Кинопреглед 10: The Judge / Съдията (2014)
Изгледах го целия от край до край.
Много истински филм.
Без специални ефекти, без позиране, без фалш.
Нямаше извънземни, нямаше магьосници, нямаше вампири и върколаци, нямаше измислици.
Просто една история, която си заслужава да се види.
Жалко е, че няма повече такива филми.
Робърт Дауни Джуниър и Робърт Дювал, както и останалите актьори, бяха много добри в ролите си.
Филмът ме накара да се замисля за моите родители и за техните родители, които вече ги няма.
Честно да си призная съжалявам, че докато бях дете се занимавах с глупости, вместо да прекарвам повече време с тях.
Иска ми се времето да се върне назад, за да мога да променя това-онова.
Няма как да стане и в това е трагедията.
Времето не се връща назад.
Спомням си, че като бях много малък починаха дядовците ми.
На погребението на единия с родителите ми отидохме на гробищата.
Там братовчедите ми ме заведоха до един чужд гроб и ме накараха да се изпикая на него.
Не го направих, разбира се.
Баща ми дойде при мен и ме издърпа настрани.
Каза ми: "Не ги слушай! Така не се прави! Това, което те карат да направиш е лошо нещо! Трябва да уважаваш паметта на хората!".
Като гледах филма ми стана адски гадно, когато лошия каза, че ще се изпикае на убитата от него жена и на гроба на починалата съпруга на съдията.
Най-жалкото е, че лошите хора не съжаляват за нищо.
Просто живеят ден за ден и мачкат всичко и всички по пътя си.
Много мъчно ми стана накрая на филма, но не съжалявам, че го гледах.
Препоръчвам го на всеки, който обича да гледа истински истории.
Източник: imdb.com |
Изгледах го целия от край до край.
Много истински филм.
Без специални ефекти, без позиране, без фалш.
Нямаше извънземни, нямаше магьосници, нямаше вампири и върколаци, нямаше измислици.
Просто една история, която си заслужава да се види.
Жалко е, че няма повече такива филми.
Робърт Дауни Джуниър и Робърт Дювал, както и останалите актьори, бяха много добри в ролите си.
Филмът ме накара да се замисля за моите родители и за техните родители, които вече ги няма.
Честно да си призная съжалявам, че докато бях дете се занимавах с глупости, вместо да прекарвам повече време с тях.
Иска ми се времето да се върне назад, за да мога да променя това-онова.
Няма как да стане и в това е трагедията.
Времето не се връща назад.
Спомням си, че като бях много малък починаха дядовците ми.
На погребението на единия с родителите ми отидохме на гробищата.
Там братовчедите ми ме заведоха до един чужд гроб и ме накараха да се изпикая на него.
Не го направих, разбира се.
Баща ми дойде при мен и ме издърпа настрани.
Каза ми: "Не ги слушай! Така не се прави! Това, което те карат да направиш е лошо нещо! Трябва да уважаваш паметта на хората!".
Като гледах филма ми стана адски гадно, когато лошия каза, че ще се изпикае на убитата от него жена и на гроба на починалата съпруга на съдията.
Най-жалкото е, че лошите хора не съжаляват за нищо.
Просто живеят ден за ден и мачкат всичко и всички по пътя си.
Много мъчно ми стана накрая на филма, но не съжалявам, че го гледах.
Препоръчвам го на всеки, който обича да гледа истински истории.
hello,
ОтговорИзтриванеYour Site is very nice, and it's very helping us this post is unique and interesting, thank you for sharing this awesome information. and visit our blog site also
TamilRockers