Моите стихотворения 3: Зима

Зима

от Джордж Файърбърн

1
Тишина ме заобгражда,
в планините непроходни,
самотата ме изяжда,
мислите ми са свободни.

2
Времето си отминава,
снежинки ме засипват,
студът ме завладява,
изворите бавно кипват.

3
Слънце бавничко изгрява,
над върховете заледени,
покрива ме мъгла тъдява,
пролет чакам и промени.

4
Сълза в мене пак остава,
миговете стават на еони,
сърцето ми се вкаменява,
лед покрива моите клони.

5
Зима завладя Земята,
топлината не остана,
къде останаха цветята,
да излекуват тази рана.

6
Чакам бавните промени,
сълзата пада от лицето,
замръзват очите уморени,
изчезва бавно в мен детето.

7
Крача по замръзнала пътека,
сам съм ... други няма,
намерих в себе си човека,
дано да станем двама.

8
Пътят явно е безкраен,
студът отнема топлината,
уморен съм и замаян,
наоколо е планината.

9
Сядам леко на земята,
душата с дъха излиза,
последна спирка в тишината,
ангел бавно тука слиза.

10
Студът го няма,
самотата също,
да бъдем двама ...
това сега е нищо.

11
Останах само аз
и зимата край мене,
ще чакам до тогаз,
пролетта да ме поеме.

12
И всичко ще е прах,
след хиляди години,
ще помнят аз кой бях,
само зелените градини.

13
И спомените бавно тлеят,
душата няма да забрави,
годините не ще успеят,
да изтръгнат тихите дъбрави.

14
Планините там ще си останат,
и зима бавно ще приижда,
в капана й света е хванат
и краят й не се вижда.

10.03.2011 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!




Winter

from George Fireburn

1
Quietness surround me,
in mountains impassable,
loneliness eats me,
my thoughts are free.

2
The time is passes away,
snowflakes buries me,
cold conquered me,
springs slow boil up.

3
Sun slowly rises
over icy peaks,
fog covers me hereabouts,
spring I wait and changes.

4
Tear in me again remains,
the moments turns to eons,
my heart is petrified,
ice covers my branches.

5
Winter conquered Earth,
heat does not stay,
where left the flowers,
to heal this wound.

6
I wait for slow changes,
tear falls from the face,
freeze tired eyes,
disappears slowly in me child.

7
Stride on frozen trail,
I'm alone ... no other,
I found in myself the human,
I hope to become twain.

8
The road apparently is endless,
the cold takes the heat,
I'm tired and dizzy,
around is the mountain.

9
I sit down lightly on the ground,
soul with the breath goes out,
last stop in the quietness,
angel slowly here go down.

10
The cold is gone,
loneliness also,
to be twain ...
that now is nothing.

11
Stayed only I,
and winter around me,
will wait until then,
spring to take me.

12
And all will be dust,
after thousands of years,
will remember who I was,
only green gardens.

13
And memories slowly smolder,
soul will not forget,
years will not succeed,
to ripped the quiet groves.

14
The mountains there will remain,
and winter slowly will flowing,
in her trap the world is caught,
and her end isn't see.

11.04.2012 г.

Author Note: Warning! Any coincidence of real names, people and events is coincidental! Please to be taken into account by all readers of the poem!




Душа,сърце,ум

от Джордж Файърбърн
(George Fireburn)

1
Душата ми е стон,
душата ми е струна,
душата ме боли,
душата ми трепти.

2
Сърцето ми е пулс,
сърцето ми е ритъм,
сърцето ме присви,
сърцето ми тупти.

3
Умът ми е обич,
умът ми е музика,
умът ме мъчи,
умът ми мълчи.

10.03.2011 г.

Забележка на автора:Внимание!Всякакво съвпадение на реалносъществуващи имена,лица и събития е напълно случайно!Моля това да се има в предвид от всички читатели на стихотворението!