тоалетни струваха също пари, което е нещо необичайно за европейски град. Но аз се информирах за това предварително, както и за тарифата, която беше 1,5 евро, т.е. 3лв. Купихме си карта за посещение на около 16 музея и винаги, когато ми се препикаеше посещавах някой музей – хитро, нали? :)
    Хареса ми как описваш процеса на кандидастване, особено интервютата:) Хаха, това за емпата пък откъде го измисли?! :)Сигурно дори незнаеш смисъла на думата, но поне имаш чувство за хумор. Всъщност, ако наистина беше емпат щеше да знаеш, че е много гадно.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Обичам да пътувам с БДЖ.
      Пътувам по влакове от малък.
      Не обичам да ползвам обществени тоалетни,но понякога се налага - например в Бургас,защото там почти няма места,където да можеш да се изпикаеш.
      Естествено,че знам какво е емпат/емпатия. :/
      Но емпатията не ми помага много в работата ми - повечето от нещата,който върша са попълване на документи и работа на компютър,а също и задаване на въпроси на колегите.

      Изтриване
    2. И аз обичам да пътувам с влак, но по възможност не с БДЖ. Имам много хубави спомени от детството от пътуванията с влак до родното село на баба ми в Северна България, но последно пътувах с влак в България през 2009г. и след като бързия влак, в който пътувах закъсня повече и от бавния, а на гарата ме джобиха полицаи за наркотици, вече преустанових използването на този мазохистичен транспорт в България. Иначе в Западна Европа е истинско удоволствие пътуването с влак, макар, че докато разбера в различните държави как да си валидирам билета за малко да отнеса 2 глоби:) Добре, че кондукторите са разбрани и правят компромиси за дезориентирани българи :)
      А за тоалетните в Бургас мога да ти препоръчам да ползваш тези в моловете – винаги са безплатни и чисти:) Аз по друг повод и не стъпвам в мол!

      Изтриване
    3. Влаковете вече на са това,което бяха.
      Успяха да съсипят БДЖ и нова беше целенасочено действие.
      А БДЖ може да стане такава перспективна компания.
      Моята идея за БДЖ е следната - на входните ГКПП-та всички транзитно преминаващи товарни автомобили да се качват на влакови композиции и да се превозват срещу заплащане до другата граница - така хем БДЖ ще има какво да пренася насам-натам,хем пътищата ще се износват по-малко и ще останат свободни за колите и местните товарните автомобили.
      Е,не съм ли умен,а? (sun)

      Изтриване
    4. Да, много добра идея е това, но не мисля, че БДЖ разполага с такива влакови композиции, които да могат да превозват тирове. Ще струват много скъпо, за да се закупят от БДЖ. Иначе тировете са голям проблем по пътищата - унищожават асвалта и бавят движението, да не говорим колко катастрофи причиняват. По-скоро БДЖ трябва да заложат на друга политика. Например да олекотят режима за превозване на домашни животни във влаковете. Много хора се оплакват, че не могат да превозват кучетата си, защото правилата са строги и има прекалено много изисквания. Или пък БДЖ могат да пуснат влакове специално за превозване на колоездачи. Много мои приятели се оплакват, че трудно пътуват във влака с колело и кондукторите им правят проблем и ги гонят! С такава политика и ограничение срещу правата на хората, нищо чудно, че БДЖ е в това състояние. И най-важното, което трябва да направят е да ограничат гратисчиите във влаковете. Не може във влака Перник-София 2/3 от пътниците да са без билет и това да е всекидневна практика! И да вземат да си оправят влаковете, защото от София до Дупница се стига за 3 часа с влак! А бързия им влак, който е с по-скъп билет, често пристига след бавния. Изобщо аз незнам мой менажира железниците, но или е пълен идиот или целенасочено ги управлява като такъв!

      Изтриване
    5. Най-добре е БДЖ да бъде изцяло реформирана и да я управляват млади и идейни хора,защото сега там са се събрали един куп стари мафиоти,които се чудят как да оглозгат компанията и да я съсипят както съсипаха "Кремиковци" ... и "Мелодия на годината"(както казва Бай Шиле Попйорданов! :D )! :/

      Изтриване
  2. Анонимница14 август 2012 г., 3:20

    И аз много обичам морето <3 И стихотворението за морето, което написа много ми хареса :) Но за разлика от теб, аз никога не съм го виждала сърдито. И по-добре. Мен много ме е страх от гръмотевични бури. Когато гърми направо умирам от ужас и се чудя къде да се дяна. Добре, че не те е ударила някоя мълния. Мен почти от нищо не ме е страх, но все си мисля, че ще умра от мълния, някакво такова неприятно чувство изпитвам всеки път, когато гърми и се святка.
    Ей, ти защо зяпаш винаги така момичетата?! И после се чудиш защо те зяпат теб хората. Не е хубаво и не е прилично. Поне ги гледай дискретно. Аз много мразя, когато някой ме зяпа в градския транспорт. Понеже съм притеснителна, веднага се изчервявам и го псувам на ум, какъв е тоя кретен, който ме е зяпнал така. Поне да ме заговори, вместо да ме зяпа! Обикновено защитната ми реакция е да си извадя телефона или някакво четиво от чантата и да забия поглед в него, като напълно игнорирам зяпача. Винаги действа безотказно и досадникът се отказва след 1-2 минути:)
    Напълно разбирам притеснението ти от хората на плажа. Аз също съм така на претъпкани плажове, на които избягвам да ходя от години. Но тази година понеже бях безлюден плаж (така се води, но иначе има хора тук-там) и гледах как масово разни жени от всякаква възраст се пекат по монокини и ми се прииска и на мен да пробвам. Техните гърди севсем не бяха перфектни и аз си викам” Защо ли аз да не промвам”. И махнах горнището. Постоях така известно време и взе, че ми хареса :) Обаче всеки път, когато покрай мен минеше някой мъж, аз се въртях по корем, хахаха:) Отне ми 1 ден да свикна и с мъжете, които ме зяпат и чувството на пълна свобода и еманципация надделя над чувството на срам. Толкова се разкрепостих, че до края на морето не ползвах горнища, дори на по-населени плажове. Даже на един по-безлюден плаж пробвах и голо къпане, но ме нападнаха някакви морски щипалки във водата и реших, че е прекалено рисковано и не съм дорасла още за това. Та искам да ти кажа, че независимо как те гледат хората и дали изобщо те гледат ( защото и аз така си внушавах, че гледат само в мен в началото), не трябва да ти пука, защотото тялото си е твое, не си го откраднал и никой няма право да ти държи сметка за това как изглеждаш! Запомни го това и другия път не искам да ти пука на плажа! И като те гледат, гледай ги и ти – и ще видиш, че ще отклонят поглед веднага.

    Хм, и аз имам проблем с вентилатора на процесора ми, но ако мина с 23лв ще е добре. Намерих един вентилатор от китайците, който струва 8 долара с доставката, но някак си не ми вдъхва доверие. Ще трябва да се престраша да се обадя в сервиза на Делл и да видя какво те ще ми предложат. И без това съм хвърлила око на техника, които ми оправя компютъра – Явор се оказва и е много готин (inlove). Незнам защо всички компютърджии са задръстени и секси, но комбинацията много ми харесва:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Гледам момичетата,защото са хубави - ако бяха грозни нямаше да ги гледам. :D (blush) :D
      Пък и моето гледане е ненатрапчиво,по-скоро поглеждам и веднага си отмествам очите встрани от обекта,така че да не се получава вторачване.
      Какъв Явор,какви пет лева? :O
      Ти нали си имаш приятел,а сега ще се сваляш на компютърджията?!? ;D
      Ей,много сте неверни жените! :D :D :D

      Изтриване
    2. Хаха, аз пък гледам грозните момичетата и си мисля:” леле, тази какъв е вълкодав, а аз колко съм си хубава! (blush)”. Е, изучавам и конкуренцията, но определено грозните ми правят по-голямо впечатление. Винаги ми е било чудно как някои девойки с наднормени килограми си слагат впити блузки и къси панталонки, което ме кара да изпитвам удовлетворение от собствения ми стилен вкус на обличане:) Да знаеш, че ние жените имаме силно развито периферно зрение и дори да не се вторачваш, всеки път когато погледнеш някое момиче, то те забелязва:)
      За Явор, аз само си приказвам, няма нищо да му направя на момчето. Само си лая, а не хапя;) А и съм му много благодарна, защото успя нелегално да ми удължи гаранцията на лаптопа. Жените не сме неверни, просто както вие ни заглеждате, така и ние ви заглеждаме – все пак трябва да има равноправие между половете!

      Изтриване
    3. Да,момичетата с впити дрехи са "уникални".
      Но по-нелепи са прозрачните фанелки без ръкави,които някои мъже носят.
      Или супер късите поли.
      Или облеклото "барби кукла".
      Да,хората понякога са адски абсурдно облечени. :D :D :D

      Изтриване
    4. ей, за късите поли лошо няма да говориш. Криза е и платовете са скъпи, така ги шият вече. И аз не мога да си намеря по-дълги, така, че нося къси. А облекото тип "барби кукла" е по-скоро на "изгряваща поп-фолк звезда" - няма по-отвратително нещо от това! (puke)

      Изтриване
    5. Ха-ха-ха! :D :D :D
      Това вече не са поли,а коланчета! :D :D :D

      Изтриване
    6. Късите поли си имат своите преимущества. Днес, например, ходих с дълга рокля до земята, която ме спъваше на всяка крачка и не ми даваше да си крача бързо както обикновено, а трябваше да вървя толкова бавно, че дори един старец ме изпревари! Отивах при селския доктор за рецепти и вече като наближих, видях една луда жена, дето всеки ден виси при доктора и прави опашки. Мобилизирах се да я изпреваря, но с тази рокля, която ми пречи да вървя нормално нямах шанс. Затова направо си я вдигнах във въздуха, подкъсих я, така да се каже, и закрачих с бодра крачка покрай жената, в посока докторския кабинет. В последния момент успях да я изпреваря, иначе не ми мърдаше поне час чакане. Съжалих, че не съм обула къса пола или панталонки. Абе няма нищо по-удобно и практично от късите поли!

      Изтриване
    7. Къси,но не прекалено къси! :D
      Иначе облеклото става прекалено неприлично и вулгарно. :/

      Изтриване
    8. Съгласна!

      Изтриване
  3. Анонимница14 август 2012 г., 3:22

    Леле, и аз винаги съм си мечтала да работа в радио:) Да си имам мое предаване и да дърдоря глупости в ефир:) Но виж, не ми е хрумвало да проверя дали в някое радио търсят хора. Ти пак си се сетил да си пуснеш СV. Жалко, че не са те одобрили....но ти наистина имаш акцент. Макар, че ако радиото е локално, а не национално, не би трябвало да има проблем. Аз ако бях от някой миекащ край на България, бих се дразнила ако по радиото ми говорят на твърд софийски акцент. Така, че не би трябвало така да дискриминират хората. Аз съм много ЗА диалектите, защото така се запазва автентичността на етносите и регионите.
    Завиждам ти, че можеш да плуваш. Щом влизаш в морето и по време на червен флаг без да се удавиш, това си е геройство. Аз така се пробвах тази година и веднага ми се разсвиркаха спасителите да ми се карат! А аз много мразя да нарушавам правилата и да ми се карат...затова подвих опашка и излязох бързо на сушата.
    Относно работата – съжалявам, че така се е получило :( Аз още в началото като разбрах имах чувството, че ще е така (нали съм емпат – ама аз наистина съм, за разлика от теб!), но не посмях да ти кажа. Все пак 4 години пропилях в обучение за държавната администрация и накрая като видях какво е си казах, че никога няма да издържа и 1 ден на такава работа. Атмосферата, хората, работата – всичко е смазващо скучно, депресиращо и отчайващо. Предполагам и ти така се чувстваш. Освен искренно да ти съчувствам, незнам какво друго да те посъветвам, защото аз нямам много трудов опит. В България съм карала само 2 стажа и другото е доброволен труд в разни организации. Работила съм само 2 сезона в Америка. Разликата с България е огромна! Нямаш си на представа колко добре се чувствах. Всеки ден отивах с желание на работа, колегите ми бяха страхотни – всички ми се радваха, излизахме заедно след работа, правеха ми услиги, каквито поискам, готвачите ми приготвяха храна специално за мен, шефът ми беше пръв приятел, изобщо работа мечта! Плащаха ми доста добре, даже шефа толкова беше доволен от мен, че ми даваше да работя колкото си искам. Аз май се оказах малко работохоличка, защото имаше седмици, в които работех по над 90 часа седмично. Ставах в 4, отивах в 5 сутринта и работех докъм 12-1 вечерта. Когато се приберях бях толкова изморена, че ми се е случвало да заспивам в банята под душа. Но въпреки това цялото това време прекарано на работното място не ми тежеше, а напротив – искаше ми се направо да си живея там:) Единственият проблем беше, че беше неквалифициран труд. При положение, че уча висше образование, да работя като сервитьорка в хотел, макар и от веригата Хилтън, не беше много престижно. Затова и отказах, когато ми предложиха да остана там за постоянно. Просто нямаше да имам кой знае какво развитие. След като напуснах до сега не съм работила в България.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Направо трябва да ни вземат и двамата в някое радио,за да досаждаме на слушателите по цял ден.
      Аз ще си дрънкам с моя си акцент,който май се оказва,че не е тракийски,а типично Бигджорджевски. :D
      Ако имаме радиошоу ще направим голям фурор! (sun)
      Ще избием рибата!
      Проверявай редовно jobs.bg,там радиата обявяват свободните работни места.
      Ако видиш някое за София кандидатствай веднага,може и да те вземат на работа,кой знае.
      Така ще мога да се хваля,че те познавам лично! :D
      Аз не мога да плувам,учил съм се сам,но поне знам,че в солената морска вода човешкото тяло плува,а не потъва.
      Ако дишаш и не се оставяш на вълните да те завлекат на дълбокото няма страшно,няма да се удавиш.
      Но някои хора влизат много навътре - затова и се давят.
      На работата не се получи така както на мен ми се искаше,но не съм я напуснал все още.
      Ще изчакам да видя какво ще стане!
      Много ми се искаше да си обичам работата,но не би!
      Като ми разказваш за Америка се опитвам да ти повярвам,но ми е трудно,защото не съм бил там и няма как да знам дали казваш истината.
      Предполагам,че си права,защото хората там са различни от тези тук. :)

      Изтриване
    2. Аз съм се абонирала за бюлетина на jobs.bg, но винаги го трия от мейла си без дори да го отварям. Смятам го за спам, защото само тъпи позиции ми пращат. Ще трябва да си оправя критериите и да видя дали може да се абонирам само за радио позиции:) Ами те и на мен могат да ми се заядат за говора. Някаква логопедка веднъж ми беше казала, че не изговарям хубаво „Л-то” в „Лалка лютеница лапа” ама аз обикновено лапам лютеницата, така че Лалка и Л-то слабо ме вълнуват.

      Хах, това пък за плуването в солена вода откъде го измисли! Може би ако говориш за Мъртво море, където човек направо си седи от сол във водата, бих ти повярвала. Аз веднага потъвам, най-вече в морска вода, в басейните по-рядко. В момента в който ми влезе вода в носа започвам да се давя, както и като спра да плувам и нямам дъно, потъвам като котва. Ако ми беше по-куха главата можеше и да се задържа над водата, но уви...Давила съм се като малка и оттогава имам страх от водата и не мога да се отпусна. Мога да плувам, но трябва да знам, че достигам дъното, иначе изпадам в паника и див ужас. А ти не бъди толкова самонадеян, дори и в плиткото, човек може да се удави!

      За работата ми в Америка ти казвам истината, ако я мразех, повярвай ми, щях да се оплача:) Хората там са като тези тук – и там има лоши и злобни хора, има и добри и услужливи. Аз явно съм попаднала на 2-рите. Най-важното е да имаш подход към колегите и да се държиш мило с тях. Ако има някакви дразги между тях, никога не взимай страна. Дръж се любезно с всички и ще им влезеш под кожата;)

      Изтриване
    3. Не се шегувам,човешкото тяло плува в солена вода.
      Колкото по-солена е водата,толкова по-лесно се задържаш на повърхността на морето.
      От теб се иска само да стоиш на повърхността като дишаш равномерно и да не се плашиш.
      Но щом те е страх,тогава не влизай навътре! ;)

      Изтриване
    4. Влизам си и навътре, защото си имам един макарон, който ме държи над водата. На Хаваите ме пуснаха да плувам в открито море със силен вятър, на 7-8 метра дълбочина и не се удавих,защото бях с макарона. Страх ме е само от подводни течения и водовъртежи, защото засмукват надолу и са много коварни!

      Изтриване
    5. Май и двамата трябва да внимаваме с водата,че сме като две тухли - чудим се как по-бързо да потънем към дъното! :D :D :D

      Изтриване
  4. Анонимница14 август 2012 г., 3:23

    Ходих на няколко интервюта, но все за работи, с които нямах желание да се занимавам и естествено изпадах в ужас още на самото интервю. А за работите, за които кандидаствах с желание, не ми се обаждаха. Нямам и представа с какво искам да се занимавам. Но след всичките тези години установих, че искам да е работа на терен, т.е. не в офис! Искам да работя по улиците, сред природата, да пътувам, денят ми да не започва и да не свършва на едно и също място. Също така мразя работното време от 9 до 17ч. Искам плаващо работно време, както бях в Щатите. И най-важното, искам да се занимавам с работа, която да е от полза на хората и на животните. Искам да помагам на природата, на животните, на хората. Това би осмислило живота ми и би ме карало да отивам с желание на работа всеки ден. Без значение заплащането, бих работила и за 300лв, ако е това, което ми харесва и ми дава удовлетворение. Така, че помисли какво ти очакваш от работата си, какво искаш да дадеш и рано или късно ще стигнеш до извода коя е най-подходящата сфера за теб. А на първо време, вземи покани Бонбонката на кафе някой ден след работа :) Без да я зяпаш и да искаш да я целуваш, просто я покани на бира, на кафе, на торта ( ох, ако е като мен, няма да откаже тортата) или на каквото искаш там. Ако нещата между вас се получат, може би ще започнеш да ходиш с по-голямо желание на работа. Стискам палци :)

    Три – :( Много съжалявам, че си попаднал на такива хора в училище. И най-лошото, че учителите не са направили нищо, за те защитят. И в моя клас имаше един тъпанар, който избиваше комплекси и на няколко пъти си позволяваше да ме рита и удря, защото чичо ми бил американец, а той ги мразел. Но като казах на майка ми и тя се обади на неговите родители, после не посмя да ме погледне в очите, камо ли да ме докосне. Така, че трябваше да споделиш тревогите с родителите си и те щяха да намерят начин да ти помогнат. А на момичето трябваше да обесниш как стоят нещата, вместо изведнъж да започнеш да я отбягваш. И ти си постъпил тъпо...но не се ядосвай за минали неща. Човек се учи от грешките си и съм сигурна, че някой ден ако имаш дете, няма да позволиш то да преживее това, което ти си преживял.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз искам същото като теб! :)
      Искам да е работа на терен,а не в офис!
      Искам да работя навън сред природата и да пътувам всеки ден.
      И аз мразя работното време от 9 до 17 ч.
      И аз искам плаващо работно време!
      И да,искам да се занимавам с работа,която да е от полза за всички,на която да се чувствам полезен.
      Това би осмислило и моя живот и също ще ме кара да отивам с желание на работа всеки ден.
      А парите наистина са без значение!
      Единственото,което искам е да се чувствам щастлив!
      А сега се чувствам все едно по цял ден съм в ада. :/
      Единственото хубаво е,че имам лек напредък с Бонбонка.
      Ще видим какво ще стане!
      А за миналото не трябва да съжалявам,защото то няма да се върне! :X :|

      Изтриване
    2. Радвам се, че си си изяснил приоритетите по отношение на работата:) Когато човек знае какво иска, подсъзнателно се стреми към него и го постига. Не се отчайвай, има много по-гадни работи от твоята. Опитай се да игнорираш нещата, които те дразнят или притесняват в работата и се концентрирай върху тези, които ти носят удоволствие (със сигурност има такива - например Бонбонката:)

      Изтриване
    3. С Бонбонка днес на обяд бяхме заедно и си говорихме по време на почивката.
      Дрънкахме си простотии,но беше забавно.
      Утре пак ще го повторим - да видим след колко обеда ще й омръзна! :D :D :D

      Изтриване
  5. Анонимница14 август 2012 г., 3:24

    Четири – прав си за почти всичко, което написа за расизма, но с мнението ти за циганите не съм съгласна. Най-вече за това, че се държат умишлено като цигани. Не, те просто са си такива. В университета имах един преподавател, който работи в Брюксел по разни европейски програми и дълги години се е занимавал с интеграцията на цигани тук в България. Заключението му след толкова години работи и пропилени средства и време е, че те не могат да бъдат интегрирани. Те изобщо не осъзнават човешките ценности, ценностите, които една нация трябва да притежава, за да върви напред. Гледат винаги да излъжат, да измамят, да вземат пари и да са „на далавера” без да се трудят. Това са негови думи, не мои. И човекът не е расист, прекалено е интелигентен, за да е такъв. Първия ми досег с цигани беше в първи клас, резултатът – откраднаха пръчиците за смятане на най-добрата ми приятелка и спряха да ходят на училище след 2-ри клас. След това, когато бях в гимназията и пътувах с рейс до училище, цигани ме обраха в градския транспорт и понеже нямаше какво да ми отмъкнат от раницата с учебници, ми откраднаха калъфа с очилата ( които едва ли биха използвали някога, защото са с диоптер за далекогледство, но просто ей така за да не са на загуба от джебчийството ги взеха!). След това, когато бях на 18, приятелят ми се появи на рождения ми ден с прободна рана от нож, която циганин му беше нанесъл докато идвал при мен. Една моя приятелка пък я обраха посред бял ден в транспорта цигани, като я заплашиха с нож. Момичето до ден днешен не може да се отърси от шока и кара приятелят й да я придружава навсякъде, където ходи. Изобщо, мога да продължа до безкрай с разказите, но няма да има смисъл. Който не го е изпитал на гърба си, няма да разбере. Може би при теб в по-малкия град е различно. Там се всички се познавате, циганите са по-малко. Докато тук в София, ежедневно българите стават жертви на цигански набези. Циганите са много, гладни са, мързи ги да работят, организирани са и най-важното – са нагли и безскрупулни. Не се спират пред нищо, нямах страх нито от полиция, нито от Бог-а. И сега с тези малцинствени закони, които прокарва ЕС в тяхна полза, ние българите сме пред реалната опасност да станем малцинство! В крайна сметка не мразя циганите, не мразя когото и да било. Просто гледам реално на нещата и си давам сметка откъде идват проблемите!
    Иначе отностно турците в България съм съгласна, с това, което каза. Омразата към тях се основава на някаква въображаема представа, че това са същите хора, които са се гаврели с българите 500 години. Но тези хора не са същите и не можем да им търсим сметка за нещата, които са извършили техните дядовци и баби. По същатата логика българите в Гърция би трябвало да са презирани от гърците, заради черепа на Никифор и други такива изцепки на нашите ханове преди векове срещу византийците. Да не говорим, че голяма част от мохамеданите в България са си етнически българи и да ги дискриминираме на база религия и език не би било честно, особено в 21 век. Много добре го написа това, че в България те са турци, а в Турция са българия и навсякъде са нежелани. Така е, за съжаление. Гледах наскоро един филм на тази тема, незнам дали си го гледал, казва се Константинополска кухня. Може да го дръпнеш от замундата http://zamunda.net/details.php?id=300967&hit=1 Филма е гръцки и разказва за проблемите между гърци и турци и най-вече за живота на едно гръцко семейство в Истанбул и след това в Атина и как само заради това тъпо разделение на религии, националности и т.н. животът на семейството се променя коренно.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Има цигани и цигани.
      Един го питах иска ли да учи,а той каза категорично:"Не!".
      А има и цигани,които като дойдат сами питат за учене.
      Има всякакви хора. :/
      Лошо е,че ти си срещала само зли цигани.
      Според мен те нарочно се държат по този начин,за да може да се създадат еднакви стереотипи за всички.
      Така един ден ако омразата ескалира злите цигани ще избягат в чужбина,а останалите ще останат да плащат за тяхната злоба.
      А не трябва да има омраза,защото на никой от управляващите не му пука - нито за циганите,нито за турците,нито за българите.
      За властимащите ние сме просто маса от избиратели и всички сме в кюпа - еднакво прецакани,само че някои се мислят за по-добри от другите! :X :|

      Изтриване
    2. Управляващия (управлявания) елит винаги се е стремял да създаде разделение и омраза между хората. Нали за това са създадени и религиите. Колкото повече се вменява на хората, че са различни и по-специални от останалите, толкова повече се насажда злобата и омразата в тях. Аз смятам, че по природа хората не са лоши и омразата е изкуствено насаждано чувство в тях, за да служат за нечии интереси. Аз лично не изпитвам омраза към всички цигани. Но ако някой циганин ми направи нещо лошо, ще го намразя до края на живота си. Злопаметна съм, но не без причина. "Намразвам" може би не е точната дума, а по скоро ще ми стане неприятен и ще изпитвам неприязън към него. Няма да тръгна да отмъщавам за нищо, но ако някой ден този човек се нуждае от помощ, просто няма да се отзова.

      Изтриване
    3. Всъщност религиите са създадени,за да се групират по-лесно хората.
      Те са обединяващият фактор.
      Но всъщност са и начин за разделяне.
      За насаждане на омраза.
      Казваш,че ако някой циганин ти направи нещо лошо ще го "намразиш".
      И да не е циганин,ако някой ти направи зло ти пак ще го "намразиш".
      Просто циганите са натоварени с излишен негативизъм. :D
      Като им кажа:"Учете,бе,хора!" и те ми викат:"А,не искаме,бате!". :D
      Големи образи!
      Но след това искат помощи от държавата - явно и те не знаят какво искат.
      Ако знаеха,нямаше да тънат в простота и нищета! :X :|

      Изтриване
    4. Много добре знаят какво искат. Не са толкова тъпи, на каквито се правят. Защо мислиш, че не искат да учат? Защото знаят, че без да работят могат да си докарват достатъчно пари от помощи. Децата при тях са бизнес. Колкото повече деца, толкова повече помощи. Семейство с по 4-5 деца си докарва към 600-700лв на месец доход, което за тях са много пари, тъй като ги дават само за храна, алкохол и цигари. Те нямат други разходи. Не плащат сметки, не плащат данъци, децата им не ходят на уличище, не им трябват учебници и пособия, нови дрехи и т.н. Затова ти казват, че не искат да учат. Яд ме е, че живеят на гърба на съвестните данъкоплатци в държавата, мнозинството от които са българи. На никой не му е приятно да работи и да се лишава, за да живее на гърба му някой друг.
      А за религиите не съм съгласна, че са обединяващ фактор. Точно обратното. Създадени са, за да настройват хората едни срещу други. Всичките войни и геноциди в историята на човечеството са благодарение на религията.Само в България си помисли колко хора са си загубили живота по време на турското робство, само защото не са искали да си сменят религията. И колко жесткото са се отнасяли турците с нас, само защото сме "друговерци". Ако не бяха тези глупости с Бог, Аллах, Буда и т.н., хората щяха да си помагат много повече и да се чувстват наистина като братя, каквито всъщност са.

      Изтриване
    5. Хитреци има навсякъде ... онзи ден един дядка дойде да се прави на хитър ... много ме дразнят такива хора! :X
      Чист българин си беше - мисля,че искаше да направи някаква далавера,но колегата Началник му попречи като му поиска документи. :/
      Аз харесвам религията,но не фанатизма,а просто факта,че след като има Бог не съм сам във Вселената! (sun)

      Изтриване
    6. принципно няма Бог, но да не навлизаме в тази тема:) И не, не си сам във Вселенета, как можа да си го помислиш! Вселената е нещо като Бог, тя е майката на сътворението, но Бог такъв, какъвто си го представяме няма. Има си вселенски закони, които трябва да се спазват. Ако с делата си не ги спазваме и не се държим както трябва, не ни наказва Бог, а сами си предизвикваме неприятностите. Но темата е много дълга, няма да се отклоняваме:) Просто религиите са bullshit! :)

      Изтриване
  6. Анонимница14 август 2012 г., 3:25

    Пет: И аз се чувствам така, както си написал. От години се опитвам да си намеря място на тая планета и все не го намирам. Не намирам причината, поради която все още съм на този свят, а знам, че тя съществува. Но времето минава и колкото повече то минава, толкова повече си мисля, че няма да намеря смисъла, който толкова много търся. Когато бях малка имах толкова много мечти и желания за бъдещето ми, след това обаче те се промениха и честно казано, добре, че не се осъществиха, защото сега ми се виждат толкова глупави и наивни. Но на тяхно място не дойдоха други, а има една празнота. На теб не ти се остарява и не ти се умира, на мен пък ми се умира по-скоро. Не бих се самоубила, ако това си помисли, защото вярвам в кармата и това би било една много лоша карма за следващия ми живот. Но просто ми се иска да извърша нещо георично и след това да умра. Би било най-добрия вариант. Много пъти, когато пътувам със самолет си представям как го спасявам от терористи и те ме убиват и загивам геройски. А понякога пък си представям как умирам в природно бедствие, било то земетресение или цунами, но за съжаление знам, че нищо от това няма да се случи. Оцеляла съм толкова дълго, въпреки глупостите които върша и местата, на които се завирам, явно има някаква причина поради, която все още съм в този живот, но не мога да намеря коя е тя и това ме измъчва. Единственото, което знам е, че искам да променя света. Да променя отношението на хората един към друг, към природата, към животните. Хайде спирам да пиша, преди да си помислиш, че съм с психически отклонения:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Най-накрая намерих някой,който се чувства като мен!
      До сега все срещах хора,които знаят какво искат от живота още от раждането си и се стремят да го постигнат.
      А аз си нямам и идея как ще се развие живота ми за в бъдеще,а съм на 27 години.
      И аз искам да променя света - да го направя по-добър,да направя хората по-щастливи и по-спокойни за бъдещето си.
      Да не се страхуват от утрешния ден!
      Искам животът ми да бъде повратната точка в световната история.
      Както има "Преди и след Христа",така да има "Преди и след Бигджордж".
      Не съм Бог,нито син на Бог,аз съм просто човек,но имам мечти и искам да ги реализирам.
      Искам да бъда първият - първия създал антигравитация,първия стъпил на Марс,първия общувал с извънземни,първия осъществил междузвездно пътуване,първия достигнал до края на Вселената и първия върнал се обратно да разкаже за това! (sun)
      Искам да бъда!
      Просто да бъда!
      Човекът!
      С главно "Ч"!
      А не един от седемте милиарда души,живели в този период от историята! :/
      Искам да бъда някой,а не никой!
      Искам,но не знам дали ще го постигна! :|

      Изтриване
    2. Хм, така както си го написал имам чувството, че страдаш от „мания за величие”. Защо искаш да създадеш нова ера? Защо трябва да си първият в нещо? Значимите неща не се измерват в цифри и летоброене. Не трябва да мислиш за себе си и за твоето място в историята, а за това което искаш да направиш, за нещата които искаш да промениш. Ако Джон Кенеди беше мислил за себе си, нямаше да умре с куршум в главата, както и Левски ако целта му беше единствено да влезе в учебниците по история. Велите умове не мислят за това как ще бъдат запомнени от поколенията, а за това което могат да променят в настоящето. Прави нещата, които ти харесват и както ти харесват, без да се стремиш да влезеш в нечия класация или книга. Тогава ще бъдеш някой и ще живееш живота си пълноценно. Сигурна съм, че ще го постигнеш :)

      Изтриване
    3. Не е точно мания за величие!
      По-скоро не искам да умра забравен и анонимен.
      Искам да бъда запомнен,не искам живота ми да мине незабелязано.
      В крайна сметка за мен е важно да оставя някаква следа след себе си.
      Примерно аз не се стремя за създам велико стихотворение - просто пиша това,което ми идва отвътре.
      А ако стихотворението стане добро,значи съм успял да изразя мислите си.
      Ако стихотворението не се получи го пренаписвам наново,докато не предаде това,което мисля и чувствам.
      Ако мисля как да напиша велико стихотворение няма да напиша нищо.
      Просто времето,в което живеем е такова,че всеки се стреми към славата - нормално е и аз да бъда малко или повече повлиян.
      Но не искам мимолетна слава,а по-скоро заслужена слава.
      Ако съм достоен за нея ще я нося,ако ли не няма да я нарамя изобщо! :)

      Изтриване
    4. Славата е преходно нещо и не трябва да се стремиш към нея. Славата носи със себе си и много негативи. А и славата се контролира от медиите, не идва пряко от народа. Няма известен човек, обичан от всички. Колкото хора го харесват, толкова и го мразят. Преди и аз мислех като теб, но след това осъзнах много неща и светският живот вече не ме интересува. Колкото по-малко хора знаят за мен, по-добре.

      Изтриване
    5. Права си,но все някой ден ще ти се прииска да не си пълна анонимница.
      Просто не си се замислила още за това какво остава след теб,когато живота отмине.
      Според мен остават или децата ти,или делата ти.
      И с какво ще те запомнят?
      Ще има ли някой след теб,който да страда за твоята загуба?
      Иска ми се да има поне един човек,на който да му пука за мен.
      А такъв няма и надали ще има - аз съм на 27 години,мога да си направя равносметка.
      Логично е,че след като нямам деца и не мога да оставя генетична следа след себе си да ми се иска да оставя историческа следа.
      Поне за мен е логично! ;D

      Изтриване
    6. Грешна ти е представата за живота. Той не отминава. Не може да отмине, защото е безкраен. Делата ти имат значение само дотолкова, доколкото след това ще се преродиш в по-низше или по-висше създание. Идеята е да еволюираш. И ако мислиш, че говоря глупости, поинтересувай се малко извън официалната "наука", защото науката не може да обесни много неща, а просто ги отрича. Нещата са много по-сложни и неуловими, отколкото се опитват да ги представят. И защо мислиш, че в миналия си живот не си направил нещо велико, с което хората да те запомнят? Проблемът е , че ти не го помниш:) Има си цяло направление в психологията, наречено регресия, където те подлагат под хипноза и си спомняш какво си правил в миналите си животи, които съответно дават отражение върху сегашния и поведението ти в него. Много е интересно, аз скоро мисля да се подложа на това нещо, за да си потвърдя някои подозрения:)
      И как може да кажеш, че никой няма да страда за твоята загуба! Ами семейството ти?! Те не те ли обичат достатъчно много! Хайде не бъди неблагодарен, а се наслаждавай на настоящето и не мисли за бъдещето:)

      Изтриване

Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!