biggeorge Party Zone

неделя, 27 март 2011 г.

Ето какво ще стане,ако не си сменяте чорапите един месец. :D

Ето какво ще стане,ако не си сменяте чорапите един месец :D



Ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги!
Ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис ... така е по - добре.
Ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
Ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
Ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи ... нещо си въобразява.
Ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика:"Да не си настъпил някое лайно?" ... какво му стана на тоя човек.
Ден 7: Котката се доближи до кракът ми,подуши го и припадна ... ?!?!?
Ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
Ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
Ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през нощта,дее*а,само ми разбиха съня!
Ден 11: Приятелката ми дойде,отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих смс,че ме напуска) ... това пък защо?
Ден 12: Родителските тела ме заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
Ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна ... даже не разбрах кога е станало,още спях.
Ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже,че отиват с майка ми на дъ - ъ - ъ - ълга почивка ...
Ден 15: Съседите се оплакват,че от нас мирише на лошо ... Така ли?Аз не усещам нищо.
Ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
Ден 17: Съседите до,под и над нас отидоха на почивка заедно ... А,бе какво им става на тия хора,само забягват на накъде.
Ден 18: Звъняха от ХЕИ,казаха ми,че получили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка,ако продължат ... Сигурно са сбъркали номера.
Ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха ... Странно,вчера ги полях.
Ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата,кой на село ... Тука става нещо странно.
Ден 21: Хлебарките напуснаха блока ... Такова изселение не бях виждал.
Ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка ... Не го видях да излиза от блока.По новините вечерта видях,че бил в болницата според лекари от натравяне ... Горкия сигурно е ял нещо развалено.
Ден 23: ХЕИ позвъни на вратата.Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание.Извиках Бърза помощ.По новините нищо не казаха.
Ден 24: Гражданска защита отцепва района ... Ха,да не съм луд да тръгвам на някъде.
Ден 25: Нещо ми е тежко в корема.Драйфа ми се.
Ден 26: Тука нещо мирише на лошо ... Продължавам да драйфам ...
Ден 27: ...
Ден 28: ...
Ден 29: ...
Ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото.Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми,които стояха изправени до стената.

След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите,шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми.Убийте ме,не знам защо беше цялата тая дандания.Е,поне съм си у нас.



Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината:

Ден 1: Пристигнахме в хижата.Всички се втурнаха да си вземат душ от двучасовото пътуване с влака и шестчасовото пътуване с теснолинейката.Аз си останах в леглото,да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ,а и чорапите ми даже не миришат.(Поне мириса на прах за пране се е махнал!)
Ден 2: БЕСЕН СЪМ.Събудиха ни в 5:30 сутринта,за да ходим до някакъв връх.Що за нахалсво,а като капак за закуска имаше сух хляб,два домата и парче салам.Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята ... Аз се отказах,но поне се наспах в стаята.Чорапите си оставих в маратонките,ухаят на леко спарено - приятно е.
Ден 3: Майко - о - о,всичко ме боли.Ще го убия водача на групата,а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал,че не можал да мигне цяла нощ,щото нещо му миришело.Определено си измисля,аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
Ден 4: Пак ни събудиха в 5:30.Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад,който бил на седем часа път от тук!!!С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада,а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата.На връщане се спънах в един заблатен гьол.Прибрах се премазан и си взех си душ и установих,че чистите ми чорапи са изчезнали.Е,няма лошо,аз и без това не ги понасям,а и тези са си добре.
Ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал,днеска няма да мърдам от леглото.Един от съквартирантите ми каза,че от някъде идва мирис на застояла вода.От къде му хрумна,аз се къпах и махнах тинята,така че да е от мен - не е.
Ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре - надолу.Пот се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих.Събудих се от мърморенето на съседа по легло,който отваряше прозореца и вратата.Тоя не е наред,навън е студено,а тоя отваря.Нищо,другите в стаята ще затворят като им стане студено.
Ден 7: Вдървил съм се ... Е - е - е - е,никой ли не затвори прозореца?Отговориха ми,че нещо миришело много лошо и просто нямало как.
Ден 8: Валя дъжд,а ние играхме футбол.Добре,че маратонките ми не пропускат,та чорапите ми са чисти.
Ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват,че нещо е умряло и мирише ужасно.Аз не усещам нищо,но за да не страня се включих и аз,но нищо не намерихме - ми нормално,то няма нищо,ама айде.
Ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая,щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти,даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
Ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване,ама много ми се спеше,та разбрах чак на сутринта,че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща.Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
Ден 12: Двете момчете,които бяха останали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях,че миризмата щяла да ме задуши и мен.А,бе ти хора нямат ли си друга работа,че само душат. Докато не усещам нищо,няма да мръдна от тук.
Ден 13: Появиха се двайсетина пора от близката горичка.Половината от хижата се изнесе на излет.
Ден 14: Поровете се умножиха и всички са под моя прозорец.Сладки същества.
Ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат,че от тук миришело - да съм кажел какво.От къде да знам,да не им приличам на врачка.На мен не ми мирише.
Ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера.Стигнахме до основната зала,ма,то там тясно,тясно петдесет души едвам се събрахме.Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха,че подушват нещо задушливо и припаднаха.
Ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата,щото около нея е поле от порове.Ай,стига бе,май верно има някаква миризма,която ги привлича,ама защо само аз не я усещам?
Ден 18: След криеницата от снощи в мазето,3 момчета и 5 момичета са на легло.Казват,че замалко не се задушили от нещо.Е,ми глупави хора - като знаят,че затворени помещения не им понасят,па да не влизат.
Ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен.На сутринта пак беше изчезнал.Хижаря каза,че с хеликоптер го откарали в токсикологията.Докато го изкарвали,едвам си поемал дъх и шепнел - "Миризма ... Лоша ...". Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
Ден 20: Поровете намаляха.
Ден 21: Поровете напуснаха района ... ?!?!?
Ден 22: Хижаря ни каза,че тая вечер сме щели да спим на палатки,че да претърси хижата и да намери източника на вонята,от която всички се оплакват.Всички?!?Аз продължавам да твърдя,че си измислят,щото аз воня не усещам.
Ден 23: Трите момчета,с които бях в палатката през ноща получиха хрипове.Мед - сестрата,която беше с нас за малко щеше да изпусне единия.Тц - тц - тц - тц,как може млади хора с такова крехко здраве.Явно не им понася чистия въздух.
Ден 24: Хижаря каза,че още два дни ще сме на палатки,че да се измирише тотално.
Ден 25: Някой ми открадна възглавницата.Нищо,ще спя на маратонките,а чорапите ще ми служат за по - меко.
Ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма,лошо ми е.
Ден 27: Хижаря каза,че утре ще ни пуска в хижата.Легнах си.Събудих се през нощта,лошо ми е и не мога да дишам.
Ден 28: ...
Ден 29: ...
Ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.

О,не,пак се започва!


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Източник:Ето какво ще стане,ако не си сменяте чорапите един месец :D

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!