biggeorge Party Zone

четвъртък, 2 август 2018 г.

Законопроект на biggeorge за изменение на Семейния кодекс с цел въвеждане на фактическото съпружеско съжителство и сурогатното майчинство

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект



З А К О Н

за изменение и допълнение на Семейния кодекс

(Обн. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г.,
изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г.,
изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г.,
изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2016г.,
изм. и доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2017г.)


§ 1. Създава се нов Чл. 5а - Фактическо съпружеско съжителство:
„Чл. 5а. (1) Фактическото съпружеско съжителство между двама партньори има правно значение в предвидените от закона случаи.
(2) Фактическото съпружеско съжителство и неговото прекратяване се регистрират по реда на глава трета, раздел Х от Закона за гражданската регистрация.
(3) Не може да се регистрира фактическо съпружеско съжителство, докато не се заличи съществуваща регистрация.
(4) Не може да се регистрира фактическо съпружеско съжителство, ако някой от партньорите има сключен граждански брак с друго лице.
(5) Партньорите регистрирали фактическо съпружеско съжителство могат да сключат граждански брак по между си по реда определен в Чл. 5 от Семейния кодекс.
(6) Всеки от партньорите в регистрирано фактическо съпружеско съжителство може да сключи граждански брак с друго лице по реда определен в Чл. 5 от Семейния кодекс след прекратяване на фактическото съпружеско съжителство и заличаване на съществуващата регистрация.

§ 2. Чл. 14 - Взаимност между съпрузите, се изменя така:
Чл. 14. (1) Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.
(2) Всеки съпруг има право на защита срещу домашно насилие по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.“

§ 3. В глава 6, се създава нов Чл. 60а – Произход от майката при заместващо майчинство:
„Чл. 60а (1) При заместващо майчинство майка на детето е съпругата, чиято яйцеклетка е оплодена, за да бъде заченато то, чрез метод на асистирана репродукция.
(2) При заместващо майчинство с донорска яйцеклетка, майка на детето е съпругата, ползваща се от заместващо майчинство.
(3) В случаите на заместващо майчинство чл. 60, ал. 2 и 5 не се прилагат.
(4) Заместващата майка, донорът на яйцеклетка при заместващо майчинство с донорска яйцеклетка и ползващият се от заместващо майчинство съпруг не могат да оспорят произхода на детето от ползващата се от заместващо майчинство съпруга.“

§ 4. В Чл. 61 - Произход от бащата, се правят следните промени:
Чл. 61 (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
(2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.
(3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт - от датата на предполагаемата смърт.
(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат и когато детето е родено при условията на асистирана репродукция по чл. 60, ал. 2, или на заместващо майчинство по чл. 60а, ал. 1 и 2.“

§ 5. В Чл. 62 – Оспорване на бащинство, се правят следните промени:
„Чл. 62 (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.
(3) В случая по чл. 61, ал. 2, ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се смята първият съпруг. Първият съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.
(4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.
(5) Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, или при заместващо майчинство включително с донорска яйцеклетка, ако съпругът на майката е дал информирано писмено съгласие за извършването на асистираната репродукция или заместващо майчинство.“

§ 6. Създава се нов Чл. 63а – Бащинство при фактическо съпружеско съжителство:
„Чл. 63а. (1) За баща на детето се счита партньорът на майката, ако детето е родено през време на регистрирано фактическо съпружеско съжителство или преди да са изтекли 300 дни от прекратяването му.
(2) Предположението по ал. 1 не се прилага, когато има действие предположението за бащинство по чл. 61 за съпруга на майката.
(3) Предположението по ал. 1 може да бъде оспорено от партньора на майката по регистрираното фактическо съпружеско съжителство в едногодишен срок от узнаване на раждането, от майката – в едногодишен срок от раждането, и от детето – след навършване на четиринадесет години и до изтичане на една година от пълнолетието.
(4) Не се допуска оспорване на бащинство, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако партньорът на майката е дал писмено информирано съгласие за извършването й, независимо от използваните техники.
(5) След декларирано съгласие на единият партньор в регистрираното фактическо съпружеско съжителство, другия партньор може да бъде настойник или попечител на децата на партньора в предвидените от закона случаи.

§ 7. Създава се нов Чл. 73а – Заместващо майчинство:
Чл. 73а (1) Заместващо майчинство е това при което, съпрузи (ползващи се от заместващо майчинство) възлагат с договор за заместващо майчинство на друга жена да износи бременност и да роди дете, което е заченато чрез асистирана репродукция с генетичния материал на съпрузите или със сперматозоид на ползващия се от заместващо майчинство съпруг и донорска яйцеклетка.
(2) Заместващо майчинство се допуска при условия, определени в Закона за здравето.
§ 8. Създава се нов Чл. 73б – Договор за заместващо майчинство:
Чл. 73б (1) Отношенията между желаещите да се ползват от заместващо майчинство съпрузи и заместващата майка се уреждат с договор за заместващо майчинство.
(2) Договор за заместващо майчинство могат да сключват само дееспособни лица, при наличие на условията за допустимост на заместващото майчинство.
(3) Забранява се заплащане на възнаграждение на заместващата майка. На заместващата майка могат да бъдат заплатени само разумните разноски във връзка със здравословното поддържане на бременността, необходимите разноски за възстановяването й след раждането, както и финансовото обезпечаване във връзка с временната й нетрудоспособност.“

§ 9. Създава се нов Чл. 73в - Форма и съдържание на договора за заместващо майчинство:
Чл. 73в (1) Договорът за заместващо майчинство се отнася само за една процедура по асистирана репродукция и съдържа задължително уговорки относно:
1. съгласието на заместващата майка да износи бременност и да роди дете за семейството ангажиращо я с договора за заместващо майчинство;
2. съгласието на заместващата майка и на ползващите се от заместващо майчинство съпрузи за извършване на асистирана репродукция с генетичен материал на съпрузите или сперматозоид на съпруга и донорска яйцеклетка;
3. съгласие на заместващата майка, че всички решения във връзка със запазването на бременността и заченатото дете, освен тези засягащи здравословното състояние на заместващата майка, ще се вземат от ползващите се от заместващо майчинство съпрузи;
4. разумните разноски на заместващата майка, които ще бъдат поети от съпрузите, през периода на бременността и през възстановителния период след раждането, включително разноските за застраховката по чл. 136б, ал. 1 т. ...... от Закона за здравето;
5. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.
(2) Договорът за заместващо майчинство поражда действие след одобрение от съда, след което може да започне процедурата по асистирана репродукция за заместващо майчинство. Съдът одобрява договора за заместващо майчинство, ако са налице предпоставките за това.“

§ 10. Чл. 81 - Забрана за осиновяване от две лица, се изменя така:
Чл. 81. (1) Никой не може да бъде осиновен едновременно от две лица, освен ако те са съпрузи.
(2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване.
(3) Забраните по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на съпруга на осиновителя и на партньора на родителя при регистрирано фактическо съпружеско съжителство.“

§ 11. Чл. 82 - Допълнително условие за пълно осиновяване, се изменя така:
„Чл. 82. (1) Пълно осиновяване се допуска, когато:
1. осиновяваният е вписан в регистъра по чл. 83, и
2. осиновяващият е вписан в регистъра по чл. 85.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато съпруг осиновява рождено или осиновено дете на своя съпруг, при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях, при осиновяване от роднина по съребрена линия от трета степен, както и при осиновяване от партньор на родителя при регистрирано фактическо съпружеско съжителство.
(3) Изискването за вписване в регистъра на осиновяващи по чл. 85 не се прилага при осиновяване от настойник или попечител или от семейство на роднини или близки, при които детето е настанено по съдебен ред съгласно Закона за закрила на детето.
(4) Лицата по ал. 3 се проучват от дирекция "Социално подпомагане" по постоянния им адрес.“

§ 12. Чл. 103 - Осиновяване от съпруг на родител, се изменя така:
Чл. 103. (1) При осиновяване на дете от съпруг на родител правата и задълженията между този родител и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга страна, се запазват.
(2) Последиците по ал. 1 настъпват и при осиновяване от партньор на родител при регистрирано фактическо съпружеско съжителство.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 в акта за раждане на детето наред с данните за рождения родител, с когото отношенията се запазват, се вписват и данни за осиновителя.“

§ 13. Чл. 122 - Родителски права и задължения, се изменя така:
„Чл. 122. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител, а при осиновяване - осиновителят.
(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак или фактическо съпружеско съжителство.
(3) Съпругът на родителя или партньорът му при фактическо съпружеско съжителство е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения.

§ 14. Чл. 124 - Права и задължения на детето, се изменя така:
Чл. 124. (1) Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.
(2) Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго.
(3) При разногласие между родител и дете то може лично да се обърне към дирекция "Социално подпомагане" за съдействие. Ако детето е навършило четиринадесет години и разногласието е по съществени въпроси, то може да се обърне чрез дирекцията за решаване на спора пред районния съд по настоящия му адрес. Решението може да се обжалва по общия ред.
(4) Децата са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им помагат. Същото задължение имат децата към другите членове на семейството, както и към съпруга или партньора на родителя си.
(5) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители.“

§ 15. Чл. 145 - Издръжка на бивш съпруг, се изменя така:
Чл. 145. (1) Невиновният за развода съпруг има право на издръжка.
(2) Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения.
(3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак.
(4) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак или във фактическо съпружеско съжителство.“
§ 16. Създава се нов Чл. 145а - Издръжка при фактическо съпружеско съжителство:
„Чл. 145а. При фактическо съпружеско съжителство издръжка се дължи, ако партньорите имат споразумение за това.“

§ 17. В параграф 12. от Преходни и заключителни разпоредби, се правят следните промени:
§ 12. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г. и бр. 48 и 59 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 25:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Образецът на личния регистрационен картон се утвърждава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството."
в) в ал. 1 се създават нови т. 15 и 16:
“15. фактическо съпружеско съжителство – номер, дата и място на подаване на заявлението за регистриране, ЕГН, име на партньора;
16. прекратено фактическо съпружеско съжителство – номер, дата и място на подаване на заявлението за прекратяване;”
г) досегашните т. 15 - 22 от ал. 1 стават съответно т. 17 - 24.

2. Създава се чл. 49а:
“Чл. 49а. При регистрирано фактическо съпружеско съжителство партньорът на майката се вписва в акта за раждане като баща на детето при условията на чл. 63а от Семейния кодекс по заявление на партньора или на майката. В тези случаи се прилагат чл. 12-14.”

3. В чл. 50, ал. 1, изречение първо накрая се добавя “в тридневен срок от получаване на преписа”.

4. В чл. 53:
а) създава се нова т. 6:
“6. режим на имуществени отношения;”
б) досегашните т. 6, 7, 8 и 9 стават съответно т. 7, 8, 9 и 10.

5. В глава трета “Актове за гражданско състояние” се създава раздел Х:


Раздел Х
Регистър на фактическото съпружеско съжителство
Чл. 88а. Общините и кметствата поддържат регистри на фактическото съпружеско съжителство.
Чл. 88б. (1) Фактическото съпружеско съжителство се регистрира чрез подаване на заявление лично от двамата партньори до кмета на общината или кметството по постоянния или настоящия адрес на един от партньорите.
(2) Прекратяването на фактическо съпружеско съжителство може да се заяви по реда на ал. 1 и само от единия партньор.
(3) Всяко заявление за регистриране или прекратяване на фактическо съпружеско съжителство се завежда при подаването му с последователна номерация за всеки вид поотделно.
Чл. 88в. (1) Регистрите на фактическото съпружеско съжителство се образуват от подадените в общината през текущата календарна година заявления за регистриране или прекратяване на съжителството, които след приключване на годината се подвързват в специални книги поотделно за всеки вид.
(2) Регистрите се приключват ежегодно по реда на раздел ІХ.
Чл. 88г. Образците на заявленията за регистриране на фактическото съпружеско съжителство и прекратяването му се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието и се обнародват в „Държавен вестник”.”
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Произход на текстовете:

1. Този законопроект е съобразен с текстовете в Проекта на Семейния кодекс, изготвен от Минитерски съвет и внесен в Народното събрание на 01.04.2008 г. - текстовете на Министерски съвет са параграфи 1, 2, 6, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 17.
2. Този законопроект е съобразен с Препоръка No 2/01.07.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация - текста на Комисията за защита от дискриминация е параграф 1, Чл. 5а, ал. 1.
3. Този законопроект е съобразен с текстовете в Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс изготвен от народния представител Калина Крумова и внесен в Народното събрание на 29.07.2011 г. - текстовете на Калина Крумова са параграфи 3, 4, 5, 7, 8 и 9.
4. Мои текстове в този законопроект са:
4.1. параграф 1, Чл. 5а, ал. 4, ал. 5 и ал. 6.
4.2. параграф 6, Чл. 63а, ал. 5.
 -----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Мотиви
на biggeorge

Този законопроект цели да въведе фактическото съпружеско съжителство и сурогатното майчинство в Семейния кодекс. Причините, поради които се нуждаем от тези законови промени са следните:
До 2013 г. изобщо не подозирах, че правата на българсктие граждани са фундаментално нарушени. Осъзнавах, че България има проблеми, но не си давах ясна сметка каква е истинската причина за тях.
След като научих, че ЛГБТ хората не са равни с всички останали започнах да задавам въпроси, а отговорите, които получих бяха повече от незаодоволителни. Благодарение на бившия Омбудсман Константин Пенчев (източник: https://djbiggeorge.blogspot.bg/2014/03/blog-post_13.html ) и Комисията за защита от дискриминация успях да достигна до същината на проблема.
Еднополовите двойки не могат да сключват граждански брак заради Чл. 46, ал. (1) от Конституцията, който гласи: „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.“. (източник: http://www.parliament.bg/bg/const )
Ако се промени Семейния кодекс, така че да има граждански брак между хора от един и същи пол това би било противоконституционно. За да реши този проблем има два варианта:
1. Промяна в Чл. 46, ал. (1) на Конституцията, така че да се легализира гражданския брак между еднополови двойки. Това не може да се осъществи на практика, защото няма политическа воля. Трябва да се съберат подписисте на 180 народни представители, което е малко вероятно да се случи.
2. Промяна в Семейния кодекс чрез въвеждането на фактическото съпружеско съжителство между еднополови и разнополови двойки. Тази променя може да се осъществи с обикновено мнозинство. За съжаление и това е трудно да се осъществи на практика, защото отново няма политическа воля.
Фактическото съпружеско съжителство е алтернативна форма на брака. През 2008 година във връзка с внесения законопроект за нов семеен кодекс Комисията за защита от дискриминация издава Препоръка № 2 от 01.07.2008 г. към Министерски съвет да направят промени в законопроекта за изменение на Семейния кодекс, с които да въведат фактическото съпружеско съжителство между еднополови и разнополови двойки.
След като разбрах всичко това, през май 2014 г. се обърнах към Министерски съвет, за да получа информация дали имат намерение да се съобразят с Препоръка № 2 от 01.07.2008 г. на КЗД. (Източник: https://djbiggeorge.blogspot.bg/2014/05/blog-post_31.html )
Отговорът, който получих беше завоалиран отказ. Водени от високия си "морал" и съобразявайки се с мнението на Българската православна църква и неназовани обществени среди Министерски съвет отказва да се съобрази с Препоръка № 2 на КЗД. (Източници: https://djbiggeorge.blogspot.bg/2014/06/blog-post_4.html , https://djbiggeorge.blogspot.bg/2014/06/2.html )
През есента на 2014 г. се обърнах със същия въпрос към Председателя на Народното събрание Цецка Цачева и също получих завоалиран отказ. (Източници: https://djbiggeorge.blogspot.bg/2014/11/blog-post_24.html , https://djbiggeorge.blogspot.bg/2014/12/blog-post.html )
Казано накратко от 2009 г. до днес Министерски съвет и Народното събрание отказват да се съобразят с Препоръка № 2 на Комисията за защита от дискриминация и което е по-важно - отказват да си свършат работата и да защитят правото на семейно щастие и родителство на всички български граждани.
През лятото на 2016 г. написах писмо до настоящия Омбудсман Мая Манолова и й изложих проблема с надеждата, че тя ще намери някакъв начин да убеди Министерски съвет и Народното събрание да си свършат работата. (Източник: https://djbiggeorge.blogspot.bg/2016/06/pismo-ombudsman-maq-manolova.html )
За съжаление не получих отговор от нея, може би защото имейла, от който й пратих писмото си е блокиран от държавната администрация.
И така това е причината в България еднополовите двойки да не могат да узаконят връзките си. Еднополовите двойки не са с равни права с разнополовите двойки и няма сила на света, която да може да убеди политическата класа да си свърши работата.
С времето, задавайки въпроси на държавните институции, разбрах, че не само правата на еднополовите двойки са нарушени. Това беше изключително неприятна изненада за мен. Човешките права се нарушават всеки ден в България - правото на живот, правото на сигурност, правото на собственост, правото на образование, правото на труд, правото на достъп до медицинска помощ, ..., правото на щастие! На практика всички граждански права са нарушени по един или по друг начин. А най-лошото е, че няма кой да защити правата на хората в България!
И така след четири години прекарани в очакване политиците да си свършат работата, което вече е очевидно, че няма да се случи, най-накрая реших аз да напиша законопроект за изменение на Семейсния кодекс, с който да се въведе фактическото съпружеско съжителство.
В моят законопроект добавих и сурогатното майчинство, защото то е много важно за всички българи с репродуктивни проблеми. Според някои проучавания броят на българските семейства с репродуктивни проблеми е около 300 000. За България, страната с най-бързо намаляващо население в Европа, това е сериозен проблем, за който обаче политиците нехаят. Затова предлагам с един законопроект да се решат два проблема.
Не очаквам, че Народното събрание ще приеме безрезервно моя законопроект. Всъщност дълбоко се съмнявам, че законопроекта, който подготвих изобщо ще попадне в Народното събрание. Но може да минат години и някои други политици с по-малко фалшив морал да решат да променят Семейния кодекс и да въведат в него фактическото съпружеско съжителство и сурогатното майчинство. Тогава моят законопроект може да бъде използван за сравнение с техните идеи и текстове.
Въпреки че не съм юрист съм доволен от това, което направих. Жалко е, че Народното събрание и Министерски съвет не искат да си свършат работата.
Нещо повече – настоящите управляващи използват всяка възможност, за да насадят омраза към всички различни хора – ЛГБТ хората, инвалидите, децата с уврежания, пенсионерите, хората с различна религия от православната, бедните хора, богатите хора, зависимите хора и т.н.
Управляващите се опитват да наложат диктатрския си начин на мислене на цялото обещство, а след 28 години неуспешен преход българския народ е загубил съпротивителните си сили срещу подобен тип пропаганда и промиване на мозъци.
Свободата, свободомислието, незаивисмия живот трябва да се отстояват всеки ден или ще бъдат загубени безвъзвратно.
Този законопроект защитава правото на хората на семеен живот, на деца и на щастие, но няма кой да го подкрепи.
Затова не е изненада, че в началото на 21 век българите са най-нещастния народ на планетата, а хората продължават да бягат от България, защото не им се живее в диктатура.
Ще завърша мотивите си за изготвянето на този законопроект с един цитат на Мартин Нимьолер (Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Мартин_Нимьолер) :
Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори.
Говорете докато можете и защитавайте своите и чуждите права.
В противен случай, когато диктаторски мислещите хора дойдат за вас няма да има кой да говори във ваша защита.
 -----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Мотиви
на народния представител Калина Крумова

Данните от последното преброяване в България са повече от тревожни, а демографската криза, в която страната ни се намира, се задълбочава с всяка изминала година. Застаряването на населението, имиграцията на млади хора и повишаването на броя на семейства с репродуктивни проблеми предопределят драстично спадащия брой български граждани. За целта е необходимо да бъдат намерени и умело използвани всички възможни инструменти за насърчаване на раждаемостта и в помощ на двойките, жеалещи да станат родителит.
По данни на СЗО в България партньорите с репродуктивни проблеми са 270 000. Информацията сочи, че в една трета от случаите стерилитетът се открива при мъжа, в друга една трета причините за безплодието са при жената, и в последната една трета - комбинация от фактори.
В страните от ЕС лечението на безплодието е държавна политика. МЗ, МТСП, МФ трябва да изградят дългосрочна стратегия за решаването на проблемите на стерилитета, така, както е в останалите страни от ЕС. В България, в която населението застарява и част от него имигрира, усилията трябва да се насочат към решаване на демографския проблем. Той може да бъде разрешен като се поеме грижа за огромния брой партньорски двойки, които искат да имат деца, но поради редица причини не могат да станат родители. Това трябва да се осъществи чрез целенасочена държавна политика, защото финансови средства за програмите ин-витро оплождане, за щастие вече има.
Такава необходима стъпка е узаконяването у нас на сурогатното майчинство, което в български вариант е по-приемливо да наричаме “заместващо”. Международният термин е познат още от 1985 г., когато Брюкселската декларация на световната медицинска асоциация поставя началото на правната регламентация на заместващото майчинство. Същата година се приема и първият в света закон, уреждащ въпроси за сурогатното майчинство, а именно - Законът за споразуменията за сурогацията в Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия.
26 години по-късно, след дългогодишен опит на редица държави, доказана успеваемост и приложимост на заместващото майчинство, тази практика намери широко място в обществото и у нас. За първи път стотици семейства публично признаха, че сурогатството е факт, само че “на черно”, че практиката съществува, но извън рамките на закона, или че нуждаещите се прибягват до процедури в страни като Украйна, където сурогатството е легално и разрешено дори за чужденци.

За да направим България държава, където хората да не се срамуват или страхуват от репродуктивните си проблеми, където да могат да бъдат родители, да отгледат и възпитават децата си, е необходимо държавата да поеме отговорността за тях.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Тук можете да напишете вашия коментар! Благодаря ви!